Въпрос: Защо Баал а-Сулам пише, че след демокрацията и социализма настъпва фашистки режим?

Отговор: Защото демокрацията не може да осигури задоволяване на желанието за наслаждение. Това желание расте и се нуждае от прогрес. Самото то иска да бъде все по-свързано, демокрацията го води до това състояние. Но каква полза получава то от обединението, по какъв начин да го реализираме?

Обединението може да бъде реализирано или само заради собствената ни полза, или заради Твореца. Едно от двете, трето не съществува. Ако напредваме по обикновен, естествен начин, тогава обединението се получава заради наша изгода. А това означава, че се обединяваме срещу всички останали и се опитваме да ги превърнем в свои роби.

Такъв подход можем да видим в целия свят след всеки повече или по-малко демократичен строй. Щом хората получат и капчица свобода, те веднага започват да усещат, че не им достига обединение. Но те не знаят как да го използват: добре, обединихме се – а какво по-нататък?

Необходимо е обединението да бъде използвано за някого или за нещо. И като резултат, то се използва за това да воюваме срещу другите и да демонстрираме колко сме силни, единни и сплотени като народ. Това се получава по естествен начин и задължително се случва. Дори сега тази тенденция вече може да се види в света. От ден на ден светът все повече се приближава до нацизма.

Достатъчно е да погледнем какво се случва в общия европейски пазар, при взимането на решения там, събитията в Америка, в Русия и в много държави по света. Може би вие не го усещате все още, но аз виждам, че нацизмът става все по-приемлив в обществото.

Започват да говорят за него като за нещо легитимно. Започват отдалече: от това, че трябва да се обсъди, така че да не се повтори пак. Но докато започне обсъждането, провеждат се конгреси, печатат се материали – и ето, че хората свикват с темата. Това е първият етап.

Макар да се твърди, че това явление е лошо, учените историци все пак трябва да го обсъдят. След това към обсъждането се включват философи, футуролози, изследвайки, как то се е случило и защо. Накрая те стигат до извода, че такова поведение е заложено в природата на човек и че нацисткият режим е закономерен етап в развитието на човечеството. Тоест той е заложен в природата ни и не може да бъде избегнат. Така се прави легитимация на фашизма.

После започват разговори за необходимостта от обединение на народа, за това, че са нужни санкции срещу емигрантите, за това, че ни е необходимо единство срещу враговете, защото сме слаби и губещи. Става дума сякаш за принудителни мерки, уж необходими за оцеляване. Постепенно тази идея все повече се развърта. За целта съществува специална технология, с помощта на която впоследствие – в течение на няколко години – на народа може да се продаде всичко.

Хитлер също не веднага е дошъл на власт, минали са много години от Първата до Втората световна война. И той е имал на какво да се основава, наистина е бил избран от болшинството. А днес това е още по-просто да се направи, защото обединението в наши дни е още по-търсена, още по-чувствителна тема. Защото съществува много по-голямо разочарование от нашето развитие.

Престанахме да се развиваме – цялото човечество. Нов мобилен телефон на всяка половин година – това не е свидетелство за технически прогрес. Това вече са стари технологии, няма нищо ново – просто се променя външното оформление, за да се продаде стоката. Достигнахме предела на развитието на техническата мисъл и скоро същото ще се случи с биологията и с всичко останало.

Вижда се, че има множество причини за развитието на нацизма. Тези тенденции се усилват във всички страни: във Франция, в Украйна, в Русия, в Америка и трябва да се замислим за това, докато все още не е късно.

От урок на тема „Денят в памет от Холокоста и героизма“, 28.04.2014

[133847]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Винаги сме мислили, че се развиваме посредством собствените си сили, без да осъзнаваме, че тази инициатива не е наша, а идва от природата. Сега тази вътрешна сила сякаш се е обезценила и човек не знае, какво да прави.

Това се вижда добре по младото поколение, което не се суети много, не се нуждае от някакви постижения, много-много не се интересува, а предпочита просто да минава времето.

Младите хора не притежават някогашната сила, позволяваща да се изграждат и извършват велики дела. Не им достига енергия, заинтересованост и всичко това се обяснява с вътрешните причини: с това, че висшата сила не действа вътре в тях, не пробужда човека, а само организира външните обкръжаващи условия.

По такъв начин, сякаш природата ни казва, че трябва сами да разберем в какъв свят живеем. Сами трябва да се замислим: как искаме да се развиваме и в каква посока? Как да получим тази сила за развитие, разум и как да я реализираме?

Преди, това се е осъществявало от само себе си в разума и в сърцето на човек, карайки го да действа инстинктивно. Благодарение на това, ние виждахме как трябва да се развиваме, как да изградим живота си, да се учим, работим, да учим децата. Но днес това не се случва автоматично, а ни е дадено да си го откупим.

В резултат, започваме да чувстваме и да разбираме, че по-рано ни е развивала силата на природата и ние сякаш знаехме накъде трябва да вървим. Това желание само се е пробуждало вътре в нас.

Но сега то не се пробужда и започваме да осъзнаваме, че наистина е настъпило някакво ново време. Ние не разбираме, какво искат от нас, защото ние не искаме нищо. Тоест вътре в нас не се пробуждат никакви желания и какво да правим?

Обкръжаващите ни условия стават все по-тежки. Скоро ще разберем, че няма да има какво да ядем и пием, все по-малко са възможностите за нормални жизнени условия. Външните условия ще се влошават все повече, за да накарат човек вътрешно да избере някаква цел и метод за развитие.

Човек става сякаш стопанин на своя живот и съдба, но откъде да знае, как да я управлява в нашия свят, при положение, че всичко е така свързано едно с друго: държави, народ, общество.

Това ни води до необходимостта да имаме методика за управление на нашия живот. Във всички отминали поколения човек е бил умен заради пробуждащите се в него сила, желания, стремеж. И независимо, че се е обърквал и грешил по кой път да тръгне и как да се развива, той е решавал това инстинктивно и е знаел, как да изгради живота си.

А в наше време, в това ново състояние, ние трябва да получим всичко свише, но вече за сметка на собствените ни усилия. Само че не знаем как да получим свише вътрешната част, необходима за нашето развитие: разума, чувствата, посоката. Ние само усещаме, че нещо не ни достига и че без методиката, която ще да получим свише, няма да се разминем.

Преди тя е действала инстинктивно, отвътре. Но сега, за нейното получаване е необходима предварителна работа, усилия, молби, молитви, МА”Н. И затова се нуждаем от науката кабала.

Но това осъзнаване е по пътя на естествения ход на нещата (беито) – дълъг и труден път. Това са така наречените ”400 години на изгнание”, докато не преминем докрай всички стадии на своето вътрешно развитие: 1-2-3-4, за да може с помощта на болката и ударите да разкрием желаната форма.

Но успоредно с това, в света вече не случайно методиката на кабала съществува, тя вече е дадена на хората, адаптирана и преведена на много езици. И затова ние можем да я използваме, изучавайки и организирайки я в правилна форма. Тогава ще напредваме по пътя на ускорението, т.е. по пътя на ахишена.

По пътя на ”ахишена” ние трябва да достигнем чрез страдания онази част от пътя, която би трябвало да изстрадаме съгласно естествения ход на развитие на всичките 4 стадии.

Тези разбирания ни се дават без страдания, както е казано, ”праведникът взима със себе си в Райската градина не само своята част, но и частта на другаря си”. Всичко това идва при нас за сметка на нашите усилия и обединение. С това ние значително съкращаваме времето и страданията. В това се състои работата ни.

Затова трябва да развием широко разпространение: преди всичко за народа, намиращ се на земята на Израел, а след това за целия свят. И всичко това, за да не позволим на човечеството само, слепешката да търси пътя на развитие, защото това ще доведе до огромни нещастия. Това ще бъде такова развитие, както по-рано, за сметка на непрестанни войни.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 25.04.2014

[133547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: С какво се отличава развитието на човечеството по собствена инициатива и без такава?

Отговор: Ако по време на еволюцията са се случвали някакви не особено големи промени при животните и растителните видове, ние разбираме, че конят или кравата не са могли много да се променят по собствено желание и това е в резултат от въздействието на околната среда или на някакви мутации.

Но себе си смятаме за развиващи се по собствена инициатива, прогресиращи от поколение на поколения поради своята мъдрост, науката, промяната на обществения строй. Благодарение на добрата храна, човек станал по-висок, увеличили се качеството на живота му и неговата продължителност. Дори резултатите от медицинските изследвания са станали други.

И предполагаме, че всичко това е наша заслуга, тъй като ние прилагаме усилията. Но ние учим, че цялата материя е желание за наслаждение. Тя през цялото време се старае максимално да се доближи до напълване и да се отдалечи от страданията при всечи случай, във всяко състояние, в оптимален вид според това, доколко вижда бъдещата перспектива.

На това влияят възпитанието, науката, но по същността си, човек избира хубавото за себе си и се опитва да отбегне лошото. Затова нас напълно ни управляват свише, с помощта на наслажденията и страданията, намирайки се между тези две юзди, и нямаме никаква свобода на волята, сякаш човек не съществува.

В такава форма сме напредвали до сега, независимо, че се гордеем със своите високи постижения в културата, изкуството, науката, строителството. Но за сега всичко това е без намесата на човека. Човек просто е търсил максимална изгода за самия себе си при външните и вътрешните условия, създадени за него от Твореца.

Затова човек все нещо е променял и правил, като малко дете, на което са дали играчка и то си играе с нея. Но в човек, освен това, се развива и чувството за осъзнаване на злото. На неживо, растително и животинско стъпало той се е развивал инстинктивно, като животно. А на човешко стъпало е търсил кое е по-доброто и кое по- лошо за него.

Животното не размишлява, то винаги знае, как да действа. Осъзнаването на ситуацията и заповедта идват при него едновременно. А при човека – не, и затова му се налага да развива науките, за да разбере как да действа оптимално в дадения момент.

Това означава, че ние се развиваме в процес, наричащ се ”беито” – ”в определеното време”. И бихме продължили да живеем така, ако не бяхме се озовали пред тези големи проблеми. Свише вече не ни дават указания как да действаме, не ни подсказват никакви решения.

Сега сами трябва да призовем бъдещите състояния, изпреварвайки ги със своята молитва и с ”добрите си дела”. И тук вече имаме нужда от нова наука, която да върви срещу природата ни, защото сега ни се налага да вземем върху себе си работата на Твореца.

Затова трябва да получим ”част от божественото свише”. Ако Творецът не ни го дава, то трябва по някакъв начин да си го изпросим от Него – да вземем свише някаква нова програма, съгласно която да продължим да напредваме. Това означава, че ни е необходима душа – онази част, която ни позволява да разберем, как да продължим своето съществуване в тези нови условия.

По единия или по другия път – ”в определеното времето” или ”ускорявайки го” – ще бъдем принудени да овладеем тази програма: новият порядък на работа, решения, съзнание, усещане, да се въоръжим със сили, за да можем от днес нататък да продължим своя напредък вече не инстинктивно, а самостоятелно. Затова идва науката кабала и ни обяснява всичко това. Разберете, че ние се намираме в нова епоха.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 15.04.2014

[133649]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Когато на човек му стане ясно, че напълно е под властта на егоистичното желание да получава и е просто марионетка, която няма каквато и да е свобода на волята, какво трябва да направи?

Отговор: Разкриват ти, че и ръцете, и краката ти са изцяло вързани и в нищо нямаш избор. Ти не можеш дори да обърнеш погледа си от едно на друго място сам.

Нямаш никаква свобода за движение – нито в мислите, нито в желанията. Всички твои клетки, всички системи, целият мозък и сърце се намират под властта на чужда сила. Само една мисъл, в която ти осъзнаваш робството си, умишлено стига до теб, за да можеш да излезеш на свобода, ако желаеш.

За тази цел, ти трябва да приемеш тази власт по собствено желание. В това е разликата между Фараона и Твореца. Затова Творецът ти организира уроци, за да разбереш, че всички желания, които ти се изпращат, са лоши дотогава, докато ти не се съгласиш с тях. А веднага щом се съгласиш, те се превръщат в хубави. В такава форма ти се освобождаваш от робството и излизаш на свобода.

Всичко зависи от това, как приемаш висшето управление: като власт на Фараона или на Твореца.

От урока по писмо на Рабаш, 18.04.2013

[133390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Излиза, че освен духовната реалност, друго не съществува?

Отговор: Разбира се, това е същата реалност, в която се намираме сега, но започваме да забелязваме как в нея действа висшата сила. Има всичко на всичко две сили: сила на желанието и висша сила, обличаща се в това желание.

Тези сили стават все по-осезаеми и ние виждаме, че това е единственото, което действа в реалността, а материя няма – това са също сили. Физиците твърдят, че целият свят е силово поле и че материя не съществува.

Изследванията показват, че вътре в материята се намира енергия, сила. И затова материята губи своята важност, но за сега все пак се запазва.

Само след като всички обитатели на този свят се присъединят към тази мрежа и разкрият, че в полето действат силата на отдаване и силата на получаване, тогава материята напълно изчезва и с това изчезва и този свят, който по тази причина и се нарича въображаем. Но това ще се случи в бъдеще, в общия край на поправянето.

Въпрос: Откъде човек получава сила да свърже всичко в едно и да види истинската реалност?

Отговор: Сам нищо не можеш да направиш: нито да промениш възприятието си, нито да се присъединиш към вярната картина, нито да я изучиш. Това е възможно само намирайки се в подходящо обкръжение, което работи над това и където всеки и всички останали разбират, че помежду си трябва да изградят мрежа, пригодна за разкриване на висшата светлина.

Помежду си трябва да работим така, че това да се превърне в единна система, в един съсъд, и през цялото време да я развиваме, прибавяйки към нея все повече действия. Съгласно това в съсъда ще се разкрие светлината: в подеми и падения, които ще стават все по-синхронизирани и съвместни. Ще започнем да се чувстваме взаимосвързани, да си влияем повече един на друг.

Всеки ще види, как неговият характер, неговата душа, неговият вътрешен потенциал подхожда на останалите: едните се издигат, а другите се спускат. Независимо, че всички напредваме заедно и преминаваме през подеми и падения, но всеки действа в съответствие с характера си, с една дума, като различни елементи, работещи съвместно в една електрическа верига: един като резистор, друг като бобина, трети като кондензатор.

Всеки преминава през подем, но подемите при кондензаторите, резисторите и бобините са съвсем различни: при кондензатора те се изразяват в промяната на потенциала, а при бобините – в електромагнитното поле. Подемите се изразяват различно, но тази разлика се определя от корена на душата, а принципно, всички преминават през едно и също състояние.

И тъй като помежду ни има толкова много разлики, е възможен непрекъснат подем без падания. Защото спрямо другия всеки се намира сякаш в падение или подем, но относно него това се смята за подем. Зарядът преминава от едно място на друго, но всяко изменение работи на подем, увеличавайки тока в системата с всеки следващ път и издигайки я по стъпалата.

Днес между нас няма съединение и поради този недостиг, всеки от нас ту се издига, ту пада. А ако се обединим, няма да имаме такива падения. ”И застенаха синовете на Израел от тази работа” – това е тъмнина не от недостиг на обединение, а от недостиг на отдаване. Но по същество, това е подем, защото всеки се присъединява към другия и взема неговата работа, за да я отработи. ”Минусът” в едно място се компенсира с „плюс” на друго място и обратно, а по такъв начин всичко е в подем.

Затова, ако ние се обединяваме – падения няма, има само подем! Защото си обединен с другите елементи от системата и така сякаш се превръщаш от променлив ток в постоянен. Само едно не ни достига – това е връзката. Ние не работим достатъчно за нейното осъществяване.

От урок по писмо на Рабаш, 20.04.2013

[133288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо получаваме материални проблеми, когато се стараем да се обединим?

Отговор: Материалните проблеми ни се дават с цел да ни помогнат да се обединим във все по-голяма степен. А по какъв друг начин може да ти се помогне, какви други проблеми могат да ти се добавят: духовни ли? Та ти дори няма да ги забележиш – нима те вълнува духовното?

Ако в някакъв далечен град е станала катастрофа и ти съжаляваш за станалото така, сякаш това се е случило с теб, тогава няма нужда да ти се създават други проблеми. Но е очевидно, че ти не се притесняваш от чуждите нещастия и затова приближават страданията по-близо към теб.

Ако започнеш да изживяваш това, което се случва далеч от теб, като собствен проблем, тогава няма да има нужда от нищо друго. Ще страдаш и ще чувстваш болката от това, което се случва в друг град, така все едно това става с теб, без каквато и да е разлика. С духовния си напредък ще усетиш страданията на целия свят като собствени.

Това означава, че си се съединил с тях. Тогава ще можеш да се помолиш за тях и това няма да се смята за молитва за себе си. Тук се съчетават две противоположности: от една страна, усещаш чуждите проблеми като свои, а от друга – имаш право да молиш за тях.

Това няма да се смята за егоистична молитва за себе си, защото ще си се сдобил с тези чужди желания с помощта на работата си, съединил си се с другите и ги усещаш като свои. Тъй като си платил за тези желания със своите усилия, имаш право да се молиш за тях.

От урок по статия на Рабаш, 06.04.2014

[132052]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният свят е свят на качествата, в който властва алтруистическото свойство, силата на отдаването, на любовта, на даряването. Ако човек притежава тези свойства, това означава, че се намира в духовния свят.

А ако в човек властва противоположното свойство – получаването, и той напълно е потънал в него, това означава, че се намира в материалния свят.

Всичко зависи от това, каква сила действа в теб и те управлява: ако това е силата на получаване, на егоистичните разчети и желания – означава, че ти усещаш материалното и живееш в този свят. А ако изведнъж придобиеш силата на отдаване, то ще попаднеш в духовния свят.

Ние не можем да си представим разликата между тези два свята – това не може да се обясни.

Тъй като желанието за наслаждение се нуждае от поправяне и неговата сила се проявява временно, преминавайки под властта на желанието за отдаване, затова и ние, намирайки се в желанието да се наслаждаваме, в нашия временен, смъртен материал, преминаваме през раждане, живот и смърт. Защото това е проекция на духовната сила – желанието за наслаждение, което след навършване на „70 години“ – 70 стъпала, трябва да изчезне, да се превърне в желание за отдаване.

Изгнанието е усещане вътре в желанието за наслаждаване, което трябва да направи изменения и да достигне форма на отдаване. Творението не може да бъде отдаващо, то може да бъде само получаващо, а отдаването е свойството на Твореца. Но желанието за наслаждение, което работи за отдаване, и се отдава на доброволно робство на хората и Твореца, се нарича отдаващо.

Затова можем да бъдем само в две състояния: или роб на Фараона, работещ заради егоистичното желание, или роб на Твореца, работещ заради желанието за отдаване. Цялата ни работа се състои в това, да помогна на себе си и на целия свят да постигне желание за отдаване, да доставим радост на Твореца.

Ако не добавяме тази цел, то това няма да е желание за отдаване. Отдаването може да се изразява само в едно: в доставяне на удоволствие на Твореца, тъй като тогава това желание, направление, е отделено от мен самия, от каквото и да е възнаграждение. То наистина излиза от мен и не се връща обратно.

Ако работя за благото на творението, другарите, групата, без да желая да доставя удоволствие на Твореца, тоест без да следвам линията за отдаване до край, аз все едно правя всичко това заради самия себе си. Само ако имам намерение да постигна Твореца, тогава моето намерение е относително чисто, съгласно моето стъпало.

От урока по книгата на Ари ”Вратата на намерението”, 07.04.2014

[132045]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите наричат този път лек? На мен не ми се струва такъв.

Отговор: Не знам, труден ли е този път или не, аз просто виждам този път пред себе си и знам, че няма накъде да бягам. Това е единственият ми път.

През това време мога да работя, да раждам деца, да се грижа за семейството си, да изпълнявам някаква друга работа – с една дума, това е допълнителен товар, тежки чували, натоварени на моето магаре. Вземам ги защото нямам друг избор – кабалистите са казали, че така трябва да организирам живота си.

Но освен това, заедно с целия този товар, трябва да вървя към своята цел. И гледам само напред, като магаре с капаци на очите, за да не се разсейвам.

Колкото връзката с групата става по-ясна и пътят ми се изяснява, толкова по-ясно виждам, че съм насочен към тази цел и това е. Няма смисъл да се разпилявам, за да се върна после отново на този път, с това само забавям себе си.

Започни да прилагаш усилия и ще видиш по примера на другарите, а също и благодарение на въздействащата ти светлина, как да напредваш правилно. Ще можеш да видиш това и при начинаещите, и при ветераните. Творецът ще ти отвори очите, за да съгледаш в тях необходимите ти форми.

Групата, която виждаш, е твоята представа, а не истинската и форма. Повярвай ми, че тук има група, която е съединена и насочена към целта с безкрайна сила. Но ”всеки съди в зависимост от собствените си недостатъци”. Затова, ако се постараеш, ще видиш всичко, което ти е необходимо, и ще получиш помощ, съгласно приложените усилия.

Не си мисли, че другарите са малки – ще получиш всичко от същата тази група. Просто ти не я виждаш в истинската и светлина. Направи усилие да се присъединиш към групата и доколкото успееш да влезеш вътре в нея, изчезвайки, разтваряйки се вътре в нея – ти ще напредваш. Любовта към другарите компенсира всички недостатъци.

Реплика: Но аз не съм в състояние да разбера всичко написано в книгите, докато сам не го почувствам. И  в това, за което говорите сега, също няма нищо, което да мога да разбера и изпълня!

Отговор: Има! Трябва само да се слеете, да се обедините. В нашето състояние няма никаква друга форма за практическа работа, освен обединението. И заради това обединение ти трябва да приемеш всички условия, които ти се дават. Ако си съгласен, моля, заповядай – пътят е пред теб.

А ако не си съгласен – ти си свободен: прави каквото искаш! Само по отношение на това условие проверяват човека. Това е единствената свобода на избор, която му е дадена. Възможно е да отнеме 10–20 години, докато той разбере това. Е, значи 20 години, какво да се прави, но той трябва да разбере това условие и да го реализира. Ако не успее, то тогава пак ще се прероди на тази земя, за да продължи кръгооборот след кръгооборт, защото се намираме в процес на поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 16.04.2014

[132932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои работата на човек в Египет?

Отговор: Той се опитва да се съедини с другите и това му се отдава по малко всеки път в някакъв нов вид, но всички плодове и опити за обединение получава Фараонът, ”изсмуквайки ги от тила ни”.

Тоест, егоизмът краде всичко и го съхранява вътре в себе си. А човек усеща, че няма нищо. Ето това се случва с нас.

А след това, както е казано: ”Ще го погълне чудовището, а после ще изригне”. Силата на егото поглъща плодовете на нашия труд, а след това ги изплюва, отдавайки всичко на човека отведнъж.

Въпрос: Кога най-накрая ще се случи това?

Отговор: Когато се натрупа достатъчно количество погълнати усилия от егоизма, което да позволи на човек да се повдигне и премине към отдаване. В никаква друга форма не е възможно да се натрупат такива отрицателни усилия и негативни впечатления. Ти няма да можеш да работиш, ако всички те са пред теб.

Дори когато ти ги показват едва-едва, ти правиш разчет на това, което имаш: онова е лошо, това също – и веднага бягаш, спасяваш се. А за да не бягаш и да продължиш да работиш, твоите разочарование изчезват. Това ти дава възможност да продължиш, достигайки до още едно разочарование в собствените сили.

В крайна сметка натрупаното разочарование, а и нуждата от група, трябва да станат толкова големи, че да закрещиш и да пожелаеш да излезеш. Не да избягаш от работата, а да избягаш от егоизма си, от самия себе си!

Тук има няколко условия, които трябва да узреят, да се натрупат. Това е акумулаторен процес, какво да се прави.

А за да ти се помогне, съществува тъмнината и поглъщането на твоите неуспехи. И тогава трябва да се вдъхновиш с помощта на групата, обучението, учителя и всеки ден отново и отново да се изправяш на крака.

От урока по статия на Рабаш,14.04.2014  

[132687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да работиш със светлината като нейн партньор?

Отговор: Това означава, че аз поръчвам действията на светлината. За да изляза от Египет, трябва да почувствам, че се намирам в състояние, което е невъзможно повече да търпя, и в същото време, да зная какво е следващото състояние, което искам да достигна.

Защото и страданието в моето състояние не може да бъде истинско, ако не знам какво искам вместо него. Ако нещо ме боли, знам, че има състояние без болка, или даже може да има и наслаждение, но в противоположност на него, сега чувствам болка. Тоест, не ми достигат състояния, в които няма болка или дори да има наслаждение.

„Преимуществото на светлината се постига от тъмнината“ – едното се изгражда от другото. Ако се намирам в Египет, то още там трябва да усещам някакво светене от живота извън Египет. Затова на намиращите се в Египет е необходим духовен корен, позволяващ да почувстват, че това е Египет, и да поискат да излязат от него.

Иначе Египет ще им се стори забележителна страна. И може би дори не толкова забележителна, но все едно, те няма да се стремят да излязат от нея, както това се вижда по цялото човечество. Вътре в човек трябва да има духовен корен, за да почувства той, че произлиза от светлината и сега се намира в непоносимо състояние, отива към светлината и трябва да се върне към нея. Този механизъм трябва да работи подсъзнателно в него и се нарича корен на душата.

Такъв корен има в душите, отнасящи се към Галгалта-Ейнаим, или за сметка на взаимното включване. В края на краищата, цялото човечество ще се чувства така, но това ще се разкрива поетапно.

Да се намираш в Египет, това все още не означава да бъдеш близко до изхода. Египетското изгнание продължава 400 години, тоест включва в себе си множество изменения. Състоянието, заради което излизаме от Египет, е такова, че е невъзможно да се търпи повече. Знам, че ако остана тук, ще умра, и ужасно искам да изляза към отдаването.

Искам да бъда под управлението на светлината и не съм способен повече да остана във властта на своето егоистично желание. Тези две усещания трябва да присъстват едновременно и ние молим светлината да ги изгради в нас.

От урока по статия на Рабаш, 13.04.2014

[132668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→