Трябва да разберем, че целият проблем се заключава в нас. Струва ни се, че сякаш не ни чуват? Защо не ни разбират? Защото все още не сме достигнали такова ниво, за да ни чуят и да ни разберат. Трябва да поработим над себе си.

Никой не издига стена между нас и масите. За всичко това, което ни се представя като препятствие, трябва да видим съдействие и поддръжка. Проблемът не е в другите – ние трябва да се усъвършенстваме и да се приповдигнем, за да видят хората и да поискат да се сближат с нас.

В спънките трябва да видите помощта. Защото те ни показват, че все още не сме готови за обучаването на народа.

Въпрос: Какво трябва да правим в групата? Защото да вървим към взаимно поръчителство между нас става все по-трудно.

Отговор: Разбира се. Това е признак за напредък. И трябва, както преди, да възвисяваме важността на целта в очите си.

Въпрос: Опитваме, но не се получава…

Отговор: Тогава повикайте помощ. Изискайте силата отдаване. Чуйте от другите вестта за величието на отдаването и я поискайте.

Намираме се в критично, много, много добро състояние. И в тази точка трябва „да натискаме” още и още. Не знаеш какво стои зад всяко такова „натискане”. Всички фактори, акумулиращи се отвън и отвътре, събитията във външния свят и в нас самите, икономиката, политиката, безопасността – всичко започва да се концентрира и трябва само да даваме на този процес вярната посока.

Както пише Баал а-Сулам, всички проблеми трябва да се решават на основата на един единствен принцип на поръчителство. Представете си: седим зад кръглата маса като едно семейство. Всички, със затворени очи, взимат от общата чиния пари и не искат повече. И всички остават доволни.

Тъй като всъщност не е важно на кого по колко раздават. Проблемът тук не е в държавните комисии – благодарение на поръчителството, винаги ще бъдеш доволен от това, което си получил. В това се и заключава решението.

А всичко останало е необходимо само за да проверят правилността на твоите намерения. Физическото действие на тялото на парцуфа е само признание на решението, което е взела неговата глава. По такъв начин просто удостоверяваш, че си направил правилната преценка. И изобщо не е важно какво ще се случи после на практика. Защото ако достигаш взаимовръзка, всички резултати от нея ще бъдат добри. Тогава за теб всичко ще се допълва свише и няма да чувстваш недостатък в нищо.

А освен това, те чака благословение на материално ниво – разцвет и успех, който ще усетиш веднага. Защото законите на природата сработват без забавяне. А в дадения случай става въпрос за законите, които действат в желанията и мислите мълниеносно. Това не е ураган, който се движи към крайбрежието няколко дни, а пробив, чиито резултати ще бъдат видими още на следващия ден.

От урок по вестника „Народ”, 31.08.2011

[53191]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо в духовната работа егоизмът е свързан със “зъбите”, тъй като е казано, че трябва ”да разбиеш зъбите на егоизма”?

Отговор: Ние имаме 32 ”зъба” (ламед – бет) – такива са корените на свойства, които мелят – изясняват храната, напълването. Това се случва след като вече знаем какво напълване можем да поемем и какво не, колко можем да поемем за отдаване и в каква форма.

Тоест след окончателни изяснявания, направени от ”устните”: едната отгоре, другата отдолу и език, намиращ се в средата (той се нарича ”свят език”) – в средната линия.

Цялото ни изграждане отразява разпределението на силите, които изясняват нашите желания и мисли. С това се определя образът на човека от нашия свят – въображаемият образ.

Изясняването на това напълване, което вече можем да приемем за отдаване – това е особена работа ”на зъбите”, които сблъсквайки се, се разделят и предъвкват желанието за наслаждение. Устата се намира сякаш по средата между сърцето и разума и изяснява, работи над мислите, идващи от мозъка, и желанията, идващи от сърцето. И чрез правилното отношение между тях разбираме, че можем да го приемем като вътрешна светлина – като ”вкусове” (таамим).

Сърцето съдържа още неизяснени за поправяне желания. Мястото, където се извършва поправянето – това е устата. Но най-особената област е гърлото, което се намира по-високо от тялото, но по-ниско от главата – сякаш като преход от едното към другото. Затова гърлото (гарон) е съзвучно на ”гер” (преходен и присъединяващ се към Исра–ел).

В гърлото се състои цялата разлика между животното и човека, стъпалото, на което се нарича ”говорящ”, и върви след неживото, растителното и животинското стъпало. Тази част, с която говоря – гърлото, сякаш ме отделя от животното и ме прави човек. Всичкия ум, мисли, изхождащи от разума, а също така желанията, изхождащи от сърцето, в случая попадат в гърлото, в което се концентрира цялата човешка същност.

В гърлото има особен механизъм, управляван от мозъка, с помощта на който изясняваме, разговаряме, пеем – всъщност с това изразяваме човешката си същност. Всичко, което е в сърцето и разума, се изразява чрез речта, т.е. гърлото. И ни се струва, че там има нещо особено: струни (връзки) и мускули…

Но това не е толкова просто, както ни се струва. Този речеви механизъм трябва да разбира всичко, което е в разума и в сърцето – и да го изпълнява и изразява външно. Той се активизира от петте области на белите дробове отдолу нагоре, после достига до петте източника на устата (език, небце, гърло, зъби, устни). Това е един много сложен духовен механизъм.

От урока по статия от книга „Шамати”, 01.09.2011

[53323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Във всяко ново състояние усещаме себе си загубени като кон, заблудил се в полето. А човекът, който се пробужда вътре в обърканото животно, извежда себе си и открива къде е неговото място – правилното отношение към това поле, което свързва всеки от нас.

Той изисква ново разбиране, определение, Тора, тоест „инструкция”, как по-бързо и по-правилно, от своя страна, да може да повлияе, за да се включат всички вътре в това поле.

Той преживява, за да спаси другите души и иска да им обясни как всеки от тях да добави своите усилия, за да разкрие мястото си в това поле.

Баал а-Сулам разказва в статията „Изграждане обществото на бъдещето”, че сме подобни на група хора, заблудили се в пустинята и намерили оазис – откриването на особената книга с инструкции, благодарение на която можем да се спасим. И тогава започваме да викаме своите братя, за да се приближат. Тъй като притежаваме голямо съкровище, което ще помогне да преуспеем в живота и да не страдаме повече. Затова започваме да разгласяваме, призовавайки останалите към себе си.

Ако човек действа по такъв начин, оказва полезно влияние на цялата система и се удостоява с благословение.

Трябва да видим това поле, което днес се открива пред нас, святата Шхина – връзката между всички нас и всички наши светове, цялото мироздание. Разкриването на тази връзка от страна на самата природа се усеща от нас като световна криза, опасност, неуспех, защото ние самите не съответстваме на това разкриване на връзката.

Но в мига, когато приведем себе си в съответствие с нея, ще се удостоим с разкриване на висшата сила, която запълва това поле и го активизира. Това свързващо поле е преходното звено между нас и висшата сила. Без тази мрежа не можем да я разкрием – Творецът ни се разкрива чрез системата от нашите връзки.

И така ще стигнем до това, че чрез това поле, благословено от Твореца, ще Го разкрием – „ще стигнем” и „ще видим” (което означава „бо-ре”) вътре в правилната връзка, разкриваща се между всички части на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53076]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: От многочислените беседи и обсъждания, в които участваме, става ясно, че днес практически не са останали идейни хора. В някои има „болна“ тема, но е трудно да се намерят крайно леви или крайно десни.

В повечето от събеседниците просто няма твърдо мнение, което те биха били готови да отстояват. Хората леко се съгласяват с нас, особено когато от посланието ни се носи топлина и сърдечност. Излиза, че пътят е открит?

Отговор: Започни да раздаваш пари – и ще видиш какво представялват твърдите убежедения.

А ако говорим сериозно, хората днес се чувстват като в мъгла. Те са загубили посоката, принципите и целите, те не знаят къде се намират. Това е естествено усещане за съвременният човек. Освен за пари, няма за какво друго особено да се спори. Разликите между партиите се изглаждат и понякога остават чисто номинални.

Днес, ако искаш да се сдобиеш с нова идея, нова посока, ще ти се наложи да постигнеш съответствие с Природата, да станеш интегрален. Тъй като егоизмът ни на индивидуално ниво е завършил развитието си.

Между другото оттук произлиза и кризата в науката – тя отстъпва. Свиват се дори програмите за изследване на космическото пространство. Егоизмът се е спрял и не може да постави някаква голяма цел. Откритията на века завършиха – остава само техническото развитие.

Можем да получим нов разум и ново чувство само от обединението. Някога посредством обединение еврейският народ е достигнал висота на духа – само благодарение на осъзнаването на взаимовръзката между хората, на нивото на сближаване и отчитане на интересите. Именно оттук и произлизат законите, описани в кабалистичните книги, там сме намерили такъв разум и такова чувство, което и до сега, независимо от изгнанието, съхранява в нас някои отличителни черти.

Ситуацията не се е изменила и днес: дори материалният успех е възможен само на основата на взаимното включване, на обединението с другите. По такъв начин, работата ни действително се облекчава. Тъй като сякаш не се сражаваме за висшите идеи, а за цели „с местно значение“, заради които на хората хората в крайна сметка ще им бъде по-леко да постъпват – особено ако отстояваме своето така, сякаш става дума за висша материя и основополагащи принципи.

От урока по вестник „Народ“, 31.08.2011

[53195]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целта на творението е да ни докара до съвършенство, в което се намира Творецът. Двете сили: Творецът – отдаващата сила и творението – получаващата, трябва да постигнат обединение, единство, подобие по свойствата. И тогава творението ще достигне до съвършенството, с мисълта за което, по волята на своята любов, висшата сила, добра и творяща добро, е започнала творението.

Творецът е започнал творението, а ние трябва да го завършим! Целият този процес се реализира за сметка на самото творение, което по такъв начин получава знание, усещания, запознава се и разкрива кой е Творецът. И според степента, с която то се променя и поправя себе си, за да  се уподоби на Твореца – с тази мяра то ще Го опознава, ще се приближава до Него и ще става подобно на Него, докато не постигне пълното сливане.

Целият процес задължително трябва да бъде подчинен на двете противоположни явления – колкото повече се приближаваме до Твореца, толкова трябва и да се отделим от Него. Защото голямото не се вижда от близко разстояние – а само от далече. Както е казано: ”Преимуществото на светлината се постига от тъмнината”.

Започваме да ценим нещо само след като се лишим от него. Когато има напълване – не се усеща желанието, а когато има желание – не се усеща напълването. Трябва да достигаме такова състояние, когато двете усещания ще присъстват едновременно, и напълването няма да гаси желанието. За да не изчезне творението, за да не престане да се усеща съществуващо, когато постигне съвършенството. Защото чувството, че съществуваме изхожда от недостатъка – и това е ”минус”, а пребиваването в съвършенство – е ”плюс”.

Затова целият процес е постоянно движение напред назад, съпровождащи се едно след друго през цялото време. Ние и сега се намираме в него само че не го различаваме, защото то се осъществява едновременно от много хора. И тези два процеса: движението напред и назад, се реализират от два ”носителя”. Затова различните хора преживяват различни състояния приближавайки се към Твореца: едните – добри, а другите –лоши, едни преживяват в разума, а другите – чувствено в сърцето.

И затова не можем да почувстваме, че се намираме в някакъв определен ”процес”! Но се свързваме все по-силно един с друг и особено днес, в наши дни, когато започва да се разкрива глобалната и интегралната мрежа, свързваща ни всички заедно. И по неволя все повече се съединяваме. Затова ни се разкрива, че противоположните процеси се извършват в нас самите!

По-рано ни се струваше, че преминаваме през различни състояния: един се издига, а друг е в падение, единият работи осъзнато, а другият не, т.е. единият проверява истина – лъжа, а другият само сладко – горчиво. Но сега в нашето обединение все повече усещаме, че това е един единствен процес: сладко – горчиво и правда – лъжа, които могат да се обединят.

Тоест отделянето от Твореца и приближаването до Него се осъществяват едновременно! Ако съществуваме в интегрална система, то започваме да разкриваме, че всичко това може да се съчетае заедно. Все още не разбираме как става това и затова го възприемаме като объркване, мъгла, неустойчиво състояние.

Тъй като в нашия свят двете противоположности винаги са се намирали в две различни или в много различни тела. Но когато тези хора се сближават и се включват едни в други със своите мисли и желания, усещаме, че двете обратни неща присъстват на едно място.

И от това състояние трябва да сключим съюз с Твореца, а между нас – облаци от прах, тъмнина – някаква завеса, която творението трябва да смъкне, да отхвърли.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 31.08.2011

[53218]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В Тора през цялото време се среща образът „на полето”. Поле се нарича Малхут, Шхина – връзката между нас, както е казано: „Поле, благословено от Твореца“.

Когато се разкрива връзката между нас, човек започва да чувства пробуждането и да търси смисъла на живота. Това се нарича „да се луташ в полето“, защото човек чувства, че се е объркал и не знае какво да прави със самия себе си и с това поле, което изведнъж се е открило пред него. Той пита: „Какво е животът и за какво ни е даден?”.  Чувства пред себе си някакво неизвестно пространство.

В днешно време това поле се разкрива за много хора. Постепенно се разкрива връзката между нас, изграждането на Шхина, общата душа. И затова някои изпадат в депресия, като не разбират за какво да живеят, взимат наркотици, развеждат се – хората не знаят какво да правят с живота си. А цялата причина е връзката, разкриваща се между нас – това е полето, Малхут.

А този, който има по-силна връзка с това поле, по-ясно усеща посоката и започва целенасочено да търси. В зависимост от светлината, която човек получава от Малхут, от построяването на Шхина, може да се чувства или в полето на вечния и съвършен живот, или обратно, в тъмнината. Това е като мрежа, в която се намираме, управляваща всички нас и цялата вселена.

Всичко зависи от това, как човек приема това въздействие: като благословия или проклятие. Усещайки, че пред него e “полето, благословенo от Създателя“, човек мисли, че всичко, което се случва с него, идва благодарение на връзката му с това поле. В това поле действа светлината и подчертава и разкрива на човека тази нова структура, мрежата, в която той пребивава.

И ако човек приема това като благословия, тоест разбира, че Създателят благославя такава връзка, включването в това свързващо поле, то той започва да разбира как да работи с егоизма си, със своите качества.

Основното е да се съединим по-силно с другите. И не да зачеркваме себе си, а напротив, „да преобърнем” свойствата си и да ги използваме с цел да повдигнем всички останали, да ги събудим, да ги подтикнем напред към взаимната връзка, към възвишаването.

От страна на природата, ни се разкрива висшата сила, Шхина, полето – а сега ние, от своя страна, трябва да подкрепим това разкриване, да  вложим своите усилия, за да се разкрие тази връзка, благодарение на нас самите. Това е разликата между „пътя на страданията“, който ни се разкрива по естествен начин, и „пътя на светлината“, когато сами предизвикваме разкриването на това поле.

Това поле свързва всички нас, всички части на реалността, всички светове, включвайки всички вътре в себе си. И ако то ни се отваря от само себе си, това ни носи страдания – и лични, и общи, поражда всевъзможни кризи, войни и проблеми. Затова ни е необходимо „сами да събудим изгрева“, тоест да изискаме разкриването на това поле и тогава то ще стане наистина благословено свише.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Неясно е за какво е трябвало да се губят милиарди години за развитие на неживата природа, ако тя съвсем не е свързана с човека? Какво можем да научим от нея?

Отговор: Науката казва, че Вселената е произлязла в резултат на Големия взрив. Искра от енергия е пробила в празното пространство и започнала да строи в този вакуум всякакви видове материя. Така са се появили всички галактики, звезди, различни форми материал.

И затова частиците на материята започват да се приближават една към друга и да се свързват образувайки всевъзможни форми и така са се появили електроните, неутроните и протоните. Целият процес на развитието е процес на съединяване на частиците на материала. Съединяването произтича неосъзнато, под въздействието на силите на природата, които се наричат неживи и затова заемат толкова дълго време.

В резултат, материята се свързва съгласно определени закони – по формулата за съединяване между плюс и минус. А после тя се съединява дотолкова, че от неживите частици се получава растение, материалът получава способността да се разшири, да расте, сам да създава някакви нови свойства, нови форми на живот.

Всичко това са получили от първоначалната искра. Но разликата между неживите, растителните, животинските и човешки нива е в това, че всеки път произтича пробив на същата тази искра. Разликата, делтата между двете нива е светлината. В нея е заключен целият живот, който растението притежава. Защото растителното ниво се отличава от неживото именно по това, че в него се е появил животът. В неживата материя няма живот, тя просто съществува и толкова.

През цялото време става пробив от степен на степен, след което материята изцяло се съединява на предходната степен и завършва развитието си, достигайки всички видове съединения. До такава степен, че в края на развитието на неживото ниво възникват радиоактивни материали, които могат сами да излъчват енергия. Тоест те плътно се приближават към растителното ниво, сякаш извършват отдаване и затова са толкова опасни.

Радиоактивният материал е вече неустойчив, защото притежава особени свойства, особено вътрешно движение, изхвърляйки от себе си частици или излъчвайки светлина и разни вълни. Затова е близък до растителната степен.

А на растителната степен произтича вече не просто поглъщане и излъчване на енергия и нейното предаване от частица на частица, а раждане! Растителният материал се намира в такава връзка, съединяване, което предполага взаимност, поръчителство. Иначе не може да съществува. Аз давам на тебе, ти на мене, съгласно особени свойства, особена програма.

Това вече е условие за съществуване на вяра между нас. Защото давам на теб, ти на мен, затова трябва да си вярваме един на друг! Трябва някак си да усещам теб, ти мен. Иначе не можем да се свържем един с друг, за да живеем.

Животът означава, че завися от теб, а ти от мен, с частиците на материала, които си предаваме един на друг при съединяването ни. Тук възниква някаква нова същност.

И това същото се случва с цялото човечество, сега, когато се издигаме от неживото ниво на развитието си, до растителното. Изведнъж забелязвам, че завися от теб, ти от мен и още как! Длъжен съм да ти давам, и ти на мен, иначе няма да можем да съществуваме. Ужасно е да се усеща такава взаимна зависимост, докато не се съгласим с това и не успеем да постигнем поръчителство.

И трябва да пристъпя към него, не защото нямам друг изход, а защото разбирам, че печеля много от това – такъв прекрасен добър свят и такъв живот, че аз сам ще пожелая това поръчителство. Тук има различни степени на развитие. Но времето се съкращава, ако по-рано развитието е протичало за милиарди години, то днес е много по-бързо.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 26.08.2011

[52812]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Преди всичко, трябва да разбираме особената ситуация, в която сме се оказали. Знаем от науката кабала, че някои действия се осъществяват отгоре, а другите трябва да изхождат отдолу, от страна на творението – иначе няма да бъдат творения. Не е възможно да родиш дете и да се отнасяш към него така, все едно че още се намира в корема на майка си. То е излязло навън, за да става все по самостоятелно, да се изявява, да проявява своите желания, свойства, действия, да се изгражда като човек.

Така е и в духовното развитие. При разпространяването на духовните светове, действията се осъществяват свише и всички те включвайки разбитите съсъди, са насочени натам, за да може творението отдолу от тъмнината, от подготвителния етап, противоположен на съвършенството, да проверява и сравнява своите състояния със съвършените състояния и да направи своя свободен избор.

Трябва още да изясним, какъв е този свободен избор, каква е тази ситуация, в кои случаи творението прави анализ и предпочита съвършенство за своето его. Това никак не са прости неща, свързани са с разнообразни прояви, разрези, детайли, възприятия, координатни оси и т.н.

Но като цяло, съществуват два подхода: Първият се осъществява свише, за да се подготви за човека всичко което е необходимо, духовните светове и парцуфите, а също така този свят с всичко, което се намира в него. Вторият подход се осъществява отдолу, когато човек го тласкат напред, за да се развива, докато изминавайки хиляди еволюционни години на развитие в качеството на социално създание, той не достига до повратната точка, която се ознаменува в кабалата като 1995 година. Тази дата е като жалон на върха на етапите, знак, че човек вече е задължен да разбира къде се намира и какво се изисква от него.

Тъй като реалността му не е случайна, и той не е хазяин в нея – съществува система, с която е длъжен да постигне съответствие. А затова трябва да я изучи, да я опознае.

Процесът се осъществява свише, отнел е хиляди години за развитие, включвайки изгнанието на еврейския народ и неговото завръщане в земята на Израел. Тези събития, изобщо всичко, което се е случвало до сега, е било подготовка, която дори не обсъждаме. Нашата задача е отсега нататък осъзнато да участваме в случващото се: да издигаме МАН, т.е. молитва за поправяне, с други думи казано, да издигаме сфирата Даат към висшия и т.н.

И така, свише са поставени определени условия, а ние от своя страна трябва да задействаме правилното желание за развитие, да искаме сили, да анализираме, да се учим – всичко. Тъй като няма какво да вземем нагоре, освен исканията си, но те трябва да са насочени към отдаване. И признак за това е – насочване към единство с ближния. В такъв случаи не допускам грешки и се устремявам към отдаване.

Този свят ми е даден – като външна, мнима картина. Но освен нея, нищо друго не ми е дадено. Ако с помощта на моята въображаема реалност мога да поема по верния курс към истинския свят, намиращ се от другата страна на тази илюзия – толкова по добре. Нека мъглата се разсее след това – важното е, че още отсега, промъквайки се през него, аз държа вярната посока към целта.

От урока от вестник „Народ“, 30.08.2011

[53094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да убедя егото си, че съм на прав път, независимо от това, че то не се напълва от обединението с останалите?

Отговор: Трябва да разкрием напълването от единението, тъй като то се намира във връзката между нас, но се разкрива не в получаването, а в стремежа на всеки човек да отдава на другите. А ако ти имаш намерение да се обединиш с другите, желаейки да използваш тази обща връзка за собствено благо, то ще получиш тъмнина и, разбира се, удар. Сега това все повече ще се разкрива пред очите на всички хора и най-важното – на държавите. Всяка страна, всеки народ, всяка случайна егоистическа сила, действаща вътре в свързващата ни мрежа, която все повече ни се разкрива – ще открие, че е губеща повече от всички. И няма да знае как и за какво, докато не получи методиката за поправяне.

И затова, това състояние е опасно, тъй като държавите могат да стигнат до сблъсък или до война. Сега виждаме в целия свят как държавите, даже без да се крият, действат открито една срещу друга, всяка се опитва да спаси само себе си. Америка – срещу Европейския съюз, срещу Китай, а те – точно обратното и т.н.

Тези тенденции са много опасни. Тъй като вместо да се обединят, да се включат правилно в общата мрежа, такива големи и силни конгломерати действат тъкмо обратно. Затова, разбира се, кризата ще дойде при тях във всевъзможни форми във вид на удари от страна на Природата, икономиката или друг вид катаклизми. Това предстои да се разкрие.

Но ако мрежата на нашата връзка вече се е разкрила, сме задължени колкото се може по-бързо да ускорим и да дадем на света методиката на кабала. Такова състояние и по-рано се е разкривало на всеки етап от нашето развитие – да речем при излизането от Египет. Защо е възникнала необходимостта от напускане на Египет бързо, на часа? – Защото е започнала да се разкрива тази свързваща мрежа и тогава се изсипали десетки удари.

Всичко това зависи от голямото разкриване или скритата връзка между нас – Шхина, откриваща се повече или по-малко. Такива състояния сме преминали вече нееднократно в нашата история. Затова имаме такава готовност за така нареченото пълно освобождение – да разкрием тази мрежа и да се включим в нея по правилния начин.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 30.08.2011

[53046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Някои специалисти, в това число психолози, вече разбират, че човешката природа е егоистична. И все пак това съждение много рядко може да се чуе…

Отговор: Проблемът е друг: те не разбират, че тук се крие източникът на всичките ни проблеми. Те не могат да отделят момента, че с това е обоснован целият ни живот, без да свързваме едното с другото. По тяхното мнение, живеем лошо по някакви си други причини.

На психолозите трябва да им се отворят очите за връзката на нашите текущи състояния и злото на човешката природа. Оказахме се в друга ситуация, обладавайки сляпата природа, но за тях това не означава, че едното е предизвикано от другото.

Въпрос: Една жена психолог, с която разговарях, смята, че случаен човек, стига да е във властта, по своята егоистична природа ще прави онова, което правят и останалите.

Отговор: Тя е права. Виждаме това на практика, наблюдавайки всичките партии и техните лидери в целия свят. И работата не е даже в егоизма, а в онова, че ”сърцата на царете и на власт-имащите са подчинени на волята на Твореца”. Всички те прокарват в живота замисъла на творението.

И затова, които и да са те, всичко зависи от нас: ако успеем поне мъничко да изменим своята природа, то ще призовем доброто. Друга възможност няма. Какво да правим с глупавото желание за наслаждаване? Трябва да го предвижваме напред посредством бедите. Удар след удар и т.н… Тези сили се прилагат към желанието, за да го подтикват към доброто. Те ни развиват и действат на постоянна основа.  Казано иначе, това е светлината, която идва и ни притиска от всички страни.

Какво мога да направя? Само едно: мога поне малко да променя злото си на добро. Тогава ще стана подобен на светлината и ще усетя, че тя ме движи към доброто.

По такъв начин светлината остава непроменена, етапите на моето напредване – също, и само аз се променям към по-добро: като дете, аз се съгласявам с натиска, който ще ми окажат татко и мама. Смятам, че това ми е от полза – и тогава моят отклик се променя, моето възприемане на процеса: влизам в него осъзнато, с разбиране и с усещане, благодарен съм на онези сили, които ме развиват. Ето това е всичко, което е необходимо: да се постараем поне капка от нашето зло да превърнем в добро.

Действително, не съм способен на това – и все пак моля за помощ светлината, която ни връща към Източника. Защото светлината е универсалната сила на Природата, неизменно водеща ни напред. Но аз мога сам да предизвикам малко проблясване от нея, което да ме промени. При това общата картина ще си остане същата.

От урока по вестника „Народ“, 29.08.2011

[52972]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→