Въпрос: Защо такива понятия като объединение и поръчителство ни се виждат толкова плоски и лишени от обем?

Отговор: Това не е вярно. Поръчителството и обединението са поправяния вътре в системата, които ни свързват. Вътре в тях има парцуфим и сфирот, светове и светлини, но ние не ги виждаме.

Например, какво е обединението? Ние – противоположните, отблъскващите се, ненавиждащите се един друг, трябва да се издигнем над своето желание и да се обединим в подобието, отхвърляйки различията. Във всеки от нас има точка, способна да се обедини с другите. Ние съединяваме тези точки, стараейки се да ги увеличим количествено и качествено.

В този процес ние отменяме себе си, а над отмяната разкриваме връзката и поръчителството. Ние искаме, между тези точки да се образува пространство. Как да стане? Като присъединим към тях авиют, там трябва да има нещо от фараона.

Желанията на неживо, растително и животиско ниво ние отнасяме към разряда на необходимото, а с останалите желания работим, съединявайки ги с точките. Тези желания съединени с точките им придават авиют, образувайки място, в което става разкритието.

След това желанията, противопоставящи се на обединението се увеличават и между точките възникват търкания и спорове. Едните не искат да са заедно, другите се опитват да властват. С тези желания трябва да работим: отначало да ги съкратим, а след това да да ги присъединим към точките. Тогава започва работата в трите линии. Усилвайки постоянно обединението, ние заедно строим мястото, в което се разкрива системата от световете и Твореца.

Излиза, че понятията поръчителство и обединение са не само обемни, в тях е включена цялата реалност, включително и този свят.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 10.12.2010

[32775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Нашата цел е да се върнем при Твореца. Всичко вече е „готово за трапезата“, но отначало ние сме длъжни да проверим пътя си, за да намерим всичките налични средства и да разберем как правилно да ги използваме.

Разбира се, няма нищо ново нито в нас самите, нито в средствата, които са ни приготвени по пътя, нито в процесите и явленията, през които ще преминаваме при изкачването, нито в техните резултати. Нашата работа е само анализ, намиране на средствата и правилно сглобяване.

Все едно са ни дали счупен механизъм, а ние трябва да разберем, какво представлява той в поправен вид и в какъв порядък трябва да сглобяваме частите му.

Разум за това получаваме също от Твореца. В самите нас не може да порастне нещо ново. Казано е: „няма нищо ново под слънцето”. Цялата информация се получава свише, а от нас зависи само едно – да поискаш да реализираш процеса на поправяне, тоест на сглобяване на всички елементи.

Нищо не е създадено случайно, нищо не е призвано да вреди, всяко нещо си има свое място. Задачата е само в това, да се съединят всички елементи в единна хармония, на това трябва да се научим.

И тогава ще придобием нещо ново – знание, постижение, съвършенство, отношение, присъщо на Добрия и Творящ добро, любов, разкриваща ни се от Твореца, Неговата грижовност.

Накрая, ние осъзнаваме своето постижение, разкриване. А всичките етапи по пътя към това се наричат етапи на разкриване на Висшето управление, на отношението на Твореца към нас.

От урока по статията на  Рабаш, 13.01.2011

[32698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Кабалистичната методика се основава на груповата работа, на връзката между нас, на стремежа към това да се съберем всички заедно, да съберем всички общи сили и с общи усилия да помогнем на всеки да излезе от самия себе си към другите.

Всъщност методиката е построена много реално и просто. За да възприемем висшия свят, трябва да престанем да обръщаме внимание на „атомите” на нашите тела и да се прехвърлим на пустотата в „междуатомното пространство”. Това можем да направим в човешкото общество или в негова малка група, която ще ни позволи да се изменим.

Ние трябва да се събираме заедно, взаимно помагайки си един на друг, и да започнем да пренасяме вниманието от себе си на това, което е между нас. Работата е неприятна, неразбираема, много неестествена за нас, но за това кабалистите са написали огромно количество материали. Прилагайки върху себе си кабалистичната методика, ние я доработваме, дописваме я, материализираме я, започваме да я прилагаме, да я усещаме вътре в нас. Като цяло, ние я приспособяваме към себе си, към настоящето, към днешната реализация.

И затова ние се явяваме и изпълнители, и изследователи, и разработчици на етапите на практическата реализация на цялата Природа. Методиката се прилага днес към нас, към тези, които желаят да допълнят към своето усещане на мирозданието още една висша част. При това, това не е просто допълнение, а най-важната част.

Ние с вас започваме да усещаме силите, явленията, действията в „междуатомното пространство”, т.е. реалността в 99%. Този огромен обем е запълнен, първо с мисъл, замисъл, сили, тяхното взаимодействие – всичко това, което ни привежда в движение, малки микрочастици.

Това постижение на корена ни извежда от състоянието на временност, неведение, подчиненост – по същността на нещата, от състояние на небитие в състояние на яснота, вечност, съвършенство. Ето какво ни дава правилната реализация на науката кабала.

Всичко това се реализира в групата, където започваме да усещаме по какъв начин да излезем навън към възприемане на останалите. От усещането на „света в мен”, ние преминаваме към усещането „света в света”. Защото ако вместо мен съществуват милиарди хора, или души, то, излизайки от себе си, аз започвам да възприемам силите, които действат между нас, и всички души като едно цяло, като една затворена система.

Днес даже на материално ниво нещо ни подсказва, че светът е глобален и интегрален, че в него всичко е взаимосвързано. Така аз започвам да възприемам всички външни както себе си. По този начин получавам на свое разположение огромно желание, огромна сила, огромно напълване – и всичко става мое Аз. Това вече не са хора, а просто сили, съществуващи в такъв вид.

Така човек започва да разкрива истинския обем, истинското виждане на света.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Днес трябва да признаем, че всички ние: човечеството, неживото, растителното, животинското ниво и Творецът сме части от една система. Колкото повече съответстваме на тази система, толкова ще се подобряват нашите условия. Но ако не се съгласим с нея или не можем да се съгласуваме с нея на степента, която отговаря на нашето развитие, в тази същата степен ще усетим страдание, включително и нашата смърт.

Всъщност, ние съществуваме в една интегрална система, която ни се разкрива все повече. Самата система е постоянна; но тъй като нашият егоизъм се развива, ние възприемаме нейните по-рано скрити форми. Мислим си, че природата се променя, но ние сме тези, които се променят. Това е сякаш да гледаме през прозореца на влака: не се движи платформата, а влакът.

До скоро, ние сме се развивали на нивото на неживото, растителното и животинското и не сме усещали нашата противоположност на природата. Това са били моите вътрешни желания, които са се развивали (Шореш, Нешама и Гуф) и всичко е било насочено към задоволяване на моите егоистични нужди.

Но сега към тези желания са добавени два допълнителни типа желания, които аз усещам като външни: „одежди” (Левуш) и „палати” (Ейхал). Аз трябва да ги приема като мои собствени вътрешни желания, което значи, че трябва да приема, че целият свят е мой, че той е аз, докато аз само го възприемам като съществуваш извън мен.

Следва, че целият този свят, вселената, цялата природа, е моя, нали? И е моя отговорността да се грижа за всичко това, както се грижа за себе си, нали? Така че не трябва да го използвам за лична полза, а точно за да се грижа за него „както правя за себе си”, тъй като всичко това накрая се разкрива като моя интегрална част.

Това наричаме нов глобален свят. „Одеждите” и „палатите” (Авиют 3 и 4 от моите желания), които съм виждал като външни, стават вътрешни в моето възприятие и се развиват като мои собствени желания, докато аз, поради моята егоистична природа (в моя ГЕ, Авиют 0, 1, 2), ги отхвърлям, виждам ги като извън мен и затова им вредя, като по този начин вредя на себе си.

И когато започна да ги прикрепям към себе си, ще мога да усетя висшата реалност в тях. Това е защото реалността, която се усеща в „одеждите” и „палатите”, които са станали мои части, ще се окаже духовния свят. С други думи, аз трябва да прикрепя цялата природа към себе си и да чувствам вътре в себе си всичко съществуващо, до последния атом. В крайна сметка, вселената е светът на Безкрайността, който ще ми се разкрие, когато почувствам, че всичко около мен е мое.

Именно така ще го възприемам. Вместо материалния свят, който се развива в моите егоистични желания, ще започна да усещам духовния.

От урока по статията „Характер на науката Кабала”, 12.01.2011

[32718]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Пред човек стои голям проблем: как да разбере в какъв свят се намира? С какви очи да гледа на реалността, каква гледна точка да избере?

Как да се отдели от вътрешната лъжа и да види не онова, което му се иска да види в собствения му егоизъм, а обективната картина, независима от неговите свойства, желания и настроения?

Ние знаем, че всеки съди според степента на собствената си изкривеност и гледа пристрастно с подкупен поглед, който напълно изкривява неговото виждане за живота. И така действа целият свят. Ние виждаме от историята как хората от всички поколения са грешали в своето възприемане на реалността, в подхода към живота, не разбирайки в какъв свят се намират и защо живеят.

Изучаващият кабала вече притежава някаква възможност да види истината. Но човек, затворен във вътрешната сфера на нашия свят, само в пределите на този малък кръг, не може да види нищо, излизащо извън неговите граници. А тук, вътре в него, той вижда всичко съгласно своето его, в схемата на собствената си изгода и за нищо друго не е способен да мисли.

Тъй като всичките му стремежи са насочени само навътре, към неговата вътрешна точка,  е невъзможно в него да възникне каквото и да било желание или мисъл да види нещо извън своя най-непосредствен интерес. Той изначално е създаден такъв, че да не вижда и чувства онова, което не се докосва до неговата вътрешна точка.

Човек не е способен дори да помисли за това, то съвършено излиза извън рамките на неговото възприятие. До него може да съществува друга реалност, милиард пъти по-голяма и по-силна от тази, която той усеща в своята вътрешна егоистична точка, но той не се интересува от нея и затова не вижда.

Неговите информационни гени (решимо) му диктуват, че той трябва да се интересува само от това, което касае лично него – и той така и прави.

От урока по статията „Кабала и философия“, 10.01.2011

[32427]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 16, „Не трябва да извършваш благословия над празна маса”: Човек трябва да предостави празни съсъди, за да ги напълни Творецът с висше изобилие. Това се нарича „благословия”.

Духовният път се разделя на няколко етапа, преминавайки които ние се учим правилно да съставяме, да събираме всички части на реалността. С какви желания трябва да се запасяваме всеки път, за да се обръщаме с различни молби: за намиране на средства, за проявяване на свойства, за разкриване на единство?

Тъй като в същността си всичко се оказва вече подготвено за нас и само чака нашето желание. Откритията, които правим по пътя, се явяват такива само за нас самите. Наричаме тези етапи постижения, но в действителност всички стъпала вече съществуват и всички състояния, включително и  крайното, са предопределени по-рано.

И затова, издигайки се по стъпалата на стълбата, връщайки се от мрака и откъсването, все по-добре постигайки общата реалност на мирозданието, я разкриваме единствено за себе си. Все повече нови свойства, детайли, връзки, взаимодействия, части – така тя пристъпва пред нас от мрака, от скриването.

Накрая, когато човек види какво е приготвил Творецът за него, той достига до „благословията”. Но това е при условие, че той усеща това, което е получил от новите свойства. От стъпалото на духовното небитие, от неживото, растителното и животинското ниво той се ражда на бял свят и започва да събира себе си, всеки път съставляващ две части: получаващото желание и свойството отдаване, царуващи над тях.

Така човек напредва: тези две състояния – желание и намерение – идват към него свише, а той само ги превръща в свои потребности, за да се разкрият, съединят и напълнят. И всичко това при търсене на стремежа към отдаване във всичко, което се извисява над неговия „животнски”, материален живот.

Обаче не е достатъчно да се желае отдаване – нужно е още и да получаваш заради отдаване. Това състояние се нарича „съвършенната вяра”. А засега човек няма възможност да „извърши благословия”, доколкото той все още не е получил благодеяние от Твореца. На етапите на поправянето съсъдите /келим/ се напълват със светлината хасадим, а след това в тях се облича светлината хохма. И едва тогава човек идва към благословията.

От урока по статията на Рабаш, 13.01.2011

[32694]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние четем трудовете на кабалистите – хората, разкрили висшите светове, свръх реалността. Не разбираме онова, за което разказват и просто следваме техните думи.

Те ни разказват, че съществува висша сила, която е непостижима сама по себе си. От своя страна, ние я постигаме като Творец – Добър и Творящ добро. Изхождайки от това свойство, Творецът е създал творението и желае то да се развива и да приеме Неговото благодеяние.

Благодеянието се състои в това, да станем подобни на Твореца. Няма нищо по-добро, по-извисено от това. Тоест „да се твори добро” означава творението да бъде водено към стъпалото на Твореца.

Затова, трябва да придобием два параметъра, които са свойствени на Него – съвършенство и самостоятелност. По принцип, самостоятелността е част от съвършенството, но за нас тя има особено значение и стои на първо място. Ние трябва да бъдем самостоятелни, подобно на Твореца. Както Той е съществувал сам преди сътворението, така и ние, въпреки че се явяваме Негови създания, трябва да излезем на същото ниво на самостоятелност.

А освен това, трябва да сме способни сами да постигнем стъпалото на Добрия и Творящия добро – също да придобием това свойство.

За да ни предостави такава възможност, Творецът е създал съвършено състояние, в което ние с Него сме идентични, подобни един на друг, което се нарича слети един с друг, обединени във всичко – по свойства, по възприятие, по самостоятелност и т.н.

От това начално/крайно състояние, Той започва да ни спуска в различните детайли на възприятието – към пълната противоположност. А после, оттам, от противоположното състояние, Той ни дава възможност да се върнем в съвършенството с ценен багаж. Да се върнем у дома – това е всичко, което ни е нужно.

От урока по статия на Рабаш, 13.01.2011

[32701]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

„Но тъй като човекът винаги усеща своите желания само вътре, той никога не е в състояние да оцени точно, истинското ниво на връзката между себе си и Твореца”.

Човекът трябва да разбере, че никога няма да узнае истинското величие на Твореца, няма да успее да оцени истинското ниво на връзката си с Него, и изобщо няма да може да измери всичко, което се намира извън него.

Защото, то винаги няма граници, а човек е способен да почувства нещо само в своите ограничени желания/келим. Разбира се, те нарастват през цялото време, но са ограничени в обема си.

Ако сега нещо ми се струва безкрайно или безгранично, то всичко това е само по отношение на самия мен. Да кажем, ако запълниш 200-грамова чаша докрай, то това ще бъде безкрайност спрямо дадения съсъд/кли – това е безгранично и безкрайно, защото той е получил всичко!

С други думи, всичко се измерва по отношение на желанието, на човека. И ако на настоящото стъпало се намирам в състояние на безкрайност, по-късно ми се разкрива още по-голямо егоистично желание и изведнъж установявам, че всичко не ми достига. Така че, къде се е дянала онази безкрайност, в която съм се намирал?

Ти си я усетил в желание с обем 200 гр., а сега, когато твоето желание са го увеличили до 20 кг., не чувстваш никакво напълване.

От урока по статия по книгата „Шамати”, 31.12.2010

[32874]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок № 2 в Москва

Преходът от сегашното вътрешно усещане към усещането на външното, е най-сложното нещо, съществуващо в процеса на развитието.

В нашия свят нас ни развива егоизмът – по естествен начин ни подтиква към търсене. Във висшия свят чувстваме, колко е хубаво да излезем в новото пространство, започваме да го виждаме и чувстваме, усещаме силите, които действат между всички части. Разкриваме картината на силите, която ни свързва и тогава по естествен начин се устремяваме към духовното постижение.

За нас е необходимо да преминем от сегашното усещане към висшето и да се намираме в двете усещания едновременно. Това е много тежък психологически преход. Защото, сякаш отново се раждаме.

При раждането си, бебето чрез своите усилия и с помощта на майката излиза от мястото, в което се е намирало, във външния свят. Така и ние, точно по същите стадии, трябва да преминем периода на вътрешното съзряване, на необходимостта от раждане.

Със свои сили извършваме онова, което се нарича обръщане с главата надолу, напълно променяйки отношението си към действителността. Изтласкващата сила на майката се съчетава с движещата сила на плода – и ние излизаме навън.

Това е сериозно състояние, критичен момент в нашия живот. И за първи път в историята на човечеството, ще го преминем масово.

По-рано, разкриването на висшето или на външния свят е ставало индивидуално. Първо го е разкрил Адам – преди 5771 години. След него, в продължение на хиляди години, много други са разкривали индивидуално тази възможност – постигали са я и са я описвали в своите книги, които са стигнали до нашето време. Така се е развивала методиката.

Но днес, от индивидуална, тя се преобразува в масова. И затова, тя претърпява много сериозни промени. Ние с вас сме пионерите, участващи в нейното реализиране – по тази причина, по-нататък за цялото човечество ще бъде вече много по-лесно. Ние ще се родим, а след нас ще го направят и всички останали – на същия принцип.

Трябва да разберем, колко трудна и в същото време важна е нашата крачка – и колко е уникална.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо сега изучаваме цялата тази необичайно сложна система на световете Ацилут и Некудим на урока по Учението за Десетте Сфирот (ТЕС)?

Отговор: Ние трябва да разберем как да поправяме разбиването, с какви духовни обекти (парцуфим) работим, с какви части.

Светът Некудим – това е разбилият се свят, а светът Ацилут  поправя това разбиване. Ние трябва да знаем кое свойство с какво свойство се поправя и кой е отговорен за всяко действие по поправянето.

Всяко поправяне изисква точно знание – къде е разбиването, какво е развалено и как да го поправим, с какви средства. Всичко това се изяснява до най-малките подробности и чак след това се извършва поправянето.

Проблемът на човечеството е в това, че искаме да поправим този свят без да знаем нищо за него. А светът Ацилут представлява правилен пример за нас: докато точно не разбера причината на разбиването, какви части са се разбили, как са функционирали преди това – не мога да стартирам поправянето.

Цялото поправяне се базира на познаването на неизправностите – само тогава може да се изгражда системата на поправянето. Човечеството няма шанс да постигне добър живот и нещо да поправи, ако не разбираме какво става с нас. Как тогава да стигнем до поправяне?

Затова ни е дадена само свободата на избора да осъществим поправяне. Ние изучаваме системата за поправяне, която се разпространява отгоре надолу – защото там е бил изначално показан целият процес, от начало до край.

Когато се издигаме отдолу нагоре, не сме способни от по-рано да узнаем нито началото, нито самия процес, нито неговия край, за да ремонтираме системата за поправяне. Ние ползваме вече готовата система, която се е изградила при слизането на системата отгоре надолу. Но можем да я използваме само при условие, че успеем да влезем в нея и да стартираме цялата система.

Затова няма никакъв шанс да можем опипвайки, слепешката, както действа все още цялото човечество, да достигнем до някакъв успех. И само науката кабала ще ни послужи като инструкция за поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 11.01.2011

[32523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→