Въпрос: Как мога да отговарям за другите, ако не мога да отговарям дори за себе си?

Отговор: Тъкмо за сметка на това, че се отдаваш да служиш на другите, ти ставаш отговорен за всички. Сам за себе си ти не съществуваш, а само за другите.

Така работи законът за поръчителство, при което другите не притежават свободен избор. Аз определям тяхното състояние и свобода и затова поемам отговорността и съм готов да издържа вместо тях.

Всичко случващо се зависи само от мен: каквото и да се случи, добро или зло. Аз присъединявам всички, като свой нисш парцуф, и решавам за всички.

Това не е ли нагло от моя страна да мисля така? Не, не е нагло. Ако всички сме равни, то всеки от нас има своя лична връзка с Твореца, а не чрез другите. А всички останали вървят след мен.

Тъй като в мен има точка в сърцето – мое място в корена, което не принадлежи на никой друг. И такова уникално място има във всеки. Затова всеки може да каже, че само той се разпорежда с неговите свойства, с корена на неговата душа – и никой, освен него.

Всеки има свое особено свойство, а всичко останало идва от взаимното включване с останалите. Но от това уникално, персонално свойство, аз се съединявам като с пряка нишка с Твореца и в това съм преди всички. Ако не съм аз, то останалите няма да бъдат съвършени. Само аз мога да поправя това свойство, като го съединя с останалото човечество, т.е. със всички останали свойства на Малхут от света на Безкрайността.

Да допуснем, в Малхут от света на Безкрайността има седем милиарда части, и всяка част е свързана с Твореца в специално специфично свойство. А всички останали мои качества зависят от включването ми към останалите седем милиарда.

От урока по статия ”Даряване на Тора”, 27.05.2014 

[135974]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: От резултатите за Евро-парламент, крайнo-дясната националистична партия във Франция получи най-много места: 30 вместо предходните 3. За първи път в историята в Евро-парламента ще участват и неонацисти от Германия и Гърция.

В какво се изразява причината, че в Евро-парламента рязко се увеличи участието на крайно десните партии, открито обявяващи се срещу емигрантите, а всъщност срещу всички чужденци и особено срещу евреите?

Отговор: Проблемът не е в емигрантите, а в това, че хората търсят твърда ръка и ясна цел, стабилна основа, отговор на въпроса: какво да правят със своя живот? И нито едно направление и цел не могат да бъдат по-ясни от националистическата идея.

Национализъм – е това, което е най-понятно за егоистическото желание и затова хората гласуват за него. Тъй като демокрацията има на сметката си вече много пропуски. Нашето егоистично желание за наслаждаване, в демократични условия достига до ужасни извращения.

Затова, някога нацистите се домогнаха до властта в Германия, а сега това ще залее Европа, а след това и целия свят. На практика ние се доближаваме до войната на Гога и Магога, описана от пророците. Това е войната на двете сили: Пътя на страданието, естествения ход на развитие (беито) и пътя на светлината, ускорявайки времето (ахишена).

Ние нямаме избор, ние сме длъжни, изразявайки своята любов към всички да им обясним причините за това състояние и да им дадем методиката за поправяне. Ако действаме правилно, то разбира се ще имаме успех. А какво ще се случи ако не направим това – по-добре е да не мислим…

От урока ”Даряване на Тора”, 26.05.2014

[135901]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представя съответствието по форма с Твореца, за която трябва да помоля?

Отговор: Това е именно съответствието по форма. Тоест, вътрешно ти напълно се различаваш от другия, но спрямо трети човек, вие действате абсолютно еднакво. Това означава, че между вас има съответствие на формите относно нещо трето, нещо външно, или дори в отношенията между вас.

Това е само форма. Вие имате различни желания, различни мисли – всичко е различно. Но вие се самонастройвате така, че постигате съответствие.

Ако аз приличам на другия, това не се нарича съответствие. Ако съм точно такъв като другия аз не мога да се свържа с него: аз обичам месо и той обича месо, аз ненавиждам риба и той ненавижда риба – излиза, че няма какво да си дадем един на друг.

Аз трябва да му дам онова, което имам, а той да ми даде онова, което той има. Тук обезателно трябва да има такова съответствие, както между мъжа и жената, които проникват един в друг. Тогава това ще бъде съответствие между даващия и получаващия.

Аз постигам съответствие с Твореца именно за сметка на това, което искам да получа от Него, това, което Той иска да ми даде – тъй като с това аз Му отдавам. Ние и двамата отдаваме един на друг, но аз установявам връзка с Него за сметка на това, което получавам от Него. По отношение на Него аз съм като жена, както Малхут срещу Зеир Анпин.

И ако моето получаване е само заради Него, то това се смята за отдаване. Както е казано, че ако невестата дарява подарък на важния младоженец, то това се смята, че сякаш тя получава от него.

Излиза, че съответствието по форма е многозначно понятие. Съгласно желанието си, аз трябва да искам да получа от Твореца всичко, което Той желае да ми даде. А Той иска да ми подари света на Безкрайността, светлината, която няма край. Но съгласно моето намерение, аз трябва, тъкмо обратно, да искам да отдавам точно така, както Той.

Нашите действия се различават: аз получавам, а Той отдава. Но спрямо намерението е тъкмо обратно – аз Му отдавам, а той се наслаждава от мен. Така аз спасявам състоянието, тъй като иначе няма как да доставя удоволствие на Твореца. Той няма никакъв шанс да се наслади, ако не е това.

Само при условие, че аз приемам всичко, което Той има за мен, както крава, която се разкъсва от мляко, желаейки с това да Му доставя удоволствие – той може да се наслади.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 13.05.2014

[135289]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява отдаването?

Отговор: Същото, като любовта ли? Но любовта е отношение, а отношението е действие, реализация на любовта.

Но в нашия свят ние наричаме любов стремежът към напълване на егоизма.

Какво представлява любовта между нас? В мен има желание и в теб има желание.

Ако съм способен да се присъединя към твоето желание и да направя твоето желание като свое, по-важно от моето собствено, да направя така, че моето желание да служи на твоето, да го напълни – това ще означава, че аз те обичам.

И когато по такъв начин напълвам твоето желание, това се нарича, че извършвам действие по отдаване.

Ние сме създадени като едно желание. Но след неговото разбиване на части, сме се отделили един от друг, между нас се е появил егоизъм, който ни заставя да се чувстваме далеч един от друг.

Със собствени усилия, без да унищожаваме егоизма, трябва да построим над него такава връзка между нас, която самият егоизъм да я укрепва!

В крайна сметка, полученото между нас съединение ще бъде 613 (Таряг) пъти по-силно от създаденото първоначално от Твореца единно желание.

А ние ще се почувстваме подобни на Твореца, напълнени вместо с първоначалната светлина Нефеш, със светлината НАРАНХАЙ – светлината на любовта и отдаването!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.11.2009

[5542]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Веднъж, когато моята десетгодишна дъщеря прекоси пътя пред една кола, ми се поиска да умра. Това може ли да се нарече истинска любов?

Отговор: Това е естествено, инстинктивно усещане, над което не ти си този, който е работил.

Въпрос: А нали аз съм я отгледал?

Ответ: Всяко животно реагира така. Така или иначе, това усещане идва без всякакви целенасочени усилия от твоя страна. И затова, това не е онази истинска любов към ближния. Дъщеря ти в твоето възприятие не е ”ближния”, а е част от самия теб и привързаността ти към нея си остава на материално ниво, не се отнася към стъпалото Човек (Адам).

Въпрос: Какво е това стъпало? Трябва ли да обикна цялото човечество, както своите деца?

Ответ: Не. Преди всичко, ти трябва да провериш, доколко обичаш себе си – във всяко едно отношение. А след това, по подобаващ начин, трябва да пренесеш тази любов върху човечеството – във всички възможни детайли и вариации.

Въпрос: Казано честно, аз не че не обичам другите – аз просто не мога да ги търпя. А вие говорите за такава любов?

Отговор: Вярно. Над това страдание осъзнаваш, до каква степен ти си влюбен в самия себе си. На фона на другите хора ти осъзнаваш своето себелюбие.

Въпрос: Днес е тъкмо обратно: чувайки по новините, че виден политик е вкаран в затвора, аз ликувам. Учудвам се, как може да се радваш, че някого го чакат страдания в близките 6–7 години? Стана ми дори болно от собствената ми липса на жалост. В крайна сметка, какво ме засяга, че той ще прекара зад решетките?

Отговор: Колкото на другия му е зле, дотолкова на мен ми е добре. Човек винаги проверява себе си като се сравнява с обкръжаващите. Ако ти попаднеш на място, където хората получават половин килограм хляб и литър вода на ден, обикновен сандвич би те извисил над останалите в твоите усещания. Сега ти дори не го поглеждаш, а там той би станал за теб прекалено скъп. Всичко е относително.

Въпрос: Значи, когато вкарват някого в затвора, трябва истински да ми е болно от това?

Ответ: Разбира се.

Въпрос: И това е любовта, за която говорим?

Ответ: Да, болно ти е, сякаш са заключили теб самия.

Въпрос: Възможно ли е това?

Ответ: Ако го пожелаеш, светлината ще го изпълни. Тогава ти ще страдаш заедно с целия свят – и ще можеш така да поправяш целия свят. Иначе – няма друг начин…

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 16.05.2014

[135121]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят има едно много странно явление – явлението човек, който се развива от поколение на поколение. Той развива своя разум и за сметка на това, променя обкръжаващата го среда.

Но разумът сам се развива за сметка на обкръжението и затова не се издига над постигнатото от това обкръжение, над използването. С това той не се различава много от животното. Човек просто малко повече използва природата, обкръжението.

Желанието на животното е ограничено, не расте от поколение на поколение и се напълва от обикновени, простички неща: храна, секс, продължаване на рода. Това е всичко, с което живее животното.

В човека ги има същите тези удоволствия, но освен тях, има още богатство, власт, знания. Затова хората са много по-активни и действени, а също и по-егоистични, отколкото животните. Тъй като в тези човешки напълвания силата на егоизма не е ограничена от нищо, човек желае да погълне целия свят и затова му вреди. Той разваля своята обкръжаваща среда до такава степен, че става трудно да се живее в такъв свят, който като че ли е построен за благото на човека.

А нали човек е получил разум, за да се устрои по-удобна и добра среда. Но тук се намесва нещо, което разваля всичко това –нашето егоистично желание.

Ако оценим целия досегашен живот от такава гледна точка, то би било по-добре да не се раждаме и да не се обричаме на такива страдания. Баал а-Сулам пише в статията ”Мир в света”, че ако човек би направил разчет и би претеглил наслажденията и страданията в този свят, то би предпочел да не се ражда.

Но има особена цел, поради която се намираме в този свят. Само по тази причина съществува цялата нежива природа, растенията, животните и особено хората. Тя определя характера ни и всички вътрешни и обкръжаващи ни условия. Всичко това е предназначено за нашето духовно развитие.

Духовното развитие – е подем от текущото ни състояние в духовния свят, който означава единство, любов и отдаване на ближния. Но така той се определя спрямо нас, а по същество, духовност се нарича Творецът, светлината, даряващият и любющият.

Всичко това разкриваме като природа на Твореца и го наричаме духовно. Нашата природа е материална, тъй като произлиза от материала на желанието за наслаждение. А природата на Твореца произлиза от светлината, от силата на отдаване и любовта и затова се нарича духовна. Нейна основа е духът, противоположен на материята.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 13.05.2014

[134931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как да работим с болката, която ни задържа на животинското ниво?

Отговор: Обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника, ми въздейства и преминава през нивата на моето желание (авиюта): 0-1-2-3-4. Ако светлината достига само до трето ниво (0-1-2-3), то аз не усещам в това никакъв източник на светлината.

В четирите стадия на пряката светлина, само в 4-тия стадий на 4-ти стадий (далет де-далет) се е пробудил срамът и било направено съкращаване. Затова светлината трябва да достигне до 4-я стадий на желанието. А ако се разпространява само в трите стадия, аз усещам само болка. Но в 4-я стадий усещам източника на болката.

Аз все още усещам болката, но разбирам откъде идва тя. И благодарение на това, започвам да съпоставям болката и нейния източник, причината: защо Творецът ми причинява тази болка, за какво?

И тогава разбирам, че това съвсем не е болка! Тази болка не ми я причинява Творецът. Аз изпитвам болка, защото самият аз не съм поправен. А Творецът ми изпраща чудни подаръци, иска да ме прегърне, да ме целуне от любов към мен. При мен идва светлината на любовта, а вместо това аз усещам болка.

Като любящи родители, които се карат на детето и дори го пошляпват. Но всичко това се прави с любов. Тъкмо така трябва да преобърна своето възприемане, да изчисля тази делта – разликата между болката и нейната истинска същност.

Всичко това мога да направя само с помощта на групата – там аз правя този разчет, също и в отношенията си към другарите. Всички отношения между хората ми помагат да се науча да правя разчет спрямо Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 02.05.2014

[134825]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Във всички хора ли трябва да се пробуди желание към духовното?

Отговор: Духовното желание ще се пробуди после, а засега хората искат просто напълване: усещане за пълнота в живота, жизнена сила, радост, вдъхновение. А в момента нямат нищо от това. Вече нищо не им носи удовлетворение: нито покупките, нито децата, кариерата, музиката, изкуството дори и футбола.

До сега спортът даваше на хората голяма част от удоволствията в живота. По всички ТВ канали показват или спорт, или кулинарни програми. Но и това скоро ще спре да носи удоволствие на хората – ще дойде ново стъпало и никакви опити да се пробуди интерес към спорта в хората вече няма да помогнат.

И тогава само ние ще успеем да предоставим на човечеството лекарство. Съединявайки се с наша помощ, хората ще получат чрез нас духовно удовлетворение, даже без да знаят за неговия висш произход. Радостта ще дойде към тях от висшата светлина, но те няма да почувстват светлината, а просто наслаждение, и затова ще започнат да работят над своето обединение и все по-силно ще се присъединяват към нас.

А ние ще работим заради тях. Те ще ни задължат на тази работа за хората, благодарение на която ние ще се издигнем. След това, те също ще разкрият, че в съединението е заключена особена висша сила, скрита в природата. Тази обща сила на отдаване удържа цялото творение и напълва цялото мироздание, като неуловима тъмна материя.

Това са напълно рационални неща, учените днес вече говорят, че в същата тази Вселена присъства скрита сила на природата, която все още не улавяме, както тъмната материя.

Това е нашият източник на живота, от който получаваме жизнена си сила. И затова си струва да узнаем как да се приближим към него и да подобрим собствения си живот – докато не достигнем до истински контакт с тази сила и не потънем в нея, докато не влезем в този облак и не останем там! Това е най-доброто, което може да се случи с нас! На това всъщност ни учи науката кабала – методиката за получаване (кабала) на съвършеното напълване.

От урока на тема „Единство на народа“, 04.05.2014

[134323]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В резултат на естественото развитие, желанието на човечеството се променя отвътре, постепенно губейки интерес към материалните придобивки. Кои са признаците, които ни показват, че трябва да започнем изпълнението на нашата мисия към човечеството?

Отговор: Това се вижда по усещането за празнота и неспособността да се само-напълним. Човек започва да пита за смисъла на своя живот, не желаейки да води животинско съществуване.

Някога той е намирал смисъла на живота в материалните придобивки и е бил готов да полага тежък физически труд, за да си купи едно или друго нещо. Но днес той вече не намира смисъл в това, то не му носи напълване. Излиза, че човек губи вкус към живота. И всичко това, за да може да разкрие, какъв е истинският вкус на живота.

Всичко старо вече не му върши работа, а ново няма. Но човек сам няма да може да намери това ново напълване и затова ще му се наложи да изпита много трудности. Понеже човек не може без наслаждения, ако е достигнал до отчаяние, започва да се побърква.

Това е критична точка, при която могат да избухнат войни, кризи. От безпомощност човек е готов на всякакви безумни постъпки, само и само да заглуши празнотата.

Няма нищо по-лошо от празното място. Ако няма любов между нас, то ще трябва да запълним това празно място с ненавист. Затова трябва да обясним на хората, откъде идва всичко това, защо и как това може да бъде поправено. Хората трябва да се организират, да се започне с тяхното обединяване, да им се покаже, че може да бъде преодоляна тази празнина, срещу която лекарствата и психологическите внушения също са безсилни.

Единственото лекарство, което може да помогне – това е нашата методика за обединение. Човек опитва и изведнъж открива, че тя наистина дава напълване.

От урока на тема ”Единство на народа”, 04.05.2014

[134320]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как ще изглежда държава, която живее по законите на взаимното поръчителство?

Отговор: Бъдещата форма на човечеството ще е такава, че то ще престане да произвежда продукти повече от необходимото за съществуване.

Формата на съществуване се определя от това, че духовните ценности стават по-важни от материалните. Ако човек с цялото си сърце е в духовното извисяване, то не му е нужно много за материалното съществуване – само обикновеното, на нормално ниво, за да не се ограничава.

Нужно му е малко да спортува, трябва му храна, сън, семейство – да има всичко необходимо до себе си. Възможно е дори да му е нужно някакво особено облекло, за да излиза пред хора и да изпълнява своята работа, но той самият да няма нужда от такова. Той би се отказал от всичко това, но доколкото съществува във физическо тяло, той трябва да се подсигури.

А всичко над необходимото се смята за излишно бреме, тежест. Към такава форма на съществуване човечеството ще се доближава постепенно. Скоро ще стигнем до такава ситуация, че все още произвеждайки по инерция огромно количество ненужна стока, постепенно ще престанем да я купуваме. Хората ще купуват по-малко не поради недостиг на пари, т.е. заради външни причини, а поради вътрешни причини – просто няма да имат желание. Изведнъж ще се промени отношението, ще изчезне интересът: ”Е, хубаво, ще го купя, но какво от това?”.

Желанието постепенно ще намалява, докато напълно изчезне. Едно желание ще заменя друго. В човечеството трябва да се разкрие духовното желание, и макар че това още е далече, но то постепенно започва да неутрализира материалното желание.

Хората купуват все по-малко и по-малко. През следващите няколко години ще видим, как хората ще стават все по-равнодушни към  материалните придобивки. Не защото някой ги ограничава, а защото ще усетят, че не се нуждаят от това.

От урока на тема ”Единство на народа”, 04.05.2014

[134253]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→