Въпрос: Защо заедно със света Никудим не се е разбил и света Ацилут? Може би в него има защитен механизъм, предотвратяващ разбиването?

Отговор: Точно така! Този механизъм се нарича “поправяне по трите линии“, при който подемът на МА“Н и връзката между получаващите и отдаващи части се осъществява не направо, както в света Никудим, където всичката светлина се спуска в кли/желание и води до разбиване.

В света Ацилут, кли преди всичко подготвя себе си, да се построи в трите линии. Условно то от по-рано се е свързало с висшия, от по-рано знае, какво ще получи.

На него е известна цялата, пълната светлина, която висшият може да даде, цялото ниво (ГА“Р), но то смалява себе си до определени размери, така че да получи само част от тази светлина, и я приема само в отдаващите келим – в Малхут, издигаща се в Бина – по-високо от самия Малхут. По такъв начин светлината се разкрива – и се възприема от низшите.

Тоест, обратно на света Никудим, в света Ацилут има защитен механизъм от две страни: 1. Висшият, даващ на низшия, освобождава само ВАК де-Хохма, само малка порция светлина, 2. низшият, очаквайки да получи тази светлина, от по-рано се свързва с висшия и сам изгражда система, наричана “трите линии“, за да бъде готов да получи дори и част от светлината не направо, а по трите линии.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 05.12.2010 г.

[28772]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако висшият парцуф иска да даде нещо на по-нисшия, той се смалява – като майка, която общува с детето си. Тя готви за себе си „храна за възрастни”, а на детето си приготвя специална храна, с определена температура.

Тези допълнителни действия чрез особен механизъм за връзка с нисшия, се наричат „сеарот” /коси/ – от думата „соер” /бушуващ/ или „саара” /буря/.

Защото висшият би искал да даде на по-нисшия всичко, което има, но е принуден да се съкрати и да даде на нисшия съвсем малко – в съответствие с неговото ниво, колкото е в състояние да приеме. И висшият трябва да се погрижи, това напълване да е от полза за нисшия.

Ограничението, силата, с която висшият се сдържа, се нарича „сеарот” /коси/ – в съзвучие с това, че  в него всичко „бушува” /соер/.

Сега само си представете, как страда и бушува Творецът! Защото Неговото желание да дава е огромно – Той иска да ни даде цялото безкрайно поправяне /Гмар Тикун/!

А Той ни гледа и вижда, че няма на кого да даде… Никой нищо не иска да получи. Какво огромно страдание е да гледа на нас, като на бебета, почти умиращи от глад, имайки възможността да ни помогне – да излекува всички наши рани и да ни напълни с благо, но ние не искаме това! Не сме способни да приемем нищо от Него.

И като отзвук от тази буря, която Висшият сдържа, започват да ни влияят нечистите сили – клипот, опитвайки се да ни пробудят и да ни заставят да действаме.

На нас ни се струва, че ни въздействат зли сили – но те се проявяват само в степента, в която  напредваме, забавяйки своето развитие и не давайки на светлината да ни напълни.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.12.2010

[28938]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казано е в ТЕС (част 8, пункт 4 „Вътрешна светлина“), че нисшите издигат МАН, молба за поправяне, само до своя висш (Елион) и от там до ниво по-високо от висшия (Али Елион). От това следва ли, че има скок на две нива?

Отговор: Не, не може да се издигнеш на ниво по-високо от висшето. Текстът дискутира три нива, за да те предпази от това да си помислиш, че действието е завършено в твоя висш. Висшият издига твоя МАН на ниво по-високо от висшето.

И въпреки че действието не свършва  дори на нивото по-високо от висшия, ние имаме предвид само три нива в Света Ацилут. Това не означава обаче, че всичко свършва с тях.

Нито едно ниво не може да поправи каквото и да било за нисшата степен без да вземе част от Светлината на Безкрайността. Тя трябва да издигне желание, нуждата на нисшия в света на Безкрайността, тъй като такова желание е напълно ново – това е желание да се обедини Малхут и Бина, което не е съществувало, не съществува и няма да се намери дори в Безкрайността.

Желанието трябва да се издигне до Света на Безкрайността, където Малхут на Света на Безкрайността влиза в съединение (Зивуг де акаа) със Светлината на Безкрайността и предава специална светлина, предназначена изключително за този МАН на нисшия.

За да говорим за тази верига обаче вземаме предвид само три степени: нисш, висш и по-висок от висшия.

От урока по „Учение за Десетте сфирот“, 05.12.2010 г.

[28778]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Винаги имам някакво отношение към ставащото с мен, към средата ми, към хората, които обичам и към света. Ако присъединя Твореца към това отношение, аз започвам да изяснявам защо това се случва, за кого, кого ще облагодетелства и т.н.

Правейки това, аз се въвличам в истинска война за всяко едно състояние. Ако изясня тези състояния „в знанието“, това се нарича „гръцки подход“, тоест според моя разум, чувства, разбиране и всички мои представи. От друга страна мога да напредвам с „вяра над знанието“ и да търся силата на отдаването, желаейки да видя всичко от тази гледна точка. В този случай не искам да получа знание и разбиране в желанията, които се пробуждат в мен, а искам с помощта на тези желания да изляза от себе си. Искам да изляза навън, да вляза в другите и там да получа цялото знание и напълване с вяра над знанието, вътре в келим на отдаването.

Напълването, което съм способен да получа вътре в себе си се нарича „този свят“. Онова, което мога да получа от вън, излизайки от себе си, се нарича Висш свят. Аз се боря за този подход, който искам да поддържам и това се нарича Войната на макавеите срещу гърците. Гърците са символ на рационалното мислене, което съществува в света, на човешкия разум, научния подход. Макавеите са над това, защото олицетворяват работата на жреците (Коханим), която принадлежи изцяло на отдаването.

Човек винаги трябва да води тази война докато се издигне над бойното поле. В тази война ти имаш „шпиони“, които си изпратил на пазара, т.е. на мястото (желанието), където цари „многовластие“. Сред мислите и желанията ни, някои все още са управлявани от „мнозина“, склонявайки ги ту в една посока, ту в друга заради своя егоизъм. Това продължава, докато само една власт не се издигне над всички желания. Когато това стане, ти напускаш „пазара“ и влизаш в своя „дом“.

„Пазарът“ се превръща в „дом“, а „шпионите“ го напускат, както е написано: „Докато последният крак напусне пазара“. Оставаш насаме с Твореца, заедно с него, в сливане, в твоето желание/дом.

В духовния свят не се местим от едно място на друго. Съществува само едно място/желание. Но ти го променяш, изграждаш го, изменяйки оношението си и така то се превръща от „пазар“ в „къща“, в която запалваш свещ, „прославяйки чудото“ (Персума де ниса).

От урока по писмото на Рабаш, 01.12.2010

[28340]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Освен общото устремление при четенето на кабалистичните текстове, има ли определено намерение към всяка дума?

Отговор: Когато се изкачиш в духовно постижении, ще имаш и общо отношение към текста, и частно отношение към  всяка дума.

Защото ще усещаш какво представлява сама по себе си всяка дума. Ще я съпреживяваш. Ще вървиш заедно с автора, ще изпълняваваш същите действия – и ще видиш, че твоите действия са точно такива, за които говори автора.

Кабалистичната книга – това е книга с инструкции! Ти по пунктове изпълняваш нейните точни указания, – и проверяваш върху себе си описаните в нея резултати – и така се развиваш, поправяйки душата си.

При всяко действие ти получаваш огромно наслаждение – та нали разкриваш Твореца! Във всяко свое действие ти разкриваш допълнителен нюанс на Неговото отношение, някое Негово свойство. Защото ти извършваш действия, уподобявайки се на Него – по начина, по който Той е създал в теб желанието да се насладиш.

И затова е казано: „По Твоите действия ще Те позная”. Всяко твое действие е изключително наслаждение.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 06.12.2010

[28931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата духовна система се намира в режим на очакване. Всъщност, това е нежив механизъм, който не се нуждае от нищо за себе си. Същото може да се каже и за Твореца, защото Той се явява безпрекословен закон.

Наричайки Го добър, милосърден, отдаващ, аз Му приписвам собствените си усещания. Такъв е Неговият образ в моите очи, а самият Той пребивава над всичко, над постижението.

Съответно, системата на духовните светове е система на неизменните закони. Освен нас в нея  не съществуват други „чувствителни елементи”, които искат нещо, осъзнато да дават и да получават. Към мен все едно е поставена тръба, по която идва светлината. В нейния край  има кранче и аз мога да го отварям – само че не с ръце, а чрез желанието си.

Висшето стъпало не е „добрия чичко”, а програмирано устройство. Обръщайки се с молба към висшето, аз задействам системата. Тя сработва само тогава, когато аз вложа в нея правилно желание, правилния импулс. Тя винаги е в готовност, с други думи, тя е готова да започне да подава светлина, в момента в който „отворя кранчето”. И всъщност, колкото го отворя, такова и налягане ще получа.

Този спирателен кран има „код за достъп”. За да го наберем е нужна правилна, истинска молба. Длъжен съм да разгледам своите желания и намерения, да фокусирам разум и чувство, целия да се приобщя към този „сигнал”, да го пропусна през групата, да го включа в общото желание на приятелите и да го насоча за благото на Твореца.

Когато подберем правилния код, кранчето ще се отвори. Системата очаква правилното въвеждане на данните. Пред нас е нежив механизъм, филтриращ и освобождаващ порции светлина, изобилие, енергии, сили, желания.

Единствената жива част е Малхут на света Ацилут, лежаща по-ниско. Всичко останало оживява единствено доколкото аз влагам в него своя живот, своите стремежи, своята болка.

И затова не трябва да се чака, че нещо ще дойде само свише. Системата работи съобразно с моите желания, с моите команди. Ако обаче аз все още съм неспособен да ги давам, то крещя пред стена, не намирайки Твореца. Той ще се появи тогава, когато аз  успея да го достигна, да го докосна.

От урока по Книгата Зоар. Увод, 05.12.2010

[28763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тайната на живота?

Отговор: Тайната е да се промени насоката на живота от получаване в отдаване, да „се обича ближния” или поне да се придържаме към принципа „Не прави другиму това, което е ненавистно за теб самия”.

Когато започнеш да се стремиш към отдаване, ти излизаш от твоя тесен свят, където си заключен и работиш като робот, следвайки вече създадени специфични детерминистки закони. Нищо не може да избяга от границите на закона. Ние разсъждаваме по този начин само заради скриването и липсата на познание.

Например, предположете, че гледам от десетия етаж към ставащото долу и виждам как кола завива, а човек излиза на улицата, не вижда колата и тя го удря. Или виждам как човек паркира колата си на непозволено място, но полицаят вече идва към него, за да го глоби.

Аз виждам всичко това отгоре, но хората отдолу не виждат нищо! Но позволява ли им тази липса на знание да кажат, че случилото се е случайно? За мен не е случайност, защото вече съм видял как всичко е свързано едно с друго. Това не е фантазия, а чисто разкриване.

Понякога гледаме бебетата и разбираме, че нещо ще се случи по това, което то прави. Знаем го предварително, но то не го знае, защото му липсва познание за себе си. Затова нямаме свобода на волята – има само липса на знание.

Колкото по-дълбоко разкриваме този свят, толкова повече разкриваме колко сме оковани в железни вериги. Няма свобода – нито в мисълта, нито в желанието, нито в действието. Единственото, което можем да направим е да сменим посоката. Сега тя е напълно устремена към получаването за себе си. Тя е напълно ограничена и то от самите нас и желанието ни.

Обаче ние сме способни да я променим – от минуса към плюса. Започни да отдаваш и ще разбереш какво можеш да направиш чрез това. Вече имаш корена на това бъдещо алтруистично желание, „точката в сърцето”. Трябва само да привлечеш силата, която ще я развие. Тогава няма да си ограничен, защото ще си излязъл от самия себе си.

След като преминем през степените на развитието ни ще разкрием, че  животинското тяло, в което сме поставени не съдържа нищо „човешко” освен само една точка! Ако се занимаваш с тялото, тогава ще си животно. Но ако се съсредоточиш в тази точка, тогава ще разкриеш в нея човека.

От урока по статията „Тяло и душа”, 30.11.2010 г.

[28175]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предговор. Статия „Нощта на  невестата”, п.140:

„А всички единения, извършени последователно, едно след друго, разкриващи възходите и отделните, следващи едно след друго стъпала, се събраха сега в едно стъпало на голямото единение-Единство, светещо от края на света и до края.

Затова е казано: ДЕН СЛЕД ДЕН ЩЕ ДОНЕСЕ СНОП, т.е. разкъсването между дните се обръща сега в голямо величие, защото са се превърнали в заслуги. И затова всичко става един велик ден на Твореца!”

Описаните състояния не се появяват с времето, а само в резултат на нашите поправяния. Ние четем, че всеки момент нещо ще се случи. Нищо няма да се случи, ако не го предизвикаме със своите усилия. Винаги има илюзия, че висшите състояния ще дойдат от самосебе си.

Разбирира се, ние ще разкрием всичко  написано тук, но това няма да се случи от самосебе си с времето. Новото състояние ще се разкрие от това, в което се намираме сега и ние ще го видим съвършено и напълнено със светлината на Безкрайността, както го описва Зоар.

Кога ще стане това? Когато поправим своето възприятие и открием, че и преди това сме били в това състояние, но не сме можели да си го представим правилно.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 26.11.2010

[28641]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как се усеща в нас “зивуг“ (сливането) в духовната работа?

Отговор: “Зивуг“ – това е съединение с помощта на екрана. Ако ти се съпротивляваш на своето его, желанието да се насладиш, за да се съединиш със светлината, с Твореца, заради отдаване, ако в теб има сила за преодоляване, – екран, ти встъпваш в “зивуг“.

Това се нарича “зивуг де-акаа“ – ударно съединение. С удари ти отблъскваш висшата светлина от желанието си да се насладиш, не желаейки да получаваш наслаждението направо, – за самия себе си.

И само, за да се уподобиш на висшата светлина, си готов да получиш това “угощение“, а не заради това , че си гладен, дори и действително да изпитваш истински глад.

Готов си да отблъснеш тези наслаждения и да не ги получиш, за да утолиш глада си, а да пресметнеш и да ги приемеш само в такава степен, в която ще можеш с това да насладиш Домакина. Това се нарича с удари.

С тях ти отблъскваш не Домакина, а наслажденията, които се стремят да нахлуят направо в твоето желание да се насладиш.

Ти си готов да ги получиш, но не направо, а само при условие, че преди това извършиш разчет – дали действително приемането ще бъде заради това да се уподобиш на Домакина и да намериш връзка с Него във взаимното отдаване.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 02.12.2010 г.

[28459]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Рабаш:

“Знаем, че свещите не могат да горят, докато нямаме трите условия: 1) свещ – съсъд, в който се налива маслото 2) масло 3) фитил.

И когато тези три условия се съединят заедно – можем да се радваме на родената от тях светлина“.

Трите условия, необходими за светлината, отразяват нашия строеж. Ние се състоим от желание за наслаждение, което действа егоистично. И когато гледаме на света виждаме, че той е пълен със страдания и проблеми.

Никой не постъпва честно, всеки вреди на другия и аз недоумявам защо Творецът (ако той въобще съществува) е създал такъв лош свят – аз бих направил по-добър на Неговото място! Тоест аз гледам през своето зло егоистично желание, и затова виждам наоколо зло.

Но ако аз започна да превъзмогвам заблуждението си и да мисля, че Твореца е добър и прави всичко по добър начин, а аз го чувствам лошо само заради това, че самият аз съм лош, то всички тези мисли и желания се сблъскват в мен в противоречие.

И това се нарича “фитил“ (“птила“), защото аз си разяснявам къде са “отходите“ (“псолет“) на моето желание, и какво е лошото в него.

Желанието е съсъд, а вътре в него има “фитил“, раждащ се от противоположността на желанието. И тези разяснения (“бирурим“) пораждат горивото (“беирут“), тоест маслото – светлината Хохма.

Такива три съставни има и в човешката душа, която желае да се разбере със себе си и да загори като свещ, и в обикновената свещ, символ на тази душа.

Съсъдът – желание по природа е егоистичен, “заради себе си“, защото такъв съм се родил. С помощта на занятията с кабала, в групата, аз създавам “фитилът“, който може да се разгори – защото започвам да се съпротивявам и да си изяснявам, кой е Твореца и кой самия съм аз. А “маслото“ – това е следствието, тъй като това състояние поражда “горивото“.

Аз водя борба: искам да постигна отдаване, но съм неспособен на това. Аз се впускам напред, но моята природа ме дърпа обратно назад, Фараонът не ми дава да изляза изпод властта му. Но така си изяснявам – себе си и Твореца, и системата, чрез която мога да бъда свързан с Него.

“И след това преодоляване, човек се удостоява със светлината на Твореца, осветяваща неговата душа, която се нарича светлината Хануки – тоест разкриването на висшето управление, принасящо добро на творенията.

От урока по писмото на Рабаш, 01.12.2010 г.

[28343]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→