От урок № 2, Москва

Баал аСулам, „Шамати”, статия 187: „За да се направи правилен избор е необходимо да се избере това, което задължава човека да увеличи своите усилия.“

Растенията и животните, организмите, които не се развиват със собствени усилия, виждат пред себе си предварително зададена картина. А ние, с помощта на книгите и учителя, трябва сами да градим своето бъдещо състояние, да си го представяме в групата. Какво е то? Какви трябва да бъдат отношенията между нас?

Тогава, всеки от нас ще се стреми да се уподоби повече на тези отношения и постоянно ще изграждаме от себе си, в себе си, извън себе си Твореца. Сами. Трябва сами да го създаваме, сами да си Го представяме, сами да сглобяваме, да съставим помежду си тази голяма бъдеща форма. Именно заради това се смятаме за подобни на Твореца. Както Той ни е създал, така и ние създаваме Него. В книгата „Зоар” е казано, че ние „правим” Твореца.

Работата на човека се състои в търсенето на този съвършен модел. И тя се изгражда чрез групата. Затова Творецът е разбил товорението на множество части – за да имаме възможност да Го изградим. Защото нашето идеално състояние е именно Той.

Ние имаме възможност да работим, да полагаме усилия и всеки път да изграждаме себе си в по-идеален вид, в отдаването, в сплотяването – въпреки своя егоизъм да формираме новото състояние. Така, едновременно формираме и себе си, и Него – чрез съединяването на нашите сегашни състояния и желателното следващо.

И именно това е духовната работа по разкриването на Твореца. Ние сами „рисуваме” и разкриваме, изследваме Го: що за идеално състояние е това, наречено „Творец”? В нашите търсения стигаме именно до този идеал, когато напълно се разкриват свойството отдаване и свойството получаване.

Те се допълват взаимно, в никакъв случай не се анулират и нищо не губят. Така се създава идеалната картина, наречена „свят на Безкрайността” – неограниченото състояние на цялото творение.

Както казва Баал аСулам, изборът на движението напред, винаги се състои в по-голямото усилие. Ние трябва максимално отчетливо и ясно да проявим двете противоположни свойства, от които се състои природата – свойстовото получаване и свойството отдаване, и да се опитаме да ги съвместим помежду им. И това взаимно съвместяване, тяхното максимално участие ще ни даде следващата картина, следващото стъпало. А те се съвместяват в средната линия, посредством екрана.

Всяко следващо стъпало, което изграждаме се нарича „явяване на Твореца”. А вече изградили го, веднага установяваме нови недостатъци, нови несъответствия. Отново възниква превес в лявата страна, в лявата линия на егоистичните желания, които нарушават единството, хармонията, цялостната картина.

И отново трябва да изграждаме обкръжаващата среда, която ще ни помогне да установим баланс между дясната и лявата линия, правейки от тях средната линия, съвместяваща тези две сили на природата.

Изборът винаги се състои в тяхното максимално използване – в по-голямото усилие.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011

[33141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Да допуснем, че съм постигнал пълно отдаване и хармония с Твореца. Как да продължа това състояние, за да работя от плюс към още по-голям плюс?

Отговор: В момента, в който почувстваш, че си неутрален и работиш в пълен тандем с Твореца, незабавно започни да търсиш: „Откъде да взема чужди желания, за да започна да работя заедно с Твореца – по същия начин като Него? Нека Той да ми покаже как да се отнасям към останалите!”- и веднага ще започнеш да виждаш как Той напълва всички.

Очите ти ще се отворят и ще видиш, че всички се намират в света на Безкрайността и са изцяло напълнени. Всъщност те, нещастните, крещят, че нямат нищо и проклинат всичко. А ти ги виждаш абсолютно напълнени, абсолютно духовни.

Тоест на следващият етап, започваш да работиш като Твореца, в същата система, при това, изпреварвайки Го, желаейки да работиш вместо Него – ставаш Негов партньор. Ти правиш това. Хващаш Го за ръката и Го теглиш, както малкият големия, за да го направи. Добавяш към това своите желания. Става ти болно за другите и Го принуждаваш да ги напълни

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“, 14.01.2011

[33102]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво се поправя във връзката с ближния? В това, че сега аз го обичам, а буквално след секунда вече ненавиждам?

Отговор: Във връзката с ближния се унищожава този свят, усещането за него като разделен. Аз съм егоист и този свят ни разделя, а ако  постигна правилна връзка с ближния, от моето съзнание изчезва усещането за разделение.

Защото светът – това е твоето усещане, когато  чувстваш само себе си. Ако вместо него, започнеш повече да усещаш ближния, този свят постепенно изчезва. Вместо него ти започваш да усещаш Висшия свят.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33114]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Влязохме в стадия на развитите на последното и най-голямо ниво на желанието, Малхут. И най-важното е, че това желание е общо.

Това е началото на епохата на Машиах. Ако разгледаме всички 6 хиляди години на развитие като 6 дни, то ние се намираме в последното хилядолетите, в последния „ден”. Разликата е в това, че се разкрива всеобщата връзка – Малхут, свързана с Есод.

Ако се разкрива самата Малхут, това е животинското ниво. Но ако се разкрива връзката на Малхут с Есод, със Зеир Анпин, това вече е човешкото стъпало. И затова, тази разкриваща се връзка пробужда в нас стремеж към нещо висше, карайки ни да търсим смисъла на живота.

Защото ние, сякаш се намираме във връзка с Есод – с източника, от който идва живота, светлината Хохма. Чувстваме, че са ни необходими промени и целият наш свят изисква поправяне. Освен това, Есод обединява всичко отгоре до долу, защото Есод е сумата от предишните пет сфирот (Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход).

А от друга страна, Есод е мястото на съюза с Твореца (брит, обрязване), в което са съсредоточени всички поправяния на връзката между Твореца и творението. Това е източникът, от който Малхут получава цялата светлина на живота.

И когато в наши дни започнем да чувстваме този Есод, то изведнъж се пробуждаме и не разбираме, какво е нашия живот, откъде се появява? Ние умираме, а дали животът не е по-високо от нас?

Започваме да се впечатляваме от това, че усещаме връзката с Есод, която малко по малко се разкрива. И това време се нарича епоха на Машиах – светлината на Есод трябва да ни изтегли нагоре (от думата мошех/изтегляне). Есод е мъжкото качество, а ние – творението сме женското качество – Малхут, и за нас е необходимо да предизвикаме сливането на тези две части – мъжката и женската.

А засега, в нас се пробуждат точките в сърцето, защото от Есод се излъчва неголямо светене и стига до Малхут. От една страна, всеки чувства в себе си лично пробуждане. А от друга страна, усещаме себе си свързани един с друг, защото Есод обединява всички светлини заедно, отгоре до долу.

Когато всички тези светлини преминават през Есод, обединяват се и стигат до нас като една обща светлина, тя включва множество съставни и после пробужда в Малхут осъзнаването, че всички сме свързани. Тъй като трябва да постигнем подобие с Есод,  получаваната от него светлина пробужда в нас тази всеобща връзка.

Засега, тя не е правилна, не е добра, и затова трябва да преминем през осъзнаването на злото и през други поправяния. Но все пак, тази връзка вече се е появила. Тези дни се наричат епоха на Машиах, защото именно той ни изтегля („мошех”), издига ни.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 07.01.2011

[33072]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Казано е, че творението трябва самостоятелно да постигне Твореца. Какво значи „самостоятелно“?

Отговор: В какво се състои моята самостоятелност? Къде да я намеря?

Трябва да разбера, в какво се състои моята несамостоятелност, зависимост: от какво и от кого, която зависи и не зависи от мен. Може би съм самостоятелен или не съм самостоятелен, но съм длъжен или не съм длъжен, да се съглася или да не се съглася с това. След всички анализи на моето състояние, откривам себе си извън Твореца.

Може да има такова положение, защото Творецът се проявява под формата на въздействие на две сили върху мен: положителна и отрицателна (дясна и лява), и затова, между нас съществува състояние, при което те взаимно се неутрализират – като полето между два магнита.

Аз се намирам на неутралната ивица. Дясната линия е силата на отдаване, лявата – силата на получаване, а аз съм между тях. Въздействат ми две сили, а в същото време не ми въздейства нито една. Тяхната неутрализация е в мен. Тоест от една страна, Творецът съществува и двете сили ми въздействат, но те въздействат по такъв начин, че не усещам върху себе си тяхното въздействие, защото вътре в мен, те взаимно се неутрализират.

Тоест от една страна: „Няма никой, освен Него“. А от друга страна: „Ако не аз, то кой!“. Това неутрално състояние се нарича средна част на  сфира тиферет.

Ако съм намерил това състояние – то е моята базисна точка, от която лично определям какво да предпочета – дясното/отдаване или лявото/получаване направление на своето развитие.

От урока по статията „Предисловие към книгата «Зоар»“, 14.01.2011

[33099]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Намирайки се в общата система на душите и достигайки нивото на Твореца, ние все така ли оставаме зъбни колелца в тази система?

Отговор: Намирайки се в тази система и уподобили се на Твореца, ние все така оставаме зъбни колелца. Но всеки от нас получава абсолютна свобода, защото, въртейки се заедно с всички, съгласно желанията на всички останали, той  в това усеща пълната свобода.

Ако аз ги обичам, ако аз се въртя само заради тях с всички свои свойства, то аз съм абсолютно свободен. Разбира се, от егоистична гледна точка, това изглежда точно наопаки.

Но ако аз се отнасям към тях алтруистично, с любов – това е именно така. Защото аз нямам повече никакви желания, освен да се въртя заради тях. Ако имам тази възможност – аз съм свободен.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33120]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Ние се намираме в едната част от природата – получаващата, и трябва да достигнем до другата част – отдаващата. Днес тази част е напълно непонятна за нас, тъй като преходът от стъпало на стъпало е винаги непонятен. В диалектиката това се нарича: „закон на двойното отрицание”.

Следващото стъпало – това са друг разум, други чувства и друго виждане. Всъщност всичко е различно с напълно нови параметри. Става дума не за нещо малко по-голямо отколкото това, което имаме сега, а за качествено ново стъпало. Изобщо, по духовния път всяко стъпало е напълно различно от предишното, напълно отделено от него, и представлява нови десет сфирот.

Редът на издигането е: ние сме потопени в егоистично желание, да речем на един сантиметър. Оценяваме го като зло в нашето съществуване и желаем да го поправим на добро. Тогава ние се издигаме на един сантиметър над него, т.е. започваме да го използваме обратно –  по посока на отдаването, и виждаме съвършено нов свят.

След това ние отново се спускаме, но този път на два сантиметра дълбочина. В началото всичко е наред: ние използваме света, т.е. състоянието, за себе си. Но тогава постепенно разкриваме една зловеща картина и отново започваме преобразуване на злото в отдаване. Веднъж избавили се от злото, ние се издигаме два сантиметра и отново виждаме света на отдаването, който е напълно различен от предишното стъпало.

Колкото по-голямо е потапянето, толкова по-голямо е издигането. Близките стъпала са отделени едно от другоа чрез падения и в тях абсолютно всичко е различно. Ние непрекъснато разриваме един нов свят, без да знаем как да действаме от едното стъпало  на другото. Състоянията са напълно различни, дори ако ни изглежда, че „вече сме били тук”.

Как тогава да направя своя  избор? Как мога да избера посоката, следващото състояние?

Затова е необходимо едно просто действие: от всички възможни състояния аз избирам най-сложното, това, което е най-трудно за мен, най-отблъскващо за моята природа. Така действам по отношение на своите другари, против своята природа, и така се издигам на следващото състояние.

Аз трябва непрекъснато да избирам духовното състояние, което е напълно противоположно на сегашното ми състояние. Така получаването и отдаването растат едно от друго. Това е законът на двойното отрицание. На този закон е основан растителният живот, растежът на живите клетки, пътят на нашите мисли и т.н. Всичко се развива по пътя на израстване на противоположностите на едното от другото.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011

[33148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Клипове, Филми - Няма коментари→

Въпрос: Ако обкръжението не ми внуши, че отдаването е добро и приятно, аз никога не ще го постигна, но от друга страна, ако не търся отдаване, то и обкръжението няма да го иска. Как да се измъкнем от този омагьосан кръг?

Отговор: Трябва да постигнем съгласие, че трябва да играем един с друг. За това Рабаш пише в своите статии за групата: защо сме се събрали тук. Никой не е дошъл с готово желание да се свърже с другите, но ние решаваме, че искаме така да действаме.

Ти се оплакваш, че не можеш да напредваш без желание. Но ако имаше желание, ти би се придвижвал егоистично, пак в същия този материален свят!

А как да напредвам над това егоистично желание? Трябва да се повдигнем над него и затова се договаряме в своето обкръжение, че ценим отдаването повече от получаването. Разбираме, как то работи на чертежа, но реално в себе си, не го чувстваме и затова трябва да играем на отдаване, което се нарича „Приложил усилие и намерил!“

Играем, че целта е много важна за нас, а всъщност не виждаме никаква важност. Ние не заблуждаваме себе си, ние го признаваме, но казваме че това не ни притеснява! Потопен съм в егоизма си в този свят и за да се повдигна на следващото стъпало, във висшия свят, аз играя това с другарите си, сякаш ни е важно да достигнем такова бъдеще на света, степента Бина – любов и отдаване.

Ако всички играят пред мен, че това е важно, аз ще го приема като истина. А иначе завинаги ще останем в егоизма си! Ако не си внуша по-високи ценности, от тези, които сега ценя и не ги приема над знанието, никога няма да го достигна.

Ако обкръжението  играе по този начин постоянно с мен, тази игра става постепенно моя втора природа. А вие не искате да играете и желаете да останете „честни“, без да си изкривите сърцето? Но доколкото в сърцето няма нищо, освен егоизъм,  в него  и ще си останете!

Да, признавам, че в сърцето ми има само егоизъм, но играя, за да бъда над него. Аз не мога да заставя сърцето си да се чувства по друг начин, а искам да получа ново сърце – различно! И сега се държа така, сякаш нямам това егоистично сърце – излязъл съм от него и съм започнал да се отнасям към всички само с отдаване.

Издигам се над всичко, което е вътре в мен – там живее един див човек, който не искам повече да познавам! Нека пропадне там вътре, а аз преминавам да живея в друга система, в друго тяло. Обкръжението ще ми повлияе, а също и висшата светлина, но аз сам трябва да се заставям, за да достигна до това! И не искам да чувам нищо против, нека такива хора дори да не се приближават към мен.

Всички трябва да се договорим че така ще играем/работим един за друг. И ако не изпълнявам задълженията си, то аз отслабвам всички и този ущърб се връща обратно към мен, умножен многократно. Затова трябва да се боя да не би да не изпълня условието на взаимното поръчителство, иначе ще пострадам много силно! Поръчителството е страшно оръжие, нож с две остриета.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[32797]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се разбере, че нашите ежедневни учебни занятия – това не е получаване на знания, а развитие. Всеки урок, на който ти си присъствал – днес, вчера, онзи ден – това са етапи от твоето развитие.

Това не е изучаване на някаква статия или части от „Учението за Десетте Сфирот”. Като се изучава този материал, ти изясняваш по какви степени да се развиваш. И затова е много важно след това, през деня да оставате в това, което е учено на урока.

Целият ден трябва да се върти около тези часове, когато се срещаме на урока. Необходимо е да се работи над урока, да се обработва, да се стараете да не загубите, да четете моя блог – да се занимавате с този материал, колкото се може повече. Защото така ние вече се обединяваме с мислите и се оказваме на нашия общ определен етап от развитието. Това е много важно, вече се получава една обща мисъл.

Аз видях, че дори Рабаш е правил това и се е връщал през деня към този материал, който сме изучавали сутринта. И той е говорил за него с тези същите думи, спомняйки си прочетената статия.

Това е хубаво, това означава, че човек преживява това, като го пренася от главата в сърцето.

Всеки ден ние тръгвахме на разходка с Рабаш и ако аз отидех малко по-рано, то го намирах, да седи и да чете или да пише нещо, което се отнасяше до сутрешния урок. И по-късно, когато пътувахме в колата, ние говорехме само за статията, която изучавахме на урока или за частите на ТЕС.

А ако му беше необходимо да тръгнем на прием при лекаря, то той взимаше със себе си страниците със статията или том от ТЕС и ние седяхме там, на опашката, и говорехме за това, учехме. И обикновено това беше този материал, който ние току що изучавахме сутринта.

От урок по „Учението за Десетте Сфирот”, 07.01.2011

[33083]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Човечеството все още недостатъчно осъзнава какво трябва да разбере и разкрие. Ние сме объркани и не разбираме как да действаме.

Но науката кабала не е предназначена да урегулира нашия живот в този свят. Напротив, тя говори за това, че от този свят ние сме длъжни да започнем да се издигаме, встъпвайки във висшия свят, който постепенно ни се разкрива.

В него има съвсем друго битие – не вътре в нас, а между нас. В пространството между елементарните частици на мирозданието ние ще започнем да усещаме абсолютно нови явления и ще чувстваме себе си по друг начин – интегрално, глобално взаимосвързани, съществуващи заедно в една система. Вместо само себе си, ще започна да усещам тази система като едно цяло. Тогава в човека ще изчезне усещането за отделно Аз. Неговото аз ще стане общност, целия свят.

Този преход, както казва кабала, трябва да се случи в наше време. Затова ние откриваме глобалната криза във всичко, което сме създали за хилядите години развитие. Трябва да осъзнаем, че не е възможно повече да се съществува в миналата парадигма, че е дошло време да се излезе в ново отношение към себе си и към света. Ние трябва да пристъпим към изследването на „пустотата” между нас, която е запълнена с огромни сили. Те всъщност, управляват всички.

Тогава ще разберем кои сме и какво е предназначението ни и ще можем да достигнем съвършено друг живот. От една страна към това ни тласкат страданията, а от друга страна, към това ни притегля някаква друга вътрешна сила, тяга. Във всеки съществува тази „точка в сърцето” – началото на новия свят, който се разкрива в пустотата.

Цялата наука кабала е изградена на това, да ни разкрие този нов свят, този допълнителен обем, в който ние съществуваме и да ни разкаже за средствата, благодарение на които ние ще можем да го усетим и да го изследваме, а също така и да взаимодействаме с него.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32960]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→