Въпрос: Хора, които са нови в Кабала, са изненадани от думата „светлина” и я асоциират с нещо мистериозно.

Отговор: Висшата светлина е жизнена сила, която ни оживява като слънчевата светлина, от която зависят животът и здравето ни. Затова висшата сила също се нарича „светлина”. Както слънчевата светлина „съживява” нашия материален живот, така и висшата светлина ни предава духовното.

Цялата система, която работи в този свят (земята, слънцето, луната), съответства на работата в света Ацилут, от където произхождат всички влияния, и където светлината Хохма (мъдрост) се облича в светлината Бина и се спуска до нашите души. Това е причината, поради която духовните обекти имат такива имена – в съответствие с „езика на клоните”.

Висшата светлина, както слънчевата, ни носи живот. Но в този свят не сме заобиколени от истинската светлина. А сме обгърнати от светлината, която оживява нашата „белтъчна материя”, поддържа нашия метаболизъм, и по този начин ни позволява да останем живи приблизително 70 години.

Стремим се да получим истинската светлина, която осветява душите ни, и която е способна да ни даде вечен, съвършено напълнен живот. Мъдростта Кабала е метод за привличане и получаване на тази светлина от човек. Когато човек получи светлината, това означава, че той е постигнал мъдростта Кабала, която оживява онези, които са я овладели.

Нашият живот се спуска от светлината Хохма. Светлината Хасадим (милост) представлява поправяне, но всеки човек в този свят копнее да се напълни със светлината Хохма. Затова науката Кабала носи името „мъдростта на получаване”, тъй като тя ни учи как да получим светлината Хохма.

Забранено е да получим светлината Хохма пряко, а само в светлината Хасадим. Затова учим как да облечем светлината Хохма в светлината Хасадим, и да получим цялата светлина.

От урока по статията „Науката Кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25377]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Когато създаваме група, трябва да обръщаме внимание на външните неща сякаш се грижим за бебе. Как да не загубим вътрешното усещане по време на този процес?

Отговор: Всяка група се сблъсква с този проблем и всички членове на групата задава този въпрос.

Живеем в свят на материални действия. Колко часа на ден прекарвам в задоволяване на естествените ни нужди като спане, ядене, къпане? Колко часа на ден трябва да работя, да изпълнявам задълженията в къщи и т.н.? И колко време ми остава за себе си и за моето духовно напредване? Може би ми остават един – два часа на ден, ако успея да се отделя някак от всичко останало.

Така е устроен нашият живот. Кой го е устроил така? Може ли Творецът наистина? Защо Той ни е направил с влечение към това материално, животинско съществуване? Защо не ни е направил като ангели, необременени от грижи за нашите тела, дом и деца, така че единственото нещо, което трябва да правим е да  изградим връзки един с друг?

Все пак, в действителността всичко е различно. Каквато и работа да извършваме, дори работа, която не е свързана с групата, е чиста духовна работа. Ние просто не знаем за нея и не я разбираме. Изпълнявайки отговорностите на служител, на семеен човек, на гражданин и т.н., аз се поправям. Аз може да не виждам как точно го правя, но въпреки всичко, това е така.

Позволено ми е да посветя на духовното само малка част от живота си. Извършвайки поправянето, ако вместо да уча, работя върху организирането живота на групата, така аз подкрепям и подсилвам връзката в нашата обща система.

Разбира се, не може да забравим за това, че бремето е справедливо разпределено между нас. И по-общо казано, това е обширна тема, към която обезателно ще се върнем.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25275]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да успея през деня да мисля за другарите си, ако не усещам, че те мислят за мен?

Отговор: Трябва, независимо от тях, да се включиш в групата и да приемеш за факт, че всички в нея мислят за теб.

Тогава ти ще разкриеш, че това наистина е така. Другарите ти ще ти се разкрият на по-висока степен. Нека дори това да са обикновени хора, но ти ще усетиш, че вътрешно те вече са обединени.

Всичко зависи от теб – от това, как ти възприемаш другарите си, а не от това, как те осъзнават себе си.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Нашето състояние сега е като преди изхода от Египет. И колкото по-близо се приближаваме до изхода, толкова по-плътно пресовано става времето – по-наситено с действия, събития, произшествия.

И затова, човекът е изпълнен със съмнения – всичко се смесва в него: аз, Фараонът, египтяните, народът на Израел, вътре в Египет и извън него – всичко това са мои вътрешни състояния.

– Ако се намирам вътре в своето его – това се нарича Египет.

– Ако искам да се издигна над егото, значи искам да избягам от египетското робство.

– Ако над мен властва моето егоистично желание, съмненията – това означава, че над мен властва Фараонът.

– Ако искам да избягам от него и да го погледна отстрани – значи съм Моше (Моисей).

Всички тези състояния преминават бързо през човека и ако той осъзнае, че се намира под такива въздействия – това е прекрасно. Той ще направи много бързи и значителни изяснявания – с добра скорост.

По време на конгреса, ние попадаме под въздействието на общото голямо въодушевление, което притежава огромна сила. Затова, трябва само да продължим и да не позволяваме на състоянието да се успокои. Главното е да бъдем радостни – дори ако ни се струва, че онова, което се случва не е много приятно и е тревожно.

Нека лошите мисли и съмнения да са много повече от добрите мисли и яснотата. Именно в това се състои вътрешната работа – необходимо е да се напредва. И не трябва да се забравя, че най-дълбоката тъмнина се усеща преди пробива, преди излизането от Египет.

Не е необходимо да чакаме тази тъмнина, а трябва през цялото време да мислим за светлината и бягството. Но едновременно с нашия стремеж към светлината, с разбирането и по-силното усещане, възможна е напълно противоположната тенденция и потъване в тъмнината, в мъглата, объркване. Така трябва да бъде и ние заедно ще преминем през тези състояния!

Хайде да си помогнем един на друг, показвайки, как приемаме всички състояния с радост. Радостта е най-мощната сила, защото въпреки всичко, което се случва, ти се радваш, че извършваш работа за Твореца и напредваш духовно.

Необходимо е да преминем през трудните състояния, за да се измъкнем от своето его и да се издигнем над него. Желая ви успех!

От урок по статията „За Йехуда“, 01.11.2010

[25574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.297: „А в часа, когато бил построен Храма, украсил се Творецът с този венец и се възкачил на Своя престол, Малхут.

А от момента, в който бил разрушен Храма, Творецът не се украсява със Своя венец и тази наслада, светлината на Бина е скрита.”

В духовното няма време – става въпрос само за стъпала, доколко можем да преминем от стъпало на стъпало, премествайки се между прорезите на духовното.

Затова бъдещето, настоящето или миналото, днес, утре или вчера е време на разрушаване. Храмът или другите времена – всичко това говори само за нашето положение на същата тази стълба с духовни стъпала.

Подобно на кинолента, която можем да изгледаме, пропускайки пред погледа си миналото, настоящето и бъдещето.

Разликата между всички тези състояния се определя от нашата способност да отъждествим себе си с мрежата на връзките между нас.

От силата на нашата връзка с тази мрежа зависи положението ни на стълбата, състояща се от стъпала – какъв вид на нашата връзка можем да разкрием.

Степента на връзката в общата мрежа определя степента на разкриване на висшия свят и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 01.11.2010

[25555]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В последно време получавам много писма за това, че хората са в такова голямо въодушевление, вълнение и напрежение, каквито не са усещали преди нито един конгрес.

По-рано те са пристигали заради удоволствието, в радостно очакване, а сега, освен това, се усеща тревога.

Това е резултат от нашата връзка. Никога по-рано не сме работили над връзката помежду си толкова решително и окончателно. Ние не сме изучавали така усилено всички статии на Баал Сулам – ”Даряването на Тора”, ”Поръчителство” и други, не сме издигали важността на връзката на такава висота.

Сега, поради нашето взаимопроникване, всички се ”заразяват” един от друг с вътрешни вибрации, предават един на друг желания, въодушевления, впечатления. Именно взаимното включване донася на всеки такова усещане за напрежение.

Сега без да заглушаваме това усещане за вътрешно безпокойство, ние трябва да го напълним с радост и увереност, че достигаме нещо велико.

Желанието, което ние сме създали с такова взаимопроникване, от което засега усещаме само вътрешна тревога и безпокойство, ще запълним с увереност, с поръчителство и с радост, с напълване.

Но всеки трябва да бъде радостен, че цялото това вътрешно безпокойство идва от това, че той започва да чувства повече другите и общата развълнуваност се предава на него. Сега това е много осезаемо.

От урока по Книгата Зоар, 31.10.2010

[25435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ще бъде ли нашият конгрес нашия изход от егоистичния Египет?

Отговор: Трябва да сме уверени, че ще бъде! Без съмнение! Ние се събираме на конгрес, съединяваме се, всички усещаме колко е важно това, без да обръщаме внимание, че  не ни привлича отдаването на другаря и отдаването на Твореца.

Условието за изхода е да се храним с ”маца” (оскъден хляб, безквасен хляб) именно в богатия, благополучен, сит Египет, просмукан от мазнина.

Изгнанието започва от момента, в който го усетиш. А връщането от изгнание  не е смяна на местожителството, а изход от този бивш за теб Египет  към разкриването на Твореца, към разкриването на свойството отдаване в теб, което започва да ти свети.

Затова сега, преди освобождението, на нас ни е необходимо да почувстваме, че не ни достига духовната свобода! И тогава да тръгнем към разкриването на Твореца и висшия свят – на свойството отдаване в нашите желания.

Всичко се случва вътре в едно и също желание, а не с преместване от едно място на друго. Самата Ерец Гошен, бившата най-благополучна област на Египет се превръща за нас в Синайската пустиня.

В духовния свят няма място – всичко става вътре в желанието, което преминава тези състояния: Ерец Канаан, слизане в Египет, добър и лош Египет – седем сити  и седем гладни години, бягство от Египет в Синайската пустиня, а през нея – в обетованата земя – всичко това се случва на едно място, в желанието, само че в зависимост от нашите усещания в него.

А когато след ”40 години” постигнем в това желание стъпалото Бина, тогава вътре в пустинята разкриваме земята на Израел (”течащо мляко и мед”) и окончателно поправеното състояние – всичко на едно място, което се нарича централна точка Малхут на света на Безкрайността. Всъщност, променя се само гледната ни точка по отношение на това желание и неговата оценка.

Доколкото пожелаем да се включим в Малхут, свойството на 9-те първи сфирот – съгласно това тя получава всевъзможни качества: от лоши до най-добри. Всичко зависи само от Малхут, от нашето желание да усвоим свойствата на висшето и да станем като Него. Всичко се случва само вътре в желанието на човека.

От урока по статията ”За Йехуда”, 31.10.2010

[25445]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Напълването, което аз чувствам от време на време – това получаване с намерение за мен самият ли е? Тъй като аз не усещам екран…

Отговор: За сега – да, защото това са впечатления от обкръжаващите светлини, във все още неготовите желания (келим), които са неспособни да възприемат тези светлини, да ги превърнат от външни във вътрешни.

Вътрешната светлина може да се получи само с помощта на екран – съгласно моите способности да възприема чуждото желание като свое. Големината на присъединеното желание (авиют) измерва големината (дебелината) на екрана.

Да допуснем, че аз мога да проникна в 10 грама от твоето желание, да го възприема като свое, така че то да се намира в мен като зародиш (ибур), и да се грижа за него.

Тоест, според степента на връзката „твое – мое” – това са тези 10 грама на твоето желание, които аз мога да напълня. Това, което аз усещам в твоето желание, напълнено от мен се нарича мой вътрешен свят, О”П.

След това, аз изведнъж чувствам отблъскване – появило се е допълнително разкритие на егоизма ми – и над него аз се свързвам с предишните 10 грама на желанието и се грижа за него въпреки егоизма, т.е. с увеличен екран – това вече се нарича „кърмене” (катнут, еника) – когато нас ни разделя голямо разстояние, но аз все пак го преодолявам.

След това аз усещам още по-голямо отблъскване – и отново се издигам над него – и това вече е стадият „съзряване” (гадлут, мохин).

Относително кого това се нарича ”зародиш”, „кърмене”, „съзряване”? – Относително мен, тъй като аз извършвам тази работа. А ти може би дори и не знаеш за това…

Така ние оценяваме големината на екрана и се впечатляваме от обкръжаващата, О”М, или вътрешната О”П светлини.

От урока по Книгата Зоар, 31.10.2010

[25438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да спрем надпреварата за наслаждения в този свят и да придобием чувствителност към обединението помежду ни?

Отговор: Външната надпревара ще преустановим тогава, когато се включим в група и започнем да живеем нейния живот.

Баал аСулам и Рабаш обясняват, че от този свят ми трябват само най-необходимите неща. Това не означава, че трябва да се ограничим с елементарните насъщни потребности, а да използваме онези, които са ни нужни за нормалния съвременен живот. Ограниченията основно се отнасят до СМИ.

Ако информацията е нужна за разпространяване на кабала, за професионално напредване, то това се смята за необходимо.

Никой не забранява гледането и слушането на СМИ, не изисква изолиране от света. Трябва да знам обаче, как да избирам информацията, защото аз несъмнено я попивам.

Не е възможно да допусна нещо в себе си и то да не остане в мен. Ако съм пропуснал нещо през себе си, тази информация, тези впечатления вече се намират в мен.

И затова, трябва предварително да се ограничавам каква инфомрация ще получавам. Иначе съм широко разтворен за целия свят и той се настанява в мен.

Връзката с хората е необходима, но в строго определена степен. И тази степен се нарича „необходима”, „насъщна” за духовния напредък.

Разбира се, не трябва да влизам в манастир или да живея в пещера, но не бива и прекалено да се разкривам пред бъркотията, която ми носи светът.

А във всичко останало, искам да се подлагам на въздействието на своето обкръжение и на първоизточниците. Благодарение на правилното намерение и помощта на групата, аз придобивам по-силно желание и по-ясно виждам целта.

От урок по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Любов към ближния като към себе си, означава, че аз се прониквам от желанията на ближния, като от своите собствени и дори повече.

Подобно на Бина, аз «поглъщам» желанието на ближния със своите АХАП, за да го обезпеча с всичко, което той желае. Това е любовта. Така майката обича своето дете.

За това ми е нужно да постигна стъпалото Бина, преминавайки през стъпалото «хафец хесед» (излизане над/от своите желания). Отначало, когато в мен се пробужда точката в сърцето, аз придобивам свобода на избора, постъпвам в група и се уча, като при това оставам в егоистичното намерение «ло-лишма».

След това се повдигам на първо ниво на алтруистично намерение «лишма», което се нарича «хафец хесед». На това стъпало на Бина, отначало придобивам желанието за отдаване – Г“Е, а след това – желанието да получавам, за да отдавам – АХАП.

Издигам се над планината на егоизма на нулево, първо и второ стъпало – Г“Е, а след това – над планината на егоизма на трето и четвърто стъпало – АХАП.

И ето, сега аз задействам своя АХАП, за да се отнасям към другите така, както Бина се отнася към Малхут. Това вече е съвършеното намерение лишма – стъпалото любов.

Защо любов? Защото се включвам в другите, приемам техните желания и ги обслужвам.

Така ние постигаме любовта към ближния и в нея разкриваме любовта към Твореца, ознаменуваща края на поправянето.

От урок по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→