От Псалм 143: Побързай, отговори ми, о Господи, изнемогва моят дух, не крий лика си Ти от мен, а то ще заприличам на слезлите в гроба. Дай ми да чуя Твоята милост на сутринта, тъй като аз се позовавам на Теб, покажи ми пътя, по който да вървя, тъй като възнесох душата си към Теб. 

Спаси ме от враговете ми, о Господи, при Теб е  моето убежище. Научи ме да изпълнявам волята Ти, тъй като Ти си моят Бог, добрият дух Твой, ще ме изведе на равнината. Заради името си, Господи, оживи ме, с Твоята справедливост изведи от бедите моята душа. И с милостта си изтреби враговете мои и погуби всичките тирани на моята душа, защото аз съм раб Твой. 

Тук виждаме какво ниво на вяра над знанието притежава човек. Бъдещето освобождение трябва да се случи набързо, както това вече се е случило в материалните клони на духовния корен на това освобождаване при изхода от Египет.

Изходът произлиза от състояние, в което вече никой не се надява, че може да излезе, никой не мисли, че е възможно това да се случи в такова време, в такава ситуация – и изведнъж това се случва в най-неподходящия момент!

Кабалистите винаги са скривали връзката на кабала със закона на любовта към ближния като към самия себе си, не желаейки да разкриват на обикновения човек, че всичко зависи от любовта, обединението, предаността на душата, от изхлизането от себе си на среща с другите, от възприемането на реалността извън желанието на човек, над неговия егоизъм.

Те разбирали, че това ще отблъсне хората от науката кабала, от поправянето. Егоистът не може да чуе, че трябва да работи само за връзка с ближния, когото той пренебрегва съгласно природата си. Човек мисли само за себе си и не е способен да мисли за някой друг и то безкористно, без каквото и да е възнаграждение. Тоест той няма да мисли за другия, а за възнаграждението, което ще получи.

Ако говорим на хората за такава любов, то те, разбира се, никога няма да се доближат до поправянето. Затова, вместо методиката за поправяне, кабалистите насочили хората за момента да се занимават с определени материални действия – да изпълняват заповеди, които се научават в детството. Детето се учи от ранно детство на такова поведение, за да порасне и да мисли, че така трябва и да бъде, и че такова е желанието на Твореца.

Затова сред тях има винаги противници на науката кабала. И те разбират, че все някога ще трябва да достигнат отдаване и любов към ближния, към съединяване на всички части на разбитата душа – но не и сега. Още няма явни признаци за това, че това време е дошло, от страна на висшето управление, съдейки по общото състояние на света и по състоянието на народа на Израел.

И наистина, едва през ХХ век видяхме такива признаци. А главното, което ни казват кабалистите, е, че времето е настъпило. Но колкото повече приближаваме разкриването на всички истини, до обяснението, за какво всъщност се говори в науката кабала и как тя се реализира в действителност чрез обединяване, това толкова повече отблъсква хората. На тях им е трудно дори да запомнят това.

Инстинктивно човек не се стреми към съединение – това не е на преден план, не е нещо, за което той мисли, пробуждайки се сред нощ или ставайки сутрин. Затова в зависимост от по-нататъшното напредване, ние ще видим колко хора ще се присъединят към нас и колко ще отпаднат. Защото тази цел не привлича обикновения егоист.

Привлекателни са различните мистични и измислени теории, използващи данните на науката кабала за предсказване на бъдещето, кръговрата на живота, на тайните сили. Но разкриването на Твореца – това е разкриване на свойството отдаване. Човек е готов на това, ако има някаква егоистична изгода, т.е. готов е да отдава, ако има личен интерес. Но това е забранено да се показва.

Не трябва да се разкрива, какво носи проявата на висшите сили на творението. Баал а-Сулам пише, че ако хората знаеха, какво им дава това, то биха се съгласили да си отсичат ръцете и краката по седем пъти на ден, само и само поне за един миг да усетят сливането с Твореца. Но ако на човек му се даде такова усещане, то той вече няма да се раздели от това впечатление и няма да може да мисли за нищо друго.

Тогава как би могъл някога да се издигне до вярата над знанието и да поиска да постигне отдаване? Ако първо се разкрие светлината Хохма, то светлината Хасадим вече никога не ще го поправи. Отново ще се повтори разбиването и то още повече, отколкото преди. Затова, за поправянето на човек са необходими три съставни.

Първата съставна е коренът на душата, решимо.

Втората съставна – светлината, която някога е била в решимо-то и желае да го напълни заради отдаване, но го е напуснала и сега е във вид на обкръжаваща светлина. Тоест, тази светлина отдалеч присветва, осветява от разстояние и чака кога решимо-то, намиращо се в желанието за наслаждаване, ще получи от това желание подкрепа.

Желанието за наслаждаване е напълно егоистично и затова не може да подържа решимо-то. Но то може да се съединява с другите решимот с така наречените точки в сърцето и от тях да получава впечатления. Така тези решимот се съединяват и приближават едно към друго. Доколкото решимот и точките в сърцето се сближават, дотолкова те пробуждат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, възвръщаща към Източника, може да бъде лична и обща. Личната светлина винаги поддържа и се грижи за решимо-то, постепенно предвижвайки го. А общата светлина се пробужда за сметка на това, че решимот се сближават за сметка на действията на хората, и ги поправя, тъй като тези решимот са разбити.

Така се получават трите фактора: решимот, обкръжаващата светлина и нашите опити да се съединим, т.е. единство, което може да бъде постигнато за сметка на физическите тела, на този въображаем свят.

Така ние работим и главното е да не се тревежим за преходните състояния, които са особено тежки преди самото разкриване. Ние не разбираме, кое ни помага да напреднем, кое е близко до духовното и кое не. Обикновено това е противоположно на нашия разум и чувства.

От подготовка към урока, 14.04.2014

[132676]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В материалния свят богатият човек има голямо състояние. А какво придобивам аз в духовното, какво получавам от другарите?

Отговор: Твоето духовно богатство се определя от това, доколко си успял да напълниш другарите си. Това означава, че ти си ”получил” от тях.

Придобитото от теб остава извън теб. Но и ти излизаш от себе си навън. Желанието ти да им отдаваш се нарича твой духовен съсъд. А онова, което привличаш в този съсъд, напълвайки другарите, се нарича светлина. Ти се пренасяш целия навън. Ето това е твоята духовна придобивка.

Духовният съсъд не се намира вътре в теб!

От урок по ”Предисловие към Паним меирот”, 25.03.2014

[132135]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на хората, в какво се състои тяхното неравновесие с природата, водещо до различни заболявания?

Отговор: От времето на древна Гърция в света се е установил рационализмът и се е разпространило мнението, че човекът е над цялата природа. ”Ние не може да очакваме милости от природата. Наша задача е да ги вземем от нея!”

Това ни погуби, защото в следствие на това се е развила материалистическата философия, твърдяща, че човекът е извън природата. Но всъщност той е най-големият егоист.

Работата е там, че природата се състои от неживо, растително и животинско стъпало, вътре в което се намира човек. А човекът си мисли, че се намира отвън. В това се състои и нашият проблем. Сега това противоречие се проявява много ярко: аз смятам, че се намирам над природата, а тя ми показва, че не е така, че се намирам долу, вътре в нея.

Разликата между моето виждане за света, желанието ми да бъда над природата и онова, което се разкрива физически, предизвиква глобалната криза, обхванала всички сфери на човешката дейност. Тъй като смятайки се за покорители на природата, изведнъж откриваме, че тя е интегрална.

Сега постепенно започва да ни се разкрива, че се намираме вътре в мисълта, вътре в програмата, която ни управлява и затова нищо не можем да направим. Всичките ни планове се рушат и никак не ни се удава да ги въплътим в реалността. Опитваме се да направим нещо със себе си, с живота си, с децата си, с държавата – безрезултатно. Защо? Защото сме достигнали такова състояние, когато се чувстваме над природата, а в действителност ни се разкрива, че тя е по-висша от нас, а ние сме само управлявани от нея, желаем това или не.

Това несъответствие във виждането ни за нашето състояние, което се случва в действителност, поражда всичките тези проблеми.

В същото време, глобалната мрежа за управление се проявява като все по-взаимосвързана. Каквото и да правим, ние изпитваме обратен удар, твърда реакция: нищо не се получава, светът се руши, семейството също, всичко изтича между пръстите ни. Тези многостранни проблеми трябва да ни доведат до един единствен резултат: ние се намираме вътре във всеобщата глобална, космическа система, вътре в програмата, която се нарича ”замисъл на творението”, и сме само една малка частица в нея.

Кризата ни помага да растем, защото се намираме вътре в единната програма и тук се проявява свободната ни воля, даваща ни възможност да се запознаем с нея и доброволно да я изпълняваме. Само тогава ще се наричаме ”човек”.

Ако не пожелаем да изпълняваме програмата на творението доброволно, то ще го направим принудително, защото всичко ще се разваля. В света ще възникват все нови проблеми, за да покажат на човечеството, доколко сме зависими от Природата и нейната програма. Тъй като Природата – това е Творецът, Висшата сила, и ако сме вътре в нея, то това означава, че нейната програма е над нас. В това се състои преломната точка за разбиранията ни относно света и включването ни към него.

Затова излизайки сред хората, трябва да им обясняваме, че причината за техните проблеми и неуспехи и тяхното решение се състои само в едно: в правилната връзка между нас.

От урока ”Въпроси и отговори” на руски език, 28.03.2014

[132254]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Човек, занимаващ се с кабала, с методиката за поправяне, трябва да разбира, че изучава наука. Съществува съвършено нов подход във възприемането на тази наука, тъй като тя се усвоява от нови сетивни органи за възприятие на човека.

Ние с вас се намираме в реалност, препълнена от безкрайно количество цветове, звуци, въздействия, неограничени от времето и пространството и включващи в себе си милиарди форми за отдаване.

Вече сме навлезли в тази реалност, но възприемаме от нея една малка мизерна част съгласно своите несъвършени органи за възприятие. Тя се намира тук, пред нас, но ние не я усещаме.

Всичко това ще се промени вътре в нашето усещане. Ще се променят сетивните ни органи и ще се почувстваме в нова реалност. Само така работи това.

А хората си мислят, че прочетеното в статиите и чутото от уроците трябва да дойде при тях отвън. Но нищо няма да дойде! Промяната трябва да се случи вътре в мен и то само в зависимост от моите усилия и тогава ще почувствам, че се намирам на ново място. Аз ще си нарисувам, ще си представя някаква нова форма от света на Безкрайността.

Тоест очаквам промяната да настъпи в мен, а не отвън. Този въображаем свят не е жив, защото в него сякаш нещата се променят около нас. В духовния свят няма нищо около нас. Там веднага усещам, че всичко зависи от мен, от моите свойства и от преживяванията вътре в тях.

Усещам как се променят желанията ми и съответно с това се променят и моето възприятие вътре в тези желания. И едното, и другото – изследвам, проверявам, изучавам и от това в крайна сметка се ражда науката кабала.

Затова трябва да чакаме вътрешни промени, а не някакви външни. Отвън няма какво да очаквате – всичко е вътре в човек. Това е много важно! Тъй като ние може да очакваме ситуацията да се промени, да се поправи, но ако не се грижим за своите вътрешни промени, то ще си останем с онова, което имаме.

Човек трябва през цялото време да обяснява сам на себе си, че други промени, освен вътрешните, няма, няма нов свят – а само ново възприятие вътре в самия него, съгласно новопридобититеот него свойства.

От урока по статия на Рабаш, 08.04.2014

[132270]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Имало една душа, един съсъд, пълен със светлина – а след това се е разбил. Душата пожелала да получава, за да отдава с пълна мощ, и не забелязала, че в нея има такива желания, които не могат да получават, за да отдават, че в нея остава такова желание, което не се е разкрило от самото начало на творението, което се нарича каменно сърце.

И тогава душата се разбила, а светлината, която този съсъд бил призван да задържи, напуснала съсъда и се превърнала в обкръжаваща светлина. Обкръжаващата светлина притежава две свойства: свойството на изчезналата светлина, която се намира вътре в съсъда и го напълва, и на изчезналата светлина, която съсъдът задържал и която първоначално го е създала като отдаващ.

Тези две свойства присъстват в светлината: светлината на поправянето и светлината на напълването. Трябва да се разбере, че тези две свойства действат само в зависимост от степента на потребност от тях. Преди всичко, е нужна светлина, която да съединява.

Ако нашето желание не е насочено към обединение, то светлината не работи – ние не привличаме светлина.

Светлината може да бъде привлечена само с нашето желание, което да е подобно на нейното действие, за да можем ние да сме насочени един към друг: Аз към нея, тя към мен. Затова молитвата трябва да бъде за обединение, тъй като нашият съсъд е разбит и неговото съединяване – това е единственото, което светлината прави по наша молба.

А без нашата молба светлината извършва още хиляди действия, които така или иначе върши. Затова преди да четем Зоар, трябва добре да се подготвим, да молим за обединение, ако желаем да постигнем някакъв резултат от своето учение.

Човек може да седи над книгите 20, 30 години, сякаш присъства в групата, но ако изкуствено не развива своето желание за обединение, за сметка на многобройните текстове, клипове, разговори, то остават без молитва, т.е. без помощ свише.

Той все пак се включва към учебния процес, но такова учене се осъществява по много дълъг и труден път, изискващо много време и преминаване през твърде неприятни състояния. Така че, нека бъдем по-мъдри и да разберем, че имаме възможност и поддръжка, да се вслушваме в съветите на кабалистите и да приложим нужните усилия.

От урока по книгата Зоар, 06.04.2014

[131971]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да почувстваш, че никой в света не може да ти помогне?

Отговор: Трябва да разкрием, че сами ние сме пълни нули, 100% управлявани от светлината. Светлината въздейства на желанието и желанието се пробужда и върви след светлината. Така се случва с нас в егоистичната ни форма.

Но ние трябва да променим посоката, за да не влияе светлината на желанието и желанието да не се възпламенява, да не тича след светлината. Аз искам да изградя преграда (махсом) между нас, да направя съкращение на своето желание,  за да не се поддава то на прякото въздействие на светлината и да не ме принуждава да бягам след светлината, като животно.

Аз не искам да съм роб под наем. Не съм съгласен без да проверя и без собствено решение да се подчинявам безропотно на светлината и да правя всичко, което тя заповяда на желанието ми. Сякаш наблюдавам отстрани своето желание и светлината, и виждам как те си взаимодействат. А аз изобщо – нищо, сякаш нямам право на глас и решение.

До момента, когато светлината подейства на желанието, аз не мога да направя и да видя нищо. Това се нарича психология, тъй като се уча как тялото ми, желанията ми се пробуждат от привличащото ги въздействие, т.е. от светлината.

Ако не искам да съществувам в такова положение, това означава, че се чувствам в робство. Придобивам някаква независима експертна точка, от позицията на съдия, изследовател и виждам, че изобщо не съществувам в тази картина. Творецът ми е дал точка в сърцето, чрез която да наблюдавам своите желания, свойства, за да видя доколко съм управляван свише. Светлината може да ми повлияе така, както на нея и се иска, и аз всичко ще изпълня.

Тук има период за осъзнаване на злото, когато виждам, разбирам и сякаш бих желал да се съпротивлявам на това въздействие, да стана преграда на пътя на светлината, механизъм, който да отражава светлината и да не и позволява да достигне до желанието. Аз не желая моето желание през цялото време да се възпламенява от светлината. Искам да имам право на дума, на самостоятелност, която изисква моята точка в сърцето – но виждам, че не съм способен на това.

Такива са етапите за осъзнаване на злото – 400 години изгнание. За изгнание се смята пребиваването в робството на собствения ни егоизъм, който се нарича Фараон, Амaн.

Ако постигам състояние, когато категорично не съм съгласен светлината да въздейства на моето желание, то пораждам молитва. Молитвата изисква правилно направление и достатъчна мощ. По своята форма, условия, тя трябва да бъде такава, за да изхожда само от връзката ми с обкръжението.

Аз виждам от своята точка в сърцето, че не съм способен да бъда адаптер между светлината и желанието и да решавам там нещо. Затова отивам в групата, защото искам да укрепя своята точка в сърцето.

Аз се обединявам с групата, желаейки да видя своята точка в сърцето и да получа повече сили, позволяващи ми в качеството на екран да устоя между светлината и желанието за наслаждаване. Но виждам, че не съм способен да направя това в групата и да се обединя с тях.

Излиза, че не е по силите ми да оградя желанието си от въздействието на светлината и съм предаден в тяхно разпореждане, като животно, т.е. намирам се във властта на егоистичното желание. А от страната на желанието за отдаване, аз бих искал да вляза в групата, но също не съм способен на това – появяват се две такива линии.

Усещането за изгнание има две съставляващи. От една страна, над мен властват египтяните, т.е. напълно съм зависим от въздействието на светлината върху желанието. А от друга, не съм способен да се обединя със своя народ, да се включа в групата. То води до това, че синовете на Израел са разпръснати из Египет и не са способни да станат едно цяло. А египтяните, общото желание за наслаждаване, властват над тях.

В крайна сметка, това състояние става нетърпимо, ненавистно, без проблясване на каквато и да е надежда. Само чудо може да ни спаси!

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2014

[131868]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Знайте, че във всеки от вас има множество святи искри и ако ги съберете всички, в братско единство, любов и дружба, разбира се, че бихте постигнали високо духовно ниво. А спасението от Твореца идва за едно премигване.

Всъщност, това е усилие, на което никой от нас не е способен. И затова мързелуваме и се отчайваме. Но едновременно с това, то е много лесно! Защото така всичко е подредено.

Опитайте се да оживите някакъв отрязан от тялото орган. Колкото и да се стараете, това няма да се получи. Ако го присъедините към тялото, то той веднага получава всичко, което му е необходимо, соковете възстановяват обмяната на веществата с тялото и то започва да живее.

Съсъдът не се намира в никой от нас, а само във връзката между нас. Ако пренесем акцента от нас самите на връзката между нас, върху пространството, което трябва да напълним с полето на любовта, тогава ще разкрием, че това не е празно място в света, а тъкмо там се разкрива скритото.

Главното е да си изясним, на какво трябва да обърнем внимание, къде да приложим усилия, натиск и къде да чакаме възнаграждението.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 04.04.2014

[131722]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо след добра работа и изпълнение на вашите съвети, ние постоянно получаваме удари? Ще имали край този процес?

Отговор: Твоята жалба е същата, както на евреите в Египет, обвиняващи Мойсей: ”Щом само отиде при Фараона, той започна да ни бие! Повече не ходи при него, не го ожесточавай, не дразни кучето!”.

В това се заключава процесът: да ожесточиш своето зло начало, както е казано: ”Винаги човек ще насъсква своето добро начало на злото начало.”

Въпрос: И кога ще свърши това? Накъде вървим?

Отговор: Не разбирам, защо да питаме за това? Вървим към състояние, когато няма да питаме за резултатите от нашите действия, тъй като искаме да постигнем отдаване. След преодоляване на психологическата бариера (махсом), ще ти се разкрие духовният свят.

Ще престанеш да питаш за своето бъдеще, а само ще отдаваш, като в празно пространство. В това ще се състои твоето наслаждение. Такъв подход ще разкрие пред теб новото измерение.

Ти не можеш с егоистичните си инструменти: ”кога, къде, как?” – да възприемеш духовния свят. Той се намира точно тук, но може да ти се разкрие само при противоположен подход. Ти нямаш подходящи желания за него.

Въпрос: А кога най-после светлината ще ме отреже от моя егоизъм?

Отговор: Тогава, когато работата стане възнаграждение за теб. Тук съществува психологическа бариера, която не ти позволява да се издигнеш над потребността да виждаш, да знаеш, да придобиваш, да се напълваш и да извършваш действия без да очакваш съответна реакция, а само за отдаване. При такъв подход ще ти се разкрие духовният свят.

Но не се опитвай да извършваш такова ”алтруистично” действие, само и само той да се разкрие.

Аз мисля, че тук може да помогне само успешното разпространение. Ние самите нямаме такава сила и няма и да имаме. На нас ни трябва още един широк пояс от хора около нас, които да ни поддържат.

От урока по статия на Рабаш, 01.04.2014

[131526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От какво зависи способността на човек да запази търпение по този път?

Отговор: Търпението зависи от подготовката, когато знам, че в следващия момент мога да получа такава вътрешна промяна, такова усъвършенстване на чувствата и разума, че да не мога да отговарям за себе си. Кой може да знае, какъв ще бъда след няколко секунди: кръгъл глупак, световен гений или велик кабалист? Аз – това е само компютър, където с едно натискане на клавиша мога да сменя програмата.

Затова сам не мога да подготвя нищо вътре в себе си, а само в обкръжението си. Творецът ми е дал възможността сам да управлявам бъдещето си, т.е. всеки следващ миг посредством обкръжението! Ако искам да знам кой ще бъда след миг, то мога да погледна своето обкръжение, своето отношение към другарите и към нашите задължения един пред друг и, съдейки по това, да предскажа следващото си състояние.

Тъй като висшата светлина винаги ме приповдига, разкривайки ми все по-голямо зло, за да мога да напредвам. И ако сме във връзка с обкръжението, можем да бъдем уверени, че то ще се погрижи за нас и ще ни помогне да напреднем.

Не мога да се приближа към Твореца, ако не съм сключил договор с обкръжението. Затова е казано, че ”Творецът пребивава сред народа си”. Без подкрепата на обкръжението, която съм си подготвил, аз ще получа от Твореца само добавъчен егоизъм, допълнителни пречки.

Няма какво повече да очаквам от Него, но ако съм подготвил опора от обкръжението, то с тяхна помощ със сигурност ще развия правилно желание. Над онова зло, което ще ми разкрие Творецът, за сметка на обкръжението ще мога да създам молитва към Твореца, да превърне злото в добро.

Така работя през цялото време: Аз ->обкръжението->Твореца, аз – >Твореца.

От урока по книга Шамати, 01.04.2014

[131422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво е това намерение за отдаване? Ако работя с желанието на ближния,за да го напълня, вместо да напълня себе си – това се нарича намерение за отдаване. Работата с желанието на ближния – това означава да се стремиш да го реализираш. И тъй като желанието не е мое – това се смята за работа с намерението. Аз смятам това желание за по-висше от своето собствено, още по-скъпо, както в отношението към своето дете.

Не е важно, че желанието на другаря ми е материално, но тъй като изначално той ми е чужд и нас ни е разделял егоизмът, ненавистта, затова да прекрачиш своя егоизъм и да напълниш неговите желания се нарича работа с намерение за отдаване. Получавам това напълване отгоре заради него и го превеждам към него, т.е. получавам, за да отдавам.

Реплика: Между другото, всеки път, когато накрая проверявам себе си, откривам, че съм работил, за да спечеля нещо за себе си.

Отговор: Затова ти засега се намираш в този свят, а не в духовния. Става дума да проникнеш действително в желанието на ближния, да го поставиш по-високо от своя егоизъм, който го отблъсква. Аз моля Висшата светлина да направи твоето желание мое желание и тогава аз работя над него като че ли то е мое собствено.

Тоест получавам такава възможност свише, да получа твоето желание като „свое“, но то не е мое, а „като мое“, т.е. над моя егоизъм. Ние не разбираме тази много важна тънкост.

Получава се така, че аз работя с твоето желание и го напълвам, защото искам да се съединя с теб и с това да доставя радост на Твореца. Защото ние Му доставяме удоволствие с всички съединени части на разбития съсъд.

Oт подготовката към урока, 24.03.2014

[130733]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→