Светът навлезе в период на криза много преди 2008 година, когато това стана просто очевидно за всички. А дотогава никой не желаеше да говори за това. Не просто рухна борсата и някаква там банка, а целият свят бе обхванат от глобална криза. Стана ясно, че целият свят е свързан от една обща глобална система, но тази система не е добра.

Желаем да действаме заедно, Европа се обединява, виждайки своята безизходност, тъй като сме напълно зависими един от друг. Но законите, свързващи ни помежду ни, са егоистични. И затова, вместо да се ползваме един друг правилно, ние си вредим.

По-рано такова не се е случвало. Развиваше се международната търговия, международните връзки между университетите, предприятията, компаниите, държавите. Всичко работеше прекрасно на принципа на взаимноизгодния обмен: ”ти – на мен, аз – на теб” и така можехме да се развиваме.

Но проблемът е в това, че в света съществуват други, особени зависимости, от които той се превърна в затворена система – в една единна интегрална мрежа. Това вече не са предишните икономически, политически или културни връзки между дадени държави, а изисква особени отношения помежду ни.

Но ние не разбираме тези особени отношения, защото сме егоисти по природа. И независимо, че сме свързани помежду си в обща интегрална форма около Земното кълбо, ние продължаваме да работим помежду си по обичайния капиталистически, егоистичен метод, към който сме привикнали. И затова тези връзки не работят.

В това се заключава и кризата. Това е противоречието между новите отношения, които трябва да установим между нас в този свят, свързан по новому, и нашата неспособност да постигнем тази форма, поради нейното пълно непознаване.

Хората предполагат, че могат да продължават по старо му, както преди. Но светът, човешкото общество, цялата нежива, растителна и животинска природа, включително и човекът, вече представляват такава система, където ние сме длъжни да променим своето отношение. Тъкмо това се изисква от нас, хората, а не от камъните, растенията, от животните.

Затова, ако се замислим по-дълбоко за причината, предизвикала кризата, то ще се изясни – тя е в нашето възприятие. Работата е в това, че не осъзнаваме, в каква мрежа на взаимни отношения се озовахме изведнъж и как трябва да се държим в условията на тази мрежа всички заедно.

Тук ни се притичва на помощ науката кабала. Тя ни обяснява, че днес светът трябва да действа така, както ние работим в групата, сред другарите, помагайки си взаимно един на друг, включвайки се в желанието на другаря и възприемайки всички, като един човек с едно сърце. Тези закони постепенно трябва да властват в света.

Независимо дали светът иска това или не, той вече се движи съгласно тези връзки. Ако ние не отидем при човека и не му обясним какво се случва днес, то няма да реализираме науката кабала – няма да изпълним мисията си, за която сме учили и получили тези знания.

От урока ”Подготовка към конгреса в Америка”, 16.06.2014

[137531]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е народът да бъде накаран да се обедини доброволно, за да няма такива нещастия като отвличане на тинейджъри?

Отговор: Целият свят е желание, което търси напълване. Когато напълването го няма, човек се чувства зле и страда, а ако напълването е в излишък, човекът се чувства добре и се наслаждава. Затова, когато на човек му е добре и не се нуждае от допълнително напълване, той не чува нищо. Само тогава, когато той има някаква потребност и ти му предложиш да я напълниш, той ще те чуе и ще иска да приеме твоето предложение.

Сега, когато в хората се е събудила толкова остра нужда от добри промени, сме длъжни да ги накараме да ни чуят, че имаме решение за спасяване на отвлечените тинейджъри и то е: само и единствено да се обединим.

Очевидно е, че всички искат тинейджърите да се върнат! Тогава нека да се обединим. Това е системата, която се подчинява на стриктни закони: тя или работи, или не. Всички нещастия произлизат от недостига на обединение, съответстващо на информационните гени и времевия етап.

Днес трябваше да бъдем много по-обединени, а ние не сме го направили и затова се е случило такова нещастие. Ако искаме да го отстраним, трябва да се обединим. Във всеки миг е необходимо да се грижим за нашето обединяване, използвайки всички предоставени ни възможности. В противен случай ще тръгнем не по пътя на светлината и ускоряването на времето, а по пътя на страданията. Пример за това е трагичната случка с отвличането на тинейджърите.

От урока по статията „Поръчителство“, 16.06.2014

[137540]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Какво е нужно, за да разкрием доброто? Защо този, който се е родил в изобилие, не го цени? Казваш на децата: ”Вижте с какво изобилие сте заобиколени! Колко съм ви дал! Аз като малък нямах нищо!” А те се отдръпват от теб и не искат да слушат.

Те не могат да оценят твоето добро, защото нямат с какво да го сравнят. И затова не разбират, каква благодарност очакваш от тях. Искат на кино – моля, искат компютър – добре, нов мобилен телефон, да пътешестват – всичко, каквото им се поиска. Те имат всичко и затова нямат желание за нищо.

Разказваш им как на тяхната възраст си си направил кола от кутия за обувки и с нея си играл две години. А те ти се присмиват. И те са прави, защото всичко се измерва според желанието.

Те вече се чувстват на някакво ниво на задоволеност и от него наникъде няма да поемат. Първо трябва да се спуснат до минус Безкрайност, за да могат след това да усетят плюс Безкрайност.

Затова е казано: ”И ще вкусвате отдавна приготвеното”, т.е. нищо в света не се променя, освен нашето осъзнаване. Ти и сега се намираш в света на Безкрайността, но вместо него усещаш само нашия свят, защото нямаш инструменти за възприемане на Безкрайността.

От едната ти страна има чувал със златни монети, а от другата – с брилянти. А пред теб, маса, затрупана с ароматни ястия, но ти умираш от глад и се измъчваш от зловонни миризми.

Всичко зависи от твоите инструменти за възприемане. Ти се намираш в света на безкрайността, която не се променя. Всичко зависи единствено от желанието, а желанието се изгражда над пропастта, която всеки път ни се разкрива все повече и повече.

Затова на нашите деца им е толкова трудно да усетят вкус в този живот, тъкмо защото практически те имат всичко. Баал а-Сулам ни разказва притчата за Царя, който заключил сина си за 20 години в зимника и го огорчавал с това, че му показвал чуждите успехи. Другите седят в бара или гледат световното по футбол, а ти седиш в тъмния зимник редом с мишките и проклинаш баща си.

И това продължава дотогава, докато детето не разкрие, че баща му е действал така, подбуждан от милосърдие и любов. Бащата е страдал от това, че огорчава сина си. Но ако ти, от сърце даваш на децата си всичко, каквото си пожелаят, това означава, че ги ненавиждаш.

Въпрос: Излиза, че трябва да ограничавам насила детето, за да го възпитам?

Ответ: Ти го ограничаваш, защото му желаеш доброто. И затова си готов да страдаш. Правиш това за доброто на детето, за да може в бъдеще да му е добре. Не сега да му е добре, задоволявайки егоизма му – а в бъдеще.

Или ти искаш да ти е приятно, мислейки си, колко си му дал. Ти си мислиш ”Аз не можех да си го позволя, но поне нека синът ми да се развлича. ” Нима това се нарича любов?

Утре ще ти се наложи да му дадеш в няколко пъти повече, защото иначе той няма да усети, че живее. Трябва много мъдро да изградиш ”зимника” и да нагласиш сина си в него, така, че ти самият да страдаш много повече от него. И тогава ще го подготвиш за добър живот.

Затова ние имаме методика, съгласно която можем да напредваме към доброто напълване, не по пътя на злото, а за сметка на неговото осъзнаване. Това е уникален патент. Трябва само да разберем принципа му и това е напълно достатъчно. Тогава няма да е необходимо повече да се страдаме, защото и не бихме издържали да вървим по тежкия път на страданието.

Творецът е създал особена система, стига само да осъзнаем злото, което съществува срещу доброто, за да го получим във вид на съсъд и в него да усетим напълването. Тъй като не сме способни да се спуснем до минус Безкрайността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 12.06.2014

[137199]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да популяризираме необходимостта от обединение между хората?

Отговор: Виждаме, че в природата съществуват винаги две противоположни сили, като плюс и минус, север и юг – и едната сила не може без другата. Във всяко явление ние забелязваме тези две противоположни сили – при това отрицателната е не по-малко необходима от положителната.

Някога се опитваха да унищожат вълците, които нападат стадата. И това доведе до катастрофа в животновъдството. Това причини такова неравновесие в природата, че започнаха епидемии сред стадата с овце и сред останалите животни, с които вълците се прехранваха.

В природата няма полезни и вредни сили. И двете сили са полезни: и положителната, и отрицателната – и двете трябва да се намират в хармония помежду си.

Само на човешкото стъпало действа една сила, нашият егоизъм – отрицателната сила без каквато и да е положителна сила срещу себе си, с която да се намира в хармония. Затова трябва да постигнем обединение между нас, за да използваме тази отрицателна сила и да я превърнем в положителна.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136806]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Вие обяснихте, че при съединение между двама се получава нещо трето, съвършено ново, а те двамата изчезват. Но защо не е така и в нашия свят: майката и бащата се съединяват и раждат дете, но при това продължават да живеят?

Отговор: Съединението не е свързване на физическите тела, а сливане на желанията. Физическите тела не се съединяват, тъй като може да се вземат клетки от бащата и от майката и да се създаде дете в епруветка.

Но това не се нарича съединение – съединението се осъществява в желанията. Всеки обработва желанието си така, че от две противоположни желания се ражда трето, включващо в себе си първите две.

Съединяването – това е съвместното съществуване на двамата на по-високо стъпало. Отстъпката и самоотмяната вътре в съединението не нанасят вреда, а тъкмо обратно, прибавят напълване, което позволява издигане на по-високо ниво.

Самото желание за наслаждение никога не изчезва – това е материалът на творението. Ние само временно отменяме тези желания, които все още не можем да използваме за отдаване. А желанията, които можем да използваме за отдаване, ние съединяваме в такава форма, че от тях получаваме трето тяло, което наричаме човек, Адам, включващ в себе си и мъжа, и жената.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136853]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това Ад?

Отговор: Адът зависи от това, как го определя самият човек. Някои си мислят, че Адът настъпва тогава, когато губят всичко, което са имали в този свят и съжаляват за живота, отминал без каквато и да е полза.

Има и такива, които смятат, че Адът не е тук, в този свят, от гледната точка на усещанията: за добро или зло, а че адът ни очаква в бъдеще, след като тялото умре. Те мислят, че след смъртта на тялото се отправят към Рая или към Ада.

В кабала Ад се нарича най-нежеланото състояние. За сметка на обучението и на работата в групата ние се стремим така да променим своите ценности, че Раят и Адът да придобият за нас друга същност в сравнение с общо приетата. Еснафите мислят, че за сметка на умиращото тяло, на човек му се отваря някаква пролука към Ада или към Рая.

А нима едно бедно животно е виновно, че е умряло или че живее. Тук става дума за живота и смъртта в желанието за наслаждение в състояние, когато имаме свобода на избор.

Тази илюзия, че се намирам във физическо тяло и усещам този свят, ми е дадена специално, за да я прекрача и да се видя живеещ и съществуващ само като духовен съсъд по отношение на светлината.

Полезно е всеки път да си представяш Ада по нов начин. Ад означава, че се намирам под властта на желанието за наслаждение, което не ми разрешава да отдавам. Нека имаме такъв Ад!

От урок по книгата Зоар, 30.05.2014

[136471]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да развием сетивен орган за усещане на  ближния?

Отговор: Сетивният орган за усещане на ближния се развива за сметка на опита насила да склониш себе си пред правилното обкръжение и да присъединиш към него външното обкръжение, докато те не се слеят в едно, и тогава да им служиш. Със своето добро и любящо отношение към тях аз ще разкрия Твореца съгласно подобието по форма.

Доколкото се старая да донеса благо на обкръжението – дотолкова ще разкрия Твореца, тъй като и Той се отнася добре към тях: и към лошите, и към добрите. Затова и аз трябва да се постарая така да се отнасям към всички.

Лоши се наричат онези хора, които се стараят да изглеждат добри, но над тях все още властва злото. Разкривайки своето отношение към тях под различна форма, аз разкривам Твореца, съдейки по това, до каква степен аз трябва да приведа себе си в съответствие с Него.

Проверка и изяснения са възможни само спрямо обкръжението. Няма друго място, където да мога да срещна Твореца, да Го видя и преценя, по какво се отличавам от Него. Неговата форма се разкрива вътре в групата или между хората, т.е. вътре в обкръжението, в света. Затова свят (олам) е ”скриването” (алама) на Твореца.

Колкото по-добре се старая да се отнасям към света и съгласно това да се променям, дотолкова разкривам Твореца там. Няма друго място, където Той да може да бъде усетен, тъй като Той няма форма. Ако, променяйки себе си, започна да се отнасям отнасям към света по друг начин, тоест с добрина, то съответно на това разкривам, че светът – това е Шхина, в която пребивава Шохен, Творецът.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[136035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“: Всеобщото поръчителство е освободило всеки от всякакви грижи за тялото, като му е дало възможност да изпълни заповедта ”възлюби ближния както самия себе си”, отдавайки всичко, което имаш, на всеки нуждаещ се.

Тъй като той знае и е уверен, че редом с него се намират още шестстотин хиляди предано обичащи, готови с всичко да му помогнат във всеки един миг.

Ще мога да достигна поръчителство при условие, че ще се чувствам уверен в себе си. Тази увереност идва от обкръжението, което показва, че се грижи за мен дотолкова, че е безсмислено аз да се грижа за своето съществуване.

Затова завися от обкръжението. Главното е да намеря такова обкръжение, което да проектира върху мен тази сила на поръчителството. С това те ще неутрализират моя егоизъм и ще ме накарат да забравя за себе си и да обикна ближния.

Това означава, че се намирам в ръцете на обществото, което, ако поиска, може да направи от мен човек, който обича цялото творение. Можем да вземем най-грубия и неподходящ, но ако всички го обкръжим с поръчителство, то тогава този човек ще бъде принуден да постигне любов към ближния.

Човек е 100% зависим от обкръжението. Но работата му се състои в това, да задължи обкръжението да му повлияе със силата на поръчителството. Дотолкова, доколкото направи това, той ще стане чувствителен към получаване на силата на поръчителството от другите и ще достигне любов към ближния.

Но тук кръгът се затваря. Дори най-доброто обкръжение няма да може да предаде на човек силата на поръчителството, ако му липсва чувствителност. Ние сами по себе си знаем, колко сме невъзприемчиви към външните въздействия. В детството ни родителите са прилагали всякакви усилия да ни повлияят, но ние сме пренебрегвали това. Затова човек трябва от своя страна да въздейства на обществото и в зависимост от това влияние, става много по-чувствителен към влиянието на обществото.

Въздействието трябва да е взаимно. Ние не можем да хванем първия срещнат и просто така да го обкръжим с нашата сила на поръчителство – това ще го превърне в по-голям егоист. Трябва да дадем на хората нужното образование, за да разберат, че това работи само в тази форма: Аз – на групата, а групата – на мен.

Но ако групата ми влияе и ми предоставя силата на поръчителството, тя ме променя и задължително ме настройва на любов към ближния.

От урок по статията ”Поръчителство”, 28.05.2014

[136128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Усещането за външния свят ни е дадено специално, за да развием чувство сякаш на страничен човек. Мога да използвам този друг човек егоистично, приближавайки или отдалечавайки го, в зависимост от своята полза. Или мога да го използвам не за своето, а за негово добро, и по такъв начин да променям, да използвам себе си.

Веднъж, другарят е важен за мен, а всичко, нуждаещо се от промяна, изменям в себе си, за да направя на него по-добре. Друг път, съм важен аз самият и “въртя” другаря, както на мен е изгодно.

Борбата е именно между тези две възприятия: кой е важен и кой определя всичко. Тази борба е много важна за мен, защото ми помага да разбера, какво не ми достига, за да изградя орган за усещане на ближния.

Всъщност, ближният е Творецът, а цялата тази картина: този свят и висшите светове, намиращи се уж извън мен, са само инструменти за разкриването на Твореца. Изначално, не притежаваме такива инструменти, а само техния зародиш – точката в сърцето. Така, работейки в групата, с другарите, в разпространението, в големия свят, формирам този орган.

От една страна, си представям, че всичко се намира в мен, а това, че всички тези мои части ми се струват външни, това е моя илюзия. Ако прескоча през това възприемане, то ще го поправя и ще започна да изграждам усещане за отдаване, усещане за ближния.

От друга страна, си представям какво съм “аз” и “те”, намиращи се извън мен. Моето егоистично желание нараства и заявява, че съм задължен да се грижа за себе си, за тяхна сметка. Тоест, трябва да оставам постоянен, а другите да се променят за моето добро.

Представям си го ту така, ту иначе, и с това определям своите подеми и падения. По такъв начин в мен се развива допълнителен орган на чувствата. Когато той започне да работи, се нарича Шхина – усещането, в което се проявява Шохен, Творецът. По степента на развитие на това усещане, Го разкривам, чувствам и разбирам.

Затова, най-важното занятие в този свят, заради което се намираме на тази земя, през отредения ни за този живот период, е да развием чувството за осъзнаване на доброто и злото, да го копираме и усъвършенстваме, за да може с негова помощ да достигнем до усещането за Твореца.

Всичко това се постига чрез работа с публиката, по която мога точно да измеря, доколко съм се придвижил към тази цел, към развитието на инструментите за разкриване на Твореца, на любовта и на отдаването. Доколко групата и изобщо целият свят, намиращ се извън мен, за мен стават по-важни от мен самия, така че ги считам за постоянни, а себе си за променящ се спрямо тях – съдейки по това, мога да оценя своя напредък.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[135962]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→