Въпрос: Ако възпитават религиозно човека от детството му и му внушават, че съществува един Творец, защо хората вярват в различни нечисти сили?

Отговор: Как можеш да вярваш в Твореца, когото никога не си видял и усетил? Нима може да се изисква от човека да вярва само на разкази? Едни ще ми разкажат едно, други – друго, но никой от тях не е видял нещо със собствените си очи, а и аз не съм видял. Сляпа вяра не трябва да има!

Затова кабала говори само за реални постижения – може да се съди само за онова, което виждат твоите очи. Не трябва да се отстъпва от този принцип.

Необходимо е да се познае Твореца, да се разкрие, а не да се повярва. Кабала казва: има някаква висша реалност, все още неизвестна за теб, скрита. Знаеш, че когато гледаш с късогледи очи без очила, можеш да видиш само на метър от себе си, а с очилата можеш да видиш на километър.

По същия начин съществува допълнителна възможност още повече да разшириш своето възприятие, зрение, разбиране, усещане – безкрайно! А също да добавиш към него нови свойства, да разкриеш някакви нови измерения. Всичко това е възможно.

Такова предположение приемаш – като в науката. Вярваш на кабалистите, че ако бъдат извършени определени действия, за които те говорят, ще можеш да постигнеш такова ново възприятие – да стигнеш до постижения, познания, усещания. А не просто да вярваш.

Тоест в какво вярвам? Вярвам в тяхната методика. Приемам това с въпросителен знак и го осъществявам на практика. И виждам, че тази методика е много логична, ясно ми обяснява как мога да се променя благодарение на обкръжението, как трябва да действам съгласно силите, съществуващи в природата.

Вярвам само в това, че методиката дава желания резултат. Но самите действия са ясни и напълно обясними. Напълно реално е, че с помощта на обкръжението мога да работя срещу своята егоистична природа, за постигане на противоположните на нея свойства. Това се нарича „вяра в мъдреците”, когато следвам техните съвети.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011

[41636]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашият основен проблем е да установим своето отношение към Твореца. Ясно е, че то е субективно и напълно зависи от нас – от това, как мислим и чувстваме. То се променя не в зависимост от отношението на Твореца, когото не познаваме, а от това, какво мислим за Него.

От една страна, става дума за Природата – за средата, вътре в която се развиваме. Някога човекът е започнал да разкрива природата, да се издига в нашия свят от животинското ниво на човешкото, да изследва заобикалящата го среда. А след това е започнал да изследва духовния свят, когато неговото желание е дорасло до такова ниво. Така, според степента на нарастване на своето желание, човекът все по-дълбоко е прониквал в природата.

Но човекът се състои от две части: чувстваща и разбираща, които се намират в определена връзка и си влияят една на друга. Именно чрез тях – чрез чувството и разума, ума и сърцето – той изследва онова, което усеща. А това, което не влиза в сетивните му органи, остава неизвестно за него. Той изследва само своите впечатления, а за онова, което е недостъпно за усещане, изобщо не говори, защото ще бъде празна философия, фантазии.

Затова, нашите представи за Твореца се основават не на това, какъв е Той, а на това, как Го усещаме. А кой е Той всъщност, никога няма да узнаем! Знаем само че има някаква висша, външна сила, която усещаме като природата около нас.

Най-близката нейна част наричаме този свят. А има още по-широка природа, разкриваща се на човека, благодарение на неговото особено развитие. Тя се нарича висша природа. А какъв е самият Творец – кой знае?

Затова, науката калбала говори за всичко само по отношение на човека. Написано е: „Няма никой освен Него!” – така чувства човекът, изяснява си, в резултат на своите изследвания.

Кабалистите ни разказват за своите впечатления от тази единствена висша сила и излиза, че Творецът, като че ли се сърди, радва се, наслаждава се. Така чувства човекът, така усеща висшата сила! А какво всъщност става с Нея, за нас е неизвестно.

И за всички нас е много важно да установим своето отношение към тази Висша сила, за да знаем откъде се взема тази форма, картина, впечатление, усещането, което получаваме от Него. Кого чувстваме: Него Самия или самите себе си? Или чувстваме себе си на фона на Неговата светлина? Или пък чувстваме нещо общо между нас, някакво наше взаимодействие? Необходимо е да знам това!

Ако ми е добре или зле – от кого зависи това усещане: от мен самия или то идва от Твореца? Или може би зависи от съответствието помежду ни, от някаква особена връзка?

Ако извършвам някакво действие – на думи, в мислите или физически – Той ли ме принуждава да действам или имам някаква свобода? Но откъде ще я има в мен, ако съм резултат, плод на Неговата работа?

Тоест необходимо е някак да се определим по отношение на връзката си с Твореца, иначе през цялото време ще се объркваме. Това има огромно значение за нашето отношение, за нашата вътрешна работа и за връзката ни с Него. И то също се отразява на всички наши отношения помежду ни, вътре в семейството и на човека със самия себе си.

За нас това не е абстрактен въпрос. Установяването на своето състояние, на връзките, на нашето отношение към Твореца влияе на всички пластове от нашия живот. Това е най-основното нещо. И затова, за нас е толкова важно мнението на Баал а-Сулам в статията му „Няма никой освен Него” – най-първата статия от книгата „Шамати” (Чуто).

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41561]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да научим от Фараона?

Отговор: Можем да се научим от Фараона на лоялност към Твореца. Той изпълнява задачите си вярно и усърдно. Той е истински роб на Твореца, като никой друг.

Всъщност, става въпрос за механичната сила, скрита в природата. Всеки път и на всяка степен, във всяка молекула и атом, във всяка комбинация и връзка, тя изчислява как да завладее всичко което е възможно да се притежава. Това е уникална вътрешна програма която работи във всяка частица на творението, във всяка система, и всяка комбинация.

Ето това е „Фараонът“ – нещо тотално, всеобхватно, присъстващо във всяко желание, във цялата създадена реалност. Не оставя нито една частица от създаденото само за секунда. На фона на звезди и галактики, в нашия свят и всички други, има тази универсална, неделима програма. И това е на което трябва да научим от Фараона: на устойчивост, на безкомпромисен подход към нашите отговорности.

Също така, вместо старата програма, ние трябва да се погрижим и да инсталираме нова. При това, този ъпгрейд се инсталира над Фараона: Ние го използваме и в никакъв случай не го премахваме поради безполезност. Духовното ъпгрейдване винаги се инсталира върху вече съществуваща помощна програма. Ние работим върху Фараона, върху нашето желание за получаване, заменяме нашето егоистично намерение с алтруистично, докато желанието на Фараона си остава същото.

Имаме намерението и желанието да получаваме, което е предварително определена активна система; това е което съществува. И тогава ние превключваме тези намерения за отдаване, като същевременно запазваме желанието за получаване. По този начин ние навлизаме в духовната реалност, тази която ще бъде. 

Долу е Фараона, горе – Твореца, и те се противопоставят. А преходът се извършва с помощта на Светлината.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41235]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Именно на такъв човек, който съгласно корена на душата си, иска да разкрие едната, единна висша сила, действаща в реалността, му „помагат” отгоре, изпращайки му препятствия.

Творецът непракъснато разкрива в него все нови желания, увличащи го в различни посоки. И човекът забравя, че няма никой, освен Твореца, отново се обърква и не може да изгради в себе си образа на единната висша сила, към която трябва да се обръща.

Всички тези трудности са помощ свише за човека, който притежава стремеж към разкриване на Твореца, която се изпраща именно във вид на пречки.

И на човека му се струва, че сякаш при другите се получава да останат в тази единна картина, само с усещането, че няма никой, освен Твореца. А при него, тя непрекъснато пропада и се обърква. На света не му струва нищо да говори така и само на него му е трудно, и постоянно се промъква като през мъгла, и не разбира кой действа: той самият, Творецът или те заедно, по какъв начин да се отнася към Него – нищо не разбира.

Струва му се несправедливо, че получава от Твореца само пречки, вместо помощ. Нима така трябва да постъпва добрият и любящ Творец? Защо действа с такова коварство и създава на човека такива проблеми в живота, че не е ясно как да се измъкне от тях.

Струва му се, че дори най-жестокият човек не би постъпил така. Защото, откъде е цялата жестокост в света, ако не от тази най-висша сила? Всички най-страшни и ужасни неща идват само от една сила и при това, трябва да приеме, че тази сила е добра, действащата само за благото и с безгранична любов?

Ако погледнем света, не е възможно да кажем така. Само се убеждаваме, как можем да бъдем объркани и накарани да се съмняваме в единствеността на висшата сила, когато виждаме пред себе си свят, изпълнен с болка, проблеми, насилие, терор, ненавист.

Нима всичко това не е предизвикано от същата тази висша сила? Разбира се, защото няма никой, освен Него и сами, ние нищо не правим. Аз виждам със собствените си очи, че в света властва силата на злото, а не силата на доброто. И колкото и да се старая да се удържам в мисълта, че няма никой, освен добрия Творец, аз балансирам сякаш на върха на игла и ми остава малко, за да падна. Защото от всички страни получавам доказателства за противното и те ми се струват напълно истински.

Не мога повече да си затварям очите за ставащото и да заблуждавам себе си. Виждам, че просто съм задължен да разкрия Твореца! И тогава, в мен възниква истинско желание. Не съм съгласен да се отнасям към Него като към сила на злото! Но за да Го почувствам като сила на доброто, ми трябва Неговата помощ.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41542]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: На какво да се осланям в своето напредване, когато вече е ясно, че работата не е в знанията?

Отговор: Само на обкръжението. Знанието не струва нищо – готов съм да забравя всичко. Както се казва в Талмуд-а, хората се молели да забравят наученото. Искам да започна от чист лист, като новороденото, без нищо за душата.

Нека от главата ми да излети всичко, което съм научил досега. Нека дори сърцето ми да остане празно – нищо не ми трябва, искам да започна от нула, загубвайки цялото имущество. Само така можем да продължаваме пътя, започвайки всеки ден наново.

Но изглежда, че в толкова много книги е  писано: „Помни, знай и не забравяй“… Вярно, но всъщност човек напредва, когато е готов да „започне от нулата“, когато не се вслушва в гласа на настоящия момент.

Само обкръжението остава наша неизменна опора.

От урока по статията “ Разкриване на педя – скриване на две педи“, 26.04.2011

[41567]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Висшата светлина превежда човек през много подеми и падения, като непрекъснато му дава усещането, че само Творецът може да му помогне. В крайна сметка, Той е този, който ми е изпратил всички проблеми, за да ме научи най-после да се моля за изкупление.

Изкуплението е разкриването на Твореца; аз моля точно, за да живея под Неговата единствена сила, която е единственото нещо, което съществува. Не искам повече да се обърквам или да усещам някакви други сили. Въпреки че разбирам, че всички сили идват от Него, все пак искам да бъда под властта на тази единствена сила – силата на отдаване и любов към ближния.

Аз искам да Го разкрия, защото това е истината! Останалите ми състояния са лъжа. Само тогава в човек се ражда искане и вик, към който висшата сила го довежда. Тази сила непрекъснато си играе с него, обърква го, за да повиши неговата самонадеяност, създава трудности за него, за да стане по-силен.

Така човек достига молитва и разкрива Твореца. Сега той не търси Твореца, за да се освободи от всичките си беди и търсения, а желае да бъде под властта на „Няма никой освен Него”. Това означава да излезеш от робството на Фараона и да станеш роб на Твореца.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41546]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Човечеството се разделя на тези, които чувстват, че им е необходимо да достигнат целта в живота – и тези, които не чувстват това.

Тези, които не чувстват стремеж към духовното, се разделят на две групи:

1) хора, животът на които изобщо не е свързан с духовното – и така живее почти целия свят,

2) хора, свързани с духовното, но лъжливо – тоест, мислещи, че с помощта на материални действия може да се достигне духовно възнаграждение в някакъв „бъдещ” свят.

Такъв подход се нарича религиозен – човек не се чувства „в изгнание” от духовния свят. Той мисли: какво може да бъде това изгнание, след като аз се намирам на материалната земя на Израел, изпълнявам всички физически заповеди и разчитам да получа награда за това – какво още е нужно? И затова такъв човек повече не се нуждае от нищо.

Но има хора, желаещи да достигнат истинската цел, сливането с Твореца – и такива работят с намерение. И дотогава, докато те не достигнат тази цел – считат себе си, за намиращи се в изгнание и затова, мечтаят да излязат от него.

И колкото повече усилия влагат за достигането на тази цел, свойството отдаване и любов към ближния – толкова по-ясно усещат, че никой не може да им помогне, няма в нашата природа такива сили, които биха могли да направят това.

Така те продължават и продължават да воюват против това изгнание, против силата, която ги удържа в робство – против Фараона, властта, противоположна на Твореца. Докато не положат толкова усилия, че да им стане съвършено очевидно, че никога няма да им се удаде да се измъкнат със собствени сили, а единственият, който може да им помогне е Творецът.

Тези две истини, постигани в изгнание, им помагат да пробудят силата за освобождаване – разкриването на Твореца, благодарение, на което те излизат от егоистичната природа и придобиват природата за отдаване.

Такива хора, които преживяват изгнанието – очакват също и освобождаване. А всички останали, които не чувстват нито изгнанието, нито потребността от освобождаване, така си и остават в своето състояние. Тяхната роля е само в това да смущават тези, които усещат своето изгнание, и по всички начини да им пречат в работата.

Такива хора се наричат „многочислена сбирщина” (ерев рав), която задържа в изгнание желаещите да си пробият път към отдаването.

Истинската молитва може да се роди само в този, в който има истинско желание, което започва от точката в сърцето. А нея или я има, или я няма – тук вече нищо не може да се направи. Но ако в човека има точка в сърцето, стремеж към духовното, и той я развива за сметка на правилното обкръжение, то чрез своя стремеж към единството и съединението, той усеща себе си „в изгнание”, и ако правилно продължава да работи, то излиза от това изгнание, благодарение на истинска молитва, придобиване на истинското желание.

От урок по статия на Рабаш, 24.04.2011

[41390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Бо (Ела при Фараона)”, п .196: Египтяните щели да дойдат и да видят костите, които кучетата разнасяли от място на място и чупели, и те щели да ги заровят в земята, така че кучетата да не ги намерят. Това е най-голямото отказване от идолопоклонството от тяхна страна – когато те скрили костите на своите богове в земята.

Въпрос: Какво се подразбира под „Египтяните скрили костите на своите богове в земята”?

Отговор: Обикновено човек иска да „погребе” своите усилия, които счита за неуспешни, и да забрави всичко за тях. Ние обаче трябва да устоим на този провал: „Аз се поддадох на злото; не можах да се справя и се провалих. Така е! И сега, основавайки се на това зло, все пак правя добро отново.”

Ако знам, че не погребвам нищо от своите усилия, аз си заслужавам подкрепата на групата и на Твореца, за да продължа. Иначе се връщам към нулата отново и само поради необходимост, като не намирам нищо добро в този свят, аз предпочитам да остана в групата. С други думи, какво наистина ни мотивира? Какво е нивото, където човек прави своя разчет? Винаги е на нивото на материалния свят. И затова той не се движи напред.

Но ние винаги трябва да правим разчети, основани на непрекъснато растящото зло. Въпреки факта, че съм загубил пред него и виждам всичкото вредно изпарение от моето его, цялото ми зло, аз продължавам напред. Но как мога да продължа? Тук се нуждая от подкрепата на групата, от Твореца, за да ми даде Той сила.

Така с всяка нова стъпка човек напредва. Иначе той остава на същото място сякаш тъкмо се е спуснал в Египет. Ние трябва да се стремим да усетим всички тези вътрешни състояния, свойства и желания. Знам от личен опит, че е невъзможно да излезеш от Египет, ако не си ги разпознал, преминал и изживял самият ти.

Не е нужно да бъдеш умен, за да направиш това. Просто искай обединение с другите, взаимно отдаване, подкрепа и поръчителство – всички тези признаци на единство. В отговор на тези усилия, ние ще придобием правилните вътрешни определения.

От урок по книгата „Зоар”, 21.04.2011

[41112]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Разкриване на педя – скриване на две педи“: Като правило, когато великите кабалисти възнамеряват да разкрият нещо, което има дълбок смисъл, те започват с думите: «Аз разкривам малкото, като при това скривам два пъти повече». Нашите предшественици са се предпазвали много от излишните думи, както са ни указали мъдреците: «Думата е сребро, а мълчанието – злато».

Кабалистите от всички поколения са се пазели изключително много «да не си отварят устата», за да не разгласят нещо извън пределите на позволеното. Те са били длъжни да получат «разрешение свише» в предаването на мъдростта. С други думи, от собственото постижение им е било ясно, че те постъпват правилно. Те винаги са предпочитали скриването и да премълчават разкриването и обличането в думи.

Очевидно, за това е имало причина.

Преди всичко възниква въпросът: защо е нужно да се скрива мъдростта? В «Предисловието към Паним мейрот» Баал а-Сулам привежда като примери Аристотел и Платон, които също са се предпазвали от масово разгласяване на научните знания.

Мъдростта можела да се разгласява само на този, който я обича, който е готов да се «сроди» с нея и грижливо да я пази, да не я предава на никой. Тъй като в ръцете на егоистите, на които науката е нужна не като такава, а като средство за удовлетворяване на всевъзможни страсти, тя ще стане предмет на покупко-продажба заради наслаждението в този свят и ще обслужва човешкото себелюбие.

Хората могат да искат пари, почести, знания. И само тези, които искат знание, може да се открие мъдростта, защото те ще я пазят и няма да я изтъргуват. Затова дори учените, изучаващи външните науки, са получавали знания от учителя при условие, че ще я разгласяват изключително само на тези, чието сърце жадува единствено постигане на мъдростта и нищо повече: нито пари, нито слава или разни такива въжделения.

Ако това правило са спазвали до наши дни, ние бихме живели днес така, както сме живели преди хиляда години – обикновен живот на земята. Разбира се, че щяхме да сме по-малко от 7 милиарда. Подобно на животните, населението на земята би варирало по естествен начин в зависимост от обстоятелствата.

Но в света има друга програма: по пътя на осъзнаване на злото той трябва да достигне до целта на творението. И затова напредваме през «пробойни», предизвикани от продажбата на външните науки.

Тези пробойни разбира се са целенасочени. Тъй като, когато недобросъвестен човек овладява тази или онази научна дисциплина, той не я отделя от съответните си желания. Над тях властва егоизма и ако днес жадува дори само за знание, утре вече ще го прелъстяват богатството, славата, властта. И тогава той продава своята наука за нещо, което е по-скъпо за него в дадения момент.

Така науката е започнала да служи на човешкия егоизъм и е задействала научно техническия прогрес, който се е превърнал в ценна стока. Ако не я продавахме, ние и сега бихме живели патриархален живот.

От друга страна науката кабала е била пазена в тайна. Тук и там са станали отделни «изтичания» – като напримет книгата Зоар, но досега кабалистите са пазили знанията си, докато не са получили «разрешение свише».

С други думи, в своето развитие ние сме достигнали до такъв етап, когато е нужно с всички сили да използваме всички възможности, колкото се може по-бързо да разпространим науката кабала. Днес е дошло време да се възползваме от нея, за да поправим себе си и сега не трябва да чакаме повече.

От урока по статията “ Разкриване на педя– скриване на две педи», 26.04.2011

[41576]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава понятието „тайните на Тора”?

Отговор: „Тайна” е онова, което не мога да открия, макар да знам, че съществува. Стоя на прага на нещо ново – преди да отворя вратата, изпитвам усещането за „тайна”.

А освен това, независимо от мен, „тайни на Тора” се наричат светлините, които скрил Атик. Те се намират в главата на Арих Анпин във вид на скрита мъдрост. Тези светлини са скрити, защото сега нямаме никакво покритие, което би ни позволило да ги проявим. Но за мен те не са тайна, защото не ги чувствам.

Истинската тайна е завесата, която усещам. Например изгнанието е предвуксване на спасението, което е толкова необходимо, но още не е придобито. В самото усещане на тази празнота вече се очертават контурите на бъдещото напълване. Ето какво означава да чувстваш, че си в изгнание: аз разбирам, чувствам, какво искам и не ми достига само осъществяването.

Същото е и с „тайната”: чувствам, че не ми достига свойството отдаване, за да може в него светлината хасадим да разкрие светлината хохма. От мен е скрито знанието, което носи тази светлина.

От урока по статията  „Разкриване на педя – скриване на две педи“, 26.04.2011

[41573]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→