Въпрос: Редом с нас, като че ли през цялото време присъстват някакви вътрешни спънки – фараонът, принуждаващ ни да забравим за Твореца. Как трябва да се борим с него?

Отговор: Необходимо ни е да обичаме препятствията! Трябва да ги ненавиждаме, но с любов! Както сякаш си разкрил болестта и от една страна се радваш, че си я открил, а от друга страна, ненавиждаш нея самата.

Наистина всяко препятствие – това е пратеник на Твореца, призван да те насочи, ”да те моделира”, да те приведе в порядък, да ти предаде определена форма.

Всичко идва от Добрият и Носещ добро и ако сега получавам някакъв лош отзив, реакция, ожесточаване на сърцето – трябва, ако не обичам това, то в крайна сметка, да го посрещам с радост.

Въпреки че не е необходимо да се задълбочавам вътре в тези спънки, а трябва да се издигна над тях. Но всичките да ги приема като помощ.

Как е възможно иначе? Представи си, че си спортист и редом до теб стои треньор, който ти казва, че трябва да направиш 10 скока. А ти започваш да се възмущаваш и да спориш, че не искаш да ги правиш.

После той ти дава още някакви упражнения, а ти пак се отказваш. Мислиш ли, че такъв спортист ще постигне някакви успехи? Но ето, именно така се държим.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29811]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Адам е бил съвършен до грехопадението. И едва след греха е паднал от своята степен и душата му се е разделила на 600000 души„. Рабаш, „Каква степен трябва да постигне човек„

Въпрос: Как възниква грехът?

Отговор: Грехът възниква при въздействието на светлината.

Да предположим, че аз искам ти да откриеш грешката, но да я откриеш сам, разбирайки нейната същност , а след това да я поправиш – тогава аз ще участвам в процеса незабележимо.

Колко незабележимо? Ще бъда само подбуждащ фактор, който не се усеща в материала на твоето желание, подобно на сфирата Кетер.

Когато човек изпитва внезапна слабост или се потапя в странични мисли, това идва свише. Но поради незнание, той го приема за своя сметка – и това е първият грях.

А след това започва да се бори със себе си, вместо да се обърне за поправяне към Твореца – и това е вторият грях.

Тогава Творецът води човека към избор – уравновесява неговото възприятие с определена светлинка и му дава да разбере, че тук се крие още нещо.

Но системата на духовните степени е построена по такъв начин, че ние не можем да се обърнем пряко към Твореца, тъй като сме противоположни на Неговите свойства, и законът за подобието не ни позволява това.

И затова възприемам външната система от тела – този свят, в който мога да направя първите стъпки към поправянето.

Ако ги направя и присъединя към тях намерение, обръщайки се за помощ към светлината, то сякаш свързвам два свята, пробуждам върху себе си въздействие на висшите души и чрез тях получавам помощ. Тези души на праведниците ми носят светлинка свише и тя започва да работи над мен, да ме издига.

Ето какво представлява грехът и неговото поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 02.11.2010

 [25667]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата «Зоар» е била скрита за много поколения и се е забранявало дори да се поглежда към нея. Кабалистите сами са разпространили тази забрана.

Тайната, която се крие вътре – това е светлината, връщаща към Източника. Но да се добереш до тази светлина, можеш само, пробивайки щита, поставен от раби Аба, който е преписал този текст.

Когато кабалистите пишат книги, те изразяват така написаното, че то се крие в специална „дреха”, през която трябва да проникнем навътре. Написаното е разкриване, но разкривайки една педя, те скриват двойно повече.

Те ни помагат с това скриване, което ни приближава, давайки ни да се докоснем до тайната. Тъй като, ако нямаше скриване, ние изобщо нищо не бихме видели.

Това е като невидимият човек, който не се вижда, докато не се облече в някаква дреха. Но щом като облече нещо – можеш да го забележиш.

Тоест скриването, което е направил раби Аба на раби Шимон, ни помага да се приближим до тази тайна! Но от друга страна, тя ни създава място за работа – ако преодолееш това скриване, ще стигнеш до раби Шимон.

Раби Шимон ни носи разкриване отгоре надолу и затова трябва да се скрие. Той желае да го предаде на всички, но не е в състояние да го направи, защото ние не сме готови да го приемем. И затова, той плаче (плачът е символ на малкото състояние).

Цялата тази огромна система, която се нарича РАШБИ (Раби Шимон бен Йохай) не е „човек“, а висша система, която е принудена да се съкрати (което се нарича „плач“), защото нисшите не са способни да получат нищо от нея.

И как да се приспособи, да направи „адаптор“ между себе си и нисшите, като между широка тръба и иглено ухо? И тук се включва още една система, която се нарича раби Аба – особена душа, която е способна да стане адаптор и да ни съедини с раби Шимон.

Тогава, светлината РАШБИ се разкрива чрез особената система раби Аба, която идва при нас във вид на книгата „Зоар“. Тя се нарича така по името на източника, от който идва нейната светлина (Зоар – висше сияние) – светлината на Безкрайността или светлината от главата на Арих Анпин.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 14.12.2010

[29924]

Тема : Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако желанието за наслада ме атакува по време на Конгреса, то аз се усещам безсилен и „падам” надолу – има ли номер за спешна помощ, на който мога да се обадя или някого да оповестя?

Отговор: Всеки човек ще получи на регистрацията телефонен номер за спешни ситуации. Но как да позвъниш на „небесата”?

„Небесата” е следващата степен, т.е. това е групата, която е обединена като едно и която си представям, че е в поръчителство и съвършенство. Тя действително пребивава в това състояние. Аз мога да бъда извън нея или мога да видя себе си вътре в нея.

„Небесата” е общото желание или кли на по-висша степен. Това сме всички ние, но по-сплотени. Духовното не съществува в готова форма. Ние  го изграждаме. Нищо не съществува пред нас. Ние имаме решимот, които постепенно се пробуждат. Но те само се пробуждат, докато ти влизаш в различни състояния и ги градиш според желанието и намерението си.

Ние сами създаваме световете и степените. Преди да встъпим в действие има само информационни данни, от които изграждаме степените. Но пред нас няма светове. Затова ти можеш да си представиш бъдещите състояния само под формата на по-голямо обединение на нашето общо желание или кли.

Натам трябва да се обърнеш – това са „небесата”. И те ще ти отговорят: „Ако искаш, приближи се, а ако не искаш, тогава стой където си”. Вярно е, че човек не може сам да се измъкне от затвора, а трябва да попита, да поиска и да направи усилие, за да му се помогне.

Ако човек не се стреми да бъде във връзка с нас, то той не получава възможността да напредне. Ако попиташ: „Кого трябва да моля за помощ?” – написано е: „Аз търся (моля) своите братя.” Това е когато молиш за обединение.

От  урока по книгата „Зоар“, 04.11.2010

[25896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Искам да ви предупредя, че всички кабалистични текстове трябва да бъдат възприети само във вътрешния смисъл. Те говорят не за материалния свят, а за поправянето на желанието на човека.

Желанието за получаване е разделено на „Исраел” (направо към Твореца) и „народите на света” (желанието не по посока на Твореца). Подобни желания съществуват във всеки един от нас: някои (за сега само „точката в сърцето”) са насочени към целта на творението, а други (наречени „народите на света”) не са насочени към постигането на целта.

„Изгнанието” е изгнание от светлината, от духовния свят, т.е. от свойството отдаване.

„Освобождение” е появата на силата на отдаване, да се обединя с другите, да обичам.

„Творецът” или „светлината” е свойството любов и отдаване.

Това е единственият начин да видим кабалистичните текстове: само вътре в себе си и единствено за поправяне на себе си. Иначе ще потънем в материални образи (идоли) и ще започнем да създаваме нови религии, основани на кабала.

От урока по статията „Изгнание и освобождение”, 02.11.2010

[25720]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Аз непрекъснато си представям мрежата на нашите взаимовръзки. Тя изчезва, но аз продължавам да я плета в моето съзнание отново и отново, докато не остане в главата ми, докато не стане част от моя живот.

Тогава аз живея в това постоянно усещане, непрекъснато осветено от нашето обединение. След това аз желая не само да го наблюдавам отвън, но да вляза и вътре, така че моят свят да стане глобална система от взаимовръзки между хората. Така съзерцанието се сменя с участие; аз прониквам все по-дълбоко и започвам да усещам себе си вътре в другарите.

Тогава започва съпротивлението на чуждите мисли, желания и действия. Аз ги сортирам и използвам да видя къде все още съм не поправен, не съединен. Те ми показват качествата, в които отсъства връзката, позволявайки ми да поправя своите недостатъци.

Това ми дава повече сила, повече чувства и разум, повече детайли от картината на света и така аз напредвам. Най-важното е да представиш на своето умствено зрение една мрежа. Това е достатъчно. Останалото ще дойде от само себе си.

От урока по статия  на Рабаш, 02.11.2010

[25660]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Повечето хора разбират, че в света действа само една сила; да я наречем силата на природата. Те ѝ дават различни имена: една сила или един Бог. Но не е някой си човек, а закон, универсалното уравнение на цялата природа, което Айнщайн е търсил, за да свърже всички други закони и уравнения, действащи на всички нива на съществуване, в едно.

Кабала е намерила такова универсално уравнение преди цяла вечност: от едната му страна е светлината (y), а от другата – желанието за получаване (х), а по средата е функцията (f), която ги свързва взаимно, изравнява ги: антиегоистичен екран. Това е формулата и тя е много проста!

Нашето желание е „умножено” по екрана и става равно на светлината, която доколкото ние следваме тази формула, можем да приемем. Няма нищо друго освен тези три компонента!

Но светлината е константа; тя е неизменна. Докато желанието непрекъснато се променя; но това се случва независимо от нас. Нашата работа е да поддържаме екрана: баланса между светлината и желанието.

Това е единственото уравнение, което съществува в природата. Всички други закони произхождат от него; законите на химията, на физиката (на неживото ниво на желанието), на ботаниката и биологията (на растителното ниво), на зоологията и медицината (на животинското ниво), психологията (на нивото на човешкото възприятие) и законите на говорящото ниво (на нивото на висшите светове).

Всичко е управлявано от една и съща проста формула. Жалко, че Айнщайн не е тук днес; той най-накрая би се успокоил. Но, ако трябва да сме честни, той се е движил в правилната посока, опитвайки се да свърже светлината (живот) с масата (материал, желание).

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29645]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Отиот де Рав Амнон Саба (Буквите на Рав Амнон Саба)”, п.31: Това е играта на Твореца с всяка от двадесет и двете букви, давайки на всяка възможност да покаже своята власт според Неговата воля, докато те не изберат сами – по собствено желание – коя от тях е достойна да управлява света. Затова е казано, че 2000 години преди да създаде света, Творецът ги е разглеждал и си е играл с тях”.

Светлината е създала келим в четири фази на разпространение. Тогава се случва съкращение, чрез което се създава екран и малхут решава да получава наслаждение само заради отдаване. Така тя взаимодейства със светлината, Твореца, ставайки подобна на Него според закона за подобие на формата.

Малхут желае да придобие свойството бина, и в процеса на извършване на тази работа, 22 форми на желанието за наслаждение се формират в нея. Сякаш това свойство е очертано в тези контури, които се натрупват до степента на малхут, която се свързва с бина.

Първоначално желанието е безформено като глина, но когато приема двадесет и двете форми на бина, заедно те предизвикват желанието да е подобно на Твореца. Така, коя от тези форми е достойна да бъде основата, на която се създава светът? Коя от тях свързва началото и края? Коя води всички други форми след себе си? Тук става дума за ключовото намерение, основното действие, разчета за правене на ударно взаимодействие (зивуг де акаа), което винаги се прави в главата на парцуф.

Следвайки обратния ред, тоест от страна на келим, всички букви се появяват преди Твореца или с други думи, издигат МАН, молитва. В отговор всяка от тях получава МАД, отговор, който ù казва дали е възможно да се създаде светът с нея или не.

Ако към отговора не се прилепи някаква нечистота, това означава, че това е формата. Но, ако в отговор на искането от горе дойде сила, успоредно с нея се пробужда и клипа, то светът не може да бъде създаден, използвайки тази форма.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 15.12.2010

[29830]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Проблем става, когато ортодоксално вярващ човек се спре на изпълняването на физическите заповеди и не се пита за какво са те, каква е целта на творението и какво иска Творецът от нас? Творецът иска да разкрием и опознаем Него!

Ако човек е задоволен само с физическите действия, той създава на целия свят проблеми. Той не разбира, как изпълняването на тези физически заповеди може да вреди. Но правейки това, той не поправя нищо, защото всички поправяния стават в желанието.

Затова трябва да разкрием всички решимот (спомени, духовни записи), всички наши вътрешни разбивания, започвайки с източника. Тоест, всеки един от нас трябва да достигне до своя корен в света на Безкрайността. Там не може да има поправяне, освен ако Творецът не бъде разкрит във вътрешните желания на човек, келим (съсъди). Ако той не учи кабала с цел разкриване на Твореца, то той не ще напредне.

Всеки до известна степен е готов за това, тъй като всеки има желание. Все пак той е човешко същество, а не животно. Това означава, че той трябва да уподоби желанието си с това на Твореца. Това е всичко, което се изисква от него или нея. Започни да учиш със своето изначално малко желание и виж какво огромно и вечно желание ще се разкрие в теб. В крайна сметка коренът на всяка душа съществува в света на Безкрайността.

Поради това мъдростта на кабала не може да бъде скрита от хората. Напротив, на хората трябва да им бъде осигурено всичко необходимо за обучение. 

Сега те не могат да разберат това, но ще видим как нещата изведнъж ще се променят и всичко ще се разкрие. Тази мъдрост не е възприета в разума, а в желанието и това желание е безкрайно във всеки един.

Човек може да бъде недоразвит, живеейки най-примитивния начин на живот на някакво отдалечено място, но ако изведнъж му се разкрие пътят на поправянето, тогава той напълно ще се промени, защото това е въпрос на духовно усещане. Затова кабала не може да бъде скрита от никого.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29541]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се готвим за сутрешния урок сега, след конгреса?

Отговор: Молим да ни се разкрие светлината, заключена в дълбината на нашата обща сила, на нашето общо желание. Търсим разкриване на светлината!

Аз не знам какво е това обкръжаваща светлина. Обкръжаваща, вътрешна, външна, некудот (гласни), таамим (вкус), не правя разлика между тях, знам само едно: ако ни се отдаде поне малко да се съединим помежду си, ще можем да разкрием светлината, скрита в това единство.

Затова наблягам на общото ни обединение – как си го представям, за да разкрия в него светлината. Какво е това светлина? Свойството отдаване! Искам да разкрия между нас свойството отдаване.

Има общо желание, в което са събрани всички желания, всички наши точки в сърцето, и аз искам да разкрия намиращата се там светлина, светлината на единството, поръчителството и любовта.

Все още не различавам в него степени, просто искам да разкрия духовното, да разкрия светлината, взаимното свойство отдаване, което е всъщност Твореца, за да Му доставя удоволствие.

Сякаш в мен има малко дете и аз мисля с какво мога да го зарадвам, какво да му купя, какъв подарък да му направя? Мисля за това, грижа се за това…

Така се отнасям към Твореца, когото искам да разкрия в съединението между нас и затова единството е това място, където мога да разкрия Твореца и състоянието, което мога да Му дам като наслаждение.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 10.12.2010

[29808]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→