Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези „неважни“ неща и „отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата „Шамати“ 30 09 2009

[5093]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Празници - Няма коментари→

Всичко, което възприемаме в този свят, не се отнася към духовното ниво. От цялата духовна реалност ние долавяме само малка, изкривена част, която засега можем да усетим в непоправените  си съсъди, за да поддържаме живот в тях, за да се „подхранваме“ с това псевдобитие, което се нарича „живот с пот на челото“.

Нашият свят, законите му, природата, науката – всичко това е въображаемо, тъй като се проявява само в мнимите съсъди на егоистичното желание на ниското стъпало. Всичко, което можем да постигнем тук с помощта на науката, дори ако тя се развива още няколко хиляди години, си остава вътре в егоизма.

Този свят съществува само в нашето въображание. А над него ние разкриваме законите на висшата реалност – на алтруистичното желание – с други думи, законите на науката кабала, които се отнасят до света на поправянето.

И тогава ще изчезне материалният свят. Тъй като той съществува не просто в егоистичното желания, а в човека. Човекът включва в себе си този свят с всичко, което е било и съществува: динозаврите и лъвовете, звездите и планетите… Ние наблюдаваме не Вселената, а само дълбочината на своето материално желание.

При неговото поправяне всичко ще „прелива“ от егоизма в алтруизма и материалното ще изчезне. Така че, жалко е да се полагат усилия в него. Всичко това  е само подготвителната основа за следващите етапи.

От урока по статията „Свобода на волята“, 04.12.2013

[122254]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

[152842]

Filed under: Ежедневен урок, Клипове, Филми - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към Книгата Зоар“, п.8 Когато хората се обичат е защото притежават подобие на свойствата. Ако единият обича всичко, което обича другият и ненавижда всичко, което ненавижда другият, те са слети в едно и се обичат.

Но, ако между тях има някакво различие на свойствата, когато един обича нещо, макар че другият го мрази, в степента на различие по свойства, те се ненавиждат и са разделени, отдалечени един от друг. Ако те са противоположни дотолкова, че всичко, което обича единият, е омразно на другият, то те са разделени и далечни един от друг, както далечни са изтока от запада.

Въпрос: За каква любов и омраза става въпрос тук?

Отговор: Това е присъщо и при взаимоотношенията с любими хора, с приятели, с жена и т.н. Доколкото сте подобни по желания и възгледи, дотолкова се обичате или се ненавиждате един друг.

Но тук имаме предвид не физиологичните, вродени прояви на привързаност и не простата, естествена връзка, базираща се на общи навици и интереси. Не, говорим за двама души, които работят заедно, за да подготвят съвместен съюз, „място“, за разкриване на Твореца.

Това „място“ създаваме от общите, единни намерения. В крайна сметка желанията и мислите ни са различни, всеки е индивидуален и е настроен на своята „честота“.

Някога за комуникация се използвали дългите вълни, а по-късно, когато е била необходима допълнителна точност и по-голяма пропускателна способност, сме преминали към по-висок диапазон, където може да се предава много повече информация. По-рано, всички тънкости и детайли се поглъщали, потискали от „вала“ на дългата вълна, а сега на високите честоти се разкри, че всички са уникални, неприличащи един на друг. Същество от друга планета не би забелязало в нас различия: всички имаме ръце, крака, очи, уши и т.н. Обаче, прониквайки в дълбочина, в характера на човека, в неговата природа, ние намираме по-големи разлики. Всеки човек е неповторим, той се променя всеки миг.

Как тогава да се обединим един с друг?

Ние се обединяваме в намеренията. Аз възнамерявам с всички свои качества и свойства да нося благо на теб, а ти имаш намерение с всички свои качества, свойства, желания и способности да носиш благо на мен. Тогава сме равни, подобни, съединени. Съединени не в самите желания, а в намеренията, обърнати към взаимно отдаване.

Аз не те карам да слушаш музиката на Моцарт, ако я обичам, а ти не ми налагаш, например, своя любим Макаревич. Не, аз изключвам Моцарт, поставям се на твое място и проверявам, какво в теб съответства на тази честота, какво обичаш ти в своето аналогично желание. Аха, Макаревич. И макар в моите очи той да е несравним с Моцарт, въпреки това, започвам да го издигам, защото благодарение на това се съединявам с теб и достигам Твореца. Така внезапно Макаревич става за мен много важен и аз сменям своето желание с твоето желание. Моцарт е бил мое наслаждение на „животинско“ равнище, а Макаревич става за мен възможност да опъна нишката на връзка с ближния и да построя духовен съсъд.

Казано е за това: „Направи своето желание като неговото желание“. Аз не мога да изкореня в себе си влечението ми към Моцарт, само съм го „съкратил“, „покрил“ с новопридобитото влечение към Макаревич и по този начин съм се свързал с теб. И това правя с всеки – уподобявам своето желание с неговото желание. В крайна сметка, придобивам желанията от целия свят и се включвам към всички.

Всъщност, не трябва всеки път да правите поредната проверка – на мен ми помага светлината и аз се включвам към увлеченията на ближния, към неговите разбирания и усещания. Това не натоварва, то е леко и забавно.

От урока по „Предисловие към Книгата Зоар“, 04.03.2013

[101946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли някакви шансове за успех човек, който учи просто по инерция? Той не изоставя съвсем материалния живот, макар че той също не го привлича. Но от друга страна, вижда че кабала за него е твърде голямо предизвикателство и не вярва, че ще може някога да стигне до разкриване на Твореца.

Отговор: Не е възможно да се учи по инерция. Всеки преживян миг изисква разход на енергия. Когато човек се учи, му въздейства висшата светлина и го удържа. Явно за него е нужно да премине през такъв период. Има периоди, когато човек въобще се превръща в безжизнено тяло: в материалния свят той вече се е отучил да живее, а в духовния още не е започнал.

Въпрос: Имам впечатление, че с години може да бродим на границата на духовния свят и така и да не достигнем до молитва?

Отговор:  Не, това зависи от теб, от обкръжението. Повярвайте, говоря на основа на практическия ми опит: не може периодът на подготовка да продължава безкрайно. Няма състояние което да продължава вечно.

В действителност всеки миг, в който ти съществуваш, някак е свързан с духовно напредване, светлината ти въздейства, и капка по капка ти влива духовна сила. Само че, тя трябва да се натрупа до необходимото ниво, а за това е нужно  време.

И ако искаш бързо да достигнеш до разкриване, трябва да го ускориш. Но не може да бъде така, че чашата никога да не се напълни. Това не се случва. Всъщност е необходимо да се знае само едно: как да се свърже групата с целта.

Аз искам да ям супа, а на мен ми казват: „Тогава си донеси чиния!“ Но аз нямам чиния, къде тогава да ми налеят супата? Чинията – това е групата. Ако не се включа в групата, нямам в какво да получа духовното. Трябва неразривно да свържа групата с постигането на целта, с разкриването на Твореца. Още…

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Науката кабала казва, че Творецът е добър и твори добро. За да реализира Себе си, Той е създал желанието за получаване, което се нарича ”творение”. Това желание трябва да се развива съгласно замисъла на Твореца, съгласно Неговата програма, докато не разбере и не Го почувства като добър и творящ добро, като Велик.

Такова е желанието на Твореца. И кабалистите ни обясняват; че е така, не защото Той очаква от нас признание за Своето Величие, за Своето всемогъщество и нашата зависимост от Него. Тъй като става дума за Висшия, а това означава, че наистина е така. Не, с това Творецът желае да ни издигне на Неговото стъпало.

А това означава, че трябва да преминем през осъзнаване на Висшата сила в нашата природа и да си изясним как да се издигнем на нейната висота. Творецът се наслаждава от това, че ние Го опознаваме, т.е. постигаме Неговото ниво. А съгласно закона за подобие, да постигнем сливане с Него означава да придобием точно такива свойства, каквито има Той.

Периодът на нашето поправяне е онзи път, онази стълба, стъпалата на която ни водят нагоре, през петте свята. Творението може да осъществи изкачването, само ако е уверено, ако знае твърдо, че трябва да направи това. Тогава то има сили за реализация.

Откъде идват тези сили при творението, за да осъществи действията водещи нагоре от получаване към отдаване, въпреки неговата природа? Творението трябва да се въоръжи с разбиране, осъзнаване, с усещане за глупавото егоистично състояние за получаване и трябва да достигне до по-доброто състояние на отдаване, което е напълно противоположно на днешното му състояние.

Казват ни, че сме способни на това, ако получим помощ от Твореца. Висшата светлина може да се излее върху нас и тогава ще започнем да разсъждаваме иначе: да получаваме – е лошо за нас, а да отдаваме – добро.

Е, тогава нека Творецът да направи това. Той ни е създал с желание за получаване и сега може да ни ”посвети”, за да ни пренасочи към отдаване.

Но не. Тогава ще загубим своята самостоятелност и ще станем като ”ангелите”, т.е. сили, които просто изпълнявт определени действия. Вместо това, ние сами трябва да констатираме, да вземаме решения, че получаването не е добре, а да се отдава – е добре.

Тази вътрешна констатация се нарича ”осъзнаване на злото” и нищо друго не трябва. Само да се осъзнае злото на получаващото желание, и доброто криещо се в отдаващото желание. Щом това се случи в мен, аз ще престана да използвам злото на егоистичното желание, проявяващо се в дадения момент и ще започна да използвам желанието да отдавам, проявяващо се като благо.

Това не е детска игра: ако лекарят ми обяснява, кое е добро, и кое е лошо, кое е полезно и кое не, то аз оценявам съветите му.

Но за осъзнаването на злото, трябва сам да направя. Тук съветниците, разказващи ми, кое е добро и кое зло няма да ми помогнат. Трябва сам да изясня и осъзная, че тъкмо желанието за получаване е злото, а желанието за отдаване – е благо.

Тук е опъната толкова тънка ”струна”, че с думи не може да бъде изразена. Нужно е вътрешно да остана неутрален, възвисявайки се над творението. Тъй като в него самото е определено, че желанието за получаване – е зло, а за отдаване – е благо, защото първото се отнася към творението, а второто – към Твореца. Но аз трябва някак си да изпреваря творението, да застана пред него – и да погледна тези две желания. И тогава, изхождайки от тази независима точка, да определя желанието за получаване като абсолютно зло.

Това ще е голямото осъзнаване на злото. То не става наготово, не и на базата за наслаждаване и страдания, които обуславят моето решение, когато всеки пореден път ”се договарям за играта”, избирайки я според критерия на своя егоизъм.

Няма, експерти, съдии, в мен това трябва да е отделно от Твореца и не на страната на творението – с една дума – на крачка пред него.

Това е задължително условие. Не може Творецът априори да бъде винаги добър в моите очи. Защо е добър? Защото е създал моето желание, наслаждаващо се от Неговите дарове? Не, това е просто даденост на творението, в което се намираме. А Творецът желае да ”изпреварим” творението, да се съгласим с Него самия, с това, че Той го е създал тъкмо така.

От това има голяма полза: ние повече не зависим от това, как и защо Го е създал. Ние се издигаме над доброто и злото, без да зависим от присъединеното към нас намерение – към друго стъпало, стоящо над тях, към началото на замисъла на творението, съществуващо още преди това, да ни е създал Той, преди да е решил да се разкрие на творението като Даващ, а творението да направи получаващо. Ние сякаш се озоваваме преди този момент и дори преди тази причина. И тъкмо там ще се намерим наистина.

И затова осъзнаването на злото трябва да върви все напред и по-дълбоко – при това, дълбочината да е качествена. Проблемът не е в това, колко е опасен моя бездънен егоизъм и колко е прекрасно отдаването. Работата е в качеството, в същността: защо определям едното като зло, а другото като добро? Този избор трябва да го осъществявам над собственото си усещане. То единствено променя за мен детайлите на „статистическото“ възприемане, а над него аз разкривам по-висок принцип, лежащ пред творението, преди него.

По такъв начин, осъзнаването на злото обхваща цялата реалност и ни издига над нея.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 03.09.2014

[142785]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на науката кабала“: Дори и най-малкото животинче представлява сложно съединение от хиляди влакна и сухожилия. А освен това в него има още хиляди съединения, които засега са все още неизвестни на човека. От тук, по аналогия, можем да разберем за онова разнообразие на огромното множество от различни съединителни тъкани и връзки, които трябва да се изучат, за да се постигне целта на творението.

Замисляли ли сме се за същността на процеса, който се нарича развитие? Как от някаква си частица, намираща се в началото на сътворението, от тази невидима микро частица от първично вещество е произлязла Вселенската материя, с цялата и сложност и разнообразие? Съгласно чия програма се е случило това? Кое управлява жизнения цикъл на растенията и животните, на човешкото тяло?

На нас ни се струва, че всичко се е случвало от само себе си. Но нима това е възможно? Възможно ли е да се направи крачка напред без да знаем необходимо ли е това? Тъкмо обратно, ”самотека” ни води само към проблеми.

Но ние упорито си мислим, че в организма ни, или изобщо във флората и фауната има излишни, ненужни части, ”случайно” оставени или забравени от природата. Ние и преписваме пропуски, вследствие на които, сякаш сме преминавали към други варианти…

”Всеки отрицава съгласно собствения си недостатък”. Ние просто пренасяме върху природата шаблона на своето естество.

Но в действителност ”краят на действието е заложен в изначалния замисъл”. В развитието няма нито един детайл, който да не e известен предварително, да не e предначертан и насочен към крайната цел, където тя вече пребивава, в напълно поправен вид.

И затова в този процес няма нищо ново, освен онова, което творението трябва да направи самостоятелно. Всяка секунда развитието ни води и задължава да създаваме този нов, допълнителен елемент – сливане, собствено, лично осъзнаване, разбиране, усещане за връзка с Твореца.

А всички останали неща се развиват, за да могат всеки миг да водят човека към онзи елемент, който той трябва да формира. По този начин, няма нищо, което да не ни е известно предварително, няма нищо случайно, както това се представя от различните философи и учени.

И ние трябва да се стараем, поне някак си да си представим оня механизъм, който съдържа, обхваща творението от начало до край, а също така всички процеси, всичко случващо се с всеки детайл по отделно и с всички заедно, на всички стъпала, които все още не са ни известни и все още са неразбираеми за нас.

Всичко това е подобно на мрежа от сили, система която ни се обяснява от науката кабала в някаква малка степен, на няколко процента. Дори тази част не ни се отдава да си я обясним. Но в края на развитието, тази система ще стане наша, вътрешна и тогава ще я почувстваме, овладеем, ще се проникнем с нея.

Трябва само да разберем: че в нашия свят няма нито един елемент, който да не е свързан с цялата система. Всички закони са обвързани също и с него. Когато той извършва някакво действие, то го извършва по необходимост, защото с това го задължават и излъчва отзив, оказващ определен натиск върху системата като цяло, която по съответен начин реагира и напредва.

Така напредват всички в общността, взаимносвързани от начало до край и от края до началото. И ако в нашия свят ни се струва, че поне малко разбираме нещо – това е нищожна част от онази система, която ни предстои да разкрием. И всичко това се нарича ”наука кабала”.

От урока ”Същност на науката кабала”, 19.08.2014

[141801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Отчитайки развитието на събитията в света, трябва ли евреите, които живеят в другите страни, да се преселят в Израел?

Отговор: Няма такава необходимост на всяка цена да се върнат в държавата Израел. На човек е възложено не да живее на определено място, а да бъде Човек (Адам), т.е. подобен (доме) на Твореца. Ето към какво трябва да вървим, независимо от местожителството. Нашият свят, Вселена и Земя – всичко това са „леки материи“. Важното е да се установи връзка с Твореца, а материалното положение не играе почти никаква роля.

Разбира се, общата картина е изпъстрена с отделни щрихи, но като цяло тя е такава.

Що се отнася до евреите, които живеят по целия свят, те трябва да знаят в какво се състои тяхното задължение. Те трябва да се върнат към основното начало, т.е. към методиката на праотците, която някога ги е свързвала в едно. Те трябва да се научат на обединение в единна свързваща мрежа, в система, наречена „взаимно поръчителство“. Само така те ще могат да съществуват и по-нататък, показвайки този пример на света, както е казано „разпространявайки светлина на народите“. Това е дълг на всеки евреин (йехуд), т.е. на този, който се стреми към единство (ихуд), – с други думи казано, на всеки човек на света, в който се пробужда точката в сърцето. Такива хора съвсем не е задължително да се преселват в Израел, те трябва по места да изучават методиката на поправяне.

При това не поправяме света, а всеки поправя себе си, за да поправи връзката с всеки и да се включи в единната общата спойка. Ние трябва да се научим на това и реализирайки на практика тази задача, да покажем на целия свят пример за осъществяването му. Още повече, че светът днес и сам разбира, колко мрачно изглежда неговото бъдеще без добро обединение.

Въпрос: Не веднъж казвате, че американските евреи не чувстват връзката с Израел…

Отговор: Американските евреи се отричат от Израел, отхвърлят го. Те ни искат да бъдат „заподозрени“ в любов или симпатия към Израел, в каквато и да е връзка с него, или поддръжка към него. Точно обратното, те искат да изглеждат по-големи американци от самите американци и по всякакъв начин демонстрират, че техните интереси напълно и изцяло са съсредоточени единствено и само в Америка. От тяхна гледна точка, евреин в Америка не може да бъде предан на Израел, въпреки че тези страни отдавана са съюзници. Другите могат, евреите – не!

По този начин американските евреи предават Израел. Те не чувстват връзката с него, не усещат, че тук е техният извор. Напротив, те искат близост само с Америка. Включително, това се отнася и до израилтяните, които се преселват там. За какво им е да се свързват с Израел, ако тази връзка им носи само беди?

Аз ги разбирам и в нищо не ги обвинявам, не предявявам претенции. Просто констатирам факти, подобно на изследовател, описващ определено явление на природата. Моят подход от самото начало е неутрален, аз не твърдя, че някой е добър или лош, само описвам ситуацията – такива са процесите, протичащи в хората. Ако се намирах между тях, то несъмнено и самият аз щях да бъдат такъв.

Във всеки случай, има неща, които евреите в чужбина си струва да знаят. Преди всичко, защо въобще те са евреи. Тук работата не е в държавата Израел – тя има право да съществува само защото ни позволява оттук да осъществим проправянето. Ако Израел не бъде опора, основа, „площадка“ за поправяне, то ще изгуби това право и ще изчезне. А евреите зад граница, трябва да знаят защо живеят.

Възможно е кризата да ги подтикне към това, макар че по правило, те са много добре устроени. Разбира се, аз в никакъв случай не им пожелавам беди, а искам да поумнеят, защото иначе ще се случат нещастия, които ще ги научат на ум и разум. Тогава те ще видят проблемите, които в момента игнорират, и ще разберат, че със стоене няма да се получи, че трябва да си изяснят защо им е зле.

Затова ние искаме да ускорим времето, устремявайки се напред, преди да ни сръчкат отзад, да поемем по пътя на ускорението, а не по естествения мъчителен път на развитието. Но затова, ние самите трябва да търсим „нещастия на своя глава“, или иначе казано, да се стремим, да имаме желание, потребност, подобно на прегърбен старец, заемайки позата на вечно търсене. Аз търся какво не ми достига, за да напредна. И въпреки че недостигът – това вече е проблем, аз не се плаша от него, а просто заедно с него, ми е необходима висока цел, за да не се отклоня от пътя. Величието на целта и потребността трябва взаимно да се съпътстват и аз съм загрижен за това, обкръжението ми да ме поставя и в едното, и в другото. В противен случай ще дойдат беди отвън.

Всичко това се отнася и за евреите в чужбина. Те трябва да разберат, че ако не открият величието на целта и потребността от нея, то ще ги споходят удари. И колкото и добре да са устроени, то ударите ще дойдат в съответстващия вид. В края на краищата, немските евреи преди Втората световна са били не по-лошо устроени от американските днес.

И така, не става въпрос за преселване в Израел, а за това, те да изградят за себе си система за интегрално възпитание, която да им обясни същността на интегралността, обединението и взаимното поръчителство, също така да им разкаже за тяхното предназначение, за необходимостта да донесат поправяне на света. Тогава светът, от своя страна, няма да бъде жесток с тях, тайно търсейки поправяне, а отрано ще разбере, че те са източник на добра сила.

Въобще, евреите са като зрънца сухо грозде в световното „тесте“. И за сега, тъй като те проектират в света не изобилие от блага, а неговите недостатъци, тези „стафиди“ като че ли днес са черни точки, от които излиза тъмнина, вместо светлина. А да излъчват тъмнина или светлина могат само те. Ето защо всички народи по принцип са на едно мнение – именно евреинът донася зло и проблеми на света.

Антисемитите усещат това отвътре и го чувстват правилно. Това е така и е казано в науката кабала.

Представи си хора, които зависят от теб, колко им е тежко непрекъснато да се въздържат от това, да те „грабнат в прегръдката си“. Аз зная, че завися от някого, и този някой припокрива моята жизнена енергия. Какво изпитвам аз към него? А аз трябва, също така, да изразявам учтивост и приветливост пред него, вежливо да разговарям с него и т.н. Аз мога да изтърпя всичко това дотогава, докато не дойдат бедите – и тогава, уж всичко ми е ясно, да, а и другите подклаждат страстите в мен. И ето, аз вече съм готов да убия оскърбителя. В края на краищата, имам всички доказателства за неговата вина, а също и неоспоримо вътрешно усещане. Дори Природата е на моя страна и ми дава право на екзекуция…

А кой е виновен? Този, който не разпространява в света поправяне, при все че е длъжен да прави това. Това е и истинският проблем, тази дилема между развитието в своя срок и ускорението е стояла и по времето на Храма. Тя непрекъснато съпътства евреите. Застанал на вратата на царския дворец, Мордехай е призовавал към единство. А Аман е разсъждавал по-различно: „Този народ е най-после разединен, разпръснат между другите народи и сега има възможност да бъде унищожен“.

И така, не е необходимо преселване в Израел, за да има обединение, а трябва да се помни – единството трябва да живее вътре, във взаимната любов между нас. Съобщаването на тази вест на хората е възможно само с помощта на интегралното възпитание, което позволява и да се демонстрира пример на целия свят и предавайки му тази методика, да стане „светлина за народите“.

Започни да правиш това и ще видиш, как се променя отношението към теб. Защото групата, получила по времето на Авраам учението за единство, най-накрая ще го реализира.

За това съвсем не се изисква да се изучава науката кабала. Тъй като кабала – това е методика, разказваща за структурата на реалността, за нейното разбиване, за кризата, и за това, как след всичко това светът трябва да бъде поправен. Днес разбиването се проявява и при хората с точка в сърцето, и при тези, които я нямат. Ето какво е обща, световната криза – която разкрива разбиването на съсъдите. И съответно си заслужaва да побързаме с поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 14.03.2013

[102786]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Във всяка интегрална система всеки елемент влияе на всички. Ясно е, че ако в системата съществуват всеобщи взаимовръзки и всеки зависи от всеки, и всички са свързани, то всеки малък фрагмент, дори и най-малкият детайл може да наруши, да повреди работата на цялата система, и да послужи за лош пример на всички останали.

Духовната интегрална система се отличава с това, че при нея същият принцип действа и в положителна посока. Един неизправен елемент може да повреди цялата система, а един правилно действащ елемент може да я изпълни цялата. Това е особената добавка, съществуваща в духовната система. Всеки абсорбира и съдържа в себе си цялата система и за това може да поправи всички.

За сега ние не сме способни да възприемем това. Когато чрез светлината, възвръщаща към източника, ние започнем да усещаме строежа на духовната система, ще разберем, че в нея частното и общото са равни. За сега на равенството при нас влияе степента на важност на всеки, неговата зависимост.

Но истината е, че този духовен принцип „Общото и частното са равни“ означава , че няма общо и частно – има само едно: една душа и една светлина.

За да постигнем поправяне, ние сме разположени в неговото противоположно състояние. Отначало със собствени усилия ние трябва да разкрием своето зло, а след това да се отделим от него и да поискаме да правим добро. И тогава ще открием липсата на единството, което трябва да достигнем.

В процеса на постигане на единството има разлика между двете части на системата. Едната, която се казва Израел – „яшар –ел“ (право към Твореца), има връзка с висшата светлина, висшата сила и може да я привлича с цел да поправи себе си и цялата система. Тоест Израел е длъжен да се поправи заради цялата система.

А другата част на системата, наричаща се народите на света, не може сама да привлича светлината, възвръща към източника, и да се обедини, независимо, че желае това. Ето защо тази част се чувства негативно зависима от Израел, защото не получава храна от него, напълване. Израел не проявява единство вътре в себе си и затова не проектира единство в народите на света. Независимо, че той е длъжен да бъде образец за другите и да носи светлината на народите на света.

Това не е обикновен пример за добри човешки отношения – той действа не на земно, а на духовно равнище. В момента, когато Израел се обедини, той се превръща в система, посредством която светлината може да достигне до народите на света. И тогава те също ще се обединят, а техният живот ще се напълни със светлина.

Ето защо всичко зависи от тази част на човечеството, която се нарича Израел, и това става очевидно, ако погледнем как народите на света се отнасят към него.

От урока по статия на Рабаш, 21.07.2014

[139955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Псалм № 27: Ако мен ме обгради станът на врага, не изпитвай страх сърце мое. Ако въстанат на война срещу мен – и тогава аз се уповавам на Твореца.

Ако човек помни, че всичко идва свише, от единствения източник и знае как трябва да се отнесе към това,  той открива, че войната се води единствено за разкриването на Твореца и няма никаква друга война.

Не трябва да се бори с препятствията, като с вятърни мелници, а със скриването, приближавайки се все повече до Твореца, освен когото няма никой друг, и с всички сили да се държим за Него. Не трябва да позволяваме на всевъзможни препятствия да ни объркват и да ни отклоняват от правилната посока.

Цялата война, която се води, е единствено срещу скриването. Творението няма какво друго да прави в мирозданието, освен да разкрие висшата сила. С това ние се освобождаваме от всички проблеми и беди, които ни следват в резултат на скриването и в резултат на въздействието на висшата сила върху нас, ние се превръщаме в съсъд за отдаване. Така се издигаме по стъпалата на поправянето, чак до самия му край (Гмар Тикун), а именно до пълното поправяне.

Само не трябва да забравяме, че работата срещу скриването е работа над нашите желания, така че да ги пригодим към разкриването му. Ако виждам, че се намирам в система на скриване, умишлено работеща срещу мен, за да ми даде възможност да положа усилия, то вече в самото скриване откривам ръката на Твореца, който ми е подготвил всичко това.

И затова не очаквам скриването да изчезне, а моля само за сили за отдаване. Така, дори когато Творецът е скрит, аз не очаквам скриването да се разсее, а искам да получа възможност да работя в скриването, също както в разкриването.

От подготовката към урока, 22.04.2014

[133217]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→