Въпрос: Ние наричаме желанието материал на творението. Но как оттук да направим паралел с материята в нашия свят?

Отговор: Струва ти се, че материята в нашия свят е твърда, течна и газообразна. Изпарявайки се тя все едно се изплъзва от твоите усещания, а след това отново се връща, кондензирайки във влага. Този кръговрат на материята изглежда такъв само за теб.

Всъщност става дума не за материя, а за сила. Тази сила въздейства на нашите сетива, разслоява се в тяхната призма и ни се представя като вещество от материалния свят. Такава картина се рисува на екрана на нашето съзнание.

Например, ти не можеш да докоснеш въздуха, различните вълни и много други явления. Материални ли са те или не? Материални са. Що за материя е това? Желанието да се наслаждаваш. „Но нали аз не мога да го докосна”. Да, не можеш. И какво от това? Нали тялото ти е е животно, ограничено от петте сетива и възприемащо в тях много тесен спектър от явления.

Нима можеш по себе си да съдиш за природата? Представи си някое животно, което сортира света само съгласно това, което чувства и разбира. Нима можем да наречем това сериозно обективно изследване, истинска наука?

Например, чувстваш парче лед в ръката си. Но ето той се стопява и се изпарява – в това число и в усещанията ти. Значи, това вече не е материя?

Кабалистите обясняват, че в действителност твоят свят се очертава от сила – само за теб тя представлява, да кажем, парче студен лед. Всъщност, на някои той съвсем няма да се стори студен, а и в техните усещания ще изглежда съвсем друг.

Било е създадено само желанието да се наслаждаваш, силата на получаването. А след това, развивайки се, тя достигнала четвърти стадий – но само благодарение на светлината, която прониквала в нея и я просмуквала все повече и повече. Така маслото попива в тестото, за да може накрая то да се измени и да придобие нова форма. Ето и нашия материал, желанието да се наслаждаваш, се променял под въздействието на светлината, докато не си задало въпроса:”Кой съм аз?”

Откъде идва този въпрос? От съпоставянето със светлината. „Откъде съм? Защо съм? Кой ме управлява? Кой още се намира вътре в мен?” Ето какво, всъщност, пита творението. Всичките ни въпроси, са въпроси за Твореца, който се крие в нас. И те са предизвикани от действието на светлината. Ние нямаме друг избор, длъжни сме да Го разкрием и да се уподобим по свойства с Него.

И така, има само сила и тази сила рисува на нашия екран картината на реалността. Твореца е отдаващата сила, ние-получаващата, а между нас е екрана. Какво е това? Откъде се взе? Силата на отдаването, проникнала в силата на получаването, поражда в нея особено отношение, желанието да се уподоби на отдаването. Това е екрана.

В крайна сметка, цялата реалност – това са само две сили.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 18.03.2011

[38459]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е скрит, скрито е свойството отдаване, скрито е бъдещето, и аз не мога да го видя с егоистичните си очи.

Никое духовно свойство, не би могло да се разкрие в сегашния ми егоизъм и аз нямам никаква възможност да повлияя на разкриването му, освен работата с обкръжението. Защото именно в нея аз разкривам колко не искам и не съм способен да отдавам. Готов съм на всичко друго, само не това!

Това се нарича „разкриване на злото”, пречки от Фараона – и ако ние всички заедно не ги преодолеем, те ще ни погребат под себе си. Всички тези престъпления и спорове, които са се случили в Египет, а след това в пустинята, сблъсъците един с друг и с Твореца – това е искане на някакво напълнение, плащане на място, където трябва да мислиш само за отдаване и да не мислиш за себе си.

Помислиш ли за собствената си изгода – това е престъпление. Независимо от това, че нищо не си получил, самото очакване на възнаграждение за отдаването е вече грях. Трябва да се грижим този стремеж да бъде едностранен и тази едностранност постоянно да се усилва. Защото в момента, в който отслабваме натиска, по естествен път възниква искане за самия себе си. Затова е необходима поддръжка и поръчителство от обкръжението.

Какво ще ми помогне, за да не пробия дупка в борда на общата лодка – да не мисля за себе си, а само за обкръжението, за нашия кораб? – Само подкрепата на другарите ми. Защото аз се намирам под тяхно влияние, те владеят моето сърце и моя разум и стават по-важни от мен. Такова отношение трябва да ми внуши обществото.

Това ще ми позволи да се откъсна от мислите за самия себе си и да превключа цялото внимание, всичките чувства и разум навън, както майката, всичките нейни желания, сърце и чувства, на която са в нейното бебе. Ако достигна до такива усещания – значи съм получил отдаващо свойство.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню-Джърси“, 21.03.2011

[38664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Обикновено е прието различни народи да почитат празници в чест на исторически събития, случили се в този свят. Но след като народът на Израел се отделил от другите народи заради изпълнението на специална мисия, да осъществи върху себе си поправянето на човешката природа, а след това да доведат цялото човечество към това, поради това неговите празници имат особено значение.

Свитъкът (Мегилат) на Естер, който е посветен на Пурим и който разказва за Мордехай, цар Ахашверош и царица Естер, които са спасили евреите от гибел, когато злият Аман планирал да ги убие, всъщност описва как се постига целта. Затова е написано, че в бъдеще всички празници ще бъдат отменени, с изключение на празника Пурим, защото на този празник, на това стъпало, сияе най-голямата светлина, която включва всички предшестващи стъпала.

Всички празници на народа на Израел символизират особени състояния на стълбата на духовните стъпала, които изкачваме от този свят към света на Безкрайността, постигайки все по-голямо подобие с Твореца в отдаване, любов и съединение между нас. Затова всяко по-висше стъпало включва всички по-нисши стъпала като негови съставящи части. Пурим, най-висшето стъпало, очевидно включва всички предишни, по-малки стъпала, които са отменени пред него и влизат в него. В края не остава нито един празник освен празника Пурим.

Как достигаме до този празник? Всичката ни работа е основана на издигане на молитва (МАН) за съединение и любов между нас, които се опитваме да постигнем. Цялата ни работа е посветена на поправяне на разделението. Първо, трябва да се обединим на нивото „отдаване заради отдаване”, което означава свойството Мордехай.

Когато достигнем до „царските врати” (както в историята разказва за Мордехай, който седнал пред царските врати), там срещаме своя Аман, огромното и ужасно егоистично желание, което се разкрива в нас. Тогава трябва да го поправим и да получим светлината в неговите келим с намерението на Мордехай, „заради отдаване”. Така получаваме светлината на Мордехай в келим на Аман и постигаме края на поправянето (Гмар Тикун).

Ние трябва да вземем силата, „духовния съсъд” от своята природа, своето егоистично желание, и към него да прибавим желание с намерение „заради отдаване”, за да може то да властва над нас, „да оседлаем желанието” като Мордехай, който язди на върха на коня.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38586]

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Празници - Няма коментари→

Първото разкриване на Твореца е разкриването на свойството отдаване, на излизането от себе си „навън”. И разбира се това не ни се струва рационално – защо ми е да мисля само за другите?

Ако аз като егоист мисля за някой друг, тогава чувствам от това празнота и очаквам компенсация. Още не съм излязъл от егоистичните сметки и не разбирам, че издигайки се над свето его получавам нов разчет, който сега не ми е известен.

Мога да разбера, че очевидно ще спечеля от това, че ще стана подобен на Твореца. А да се приближа към него е толкова явна печалба, че съм готов да заплатя за това. Ако за тази цел трябва да изляза от самия себе си – готов съм! А освен това ми обещават целия духовен свят – и аз съм съгласен да работя.

Тоест докато си представям някаква изгода, напълване, то естествено имам сили и готовност да се включа в обкръжение, да се обединя за тази цел. Но в момента, в който започнем да чувстваме, че свойството отдаване няма да даде никаква изгода на нашите егоистични желания – веднага се появява проблем.

Трябва да разберем, че се каним да разкрием нова реалност, друго измерение, което няма нищо общо с този свят. Това е такъв разрив и противоположност, които преди не е било възможно да си представим. Не разполагаме с никакъв пример, който би ни позволил в някаква пряка или обратна форма да разберем, почувстваме или да си представим нещо от духовния живот.

Този преход от единия свят в другия, който се нарича „пресичане на Крайното море (Ям Суф)”, човекът прави без да знае къде и към какво отива. Творецът и творението са две абсолютни противоположности. И докато не преминеш от едната в другата, не е възможно да разбереш, какво означава едното да е срещу другото.

Затова да изискваме днес някакво разбиране, постижение, подкрепа от своето егоистично сърце и разум e все едно да се простреляме в крака и да спрем своя напредък. Как можеш сега да искаш нещо по пътя, ако сам блокираш колелото на своята кола, която те отвежда напред.

Не трябва да пробуждаме егоистичните желания! А ние не само ги събуждаме, но ги и дразним с викове: „Дайте ми да видя и да почувствам нещо!” Сякаш поставяме ултиматум – ако не получа, няма да се движа. А освен това смятаме, че това упорство ще ни помогне…

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 21.03.2011

[38661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От материалите за принципите на възпитание: В наше време, желанието за наслаждение изцяло е изчерпало себе си и развитието му спира.

Вследствие на това, човек изпитва пресищане от своето развитие, не намира смисъл в стремежа за още по-големи наслаждения, усеща опустошеност и потъва в депресия.

Несъмнено, ако нашето егоистичното желание продължи да се развива така и по-нататък – предявявайки нови и нови изисквания, ние с радост и въодушевление бихме го удовлетворявали. Неуморно и без разочарование бихме водили това състезание денем и нощем.

Но на желанието ни е наложено ограничение в плоскостта на егоистичното наслаждение. И затова, голяма част от света днес усеща умора и безсилие, безцелността на подобно развитие. И работата не е в това, че сме станали по-умни, че ни е омръзнало – не, това е изключително резултат от финалния стадий на развитие на нашето желание, което повече не може да напълва себе си егоистично.

Вече не се замисляме за новите постижения. Още преди сто години, пред нас са били само научно-техническите предизвикателства в сферата на комуникациите, на космоса, на биологията, на генетиката, на дълголетието и т.н. А днес сме равнодушни към подобни постижения, не знаем за какво са ни необходими. Започваме да изпитваме недостиг от напълване.

Наистина, напълването винаги не ни е достигало, но всеки път се е откривала възможност да напълним себе си на по-високо ниво – и още, и още… Човекът постоянно е търсил и намирал, за какво да живее.

Така се мятаме от едно към друго: да опитаме нещо сладко, да послушаме музика, да се насладим на това, да се насладим с онова… Намираме се в непрекъснато търсене на наслаждения, изградихме си съответстващо обкръжение с помощта на СМИ. Огромно количество неща са готови да ни възбуждат на всяка крачка – и изведнъж всичко това губи каквато и да е ценност, сякаш пропада в небитието. Предишните наслаждения престават да откликват в човека.

Съдейки по тези признаци, преживяваме последния стадий от развитието, базиращ се на увеличаването на егоизма. Какво ще бъде по-нататък – не знаем. Разбираме само, че започваме да потъваме в голяма, бездънна депресия, в отчаяние, каквото никога не е било. Защото няма на какво да се наслаждаваме.

Това е най-големият проблем на света. Ако днес, някой изобрети нов източник на наслаждение, той ще може да властва над човечеството. Скоро ще настъпи време, когато всеки, който успее да покаже на човечеството някакви средства за наслаждение, ще придобие тотална власт, благодарение на контрола над тези средства. Всички ще се устремят натам, всички ще побягнат към тях.

Защото ние сме същества, усещащи потребност от наслаждения. Ако няма наслаждения, тогава не си струва да се живее. Човекът прави сметка: дава ли му животът повече напълване, отколкото загуба? И ако не, си разчиства сметките с него.

Тази равносметка е много проста: изваждане на едното от другото и проверка на резултата. И затова, ако пред човечеството не се открие новата перспектива за наслаждаване от отдаването (тъй като вече не е възможно да се наслаждаваме от получаването), тогава е обречено на гибел.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 21.03.2011

[38713]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Вчера гледах на нашия телевизионен канал транслация на културната програма от големия конгрес в Израел през миналата есен.

Там дефилираха представители на различни групи, показваха характерните танци на различните народи от всички краища на света, откъдето бяха дошли хора. Имаше огромна аудитория и абсолютно особена атмосфера, такава, че не можех да се откъсна, докато не я изгледах до края.

И там не видях разочаровани или унили лица, защото общото въодушевление подейства върху всеки и в цялата зала цареше радост, надежда, възторг, вдъхновение.

И дори не поради това, че там се беше случило някакво особено духовно разкриване, но просто такова въздействие оказа настроението на обществото върху всеки един човек, който се беше включил тук, и в същия момент всеки се почувства радостен и щастлив.

Такава сила притежава обкръжението – единственото, което не ни достига, ако ние искаме да напредваме всеки миг. Защото на този път ние не можем да искаме друго разкриване, освен разкриването на отдаването, т.е. такова поправяне, чрез което аз ще имам възможност само да отдавам, да се свържа с другите и нищо друго не ми трябва, като Бина, която не иска нищо за себе си (хафец хесед).

Творецът иска от нас да станем като Него: да отдаваме заради отдаването, а след това, да получаваме заради отдаването. И затова нашето напредване винаги е „над знанието“, т.е. не можем да молим да се прояви някакво друго свойство или напълване, освен свойството отдаване.

И дори не е важно, предоставят ли ми възможност да отдавам или не. Аз нищо не чакам в отговор от Твореца, освен самия устрем към отдаване, който ще се развива в мен през цялото време все повече и повече.

На света такова отношение за сега не му е ясно и самите ние все още постепенно се приближаваме към това, да чуем и да разберем в какво е неговата същност. Но няма изход, цялото човечество вече се намира в този процес на поправяне и трябва да разбере, че няма път назад. Не можем да спрем историята. Целият свят преживява много бързо развитие по посока на това ново свойство – свойството отдаване, което започва да управлява света.

Затова кабалистите казват, че няма друго средство, освен организирането на такова обкръжение, което ще ни поддържа по пътя към целта, ще ни дава сила, въодушевление, радост. Всичко това ние няма да можем да получим от Твореца, още по-малко от самите себе си – само от обществото.

Затова акцента в нашето разпространение трябва да бъде на такива впечатляващи мероприятия, като например културните програми на конгресите. Това и означава „присъединяване към доброто“ – думи, които сме избрали като свой девиз. И колкото повече има такива програми, които да предават радостта, съединението, придобиването на мощ – толкова по-жизнена сила ще се предаде на всеки.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 21.03.2011

[38681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Душата, която придобивам, присъединявайки към себе си чуждите желания, се дели на пет части, съгласно нивата на авиюта/силата на желанието – шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3 и далет/4. Освен това, на всяко ниво на авиют, душата се състои от 613 (ТАРЯГ) желания.

Излиза, че в мен се намира цялото това множество от желания, всяко от които нараства в своя авиют от ниво шореш до далет. В степента на моето израстване, всички тези желания нарастват едновременно и на всяко стъпало имам 613 желания, намиращи се във всевъзможни връзки помежду си на определеното ниво на авиюта.

Тоест на всяко стъпало трябва да осъществя 613 връзки, взаимодействия на нивото на авиюта, присъщо на това стъпало.

Изкачвайки се по тази стълба от стъпала, аз постигам един след друг всички светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К и стигам до Края на Поправянето (Гмар Тикун), света на Безкрайността.

Излиза, че всеки път се издигам и постигам нов свят – но не веднага, а на части, защото във всеки свят има 25 парцуфим – 25 вътрешни стъпала, които постепенно постигам. По този начин, на всеки подем от този свят до Безкрайността,  преминавам 125 стъпала = 25 парцуфим х 5 свята, докато не постигна цялата обща душа.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38563]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

„Зоар” описва целия процес на нашето духовно развитие с езика на алегориите. Защото той не може да ми обясни нищо от духовния свят – тъй като аз не се намирам в него. В духовния свят има само сили.

И затова, ако не усещам тези сили, не се намирам в тях и не работя с тях, то не съм способен да се свържа с този духовен материал.

Добре запознат съм с материалния свят, а за духовния не знам нищо. Как мога да премина от материалното към духовното? Затова, кабалистите вземат думи от този свят, но показват чрез тях духовния. А ние трябва да се постараем да видим духовния свят зад тези думи. Полагайки усилия се стараем, да се приближим към духовния свят.

Какво намеква „Зоар”, чрез тези думи: куче, лъв, жертвоприношение, Израел? Думите са от този свят, но смисълът им е напълно различен. Усилията, които полагаме, за да разберем истинския им смисъл, всъщност ни спасяват – издигат ни на следващото стъпало. И затова, всеки път трябва да се грижа само да се стремя към целта и постоянно да помня, че книгата говори за духовния свят, за моето духовно състояние, което съм задължен да разкрия: „Какво се крие зад тези думи?”.

Тогава, както е написано в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, т. 155, „благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, обкръжаващите души пробуждат върху себе си светлината”. Ние пробуждаме огромната светлина, скрита в тези книги и тази сила ни поправя.

Тогава изведнъж установяваме, че „куче” – това е клипа, нашето желание да се наслаждаваме, което засега не ни е дадено да поправим, „Исраел” е нашето желание, което се стреми към поправяне. „Жертвоприношения” са онези наши желания, които можем да обработим с помощта на всевъзможни действия, за да ги използваме, получавайки заради отдаването, т.е. за благото на ближния.

Излиза, че в нас има „Исраел” („Исра-Ел” – „Направо-към-Твореца”) – желания, които се стремят да постигнат отдаване. Има „жертвоприношения” – желания, които трябва издигнем и за тяхна сметка да се приближим към отдаването (на иврит „жертвоприношение”/„курбан” – от думата „каров”/близък). И има клипа – желания, които не трябва да използваме.

За сметка на действията, за които разказва „Зоар”, Исраел постига Твореца, към който се стреми – разкриване на Твореца на творенията, на свойството отдаване.

Но как разпознавам всички тези желания? Именно в съединението с другите души, със своите другари в групата. Как избирам от всички предоставени ми възможности какво да използвам, а какво не? Аз имам целия асортимент – целия живот. Вземам от живота си необходимото за съществуване. А всичко останало разделям на такова, което може да бъде полезно за връзката ми с групата и на това, което не може да бъде полезно.

Полезно – това са „жертвоприношенията”, желания, с помощта на които се приближавам към другарите, за да се издигна. А тези желания, с които не мога да се приближа към тях се наричат „клипа” – трябва да ги отхвърля и да не ги използвам.

И така, всеки миг. Моята цел е да се съединя с групата, в която в единството с другарите ще разкрия свойството отдаване – Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

От статията „За Пурим”, от книгата „Шамати”: „Мордехай е праведник и работи само заради отдаването. Той не изпитва никаква потребност да се издига нагоре по стъпалата, а се задоволява с малко.

А Царят желае да му даде светлината Хохма, излизаща от лявата линия. Но работата на Мордехай била само в дясната линия. И какво направил Царят – „издигнал Аман”, тоест възвеличил лявата линия, както е казано: „И го поставил над всички министри, и му дал власт””.

Ако човек изцяло се намира в отдаване, не мисли, че е възможно да получава също и заради отдаването – тъй като тези свойства си противоречат. Аз съм насочен само към отдаване, от себе си – и искам само това. Наслаждавам се, че давам и мисля за другите, и в този вид моето отдаване, действие, мисъл, желание – всички сили на душата ми са насочени в една посока: от мен – навън, към този, комуто давам. Ето така е устроено свойството „Мордехай” вътре в нас.

Но ако изведнъж някой иска да разкрие на човек цялата му способност да отдава, в него трябва да се отгледат получаващи желания, за да може той да получи заради отдаването и между него и Твореца да възникне съединение, взаимност.

А ако само отдавам на някого, между нас няма съединение. Само ми се струва, че сме свързани, защото се намирам в него, в неговите желания – но той не се намира в мен! И затова, между нас не съществува сливането, което е било цел на творението.

Съединението е възможно само, ако аз също получавам от другия в същата степен, в която искам да му дам – и тогава между нас ще има взаимност, защото съединението е възможно само между равен с равен – колкото получавам, толкова отдавам!

Но ако аз получавам заради отдаването, за да върна на другия напълването, то това действие включва в себе си две противоположни свойства: получаване, даващо наслаждение – и отдаване заради наслаждаването на другия. Затова, нашият Мордахей (свойството отдаване вътре в нас) не разбира как може да го направи. Ние наистина не разбираме това, защото е много високо състояние.

И как да се подтикне човек към такова действие и да се изведе от равновесието, което дава отдаването заради отдаване, свойството на Бина, което не желае нищо за себе си – а само да отдава колкото е възможно? Как да го задължиш поне да помисли за получаването, да се добави получаване към отдаването? Това е много сложно и многостранно действие, което изисква напълно различен подход, истинска вътрешна революция, за да разбереш как да го използваш.

Работа, явяваща се резултат от тяхната взаимна връзка, която никога преди не е изглеждала възможна. И затова, тук е необходима много голяма, допълнителна сила – чужда и жестока, която ще зачеркне целия предишен подход – „отдаване заради отдаването”, метода на Мордехай до такава степен, че Мордехай в мен ще се почувства изпразнен, недействащ! Аз повече не съм способен да отдавам заради отдаването и изпадам в „нечистите желания”/клипот, просто пропадам!

И само тогава се разкрива този нов подход, възможността да получавам заради отдаването – но не по-рано. Тоест както обикновено, развитието става по всичките 4 стадия, докато не стигнем до решението.

Затова, в историята на Пурим действат толкова много персонажи – помощници на Царя и Аман.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38575]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е намерение?

Отговор: Намерение е онова, което искаш от своето състояние. Важно е не какво говориш или правиш, а къде се целиш, какъв резултат очакваш от сегашното състояние – не е важно от своето или от нашето.

Казано по друг начин, какво искаш да видиш в следващото си състояние, как си го представяш сега? Какво ще правиш: дали ще отдаваш на Твореца, дали ще получаваш за себе си, ще печелиш ли, ще крадеш ли, повече ли ще даваш, ще раздаваш ли? Какъвто си представяш себе си в следващото състояние – именно това е твоето намерение.

Ето защо, намерението е присъщо само на човека – защото само той от цялото творение се намира извън времето. Намерението не действа в материалното, а в духовното време, което се намира над нашето желание.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 20.03.2011

[38606]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→