Въпрос: Всеки път, когато четем Зоар, мен сякаш ме притиска тежест, и ми е много трудно да остана бодър. Означава ли това, че Зоар ме поправя?

Отговор: Ти мислиш, че теб те поправят в съня? Прекрасно! На нас ни остава само да спим.

Ако по време на четенето на книгата „Зоар” ти чувстваш, че заспиваш, – това е само защото ти не се стремиш към поправянето, теб не те боли.

Представи си: ако ти сега страдаш от силно главоболие или болка в корема, и ти беше уверен, че Зоар веднага ще те излекува, – нима би заспал? Не, защото би усещал болката в тялото си.

А сега болката не се усеща непосредствено в органите на тялото. Ако ме вълнуваше съединението с другарите, ако аз исках това, и мен действително ме болеше от това, че у мен го няма това единение с групата, в която аз разкривам духовното, Твореца… Но нали вчера исках да я разкрия! Какво се е случило с мен сега? Вчера у мен имаше желание, а сега го няма…

Представи си: сега на теб ти дават възможност да влезеш в такова място, където можеш да получиш всичко. Но ти идваш – и трябва да заплатиш с потребността, с желанието си. Зад тезгяха стоят продавачи: ”Какво уважаеми желаеш?”- Ти трябва да им покажеш желание, да демонстрираш какво имено искаш. На тези същите ти сякаш им подаваш съсъд, който те да напълнят с това, което искаш.

Следователно, ти идваш на това място, на теб ти позволяват да влезеш тук, да се приближиш към продавача и той поглежда към теб: ”Какво желаете?”- А ти произнасяш със сънен глас: ”Искам да спя…”

Неясно, какво правиш тук, за какво си дошъл, как си дошъл към ”тезгяха”… Ясно, че на теб са ти дали възможност за сметка на минали заслуги. Но сега какво?

Затова, ако човек чувства, че заспива, – това говори за отсъствие на подготовка, пробуждане, за недостатъчна работа на обкръжението над него. Той действително се нуждае от помощ. Аз го разбирам. На нас не ни достига всеобщо пробуждане, за да може по време на четенето на Зоар всички да пребивават в усилие, в тревога, в напрежение. И така беше в началото, когато ние започнахме да четем Зоар. А после навикът притъпи вкуса. Трябва да се стараем да го върнем.

От урока по Книгата „Зоар”, 10.05.2011

[42677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Аз трябва да развия в себе си достатъчно чувствителност към злото, за да не се изключа и да не избягам от него, когато ми е зле, и да не търся приятното за себе си. Ще мога ли аз, с помощта на обкръжението да реша и със сърцето, и с разума си, че доброто – това е нашето съединение, а злото – е разделянето?

Ако аз чувствам, че някъде в сърцето или в разума не ми достига такова отношение, то това усещане за недостиг и поражда у мен молитва. Това е единствената молитва, на която висшата светлина реагира, защото това желание е насочено точно към нея. Тогава висшата светлина започва да ми въздейства, и ние започваме да работим съвместно с нея, съединявайки се.

Аз искам от нея да ми даде все по-голямо осъзнаване на злото в мен, което се нарича откъсване от ближния. А висшата светлина действа в отговор на тази моя потребност. Защото Тя се намира в абсолютен покой и е винаги готова – а моето искане точно съответства на нейната природа. И колкото повече аз се пробуждам, толкова по-силно става моето впечатление от висшата светлина. Тя не се променя – аз се променям!

Моето желание увеличава впечатлението ми от светлината и затова се казва, че светлината по-силно ме осветява. Така получавам отговор на молитвата си. Каквато е била молитвата, такъв и отговор е получен, нито по-малко, нито повече…

Затова човек трябва да изясни и да подреди всички свои желания, да ги погледне отстрани, като външен, обективен изследовател относително самия себе си, да се издигне над тези желания и да се ориентира какво желание му е необходимо, за да влезе в контакт със светлината. И това ще бъде само желанието за съединяване!

Защото светлината нарочно е разбила общия ”съсъд”, желанието, и единствено с тази цел действа, за да съедини обратно всички негови части. И ако у човека има такова желание, или той се приближава към него, това означава, че той идва към светлината. А докато се разпилява във всички други направления, то нека знае, че там няма какво да търси – там няма светлина!

Казано е:”Исраел (човекът, устремен ”направо към Твореца”), Тора (светлината на поправянето) и Творецът” трябва да се съединят в едно цяло. Тоест, стрелата трябва да бъде насочена право към целта, съгласно усещането и изясняването на човека.

Всеки път трябва да се старая да се насоча колкото е възможно по-точно по посока на светлината, за да може моето желание и Нейното желание да стоят точно едно срещу друго. Тогава ние ще работим на една и съща вълна, и аз ще Я помоля имено за това, което Тя може да ми даде. И тогава това ще се случи…

Ето това и ще бъде истинска молитва и най-бързият начин за моя напредък. Моето прицелване ще съвпадне с целта и аз ще изстрелям стрелата.

От урока по статията на Рабаш, 10.05.2011

[42740]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Цялата методика се заключава в това, как да се пробудим за по-бързо напредване – да вземем в свои ръце силата на развитието и да го управляваме.

За тази цел, организирам за себе си обкръжение от хора като мен, за да ми въздейства и да ми даде допълнителна сила. Тоест всичко зависи от моето впечатление от обкръжението – в тази степен и ще мога да напредна.

Но аз се намирам в система от сили и трябва да знам, как да получа от нея най-доброто, ефективно въздействие, за да не нанеса вреда на себе си и на обкръжението. Защото тази вреда, отново ще се върне от обкръжението към мен.

В това въздействие съществува такава сила, която се нарича „лошо око” – още непоправен човешки егоизъм, който не е скрит с екран и може да бъде задействан  несъзнателно от човека. А възможно е и той да осъзнава какво прави, но да не може да се сдържа.

Ако човекът вижда, че някой е по-успешен от него, по неволя започва да завижда. Може да бъде добра, продуктивна завист, тласкаща към развитие. Тоест „добро око”, когато завиждам на другия си и се старая също да напредна. А може да бъде „лошо око”,  когато от завист съм готов да го убия, защото той е повече от мен и с това ми отравя настроението.

Както е в анекдота: „Вие правите революция, за да няма повече богати ли? А ние мечтаехме да няма повече бедни”. В това е цялата разлика – какво състояние искаш: да няма бедни или да няма богати? С какви очи гледаш на това?

Същото е в духовната работа: когато гледаш другаря, който е по-високо от теб – искаш ли да го свалиш или искаш да се издигнеш?

От урок по статия на Рабаш, 26.05.2011

[44024]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Желанието не се разкрива до онова време, докато не измине с помощта на светлината всичките 4–ри стадия на разкритието, и достигне осъзнаването да усеща себе си и тогава ще може само да взема решения и да реагира някак си на светлината.

Т.е. навсякъде в мирозданието, където и да срещнеш ”коренната” (нулевата) степен – тя означава отдаване от Твореца, който иска да предизвика някаква реакция в творението, в ”създадения от нищото” (еш ми аин).

Трябва да се измине от този нулев стадий, от така наречения ”крайчето на буквата йюд”, всичките 4 –ри стадия на АВАЯ (йюд кей вав кей) степените 1-2-3-4, и само в 4–ти стадий ( бхина далет) възниква реакция от страна на желанието.

На всяко място в творението, в цялото мироздание, в каквато и точка да се превърнем, ние откриваме там нулевата степен – отношението на Твореца към някаква си точка ”от нищото” (еш ми айн). А от нея, под влиянието на светлината, вече се разкрива желанието, което трябва да измине 4 –те степени, за да се оформи творението, започнало да усеща и да реагира на въздействието на светлината.

И така всичко започва от ”крайчето на буква  йюд”, ”същност от същността” – замисъла на творението, мислите на Твореца. След това тя започва да действа и се раждат степените 1-2-3-4 или йюд кей вав кей. Докато не достигнем 4 –та степен (далет), която вече се усеща съществуваща.

Тук има водеща сила и сила която не е съгласна, и всяка от тях – е в потенциал и в действие. Първите три степени (0-1-2 Кетер, Хохма и Бина) се отнасят към Твореца, а останалите степени 3-4- ( Зеир Анпин, Малхут) се отнасят вече към творението.

Такова отделяне ние после наблюдаваме във всичките духовни обекта, парцуфим, светове. Първите три степени – ГА”Р, се отнасят към замисъла, към програмата на висшия. А ЗА”Т (З”А и Малхут) се отнасят към долното творение, където З”А служи за адаптер между висшия и низшия.

Висшия – това е Кетер. Неговото свойство е отдаването – това е Хохма. В каква форма иска да отдава – това е Бина. В каква форма Той се отнася към низшия – това е Зеир Анпин. Това отношение е многостепенно: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут – това е материал избиращ всичките предходни форми, желаещ да ги усвои и построи в себе си, за да приеме такава форма, като предходните стадии.

И така, Малхут реализира това действие вътре сама в себе си, затова и трябва да усети всичките предходни стадии, да получи от тях впечатление, да се съгласи с тях и да им стане подобна. И тогава тя, в отговор от своя страна, построява такова отношение спрямо корена и самата става корен.

Не е възможно да се разкрие творението, ако преди това не е преминало през 4 –те степени на развитие. Само от последната степен на развитие ”далет”, когато аз имам намерение и желание т.е. всичко изхожда от мен – оттук нататък може да се говори за творение. А преди това, съществуват само свойствата на Твореца, с които той гради творението.

От урока от ”Учение за Десетте Сфероти”, 26.05.2011

[44062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

В Кабала става въпрос за вътрешната работа на човека – трябва да се задълбочиш в себе си и там да изградиш образа на другарите, на групата, на самия себе си, на вътрешния си свят, своето духовно впечатление. И да не обръщаш внимание на външните впечатления, които даже могат да бъдат обратни.

Аз получавам някакви впечатления от обкръжението, които могат да бъдат неверни – защото това са единствено мои лични усещания, вследствие на пробуждащите се в мен състояния, ”решимот”. Но аз трябва да работя, опирайки се не на тях, а на този образ, който съм изградил в себе си за другарите, за групата, за самия себе си, за Твореца и за връзката между нас.

Аз не се доверявам много на това, което чувствам днес и което виждам около себе си. Защото кой вижда това? Самият аз, който съм целият в заблуда. Значи, какво е значението, какво виждам сега – аз трябва да изградя вътре в себе си модел на бъдещия свят, където ние всички сме свързани с взаимно отдаване и любов, вътре в когото ние разкриваме Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че признак в духовното – това е радостта, защо тогава, за да влезем в духовния свят, трябва първо да стигнем до отчаяние?

Отговор: Не е необходимо изкуствено да се вкарваш в депресия, това въобще е против нашата природа. Но ако човек усеща отчаяние – това вече е възможност да се започне нов живот, причина, за да започне ново развитие.

Недостигът на радост – това е стимулатор за напредък, но това не означава, че е добре да сме печални. Трябва да се постараем да обърнем тъгата в радост. Ако ние усещаме тежест и мъка – това означава недостиг във връзката с обкръжението.

И никой не идва вече радостен и напълнен, защото хората идват в Кабала в търсене на ново напълване, вече разочаровали се от този живот и чувствайки неговата пустота. Но лекарството е в това, да се оцени имено това състояние на мъка – и не да оставаш в него, а да го възприемеш като трамплин за духовния напредък.

От урока по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38440]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие винаги казвате, че искате да видите учениците си по-самостоятелни. Как самостоятелността се съчетава със самоотмяната пред мнението на учителя?

Отговор: Самостоятелността – е способността сам да вземаш правилни решения и да се държиш правилно, чувствайки и разбирайки как аз бих направил това на твое място.

А още по-просто е да се работи съгласно принципа на голямото общество. Тъй като за неговото управление е нужна голяма сила. И ако всеки направи максимално възможното за да съответства на мнението на духовния лидер, а след това търси каква може да бъде неговата собствена дан в общото дело ние ще се сдобием с успех.

Невъзможно е от един мозъчен център да се управлява всяка клетка на тялото, би било прекалено сложно. В една интегрална система всеки управлява всеки в своята работа. И всеки трябва да проверява, доколко неговото мнение съответства на останалите, да приеме мнението на обществото вместо своето мнение и да действа съгласно него.

Това се нарича: „възлюби ближния както себе си“. Аз не правя така, както на мен ми се струва по-добре – а така, както на другия му е добре. Аз работя съгласно неговото желание. В това е същността на сливането, на единството.

Не можем да бъдем като един човек с едно сърце, ако не приемаме общото мнение над личното. А за много хора това е голям проблем, особено за хората, притежаващи организаторски способности. На тях им се струва, че те разбират как трябва да организират това общество и как да го управляват и се ръководят от собствения си разум.

И тук се крие голямата опасност, как ще напредват те самите и обществото като цяло. Тъй като може да се отиде към направление, противоположно на духовното. И външно ще им се струва, че ги съпътстват материалните успехи – но духовен напредък няма да има.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.05.2011

[43939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако е необходимо да се отмениш пред мнението на учителя, тогава значи е правилно, когато някои казват, че са готови да изпълняват указания само от самия учител и от никакво друго ръководство?

Отговор: Учителят не трябва да става началник над всеки. На него не му е нужно да обяснява на всеки какво той иска. Той може да бъде скрит почти така, както и Твореца, и да не говори нищо. Този, който иска, сам трябва да се отмени и да разкрие мнението на учителя.

Това се вижда от поведението на кабалистите от миналото – например Коцка или Баал а-Сулам, който е давал урок на учениците си веднъж седмично или даже веднъж в месеца. Учителят малко пооткрехва мнението си, а всичко останало – това е работа на ученика.

Ако ученикът разбира, че е необходимо да търси, как да разкрие мнението на учителя, за да насочи себе си към целта, съгласно него, то той ще направи това. А ако ли не, значи- не.

Духовното не се изразява с думи – нима може да се обясни как да насочиш сърцето си към целта?

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.05.2011

[43952]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.4: „…Яаков, притежаващ съвършенството, допринесъл за зараждането на любовта в двата свята – т.е. взел за жени двете сестри, Лея и Рахел, олицетворяващи двата свята, Бина и Малхут.”

Въпрос: Кои мои вътрешни желания се наричат сестри?

Отговор: В човека има неживо, растително, животинско и човешко ниво на желанията.

Целият свят, който виждам е моето желание, разделено на множество частни желания, всяко от които образува в усещането ми някакъв земен образ.

Ние „виждаме” нашите желания, гледаме вътре в себе си, в своето желание, разделено на части – на обектите на света. Виждаме света в 3 измерения – сякаш гледаме през триизмерни 3D – очила и дори не чувстваме, че се намираме в такава витруална реалност – и тъй като нямаме с какво да сравним своето усещане  ни се струва, че съществуваме в истински свят.

Тоест това, което усещаме в своите желания, сякаш виждаме отвън, пред себе си. Но ако освен този свят, виждахме друга действителност, тогава щяхме да установим, че реалността на този свят е относителна.

Частите на моето желание ми рисуват образите на неживата природа, на животните и хората. Но това не са хора, които застават пред мен в този свят, а моето желание на ниво „човек”, което се разделя на множество части и аз виждам всяка част от своето желание като образ на някакъв човек.

В мен има желания, намиращи се на животинско ниво – затова виждам в този свят различни животни. Има желания, които се намират в мен сега, а има и такива, които са били в миналото или ще се появят в бъдеще – затова виждам свят, който се развива, изчезнали видове животни или внезапно появяващи се пред мен. Това означава, че те изплуват в моето осъзнаване и изчезват. По същия начин е на неживото и растителното ниво.

Няма свят – това са просто моите усещания вътре в желанията ми, когато едни решимот (информационни гени) се издигат, сменяйки други и така, усещайки реализацията на своите решимот, аз чувствам, че живея в тях – всъщност, че живея в света. Това е някакъв виртуален филм, който постоянната светлина ми проектира, пробуждайки сменящите се едно с друго решимот.

В процеса на развитие на решимот (решимо – информационен запис в моята памет), част от тях зависят от моята готовност да обработвам нови решимот, а част от решимот се пробуждат сами. Целият този процес на развитие, който върви сам по себе, си се нарича „беито” (в своето време), а ако искам да го ускоря и съм способен на това – такъв път на развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето).

Но става дума само за пробуждащите се в мен решимот, които усещам като света, себе си и целия процес на развитие.

От урока по книгата „Зоар”, 25.05.2011

[43960]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Едно и също получаващо желание ни се представя в различни форми – чак до сегашната, последна форма, в която се усещаме в момента.

Всичките ни усещания – не са нищо повече от желание за наслаждение, в което има всевъзможни плоскости. Аз виждам свят, изпълнен с хора, себе си в него, множество неща, действия, причини, следствия… Като цяло, това е все същото получаващо желание, която се намира в духовния свят.

Но в дадения случай то приема „материална” форма, която ние наричаме човешко тяло. По-висшата форма ние наричаме душа, но така или иначе, става дума изключително за желание за наслаждение.

Всички стъпала са еднакви по своя материал – желанието – и по своето напълване – светлината. И само последното, най-долното стъпало се различава по това, че дава на човек усещането за откъсване от всички останали стъпала или го оставя дори без това усещане, в реалността на нашия свят. На това стъпало има дадени детайли на възприятието, но те се възприемат само относно получаващото желание и светлината, които се намират в своето най-ниско състояние.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[43883]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→