Въпрос: В „Даргот Сулам“ (932), Рабаш пише, че Тора не трябва да се изучава от езичниците, т.е. от егоистите. Тогава, какво правим ние тук?

Отговор: В кабала, „не трябва” означава не е възможно. По същия начин може да се каже, че егоистите не трябва да получават висшата светлина. Опитай се да нарушиш забраната, а ние ще погледаме.

Става дума за законите на природата, а в нея няма забрани. Но ако тръгнеш срещу нея, ще бъдеш наказан. „Забрана” означава неспособност. Ако кабалистите пишат „не трябва” – значи не си способен на това.

Егоистите не трябва да се обучават на Тора или казано по друг начин – те не трябва да изучават Тора, защото егоистът, по принцип не може да направи това. Няма средства, инструменти, за да го направи. Защото той, като езичника, се кланя на собственото си его, което не му позволява да установи връзка със светлините.

Тора, т.е. науката кабала е методика, свързваща съсъдите и светлините. Но ако нямаш съсъди, тогава и светлината няма да ти се разкрие. Затова не можеш да изучаваш Тора. Защото „Тора” е пътят на светлината, разпространяваща се в желанията, съгласно закона за подобие на свойствата.

Въпрос: С какво се занимаваме на уроците?

Отговор: Ние вървим към това. Използваме Тора в качеството й на светлина, връщаща към Източника – засега я използваме отдалеч.

На по-високото стъпало има светлини и съсъди, а аз съм отрязан от тях. Но искам да бъда на това стъпало и в зависимост от моя стремеж, привличам от него малко светене, което ме подготвя за издигането.

По този начин, използвам Тора в качеството на обкръжаваща светлина, а не на светлина в пълния смисъл на тази дума. Още не изучавам Тора като такава. Истинското учене е разпространяването на светлините в поправените съсъди-желания, взаимодействието между светлината и желанието посредством екрана. Именно това е Тора.

Моето духовно „Аз” е същността на получаващото желание, поправено с намерение заради отдаване и способно да получава светлината. Желаейки да постигнем това, ние четем книгите на кабалистите, стремим се с всички сили, работим в групата, за да изразим по някакъв начин своето желание, насочено към отдаването.

Но отговорът идва само под формата на обкръжаваща светлина. Дори не знам какво е това – само от време на време чувствам в себе си промени: малко повече разбиране, малко повече чувства… Това, още не е Тора. Истинската Тора е конкретика: желание, екран, светлината и връзката между тях, водеща до разкриването на Твореца в творението, на светлината в съсъда.

Но дори и сега, ние използваме силата на Тора. За това е казано: „Аз създадох злото начало и създадох като допълнение Тора, защото криещата се в нея светлина, връща към Източника”.

От урока по статия на Рабаш, 12.04.2011

[40478]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Ако погледнем цялото създадено желание, то човекът ще се окаже само точка в него. По-нататък, всичко зависи от това, доколко ще може да се свърже с останалите, с частните желания или с групата. Ако в него има стремеж да се съедини с другите – именно това означава да копае земята под основата на сградата. Тъй като, той не копае вътре в себе си – няма какво да копае там, защото е само точка.

Неговото тяло остава отвън и изобщо не се отнася към него – това е животинско тяло. А точката е човекът, тоест началото на душата. В зависимост от това, доколко ще успее да се свърже с останалите – толкова и ще вкопава навътре. Той получава от тях желания, материал, след това вижда доколко е способен или неспособен да ги приеме, и от онези желания, които е могъл да получи, изгражда сградата на своята душа с помощта на светлината.

Във всеки от нас, няма повече от една точка. Аз се опитвам да се съединя с останалите и виждам, че съм противоположен на съединението. Но съм готов да изтърпя това, отменям себе си спрямо желанията на другарите, с които искам да се съединя, възприемайки ги като майка, като майчинско лоно – каквото се и явява групата.

Аз отменям себе си пред нея и тогава получавам целия този присъединяващ се към мен материал на желанието. И тогава се обединявам с образувалото се място и получавам „обем”. Но когато правя това, превъзмогвам своето нежелание и затова отменям себе си, моля за поправяне. И тогава, идва обкръжаващата, висша светлина, връщаща към Източника, и реализира нашето съединение – между мен и групата.

Това е моето първо съединение с групата на нулевото ниво (авиют шореш), в което усещам светлината Нефеш – и сега се наричам „духовен зародиш” (убар). Постигнал съм моето първо духовно стъпало!

После, моят егоизъм расте по отношение на него и изведнъж започвам да чувствам голяма тежест в сърцето си – 1-во ниво (авиют алеф). На това ниво, вече съм имал „жизнено пространство” – там, където съм се обединил с групата в едно цяло. Но по отношение на другите – още не. И сега, искам да обхвана още по-голяма област със своето съединение – за мен, тя ще се нарича „ближен”. Смятам моята група за своя майка и работя, за да стана нейна неделима частица.

И отново: учене, светлина, връщаща към Източника, отменяне на себе си и т.н. – докато не придобия цялото съвместно желание, като допълнение на онова, което съм имал и цялата тази площ ще стане моя – нивото „1”, Руах.

И така продължавам по-нататък. Тоест, копая все по-навътре в групата, прониквам в тях и вземам техния „материал”, желание. Защото, самият аз нямам нищо, освен точката и животинското тяло, което желае само материални наслаждения. И само с тази черна точка влизам в духовното, а целият останал съсъд на моята душа, се изгражда от чуждия материал.

Затова е казано: „Възлюби ближния, като самия себе си”. Тоест присъедини към себе си останалите – това е основното духовно правило, основният инструмент (общият съсъд) за разкриване на светлината в теб. Затова, цялата работа се извършва в групата и зависи от това, колко ще успеем да прокопаем вътре в нея, да отменим своето животинско тяло, оставащо назад, да влезем в групата и да получим нейните желания, мисли, сили, важността на целта. Всичко това се намира там, заедно с висшата светлина и Твореца. Затова, именно на мястото на задълбочаване в групата, ние изграждаме сградата на своята душа.

От урока по статия на Рабаш, 13.05.2011

[42990]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творението се развива по разностранен начин и на различни нива. Като цяло, тези нива са пет, но всяко се дели на още  пет, а те – на още и т.н. – до безкрайност.

Главно в целия този процес се явява простото действие, за което е казано: „разпространението на светлината и нейното излизане, правят съсъда достоен за своето предназначение”.

Ако искаме да породим някакво свойство, някаква реакция за или против получаването, за или против отдаването, за или против намерението, в някаква форма, то трябва в тази форма, в тези детайли на възприятието, да предизвикаме развитието и пречката за неговото реализиране – получаването на светлината и нейното излизане, отварянето и затварянето. Тогава, благодарение на тези две противоположни действия, ще получим правилното впечатление – новото желание.

Казано по друг начин, ако искам да се издигна от желание № 1 към качествено по-високото желание № 2, ако искам да се променя именно качествено – да стана по-разумен, по-даващ, по-наблюдателен, по-чувствителен – тогава е необходимо да предизвикам само едно действие: нека светлината да се разпространи в мен, а после да си тръгне.

Това действие ще породи качествени промени в моето желание, благодарение на което ще започна повече да разбирам, повече да чувствам, повече ще забелязвам, в сравнение с онова, което е било по-рано.

Всички мои действия трябва да са много добре прицелени, за да изпратя точно насочения импулс, предизвикващ влизането и излизането на светлината. По този начин определям скоростта на своето развитие. Ако искам да постигна нов детайл на духовните стъпала, да се изкача по тяхната стълбата, да се издигна по качествената скала – това може да се направи само, по пътя на разпространението и на излизането на светлината. Така се изгражда съсъда, който е все по-качествен и по-висок, достоен за своето ново предназначение.

От това ще видим, че сме способни постоянно да издигаме себе си. Разбира се, ние използваме външни фактори: силата на светлината и силата на желанието, но сами ги привеждаме в действие.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[43977]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.24: „Малхут, заради съсъдите в нея се нарича „Афар (прах) и Афарон”. Афарон означава „нашият прах”. От времето, когато Малхут се е издигнала в Бина, Бина също се нарича Афарон.

И тогава, Бина се разделя на две части: на ГАР – висшите Аба ве-Има и това е „самех (60)”, съответстваща на шестте сфирот ХАБАД ХАГАТ, всяка от които се състои от десет части. А от хазе и надолу, тя се установила във вид на парцуфа ИШСУТ, който включва четирите сфирот НЕХИМ, и това е „мем (40)”.

Въпрос: Какво са буквите, за които говори „Зоар”?

Отговор: Буквата е символ. Формите на буквите символизират сили, които се съединяват заедно. Защото ние, трябва да им придадем някаква форма, за да можем с нейна помощ да опишем тези сили.

В духовното пространство няма форми. Но в нашия свят, с помощта на буквите, аз мога да обясня духовните свойства. Например, буквата „самех” (ס) е кръгла, което показва нейното свойство милосърдие, отдаване. Числовото ѝ значение (гематрия) е равно на 60. 60 – това е 6х10 (шест сфирот, всяка от които се състои от десет). Така може да се обясни, какво е 6, какво е 10, какво означава „кръгла”, какво е свойството, което изобразяваме като кръглата буква „самех”.

Но в духовното пространство няма нищо такова. А за да си обясним тези неща един на друг, трябва да имаме общ език. Ако го нямаше езикът, с който общуваме, нямаше да има нужда нито от букви, нито от други символи.

Защото в духовното, т.е. в моето вътрешно усещане, не трябва да си рисувам никакви форми. В моето вътрешно усещане няма никакви изображения – има само усещания в желанието, получаващо някакво впечатление.

Но когато искам да кажа какво е моето желание, доколко то се впечатлява, от какво, от какви противоположни свойства, тогава вече се проявяват лявата и дясната страна, горе и долу, различните цветове. Тогава ми трябват всички тези аспекти.

Защо художникът рисува картина? Той чувства, че просто трябва да излее от себе си своето вътрешно усещане, възхищението, въодушевлението си, да го предаде на другите хора. Но картината е само външен израз, отразяващ само в някаква степен вътрешното му усещане и желанието да сподели с другите.

На неразбиращите хора им се струва, че художникът е излял на хартия или платно цялото си вътрешно усещане, вдъхновение. Ако става въпрос за слабо земно впечатление – това все още е възможно. Но да се предаде духовно впечатление, е невъзможно.

Затова ни е забранено да изобразяваме духовното като картини или скулптури, защото в тях ти, все едно няма да можеш да предадеш своето вътрешно впечатление. Но изобразяването на духовни свойства, състояния и процеси във вид на букви и чертежи се позволява, тъй като в тях изобразяваш не своето вътрешно впечатление, а само символите на впечатленията.

Това се нарича език, когато се свързваме помежду си с помощта на външни символи, всеки от които, по наше споразумение, може да пробуди в нас съответни вътрешни впечатления, предавайки ги един на друг. Но при всички случаи, във всеки човек, това вътрешно впечатление е различно, защото всички ние сме различни.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44046]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Цялата наука кабала е дошла до нас от книгата „Зоар” и произведенията на Ари. Но ако не е бил Баал а-Сулам, ние не бихме могли да я изучаваме. Защото книгата „Зоар” е пълна с иносказания, разкази, разбираеми само за човека, който се намира на същото духовно стъпало и може да разшифрова тези загатвания.

Що се отнася до Ари, то той, самият нищо не е писал – той само е говорил. Всички произведения на Ари са написани от неговия ученик, Хаим Виталем, и цялото това многотомно събрано съчинение е основано на това, което Ари е казал за половин година. Толкова кратко време е съществувала неговата група, която той е обучавал, и след това е починал.

Този материал по различни пътища е попаднал при различни хора, които от него са направили книги. Една част от записите са се пазили на някакво тайно място, а друга е била погребана в гроба на Хаим Витал, и после са я извадили от там, отваряйки гроба. Трета част се е предавала по наследство и е преминала през много хора и кой знае какво са направили е нея.

А Ари е говорил за цялата система общо и ако човек няма пълния материал, и не е способен да го разучи добре, то не може правилно да го организира. Затова, макар тези записи да са били събрани също от кабалисти, то там много не е достигало и не се е спазвала правилната последователност.

Затова Баал а-Сулам е добавил към произведенията на Ари своя коментар, за да успеем ние да следваме това естествено течение, от лесното към все по-сложното и обучавайки се в правилната форма, да можем да разберем написаното от Ари.

Без това, ние нищо нямаше да разберем. А в науката кабала това е много опасно, защото ако ти не разбираш, за какво се говори, то можеш да си фантазираш всичко, каквото ти е изгодно.

Затова на нас ни е необходимо да разберем, каква голяма работа е извършил за нас Баал а-Сулам, без която ние нищо не бихме достигнали. Понякога ме питат: има толкова много други кабалисти – защо ние не изучаваме техните произведения? Но няма от кого повече да се учим, защото всички те са писали от своята висока степен – такива, като АГРА, Рамхал. Да учим по тези произведения е невъзможно, защото те не са разшифровали това за обикновените хора, такива като нас, за да можем да разберем и използваме това, да го реализираме върху себе си.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)“, 27.05.2011

[44159]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

В кабала не е прието да се говори за лични усещания. Говорят за любовта към другарите, но само общо – като не говорят за себе си и като не изричат конкретни имена.

Трябва да говорим за величието на учителя, величието на Твореца, групата, другарите, важността на целта, защото без това, да се въодушевим един друг, ние няма да напреднем. Това ни дава сили за работа, и именно в това е целия смисъл на групата. Но за всичко това се говори не от първо лице, като не разкриваме своите собствени чувства, желания (келим).

Защото останалите още са непоправени до степента Бина (хафец хесед), за да „не правя на другия това, което е ненавистно на теб самия“ и могат да те повредят със своите мисли. Затова съществува такава забрана.

Ти разказваш за това, колко е велика духовната цел – но не за това, как ти или някой друг е вдъхновен от духовното. Необходимо е да се разказва за закона, действащ в мирозданието, за формулата, съществуваща в системата от сили, а не да се показва на някого лично.

Цялата наша работа е вътрешна и скромна. Аз трябва да видя групата не както конкретни хора и лица, а както сили, стремящи се към Твореца, към отдаване, и обединяващи се, за да достигнат заедно тази цел. Тази връзка между нашите желания, тази мрежа, която и ни свързва се нарича група.

Затова, когато аз говоря за групата, не споменавам имената на хората. В нея сякаш няма хора – има само желания, свързани във взаимно поръчителство! Ако тези желания достигат такава връзка, която да стане действително отдаваща съгласно първото духовно стъпало, то те я разкриват и я напълват със светлината Хасадим, с взаимното отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44033]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да отделим геноцида над еврейския народ, като едно отделно явление?

Отговор: Това не е просто историческо, а природно явление. То е вкоренено в самата природа.

Унищожаването на другите народи по време на втората световна война е било свързано в частност с плановете на Германия за прочистване на териториите и е имало за цел да реши проблема с доставката на земеделската продукция. Всичко е било разчетено още предварително.

Но корена на “еврейския проблем“ се е усещал инстинктивно, още от незапомнени времена и до днес. Народът на Израел е особен народ, пазещ методиката за поправяне на света. И затова, когато друг народ иска да утвърди своята система – да допуснем нацизмът, – и да установи своя порядък в света, то този народ подсъзнателно чувства, че в света съществуват пазители на друга методика, която противоречи на неговата собствена.

“Аз утвърждавам, че обединение е възможно , само ако нашият немски народ се обедини и подчини светът на своя порядък и своята сила. Цялото Земно кълбо трябва да бъде наше. Но съществува един друг народ, който заявява, че владее методиката. Той няма нито реалната сила, нито държава, нито армия – нищо освен идея. И тази идея живее у евреите в продължение на хиляди години, тя е заложена в природата и аз не мога нищо да сторя с това. А между другото, днешното мое решение  е диаметрално противополжно на тяхното решение“.

Тук става въпрос за идеологично противопоставяне: “Аз трябва не само да подтисна евреите, а да ги изтрия от лицето на земята. Само тяхното пълно изтребване ще стане доказателство за моята правота, която самата природа, Висшата сила, Творецът ще потвърди.  А ако ги оставя живи, то дори на себе си няма да успея да докажа, че съм прав в своето решение за народното и световно единство“.

Немците са искали да обединят народа, да утвърдят правилния от тяхна гледна точка порядък и в такъв случай, за тях не съществува друг по-омразен враг от евреите, притежаващи друга методика за обединение на света. Това се разкрива на идеолозите поради самата им природа. Това е вкоренено в общото желание на света.

Справка по темата: Юлиус Щрайхер, идеолог на расизма, осъден от Нюрнбенгският трибунал за антисемистка пропаганда и призиви към геноцид, по време на делото, станал и силно извикал: «Purimfest!» (еврейския празник Пурим —триумф над враговете на  юдеите). Уикипедия

[42034]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

От всяко състояние е необходимо да извадим само едно желание – за поправяне. Намираме се в процес на развитие на егоизма и висшата светлина, всеки път пробужда в нас все по-голямо желание за наслаждение, което усещаме като все по-голям недостиг от напълване.

И ако не го поправим, тогава този процес продължава. Егото се развива все по-силно и ние чувстваме, че все повече и повече не ни достига, за да бъдем щастливи!

И както съществуват 4-ри степени на развитие на желанието – неживо, растително, животинско, човешко, така съществуват и 4-ри степени на осъзнаване на това желание. Тоест, може да се случи така, че много силно да страдам, но да не знам от какво. Мога да страдам съвсем малко, но вече точно да знам защо – тоест да разбирам причината за своите страдания!

Накрая, стигаме до такова състояние, когато напълно ясно виждаме своята неразривна, органична връзка с висшата светлина, с Твореца, който осветява нашето егоистично желание. И с тази светлина, Той пробужда егото във всеки от нас, съгласно собствените му, определени за него условия.

Светлината поражда в нас усещане за недостиг, страдание. То расте и количествено, и качествено. Количеството е просто броя на нашите житейски проблеми, усещането на злото. А неговото осъзнаване е вече нещо друго. Усещането на злото е чувството, че ми е зле. А неговото осъзнаване  е, когато знам от какво ми е зле. И причината е, че има някаква цел, имай някой, който организира за мен всичко това, който ме управлява и преднамерено пробужда в мен усещането за страдание, за да мога със собствени сили да стигна до осъзнаването на своето зло.

Така, Той ме довежда в групата. И тук, не просто усещам някакви безцелни неуспехи, а се уча да превръщам лошото усещане в целенасочено. Тоест от всички преживявания, свързани с недостиг на пари, власт, почит, знания и всичко останало, трябва да премина към грижата за съединението в групата, и само в зависимост от него да съдя за своето състояние – дали е лошо или добро.

Трябва да се издигна над всички други оценки и измервания. Не е важно как усещам себе си в своя личен живот – достатъчно е да имам най-необходимото. А всички останали тревоги, ще пренеса върху връзката ми с обкръжението – защото там е съсредоточен целият ми живот, цялата ми свобода и моята реализация.

Затова, именно по моята връзка и отношение с обкръжението, оценявам: в добро или лошо състояние се намирам, разбирам ли, че в него е целият ми живот и само по отношение на него осъзнавам своето зло. Тоест вече започвам сам да насочвам своето усещане за злото там, където искам да го почувствам, и по отношение на какво.

От урок по статия на Рабаш, 10.05.2011

[42744]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Достатъчно ли е, когато четем книгата „Зоар”, да се стремим само към единство?

Отговор: Не. В „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п.55, Баал а-Сулам пише, че стремящият се да разкрие, желаещият да разкрие, стремящият се да познае изучаваното, привлича върху себе си светлината, заобикаляща неговата душа. Светлината идва в степента, в която той се стреми.

„Да се стремя да позная” означава, че се стремя да извърша в себе си такива действия, за които е написано в Тора. Тора е инструкция, ръководство за действие (Тора – от думите „ораа“/инструкция и „ор“/светлина) , как да се поправя с помощта на светлината, въздействаща върху мен по времето, когато се занимавам с тази инструкция.

Четейки тази инструкция, аз се старая да разпозная в себе си онези състояния, за които се говори в нея. Този текст е написан по необичаен начин – за духовния свят със земен език, за да може чрез всички скривания да пожелаем да разпознаем, да видим, какво иска той да ни каже, какво представляват свойствата и желанията, съществуващи в мен.

Длъжен съм да ги разкрия, да ги позная! Искам практически да работя с тях! Искам светлината, висшата сила да ме издигне над моето желание за наслаждение и да мога да работя с този материал, а не да бъда закован в него – дори да не чувствам това, отъждествявайки себе си със своя материал.

Искам да се отделя от него, да го погледна отстрани – и тогава ще мога да се опитам да построя от него една или друга форма, както детето строи кула от кубчета. Ще мога да видя и да изуча какво се случва с мен. Вече ще имам сила да работя над своя нежив материал. А после, ще мога да придобия сили да работя над растителното ниво на желанието за наслаждение, след това – над животинското, докато не се създам отново като човек. За тази цел, ще трябва да се издигна на нивото на висшата светлина.

Така напредваме – стремейки се и желаейки да научим как да работим. Това е задължителен стремеж – да науча, как да намеря в себе си тези вътрешни свойства и да работя с тях. Искам сам да бъда господар на своите действия – в онова, което зависи от мен. Сякаш подреждам всички свои желания, а после казвам на Твореца: „А сега ги съедини, поправи ги!”

Но аз трябва да ги доведа до поправянето, като че ли да ги съединя, а когато дойде светлината и ги поправи – това се осъществява. Което означава, че аз моля, а Творецът изпълнява, аз искам – а Той осъществява. Ние с Него сме партньори.

Затова, наше задължение е да се стремим да разберем Тора/„Зоар”. А след като светлината започне да ми въздейства, също стигам до такова състояние, при което виждам, разбирам и усещам всичко, за което става дума.

От урока по  книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се получи душа, разкривайки духовния мир и Твореца без науката кабала?

Отговор: Човек започва да изследва природата и установява в нея определен закон, т.е. определена връзка между явленията. За пример, аз хвърлям на пода някакъв предмет, изчислявам с какво ускорение пада и оттук извеждам закон. Ето защо другите не изучават природните явления, а получават готови знание за тях.

Има хора, които откриват законите на природата и хора, които се учат и по-такъв начин извършват разкритие винаги лично, индивидуално.

Явленията открити от учените са съществували в природата и преди. Нима и преди не са падали ябълки по главите преди Нютон да открие закона за привличането?

Ето защо нищо ново няма, ние проявяваме това, което вече съществува.

Едновременно има първооткриватели и такива, които се учат от тях и се стараят правилно да използват получените знания.

Така стоят нещата и с науката кабала – с физиката на по-широкия свят, не усещания в нашите органи на чувствата. За него ние сме длъжни да развием допълнителен орган на чувствата, нарича се “свойство на отдаване” и в който разкриваме духовните явления: сфирот, светове, парцуфи. По същия начин работим като с учение.

Казано е: “от действията твои ще Те познаем”. Оттук е ясно, че всичко произтича от действия, от изследвания. “ Човек съди само по-това, което виждат неговите очи”.  “Вярата” – това е силата на отдаване, която ти получаваш. Ти не закриваш очите си, за да приемеш сляпо за факт чуждо мнение – такова няма в нито една наука, дори и в кабала.

Напротив, казано е: “знай Твореца и служи Му“. В основата на всичко лежи знание, анализ, разкритие.

Така и има хора, които вече са осъществили това разкритие, видели са определени закономерности и предават на теб знанието за тези закони, за методиката на изследване, за да облекчат твоя път. Нали едни и същи закони действат за всички, ние се намираме в един свят.

Така че не трябва да се гледа на науката Кабала като на непознато животно. Тя е корен на всички науки на нашия свят, доколкото ни се разкриват корените на творението, и отношението към нея трябва да бъде именно като към наука.

Кабала няма отношение към религията. Падайки от степента любов към ближния в себелюбие и взаимна ненавист, ние сме я изгубили и не усещаме висшия, духовен свят  и тогава се е родила религията.

По-такъв начин, “ религия” – това е науката кабала, оставаща в изгнание, в отделяне от Твореца, в отделяне от висшия свят, в отделяне от предмета на изучаване. Външното реално усещане, без знания и разбиране, трактовка на духовните действия и взаимоотношения с истинската реалност, с Висшата сила, се е превърнала в юдеизъм.

И съществува в отрязъка от време от разрушаването на Храма до избавлението, след което ние отново се връщаме към науката кабала. Затова е и казано: “всички познават Мен, от малък до голям”.

Разбира се, нищо не трябва да се презира. Ние се придвижваме с помощта на съществуващите средства, но всяко от тях има своя сфера на прилагане.

От урока по статията “Свобода на волята”, 27.05.2011

[44126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→