Казано е, че човек, отварящ кабалистичните книги, иска да спаси живота си, своята душа.

Той си задава въпроса за смисъла на живота и търси този смисъл, желаейки да се спаси от пустотата, която е по-лоша от смъртта. Ние виждаме, че цялото човечество по малко се приближава към това състояние.

Когато човек в дълбочината на своето сърце призовава за спасение – тогава какво е спасението за него? В това е проблема: вярно ли си представя той спасението, за което моли?

Означава ли това за него – да се издигне над егоизма, да се съедини с ближните си и с цялата реалност в едно цяло? Разбира ли той, че повече не може да използва получаващите желания (келим)? Пита ли се: какъв е смисълът да живея в получаване, в поглъщане навътре?

Ако човек действително иска нещо голямо – това е възможно само в отдаващите желания, в келим, които са устремени навън. Тогава неговият вик за помощ ще означава: „Спасете ме от желанието, което все дърпа към себе си, а не отдава!”

Ако сърцето на човека вече е обърнато навън, ако той иска да излезе от самия себе си, да уреди връзката с всички и там да намери усещането за живота – тогава неговото намерение е вярно, и светлината, идвайки, го връща към източника.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 15.12.2010

[29833]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Не е важно от коя част и кой пункт започваме да изучаваме „Зоар”. Дори, ако човек за първи път слуша урока – това изобщо не е важно. Защото „в Тора няма време”, тя разказва за духовни състояния. Всичко това се случва вътре в нас, но ние засега не го усещаме.

Но това няма значение. За нас е важно да пробудим светлината, която се намира в книгата „Зоар” – в най-високия, верен и силен източник. Нито една книга не може да се сравни с книгата „Зоар”, по своето въздействие върху душата.

Да привлечем светлината върху себе си така, че тя да ни въздейства, е възможно единствено чрез уподобяването на нейните свойства. Затова четем книгата „Зоар” заедно, т.е. преди да сме отворили тази книга, всеки трябва да се подготви за връзка с другите.

Така е написано и за даряването на Тора: ако сте съгласни (ясно е, че не сме способни, а можем да бъдем само съгласни!) да станете „като един човек с едно сърце”, да постигнете братската любов (в бъдеще), то ще получите Тора, т.е. методиката за поправяне със светлината, връщаща към източника/Твореца. Тогава тази светлина ще въздейства върху вас и ще ви върне към Източника, към доброто, към подобието с Твореца.

Затова, по време на четенето на книгата „Зоар”, ние трябва през цялото време да се стараем да отговаряме на това условие – да сме готови за съединение, за да може светлината да въздейства върху нас, да ни съедини. А в нашето единение, като в една душа, ние ще разкрием светлината/Твореца. Защото отделната душа може да усети само нашата настояща реалност, която възприемаме сега.

От урока по книгата „Зоар”, 15.10.2010

[23722]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как, изучавайки кабала мога да съм сигурен, че не „философствам” по повод понятия, които реално още не съм постигнал: любов, поръчителство, съединение, отдаване?

Отговор: Ако човек изучава кабала по оригинални първоизточници, получава правилни наставления и се държи за учителя, за истински кабалист, той не може да започне да фантазира, вместо да изследва себе си в светлината, връщаща към източника.

Защото в него вече се изработва правилен подход и той знае, че само в това има живот.

Той учи, за да придобие отдаващи желания и по този начин привлича светлината към себе си. И въпреки, че все още не се занимава с истински изследвания на духовния свят, той работи с групата като в лаборатория.

И там, ти ще откриеш какъв егоист си. А от друга страна, привличаш към себе си висшата светлина, която започва отдалечe да ти свети, и виждаш свойствата си на фона на тази светлина. От това ще започнеш да страдаш, защото искаш да станеш подобен на светлината, но разбираш, че нямаш сили да го направиш.

Това напрежение, разликата между желаното и действителното, ще те доведе до взрив и ти ще издигнеш молитва за помощ към Твореца. И тогава ще получиш свише силата на отдаването!

А от момента, в който в теб се появи силата на отдаването, ти ставаш кабалист и започваш да изследваш духовния свят. Вече можеш, макар и малко, да вкусиш по какво се различава едното от другото – силата на отдаването от силата на получаването.

Ти ставаш учен-изследовател – на самия себе си и на Твореца, което е едно и също! Защото във вас вече има обща част, която е достъпна за теб.

Така получаваш възможност да изследваш духовното, „човешката степен”.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29857]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Всеки вид творчество: живопис, музика, танц – всички начини за самоизразяване също се наричат „наука”, защото произхождат от същото его, от желанието за наслаждаване.

Както изследвам този свят, т.е. изучавам егоистичните си свойства спрямо светлината, така и в танца, живописта или музиката, аз изучавам своите собствени проявления на фона на бялата светлина.

И едното и другото отразяват съществуващите закономерности. Само че, в творчеството изучавам своите специфични, индивидуални свойства. А в традиционната наука изследвам своето желание на нивото на нашата обща егоистична природа и затова, всички ние установяваме еднакви явления, наричайки ги наука.

Какво е например физиката? Физиката е изследване на това, как виждам собствената си природа на фона на бялата светлина. Но ние получаваме едни и същи резултати, които се наричат „факти”, защото изследваме на ниво (на неживата, растителната и животинската природа), на което всички имаме еднакви свойства.

Но има по-високо ниво на егоистичната природа – „човек/говорящ”, който при нас не е еднакво, защото в него всеки има свой духовен корен и своя свобода на волята/избора. И затова, когато го използваме – танцуваме или пеем, рисуваме, свирим на музикални инструменти, при нас се получава много индивидуално. Но всичко произлиза от същото желание за наслаждаване.

Кабала дава общ подход към възприемането на реалността. На нас само ни се струва, че строгите научни закони и свободното творчество не са свързани по никакъв начин, но и едното, и другото са произведения на нашето егоистично желание. И ако всички ние правим нещо по един и същи начин, то приемаме тази форма за постоянно съществуваща в природата, обявяваме я за закон и изграждаме върху това своята наука.

Ако пък композираме музика, то един приема една мелодия, втори – друга, трети – трета, хиляди различни мелодии, и затова казваме, че това не е наука, защото всеки прави това, което му се иска.

На „човешкото” ниво, вече не могат да се проследят ясните „научни” закономерности – към това ниво се отнасят психологията и всички видове творчество: живопис, музика, танц. Но това също е „наука”, т.е. форми на проявление на моето желание, на фона на бялата светлина, които могат да се видят и изучат. Но само практически.

Сега, на човешкото ниво, ние просто не сме способни да разберем тези форми. Но когато развием в себе си този „човешки” слой с помощта на науката кабала, тогава ще можем да го изследваме съвсем научно, и ясно и ще разберем защо рисуваме, танцуваме, пеем по този начин – от къде произлиза това? И тогава, то ще се превърне в точна наука, изучаваща проявяването на нашите желания на фона на бялата светлина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29871]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Обикновената наука се занимава с изследването на материала, желанието да се насладиш.

Ние изследваме неживото, растителното или животинското ниво на желанието, като изучаваме неговото поведение, проверявайки реакциите му на различни въздействия, натрупваме ги – и така създаваме науката.

И своя собствен материал, желанието да се насладим на човешко ниво – ние също можем да изследваме, проверяваме и да направим от това наука. Точно така е възникнала науката кабала! Тя изхожда само от опитните резултати, които човек разкрива върху самият себе си. А от небето не пада никаква книга и не се чува глас свише…

Кабалистът е човек, който изследва природата и достига до разкритие за нейната обща сила. От тази сила изхожда енергията, построила цялото мироздание. Тази сила ние наричаме Творец, и нея изучаваме: какви въздействия ние можем да ѝ окажем, и каква реакцията получаваме в отговор. Това се нарича наука кабала.

И ние виждаме, че всички естествени науки за природата в този свят, изучаващи неговото неживо, растително и животинско ниво, точно както и науката кабала изхождат от знанията за тази единна глобална сила, която въздейства на всички нива на материала-желание.

Затова науката кабала, изучаваща точно тази обща сила и нейното въздействие върху създадения от нея материал се явява най-общата наука. А всички останали науки се включват в нея.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 15.12.2010

[29863]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Наука - Няма коментари→

Въпрос: Докъде достигат буквите в процеса на сътворението на световете?

Отговор: До седемте долни сфирот на Бина (ЗАТ), до ИШСУТ. Тук се намират деветте букви от алеф (א) до тет (ט).

По-надолу, в Зеир Анпин, се намират девет букви от йуд (י) до цади (צ). А в Малхут са четирите последни букви: куф (ק), реш (ר), шин (ש) и тав (ת).

Този порядък произтича от Второто съкращение (Ц”Б), когато Малхут се издига именно до ЗАТ на Бина, внасяйки там своя келим, своето желание. Да се издигне по-нагоре тя не може.

Като следствие свойствата на Бина и Малхут, отдаване и получаване, се смесват и образуват контурите на буквите. Свързвайки се една с друга, включвайки се една в друга, силите на Малхут и Бина произвеждат различни форми на взаимно съчетаване.

Защо всички тези форми са всичко на всичко 22, а не повече? По законите на Второто съкращение ние не използваме самата Малхут, а само нейната връзка с Бина. В Бина и в Зеир Анпин има по десет сфирот, при това сфира Малхут е забранена за използване.

По такъв начин като сбор те имат 18 „работни” сфирот. А освен това четири сфирот на Малхут се обличат в Зеир Анпин. Общо – 22.

Съществуват също така пет форми МАНЦЕПАХ, отнасящи се към парса – други очертавания на определени букви в края на думите.

Целият процес на образуване на букви протича в света Ацилут. Оттук те са призвани да извършват отдаване на световете БЕА и на разбитите души.

От урока по статията „Предисловие към Книгата „Зоар““, 15.12.2010

[29824]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В последно време се чувствам много изморен и заспивам на урока. Това означава ли, че моето желание към целта е недостатъчно силно?

Отговор: Преди всичко ние трябва да приемаме всяко състояние като идващо свише, от Твореца, защото „Няма никой, освен Него”.

Ако аз се отнасям към всяко състояние като към съзидателно, изхождащо от Твореца, и затова придвижващо ме към целта, то е вече полезно състояние, което действително ме строи. Тук всичко зависи не от самото състояние, а от моето отношение към него, от кого е то.

Не е важно в какво състояние се намирам – добро, лошо, средно, изобщо без движение, дори ако остана в него няколко месеца, но ако през цялото време се отнасям към него като към състояние правилно, за изясняване, изправяне и придвижване, то самото случващо се не ме вълнува.

Аз през цялото време отправям МА”Н, пребивавам в намерение, а свише получавам в отговор МА”Д – идващо до мен състояние. Намерението излиза от мен, а състоянието – от Висшето.

Затова ние трябва да гледаме на всичко идващо до нас от висшето като на благословия. Каквото е дошло – дошло е, защото то несъмнено изхожда от Добрият и Творящият добро, и няма никой освен Него. А аз трябва да се отнасям към всяко състояние като към необходимо по пътя.

Ако аз постоянно се променям и все повече потъвам в учението, в групата, в намерението, то не се вълнувам какво получавам от него.

Обратното, възможно е всеки път да получавам от Него противни усещания (гвурот), но аз разбирам, че именно това отношение ме придвижва. Защото по такъв начин се отнасят към сериозния човек, изисквайки от него напредък.

Когато се отнасят към него като към младенец – с нежност, от него нищо не изискват. Всичко зависи от това дали си герой…

От урока по „Учение на Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29842]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга «Зоар». Предисловие, „Буквите на раби Амнон Саба“, п.26: „Казал Творецът: „Буква цади, ти трябва да бъдеш скрита. Неподходяща си светът да бъде създаден от теб, тъй като в теб се образува задържане за клипот“.

Въпрос: Ако буквите на моето име показват клипа, трябва ли да го сменя?

Отговор: Тук става дума не за нечие име, а за названия на духовни действия, на парцуфим. „Буквите“ са свойства, пробуждани в съсъдите от светлината.

Не говорим за Него самия – Той е непостижим за нашето възприятие. Ние възприемаме само реакцията на кли (съсъда), който, в съответствие със светлината, стига до определено състояние.

На всички стъпала, желанието за наслаждения намира положителни моменти в 22-те състояния на Малхут – тоест, в 22-те „букви“. И това наистина е така  – в творението няма нищо излишно. Дори частта на клипа, нечистата сила, може да претендира да стане основа за създаването на света, ако я е осветила искрица светлина.

Книгата «Зоар» ни обяснява, че нито едно от състоянията  на Малхут не е съвършено, освен това, което се обозначава с буква бет. А  и тя е съвършена не сама по себе си, а благодарение на своята зависимост от Бина. Ето защо, именно буквата бет е достойна да създадат света от нея.

От друга страна, всички останали букви, не само са включени  в  Бина, но са свързани и с Малхут, което не им  позволява да станат основа за поправянето на света. Във всички други връзки, освен в „бет“, съществува недостатък, който със сигурност ще попречи на  пътя.

И така, всяка буква е символ на това, доколко Малхут се уподобява на Бина. А думите, съставени от буквите – това вече са действията на светлините, конкретните поправяния.

Тук няма никаква връзка с имената, които родителите дават на своите деца в нашия свят. Можеш да смениш или да добавиш име – в духовното нищо няма да се  промени. Ако с такива трикове можехме да въздействаме на света, отдавна вече да сме го превърнали в развалини.

Напразни са хубавите надежди да се промени действителността с просто пренареждане на буквите. Реалността ще се промени само, когато ние самите се променим, когато станем по–близки по свойства до светлината. Ако промениш себе си – ще промениш света. Тъй като само нашите келим (съсъди) могат да се променят.

Казано е: „Ако промениш мястото – променяш и късмета“. „Мястото“ – това е желанието. Промени своето желание – и ти наистина ще почувстваш промени.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 13.12.2010

[29617]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Особенността на духовната работа се състои в това, че човек трябва да свикне да се намира  в противоположни състояния.

И въпреки, че те са противоположни, той може да бъде и в двете, като си изяснява едното от другото, както „преимуществото  на светлината от тъмнината“ – и така да напредва.

Това е много трудно да се разбере от  начинаещия. Тъй като в нашия свят, ние действаме само, изхождайки от своето егоистично желание за наслаждение – тук няма желание за отдаване, и затова съществува само една истина. А това, което й противоречи, ни се струва лъжа.

В духовното, това не е точно така. Тъй като изграждаме Твореца на основата на творението, то и двата края на духовната стълба са истина.

И колкото е по-голямо злото начало, егото на човека, толкова по-високо може да се издигне  той: понякога ще бъде грешник, а понякога – праведник. И всеки път това са състояния, далечни едно от друго, но съществуващи в един човек.

Затова, ние трябва правилно да се отнасяме към тези две състояния: и към подемите, и към паденията – трябва да се издигаме над тях.

С други думи, съществувам аз и моето състояние. Това  може  да е падение, или подем, но то изобщо не е свързано с моето „Аз“, тъй като „Аз“ – това е точката, в която искам да постигна сливане с Твореца. И затова, трябва да възприемам като необходимост всички сменящи се състояния.

Аз „не обръщам внимание“ на своите чувства, не влизам в тях, а преценявам, доколко дадено състояние, ако се издигна над него, е ефективно за постигане на крайната цел.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29716]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Висшият чака от нас само реакция. От висшето към нисшето (към всеки от нас) идват порции светлина и изискват от нас правилна ответна реакция.

Висшият знае точно какво става с нисшия – в какво състояние се намира, тъй като Той формира това състояние за него.

Разбира се, висшият знае, за какво е  готов нисшият. Той организира за него  всички външни и вътрешни условия за свободен избор и оставя на нисшия само едно нещо, което е неразбано и неизвестно за него  – средната третина на тиферет  (клипат Нога). Именно в това състояние, нисшият трябва сам да формира средната линия.

Ако нисшият, в отговор на въздействието на висшия, правилно изгради средната линия – значи е удостоен. Тогава, той наистина е склонил себе си и целия свят (цялото обкръжение, което висшият е формирал за него в дадения момент) към доброто.

Затова всичко, което се изисква от нисшия е, когато усеща липса (хисарон), да се обърне към висшия и да получи от него тази съставна част, която му липсва, за да склони себе си и целия свят към доброто.

Тъй като на нисшия не му достига знание, усещане, а впоследствие и способност да вземе решение – всичко това, той трябва да получи от висшия.

Высшият му оставя клипат Нога, за да пожелае нисшият да се обърне към Него и да получи онова, което му липсва. Ако нисшият е готов да получи това допълване за клипат Нога, тогава го получава – и това е допълнителна сила на отдаване, която той придобива на настоящото стъпало и благодарение на нея се издига  на следващото стъпало.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.12.2010

[29815]

Тема :Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→