Трябва да се разбере, че „Няма такава тревичка долу, над която да не стои ангел свише, който я бие и я кара да расте”. Тоест, всички събития ставащи в този свят, от най-лошите и до най-добрите, всички те имат само един източник – отгоре се спуска сила, която предизвиква в този свят действие, мисъл, процес.

Няма нищо в нашия свят, което да не се управлява свише – от най-малките частици на атома до най-големите галактики, от всяко движение в мислите, думите, действията на човека, животното, растенията, на неживата природа. Т.е., даже когато ни се струва, че сякаш ние си взаимодействаме един с друг, това също минава през върха и се регулира от там, от висшия свят.

Двата свята: висшия и нисшия, съществуват паралелно един спрямо друг, и всички сили се спускат от висшия свят в нашия свят, управлявайки всеки детайл.

Но може да се каже и иначе, че висшия свят е много по-вътрешен, както се казва „вътрешната част на Тора” или „вътрешната същност на нещата”. Целият висш свят се скрива вътре в този свят и оттук управлява цялата материя.

Но както и да си го представяме, нашия свят – това е свят на следствието, и затова ние не сме способни да решим в него нито един проблем. На нас само ни се струва, че можем да извършим тук някакви поправки – но това е така само, за да ни обърква. За това, че само с течение на времето, след много старания, ние накрая да осъзнаем, че нищо не сме постигнали, а само сме влачили след себе си всички неизправности, докато не стигнем до една голяма криза.

И тогава ние, накрая, се хващаме за главата и започваме да разбираме, че проблема е в това, че ние сме действали сами, със собствени сили, а не сме поканили висшата сила, за да действа тя вместо нас.

А висшата система, или действа отгоре надолу по безусловен, неизбежен начин, когато от висшия свят – света на решенията и действията, по естествен начин се спускат в този свят сили и пораждат в него действия. И тогава се получава, че нашия свят се управлява отгоре, което се нарича естествен ход на събитията – „в своето време” (беито), т.е. съгласно естествената програма на развитие.

Но маже да бъде и по друг начин, когато аз сам се включвам в това управление на нашия свят свише. Ако аз усещам тук долу какво става и моля за промяна, въздействайки на корена (на корена на своята душа във висшия свят), а този висш корен, на свой ред, въздейства на мен, и между нас възниква разкриване, общуване, ответна реакция – то това означава, че аз напредвам по пътя на ”ускоряване на времето” (ахишена), а не по естествения начин.

Тогава аз издигам нагоре молитва, МА”Н, получавам отгоре отговор, МА”Д, и по такъв начин сам участвам в преминавания от мен процес.

Всички страдания, които ние усещаме, идват единствено за да ни разкрият, че ние нищо не можем да направим, оставайки в рамките на нашия свят. И ако действително искаме нещо да променим – то трябва да повлияем на корена. Науката кабала ни обяснява, че целия живот ни е даден за това, да ни задължи да се обърнем към корена.

А всичко това е необходимо, за да предизвикаме ние, накрая, такова състояние, когото целия този свят се издигне във висшия свят и се слее с него, изчезвайки от нашите усещания.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 27.05.2011

[44138]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика мога да повлияя на другарите си, за да пребивават те в правилно намерение по време на урока и най-главното – по време на четенето на книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, ние трябва да се поддържаме един друг във вътрешното търсене, във вътрешното усещане, защото това се нарича поръчителство. Без взаимната ни поддръжка, аз няма да достигна състоянията, в които ще усещам всички общи желания като свои.

И не защото те се нуждаят от мен или аз от тях. Тези действия са много по-дълбоки от външната поддръжка. С тях аз пробуждам себе си към осъзнаване на това, че всичко това е желанието – съсъда на моята душа

Понякога аз мисля за съединяването в желанията, но разбирам това или не, самият аз по този начин възбуждам светлината, ако извършвам действия, насочени към единството на нашия духовен съсъд/желание. Защото светлината – е една. И ако аз не се обръщам към нея посредством едно желание/съсъд – аз не пробуждам светлината.

Затова аз трябва да мисля за общите желания, в които ние пребиваваме във взаимно отдаване и поръчителство. Всъщност, поръчителството – това е това тясно отворче, през което ние откриваме входа на светлината. Защото поръчителство означава, че ти вече си съединен с други в единство, подобно на единството на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам.”Плодовете на Мъдростта. Послания”, стр. 70, писмо 19: ”Душата” – това е мярката на стремежа и тъгата.

Въпрос: Количеството на стремежите и тъгата може да се разбере, но какво е тяхното правилно качество?

Отговор: За всеки човек и количеството, и качеството се определят субективно, в зависимост от корена на неговата душа и нейната мисия. Но, както е и в нашия свят, има всевъзможни състояния, които ние можем да измерим по висотата и по техния характер – по степен на страданията или радостите, по остротата на техните усещания, по темпото на въздействие върху човека.

Баал а-Сулам им дава оценки всичко по три параметъра. И макар, че ние различаваме доста повече, но в крайна сметка те всички се събират в тези три: ”в това място, в това време, в тази жена”. (пояснение в урока)

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41877]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава ”Мишпатим”, п.42: Душите, за които се говори тук, това са души на ”малки деца”, хранещи се със силите на своите майки, и Творецът вижда, че ако те се въплътят в света, ще се разсмърди духа им и ще се вкиснат като негодно вино, и затова Той ги събира, когато са още малки, докато още излиза от тях приятен аромат.

Следва да не се забравя, че става въпрос за нашето желание за наслаждение, което се разделя на всевъзможни част. Тези части минават поправяне и се наричат с различни имена: ”деца”, ”жени”, ”слугиня”, ”господарка”, ”свещеник”, ”ученик на мъдреца” и много други.

Няма нито една дума в цялата реалност, в книгата „Зоар”, във всичко, включвайки и този свят, което не би указало на форма на желание. А науката Кабала ни помага с помощта на светлината да дадем оценка на желанието: какво е то, какво то представлява, по какъв начин е насочено, направо или засега противоположно, какво не му достига и какво да правим с всички тези желания.

Да кажем, че сега пред нас се изправя огромен свят. Така ние го усещаме. Но всичко това са видове желания и ако можехме да ги различим, то бихме видели не тяхната външна форма, а вътрешната мрежа – как трябва да обърнем всяко то тях, така че да го насочим към достигане на единство и всеобщо отдаване. В крайна сметка става въпрос само за това и за нищо друго.

Книгата „Зоар” ни обяснява пътя на въздействие на светлината върху келим/желанията, как тези желания пристъпват постепенно към процес на изясняване и поправяне – или по пътя ”беито”(в своето време), или по пътя ”ахишена” (ускорявайки времето), ако човек е способен да ускори развитието си.

Четейки Зоар, всеки човек изучава, какво се случва с него или по пътя ”беито” или по пътя ”ахишена”. Той вижда и това, и другото, в зависимост от това какво иска да види своето развитие.

От урока по Книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41681]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да не позволя на егоизма да обере всички плодове на моя труд?

Отговор: За това е необходимо всички сили, които ти получаваш, да отиват за обединението. Обаче на пътя към следващото състояние, на теб ще ти се наложи да се поизпотиш, почти да уловиш успеха за опашката – и да паднеш, не достигайки го. Да паднеш още по-ниско, отколкото си бил по-рано.

Благодарение на това, ти разкриваш какво ти липсва, за да достигнеш истинското обединение. Тогава ти се стараеш да подобриш групата, да издигнеш величието на Твореца и другарите, да се поставиш под въздействието им, за да се въодушевиш още по-силно… Ти правиш всичко възможно, възпламеняваш се от всеобщото настроение, и изведнъж – бум! Отново падаш.

Паденията ще продължат, докато ти не достигнеш до мига на истината. Това ще бъде такъв крах, че след него ти ще кажеш:”Край!” Няма да се получи – това идва от само себе си, когато ти наистина се отчайваш.

Обаче това не е просто отчаяние – ти се отчайваш в силите си, а не в целта. Това отчаяние – не е слабост, а завършен анализ на ситуацията: ”Аз сам няма да пробия – не съм способен. Къде е оръжието, което ще ми помогне? Тук ми е нужен Твореца и сега в мен има сили, за да изискам от Него помощта”.

А всичко, което е било досега, са били само напразни ридания.

Въпрос: Значи, аз трябва да върша нескончаема, почти безкрайна работа?

Отговор: Не, напълно крайна е. Съществува точна мярка,”чаша”, която се пълни. Финалната черта вече е прекарана. А като цяло, това е и подема на първото духовно стъпало.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Във „Въведение в науката кабала“ Баал а-Сулам пише, че „получаващото желание с всички негови разновидности е било изначално включено в замисъла на творението“. За какво говори това?

Отговор: За това, че няма нищо ново, а има само разкриване, проявяване на вече съществуващото. Всички форми са изначално заложени в желанието, всички светлини вече присъстват в светлината.

Какво тук е новото? Това, че между тях ще се роди – Човекът. Той ще се появи на границата, пожелавайки да направи правилната връзка между светлините и съсъдите.

А дотогава му е необходимо, те да се различават, за да може да има скриване и при едните и при другите. Той сам ще ги свързва на всяка степен: малко желание – малко светлина, отново и отново. Именно човекът определя, в каква форма те се обединяват, – така, че техният съюз да служи за отдаване.

Аз вземам желание – колкото може, и светлина – колкото е нужно за поправянето, и със своите усилия създавам такова съчетание между тях, че те да обезпечават получаването заради отдаване. Тази форма и ще стане форма на Човека, състояща се от съсъда и светлината, от две начала: „нещо от същността“ и „нещо от нищото“. Така човекът сам формира себе си.

Излиза, че многообразието от светлини и съсъди е зададено изначално, но не е предопределена тяхната правилна връзка, формата на Човека. Всеки път ние трябва да проверяваме тази форма и да искаме нейната реализация.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 24.05.2011

[43877]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Буквите, за които разказва книгата „Зоар“, изразяват ли видовете връзки между нас?

Отговор: Разбира се! Само връзката между нас! Без тази връзка между душите авторите на книгата „Зоар“ не биха могли нищо да постигнат. Всичко се постига в мрежата от връзки между нас.

Какво постигаме? – Силата на отдаването. Цялата съвкупност от тези сили на отдаване се нарича Творец (“Бо-Ре”, “Ела и Виж”), която ние разкриваме във връзката между нас – свойството отдаване и любов.

Ако ние постигаме това във вид на сила – това е наше желание, съсъд за разкриване на светлината. Ако ние постигаме в него впечатление, светлина – това е Творецът, светлината, разкриваща се в съсъда, в желанието. Освен това няма нищо друго.

Всичко, което четем в „Зоар“ или във всички кабалистични книги, това са само впечатления на човека, кабалистта, от неговите постижения на силата на отдаване вътре в своите желания, съгласно подобието на свойствата. За своите желания, за силата, която той постига, за своите впечатления, той и ни разказва на нас, обяснявайки това в такава външна форма.

Може да се изрази в музика, песни, красиви думи, и може да се обясни на езика на кабала, талмуда или сказанията. Но в крайна сметка кабалистите ни обясняват техните постижения.

От урока по книгата „Зоар“, 26.05.2011

[44043]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко започва от черна точка, „създадена от нищо”, върху която въздейства висшата светлина и развива творението. Цялото развитие, освен тази точка „еш ми аин“ (нещо от нищо), идва от светлината – от силата, действаща в творението, в „познатата” част.

Откъде във всеки един от нас се вземат такива различни свойства? От светлината! Точката на творението „от нищо” – е само точка. Но Творецът, разделяйки своето отношение на милиарди различни творения, а след това, съединявайки ги обратно с всевъзможни видове връзки така, че всяка се съединява с всяка от 7-те милиарда, иска да изрази себе си в материала, който е „създаден от нищо”.

Той не би могъл да изрази това по никакъв друг начин, а само чрез такова многократно увеличаване на броя на малките творения, всяко от които е създадено по своя особен, уникален начин, който не се повтаря в никое друго.

Всяко творение постига своето лично поправяне, отменяйки в себе си тази част „еш ми аин“ (нещо от нищо) и пожелавайки изцяло да се състои от свойствата „еш ми еш” (съществуващо от съществуващото), за сметка на което може да се съедини с останалите. По този начин, то увеличава своето „еш ми еш” от тази малка точка, дадена от Твореца – до Безкрайността, до висотата на самия Творец.

По какъв начин аз, малката точка, възникнала от нищото, създадена с почти нулево отношение към Твореца, стигам до Неговото разкриване? Аз се съединявам с всички останали точки (желания), отменяйки своето „създадено от нищото” и за сметка на това, израства моето „съществуващо от съществуващото”, до размера на цялото мироздание, което присъединявам към себе си.

Тоест за сметка на това съединение, създавам от точката целия духовен съсъд „еш ми аин”, напълнен с Безкрайното отношение на Твореца „еш ми еш” към всички. Това е възможно само чрез увеличаването на броя на тези малки части, всяка от които се съединява с всички, и всички те многостепенно се включват една в друга.

Един се съединява с друг, после тези двама, които са станали като един се свързват с трети и всички вътре помежду си, а тези тримата, които са като един – с още някого и т.н. Тоест това не е просто моето съединяване с всички останали, а система от връзки на много нива. И само чрез нея, Творецът може да изрази себе си вътре в общото творение, при завършването на тази работа в Края на поправянето (Гмар тикун).

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 26.05.2011

[44059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: ”Единствената надежда: по основателен начин да разработим за себе си отново народното възпитание, отново да разкрием и възпламеним естествената народна любов, поизгаснала отвътре, отново да оживим тези народни мускули, които не действат в нас вече две хиляди години, използвайки за това всевъзможни подходящи средства”.

Въпрос: Какво е това – „народна любов”?

Отговор: Братската любов. Във всеки народ е заложена своя любов, понеже народите произхождат от седемдесет корена на Зеир Анпин. Всеки народ има място в тези корени, и затова всички хора чувстват своето участие в общия корен.

Въпреки егоизма и индивидуализма, ярко проявяващи се днес у всеки, в човека все едно има чувство за принадлежност към определен народ. Това чувство е присъщо на всеки народ, освен на еврейския. Защото Исраел – това не е народ, той няма корен сред седемдесетте корена. От всички народи, населяващи Древния Вавилон, Исраел са съставили хората с точки в сърцето. Те са се отделили от другите и са се обединили помежду си, благодарение на тази искра.

Когато искрата пламти отвътре и ги обединява, те живеят на духовно ниво, със своите сплотени точки в една душа. Когато тази душа се разбие, техните съсъди изчезват, и те падат в обикновени желания – желанията на народа. И тогава Исраел – не е народ, защото нищо не ги обединява, освен ненавистта на останалите.

Единствено външният натиск ги държи заедно. Ако натискът спадне, те веднага се разпръскват колкото е възможно по-далеч един от друг. На тях им е добре и комфортно, имено тогава, когато връзката отслабва. Ние виждаме това по евреите, живеещи сред другите народи.

Кога Исраел отново ще стане народ? Единствено тогава, когато се обединят около посланието, което Авраам е заложил в основата му:”Възлюби ближния, както себе си”. При това трябва да го направят не за себе си, а за света.

Защото ние се намираме на етапа на последното избавление, последното поправяне, което трябва да обхване целия свят. Баал а-Сулам пише за това в статиите ”Дарованието на Тора” и ”Поръчителство”: Исраел трябва да бъдат сплотени, за да поправят всички, посредством Твореца.

Желаейки да поправят себе си, Исраел издигат МАН, молба за целия свят – и тогава получават висшата светлина, възвръщаща ги към Източника. Тази светлина минава през ”шаблон” под названието ”Исраел” и приема правилната форма на единството. Защото сама по себе си светлината е абстрактна, безформена, а сега тя придобива форма, която се нарича ”Машиах”(Месия), и тогава поправя цялото огромно желание на народите на света.

Ако ние действаме по такъв начин, тогава – ние сме Исраел. А, ако ли не, тогава ние ще получаваме беди и удари – както от висшата светлина, така и от народите на света. Защото ние сме по средата между тях. Или ще изпълняваме задачата на координатор, или ние сме по-лоши от всички и ще страдаме от всички: направо от Твореца, а също така и косвено чрез другите.

Светлината трябва да си намери съсъд, а дотогава няма да се успокои.

От урока по вестник „Народ“, 08.05.2011

[42505]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Молитвата – това е връзката на човека с висшата сила, която изразява цялото му възприятие за тази сила. Има хора, които се молят, искайки за по-добър живот в този свят, има хора, които се молят за бъдещето на света, има и такива, които въобще не се молят и не вярват във висшата сила.

Но все пак те мислят за бъдещето си, а всяка такава мисъл се нарича молитва. А към кого да се обръщам, това вече е друг въпрос: към природата, към съдбата, към някаква неизвестност, към бъдещото си състояние или към висшата сила, която днес може да бъде лоша, а утре добра в зависимост от моята молба.

Молитвата – това е моето действие по отношение на следващия миг, надеждата да достигна определено състояние. В това определение влизат множество състояния, но все пак те се разделят на две, в зависимост от това на кого се моля: на Този ли, който се променя, и е в моите възможности да го накарам да се промени?

И тук хората започват да търсят тайни методи, позволяващи им да управляват висшата сила, за да стане тя по-добра, да измени реалността, света. На тази надежда да подобриш висшето са основани всички мистични и религиозни търсения. Човекът от този свят, живеещ със своя егоизъм си мисли, че това е възможно.

Но има и друг, много рядко срещан подход, който казва, че висшата сила не се променя – а ти трябва да знаеш, как да промениш самия себе си, използвайки силите, заложени в теб от природата! Това е кабалистичният подход, противопоставящ се на всички останали подходи.

Не е важно, мисли ли човек, че Бог е един или много, представя ли си се стоящ пред природата или пред някаква друга висша сила – главното е неговото отношение към нея. Тоест, търси ли той, как да използва силите на природата и собствената си промяна, за да постигне избраната цел – и, следователно всичко да зависи от него и от връзката му с тази сила?

Или той не гледа себе си, а гледа навън и търси някакви начини за да промени висшата сила. Така, както той егоистически иска да промени целия свят и да използва всичко за своя изгода – така той подхожда и към висшата сила, търсейки, как да Я използва за своите интереси, и какво да направи, за да му се отплати Тя с добро.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2011

[42598]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→