Въпрос: Какво мога да дам на групата по време на обучението?
Отговор: Своето участие, стремежа към целта, колкото се може по-силно. Това е и силата на поръчителството, с която укрепваме групата.
И особено по време на обучението, когато можем да се обединим и да привлечем светлината, възвръщаща към източника.
От урока по книгата“ Зоар“. Предисловие, 07.12.2010
[29031]
Въпрос: Как мога да мисля за поправянето, което носи книгата „Зоар“, ако изпитвам отрицателни емоции, като ненавист например?
Отговор: Молитвата – това е което чувства сърцето. Ако сега в моето сърце има ненавист, това е моята молитва – „аз искам да се преборя с моя ненавистник”.
За правилното използване на тази сила, която се крие в книгата „Зоар“, в нейното съвместно/групово четене, аз трябва първо да подготвя сърцето си – за да желае същото, което желае и Творецът.
В действителност Творецът отговаря на всяка молитва – желание на нашите сърца. И затова този свят е толкова лош!
Но от друга страна е казано, че Той отговаря само на тази молитва, която е преминала през „вратата на сълзите”. Така, нима Той все пак откликва на всяко желание, даже на мимолетния каприз на детето и на желанията на злодея?
Да, казват кабалистите, разкрили системата на взаимоотношенията между нас и Него. Крадецът, набелязал си обир, грабителят, тръгвайки да граби, и готовият да убива, също искат да преуспеят и тяхната молитва се приема. Защото става дума за желанията Малхут на света Ацилут. А всичко, което е по-ниско от нея, включително нашият свят, принадлежат на нея.
И така, защо говорим, че желанието може да се повдигне в Малхут, а може и да не се повдигне? – Работата е там, че ние правим разграничение на два вида желания:
– Едните са устремени в същото направление, в което е и волята на Твореца. Тогава те се обединяват с висшето желание и се възприемат като изобилие свише.
– Другите не съответстват на волята на Твореца. Те също предизвикват отговор свише, както и положителните желания, но се възприемат като отрицателни желания, отрицателно, като негативна реакция.
Тя поправя човека, водейки го по дългия и труден път на страданието, вместо по краткия и лек път, когато неговото желание и желанието на Твореца съвпадат.
Затова е желателно да се готвим за правилната молитва – и с нея да се обръщаме към книгата „Зоар“. Защото човек не може да седи на урока без някакви желания.
Така или иначе той иска нещо и, ако желанието му е предварително подготвено, устремено в нужната посока, то, четейки „Зоар“, той напредва леко и бързо.
А, освен това, трябва да помним, че се намираме в група и с нейна помощ усилваме своята молитва. Излиза, че, ако мислите на човек не са насочени към целта, той влиза в противоречие с групата и още повече усеща негативната реакция свише.
По такъв начин цялата наша работа се заключава в подготовката за урока, в четенето на „Зоар“ и други кабалистични книги. А когато дойдем на урока – вече е трудно нещо да се промени. Защото сърцето на човека вече е настроено на определено желание.
И затова е много, много важно с какви мисли лягам да спя, как се подготвям за урока на сутринта. Тези минути играят решаваща роля. Не трябва да се забравя и за физическата подготовка, за да не заспива отново тялото.
Рабаш пише в статия 36 от Даргот Сулам: Казано е: „Чуващият молитвата”. Защо „молитва” в единствено число? Нима Творецът не чува всички молитви? Работата е там, че ние трябва да отправяме само една молитва – за възстановяване на Шхина от прахта.
Да се молим за възстановяването на Шхина от прахта значи да желаем да разкрием Твореца, свойствата на отдаване и любов към ближния в мен, за да бъда подобен в това на Твореца. Ако всичките си усилия насочваме в една посока, то чукаме на врата, която обезателно ще се отвори.
От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 07.12.2010
[29034]
Баал Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.44: … Разбирането на управлението на Твореца има за причина цялото благо, а неразбирането – причината за цялото зло.
И се получава, че това е полюс, около който се въртят хората, към наказание или към милост.
Ние не разбираме управлението на Твореца, на нас не ни е ясно как Той се отнася към нас. Затова ние през цялото време като че ли искаме от Него: „Е, къде си Ти, добър и творящ добро?“ И какво получаваме в отговор: „Аз съм добър и през цялото време ви нося добро, но какво правите вие с това?!
Вие вземате цялото добро, което Аз ви изпращам, превръщате го в зло и вместо светлина и топла любов, получавате пламъка на пожарите. Вие сте тези, които не обличате светлината Хохма в светлината Хасадим и вместо неговото светене в светлината Хасадим към вас идва разрушителния огън“.
От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 03.12.2010
[29010]
Въпрос: Защо Творецът ни подложи на такова издевателство: толкова дълго нямаше нито капка дъжд, в резултат на което се разгоря страшен пожар, а точно когато с невероятни усилия го потушиха, на следващия ден започна порой, който само попречи на работата? Ако Творецът управлява всичко, защо не изпрати дъжда по-рано?
Отговор: Тогава попитай: защо Той ни изпрати пожар? Какъв е смисълът да запали пожар, а по-късно да изпрати дъжд и веднага да го потуши? Ако аз обичам някого, не бих го бил, за да го съжалявам по-късно.
Ясно е, че всичко идва от Твореца. В момента, в който самолетите изгасиха пожара – започна дъжд – специално за да ни научи на нещо.
Творецът разпалва пожар, Той го и гаси, а ние трябва да се поучим и да си направим изводи.Намираме се в система, напълно управлявана от висшата светлина и нищо не може да излезе от неговата власт, както е казано: „Сърцата на министрите и царете са изцяло в ръцете на Твореца”.
Природата – това е изцяло Творецът и тук няма никакъв свободен избор. Нашата свобода е само в отношението ни към случващото се.
Ако имам друго отношение – ще има ли пожари или не? С отношението си ти ще промениш своята реалност – това как ти я усещаш.
И вместо да усещаш тази висша светлина, идваща във вид на жестокости /гвурот/, като изгарящ огън, ще я усетиш като топлина от любов. Това зависи само от твоето отношение – дали я обичаш или я ненавиждаш!
Представете си, че сега ви прегръща най-омразният ви човек – ще се вцепените от ужас от тази прегръдка. Но ако вие прегръщате този, когото обичате – има ли разлика?
От Твореца към нас идва само любов, светлина – но ние не я чувстваме и не можем да я приемем. През цялото време отгоре идва светлина, желаеща да напълни общото желание на целия свят и на цялото мироздание. И тази светлина методично придвижва това желание към целта, към подобие на свойствата със самата Себе си.
И ако долу творението се организира по съответния начин – то ще започне да чувства това добро отношение свише. Ако не – тогава ще чувства обратното.
Всичко зависи само от теб! Горе нищо не се променя. Даже когато казваме, че можем нещо да променим с молитвата си – да повдигнем МА”Н, да получим отговор отгоре, МА”Д, донасящ светлина, възвръщаща към източника, която ни променя – всичко това не влияе на въздействието на висшата светлина, идваща постоянно и водеща творението към крайната цел.
Всички промени се случват единствено в нашето усещане. А влакът, независимо от всичко, се движи и нищо не може да го спре или забави.
От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010
[29067]
Въпрос: Защо между духовните обекти има такава голяма разлика, че ниският винаги е много по-зле от горния?
Отговор: Ниският парцуф не е просто по-малък от горния – той е по-зле от него абсолютно във всичко, обратен е на него, защото в духовната стълба всички стъпала са противоположни едно на друго.
Висшият не е просто мъничко по-умен, повече разбиращ и чувстващ. Както в четирите стадия на пряката светлина: първият стадий (бхина алеф) е абсолютно противоположен на втория (бхине бет) – и относно желанията/ келим, и относно световете.
И точно така, третият стадий (бхина гимел) е обратен на бхина бет. Няма такива последователни стъпала, които малко да се различават едно от друго – те са винаги във всичко противоположни.
Ние не чувстваме това в нашия материален свят – нашето егоистично желание просто расте и расте, ставайки все по-умно – и за нас всичко тук е разбираемо.
Но в духовното висшият е обратен на предишното ниво до такава степен, че те не са способни да се разберат един друг. Това се отнася дори за съседни стъпала, като вече не говоря за тези, между които има междина.
Затова когато четем текст, написан от кабалист, единственото, което може да се направи – това е да молим за своето поправяне (да издигнем МА”Н). И моето обяснение също е предназначено само за да ви насочи към това.
Всички изучавани от нас премъдрости ни помагат само в това да сформират апел към Твореца, поради това, че да се издигнеш от стъпало на стъпало може само при условие, че висшата светлина ще ни преобърне ”от главата – на крака” или ”от краката – на глава” – всеки път, извършвайки пълно преобръщане.
Така става издигането по духовните стъпала, както при зародиша, който преди раждането преобръща главата надолу – и тогава той може да излезе.
А когато се ражда/ излиза, той отново преобръща главата нагоре – вече на следващата степен. Но междината между степените преодолява именно с това, че се преобръща с главата надолу.
Не трябва да получи следваща степен, ако напълно не се е освободил от предишната.
”Главата надолу” – това означава опустошаване от цялата светлина в момента на раждането.
Не е възможно да получи светлината Руах, ако не се освободил от цялата светлина Нефеш, защото те са противоположни една на друга.
От урок по ”Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010
[28880]
Въпрос: С какво да се окуражавам в учението, ако не усещам Твореца, а Шхина лежи в прахта…?
Отговор: Трябва да издигнем Шхина от прахта – именно за това и пишат кабалистите …
Да допуснем, че се усеща огромна физическа умора, човек се чувства без сили, не може да се съсредоточи на урока. Но това действително ли е физическа умора или душевна?
И това е много просто да се изясни. Отиди в групата, която цялата гори от вдъхновение, бъди сред другарите: поседете заедно, попейте, направете обща трапеза – а след това се погледни, заспал ли си там или не.
Ако не си заспал, следователно, причината не е във физическата умора, а само във външното въздействие.
Няма физическа умора – всичко това са духовни сили! Рабаш дава пример: човек не може да стане за урок, защото е много изморен, но ако го разбудят посред нощ и му кажат, че в дома му има пожар – той веднага ще скочи, а няма да отговори: почакайте, аз спя, върнете се сутринта.
Тоест, всичко се определя от важността, която ние влагаме в това.
От урока по ”Бейт Шаар а-Каванот”, 06.12.2010
[28963]
Въпрос: Ако замисълът на Твореца е да доведе човека до целта на сътворяването, какво спечели Той от събитията от последния месец в Израел? Какъв е резултата от тях?
Отговор: Аз не смятам да проверявам доколко народът се е променил. Ние действаме във времева ос: имаше състояние преди пожара, след това лумна огъня, който отнесе човешки животи и унищожи гори, а когато всичко свърши, заваля дъжд.
Какво се промени за това време? – Ти започна да си задаваш въпроса:” Защо този дъжд заваля на следващия ден след като пожара беше загасен? Прилича на насмешка…
По време на пожара така чакахме дъжд, така молехме за него и никакъв отговор. А когато нямаше нужда от него, се изля порой и само навреди. Ние получихме двоен удар.
Случилото се точно съответства на написаното в Тора: ако Израел не са достойни, дъждове ще се пролеят и не на време и не там, където трябва.
Това е закон на природата. Отгоре се намира светлината, а отдолу – желанието, което трябва да достигне подобие на светлината. Светлината постоянно въздейства върху желанието и желанието през цялото време се променя.
Творецът има само една проста равносметка: двете състояния – началното и крайното трябва да бъдат като едно. На базата на това Той действа. И след като светлината създава четирите стадии на разпространение на пряката светлина, тя започва да развива всичко вътре в тях.
Творецът няма ответни реакции, това е закон, Природа. Какво искаш от него?… Нима ще се доближиш до действащ вулкан и ще го помолиш:” Приятелю, спри за няколко минути, че искам да мина!”?…
Защо, тогава, си мислиш, че Творецът ще отговори на молбите ти? В такъв случай се поклоняваш на идол. Ти мислиш за Него като за звезди, които биха ти донесли късмет, – все едно с тяхна помощ можеш да промениш съдбата си. Но ти можеш само малко да погледнеш в бъдещето, да го промениш – не е в твоята власт.
От урока по статия „Слугинята, наследяваща своята госпожа“, 07.12.2010
[29064]
Човек не може да избегне влиянието на обкръжението, което го възвишава или омаловажава. Невъзможно е да се противопоставя, ако съм важен сам за себе си.
Ако не желая да се съглася с това мнение, тогава трябва да изградя нов образ около себе си, такъв който ще бъде важен за мен. В този случай, аз ще оценявам всичко по отношение на него: ако съм бил порицан или похвален, но най-вече, ще проверя дали това е полезно или вредно за този образ. И тогава нека да ме ругаят, но ако този образ печели от това, помага ми да го достигна и да се приближа по-близо до него, то аз се чувствам добре.
Ако съм бил наруган от хора, които са били важни за мен, тогава аз ценя тяхното мнение. Но, ако ги считам за врагове, тогава колкото повече те ме ругаят, толкова повече се убеждавам, че съм прав. Аз съм радостен, че те критикуват моя път. В този случай най-страшното проклятие може да ми прозвучи като благословия.
Да кажем, че си наруган от Фараона – това е чудесно, защото той е противоположен на Твореца – всичко зависи от това, под кое влияние ти избираш да си. Следва, че аз трябва да остана само под влиянието на моето обкръжение, което съм избрал за своето духовно развитие. Аз трябва да бъда много съчувствен към него, след като то ми помага – така се насочвам към правилната посока.
Когато влезна в такова обкръжение, неговото мнение става свято за мен. Аз приемам всичките му ценности и живея според тях, вместо тези, които са ме напълвали преди.
Ако искам да получа разума на висшия, Твореца, вместо своя собствен, тогава аз разкривам целия бъдещ свят в главата (рош) на групата, в техните желания. Аз нямам нищо друго – те са имено това кли, в което получавам бъдещия свят. Затова общото мнение на групата и нейните ценности стават най-важните за мен.
Всъщност аз никога не ще разкрия най-мъничките частици на духовния свят, освен ако не изляза извън себе си и разменя моята глава за общата глава и сърце на групата. В тях лежи моят единствен избор и шанс да достигна духовното.
Нужно е да бъдеш съчувствен към техния разум и сърце, и да продължаваш да търсиш, къде е истинското обкръжение. В резултат, ти изведнъж ще разбереш, че всичко се намира в тях, въпреки че те самите не го осъзнават. Имено към тази група ти трябва да анулираш себе си и там ще намериш целия свят на Безкрайността.
От урока по статията на Рабаш, 02.12.2010
[28504]
Въпрос: Вие обяснявахте, че текстът, който четем в ТЕС и Книгата Зоар, описва силата на връзката между нас. Може ли да приведете пример за такава връзка?
Отговор: Ако ти беше в духовното, то щеше да разкриваш на практика всичко, за което четеш в книгата. Ти би разкривал силите на връзките между нас, тяхната мощ, характер, как действат, как се съединяват заедно в свързваща ни мрежа.
Ти би участвал в системата на тези сили, в нейната работа – в светенето на Шхина. Ти би виждал доколко можеш да вземеш активно участие в нея, колко можеш да добавиш от себе си. Четейки текста, ти би виждал как се държи цялата тази мрежа.
Но ако не се намираш в духовно постижение, няма как това да ти бъде предадено. Както пише Баал Сулам в своето стихотворение: „Това, което ще видят вашите очи, ще видите вие и никой друг”.
Но докато не усещаш духовното, трябва да четеш тези текстове с надеждата то да ти се разкрие. Защото ние четем кабалистичните текстове в качеството на „сгула” (чудесното свойство), а не във вид на факти.
Например, аз съм сляп и слушам от учителя по физика за законите на оптиката: да допуснем – как лъч светлина се разцепва на няколко цвята. Но аз просто слушам. Аз не разбирам за какво става въпрос, а само слушам, че съществуват такива явления.
Така мога да се уча цял живот, без да разбирам за какво става въпрос. Но ако правя особени усилия и започна да усещам тези явления, за които съм слушал, те стават моя живот – това се нарича „Вкусете и се убедете колко сладък е Твореца”. Трябва да опитаме – да получим тези светлини и да усетим техния вкус.
Истинската наука Кабала започва чак след това усещане.
От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.12.2010
[28935]
Въпрос: Ако цялата отговорност за целия свят лежи върху онези, които имат точка в сърцето, то защо, например, пожарът беше на север в Израел, при другите, а не в моя дом?
Отговор: Ние сега се намираме в период на подготовка за практическа духовна работа, която започва с влизането в усещане на висшия свят, с пребиваването там.
И затова няма смисъл да се откъсваш от обучението, загубил в огъня дома и здравето си. Ти на този етап си длъжен бързо да напредваш към практическата работа.
Но после ще разбереш, че тези хора, които сега страдат на материално ниво, останали без домове, тези деца, старци, жени – са части от самия теб, те са ти по-близки от собствените ти деца.
Твоята безчувственост блокира в теб това усещане, но ти тепърва ще откриеш това и ще бъдеш принуден да го включиш в своето изправяне.
А засега – това са като две части на едно тяло: за да излекуваме едната част, страда другата на своето ниво. Но след това те се съединяват заедно и се включват една в друга.
От нас се иска да разберем това и да го прочувстваме не на нивото на материала – а на нивото на духовното осъзнаване. За да почувстваш, че там на север си изгорял ти! А освен това, че от твоята вътрешна работа зависи дали ще приключи тази сложна ситуация.
От урока по статията на Рабаш, 03.12.2010
[28889]