Книгата Зоар, Предисловие, глава „Нощта на невестата”, п. 138: …и прегрешението стана като грешка за него, както е написано „Ако Творецът не ми беше помогнал, моята душа почти беше заживяла в Дума”. Но останалите хора трябва да се страхуват, че няма да могат да кажат пред ангела, че е било грешка и ще паднат в ръцете на Дума, в ада.

Когато успеем да поправим някои части на малхут, все пак остава тънка нишка, която свързва частите, които е невъзможно да бъдат поправени. Трябва да ги „поддържаме” и да им позволим да живеят, за да можем в последствие да ги поправим.

Винаги има „кука”, която ни държи „свързани” с егоизма. Това е подобно на „вратите на ада”, през които можем изведнъж да се потопим в егоистично намерение. Тук се крие проблемът.

Способни ли сме да запазим екрана, който ни предпазва от това да се насладим заради себе си? Ако не можем да го запазим, светлината ще изчезне и ние ще останем в тъмнината на „ада”. Можем ли да съхраним малка порция егоизъм без да отваряме вратите и да осигурим минимално осветяване, което е жизнено необходимо за неговото съществуване?

Книгата Зоар говори за начини за постигане на това. Ние поправяме нашите грешки, докато зли намерения ще бъдат поправени само в последния етап на нашата работа.

От урока по книгата Зоар, Предисловие, 21.11.2010

[27171]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В книгата си “Основи на намерението“ Баал аСулам пише, че висшата душа (Нешама) се намира в мозъка, духът (Руах) в сърцето, а низшата душа (Нефеш) в черния дроб! Това как да го разбираме?!

Отговор: Кабалистите се ползват с думи от този свят, защото всичко, което съществува в него – се е разпространило от духовния свят.

Затова може с такива думи да се разказва за висшите сили, да им даваме тези имена. Какво да се направи, когато висшият свят няма собствен език – там има само сили. Може да се именуват както им е угодно, дори и да ги номерират. Но тези обозначения трябва да съответстват на това, за което се говори.

Затова кабалистите са намерили просто и много хубаво решение – те са взели названия от нашия свят и с тях са обозначили това, което има горе.

Те са влезли в духовния свят и са усетили силите, явленията и действията му – те живеят там! Те виждат духовния свят чрез този свят, все едно, че той е прозрачен. Зад всички предмети от този свят те виждат силите, които действат зад тях, зад всяка картина.

Все едно когато гледам през прозрачна чаша и виждам зад нея края на същата ос, на същия лъч на зрението – духовната сила. Зад всеки човек и всяко действие на този свят аз виждам силата, която ги движи, затова ми е толкова лесно ги съотнасям – за мен това е едно и също нещо!

Те се различават единствено за този, който ги разкрива – или той ги разкрива в 5-те си телесни сетивни органа, или в 5-те духовни.

Но това са едни и същи явления, защото нашия свят е въображаем, ние просто го възприемаме такъв в нашите усещания. А ако ти получиш допълнителни сетивни органи, виждаш случващото се като че на двата паралелни екрана.

И тогава за теб всичко е много лесно и никога не се объркваш. Ти разбираш какво е това “мозък“, “сърце“, “черен дроб“, и “ибур-еника-мохин“ (зародиш-отглеждане-възрастно състояние).

Всички думи, взети от този свят, ще са разбираеми за теб в духовния: какво значат “подеми“, “падения”, “сливания“, “наляво“, “надясно“. Всичко е толкова еднозначно, че по друг начин не може и да бъде.

Защото духовния свят се постига чрез материалния и се усеща чрез него, като негов корен. Той става все по-понятен и “осезаем“, но езикът ти вземаш изцяло от този свят, сякаш че го наслагваш отгоре върху прозрачна лента.

В теб е имало някакви материални образи, но сега вместо тях са останали само някакви названия, които ти пренасяш паралелно на следващия екран, в духовното, и там те прилягат на своите места.

Ти можеш да ги ползваш и никога да не се объркваш, и не ти е нужно да обясняваш това на другия. Защото и той вижда тази същата картина, също постигайки духовния свят чрез материалния, и разбирайки каква зрителна измама е това.

“Душа в мозъка“ – това означава, че в духовното кли, което се нарича “мозък“, се облича напълващата го светлина, която се нарича Нешама (душа). Няма нищо друго, освен светлина и желания.

От урока по "Бейт Шаар а-Каванот", 25.11.2010

[27672]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Светлината изгражда нашата връзка и само в нея ние разкриваме Твореца. Да се стремим към това сме длъжни не заради собствена полза, а само за да доставим удоволствие на Него.

Като достигнем любов към Твореца, ние ще разкрием и Неговата любов към нас. Цялата учебна подготовка е предназначена за това – да разкрие, да пробуди в нас любов към Твореца.

Разбира се, сега не чувстваме в това и най-малката необходимост. За съществуването на Висшата сила ние споменаваме само когато не ни е добре. По своята природа човек прави всичко само от недостатъка на нещо, като иска да допълни, да напълни себе си.

Ние изобщо не усещаме нуждите на Твореца и още повече, любов към Него. Но ако се стараем изкуствено да се устремим към Твореца чрез работа в групата, то постепенно повикваме въздействието на светлината върху себе си, което ни носи нови свойства – свойството отдаване и любов.

Това свойство може да бъде обърнато само към Твореца, защото освен нас съществува само Той. Но все пак, за да достигнем до Него, ние сме поставени в особено състояние, наречено ”този свят”.

Тук с помощта на семейството и другарите можем да се стараем и да се упражняваме в намирането на любов към съответното обкръжение. А след това от любовта към творенията да преминем на степента любов към Твореца.

Така ние излизаме от егоизма, превключваме се от себелюбието на любовта към ближния, чрез семейството и другарите намираме любовта към Твореца.

И тогава ни се разкрива истинската природа на ”средствата”, които сме използвали. Оказва се, че самият Творец е разделил нашата реалност по такъв начин, за да имаме възможност да стигнем до Него чрез тези ”упражнения”.

А в действителност няма нищо освен мен, включващата всичко реалност и Творецът, намиращ се над нея.

Хайде да изградим намерение за това, да получим от съвместното учене светлина, която връща към Източника, за да се разкрие любовта между нас и нашата любов към Твореца.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 24.11.2010

[27552]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Материалната реалност е описана от известната формула на Айнщайн в теорията на относителността: E=mc² , която съотнася масата със скоростта. Има ли аналогична формула в духовния свят, която да съотнася желанието за получаване с желанието за отдаване?

Отговор: Не мисля, че формулата на Айнщайн може да се приложи в духовната реалност, защото тя говори за ограничената природа на материалния свят, за това, какво максимално можем да извлечем от материята с всичките и проявления (маса, скорост и енергия).

Всяка формула сочи ограничение, а духовното не е ограничено от нищо. В духовното постигаме максималния лимит, описан с формулата „Той и Неговото има са едно”.

Тоест ние свързваме цялото желание за наслаждение с цялата сила на светлината, заедно с всички поправяния, и постигаме такова единство между тях, че всичко се свързва в едно цяло. Резултатът е Безкрайност.

Това е максималната реализация на духовното. Материалната формула на теорията на относителността е за границите на време, движение, място, енергия, маса и скорост, а в духовното тези граници не съществуват! Това е, защото ти се свързваш с висшата сила, с Твореца, и ставаш безкраен като Него, без никакви граници!

В духовното няма формула, защото всяка формула сравнява условия от една страна с условия от друга страна, оценявайки как те могат да бъдат в баланс за сметка едно на друго. Енергията не може да бъде повече от масата, умножена по скоростта на квадрат. Но в духовното това не е така! Като допълваме противоположности, ние постигаме безкрайност. Това е сякаш взимаме интегралната сума на всички сили в света, от нула до безкрайност.

От урока по статията „Тяло и душа”, 24.11.2010

[27574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да молим светлината да ни измени, ако не я усещаме?

Отговор: Това е вярно – първо трябва да съществува желание и едва след това можем да се обърнем към светлината.

Ако напиша за себе си на хартия: „Трябва да моля светлината!” – и повторя това сто пъти, нищо няма да се случи. Ако ми стане навик, ще повтарям тези думи като магнетофон – и нищо повече.

Но на нас ни е дадена възможност да изменим желанието с помощта на обкръжението. Защото ние не съществуваме в усамотение, а сред други хора.

Ако аз се вслушвам в тях и ги гледам през призмата на завистта, страстта, жаждата за почести – всички тези свойства са заложени в моето желание да се насладя, – на мен ми се иска да получа от тях всичко хубаво, което имат те, и да се издигна по-високо от тях.

Ако те се опитват да станат крадци, аз искам да стана най-главният, силен и удачен крадец, защото те уважават това.

Ако моето обкръжение придава важност на свойството отдаване, то аз естествено ще искам да преуспея в това повече от другите, защото това ще стане важно за мен.

Затова аз мога да изменя желанието на сърцето си за сметка на обкръжението. И затова е написано: „Да направим – и ще чуем!”, защото аз съм способен да върша действия, в резултат на които изведнъж ще пожелая онова, което не е заложено в мен изначално – да отдавам на другия, да придавам важност на това, по някакъв начин егоистично да пожелая да бъда в отдаване.

Защото аз се намирам в егоистично общество и ако това общество започне да ме убеждава, че си струва да се отдава – аз, естествено, както и всичките ми приятели, също ще започна да мисля, че да се отдава наистина си струва.

Но при това, аз мисля кое ще е изгодно за мен – да стана важен за тях, да бъда велик, да получа висшия свят, да получа Твореца. Да отдавам – добре, ще отдавам; главното е да припечелиш. Това се нарича „ло лишма”.

Ако, движен от такива стремежи, аз все пак искам светлината да дойде и да ме промени – тя започва да ме променя и аз изведнъж се заразявам с някакъв „вирус” – получавам това, което не съм имал преди, не съм желал и не съм възнамерявал да получа. Изведнъж аз започвам да мисля, че да отдаваш – това е нещо особено, хубаво, извисено.

Откъде идва това? – То възниква подобно на болест, която изобщо не е желана. Аз започвам сериозно да се замислям за това, че да не мисля за себе си, а за другите, без всякаква изгода и награда за себе си – това е хубаво.

Разбира се, съществува последователност на измененията, през които преминавам. В началото аз мисля, че ми е достатъчно да се откъсна от егоистичното си желание да се насладя – и тогава ще се чувствам по-добре и по-свободен.

След това си мисля, че си струва да отдавам на другите, защото за сметка на това аз все пак ще спечеля някакво предимство, защото в крайна сметка ще стана близък на Твореца – а това също има някаква стойност…

И така нататък, докато светлината стъпаловидно не ми подейства по такъв начин, че аз ще достигна чистото намерение, наричано „лишма” – изключително „заради отдаване”, без всякаква полза за себе си. И аз чувствам това, проверявам какво е без всякаква полза за себе си.

От урока по статията на Рабаш, 26.11.2010

[27765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако веднъж избера пътя и се издигна над егоизма, оставам ли си свободен или трябва през цялото време да избирам отново?

Отговор: За да стигнем до целта на творението, ние трябва да постигнем състоянието  „Исраел (стремящ се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Твореца са едно цяло“ – да открием това във всички свои свойства и желания.

И затова, във всеки момент от своето развитие, ние трябва да насочваме себе си към сливане с Твореца – и само в това е нашият свободен избор. А от всички тези точки на сливане, ние изграждаме една линия и постигаме крайната цел.

Тоест не е достатъчно да направиш избор веднъж, за да можеш след това да правиш, каквото си искаш. Ти си направил избор възоснова на условия, които са се разкрили пред теб сега. Следващия път ще бъдеш абсолютно различен – ново творение, нов свят и отвътре, и отвън.

Защото през цялото време, ти разкриваш в себе си ново желание за наслаждение, по–силно и с всички нови свойства. И трябва отново да се справяш с всички условия,  да откриеш точката на свободата на избора, да решиш какво избираш, и по този начин да напредваш.

Тоест във всяка точка от пътя, ти имаш работа, свързвана с изясняването, за да се „отдръпнеш от злото и да избереш доброто“ и окончателната реализация.

От урока по статията „Свобода на волята“, 26.11.2010

[27776]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Творението трябва да се уподоби на Твореца по свойства, да се повдигне на Неговото ниво, за да бъдат на степента на вечността и съвършенството.

За това Творецът дава на творението разбито състояние. Така както даваме на детето разбит конструктор, лего, за да го събере, достигайки нивото на създателя на играта.

Нашата история е започнала в света на безкрайността, където Творецът ни е създал като единна душа, единно желание. След това я е разбил и ние сме длъжни да приведем разбитото желание, егоистично отблъскващо се от своите части, към общото желание, към подобие на Твореца.

Самият Творец е Даващ. От една страна, Той е създал противоположно на Себе си желание да получава, а от друга страна, му е предоставил възможност да придобие свойството отдаване. Тогава то ще стане желание да получава за да отдава, като по този начин творението точно ще се уподоби на Твореца.

Творението само трябва да придобие това поправяне, това намерение за отдаване и тогава ще разбере цялото мироздание. Ето защо от света на Безкрайността, от състоянието на съвършенство и подобие на Твореца ние сме се спуснали в нашия свят.

Това може да бъде сравнено с разделяне на цялостна картина на отделни късчета мозайка, които се смесват и идват до пълен безпорядък, противоположен на изначалното състояние. Така ние се оказваме в най-ниската точка – в този свят.

В Безкрайността желанието е било общо, съгласувано с всички свои части и е действало като едно цяло. Сега тази система се е разбила на огромно множество късчета, които са объркани, потънали в тъмнина, не разбиращи случващото се и са отчуждени едно от друго. Става дума за нас, в този свят.

Оттук ние сме длъжни отново да се повдигнем и да придобием съвършенството на Безкрайността, да съберем свой «конструктор», така че всички души да се съберат в една. Тази работа се нарича «работа на Твореца», тъй като по този начин ние ставаме подобни на Него – глобалната, интегралната сила на природата.

Достигаме поетапно егоистично развитие в нашия свят, докато не се доберем до етапа на развитие на човека в себе си. Тогава природата започва да оказва натиск, за да ни принуди да тръгнем към обединение и да съберем «мозайката». Настъпва период на съзнателно участие в процеса, подготовка към подем назад към Безкрайността.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.09.2010

[27094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Четирите изгнания, за които пише Зоар – това са нашите ”вътрешни философи”, заставящи ни да работим ”вътре в знанието”, вътре в желанието за наслаждение и да изпълняваме всичко, което то заповяда.

Да излезем от тях означава да се издигнем над разума, над желанието с помощта на светлината, връщаща към източника.

Затова ако аз чувствам, че съм потопен в своя разум и усещане и работя само вътре в тях – аз намирам ли се в изгнание или не? Съгласен ли съм с такова състояние? А може аз дори да обичам своя разум и чувства, да вярвам в тях, да се уча, да разбирам, като с всеки ден натрупвам все повече знания и усещания?

От една страна това е добре. Но ако човек не вижда във всичко това средство да достигне духовното – това е лошо. Нали по този начин той нищо не постига.

Той само придобива лъжливата увереност, че някога това ще го доведе към духовното. Но това никога няма да го доведе – нали духовното не се учи с ума. Колкото и да знаеш – ти нито на мм няма да се приближиш към него.

Какво да се прави? Да се направи равносметка. Това се нарича ”и изплакали те от тази работа”. Човек вижда, че използвайки всички свои сили в течение на ”седемте сити години”, постигайки всичко с разум и чувства, разбирайки написаното във всички статии – в резултат нищо не постига освен това, че напечатаният на хартията текст сега се е отпечатал в клетките на неговия мозък. И това е всичко, което има той…

Тогава той прави друга сметка: ”На мен ми е необходима само светлината, връщаща към източника! А всичко, което има сега в мен , както аз съм и сам – няма никакво отношение към духовното”.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 25.11.2010

[27657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никакъв живот след смъртта, то защо в книгата Зоар пише, че след смъртта душата се издига в небесата и ангели я водят във висшия съд и т.н. …?

Отговор: Зоар въобще нищо не говори за материалното тяло! Тя говори за смъртта на егоизма и тогава на него започват да му въздействат висшите сили, които се наричат ”ангели”.

Те взимат моето желание ”да се насладя” от двете страни: дясната и лявата, и го издигат ”на крилата” (екрани) на 1-то, 2-то, 3-то ”небе”, както се наричат различните нива на Бина, където аз започвам да получавам все повече и повече свойството отдаване.

Така тези ”ангели” ме издигат на ”небето” – към общото свойство Бина и там аз разкривам, че зад него се намира и целият дворец на Твореца. Бина включва вътре в себе си свойствата Малхут, получаващи желания вътре в отдаващите, и благодарение на това, аз разкривам Твореца.

Но нима това е свързано с моя материален свят и физическите органи на чувствата, с живота и смъртта на това животинско тяло? Въобще на мен само ми се струва, че то съществува – на практика него го няма!

Нима нещо съществува реално зад картинката на екрана на компютъра? Просто това са електрически сигнали, сили, вектори, рисуващи на теб такова изображение. И така ти рисуват това триизмерно изображение, което усещаш като този свят.

Вече дори има такива лазерни прибори, които могат да създават триизмерно изображение във въздуха, сякаш ни заобикалят живи хора, разговарящи по между си.

Пълна илюзия на усещането – невъзможно е само да докоснеш това с ръка, защото всичко е ”във въздуха”. Но това ще бъде дори още ”по-истинско”, както е илюзията на нашия свят.

Ето така виждаме този свят – а той не съществува! И какъв тук може да е животът след смъртта? – Изключили са телевизора и всичко …- ако не си имал желание ”в живота” да разкриеш висшия свят. Наистина за това не се е изисквало да умира тялото – няма никаква връзка на едното с другото.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 25.11.2010”

[27682]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се откажа от всичко, което зная, и да приема светлината от урока, подобно на бял екран, да се уча като дете?

Отговор: Казано е, че да се учи дете е все едно да се пише на чист лист. Така и ние започваме пътя.

Човек е длъжен винаги да си представя, че неговото желание се намира пред някакво ”поле” от други желания, струващи му се чужди. И всички тези желания е длъжен да събере в едно.

Това не означава, че всички те се разтварят в единна общност. Не, всяко ще съществува само за себе си, но връзките между тях създават цялостност и хармония – такава, каквато е между частите на здравото тяло.

В първоначалното състояние, в Безкрайността, до разбиването ние всички сме били като едно тяло. А после то се е разпаднало на части, защото в него се е развило егото.

Своето его ние сме длъжни да съхраним, но да поправим. Какво означава това?

Всяка част чувства себе си отделена от другите, всяка се дистанцира от другите.

И сега трябва, от една страна, да съхраним своята личност и индивидуалност, а от друга страна, върху това да разкрием такава връзка, като че ли егото не съществува. Все пак аз не го анулирам, а работя заедно с него, за да преодолея несъответствието.

В резултат, пропастта остава долу, а над нея аз изграждам мост към всички останали части. И тогава при нас идва пълната светлина НаРаНХаЙ, заедно с минималната светлина нефеш де-нефеш, която е била при нас в първото състояние.

Творецът ни е създал като капка семе, а след това, поправяйки се и връщайки се при Него, ние използваме целия ”материал” от своето его и растем, за да станем като Твореца.

Наистина егоизмът по своята мощ точно съответства на Него. Това е ”помощ” да стана като Него, обратната страна на Твореца. Ние я превръщаме в лицева страна, поправяме разделящия ни егоизъм.

Всеки чувства себе си единен, единствен и уникален и всеки обръща своята уникалност в служба на другите, във връзка, в отдаване.

Благодарение на това аз получавам връзка 620 пъти по-мощна от моя егоизъм и разкривам светлината НаРаНХаЙ.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.11.2010

[27407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→