Въпрос: Има ли разлика, когато ученикът изучава кабала индивидуално, заедно с учител кабалист, и когато като нас – учи в група?

Отговор: Ние също учим заедно на урока. Естествено, че е различно от индивидуално учене с учител, но аз не мисля, че сега тази наука може да се предаде някому индивидуално.

В наши дни това е възможно само чрез учене в група и чрез интернет в най-широка форма, когато няма значение къде се намира ученикът. Тогава той ще напредва, а предишният индивидуален метод вече няма да работи.

Не трябва да се съжалява за онова, което не е дадено – трябва да се използва всичко, което имаш. Над всеки съществува управление свише и Творецът управлява целия процес. Там, където имаш свобода на избор, реализирай я и толкова.

За мен няма по-близки и по-далечни ученици – самият ученик всеки път установява колко е близо и така напредва. Близък ученик или далечен – това се определя само по това доколко той иска да възприеме моето вътрешно послание и да го усвои, да го реализира.

И то не зависи от това дали човек се намира непосредственно в клас или живее далеч и учи по интернет, дали е мъж или жена. Всичко зависи само от ученика, от това как той използва онова, което се дава на всички.

Освен това е много важно да не забравя, че не може да съществува положение, при което той почита учителя и пренебрегва групата. Защото учителят е най-вътрешната част от групата, посланник, който се намира вътре в нея. И затова няма как човек, пренебрегвайки групата, да почита учителя – нейният вътрешен заряд.

Групата, това е нашето общо място с учителя, мястото на нашата среща. Това не е съществувало в миналото, когато ученикът е работел с учителя лице в лице. И когато ние се срещаме вътре в групата, всеки ученик сам за себе си определя дали ще се съедини с учителя «пе ел-пе» (чрез общ екран) или «ми-пе ле-озен» («от уста в ухо» – както при обучение на обикновена наука).

И в края на краищата ние се срещаме с Твореца – защото всичко е съединено до света на Безкрайността.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.01.2011

[33080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът ми носи страдания, как ще мога да се приближа към Него?

Отговор: Творецът преднамерено изпраща страдания, за да ти е по-лесно да се издигнеш над своето его, където ги усещаш. А когато се издигнеш над егото си, ще можеш да развиеш различно отношение към другите хора: не на основата на получаването, а на основата на отдаването.

И тогава ще започнеш да усещаш Твореца и света, функциониращ не за да получаваш и напълваш своето его, а основаващ се на отдаване и напълване на желанието да отдаваш, т.е. ще можеш да получиш усещане за второто измерение на реалността.

Природата, в която ние съществуваме, се разделя на две части. Нашата половина се намира в тенденция към усвояване на реалността вътре в себе си. И когато аз възприемам и получавам в себе си впечатление от реалността, в която се намирам, не мога да възприема нищо повече от действителността на този свят.

А втората половина е ориентирана към противоположна ни природа – на отдаване извън всяка обратна връзка с мен. Чрез науката кабала ни се дава възможност да придобием и втората природа и да започнем да усещаме втората част на реалността.

Но след като се издигнеш над своето его, над това, което усещаш в желанието да получаваш, ти вече работиш само с желанието да отдаваш.

Оказва се, че можеш да съществуваш в двете форми и съответно да усещаш двете измерения. А след това ще можеш вече да разбереш защо Творецът е скрит от нас.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33050]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Нашето земно съществуване почти се  е изчерпало . Това, което преди е било стойностно за нас, губи предишно си очарование. Всевъзможните наслаждения, свързани с храна, секс, семейство, богатство, слава, сила и знание повече не ни задоволяват и не могат да ни бъдат цел. Дори когато сме напълнени от тях, ние чувстваме вътрешна празнота.

Затова днес се сблъскваме с много сериозно предизвикателство на природата, която ни показва, че ние изобщо не разбираме къде сме. Целият обем на мирозданието е  пред нас, но ние възприемаме само една микроскопична част от него.

В действителност цялата материя е празно пространство. Материята се състои от атоми, а всеки атом се състои от ядро и електрони. Но ако увеличим атома, така че ядрото да бъде с размера на малка монета, то разстоянието между него и електроните би било равно на цял един километър! Атомът е като слънчевата система, в която планетите (електроните) се въртят около слънцето (ядрото), а всичко останало е празно пространство. И не  космическо празно пространство, което съдържа частици от материята, а е абсолютно празно пространство.

И така, общо казано по отношение на нас, материята се състои от празно пространство. Но може да го погледнем различно: това не е празно пространство, а изпълнено пространство, но ние не чувстваме това напълване. А напълването е най-важната част. То е невидимото напълване между ядрото и електроните, или между всички нас. Не материалните части са важни, а това, което е между тях.

Ние ще можем да усетим това само ако възприемаме заобикалящата ни природа не като предмет на егоистично получаване, а в обратното свойство – отдаване.

Природата се състои от две свойства: получаване и отдаване. Всичко се крепи на равновесието между тях. Но ние – всички заедно и всеки един поотделно – сме получаващи елементи, които се стремят да напълнят себе си. Ние използваме само петте си сетива и своя малък „резервоар” – получаващото желание, и затова възприемаме само малък обем, много ограничено по своето качество късче от съществуващия свят.

Именно тук на помощ идва науката кабала, науката за получаване, за възприемане на истинското състояние. Нейната същност е да развие в човека противоположно чувство, освен получаване – чувството отдаване. Тогава ти излизаш извън себе си, извън своя вътрешен, затворен обем и започваш да усещаш света извън себе си и независимо от себе си.

В предишното празно пространство, в неговите безкрайни простори, където частта от материя е минимална, ти изведнъж ще откриеш обем, запълнен от силата на отдаване – различен, външен свят. Той е изцяло свързан с нашия свят, допълва го, и е негов корен и източник.

Тогава ще започнем да разбираме защо съществуваме, от къде  произхожда всичко и как функционира. Вместо жалки трохи, които нямат начало или край, ние ще видим общата, затворената картина на цялото мироздание. Тя ще ни разкаже за причините и целите, и за това, което се случва с нас.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32968]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

В кабала има много голям проблем: тази наука е написана, използвайки алегоричен език. Написана е по много труден начин. Използвайки странни примери, изрази, кабалистите се обръщат към нас, хората в този свят, като се опитват да ни кажат как да положим усилие, за да влезем във висшия свят. Опитват се да ни кажат нещо за висшия свят, за свойствата, към които трябва да се стремим.

Този език изобщо не е лесен. Ние винаги трябва да се опитваме да го преведем на езика на усещанията, докато всяка дума не започне да отеква с правилното усещане в човека. Всяка дума трябва да „дърпа” някоя струна в мен, извиквайки вътрешен отговор.

Докато стане това, текстът не е ясен за нас. Той е абсолютно външен, не ни докосва и не го възприемаме или преработваме в себе си, и не действаме в съответствие с него. Трябва да открием какво авторът иска да ни предаде. Това е най-важното нещо. Четенето на кабалистичен текст е като настройване на музикален инструмент. Ако се настроим правилно, тогава инструментът ще започне да свири сам.

Написано е, че цар Давид имал арфа, закачена на стената, и в полунощ, когато северният вятър преминавал през стаята, арфата свирела. Ние сме по същия начин. Ако правилно се настроим към външната сила, ще започнем да усещаме нейното влияние и желание й ще съответства на нейните свойства, постигайки резонанс с нея и „вибрирайки” като нея. Това трябва да постигнем.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33012]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как е правилно да се работи с детето по време на избухване на раздразнителност и злост в него?

Отговор: Най-добрият метод е да фотографирате ситуацията и да я поставите на обсъждане. Полезно е човек да види себе си отстрани – и възрастния, и детето.

Когато гледа на поведението си като постоянен зрител, то бързо се учи и прави изводи. То трябва да разбере, че светът не е еднозначен и повърхността не изглежда така, както отвътре.

Вземайки участие в обсъжданията, които се провеждат в спокойна обстановка, детето постепенно се учи да владее себе си, уравновесявайки крайните си състояния. Полученото впечатление остава в него и следващия път то ще се ядоса именно на него. Постепенно впечатленията от такива примери се натрупват и го заставят да възненавиди в себе си избухването на гнева.

Въпрос: В каква сфера на дейност да ориентираме нашите деца в избора на професия?

Отговор: Доколкото нашата организация е възпитателна, то възпитанието е наша главна цел. И затова в армията и в колежа, и в университета нашите деца предпочитат да избират професии свързани с възпитанието.

Преминавайки през различни състояния, нашите деца се възпитават сами и се усъвършенстват във взаимното възпитание. В тях е заложена основата и те могат да постигнат големи успехи в различни области на възпитанието. Те могат да бъдат учители, инструктори, лектори – хората се нуждаят от тях и то в много на брой.

Тези професии са за предпочитане затова, защото които и да е други сфери от дейността са изкуствени и изискват постоянно обучение: човек му се налага да се занимава с подобряване на външните умения. А във възпитанието на неговото кли / инструмента  винаги е с него – той постоянно се придвижва във вътрешното си развитие. Затова възпитанието е най-близката до нас професия.

От беседата по възпитанието, 07.01.2011

[32876]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да свържем противоположностите?

Отговор: Противоположните неща могат да бъдат свързани само чрез съпротива,  която се противопоставя и на двете. Не е важно в какво точно се състои съпротивата – просто трябва да съществува, защото само тя може да свърже двете противоположни явления.

Например, двама души – мъж и жена – не се разбират помежду си. Те се обръщат към специалист психолог и той ги свързва. Как? Като не се съгласява нито с единия, нито с другия – намира се по средата.

Такъв съдия трябва да има и вътре в нас: аз не свързвам две противоречащи си едно на друго неща без трето, защото връзката между тях е невъзможна. А ако се опитвам да направя това, тогава получавам късо съединение и разрушавам своя мозък.

Това се отнася и за връзката между мъжа и жената. Поради нарастване на егоистичното желание, те се чувстват  противоположни един на друг, а между две противоположности трябва да има един по-висш свързващ елемент.

Така Зеир Анпин и Малхут (ЗОН) на света Ацилут, могат да се свържат само при условие, че се издигнат в парцуфа Аба ве-Има. Дотогава между тях няма връзка – тя се образува само заради издигането – постигането на Твореца.

И в бъдеще, семейството ще съществува само благодарение на по–висшата цел в живота, заради постигането на която съпрузите взаимно ще се поддържат.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 10.12.2010

[33003]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Всеки от нас трябва да се грижи за това, неговото време да бъде рационално използвано.

Аз не си представям как може да се успее в каквато и да е работа без лична работна програма. Необходимо е да се състави текуща програма за седмица напред, за да е ясно разбираемо какво да се прави.

Аз трябва да я установя за себе си и да не отстъпвам от набелязания план. Освен това, тя трябва да се обвърже с всички други работни програми, за да бъда аз свързан с тях, като зъбно колелце, с цялата система.

Затова трябва да са строго разчетени всеки час и всяка минута. И в тази степен, в която човек се грижи за външните, за да може от неговата работа да се получи нещо за другите, в тази степен той преуспява във вътрешната работа.

От беседата за духовната работа, 17.12.2010

[33006]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Излизайки във външния свят ние откриваме общата Сила, която включва в себе си и отдаването и получаването. Тя е източник на всичко случващо се и на цялото напълване. Това е Силата на разума, мислите, замисъла, общата сила на Природата.

Наричаме я Творец, защото откриваме, че по отношение на нас тя се явява създател. Но всъщност става дума за всеобемната Сила, включваща в себе си всички останали.

Изучавайки я, ние изучаваме нейните съставни части – законите на Природата, духовния закон на природата – отдаване, който е над обичайното ни, земно състояние. И едновременно с това, започваме да разбираме как е устроена нашата земна същност, видимите източници на законите, действащи в нашия свят.

В резултат, човек разбира защо той съществува и как да излезе от положението, в което се е „прогонил” в едностранно виждане на света. Той започва да преустройва себе си и обкръжаващото общество – не силово, а стихийно. Изхождайки от същия този егоизъм, той разбира, че не трябва да постъпва по друг начин.

Днес ние действаме автоматично, с оптимална изгода за себе си. Така автоматично ще действаме и по-късно, но вече с отчет на общата част: ние зависим един от друг и представляваме едно общо цяло. Виждаме цялата картина, цялата глобална затворена система и затова постъпваме абсолютно по различен начин.

Най-главното за нас е да открием тази обща картина и тогава естествено, че няма да грешим. Към това ни води кабала.

Според степента на развитие ни се разкрива и егоистичната ни природа. Но днес ние най-общо я усвоихме, изчерпвайки всички егоистични инструменти за постижение на света в науката и техниката, в човешкото съжителство и семейните взаимоотношения. Ние виждаме, че сме дошли до задънена улица.

Тук и възниква необходимата потребност от допълнителни знания. Намираме се на границата, на прехода към осъществяване на следващите части на мирозданието. Тя вече е тук, между нас. Понякога я наричаме друго измерение, тъй като въпросът е в това, как измерваш: изменяйки гледната точка, ти виждаш в същия този обем съвършено други явления.

Така ние с вас откриваме новия свят.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че трябва всеки ден да чакаме спасение от Твореца. Но как да съхраним остротата на усещанията в себе си, за да се чувстваме винаги на прага на разкриването и да не изоставаме от него?

Отговор: Трябва да направим усещането за очакване приятно! За приятните неща човек е готов да мисли през цялото време. А ако се уморяваш да мислиш за това, значи не ти е приятно.

Всички сме направени от желание за получаване и ако чувстваме в нещо удоволствие, то се стремим към това, а ако не – стараем се да се избавим. Затова трябва да се постарем да направим така, че мислите за разкриване на Твореца, за разкриване на духовния свят, да са ни сладки и приятни. И тогава няма как да ги забравя!

Трябва да убеждавам себе си през цялото време, че това дава напълване, което ще изпълни всичко, което не ми достига: ще утоли всичките ми желания – глад, жажда, умора! Духовното разкриване е отговор на всичко! И тогава няма да забравя за него и винаги ще го искам! Тази мисъл постоянно ще ме преследва на фона на всичко останало.

А ако мисълта за духовното за мен е тежко задължение, то разбира се, ще са нужни много усилия за него. Но това не е работа, то трябва да бъде удовоствие, като „балсам за измъчената душа“.

Защото ти още никога не си усещал любовта към другарите като сладко духовно напълване. Било ти е просто приятно да прекараш времето с тях. Но представи си, че това ще те приведе към нещо много висше, необикновенно приятно и напълнено усещане, към нещо, което по-рано не си изпитвал, неизразимо чувство на покой, като в тихи, ласкави води, и тогава започваш да се стремиш към това.

Разбира се, за сега това е все още един егоистичен стремеж, „ло лишма“ и ти просто търсиш приятни усещания, но това ще ти позволи да останеш в тези мисли и едновременно с това ще започнеш да изясняваш какво е истина и лъжа и така да се придвижваш.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[32800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Готвейки се за конгреса в Берлин, ние изпитваме трудности при получаването на сили от обкръжението. Как, занимавайки се с физически действия, да не загубим връзката с вътрешната цел?

Отговор: Преди всичко хубаво е, че хората чувстват недостиг на намерение, защото без вътрешната съставка, т.е. намерението за отдаване, външното усилие не може да бъде успешно за достигане на разкриването на Твореца. Откъде да вземем правилното намерение за обединение, в което да действаме?

Трябва да се стараем, както се старае малкото дете да бъде голямо, с всички сили да удържаме намерението и да не забравяме, че изпълняваме всички външни действия, изхождайки от вътрешното усилие. А доколко ще се получи, това вече не се отнася към нашия успех.

Възможно е да искат да ни покажат, че ние наистина сме малки и неуспешни, за да спрем да се гордеем със себе си и да почувстваме, че без помощ свише намерение в нас няма да се установи, че със собствените си сили няма да можем да се обединим.

Ако можехме да се справим сами, нямаше да имаме нужда от Твореца и нямаше да стигнем до състоянието „да вървим при фараона”.

Всъщност човек никога не трябва да се оплаква за получаваните от него състояния. Те се разкриват като следствие от напредването и затова във всеки един миг се явяват правилни. Въпросът е в това как да съумеем с помощта на групата да построим правилното отношение към тях.

В болшинството случаи се укоряваме за миналото: направили сме нещо неправилно, недобро, изпуснали сме, не сме съумели и т.н. Такова е въздействието на нечистата сила/клипа, която ни връща в миналото. Същото се отнася и за разочарованието в собствените свойства: какъв е смисълът да обвиняваш себе си, ако е ясно, че сме егоисти и всеки път само разкриваме това? Върху това състояние трябва да формираме своето правилно отношение.

Затова всичко зависи от усилията. Възможно е човек да е недоволен и да иска нещо друго – това няма значение, тъй като усещането снизхожда отгоре. На начинаещите им показват колко са успешни, ободрявайки ги и поощрявайки ги, като малки деца. А на онези, които напредват, им показват техните недостатъци и неуспехи, за да… не се поправят сами, а да поискат поправяне. При това всички реакции са в наша полза.

Следва да се отдели вътрешната работа на човек относно групата от действията по организацията на обучението, конгресите, разпространението. Едното не се отнася към другото: вътрешните полети и падения не трябва да оказват влияние на външната работа. Има програма за деня и ние действаме съгласно нея, независимо от желанията.

Във вътрешната работа ние полагаме усилия, доколкото сме способни, а какво усещане получаваме – хубаво или лошо – зависи от това какво именно ни се полага да почувстваме. Ако не усещаме въодушевление, възторг и обща поддръжка, значи чрез тези усещания ни помагат да се откопчим от егоизма.

Разочарованието в преминаваните състояния показва на човек, че егоистичното желание не го поддържа и той по естествен начин се отвръща от него. Самият егоизъм способства за това да се откажем от него и това се нарича „помощ против себе си”. Неприятното усещане в работата, съществуващо в нас, се явява помощ от противоположната страна, докато ние не успеем да се издигнем над своята природа и да погледнем на нея отгоре заедно с Твореца. Това е с други думи, когато аз с Твореца стоим срещу фараона. По този начин аз се издигам над него и преминавам махсом.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[33000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→