Въпреки, че се намираме в единна система, връзката между нас е разкъсана. Дават възможност на човека да почувства зачатъка на неговата връзка с всички и това усещане представлява живота в нашия свят.

Едновременно с това се появява възможност да обновявам и засилвам тази връзка в посока на отдаване, за да живея. Ако не го направя, духовната искра в мен угасва.

А след това ми дават ново желание, нова искра – с други думи, аз извършвам кръгооборот и идвам в нова реалност.

Тук ми разкриват друга връзка с общата система Адам Ришон и аз отново се чувствам живеещ в нашия свят, в един или друг период, в рамките на такива или други взаимоотношения между хората. Това вече е друг шанс, на друго ниво на желанието, на друго ниво на взаимовръзки.

Ако отново не съумея да реализирам ситуацията, отново ме преместват на друга степен на взаимовръзка – с други думи, аз извършвам кръгооборот, за да се появя в друго поколение, в друго време и да получа още една възможност да се обединя.

Всеки път ми разкриват определено ниво на взаимовръзка с другите хора, за да намеря начин да се обединя с тях чрез връзките на любовта. В този свят, принудително ми определят минималното ниво на връзка.

Ако пък аз сам намеря една или друга степен на връзка, основаваща се на любов, то вместо нашия свят, ще усетя много по-висока и интензивна форма на битието – духовен и вечен живот.

Сега, вместо върволици от решимот, създаващи в мен усещането за постоянна смяна на живота и смъртта, аз сам непрекъснато възобновявам връзката с другите и се издигам над поредицата „презареждания“. Връзката повече не се къса и животът не се прекъсва със загубата на тялото.

Така или иначе, всичко е включено в единна система, където действа законът за правилното взаимодействие на частите. Този закон е Творецът, любовта.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25284]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Намираме се в този свят в особено състояние, създадено от разпространяването на светлината отгоре надолу. От светлината са създадени всички съсъди-желания, а ние сме части на цялата тази реалност – единствената, която притежава свобода на волята да промени това състояние и цялата природа, цялото творение.

Цялата природа ни е дадена такава, за да я използваме и да се издигнем до висотата на Твореца. Затова, няма вече какво да чакаме свише, и ако закъсняваме с реализирането на тези етапи, на които вече е трябвало да се променим, то ние ги усещаме като страдания.

Натискът от страна на природата през цялото време нараства, защото в нея е включен специален двигател на развитие – различни светлини, постоянно слизащи отгоре и проявяващи се с все по-голяма сила, пробуждайки в нас все по-големи духовни гени – решимот. Защото поправянето става от по-лесното, към все по-трудното.

Но ако закъсняваме и не поправяме пробуждащите се днес в нас решимот, то този дълг се натрупва за утре и закъснението, разликата се увеличава до две решимот – днешното и утрешното. А вдругиден – тя ще бъде вече тройна и от увеличаването на тези непоправени решимот, ние усещаме страдания – разликата между нас и светлината.

Вместо да преодолеем този разрив и да се уподобим на светлината, съединявайки се с нея и ставайки една обща система, за да я разберем, да я почувстваме и да се напълним с нея, участвайки във всички нейни действия, ние заставаме против нея и все повече увеличаваме своята противоположност.

Точно тази противоположност се усеща в нас като страдание, защото нашето желание за наслаждаване иска светлина! Макар да не осъзнаваме какво искаме, ние стоим пред нещо, което ни е необходимо, а не го получаваме. Това се усеща под формата на всякакъв вид страдания.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25374]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Ако отворите молитвеника на кабалистите, ще видите там отделни букви, а не думи, защото става въпрос за усещания, за вътрешни действия, екрани, отблъскване и привличане на светлината. В духовното не съществуват думи.

Ако вземем думите от нашия свят и започнем да ги съотнасяме с духовното, това е нормално. Но можем да минем и без думи. В човека, който пребивава в духовното, няма думи.

Баал аСулам се е молил да го спуснат от неговото ниво на такова стъпало, на което да може да намери думи и да предаде на по-нискостоящите постиженията, облечени в думите на техния свят, за да могат те поне нещо да разберат.

Но в духовното има само усещане. Няма нужда да го обличам в някакви думи, защото аз имам решимот и „вкус” (таамим), които усещам. Не ми е нужно да си ги изявявам на самия себе си – само ако искам да споделя впечатленията си с другите. Но изясняването винаги е ограничено. Нито една дума не може да включи в себе си неговото напълване.

Затова молитвата е работа на сърцето, вик от дълбините на сърцето, без всякакъв език и молитвеник. Молитвеникът е написан за нас от кабалистите, членовете на Великото Събрание, преди началото на изгнанието, когато ние сме паднали от духовното ниво.

Защото ако паднеш от осъзнаването на духовния свят в този свят, то няма какво да ти бъде казано за духовното. И затова те са ни написали молитви, за да можем поне под някаква форма да говорим за него.

Защото връзката все пак се запазва и, когато в периода на изгнание много хора произнасят думите от тази книга, те при всички случаи предизвикват някакво действие на околната светлина, съхраняваща народа. Но това е само за периода на изгнание и за кратко време. И това не е истинска молитва.

А сега ние дойдохме до такова състояние, че трябва да започнем да работим от точката в сърцето, увличаща ни обратно в Бина.

От урока по Книгата Зоар, 18.10.2010

[25361]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Излизането от изгнанието – това е излизането от нашето егоистично желание, издигането от него с вяра над знанието, от „ло лишма” (заради себе си) в „лишма” (заради Твореца), от любовта към себе си – в любовта към ближния.

През какво преминаваме при подготовката за този изход и по време на бягството от своето „желание за наслаждаване” към „желанието за отдаване”? За нас е много важно да знаем това, защото сега се приближаваме именно към такова състояние.

 „Ето оскъдния хляб, който са яли бащите наши в земята египетска” (Пасхалната Агада).

Когато се намираме в своето его, ние ядем „оскъдния хляб на бедняка”, защото сме като просяци по отношение на духовното и получаваме само мъничко светлина, минималната искра на живота („киста де-хаюта”), така нареченото „тънко светене” („нер дакик”) оживяващо целия наш свят.

И това не е онзи хляб, който ядат в Египет – в Египет хранят добре! Нашето его ни дава всичко – моля, наслаждавай се!

Но щом като поискаме да постигнем духовния свят, още на изхода от егоистичния „Египет”, започваме да вкусваме от „оскъдния хляб”, защото не разбираме как можем да постигнем отдаването и какво хубаво има в него.

Аз не чувствам неговия вкус – всичко е сухо и безсолно, като тази проста питка – само брашно и вода! Именно такъв ми се струва духовния свят, към когото вървя.

И заради това, аз трябва да бягам от сития Египет, от всички блага – от гърнетата, пълни с риба и месо, които са тлъсти и апетитни, за да се храня с оскъден хляб в пустинята?! Към това ли се стремя?

Но това е наистина така и затова е казано, че „заповедта за обезсоления (оскъдния хляб, маца) била дадена на синовете на Исраел още преди тяхното излизане от Египет – като олицетворение на спасяването, през което им предстои да преминат, движейки се бързо”.

„Движейки се бързо”, защото по друг начин е невъзможно да излезеш от егоизма! Духовното се представя по такъв непривлекателен и отблъскващ начин, че излизането към него трябва да бъде спешно, за сметка на принуждаващите външни сили, измъкващи от егоизма, защото сам не съм способен да напусна този чудесен свят – такъв, какъвто ми се представя в моето егоистично желание. 

А духовният свят се представя на моето его тъмен като в рог – в него няма нищо привлекателно за моя егоизъм и аз не искам да го видя!

Затова, бягството може да бъде само „бързайки” – изведнъж ме изхвърлят оттам. Да се надяваме, че и с нас ще се случи така!

От урока по статията „За Йехуда“, 31.10.2010

[25458]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Любовта – това не е само отдаване, но и получаване. Защото, когато някой извършва отдаване спрямо мен, то аз съм длъжен да получа.

Иначе вместо любов ще се разгори ненавист. Ако отблъсна подаръка на този, който ме обича, – това вече не е любов.

Въпрос: Какво получавам и какво давам?

Отговор: Готовността си, и не повече. Ние сме длъжни да създадем помежду си връзка, подобна на Твореца. Така че, ако пребиваваме в любов, то между нас се разкрива висшата светлина, съгласно закона за подобие на свойствата.

Ти си длъжен да подготвиш кли – вид връзка, и не повече. Тогава сработва закона за подобие, и в тази връзка се възпламенява светлината, разкрива се Твореца.

Достатъчно е да пожелаеш това, защото ти и си желание. По този начин, ти приготвяш мястото, правилната връзка между частиците на системата – и тогава Творецът вдъхва в нея живот.

От урока по статията на Рабаш, 29.10.2010

[25280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние съществуваме в обща система. Ако реализираме правилната връзка между всички нейни части, създаваме мрежа, съединяваща нашите желания по правилен начин.

Все едно поправяме „тръбопровода” между нас, а след това идва висшата сила, Творецът, и започва да пропуска по тези „тръби” светлината на живота.

Всичко зависи от това как изграждаме връзката между нас – какъв е диаметърът на „тръбите”, доколко правилна е връзката. И тогава между нас протичат светлината нефеш, руах, нешама, хая или ехида.

По този начин ние напредваме по 125-те степени на връзката между нас, докато не се разкрие цялата светлина НАРАНХАЙ – това означава, че ние живеем в света на Безкрайността.

От урока по Книгата Зоар, 29.10.2010

[25298]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На нас по естествен начин ни е свойствено самолюбието – егоистичната сила на ненавистта и отблъскването.

Така ние възприемаме себе си поначало. А от друга страна, всичко на света е проникнато от силата на взаимовръзката – силата на любовта и привличането.

Кабала говори за любовта именно в този смисъл, тя изобщо не подразбира всичко онова, на което ние лепим етикета „любов” в ежедневието. Любовта означава, че аз се изпълвам с желанието на ближния, за да го напълня максимално.

Това явление води началото си от четирите стадия на разпространение на пряката светлина. Първият стадий (бхина алеф) представлява желанието да се наслаждаваме.

Вторият стадий (бхина бет) е желанието за наслаждение, което разбира, че именно чрез получаването може да достави удоволствие на Твореца. Този стадий се нарича Бина или Елоким. Цялото творение е същността на резултата от този стадий.

По-нататък възниква третият стадий (бхина гимел), който получава наслаждение от отдаването, а после се ражда четвъртият стадий (бхина далет) – Малхут, получаване в чист вид.

Тук на стадия Малхут ние трябва да се уподобим на Бина, чистото отдаване. Обединявайки двете големи желания: за получаване и отдаване, ние формираме желанието да получаваме, за да отдаваме.

Така, говорейки за любовта, ние подразбираме силата на Бина, желаеща да получи свише цялата голяма светлина, за да я предаде надолу, не оставяйки нищо за себе си. Това и трябва да достигнем по пътя на поправянето.

В резултат цялата система се дели на две части: тази, която е пред мен нагоре, и тази, която е зад мен надолу. Аз получавам всичко свише от Твореца и го предавам надолу на другите. Точно по този начин действат клетките в служба на тялото.

 Какво остава от отделно взетата клетка? Нищо, тя просто получава и предава на другите, и всички те са свързани с връзките на любовта.

Какво се крие в това всеобщо отдаване? Взаимовръзката на частите създава особен дух, особено поле, което е и животът.

Нито една клетка, нито един орган на тялото като такъв, не се чувства жив. Но правилната връзка, проникната от взаимното отдаване, поражда в тях усещането за живот. Не във всеки поотделно, а именно между себе си те генерират живота.

Работата тук не е в тях самите – те просто изпълняват условие (1), създават подобие на свойствата, и тогава в тяхната връзка се облича светлината, Творецът (2). Това именно е и животът на творението.

Взаимовръзката между тях създава място за светлината – с други думи, кли, съсъд, в който ние усещаме живота в онази степен, в която сме обвързани с другите.

Творението живее в степента на подобие с Твореца – всеобщата сила на любовта и единението, царуваща в мирозданието.

От урока по статията на Рабаш, 29.10.2010

[25266]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Заради своята противоположност на светлината, ние живеем в свят на страдания и както и да се опитваме да избягаме от тях, само влошаваме нещата, стараем се да се забравим и да скрием от себе си истината. Правим го до такава степен, че вече изобщо не си представяме правилния път и поправянето, което трябва да извършим.

Затова, само преминавайки финала на това тежко изгнание, най-накрая получаваме знание – напомняне за това, че съществува методика, наричаща се наука кабала, която може по правилен начин да ни свърже със светлината.

И тогава ще знаем, как да използваме и поправим своята връзка с нея, за да ни даде напълване, вместо да върви срещу нас и да ни свети отдалеч, предизвиквайки страдания в нас!

Освен това, в този свят ние нямаме никаква свобода на волята. Можем единствено да привлечем светлината, връщаща към източника, който ще ни поправи, промени и съедини със светлината. Няма по-важно знание и наука от кабала, помагаща ни да реализираме това действие.

Не съществува друго средство, чрез което да повлияем на своя живот и съдба. Няма да подобрим живота си нито с помощта на науката, нито на културата или образованието, ако не се занимаваме с тях съгласно науката кабала. Тоест ако не се съединим с източника на нашия живот – светлината.

Искаш успех? Това е възможно само в един случай – ако привлечеш към себе си светлината, която ще те поправи и ще промени целия твой свят. А ако се опитваш да поправиш света без светлината, само още повече ще го разваляш, защото ще продължиш да скриваш истината, принуждавайки себе си да вървиш по пътя на осъзнаване на злото, вместо по добрия и приятен път.

Но именно сега, ние имаме особена възможност – да разкрием науката кабала и да постигнем поправяне по бързия път на светлината, а не по дългия и мъчителен път на естественото развитие.

Защото за цялата наша дълга история, ние все още не сме започнали поправянето – само сме се подготвяли за него. От този момент и нататък с нас започва целия разчет на процеса.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25371]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко зависи от силата на мисълта, тогава защо не мога да участвам на конгреса, докато си седя вкъщи на дивана във всекидневната пред екрана на компютъра, с чаша кафе и цигара?

Отговор: Повярвайте ми, много добре ви разбирам, тъй като и аз обичам да правя това. Но въпросът е, че ми е нужно вдъхновение. Трябва да получа впечатление от групата. Нужно ми е общество, което е възможно най-силно и високо. Нужна ми е насочена към целта страстна група, отбор и маса хора, които да ми влияят, и които да ме превърнат в каквото пожелаят.

Мога ли да получа такова впечатление докато седя в къщи на дивана пред екрана на компютъра? Ако отговорът е да, тогава няма проблем – остани си вкъщи. Но познаваме природата си добре. Човек трябва да намери място, на което може да се разтвори в общество, и да получи разума и чувствата но обкръжението. Нека заменят всичко, което е в сърцето и разума; тогава мога да се придвижвам по посока на замисъла на творението.

Творецът работи с групата, както е написано „Аз живея сред моя народ”. Но Той не работи с мен, ако съм сам.  Ако стана част от групата, тогава вътре в мен намирам контакт с Твореца. Така разкривам Неговата мисъл (която става моя мисъл поради избора ми), докато не започна да разбирам и приемам Неговата програма, дори, преди тя да се е осъществила.

Баал Сулам говори за това в статията си „Пряко и косвено въздействие”. Ако се свържа с Твореца, постигам възможността да планирам действия сякаш аз ги планирам, а Той ги извършва. Творецът ми дава тази възможност, ако постигна Неговата мисъл. Разбира се, всичко това е резултат на любов, точно както нашите деца ни контролират, техните родители.

От програмата „Кабала за начинаещи”,21.10.2010

[24768]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо сравнявате издигането до взаимно поръчителство с тесен отвор, който трябва да открием? Да влагам в приятелите не означава ли да счупя всички бариери и граници, и да дам всичко, а не да се опитвам да намеря една точка?

Отговор: Преходът между два свята е винаги тесен. Това е като раждането, като излизане от утробата. Все едно, че преминаваме по тесен път от беди под натиска на „родилните контракции”. Това, всъщност, е тази малка точка, която ние разширяваме, правейки я тесен проход.

Освен това, взаимното поръчителство е изключително силна концентрация от мислите, желанията, страстите, намеренията и целите на човек, когато той изведнъж вижда, че всички те се свързват, разкривайки неговата зависимост от приятеля. Точно приятел, а не приятели. Всичко се свива и се слива в едно цяло. Тази точка ни разкрива отвор в света на Безкрайността, но трябва да преминем през всичко заедно.

От урока по статията „Поръчителство”, 17.10.2010

[24586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→