Зоар, глава „Бешалах”, п 36: Когато този акт (грехът на златното теле) бил направен, причинил смърт; причинил е поробването на малхут; причинил е разбиването на първите скрижали, и това няколко хиляди (хора) на Израел да умрат. Всичко това е било заради смесената тълпа, която се свързала с тях.

Въпрос: Кои са тези „хиляди”, които са умрели в мен?

Отговор: Тези хиляди са духовни степени. Единицата – това е малхут (царство); десетте са Зеир Анпин (малко лице); стотиците – Бина (интелект); хилядите – Хохма (мъдрост); а десет хилядите – Арих Анпин (голямо лице). Следователно, когато Зеир Анпин (6 х 10 отделни сфирот = 60) се издига до Арих Анпин, умножава своите сили по 10 000 (Рибо). Затова е написано: „60 рибо” (60 х 10 000) или „600 000 души”. Ако е написано „100 000”, това означава, че пълната духовна степен 100 се е издигнала на нивото на Хохма (100 е Хохма). Ако е написано „500”, това също е пълна степен 5, която се е издигнала до Бина (100 е Бина).

С други думи, едно, десет, сто, хиляда, десет хиляди са духовни степени – тяхната сила. Всеки път, когато се издигаш, твоята степен се умножава с 10.

От урока по книгата Зоар, 20.10.2010

[24314]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво получавам от Твореца в степента на моето подобие с него?

Отговор: В степента на своето подобие аз получавам Неговият разум и чувства, съединявам се с Него чрез чувствата и разума и получавам същото усещане за единство, съвършенство и вечност, които има в Него.

Аз в своя съсъд „линия” получавам съсъди „кръгове”. Висшата система е била построена така, че от всеки „кръг” е излизала „линия” (желание, ограничено с екран), а след това отново „кръг” и отново „линия”.

Според големината на моите усилия „отдолу-нагоре” – аз правя усилие и се издигам към първия кръг, и това се нарича първото разкритите на Твореца, степента на подобие с Него. Аз отново полагам усилия – и отново Го разкривам, в следващия кръг.

Всеки път аз работя със ЗА”Т – а висшата за мен степен е ГА”Р, с която аз не мога да работя и я получавам свише, като резултат от сливането. Така аз се издигам по духовната стълбица по 125-те степени.

„В правата линия” аз сам полагам усилия, отменям себе си, работя с анти-егоистичен екран, съединявам се с други хора.

И в тази степен, в която аз съм извършил всичката тази работа, аз достигам разкриването на Твореца – състоянието на „кръг”, съвършенство, мини-света на Безкрайността.

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25199]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние сме създадени с желание да получаваме и завинаги оставаме с него, то как ще можем да станем подобни на Твореца, Чието свойство е отдаването?

Отговор: Ако ти, с помощта на своето желание да получаваш, започнеш да отдаваш на другите, с това само увеличаваш своето отдаване.

Има две природи:

1. Светлина = Източник на светлина = Творец = Даващ

2. Желание = получаващ = творение

Творението винаги само получава, то никога не може да дава. Когато се говори, че творението става подобно на Твореца, това означава ”получаване заради отдаване” – да получи и да предаде нататък!

Но аз не мога да предам нататък светлина, така както в нашия свят предавам някакъв предмет от ръка в ръка! А как работи това? Как аз мога да дам нещо на теб?

Аз получавам от Твореца – по друг начин не може да бъде, нали аз – това е желание да получаваш наслаждение. Желанието ”да получаваш” не може да отдава, това не съществува и в природата! Нашата природа работи само за поглъщане, попиване. Това е закон на природата, който е невъзможно да се наруши.

Как ще отдам на теб, чуждия за мен човек? Тук става съвършено особено действие.

От Същия Този Творец идва Околната светлина, която ”се връща към своя източник”. Тази светлина прави поправяне и ни съединява с теб заедно. И тогава аз не отдавам на теб, а получавам – но чрез твоите желания! Това и означава, че аз ти отдавам!

Аз присъединявам към себе си цялото ”тяло” на общата душа. То изцяло става мое и тогава аз получавам за него, но това се нарича ”моето отдаване на него”. По такъв начин тук става чудесен фокус.

Ако аз усещам другия човек като част от самия себе си, то получавайки за него, аз като че ли отдавам. Може да се възрази: Какво е това отдаване? Това е същото получаване!

Да кажем, че не искам да отдавам някому и изведнъж се изяснява, че той е мой син! И тогава съм готов да му отдам всичко, нали го усещам като част от самия себе си. Но това нарича ли се отдаване?

Ето, ако му бях отдал преди, докато не знаех нищо – тогава наистина. А сега, какво ще е това отдаване, ако той е твой собствен син? Това е равностойно на това да даваш на самия себе си.

Всичко това би било вярно, ако аз разкривах, че другите хора са абсолютно като част от мен самия. Но работата е в това, че между нас остава ненавист. Това е велико достояние. Трябва да го обичаме!

Другият още остава чужд за мен, но заедно с това идва Околната светлина и над моята ненавист създава отношение за любов. Остава и любовта, и ненавистта – като две линии: дясна и лява – а аз по средата между тях. Поради тази причина, това още се нарича ”отдаване”.

В дясната линия аз усещам другия като свой, като своя част, заради която съм готов на всичко – нали това е равностойно, че съм самият аз. В лявата линия аз го ненавиждам и съм готов да го изям с вътрешностите. И двете линии съществуват едновременно и се обединяват в средната линия.

Така продължава до самия край на поправянето, Гмар Тикун. А какво ще бъде след него, никой не знае.

От урока по статията „Свобода на волята”, 29.10.2010

[25308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Дошло е време да се върнем към природната система, към тази спойка, която изисква от нас Природата, степента Бина.

Ние трябва да достигнем съответствието, хомеостазата, подобието на свойствата и от пълното разединение да се издигнем на такова ниво, където сме стопроцентово свързани помежду си като частите на здраво тяло.

Всички сили, които ни въздействат, преследват само една цел – да ни подтикват към природната форма на взаимовръзка, към любовта.

Но ако нашият егоизъм се увеличава, а ние още не сме намерили вярната взаимовръзка, тогава различието на състоянията, разликата между изискваната сплотеност и фактическата изолираност се усеща като страдание.

Ето защо животът става все по-тежък. Дори спомагателните системи, призвани да смегчат ситуацията, се объркват, повече не могат да ни помагат, защото ние сме влезли в последния етап на развитието и трябва да се съберем в глобална интегрална система.

Днес човечеството открива, че е свързано с неразрушими връзки и затова то просто е задължено да реализира в себе си закона за любовта – закон за вярното взаимодействие на всички части на творението.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25263]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава вътрешната връзка между другарите?

Отговор: Вътрешната връзка се създава между духовните искри. У всеки от нас съществува егоистично „Аз”, а заедно с него духовна искра, „точка в сърцето”.

Единият е „синичък”, другият – „зеленичък”, но всеки има точка в сърцето и всички те са еднакви, „червени”! Тях ние трябва да съединим една с друга!

Ако ние съединим нашите точки в сърцето, то тази връзка между нас се нарича духовен съсъд/желание (не самите точки, а само тяхната връзка).

В степента, в която всеки отмени себе си, между нас ще има любов – в противовес на ненавистта. И според разликата между любовта и ненавистта ние измерваме висотата на душата, величината на духовния съсъд.

Цялата работа се извършва вътре, когато човек вижда в другите единствено техните духовни искри и се стреми да се съедини с тях.

Но по-късно, ние започваме да виждаме и навън, как това се отразява на нашето отношение към групата, към общото постижение, грижата за другите. От вътрешното усилие това излиза навън, преминавайки в практическо действие.

Ако аз съумея да съединя духовните искри, то и телата започват да действат другояче, съгласно съединението. Всичко е в нашите ръце и да се надяваме, че ще съумеем сериозно да реализираме всичко това на конгреса.

Аз съм уверен, че ние ще разберем тези принципи. Нали към планината Синай идват без никакво знание и разбиране. Първо трябва да стигнем до нея!

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах”, п.180:…А за разтварянето на крайното море и потопяването на египтяните, е било необходимо първо да се унищожи техния висок корен, намиращ се в Арих Анпин.

И това е било невъзможно да се направи по друг начин, освен с помощта на огромната светлина Атик, която се явява корен на всичко.

Висшето управление достига до нас от парцуфа Арих Анпин (А”А), където всичко е поставено в порядък спрямо Ц”Б, трите линии и Бина, излизащи извън пределите на рош А”А.

И затова нас ни управляват така, че да вървим с вяра над знанията, по трите линии, придобивайки екрана на Бина, под Второто Съкращение (Цимцум Бет, Ц”Б).

А парцуф Атик, – това е вече Първото Съкращение (Цимцум Алеф Ц”А) и затова се нарича „Атик”, от думата „неетак” – отделен, откъснат от света Ацилут и от всички по-долу стоящи светове. Атик – това действително е безкрайност.

Затова действието, което той извършва, – е над системата, в която сме ние. Светлината на Атик не се подчинява на нашите закони, той е над тях и над нашата природа.

Тъй като ние се намираме под Ц”Б и се явяваме следствие на света Некудим, на разбиването и поправянето в световете Ацилут и БЕА (Бриа, Ецира, Асиа).

Ние се подчиняваме на множество ограничения, но всичките те са така организирани, че преди всичко сме длъжни да пребиваваме на нивото на Бина, и само след това по малко да присъединяваме получаващите желания (келим), предизвиквайки светенето на Хохма вътре в отдаващите келим.

Затова на нас ни е непонятно, как може да се получи такова огромно поправяне, което да ни позволи да се отървем от „египтянина”, да излезем от желанието за наслаждение, възвисявайки се над него. Защото ние усещаме само съвсем слаба светлина, приходяща свише постепенно, поетапно, „капки на успеха” (мазалот).

Затова целият този преход през махсом, ни се струва невъзможен, докато не се появи огромната светлина Гар де-Хохма, която е над всички наши свойства и закони на Ц”Б. Това се нарича преход през крайното морето (крият Ям Суф) – действието на светлината Гар де-Хохма.

Затова състоянието, което ни предстои да преминем, се нарича египетска тъмнина. Защото, когато Гар де-Хохма свети в още неготовите желания, той им носи такава тъмнина, която дори не можем да си представим. Светлината намираща се срещу непоправеното желание, предизвиква в него такива явления.

Но светлината Гар де-Хохма, идваща към нас от Атик, със своето светене отваря тази граница, тази „желязна завеса”, която се нарича „крайното море”. Защото няма крайно море, няма край – отменя го приходящата светлина и тогава ние можем да преминем през него.

От урока по Книгата Зоар, 27.10.2010

[25060]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разумът е точно този инструмент, който свързва Твореца и творението, в степента на връзката между мен, като творение, и Него, като моя Творец. Разумът се намира помежду ни и не принадлежи нито на Него, нито на мен.

Да притежаваш разум – това значи да бъдеш действието, което се присъединява към Този, който действа, и чрез тази връзка между действие и Действащ, постигайки Неговите действия над мен, аз постигам Него.

Та нали Творецът се нарича „Бо-ре” (което означава „ела и виж”). Тоест аз никога не постигам Неговата същност, а само Неговото отношение към мен, както е казано: „По Твоите действия ще Те познаем”.

Аз изучавам това, което се случва вътре в мен, и търся Твореца зад тези действия – и така Го познавам. Т.е. аз трябва да разкрия корена на всяко свое свойство и състояние и да разбера, че „Няма никой друг, освен Него” и всичко изхожда от Твореца, добрият и творящият добро.

Ако аз разкривам, че всичко идва от Твореца и всичко е само за добро (независимо колко лошо ми се струва) – значи аз съм достигнал корена; и така във всяко едно състояние.

Както в материалните предмети можем да видим мисълта на майстора и да разберем за кого и защо е била създадена тази вещ – по същият начин можем да изследваме творението, в което е заложена цялата информация за Твореца.

Защото всичко, което е било в Неговия замисъл, в разума, Той е въплътил в материята. И чрез всевъзможните форми на материята ние можем да постигнем Неговият разум. Съединението на нашия разум с Неговия разум се нарича сливане на творението с Твореца.

Това значи, че светлината Хохма се облича вътре в светлината Хасадим в тази степен, в която ние сме изправили себе си, за да получаваме от Него светлина без всякакво препятствие и изкривяване от страна на егоизма си.

Ако ние измием своето егоистично желание със светлината Хасадим, то в него може да се облече светлината Хохма, разумът на Твореца. Тоест той влиза в поправените и чисти желания и ние постигаме Неговият разум.

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25214]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

От кабалистите, постигнали основите на творението, ние знаем, че Творецът е създал желанието за наслаждение.

Това желание е задължено да се уподоби на Твореца, да стане съсъд, който да се напълни със светлина, съгласно закона за подобието на свойствата.

Такава е единствената форма, която Творецът е установил и създал първоначално. Всички други форми съществуват само във възприятието на получаващите.

Единното творение, единното желание за получаване на наслаждение пребивава в подобие с висшата светлина, напълнено със светлина, единство и сливане.

На него му се струва, че е отделено от Твореца и се различава от него по свойства, разбито е, разделено на множество части и т.н.

Сега ние от своя страна сме длъжни да решим, какви действия са необходими, за да се върнем към единственото съществуващо истинско състояние – там където „Той и Неговото име са едно”, където светлината и съсъда, творението и Творецът са слети един с друг.

Науката Кабала отделя особено внимание на текущия етап – подготовката за подем към първата, най-ниска степен по стълбата.

Там душата учи човека, там ние винаги можем да потърсим помощ в книгите, да получим примери, да съберем опит, да се учим от минали състояния.

Целият проблем е точно тук, преди първата степен. Тук е нужна голямата подготовка, тук състоянията са неясни, а светът е противоположен на духовната реалност.

И затова ние трябва да използваме особените средства, които ни предоставя науката Кабала.

От урока по статията на Рабаш, 27.10.2010

[25038]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В света всичко е основано върху взаимодействието между две сили: привличане и отблъскване. Цялата материя е подчинена на тях – от галактиките до микрочастиците.

Начинът, по който тези две духовни сили се проявяват на нашето ниво е светлина и съсъд, Творец и творение.

Природата на Твореца е силата на отдаване, а природата на творенията – силата на получаване. Целта на творението е да придобие силата на Твореца и да постигне Неговото състояние. Това определя цялата програма: реда на развитие и неговите етапи.

Творецът ни е създал «без да пита» и ни е дал единствено желанието да получаваме. В него се включва искрата на желанието за отдаване и това изгражда верига от състояния, от които  разбираме какво  иска Творецът от нас. Като следствие, творението съзнателно се включва в процеса и способства за собственото си развитие.

Когато в мен се пробуди искрата на втората сила, започвам да осъзнавам случващото се, да се замислям и да задавам въпроси.

Пробудилата се точка е Творецът в мен. Тя ми дава възможност  да бъда самостоятелен – да се намирам между две желания. Аз ги съпоставям и търся възможност да се родя, за да мога сам да управлявам тези сили по пътя към целта.

В мен се появява свобода на избора и сега се замислям за смисъла на своя живот, а не доколко той удовлетворява егоизма ми.

И ето, тогава в полето на съзнанието ми попада силата на връзката между частите на творението. Затоплящата се вътре точка, започва да ме подтиква към единство.

Подсъзнателно, без да знаят защо, хората с точка в сърцето ги влече към това, да видят света цялостен. Без да попадат в мистика и модни течения като ню-ейдж, те искат да разгледат и да опознаят общата система на взаимовръзки между всички части на реалността.

Единната връзка, към която се стремят е духовния живот. Интегралното взаимодействие на клетките и органите поражда живот в общото тяло и то усеща себе си живо в тази степен, в която са свързани неговите части.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25272]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да постигнем правилната връзка, за да може светлината да се разкрие между нас?

Отговор: Представете си, че пред нас има два прозореца – като на екрана на компютъра. На единия от тях е системата, в която сме идеално свързани един с друг. Тя се нарича „свят на Безкрайността”.

На другия прозорец е системата, която виждаме сега, и където между нас цари ненавист вместо любов. Тази система се нарича „този свят”.

Това са две различни системи. Светът на Безкрайността живее и съществува. Той се нарича 1-во (алеф) и 3-то (гимел) състояние на реалността. Това е единственото създадено от Твореца състояние, в което Той пребивава.

Всички останали състояния, от света на Безкрайността до нашия свят – това са 125 стъпала във връзката между нас, 125 състояния, по които ние можем постепенно да се издигаме.

Всички състояния, освен Безкрайността се наричат светове – покривания и скривания. Същият този свят на Безкрайността, само че още по-скрит, неясен, не напълно разпознаваем, се нарича свят Ацилут. Още по-замъглен е светът Брия и т.н.

Всеки свят е подобен на по-висшия и по-нисшия от него свят, във всички свои детайли и части. Разликата е само в това, доколко се разкрива светлината в него. Колкото по-малко светлина има, толкова по-мрачен е той. Така, както през деня виждаме всичко добре, всичко ни е ясно и разбираемо, а вечер е сумрачно и няма голяма разлика между тъмнината и светлината.

Тоест ние се намираме в същото състояние наречено „свят на Безкрайността”, само че от нас го скриват 125 стъпала-скривания. А на последното стъпало, където съществуваме в нашия свят, скриването е толкова голямо, че ние се смятаме за напълно откъснати от духовното.

Нямаме никакво усещане, че между нас и света на Безкрайността има някакви състояния и стъпала. Сякаш се намираме само тук и няма нищо повече.

Ние се намираме в този свят, в нашия „прозорец” на нашия „екран”. Но на същия „екран” съществува и друг „прозорец” – света на Безкрайността. Затова, ако се постараем да се отнасяме един към друг по правилен начин, както е в света на Безкрайността, така, сякаш се намираме в него, макар и още да не сме способни на това, по този начин уподобяваме себе си със света на Безкрайността, показвайки, че желаем да го постигнем.

Стремейки се към него, като деца, които искат да станат възрастни, ние привличаме от същия този свят на Безкрайността обкръжаващата светлина (О”М) – светлината, връщаща към източника, приближаваща ни към света на Безкрайността.

Същият принцип действа във всичко – ако се стремя да стигна до някакъв източник на енергия, със своя стремеж да се приближа към него, аз привличам по-голямо въздействие. Тук действат строгите закони на физиката и няма нищо фантастично или митично.

От урок по книгата „Зоар”, 29.10.2010

[25290]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→