Нашето желание е създадено с обратния отпечатък от светлината и затова ако то усеща само себе си – това е ужасно усещане, усещане за непопълнена празнота, за бездна.

Просто не ми трябва да чувствам само самия себе си, аз не мога без напълване! Това се нарича Нуква, ”некев” (отвор), празно желание, за което е необходимо напълване.

А Творецът е съвършен и не се нуждае от нищо. Това е пълният покой и неподвижност, Той е абсолютно неизменен, не Му е необходимо да се движи и да прави нещо.

А бедното творение (желанието, потребността от светлина) се чувства нещастно и не може да се успокои, докато не получи напълване и усещане за съвършенство. През цялото време то се намира в страх и трепет, в търсене на липсващото напълване.

Нали светлината (съвършенството, Творецът) се е отпечатала в материала (желанието) в обратна форма, като печат и копието му, и по такъв начин е породила желание за потребност от светлина.

Нашата форма е обратна на Твореца, затова природата на творението е такава нещастна – само да не чувства самото себе си и всички свои желания, стремежи, мисли – само за напълване.

През цялото време гоним Твореца, светлината. Но когато в нас се разкрива желанието в своя малък, нисък слой, ние, вместо светлината, си представяме материални напълвания: пари, власт, слава, секс, храна, семейство.

А ако се пробуди в нас голямо желание, от по-висок слой – ние се устремяваме към знания, към развитие. А ако се разкрие в нас още по-голямо желание – аз започвам да чувствам, че не ми достига духовното.

През цялото време действаме в желание, от желанието на нашия свят – до подобието на Твореца.

От урока по статията ”Свободата на волята”, 08.10.2010

[27098]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

След Цимцум Бет (второто съкращение) всеки по-висш парцуф се впъхва със своята долна част в по-низшия парцуф: долната част на Бина се потапя в З“А, долната част на З“А – в Малхут.

Затова горната част на всеки парцуф се вижда, а долната е скрита в по-низшия.

Строежът е такъв спрямо Цимцум Бет, и точно в такава връзка се намираме и ние с вас – всеки с някоя своя част се включва в другия. Всеки във всички!

Ние не можем зрително да си представим такава холограмна картина – но няма човек, който да не се включва във всички, и няма никой, който да не съдържа в себе си всички, част от всеки.

До такава степен е интегрална картината – като един голям облак, без начало и край или каквито и да е отделни части – а просто всички са включени във всички!

Това е, което Цимцум Бет прави с нас, когато Бина се съединява с Малхут. И заради това искаме или не, ние тотално си влияем един на друг.

И ако ние осъзнаем това и се възползваме от следствията, така че правилно да влияем на мислите и желанията си един на друг, то бързо ще достигнем възможното поръчителство и общото кли.

Системата вече е построена на този принцип – въпросът е само в това, ще пожелаем ли ние тя да работи по него. В това е цялата разлика между тези светове, в които ние се намираме и духовният свят.

Нашият свят е такъв, какъвто ние искаме да го видим! А духовният свят напълно съответства на желанието на Твореца.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 25.11.2010

[27669]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Зоар не говори за физическата смърт – той говори за желанието да се насладиш, което се изправя, достигайки подобие с Твореца. Обикновеният човек още не е достигнал дотук.

Ако човек работи в духовния свят, у него има лява линия и дясна (два „ангела”), между които той строи средната линия. От лявата страна стои моето Его, Фараонът – от дясната страна е Творецът, светлината.

И в степента, в която аз мога да преобразувам желанието да се насладя в средна линия и да привлека към него от дясната линия светлина, намерение – аз създавам своя духовен съсъд (кли) с екран.

Екранът това е намерението за отдаване, а съсъдът – желанието вътре в него. Така аз строя себе си от тези две сили, а аз съм третата. И тогава започвам да съществувам в духовната реалност. Ако съм построил тази „третата”, желанието с екрана – значи имам душа!

А ако не съм я построил от тези две сили – нямам нищо, освен една точка, в която не чувствам нищо. Това е само малко желание, което въобще не зависи от мен – „желание от нищото” („ми-аин”).

Зоар пише, че ти трябва да умъртвиш егоистичното си желание – ти привличаш към него светлина, убиваш го и го довеждаш към намерение за отдаване – това ще бъдеш ти, живият.

Всичко това можеш да направиш с помощта на правилното обкръжение, което се нарича „свята група” („хевра кадиша”), защото тя ти помага да погребеш егоизма си. Така ти получаваш вечна душа – част, подобна на Твореца. Ти сам я създаваш.

А ако не – у теб няма душа, ти се намираш по-ниско от линията на живота, в този свят, където имаш само животинско тяло, материал („материал”/„хомер” – съзвучен с думата „магаре”/„хамор”). Това е най-„материалистичният” подход.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27679]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да дойдем до разкритие, за да видим духовния свят така реално, както сега?

Отговор: Аз не знам реалност ли е това сега или не – а може би спя и изобщо не мога да се събудя?

Струва ми се, че сега се намирам в някаква реалност, но откъде знам това – може би относително следващата реалност тази е просто сън? Може би там ме чака такова ниво на пробуждане, че всичко предишно ще ми се стори просто сън?

Защото в моята сегашна реалност също има такива периоди, когато аз се изключвам от нея и отивам да спя. Откъде да знам, може би и сега спя?

Тоест на мен ми е дадено да изясня как да премина от състояние в състояние и да получа ново съзнание. За това са ни дадени средства от кабалистите.

А докато не получиш това ново съзнание – ще оставаш в съня и даже няма да разбереш, че е възможно да се събудиш и да започнеш да живееш! Ние всички знаем какво е сън – аз съм спал, събудил съм се и сега се наричам буден. И точно по същия начин съществуваме по отношение на бъдещия, духовен свят.

Съществуват множество такива състояния – едно над друго. Кабала ни дава средството всеки път да се издигаме от състояние в състояние.

Ако в текущото си състояние правилно използваш дадените ти средства, ще съумееш да се издигнеш в състояние, което относно сегашното се нарича „живот”, а твоето сегашно ще се нарече „сън”. Както е казано: „Ние все едно сънувахме”.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27688]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Когато служих в армията, спестявах пари и чаках да свърши службата ми, за да мога да започна да пътувам. Сега мога да говоря за това, което съм видял на различни места, моите приключения, получените наслаждения. Какви впечатления получаваме, пътувайки през висшия свят?

Отговор: От мястото, където получаваме „точката в сърцето” и започваме да мечтаем за това да се издигнем в малхут на света на Безкрайността, съответно се спускаме все по-ниско и по-ниско в усещане на омраза, която разделя частите на малхут.

Колкото повече омраза разкриваме, толкова повече можем да я поправим и да се издигнем над нея. Това се има предвид с издигане от свят на свят: минус Асия -> Асия -> минус Ецира -> Ецира -> минус Брия -> Брия -> минус Ацилут -> Ацилут -> минус Адам Кадмон -> Адам Кадмон (АК), докато не стигнем света на Безкрайността.

Твоята точка в сърцето получава желание да пътува в „земята”, която е в желанието („земя” на Иврит „Арец” от думата „Рацон”, „желание”). И тогава ти се отправяш по пътя.

Приемаш светлината хасадим, която е антиегоистичен екран („пари/покритие”), проникваш в желанието, и благодарение на това покритие/пари ти избираш наслаждението/светлината хохма. Имаш желанието и „покритието”, тоест можеш да платиш за нея, така че плащаш и получаваш наслаждението. Това е твоето пътуване!

Това е пътуване в твоето желание! Целият свят е твоето желание и всички земи, които си посетил, са също части на твоето вътрешно желание. Проверил си твоите желания и си изяснил кое вътрешно наслаждение можеш да получиш в Тайланд, Европа или някъде другаде.

Същото важи за духовния свят, само че вече не е илюзорна картина, където само ти се е струвало, че пътуваш в този свят. Сега ти наистина виждаш, че това са части от твоята душа и разкриваш, че съществуваш заедно с тях, в единство, разкривайки светлината (наслаждение) вътре в сливането!

Това наслаждение е хиляди пъти по-голямо от твоите минали пътувания, където може да си видял или чул нещо или да си ял нещо, което после ти е докарало стомашно разстройство. Духовният свят е където наистина получаваш наслаждение! В крайна сметка, това е пътуване в твоето желание, само че ти се е струвало, че съществува отвън.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 22.11.2010

[27320]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Първият и най-важен въпрос е, имаме ли някаква свобода на волята?

Или аз се движа в живота като някаква навиваща се играчка, на която някой навива ключа на гърба, или като кукла на конци?

И действително, ние сме абсолютно управляеми от природните си инстинкти и действаме според заложена в нас програма.

Макар да ни се струва, че сами вземаме решения и сами определяме своя път – само така изглежда, и всичко предварително може да се предскаже, съгласно съчетаването на вътрешните и външните данни (решимот, възпитание, навици, всички условия).

Тоест няма такъв момент в живота, когато човек взема самостоятелно решение – а и на какво основание ще решава?

Ако в него вече са заложени всички данни, то той просто прави с тях някакви разчети, като машина. Нима тук има някакъв неизвестен фактор, който би могъл да бъде избран?

Такъв още не ни е известен и затова ни се струва, че избираме свободно. А всъщност, всичко е напълно определено – както е в природата.

Науката кабала казва: „Няма никой, освен Него”. Ти искаш сам да вземаш решения? Тогава се издигни на нивото на Твореца и решавай заедно с Него.

Единствената свобода на избора е да се съгласиш с Него. И дори да тръгнеш някак си пред Него – ако се издигнеш до Неговото ниво и се сравниш с Него по свойства, Той ще ти позволи да решаваш преди и след Него (като Него). И тогава ще стане така, както е казано: „Праведникът решава, а Творецът изпълнява”.

А дотогава, няма какво да се говори за каквато и да е свобода.

От урока по статията „Свобода на волята“, 26.11.2010

[27785]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Единственото, за което ни е дадена свободна воля е да усилим нашето обкръжение, за да може то да повлияе на всеки.

И само това е в нашите ръце – нищо повече не можем да променим в този живот.

Ти влезе в залата на конгреса и почувства мощно напрежение, защото ти подейства общото желание, което беше там.

Всеки гореше от огромно желание да постигне такава сила, че да можем всички да направим скок нагоре – и това ти подейства. И защо сега не можеш да организираш обкръжението си така, че то да ти въздейства по същия начин?

На всеки сутрешен урок, заедно с нас участват хиляди хора – защо не можем да си повлияем един на друг?

Ние се намираме в същата връзка, в същото поле, нима е толкова важно, че не седим в една зала, в един физически обем? В това ли е целия проблем? Защо не ни достига онази обща радост и огромна енергия на щастието?

Просто не ни достига подготовка. Всеки, няколко месеца преди конгреса чакаше този ден с надежда, със страх, с трепет и тревога. Ние четяхме и слушахме за това, разучавахме особени песни – всички се готвихме за това събитите!

Колко пари, време и физически усилия ни струваше то и разбира се, ако всичко се събере на едно място и се взриви в един миг, тогава се получава този впечатляващ резултат.

Всеки, който попадна там, почувства много силно впечатление, а също и тези, който гледаха това събитие от екрана. Но защо не можем да продължим по същия начин?

Ние постигнахме това стъпало, това извисяване на духа чрез нашата обща работа отдолу (итарута де-летата) и сега то е наше! Ние го купихме, платихме за него! Защо не можем да задържим в ръцете си всичко придобито?

Само че, трябва да помним, че съхранихме това постижение след конгреса, защото „издигат в духовното и не спускат”. Всичко, което съм постигнал е вече мое!

Но сега ме връхлетява ново непоправено желание, засенчващо всичко, което е било преди, защото то ми разкрива нов връх, на който трябва да се изкача. И аз трябва да разглеждам тази нова планина като средство за извисяване.

Така че, нека разберем какво се случи! Ние не паднахме, а получихме възможност да се издигнем! Тогава ще видим пред себе си ясната цел и трябва само да обединим нашите сили. Това е единственото действие, за сметка на което можем да се издигнем – само благодарение на сплотяването.

Ние още повече се сплотяваме в групата и това означава, че се издигаме! Светлината ме издига – самият аз нищо не трябва да правя, а само все по-силно да се съединявам с другите и тогава светлината ще ме издигне на нова висота, на ново стъпало. Това е всичко!

От урока по статията „Тяло и душа”, 23.11.2010

[27447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: На какъв етап от работата, човекът постига свобода на волята?

Отговор: Само след придобиването на душа, след разкриването на духовното.

Духовният парцуф е разделен на две половини: горна – Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет и долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут, а между тях е средната третина на Тиферет.

Горната част е желание за отдаване, а долната част – желание за получаване. А какво е средата, средната третина на Тиферет? Тя не се отнася нито към получаването, нито към отдаването и именно тук има свобода на избора – какво ще правиш ти с това?

Но ти, като буриданово магаре, не можеш да минеш нито на едната, нито на другата страна, разкъсвайки се на части и не е по силите ти да направиш избор. Докато не разкрием, че тук има възможност да съединим тези две половини, за да могат висшата и нисшата половини да работят заедно в третата, средна линия!

Аз съединявам тези две сили – силата на отдаване и силата на получаване и те започват заедно да ме управляват. Това се нарича „получаване заради отдаване”, когато тези две сили работят в хармония помежду си.

В това се състои цялата същност на науката кабала и затова тя се нарича „кабала” (получаване), защото те учи как да получиш двете сили – на получаването и отдаването в такава форма, че те да се допълнят една с друга. И по този начин, ти изграждаш своята независимост, истинската свобода.

Ти си независим от Твореца и едновременно си подобен на Него! Вземаш пример от Него, но оставаш напълно самостоятелен. Няма от къде другаде да вземеш пример, защото получаваш тези две сили в задължителна последователност. Но как ще ги приемеш и ще се уподобиш на тях – в това си напълно свободен.

Тук, по средата между двете сили, в средната третина на Тиферет е заключена нашата душа, която ние сами изграждаме.

Свободата на избора започва с разкриването на Твореца. Казано е: „Мъртвите са свободни”. Това означава, че когато егоистичното желание умира, двете сили – на получаване и отдаване, стоят една срещу друга, а ти се намираш между тях – и тогава си свободен. Защото можеш да работиш еднакво и с двете сили.

И макар да ти се струва, че стоиш между тях и не знаеш накъде да се придвижиш – от едната страна е желанието за получаване, а от другата – желанието за отдаване, но когато едната убива другата, само при това условие ти се оказваш в неутрално състояние и можеш да бъдеш свободен.

А сега, всички ние се намираме под властта на единственото желание за получаване –нямаме желание за отдаване. Затова, докато не придобием желанието за отдаване, ние сме като управлявани от природата животни, а получавайки го – ставаме свободни, но само, за да се уподобим на Твореца и да изградим от себе си човека (Адам), което означава „подобен” на Него.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27096]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ако човек запълни по-голямо наслаждение, той сякаш се разтваря в него – намира се в неговата пълната власт, като робот е готов да изпълни всичко, което изисква от него това наслаждание. И не може да се съпротивлява.

Всеки човек има някакъв праг на търпимост, т.е. предел, до който  може да устои на наслажданието или да издържи на страданията. И ако наслажденията или страданията превишават този праг, те мога напълно да го заробят.

Защото човек може да им се противопостави само в много, много тесен диапазон на чувствителност и то само тогава, когато може някак да се защити от тях. И каква е тази защита? Той разбира, че не си струва да се поддава на изкушението, както от добрата, така и от лошата страна.

А иначе, наслажданията или страданията напълно властват над него, защото човекът е създаден от материл, основата на който е желанието да се наслаждава. И затова е напълно очевидно, че те могат с лекота да направят с нас каквото си поискат.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 19.11.2010

[27390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По време на учене изпитвам много силна болка, предизвикана от травма. Как да се концентрирам върху намерението, а не върху болката?

Отговор: Ние разбираме, че се намраме в определен процес. С развитието на този процес, в зависимост от силите си, привличаме светлината, която връща към Източника. Въздействието на светлината определя всичко в нас.

Всъщност, то зависи от общата система. В нея действат души, удостоили се вече с разкриване. А също така, в тази система има и души, които спят дълбок сън и такива, които са на път да се пробудят.

Нашето място е по средата – между спящите и онези, които вече работят активно в общата система, помагайки със всички сили на останалите.

С помощта на съветите, които ни дават кабалистите, ние се стараем да разберем, как да се събудим – как в миминални срокове да преминам от сън съм разкриване, към реално действие.

На нас са ни предоставили възможност – дали са ни група, учител, първоизточници. Поддържат ни души, които се намират в духовния свят и се стремят да ни помогнат, както големите помагат на малките. Работата е в нашите старания.

Сега трябва точно да си изясним какво зависи от нас, как да не разсейваме оскъдните си сили и да не сбъркаме. Защото, ако човек не знае как да направи това, по-добре е да седи и нищо да не прави. А ако прави, тогава да е точно онова, което се изисква.

Светът и така е пълен с глупости и излишества. Ако прибавим към тях и своята част, направо ще се погребем под безполезни действия, ще свърнем от пътя далеч встрани.

Най-мощното средство за напредък е светлината. Нейното действие, идващо като резултат от всяко наше усилие, завършва поредната крачка към поправянето. И затова, във всяко състояние, ние трябва да виждаме преди всичко действието на светлината.

Осъзнавайки и приемайки факта, че причина за всичко е светлината, ние трябва да сме благодарни за това и да признаваме своето състояние като оптимално за напредъка.

Всъщност, всяко състояние е правилно, ако разбирам, че е дошло свише. Това е достатъчно, защото аз вече имам връзка с причината, благодарение на което мога да се пробудя за собствено действие.

То се състои в това, да благодаря за ставащото, включвайки позитива и негатива и да се постарая от текущото състоние да постигна единство и разкриване на Твореца, свойството отдаване.

Ако човек вече не спи дълбоко и може осъзнато да свърже състоянието си със светлината, с Твореца, с групата, тогава каквито и да са текущите състояния – това, разбира се е добре.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27549]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→