Въпрос: Всеки човек ли може да попадне на конгреса и да почувства радост?

Отговор: Ние каним всички! Всеки може да дойде и да се присъедини.

Има хора, които участват в този процес 15 години, те се намират вече на по-високи нива, и има хора, които ще дойдат за първи път и може би те и не знаят, защо са дошли.

Радвам се много за тях и им завиждам! Те могат, да постигнат това, което се нарича „Да придобиеш свой свят за един час!”

Те могат да дойдат и да се присъединят към другите, подобно на дете, което се е родило в 21 век и всичко, което цивилизацията е приготвила за него за последните 20 века, то получава в готов вид и се наслаждава. Защо? Защото се е родило сега и това е негово право.

Същото става и с хората, които попадат за първи път на конгрес. Още нищо не разбират, но доколкото ние сме подготвили за тях цялата инфраструктура, всички предпоставки, установили сме връзките между нас, те се включват в нас като младенци, без да разбират напълно какво се случва, и при това се удостояват с всичко.

Затова се радвам и им завиждам. Аз трябваше да полагам много усилия, страдания и пот, докато постигна нещо, и аз виждам, колко леко новият човек се включва в този процес и го разбира. Откъде се взема това разбиране? От въздуха, от това, че се съединява с другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 28.10.2010

[25632]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В навечерието на Конгреса трябва да се съсредоточим върху три неща:

1. Увереност, че се намираме в добро, силно, правилно обкръжение и откриваме пред себе си път към взаимно обединение и взаимно отдаване.

2. Концентрираме силата на мисълта си на това, да намерим връзка помежду си.

3. Радваме се на изключителността си, на особеното ни състояние и статус, който сме постигнали.

Такъв конгрес още не е имало. Всички ние чувстваме това по напрежението, по натиска, по приятната тревога, която обхваща всеки от нас.

И всичко това идва свише, тази огромна помощ от горе, което показва, че трябва да се постараем да добавим към нея, това, което още не ни достига:

1. радост, от изпълнението на духовния подем,

2. увереност, в постигането на целта,

3. вътрешно усилие.

Трябва да се обединя с другарите ми в една мрежа, за да се прояви между нас единната сила, която се нарича „Творец”.

Цялата работа, целият сериозен анализ се провежда вътре във всеки. А на повърхността трябва да излъчваме радост, непренуденост и увереност. Смях на лицето, а в дълбина – изгарящ огън.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Желанието, работещо с екран се нарича линия, а без екран – „кръг”. Съвместната работа между линиите и кръговете придвижват желанията / душите.

Кръг и линия са две различни форми на поведение” линия – е частното, а кръг – общото.

Кръговете се отнасят към желанията така, сякаш в тях няма екран и затова те ги движат подобно на магнитно или гравитационно поле, отчитайки не степента на поправяне на самото кли – а силата, действаща в това поле. Затова кръговете могат да влияят и да придвижват желанията, които са без екран.

Докато „линията” – е желание, преминало през съкращението (Цимцум алеф) и по тази причина отнасящо се към този, който има антиегоистичен екран. А ако нямам екран, върху мен не действа линията – аз не се отнасям към нея, тъй като нямам с нея никакви общи свойства.

Затова сега се хвърляме от място на място само с помощта на кръговете – и това се нарича „обкръжение” (свива). Системата на връзки между душите ни се подчинява на този закон.

В нея действат „кръговете цимцум алеф” с ценър в точките малхут, и „кръгове цимцум бет”, с център в точките бина, където завършват получаващите желания и започват отдаващите.

На всяка част желание, всеки най-малък детайл, включва в себе си и двата вида желания, принадлежащи на цимцум алеф и цимцум бет – действат кръговете цимцум алеф и цимцум бет.

Да предположим, че в мен има желания, които могат да бъдат изяснени още сега, а има и такива, които не се проясняват до края на поправянето и съгласно това на тях ще действа едно и също поле, и не ще действа друго поле.

Т.е. ние се намираме в тези две обкръжаващи ни полета – полето цимцум алеф и полето цимцум бет. В това общо поле е заключена цялата памет, цялата програма, цялата цел и мисъл на творенията, на всички наши състояния до самия край на поправянето. А ние трябва просто да приведем себе си в съответствие с това поле.

Но как да го направя като не чувствам това поле? Това е обкръжаващата светлина – а аз не мога да установя връзка със светлината. По тази причина аз установявам връзка с желанията, с другарите ми, с някаква част от общата система и се опитвам максимално да се уподобя на нея съгласно законите, заключени във светлината.

И по такъв начин аз получавам повече въздействие от светлината. Аз ставам чувствителен към нея и затова тя силно ми влияе.

Самата светлина не става по-силна, тя е постоянна. Но аз съм длъжен да обостря усещанията си и тогава ще почувствам от това светлинно поле по-голямо въздействие. И така ще се предвижвам в това поле!

Колкото по-чувствителен съм на светлината, толкова по бързо ще плувам в това силово поле, придвижвайки се от периферията към центъра.

В центъра на полето може да има едновременно и голяма тъмнина и огромно силово въздействие – но за сметка на тази противоположност аз по-бързо ще „премина” към „пряко” действие в „линия”. Така движейки се „в кръговете”, аз достигам „линия” и придобивам антиегоистичен екран.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 01.11.2010

[25563]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние преминаваме през четири изгнания – едно след друго. Това произтича от 4-те стадия на развитие на общата душа – АВАЯ (юд-кей-вав-кей).

Още в света на безкрайността общото желание е било създадено в 4-ри стадия и затова цялото развитие и поправяне стават в тези 4-ри стадия.

Докато не достигнем до последния стадий, Малхут, ние трябва да преминем през променливото разпространение и изчезване на светлината от желанието, между степените, – и така 4 пъти. Влизането на светлината – това е избавлението (от нейното отсъствие, от тъмнината), а излизането – е изгнанието (изчезването на светлината).

Присъствието на светлината вътре в съсъда се нарича присъствие на Твореца вътре в творението или разкритие на Твореца. Затова след избавлението (обличането на светлината в съсъд/душа/желание), винаги следва изгнание на светлината, нейното излизане.

Без това е невъзможно развитието! Както е казано: Напълването със светлина и опустошението прави желанието способно да достигне целта (подобие с Твореца).

Затова още първите кабалисти са знаели какво ще се случи по-нататък с човечеството. Авраам попитал Твореца: „Как мога да знам, че моите потомци ще наследят тази земя?”. И когато получил отговор, че те ще отидат в изгнание, се успокоил, защото е знаел, че след 4-те изгнания и 4-те освобождения те ще дойдат до окончателното изправяне.

Ние сега се намираме на изхода на последното изгнание, в системата на 4-то ниво, включващо в себе си всички предишни изгнания и освобождения, и ни остава само да извършим последното, пълно освобождение (на целия Малхут), което вече наближава.

Но за освобождението е необходимо усещане на изгнанието. Още до неговото идване, трябва да включим в себе си, в отрицателен вид, пълната форма на това бъдещо освобождение, формата на поправения свят – тоест да не мислим, че тя ще дойде само за Исраел, но и за цялото човечество.

За пръв път в цялата история, Исраел, т.е. нашата световна група, излиза като проводник на висшата светлина и ние сме длъжни да се обединим, за да поправим целия свят.

А освобождението означава – пълно сливане с Твореца, свойството отдаване.

От урока по статията „За Йехуда“, 01.11.2010

[25600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Конгреса – това е нашето следващо състояние. Какво трябва да правим сега, за да го достигнем с правилното желание, с искането?

Отговор: Сега, все още, ни е необходимо усещане за недостиг, стремеж, тъга, като преди желана среща и очакване на радостно събитие.

Желанието за разкриване на връзката помежду ни, я разкрива в цялата и мощ, за да се прояви в нея силата на отдаване, Твореца, светлината, запълваща тази обща душа.

Сега ние се готвим към това разкриване, но не бива да търсим самия недостатък – трябва през цялото време да се мисли за желаното състояние и в резултат на тези търсения, от моите представи за единството, ще достигна до усещането, което ми липсва! И това ще се създаде тази пустота, това желание. Светлината създава желанието!

Този, който не търси доброто състояние –  няма да усети, че то му липсва. Защото когато го търсиш, върху теб въздейства обкръжаващата  светлина на това състояние и увеличава желанието ти за него.

Ти ще се стремиш към добри състояния, към любов и обединение и в съответствие с това ще разкриеш обратните състояния – отхвърляне и ненавист. Тъй като ние действаме в две противоположни системи: получаване и отдаване, лява и дясна линия.

Човекът – това е обратния отпечатък на Твореца, формата на егоистичното желание. А всичките светлини, които ни въздействат, само обръщат нашата форма наопаки, довеждайки ни до истинската форма –от „заради получаване” към „заради отдаване”. Това прави светлината с мен. Но в началото винаги разкривам обратната, егоистичната форма.

Ако се стремя към добрата форма, тогава задължително ще дойде падението и аз ще разкрия ненавистта, пренебрежението.

Но не трябва нарочно да се потапяш в злото за да си изясняваш. Тази егоистична форма сама ще се прояви и ще те накара да я изучиш.

Доколкото ще се опитвам да се избавя от нея, дотолкова ще я изуча във всичките и детайли, за да мога да я трансформирам в отдаване.

От урока по статията „За Ехуд“, 01.11.2010

[25603]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.212: „В часа, когато той реши да слезе на земята, за да се въплъти в тяло, в коляното на Леви, бяха поставени 425 свещи за Царя, Зеир Анпин, и 425 установени закона съпровождат този дух, Моше, на мястото му.

Когато излязъл в света, засветила хей – Шхина пред него, – и домът се напълнил с нейното сияние“.

… Чета Зоар – и не разбирам нито дума. Може би не знам иврит, а даже и да знам думите, не разбирам за какво говорят. Дори да са ми известни тези цитати на кабалистите, откъде мога да знам за какво говорят? Те разказват за съвършенно друга реалност, за която нямам ни най – малка представа.

Четейки Зоар, ние нищо не знаем. Ние само желаем, всичко, което сме прочели в тази Книга, да се въплати в нас.

Кабалистите, авторите на Книгата Зоар – раби Шимон и неговите ученици, разкрили между себе си толкова силна, правилна връзка, че са постигнали усещане за света на Безкрайността, са описали в тази Книга своите постижения – подобно на пътешественик, който описва всичко, което усеща и вижда наоколо.

Така кабалистите пишат за висшия свят без да изпитват някакви проблеми, та нали те се намират там.

Тук няма никакви премъдрости. Мъдростта (Хохма) на кабала – това е светлината Хохма, обличаща се в светлината Хасадим. Това е виждане, съзерцание. И ние също трябва да се стремим към това –и тогава ще разберем, за какво става дума в Зоар.

Затова не трябва да бъдеш умен, не трябва да бъдеш учен, трябва да се стремиш да променяш себе си, за да усетиш, какво ни е предал раби Шимон.

От урока по Книгата Зоар, 29.10.2010

[25292]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво се изисква от мен на Конгреса? Да се гърча в мъките на собственото си раждане или да се гърча в мъките на раждането на другаря?

Отговор: Нито едното, нито другото. Нека всеки се грижи за това, да се включи в обкръжението. По този начин човек анулира себе си и се изпълва с желанието на другаря. Ако всеки прави това, ние автоматично пристъпваме към по-дълбок пласт от нашите взаимоотношения.

Представи си многослойна „баница”. Отгоре виждам участниците на Конгреса, по-надолу – другарите, а още по-надолу – обединените искри.

Аз искам да проникна с поглед колкото се може по-надълбоко – в свързващата ни мрежа, която се разпростира през всичките пластове до Безкрайността. И това зависи единствено от мен самия.

Мога да подскачам от нетърпение или да стоя тихо, но каквото и да правя външно, главното е максимално да се концентрирам върху желанието да разкрия нашата вътрешна връзка, която, безусловно, съществува между всички творения. Разкривайки нея, аз ще разкрия всичко останало в нея.

Заради това аз се отричам от себе си, стремейки се да се потопя все по-дълбоко и по-дълбоко, за да стана част от общата мрежа, да се влея в нея. Това намерение, тази вътрешна концентрация е достатъчна, за да започна все по-ясно да чувствам реалността, истинността на всеобщото единство.

В нашия свят наблюдаваме следствията на глобалните взаимовръзки, сходните мисли и явления, просветващи в различни хора и места. Но всичко това са следствия, „върхът на айсберга”. А там, в дълбочината, нас ни свързва неразривна, желязна връзка.

Именно нея ние трябва да разкрием. Този стремеж е достатъчен – вътре в него ще се прояви останалото: желанията и разкритията, които ще ни поведат надълбоко.

От урока по статията на Рабаш, 01.11.2010

[25544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

…Някога съществуваше мнение, че именно сърцето движи кръвта по цялото тяло. Но изследванията показаха, че това не е така.

Каква гигантска мощна „помпа” трябва да е нашето сърце, за да придвижва кръвта по целия организъм!

Защото съществуват такива тънки капиляри, че само огромна мощна помпа може да изтласка кръвта през тях и то при условие, че стените на кръвоносните съдове ще издържат на такива налягания!

Впоследствие учените разкрили, че сърцето само задава ритъма, не повече. Всичко останало извършва самият организъм.

В неговата кръвоносна система, в целия този „тръбопровод” съществуват клапани. От свиването на мускулните влакна, капилярните тръбички отварят клапаните и позволяват на кръвта да циркулира в нужното направление, – самите те работят като помпа.

Казано с други думи, цялата тази кръвоносна мрежа оживява сама себе си. Това е жива взаимовръзка и, всъщност именно тя, а не сърцето, осигурява функционирането на тялото. Сърцето само ръководи този процес, задава ритъма.

Оттук трябва да се разбере, че в системата на свързването на душите, цялата работа е възложена на нас. Именно ние трябва да направим връзката между нас жива, навреме отваряйки и затваряйки „клапаните”, създавайки налягане в нужните места, за да придвижваме вътрешната светлина О”П ( духовната жизнена енергия) между нас.

Защото когато чрез своите търсения, чрез вътрешната си работа, внасяме живот в тази система, – само тогава разкриваме в нея жизнената сила. А до нашето разкриване, цялата система представляваше мъртво образование, „капка семе”, на която и предстои да се развие.

При това нищо не се разкрива в готов вид, – нищо готово няма. Съществува само това, в което ти вдъхваш живот. И главния принцип е взаимодействието, поръчителството, по примера на биологичния ни организъм.

От подготовката към урока, 29.10.2010

[25408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише, че само, когато човек направи всичко по силите си, ще се обърне за помощ към Твореца.

Но как да живееш с мисълта, че не си направил всичко и затова все още не си достоен да се издигнеш.

Отговор: Никой не е направил всичко, което е могъл. Продължавай да се стараеш и „на място” ще видиш, че нормата е изпълнена.

Клипа винаги ще говори в теб, че направеното е недостатъчно: „Знаеш ли, почакай до следващия конгрес”. А ти трябва да й отговориш: „Не ме храни със закуски! Тук и веднага!”

Кой ще те въодушеви да дадеш такъв отговор? Обкръжението. Именно то увеличава силите на човека, когато прекланя глава и се обединява с другите.

От урок по статия на Рабаш, 01.11. 2010

[25533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява нашата взаимовръзка?

Отговор: Връзка е, когато аз те гледам и ти започваш да разбираш за какво мисля. Връзка е, когато ти си на десет метра зад мен, а аз чувствам с гърба си, че ти си там.

Има много видове връзки между нас, много полета, в които си взаимодействаме. Електрическо, магнитно, биохимично, поле от желания, мисли, намерения – всички тези полета ни свързват.

Всички живи тела създават около себе си полета и ние взаимодействаме с тези полета. Понякога успяваме да осъществим контакт, а друг път не сме способни  да го направим – всичко зависи от степента на съответствие на нашите полета.

Но има особено поле, което е мощно и високо – духовната връзка между нас. Това поле покрива, обхваща всичко останало и затова се нарича „Творец”.

Именно него трябва да разкрием. Но по същество, всички полета се отнасят към едно универсално поле, което е искал да открие още Айнщайн.

То свързва нашите мисли и желания и чрез него ние си въздействаме един на друг. Ако се концентрирам върху тази възможност, ако поискам да разкрия нашата взаимовръзка, тогава ще установя, че взаимно си влияем и ще я използвам за всеобщата взаимовръзка.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25505]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→