Въпрос: Минаха няколко седмици, откакто върху мен се спусна мъгла, затъмнявайки години на занятия.Трудно намирам думи. Ако не беше групата, вече нямаше да съм тук. Никакви усилия не успяват да ме измъкнат от това. Какво да правя?

Отговор: Това е признак, че си положил качествени усилия. Най-вероятно си участвал в конгреса и в нашите общи състояния, получил си голяма светлина и сега в тази светлина виждаш, че още не си достоен за разкриване на свойството отдаване в себе си. Твоите желания /келим/ още не се нуждаят от отдаване, те подсъзнателно го отхвърлят.

И така, имаме следното състояние: мъгла, слабост, объркване, безпомощност, нежелание. Всичко това е разбираемо, освен едно: защо над тези усещания, над това мисловно опиянение аз не мога да направя правилна равносметка на състоянието си? Защо не мога да се дистанцирам от него и да определя какво се случва с мен? По този начин лекарят поставя диагноза на пациента.

Ако хубавичко провериш себе си, ще видиш, че състоянието ти е правилно, че е правилен етап от духовния ти път. Казано е, че в духовното не смъкват, а само повдигат.

Но колко време ще мине преди да се пробудиш от зимен сън? Това зависи от теб. Съкращаваш ли времето? Твоето състояние е благоприятно за напредване, но от него трябва колкото се може по-бързо да продължиш напред.

Общо взето, след конгреса всички се потопиха в някаква „летаргия”.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 08.12.2010

[29134]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото нещо, което може да помогне на света срещу всички бедствия и проблеми е силна връзката, сътрудничеството, участието и вниманието един към друг. Тази част светът може да изпълни.

А хората по света, които се отнасят към „Исра-ел” („направо към Твореца”) трябва да добавят към това своето намерение. Нашата работа е върху намерението.

Присъединявайки своите намерения, ние ще предизвикаме всички тези действия, всичките общи желания до нивото на отдаване, обратно към Твореца.

И тогава ще балансираме всички тези природни сили, които се спускат върху нас сега. Всъщност, тези сили са добри: всички бедствия, пожари и урагани са по – силна светлина, която се спуска към нас, но ние не можем правилно да я получим и затова тя води към катастрофи. Ако светлината Хохма (мъдрост) не е получена вътре в светлината Хасадим (милосърдие), то тя се превръща в четири наказания. Светлината Хохма без да е облечена в светлината Хасадим се нарича меч (кинжал, нож).

Творецът през цялото време ни разкрива все по-голяма  и по – голяма светлина. Той разкрива Себе си по специална формула – Той не може, и не иска да спре. Той не ще влезе в нашето положение, тъй като Той вече има завършена програма от началото до края на творението.

Първото (началното) и третото (крайното) състояние вече са съединени заедно и затова програмата работи – светлината се отделя все повече и повече във всеки един момент. И в зависимост от това, ако не започнем да работим през цялото време на по-голямо подобие с Него, тогава бедствията ще продължат.

Те ще се случват на всички нива. Първо, те ще започнат на неживото ниво; това са ударите, които виждаме сега. Това е като първото Египетско наказание, „кръв”. А след това ще дойдат всички останали наказания: „жаби”, „въшки” и т.н. Да се надяваме, че няма да стигнем до последното, най-лошото наказание – „смърт на първородните”.

Целият свят трябва да се свърже и да си помагат един на друг, прекратявайки всички вражди и детски препирни. Всички тези, които имат „точка в сърцето” и се наричат „Исраел” трябва да добавят към това свой екран и отразена светлина, т.е. намерението за отдаване.

И тогава всеки един ще се обедини и ще достигне до подобие в природата, разкривайки Твореца за всички! Всеки един, в зависимост от своето нивото и степен на участие, ще разкрие духовния свят.

От урока по статията „Свобода на волята”, 03.12.2010

[28601]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовния път ми се струва като отстъпление, отдалечаване от светлината?

Отговор: Така е. Докато човек не придобие изцяло потребност за разкриване, на него  многократно ще му се наложи да установява колко е отдалечен от светлината.

Струва ни се, че това е отстъпление, но трябва да се разбира следното: аз ще вляза в духовния свят само тогава, когато желанието ми се сформира изцяло, когато ще съм готов на всичко в името на това, когато нашия свят престане да ме интересува, когато реша да загърбя всичко. Повече няма да искам нищо за себе си, нито един отзвук.

Затова човек трябва да вижда, доколко напредва в желанието си, стремейки се към него все по-силно, и доколко все още не е достоен за това, – две противоположности, слети в едно.

Така че, проверявай себе си: дали вървиш по правилния път? Не бягаш ли от конфликта на две противоположни усещания? По този начин трябва да вървим напред.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 08.12.2010

[29137]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Това е идолопоклонничество – да се мисли, че Творецът може да се измени. Казано е: „Аз своето явяване на АВАЯ не съм променял”.

Творецът е построил неизменна система от закони, висшата светлина пребивава в абсолютен покой”. И желанието също е създадено такова – то само се развива от светлината – и все повече усеща/разкрива себе си, сравнявайки се със светлината.

Светлината въздейства на желанието, влиза в него и преминава през всички негови слоеве: 0-1-2-3. И когато достига 4-то ниво (бхина далет) – само тук в нас се появява свободата на избора. Но тя е само в това, да изменим своето отношение. А променяйки отношението, ние променяме и своето усещане.

Ако ти искаш да Го разбереш и да станеш такъв, какъвто е Той, то започваш да чувстваш доброто. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към ТЕС”, че целият ни проблем е само в това, ние да разберем висшето управление.

Ние стоим срещу Природата/Твореца – и към кого можем да проявяваме претенции? Цялата предишна история ние сме се развивали по степените 0-1-2-3, както всяко неживо, растително и животинско, принудени да се развиваме неосъзнато под натиска на страданията или привличането на наслажденията.

Но когато ние достигаме 4-то ниво – сме длъжни да се запознаем с този процес и от него да познаем Изпълняващият всички действия.

Тоест на нас ни е необходимо да се запознаем с Неговата работа, да разберем, какво прави Той, да се обърнем в отдаващи – такива, какъвто е Той. Тогава „по Неговите действия ние ще Го познаем”, А познавайки Го, ние започваме да Го оправдаваме, и ставаме такива, какъвто е Той, тоест издигаме се на неговото ниво.

И всичко това е за сметка на намерението. Това не е просто отношение – благодарение на него ние започваме да опознаваме Твореца и да чувстваме в себе си Неговите действия в техния истински вид.

Когато аз се издигна над своя егоизъм, правя съкращение, екран и отразена светлина, – аз ставам подобен на светлината! Тоест аз започвам да разбирам Неговото истинско отношение към мен.

В обличащата се в мен светлина аз усещам „вкусове” (таамим) – отношението на Твореца към мен: какво Той иска от мен, как Той се отнася към мен. Опознавам Източника, от който идва всичко към мен, и благодарение на това се прилепям към Него. Аз започвам да живея не със своите желания, а с Неговите.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29061]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да си представим какво е това „нечисти сили”/клипот?

Отговор: Представи си, че има „добри” хора, които винаги те хвалят и ти дават подаръци, а има „лоши”, които през цялото време те наказват и ти донасят всякакви неприятности.

Сега се пита, кои от тях действително ти носят добро, а кои ти вредят? Всичко зависи от това, каква цел искаш ти да постигнеш.

Тези, които те бият – ти разкриват истината, показвайки ти, че в теб има такива свойства, които са ненавистни за тях. С това те ти показват източника на злото, причината на ненавистта към теб. Ако ти изправиш тази причина, то изведнъж ще видиш как тези враждебни сили стават твои приятели!

Така, какво мислиш, те поначало добри ли са били или лоши? – Видимо, добри!

А тези хора, които само са ти давали подаръци и през цялото време са те хвалили – не са ти дали нищо да поправиш в себе си. Те само са удовлетворявали твоя егоизъм – така, получава се, че те са твои врагове. Нима не е така?

Това е разбираемо, че на всички им се иска да имат около тях „добри” хора, които да ги хвалят – но тези добри хора развалят света! И написано е в книгата „Зоар“, че „цялото тяхно милосърдие е егоистично – заради себе си”.

Необходимо е да обичаме клипот, да ценим Фараона! Всички наши ненавистници указват на нашите неизправени места. И ако ние видим поправките, които можем да направим с тяхна помощ, то трябва да сме им благодарни.

Цялата ни работа е да отгледаме и да възпитаме себе си – това е изясняване на свойствата, които можем да поправим, и да растем за сметка на егото.

Ненавистта към клипот – това е детството (малкото състояние/”катнут”)! Трябва да видим техният източник – защото висшата светлина идва чрез тях, през нашите повредени желания, и ни показва тези неизправности отстрани, във вид на външни, нечисти сили, клипот. Това се нарича „видими пороци”.

А всъщност аз гледам себе си в огледалото и виждам своето лице, което не ми харесва! Така кого да виня, огледалото или самия себе си? Клипа е нашето огледало. Всички пороци, които ни показва тя – се намират вътре в нас (както и целият свят, който ние виждаме наоколо).

Всички катастрофи и проблеми, с които се сблъскваме, от малките и до най-големите – това е проекция на нашите вътрешни свойства.

Затова без клипот е невъзможно! Ние нищо не бихме постигнали, нищо не бихме чувствали, нищо не бихме различавали. От къде щяхме да започнем нашето поправяне, ако не от клипот?

Невъзможно е да поправим порока, ако не разкрием неговата причина. А ролята на клипот е да ни покажат нашите неизправности. Това е най-необходимото за нас! Ние знаем, че да достигнем до плода можем само през кората.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 06.12.2010

[28948]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо му е потрябвало на Твореца такъв сложен процес на поправяне на творението, за да може творението да действа само – нима не е трябвало веднага да бъде направено поправено?

Отговор: На Твореца не са му нужни нашите действия – на Него му е нужно да разбереш нещичко и сам да се придвижваш, докато не достигнеш целта.

Творецът така е създал всичко – от раз, а цялото разпространение на световете отгоре надолу и обратния подем нагоре, са нужни само на тебе! Творецът не може от раз да ти даде всичко, което в крайна сметка ще получиш.

На теб ти трябва да преминеш през всички стадии: 0-1-2-3-4, докато не започнеш да възприемаш, да разбираш и да станеш такъв, както и Той.

Постижение означава знание на явленията „в корена“ и неговите следствия. Ти трябва да постигнеш цялото творение, в целия комплекс, а това може да стане само постепенно, учейки се на противоположностите на всяка крачка, през цялото време разкривайки отначало недостатък, а след това напълване, разбиране / неразбиране, лошо усещане / добро. Само така се строят в тебе струните на душата, иначе не бива.

Разбирам, че искаш всичко веднага, но така не може. Нима може да се вземе малко дете и за един ден да направим от него професор?

Мъдрец е този, който през целия живот е наблюдавал неговото устройство, как едно се е развивало от друго, как всичко е свързано с другите, постепенно е поумнявал, за да стане накрая мъдър!

А ако от веднъж му се набие в главата цялата тази информация, то това ще бъде просто „компютър“, работещ по заложена в него програма. Но ако тази информация постепенно, поетапно се отпечатва в материала, който усеща добро и зло, истина и лъжа, пустота и напълване, то ще се получи жив „разум“, а не компютър.

Това е цялата разлика! Защото той ще узнае разликата между светлината и тъмнината, той ще се научи на това, в него ще се появи желание, той самият ще знае какво иска да разбере и да почувства!

Всяка порция данни, която ти зареждаш в компютъра, трябва да предшества неговото желание, за да пожелае той самият да я получи, да знае какви празнини и неразбирания трябва да напълни. Компютъра трябва сам да реагира! И тогава ще се превърне в човек…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.12.2010

[28877]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Святост“ / отдаване се крие зад „нечистите сили“ / клипот. За да я достигнем, трябва да ги преодолеем – а за това трябва да стана умен, разбиращ, чувствителен, силен.

Ако имаш инструментите (келим) за работа с това, което се крие вътре в кожата (клипа), то ти можеш през нея да се добереш до плода.

До грехопадението на Адам не е имало нечисти сили, „кожа“, клипот. Казват, че цялото дърво имало вкус на ябълка! Вкусваш от ствола, а той е сладък като ябълка, точно същия вкус… Това е знак, че е невъзможно да бъде намерено гнило място, нуждаещо се от поправяне!

Затова на Адам му се е наложило да съгреши, т.е. да разкрие греха. Тъй като греха вече е съществувал. Ние не създаваме нищо ново, а само разкриваме разликата между „възникнало от нищото“ (еш ми-аин) и „винаги съществуващото“ (еш ми еш), творение и Творец, на цялата дълбина на последното четвърто ниво.

Това е разлика между това да бъдеш животно или да бъдеш човек! Именно това ни показват клипот.

Това се нарича „помощ против тебе“. Само помисли, някой стои направо срещу тебе и постоянно ти помага, абсолютно във всичко!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 06.12.2010

 [28943]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли връзка между света Ацилут и света Адам Кадмон (АК), след разбиването на света Никудим?

Отговор: Нямаме никаква връзка със света Адам Кадмон, защото той се отнася към Първото Съкращаване.

Ние не можем да го усетим, неспособни сме да разберем на какъв принцип съществува и работи. Това е разум, усещания и разчети, които не можем да постигнем и ще го направим едва след пълното си поправяне.

Например, нека допуснем, че твоят котарак те гледа. Той не разбира за какво мислиш. Малко чувства настроението и състоянието ти, защото животното, което зависи от теб има някаква представа за теб, като за стопанин. Но твоите мисли, разчети и желания никога няма да може да разбере.

По същия начин, не можем да разберем и света Адам Кадмон. Петте парцуфим на АК са по-високо от нашето постижение. ГАР (първите три парцуфим) на света Ацилут, също се наричат непознаваеми – ние не ги постигаме.

Само, започвайки от пълното поправяне (Гмар Тикун) и нататък, когато се съединят всички келим/желания, ще можем да постигнем това. Първо ще поправим АХАП де-алия (АХАП на издигането), ще поправим ЕЛЕ, които ще се издигнат и съединят в името ЕЛОХИМ, в пълната Бина.

А после, в заключителното действие на процеса на поправяне „Рав паалим умекабциел”, когато светлината, идваща свише в света Ацилут се спусне до парса, и към Ацилут се присъединят всички разбити желания, тогава светът Ацилут ще се разпространи и под парса, до края на света АК (Сиюм Галгалта), както е казано: „И нозете му ще стъпят на Маслиновата планина”. Тогава ще можем да се съединим с десетте пълни изначални сфирот на Адам Кадмон.

Защото целият процес на разпространяване на световете и нашето поправяне е предназначен, за да се напълни първия парцуф Галгалта. Само тогава ще постигнем петте парцуфим на Адам Кадмон и ще влезем с тях в кръга на безкрайноста.

Тогава линията (йошер) и кръговете (игулим) ще се изравнят помежду си. Всичко, което е било в кръга ще приеме формата на линия и няма да има разлика между линията и кръга.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 07.12.2010

[29045]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът преднамерено заплита своето управление над нас така, че не можем разберем, къде е началото и къде – краят. Като че ли Той изобщо не съществува!

Но ако сега, Той ми се разкрие, то моето „Аз“ няма да съществува. Нали всичко извършва и на 100% управлява Той?

Трудно ни е да разберем факта, че в духовното измерение ние, такива егоистични, каквито сме сега – не съществуваме! Моята личност започва да се проявява само тогава, когато започна да Му се противопоставям. Моята духовна реалност започва от Фараона, от когото трябва да взема цялата негова мощ. Това означава да се противопоставя на Твореца. А иначе, как ще порасна?

Впоследствие, въз основа на противопоставянето, аз ще придобия формата на Твореца, но това става в съответствии с онова, което аз самият съм планирал – след като съм проверил, изяснил и решил, че именно това ми е необходимо и си струва да направя.

За тази цел, трябва да включа в себе си двете противоположности: тъмнината и светлината заедно. Иначе, няма да стана самостоятелен. Ето защо, Творецът малко по малко ни пробужда, като ни изпраща всякакви проблеми, за да съумеем  правилно да се насочим.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 03.12.2010

[29018]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам, как могат да се разбият Галгалта ве-Ейнаим? Нали те са отдаващи желания, а върху отдаването няма ограничения?

Отговор: Няма такова нещо като отдаващи желания/съсъди/келим! Съсъдът може само да получава. Творецът е създал желание за получаване на наслаждение.

Творението може да отдава, ако получи от светлината свойството любов към някого. Тогава, то ще може да усети желанията на любимия и чрез себе си, през своя екран, ще напълни онзи, когото обича, със светлина, защото е присъединило към себе си неговото желание като свое.

Затова е и казано: „Възлюби ближния като себе си”. Съсъдът действа само в една посока – той може само да получава и нищо не може да даде, защото е творение.

Така че, келим (съсъдите) Галгалта ве-Ейнаим – това е също желание за получаване на наслаждение. Когато те губят  екрана (намерението за отдаване),  получават светлина заради себе си – и се разбиват.

Има само желание и светлина – едно от двете! Желанието за получаване е целият материал на творението. Ако върху него има анти-егоистичен екран, тоест свойството, което е получило от светлината и докато свойството го удържа, както магнитът държи къс желязо – то ще остане в отдаването.

Но в момента, в който светлината изчезне, това желание веднага става получаващо – по силата на своята природа. Тук нищо не може да се направи.

Всеки от нас може да бъде поставен в такива условия, в които да изгуби цивилизования си, интелигентен образ и да се върне към своето „първобитно състояние”. Всичко зависи само от поправянията!

Изчезват поправянията и остава неприкритото егоистично желание. Добавят се поправяния – и ние можем да „се представим” като желание за отдаване.

Затова, Галгалта ве-Ейнаим са също получаващи келим – като АХАП. Само че, са малки, по-светли, не толкова груби. По тази причина, върху тях може да се извърши такова поправяне, че те да ни се струват като „отдаващи”.

Но, щом светлината и екранът изчезнат, те веднага стават получаващи – като всички останали.

Просто  по-лесно е да бъдат поправени, но въпреки това се нуждаят от поправяне. В творението няма нищо друго, освен желанието за наслаждение.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→