Въпрос: Какво властва днес над народа на Израел? В какво състояние се намира той?

Отговор: Над народа на Израел днес властва скритието. В неговата среда няма лъжливи философски концепции, няма истина във вид на науката кабала, няма нищо, а има само телесни пориви на разума и чувствата – да се напълни с нещо, без всяка духовна съставна или поне с нейния човешки аналог.

Аз не казвам, че в останалия свят работите стоят по-иначе, но там критериите са други. Народът на Израел оценяваме и сравняваме с онези времена, когато той се е намирал на духовна висота – излиза, че днес той се е озовал на най-ниското материално стъпало. Духовното го няма, и няма устрем към него. Всички са объркани, но уверени в собствената си компетентност.

На хората този материален свят им е ясен, като в бял ден, и нищо друго не им трябва – само финансово процъфтяване, само успехи в обичайния живот. Никаква връзка, никакъв контакт с духовната роля на народа, с неговия дълг към света. Всичко това е непознато, невиждано. По този начин, народът се намира в безсъзнание, подобно на болен, който лежи на легло в безсъзнание, докато лекарският консулт решава какво да прави с него.

При това, аз говоря за народа на Израел, живеещ на земята Израел. Тъй като асимилацията във външния свят е достигнала до границата, зад която се губи връзката дори с външните атрибути на народа. Всъщност тези хора не могат да се нарекат и евреи. Възможно е някой все още да идва в синагогата, за да произнесе възпоменателна молитва в Съдния ден или да даде пари за благотворителност, но младежта скъса и тази връзка. И затова извън държавата Израел няма вече такова понятие като ”народ на Израел”.

Напротив, между Израелтяните и диаспората цари разединение. Достатъчно е да погледнете на американските евреи, които са разсеяни физически и морално: те не се грижат за Израел, а само за себе си, и дори искат да покажат, че не им е до Израел, че в Америка те са като всички останали, предани на страната, в която живеят. Някога те се гордееха със своята принадлежност към още нещо, към своите корени, а днес – НЕ.

Те се стремят да демонстрират не само разрива с народа си, но и нещо повече, своето пренебрежение към него. Някои биха предпочели изобщо да не съществува Израел. Не случайно като помощници на Обама има толкова евреи. Дори гласуването в еврейския сектор говори много. В такива обстоятелства понятието ”народ на Израел” става твърде теоретично, а на практика не съществува съвсем.

От тук следва, че званието ”народ на Израел” се полага на онези, които са излезли от разбиването и от общата световна разруха, които започват да се измъкват от най-различни ъгълчета на света и да се съединяват в групи, устремени направо към Твореца (яшар Ел  – ישר-אל). Това всъщност е народът на Израел (ישראל) –  с други думи, нашата организация с всичките ѝ участници, събрани от общочовешкия съвременен Вавилон.

Такава е сегашната ситуация и тя не трябва да се пренебрегва: днес сме длъжни да се погрижим поне за евреите, живеещи на земята Израел, тъй като те са обединени от обща материална съдба. Не случайно те са се озовали на едно място, това също е направено от Висшето управление. Което означава, че ние трябва да се отнесем към тях като към хора, които в себе си носят решимот (духовни гени), останали след разбиването, от предходните състояния. По време на Храма те са се намирали на духовна висота и вече са реализирали своя потенциал. Затова ние трябва да ги пробуждаме, както пише Баал а-Сулам в статиите си ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”.

И така има ”народ Израел” в духовен смисъл, съгласно намерението ”направо към Твореца” – онези, които се присъединяват към нашата световна група; и има ”народ Израел” в общоприетия смисъл – евреи по рождение, в които също така са заложени решимот от минали духовни състояния и шанс да се пробудят към поправяне, много по-високи от представителите на другите народи.

От урок по статията ”Кабала и Философията”, 24,12.2012

[96304]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Свикнали сме да възприемаме всичко през разума си, с рационални доказателства, обяснения. Дори и част от тях да е скрита, но ако някакви фрагменти вече са се разкрили, между които все още има неясноти, то вече можем да съставим някаква картина и да живеем с нея. Но за широката публика такива обяснения не са нужни – нейното възприятие е по-чувствено.

Просто трябва да се основаваме на цялата наша история. Израел е народ, организиран от Авраам и Моисей, като особена общност от хора, живеещи като един човек с едно сърце по законите на любовта към ближния като към самия себе си. Това е условие, въз основата на което съществува народът на Израел. Ако падаме от това ниво до нивото на безпричинна ненавист, достигаме до разрушаване на народа и излизаме в изгнание.

Сега е нужно за сметка на изпълнението на всички необходими условия да укрепим единството и да станем като един човек с едно сърце. Тогава се наричаме народ на Израел, на земята на Израел.

Всичко, което става около нас – изобщо не е важно. То идва единствено с цел да ни задължи да изпълним това условие. Всичко това трябва постепенно да бъде донесено до народа на чувствено ниво, през сърцето. Всъщност ние обясняваме при какви условия можем да продължим своето съществуване.

Всичко това е съвършено странно, нелогично и ирационално. Народът на Израел е странно явление в този свят и това е известно на всички. Но това ирационално образование е по-порочно и устойчиво от всички останали народи, които са съществували в историята.

Всичко това трябва незабавно да бъде огласено и абсолютно открито, без всякакви спирачки. Народът е готов за това и с всеки изминат ден неговото положение само ще се влошава. Новата тенденция е в това, че днес основното управление се осъществява чрез широките маси. Главното оръжие е широкото световно мнение, което задължава всяка страна да действа съгласно него, а не иначе.

В такава форма, чрез частите на човечеството, Творецът ни управлява. А силата на оръжието вече нищо не решава – войната преминава на друго ниво: на нивото на противопоставяне на мненията. В действителност, това е война на средствата за масова информация. Всичко се определя от това, кой управлява средствата за масова информация и какъв тип са те. В крайна сметка, трябва да разберем, че ако няма комуникации между хората, то няма да има и мир!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 17.07.2014

[139701]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Израел, това са тези души, които са получили духовно пробуждане още от времето на древен Вавилон. Това са тези вавилонци, в които някога е възникнал стремежът да се уподобят на Твореца, и се е проявило в това, че са започнали да търсят смисъла на живота.

Този стремеж се изразява и в наше време в такива външни признаци. Всеки човек, който има стремеж „направо към Твореца“ и който иска да разкрие висшето управление, да се свърже с него и да зависи от него, се нарича Израел. Най-важното в живота му е да разкрие неговата същност, смисъл.

Израел, това не е националност, а стремеж. Затова всички хора, всички националност, които са получили този стремеж, се обединяват заедно. За първи път такова обединение е възникнало за сметка на Авраам, а за втори път – за сметка на Мойсей. То има за цел да ни доведе до необходимостта да станем един човек с едно сърце.

В такава форма Израел става подобен на висшата светлина и се превръща в тръба, в канал за висшата светлина, който протича чрез Израел към останалите народи. В това се състои мисията на Израел.

Но ако Израел не изпълнява мисията си, тогава народите започват да го обвиняват, под най-различни форми го подтикват към това, ненавиждат го, което се нарича антисемитизъм. Те изискват от Израел добро поведение, защото от това зависи целият им живот.

Затова те започват да обвиняват Израел във всяко зло, случващо се по света. Тази зависимост я чувстват дори такива народи, които въобще не знаят Израел и никога не са се сблъсквали с него. Днес най-големият антисемитизъм се проявява в Южна Корея, въпреки че тя никак не е свързана с Израел. Така те чувстват и така чувства всеки, който е зависим от Израел.

От строежа на света става ясно, че Израел е преходен канал за висшата светлина към цялото човечество. Ако в народа на Израел цари единство, тогава този канал се отваря, но ако в Израел има разкол, този канал се запушва изцяло. От това става ясно, че Израел се намира в най-решаващата точка, от която зависи в какво състояние ще се окажат всички: в добро или лошо.

Народите нямат свобода на избора в това. Те могат само да въздействат на Израел и да го задължат да се измени. Трябва да им бъде обяснена тази схема, която те и без това чувстват интуитивно. Те трябва само да разберат, какво именно трябва да изискват от Израел: обединение и нищо повече! Защото обикновен натиск няма да помогне.

А Израел дори сам не разбира, какво изискват от него. Затова в наше време се разкрива науката кабала, когато вече става възможно тази система да бъде поправена. Кабалистите преди много поколения са говорили за нашите дни. И в последния век кабалистите също са сочили към нашето време, казвайки, че най-накрая ще се появи възможността да се реализира това единство.

Всеки човек по света трябва да се присъедини към общото единство. Ние не знаем кой се отнася към народите по света и кой се отнася към Израел. Всеки човек, стремящ се към единство, така че с тази нова своя природа да достигне висшата светлина, се нарича Израел. Всички такива хора трябва да се обединят и така да привлекат светлината към всички обитатели на този свят.

Това означава получаване на висшата светлина заради отдаването ѝ долу, на творенията. В това се състои мисията на Израел.

От урока по статия на Рабаш, 21.07.2014

[140075]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние можем да придобием от природата сила, която да ни промени така, че да престанем да си вредим един на друг. Така ще осъзнаем зависимостта си един от друг и това ще ни принуди да се поправим. Всичко това може да се обясни на хората, като им се предложи да създадат помежду си нови по-добри отношения.

Ние притежаваме сила, с помощта на която могат да се поправят лошите отношения между хората и нашият свят да се направи добър. Ако успеем да направим това, то животът ще стане прекрасен.

Такова изменение може да се случи чрез силата на поправяне, която ние да дадем на хората. Но за да привлечем тази сила, на нас самите ни трябва съвсем друго намерение – намерението за отдаване към ближния.

На всичките седем милaрда хора им е достатъчно желанието за постигане на добър живот на основата на добри връзки един с друг. За постигането на това е нужно единствено да се организират семинари между тях, кръгли маси, семейни срещи. Хората ще слушат и виждат колко ние сме свързани и взаимозависими един с друг и ще разберат, че си заслужава да променят своята природа.

А ние сме подобни на скорпиона, който като ужилил жабата, която го пренасяла през реката, загинал и той. Ние няма да можем със своята егоистична природа да направим нищо добро – трябва да я изменим.

Само да се гледат филми за връзки помежду ни не е достатъчно – трябва практически да изменим своята природа. Има огромна разлика между филмите и практическата реализация. Знаем, че може да говорим с много красиви думи на събранието на приятелите, а след като излезем на улицата да станем същите егоисти като всички останали. Няма изход, това е природата ни.

Но за седем милиaрда хора такива намерения са достатъчни. Ние отиваме при тях със светлината, възвръщаща към източника, провеждаме семинари и чрез нас, свише те получават сила, която ще ги промени и ще поправи отношенията между тях.

За сега тяхното желание за наслаждение е малко и не излиза от рамките на този свят. Те се намират в материалното човешко общество, съществуващо на земята. Ето защо ние можем да ги променим като им предадем висшата сила, която ще им подейства и ще поправи взаимните им отношенията.

Но ние притежаваме доста по–голямо егоистично желание и ето защо е необходимо да променим своето намерение на отдаващо. Разликата е там, че ние сме длъжни да престанем да бъдем егоисти. И така другите седем милярда населяващи света ще получат силата да не се жилят един друг. Всеки започва да разбира, че ако ужили другия, те заедно ще потънат в бурната река, като онзи глупак, който пробил дупка под себе си в общата лодка.

Получавайки силата на светлината, човек може да се защити от желанието си да нанася вреда на другите. Той разбира, че не трябва да копае дупка в общата лодка, защото тогава всички заедно ще потънат в морето на своя егоизъм.

И така в следствие на интегралното образование човек започва да усеща, че цялото човечество – това е едно тяло и трябва да се отнасяме към всички като към едно семейство. Висшата светлина ми дава способността да усещам болка от това, че съм ужилил другия. Той крещи „Ох“, а на мен ми става лошо. Не той страда, а аз, защото ние сме едно тяло, точно както ако си ударя крака, усещам болка в главния мозък.

Такава връзка ще съедини всички хора в този свят и няма да е нужно да работят срещу своята природа. Единственото, което ще се изисква от тях: за сметка на семинарите и обединението да почувстват своята зависимост от другите, като при мравките, живеещи като едно голямо семейство – милaрди мравки в един мравуняк.

Тоест на тях не им е необходимо да осъзнават своята егоистична природа. Природата си остава природа, разкрива се само тази неразрушима връзка между нас, която става очевидна. Ние така ясно ще видим системата на нашите взаимни връзки, че нанасяйки най-малката вреда на другия, ще усещаме болка в себе си.

Ето това се нарича обичай ближния като себе си. И в това няма никаква мистика – това е просто разкриване на естествената система на нашите взаимовръзки.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 13.07.2014

[139398]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние, както и цялото творение, сме изградени от материал, който представлява желание за получаване. Но човек, за разлика от всичко останало, умее да разделя  нещата на две: на действие и на намерение.

Може да се действа така, както цялата нежива, растителна и животинска природа или като малките деца, в чиито постъпки няма никакъв скрит умисъл и, действайки направо, изразяват своето намерение: вземам това, което си искам.

Но когато детето порасне и приеме образа на човек от този свят, то по неговите действия вече е невъзможно да се съди за намеренията му. Действието може да бъде отдаващо, а зад него, както винаги, да стои егоистично намерение. Тоест нашето отдаване си търси компенсация и ние винаги действаме заради своята изгода.

Ние може да говорим красиво и като че ли да отдаваме на другите, сякаш нищо не отделяме за себе си, а по същество, целият ни разчет е да получим. Ако думите и действията не изразяват точно нашето намерение да получим и да се напълним, това означава, че намерението е обратно на действията ни.

От това става ясно, че ако ние не се променяме, то винаги действаме егоистично. А доколкото егоизмът постоянно расте, то всяко наше действие е въз основата на нов егоизъм и намерението става все по-егоистично. Така ние напредваме, докато разривът между нашите действия и намерения не стане толкова голям, че ние започнем да го забелязваме.

Когато гледаш стар филм, от преди петдесет години, то той ти се струва детски. Независимо, че там са показани силни и героични хора, но всичките им разкази и действия ни се струват наивни, както при децата. Защото егоизмът е бил все още малък, не такъв, както например сега, тяхното поведение ни се струва наивно и примитивно. Действието и намерението са много близки едно до друго: каквото е намерението, такова е и действието, с една дума, както при децата. Зад всичко това не стоят никакви хитри политически сметки.

Днес егоизмът дотолкова се е развил, че ни обрича на отчаяние и ние виждаме, че всяко случайно действие в този свят се случва само за собствена полза. Ние вече не вярваме нито на рекламата, нито на красиви обещания, на никакви думи или действия – не вярваме на никого: нито на политици, нито на най-обикновените хора.

Не вярваме дори на чистотата на намерението даже на членовете на семейството. Тъй като се убеждаваме доколко всеки е егоистичен и се грижи единствено за себе си: така е и при децата, и при родителите. И по тази причина се разделяме. На всички е ясно, че всички действия извършваме за себе си, а останалите дори не ги вземаме под внимание.

Ако се грижим за друг, то е само заради това, че усещаме връзката с него, от което неговото страдание става наше. Затова сме способни да се съобразяваме с него, сякаш се отнася за самите нас. Но всъщност, целият този разчет си е егоистичен, и друг няма. Така достигаме до осъзнаване на своето зло по природа, разбирайки, че тя егоистична.

Егоизмът дотолкова израства, че не ни позволява с никого да се съединим. В предишните поколения егоизмът още не е бил дотолкова развит и ние не сме го използвали така грубо, както днес. Но в наши дни, човек вече не се вълнува от нищо, и той не изпитва никакъв срам от това, а дори се гордее със своя егоизъм.

Политиците и бизнесмените вече не се опитват да маскират своите действия, за да се покажат добри и красиви. Всеки действа в своите рамки така, както му се иска, опасявайки се единствено от възмездие, водейки най-прост егоистичен разчет.

И това е добре, признак, че нашето поколение е достигнало до разкриване на истината за самите себе си. Накрая разбираме, кои сме ние и в какъв свят съществуваме, и каква е връзката между нас. Всички връзки станаха прости и разбираеми: между държавите, между хората, във всеки град, във всяко семейство. Докато ми е добре с тях – аз оставам, а щом стане зле – хвърлям всичко и бягам.

Други разчети няма. Никой вече не говори за патриотизъм, за саможертва в името на родината или в името на хората. Героят на днешния филм се прославя с това, колко народ е убил на екрана, а не колко е спасил.

Въпросът е в това, възможно ли е да продължаваме да съществуваме в такава форма? Ако и по-нататък развиваме своята егоистична природа, в основата на която стои желанието за наслаждение, то ще загубим всякакъв срам и ще започнем да използваме егоизма си чисто инстинктивно, както животните.

Но животните действат инстинктивно съгласно заложената в тях програма, хората могат да съществуват само установявайки някаква връзка помежду си – като мравките в мравуняка. Нека сме седем милиарда мравки, но на всеки трябва да му е известно неговото място, предназначение, задължение. И така взаимно работейки, ние ще построим сигурен живот.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139347]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Цялото човечество е едно общо тяло. Независимо, че нашият егоизъм расте и ни кара да правим само егоистични сметки, но въпреки това все повече се разкрива нашата връзка и зависимостта ни един от друг. Няма нито един човек в света,  който да не е зависим от останалите, от целия свят.

Ако днес тази връзка още не е проявена, то непременно ще се разкрие след няколко години. Ние вървим към това разкриване.

По такъв начин, съществуват едновременно две противоположни тенденции, водещи ни към неприятни кризи. От една страна, аз завися от цялото човечество и не мога да си осигуря дори най-необходимото за съществуване, ако не се свържа с всички.

Виждаме, че така взаимосвързан се изгражда и нашият живот, и този процес не може да бъде спрян. Ако проследим всяко парченце пластмаса, книжка, клечка, парче от кабел, ще видим, че са преминали през целия свят, докато не са попаднали при нас. И тази взаимозависимост нараства от ден на ден.

Нашата връзка става все по-интегрална. Но от друга страна, характерът на тази връзка става все по-егоистичен, по рязък, агресивен. Така достигаме до кризата, до точката на бифуркация, до критичната точка на поврат. Достигайки тази точка, ние можем да решим да разрушим своите връзки, щом те са толкова лоши, сякаш се развеждаме, или късаме връзката с останалите хора, които се отнасят лошо с нас.

Но ако такъв разрив още е възможен между няколко човека или в семейството, то в голям мащаб, когато става въпрос за цели държави, това води до война. Ако желаем да скъсаме със старите връзки и да създадем нов ред, то войната е неизбежна. Или трябва да намерим някакво средство, някаква уловка, с помощта на която да усилим нашата връзка, да я направим по добра.

Ние виждаме, че връзката между нас е взаимна, интегрална. Затова трябва да поправим самите себе си, за да съответстваме на тази разкриваща ни се връзка. Така, ще се почувстваме не само свързани, но и сами ще пожелаем тази връзка, ще бъдем готови доброволно да участваме в нея. И тогава вместо да воюваме и да се опитваме да разкъсаме тази лоша връзка, ние ще я поправим на добра.

Връзките между нас, укрепващи от ден на ден, могат да бъдат поправени с помощта на методиката, която ни се предоставя от науката кабала – методиката за интегралното образование.

В крайна сметка, от цялото изследване на процеса за развитие на човека и неговата природа трябва да си направим извод, че или трябва да поправим отношенията помежду си, или ще стигнем до насилие, до голям сблъсък, до ужасна война, огнищата на която вече се разгарят на различни места по света.

Затова в света се разкрива методиката за интегрално образование, в която се казва, че човек трябва да се промени. Тъй като за сега той изхожда от своята егоистична природа и винаги ще действа и работи за себе си. Каквото и да говори и колкото великодушен да се представя, всичките му намерения ще бъдат користни: за собствена изгода и във вреда на околните.

Но трябва да се обясни на хората, че днес вече е невъзможно да се действа в името на собствената изгода и във вреда на другите, ако всички сме свързани. Ако аз съм зависим от теб, а ти от мен, то аз съм длъжен да се грижа за твоето благо, а ти за моето. Нашата връзка ще работи по такъв начин, че навреждайки на теб, аз ще вредя на себе си. И същото се отнася за добротата: правейки добро на другите, аз го правя за себе си.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139341]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Трябва винаги да знаем, че всички съсъди, на всеки от нас, се намират извън самия него. В днешното си земно, животинско желание ние можем да усетим само този материален свят. Но това не е истинската реалност – подобно на усещането на една отделна клетка, откъсната от организма и затова не чувстваща живота.

Тъй като животът – е обмяната на вещества, на информация. И затова, усещаното от нас сега е вечна смърт. В това няма никакъв духовен живот.

Ако се стараем да се съединим с всички наши другари, намиращи се в кръга, а също и с кабалистите от всички поколения, с пророците, с всички, които някога са живели в този свят и са работили над поправянето, събирайки по части своето голямо желание, намиращо се в другите, то получаваме от тях своите желания.

Душата на човека се намира извън него – в другите. Дотолкова, доколкото той е способен да чуе за това и желае да се съедини с частите на своята душа, моли за единство – с това той придобива съсъд за своята душа. Обкръжаващата светлина му въздейства и слепва парченцата.

А когато светлината получава шанс да се разкрие в този събран от него съсъд, тя се проявява. И това вече не е светлината, възвръщаща към източника, а светлина, изпълваща желанието с добро и с наслаждение.

Всичко се извършва от светлината: светлината съединява частите на съсъда за човека и го напълва. Така напредва човек. Според това, колко части от желанието е успял да събере и да присъедини към себе си, се определя неговото духовно стъпало. И той ще се издига все по-високо, докато не събере всички парченца заедно.

От подготовка към урока, 22.06.2014

[138424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Говорейки за обединението на Израел, ние изхождаме от първоизточника, името на който е – науката кабала. Тя говори за комплекс, за единната Система и за нейните закономерности.

Тази система е Природата, Божествеността. В нея действа законът за светлината и съсъда (кли) с всичките му производни.

Тази система спрямо нас е сформирана отдавна. Ние сме последните произлезли от нея и трябва да се учим как да я използваме, за да достигнем изначално заложеното съвършено състояние – целта на творението. Това трябва да постигнем.

В системата има действащи сили и задействани от тях части. Тя е много сложна. Благодарение на нейното влияние, благодарение на силите, които ни въздействат, ние се развиваме.

И в това развитие достигаме такова състояние, което ни е посочено от науката кабала. Започвайки от него и нататък, ние ставаме активни части, които действат и дори сами привеждат в действие Системата. Ако ние не правим това, Системата ни влияе по такъв начин, че да пожелаем да я задействаме правилно.

Все пак живеем с усещането за добро или за лошо. В крайна сметка, в това се състои цялото ни съществование: ние се намираме между доброто и лошото усещане и всеки път се стараем да се доближим до доброто и колкото е възможно да се отдалечим от лошото. Посредством това, системата ще ни приведе в действие.

В своето развитие не всички сме равни. В случай на равенство щяхме да сме монолит, а не много частици. Всяка част си има своето предназначение, своя причина, свой източник, а така също и процес на поправяне и, разбира се, крайна форма. Всяка част трябва да усеща онова, което и е възложено, онова, което Системата очаква от нея като активна част, задължена да се включи там, където и е мястото и да изпълнява своя дълг.

Относно всичките части на Системата ние, хората, сме разделени на две части.

• Тези, които получават възможността за духовна работа, т.е. възможност да се запознаят със Системата и осъзнато да участват в нейната работа с  чувство и с разум, тъй като са длъжни на това, за да се реализират;
• Тези, които не са получили още такава възможност за духовна работа и ще я получат по-късно, както е казано: ”И всички ще Ме познаят от малкия до големия”.

Процесът се разпространява върху всички поетапно и ние не сме първите. Преди нас е бил Адам Ришон, били са великите кабалисти от всички поколения. Ние действаме в своята епоха. И затова всеки трябва да изучи корена на своята душа и да го постигне.

Тези, които получават духовно пробуждане, в зависимост от това доколко го реализират, се наричат ”Исраел” – т.е. ”яшар ел” или ”направо към Твореца”. А онези, които още не са получили пробуждане, се наричат ”народите на света”. Но това не означава, че те нямат такава възможност като дадената на Исраел – просто тя все още не се е реализирала. Като следствие, на Исраел е възложена особена работа не само спрямо самите себе си, но и спрямо ”народите на света”. И ако в ”народите на света” някои приемат това послание от Исраел – в същата степен на тях е възложена работа по поддръжка, присъединяване, помощ и т.н.

Така, тези две части работят заедно. За тяхното правилно взаимодействие е необходимо обединение между всички.

Освен това, Исраел също се подразделя на части – коени, левити и исраелити – малко различаващи се по своята дейност. А ”при народите на света” са заложени седемдесетте корена, които също полагат своя отпечатък на отделните части. Но това се изяснява вече по пътя.

Днес състоянието за развитие на общата Система е такова, че вече всеки получава някакво пробуждане ”покана”,“призив”, импулс, възможност за поправяне, за участие в процеса. При някои хора това послание идва осъзнато, целенасочено, увлича ги напред, а други не чак толкова и затова ги подтиква с удари, ”ритници”. Така или иначе, и едните, и другите са движени от различни видове страдания. Има страдания от любов, а има и други…

Но като цяло, днешният исторически етап на развитие се характеризира с това, че всички малко или много започват да чувстват, че живеем в особено време, че човечеството трябва да премине през големи промени – особено във въпросите за възпитанието: какво е то и какво е това свят? Тук, разбира се, ни помагат различни научни дисциплини.

С една дума, настанало е особено време, за което кабалистите са говорили отрано. Тъкмо към това време е било насочено цялото развитие на Исраел, който от епохата на Вавилон е преминавал през различни етапи на подготовка, подем, разбиване и изгнание – за да може днес да е готов за своята окончателна, велика мисия. Тъй като Исраел – това е особена група от човечеството, получила направление, устрем, знание, всичко необходимо, за да поведе и реализира поправянето на цялото човечество.

От урок на тема ”Единството на народа на Исраел”, 03.07.2014

[138821]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Поръчителство е закон за връзката между душите. Нито един от нас не може да изпълни своята работа, ако другите не го поддържат. Тази структура съществува благодарение на своите връзки. А в мига, когато някой нарушава връзката си, цялата структура се разпада.

Общият закон за взаимното съединение и зависимост се нарича поръчителство. Сега аз съществувам в такава най-примитивна, изобщо неотнасяща се към духовното форма, защото само тя може да се задържа без закона за поръчителство.

Веднага щом започна да се смесвам с останалите, да се свързвам с тях, аз се изключвам от текущата форма и се усещам част от системата. И така усещам силата, царяща в тази система, наричаща се Творец.

Всички се съединяват в една система, с връзките на взаимното поръчителство. И затова ние сме способни да се обединим, тъй като всеки се присъединява, за да работи в името на другия.

Поръчителството –  това е нашето достижение. Да усетиш, че си поръчител на цялата нежива природа, растенията, животните и хората – това означава да се почувстваш равен на Твореца. Само в такава форма аз мога да стана като Него: сякаш раждам всички, отглеждам ги, поддържам ги, оживявам ги. Целият свят се захранва с живот чрез мен. Ето това се нарича силата на поръчителството.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.06.2014

[137408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на всички, че в обединението може да се почувства силата, даваща ни усещане за смисъла на живота?

Отговор: Смисълът на живота се усеща в обединението, в което се разкрива висшата сила на природата. Цялата природа е отдаване, и затова с тази сила на отдаване е създадено цялото мироздание.

Започвайки от Големия взрив и до наши дни, във Вселената действа само силата на отдаване, и ние сме породени от нея. Ако се научим да се разбираме с тази сила, то ще заживеем прекрасен живот.

Защото виждаме, че животът е посветен на това, материята да бъде оживявана. И ако умеем да се прилепим към тази сила, то бихме станали наистина вечни. Не просто бихме увеличили броя на годините си живот, както сега медицината позволява да го разтеглим, достигайки до 200 години, но в което няма никакъв смисъл.

Ще можем да достигнем до безгранично съществуване, но само при условие, че се доближим до тази сила на отдаване. А да се приближим до нея можем единствено съгласно физичните закони, при условие на подобие с нея.

А за подобие с нея, имаме само едно средство, противоположно на нашата природа: да започнем да се обединяваме, да се свързваме. Затова идва и кризата, за да ни принуди да се обединим. Но ние можем да предотвратим удара, като сами напреднем и преди да е дошла, да достигнем до съединение, без да чакаме докато злата сила се приближи до нас.

Тази приятна и прекрасна топлина, която сме усетили в нашето съединение по време на семинар, е не просто приятна, а обладава могъща сила, способна да излекува многобройните проблеми в нашия живот. Ще можем да усещаме това топло навсякъде: в отношенията ни един с друг, в магазина, на работното място, в семейството, в общуването с децата.

Ще можем да го внесем в класните стаи, където учат децата ни, да го въведем на работа, на улицата, в правителството, в целия свят. Можем да работим с тази сила, използвайки я като добро оръжие, като универсално лекарство, изцеляващо всички световни язви.

Можем да обещаем на хората да им демонстрираме следващия път, как тази сила на обединението лекува всички наши отношения с децата. Всеки у когото дори и сега има не лоши отношения с децата, ще поиска да ги подобри и ще се съгласи на това. И с това ги оставяме: от една страна, давайки им решимо де-итлабшут – усещането за топлото, а от друга страна, решимо де-авиют – достатъчно глад и апетит за нашата следваща среща.

От урока по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135572]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→