Всичко, коетоние желаем да разкрием, разкриваме не със свои сила, в нашия сегашен съсъд за възприятия – желанието да се наслдим, а в свойствата за отдаване. Материалния свят се разкрива в свойствата за получаване, а духовния свят – в свойствата за отдаване.

В нас ние нямаме свойства на отдаване, и затова ние не можем да видим, усетим нищо от духовния свят.  Всичко явления, които усещаме, ние възприемаме в нашето желание да се насладим, насочено “към себе си“. А духовния свят се усеща в желанието за отдаване, на изхода от желанието да се насладим, “извън себе си“.

Как можем да се приближим към това, ако тези две форми за възприятие са обратни една на друга? Кабалистите казват така: постарай се да играеш на отдаване, да се упражняваш че го правиш, извършвайки  заедно с другите едно действие – всеки, заедно с всички, се стреми да излезе “от себе си“, от своето его към другите. Представи си този стремеж, доколкото си способен.

В този стремеж, мислейки за това, че излизаш от себе си към другите, ти започваш да постигаш, усещаш, опознаваш какво е това духовен свят. Нищо от това ти не разбираш, не можеш да проанализираш, да провериш, да оцениш действията си. но тези усилия постепенно изграждат в тебе “мускули“, които вече се намират в теб, само че ти никога не си ги използвал.

Ако ти все повече полагаш усилия, то тъй като в теб, в твоята точка в сърцето, като в капката семе, са заложение всички възможни части на твоето бъдещо, голямо тяло на душата – за сметка на тези усилия то се развива. Защо? Защото твоите усилия да излезеш от себе си към ближния се натрупват със силите на всички останали заедно, обединени в общия стремеж, – и по този начин ти пробуждаш тези “мускули“.

Тъй като всеки човек в групата, мислейки за изхода от себе си към другите, по този начин добавя сила за своите особени “мускули“ от всички останали. Излиза, че всеки започва да увеличава своите “мускули“ поради способността да се развива и да излиза от себе си.

Получава се, че във всеки човек има само точка на изход от себе си навън – обобщен стремеж. Но всички останали, които се намират около него и също така мислят за изход от себе си, – точно те, включвайки се в него, изграждат в него (и така всички – за всеки) строежът на бъдещия парцуф на душата. Това не означава, че те му дават нещо от своите “мускули“. Те му давата сили за развитие на този информационен ген (решимо), който се нарича негова точка в сърцето, капката семе.

Излиза, че нито един от нас не може сам самичък да се развива в никое направление, в нито един “мускул“ от 613-те наши сили, наши желания, а само за сметка на взаимното включване в другите. За да ни обезпечи такова взаимно проникване, Творецът ни изпраща другари, наставници, стачки, войни, проблеми, натиск – най-различни ситуации. Ако на основата на всички тези проблеми ние работим правилно, то колкото  по-изострени, драматични се усещат в нас тези ситуации, в толкова по-високи, здрави стъпала на подема те се превръщат.

Затова ние трябва да присъединяваме към ученето си всевъзможни ситуации, възникващи в групата и у всеки човек, неговите трудности във вътрешната духовна работа и да видим доколко може да се напрадва именно на основата на проблеми и затруднения.  Ние виждаме това от разказите в Тора: всеки път се разкриват все по-големи проблеми, а над тях стават все нови и нови подеми. И така – докато не достигнем пълнотопоправяне – (Гмар Тикун).

Затова, четейки Зоар, трябва да се съсредоточим на това, всички заедно да желаем да излезем от своето его към другите. По този начин всеки от нас израства всоя съсъд/желание – духовния парцуф, който се изгражда именно от взаимното вклчване на всички.

От урок по книгата ‘Зоар“, 06.09.2011

[53813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят е прието да се преклоняваш пред този, когото считаш за важен. Защо в духовното е толково трудно да склониш себе си?

Отговор: В нашия свят, ние се склоняваме пред важния човек, защото печелим от това. Нашият егоизъм винаги изпълнява такива действия, които са му изгодни. Ако човекът е влиятелен, силен, богат, то за мен е изгодно да се склоня пред него и да бъда около него, да му услугвам, тъй като знам, че обичайно малкия получва от големия и затова разчитам и аз да получа нещо от него.

Нормално така действаме в нашия свят. А ако не то – получаваме удари, които ни запознават с този принцип. Да допуснем, че аз не желая да слушам какво ми говори полицая – и тогава получавам глоба или повикване за съда и наказание, и така следващия път вече ще го послушам. Тоест в нашия свят е егоистически изгодно да слушам силния, но ако аз не разбирам това, то животът ще ме научи с удари.

Обаче, относително Твореца това не работи – защото Той е скрит! Защото ако на теб ти се разкрие Неговото свойство отдаване, ти би бягал след него, както крадец, който бяга пред тълпата и силно крещи: “Дръжте крдеца!“

На теб ще ти се струва, че ти обичаш Твореца с всичкото си сърце и душа – тъй като можеш толкова много да получиш от Него. И кой не би искал да се прилепи към такава сила, която направлява целия свят? Разбираемо е, че така би направил всеки.

Ето затова Творецът не може да ни се разкрие колко е велик, могъщ и щедър. Той може да се разкрие единствено като образец на свойството отдаване, което самите ние трябва да придобием. Но тогава ти няма да Го поискаш и би избягал от Него. Затова Той по никакъв начин не може да ти се разкрие: нито от добрата, нито от към лошата страна –  нито от страна на напълването, нито от страната на намерението.

Единственото, което ни остава – това  е работата с обкръжението. Творецът ни дава малко начално желание за отдаване., но всичко останало ние трябва сами да разкрием, чрез обкръжението, което трябва да ни вдъхнови за отдаване, да помогне на нашето желание към взаимно поръчителство да израсте. Цялата наша работа идва с обкръжението и почти не касае висшата сила. Само в тази мяра, в която ние вклаждаме в ученето, обкръжението, разпространението – ни идва и помощта, пробуждането свише.

По друг начин е невъзможно. Защото в противен случай ние бихме се прилепили към Него, желаейки да го погълнем, или пък бихме избягали от Неговото свойство отдаване, плашейки се от необходимостта самите ние да станем такива.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.09.2011

[53599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как се случило при разбиването това, че висшият е знаел, че творението ще се разбие от това, и все пак е отговорил на неговата молба?

Отговор: Разбира се, че е знаел, той сам е и организирал цялото това разбиване!  Как иначе Малхут би могла да се съедини с Бина, ако не за сметка на разбиването?

За днешната криза говорят също като за някакво разбиване (думата криза произхожда от същия корен). Но това не е правилно. Кризата – това е създаване на връзка между две свойства, които не могат да се съединят по друг път.

Ние често използваме в техниката такъв метод на съединение, когато трябва да се разрушат защитните сили на един материал и да го съединим с друг материал. Такива взривове спойват заедно метали, внедряват ги един в друг. Ако нещата не могат да се съединят, ние чрез този способ разрушаваме техните защитни сили, границите помежду им и ги заставяме да се съединят един с друг. И това става възможно за сметка на тяхното разбиване, насилствено, по метода на взрива.

Може да ни се стори странно – защо ни е да взривяваме и да чупим нещата – но ние не ги разрушаваме, а обратното – достигаме съединение. И ни е невъзможно да се съединим един с друг, ако всеки не счупи своята защитна граница. Тъй като силата на егоизма, силата на желанието да се наслади, живяща във всеки материал, никога няма да позволи на някой друг да навлезе на нейната територия. И затова ни е необходимо да приемем против този егоизъм някаква особена сила, коята да пречупи неговата граница, за да въведе в себе си втори материал, второ свойство, както някакъв неканен гост.

Това е, което се случва при разбиването, където са Малхут и Бина. Но ако Малхут не получи свойството Бина, тя няма да успее да се поправи. А тя няма да успее да получи свойството Бина, защото е направила за себе си ограничение, защитен екран – тя нищо не иска да получи в себе си. Това трябва да се вмъкне в нея на сила! Самата тя никога няма да се съгласи на това.

Тя няма да се съгласи на разбиване, на получаване заради себе си- а без разкриване на егоистичното получаване, е невъзможно в Малхут да се разкрият нейните истински свойства, противоположни на отдаването, които не ѝ дават да достигне това отдаване.

Затова разбиването е било организирано свише. Ние го наричаме разбиване, но всъщност – това е съединение между Малхут и Бина, защото незабавно след това става смесване на свойствата милосърдие и съд.

На края ние получаваме Бина и Малхут, тясно свързани едно с друго, но разбити. И това също е постижение, тъй като те се чувстват отделени от Твореца, но понеже са съединени заедно, те имат възможност да поправят тази разделеност!

Получава се, че разбиването – това е много голямо поправяне в строителството на съсъда. Без такова промеждутъчно състояние, е невъзможно да достигнем продължение и никакво поправяне. Затова и в днешната криза трябва да виждаме преломната точка, точката на “бонификация“ – възможност за рязък обрат в принципно новото състояние.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 04.09.2011

[53712]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем книгата Зоар, къде трябва да се стараем да намерим връзката между нас – в разума или в усещанията?

Отговор: В усещанията. А ако не сме способни, то разумът трябва да помогне. Но преди всичко трябва да се стараем да намерим чувствената връзка.

Зоар ни описва онази връзка между нас, в която ние съществуваме. Тази връзка ще се разкрие като Малхут на Безкрайността, пълна със светлината на Безкрайността, присъствието, разкриването на Твореца. Към това трябва да се стремим.

Затова четейки Зоар, ние се стараем да си представим правилната връзка между нас. В наши дни необходимостта от такава връзка за цялото човечество вече започна да се разкрива явно. Затова науката кабала се разкрива за всички, изисквайки от нас, малко по-рано получилите пробуждане и започнали да се занимават с нея, да започнем масовото и разпространяване, за да могат всички да разберат, какво се намира в криза – тоест във връзка, която по-рано е работила, а сега не работи и трябва да се намери нова връзка между нас.

Тази нова връзка е невъзможно да се разпознае по естествения егоистически начин, както по-рано. Защото тази връзка вече съществуваваща в глобално- интегралната система, пронизана от взаимното поръчителство, в някаква степен се разкрива в света. Затова пред нас възниква проблема: разкрива се най-добрата връзка между нас, а ние все още се отнасяме към нея егоистично. Разрива между желателното състояние, вече разкриващо се в света, и истинското, в което пребиваваме – това е то кризата.

Четенето на книгата Зоар, изучаването на цялата наука кабала и всичките ни усилия трябва да ни доведат до такова състояние, че да се уподобим на тази мрежа от връзки, разкриваща се между нас. Тъй като тя се разкрива вече многократно поправена, отколкото ние, в нашето разбито състояние. И ние, анулирайки ситуацията, казваме, че светът е взаимосвързан, а ние – не.

От урока по книгата Зоар, 05.09.2011

[53716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Успехът в тези дни зависи от нашето изпълнение на програмата на природата. А природата се стреми да ни доведе до съединение и днес вече реално ни демонстрира това от своя страна, от страна на висшата сила. Тази сила се приближава към нас, за да я разкрием, но ние я усещаме като зло.

Висшият ти разкрива долната си част, АХАП, за да ти даде възможност да се прилепиш към него. Той се разкрива като форма на отдаване – но ти го възприемаш като тъмнина, объркване, безсилие. И сега трябва независимо от това да се присъединиш към Него.

Ние представляваме две съседни степени: висша и нисша. И сега висшата степен АХАП де-Бина – тоест Елохим, Творецът ни се разкрива в най-ниската степен. Трябва да приложим усилия, за да го възприемем с разбиране. Такава е природата и нищо не можеш да направиш против нея – тя ни се разкрива, показва ни се, че сме длъжни да се съединим.

АХАП на висшия иска това от нас, разкривайки ни желателната форма, която трябва да приемем – и тогава ще се чувстваме добре. А иначе Той ще ни свети, но Неговото светене ще бъде тъмнинан за нас, тоест не светлина (ор), а нощ (орта). И ще получаваме Неговото въздействие, докато не ни стане съвсем зле и под натиска на това зло ще ни се наложи да се изменим, да се съгласим с Неговата власт.

Това, което наричаме криза, в действителност не е криза, а разкриване на следващата висша степен, на която трябва да се изкачим. Колкото по-бързо го разберем, толкова повече ще облегчим за себе си целия процес, който така или иначе ще трябва да изминем, по добра воля, или по принуда.

Затова отиваме при хората и се опитваме да обясням това на всички. И колкото повече хора узнаят за това, дори без да се вслушват и разбират много, но ако тази информация по някакъв начин проникне в масите, тя започва да влияе. Тъй като масовото мнение притежава особена сила, защото се опира на много хора и на народа и затова хората изведнъж започват да чувстват това и да го разбират.

Те ще започнат да действат на страната на обединението, дори без да знаят защо им е дошло такова желание. Тъй като, ако мнението се разпространява сред масите, то е достатъчно и половин дума, за да разберат всички, че си струва да се обединим и че е толкова хубаво.

Това състояние се нарича разкриване на Твореца от творенията, който е готов вече открито да влезе с нас в контакт на най-първата степен. Затова тази степен разкрива за нас своята долна част. АХАП-а. А ние наричаме това криза, т.е. несъответствие, дисбаланс, недостатък на връзка, на хармония, на хомеостатза – между нисшия и висшия.

Трябва да се сравняваме с Него по свойства, тъй като във всяко място действа закон, задължаващ ни да съответстваме на висшето управление. Ако не му съответстваме, ще ни бъде зле, а ако започнем да му съответстваме – ще ни бъде добре. А висшият не се изменя, Той само се старае все по-ясно да ни покаже свойствата си – своя АХАП, към който трябва да се прилепим.

И ако не го направим в текущото състояние, то неговият АХАП действа по готова програма и все повече се разкрива – още и още малко. Сякаш ни обръща гръб все повече и повече, докато идващата от него тъмнина не стане съвсем непоносима за нас. И тогава ще ни се наложи да направим нещо със себе си, под въздействието на удари и големи страдания.

А висшият винаги се разкрива в по-висока форма – т.е. под формата на идеи и ни дава възможност за сметка на това да се развиваме. Той не ни се разкрива като недостиг на препитание и безопасност, а основно като недостиг на разбиране, лутаница, неспособност да управляваме. Тъй като Той се стреми преди всичко да развие в тебе степента „човек“ – иска ти да разбереш, да се съгласиш и да започнеш да променяш себе си и обкръжението – да преустройваш своята степен, т.е. целият свят – в съотвествие с Него.

А ако не го направиш, Той се обръща още малко, тъй като в Него то работи като механичен двигател, което се нарича „в своето време“ (беито), точно като по часовник. Той все повече и повече показва своя АХАП, така че в крайна сметка ще ти се наложи да реагираш. Затова не си струва да чакаме!

Може да се каже, че тук вече имаме работа с практическата кабала.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 02.09.2011

[53701]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Разликата между „добрия поглед“ и „лошия“, между благославянето и проклятието е в това, че се разкрива пак същото, но само по себе си, без моите предварителни усилия и аз нямам подходящ съсъд. Или отначало приготвям съсъд, желание и тогава това, което се случва, за мен е разкриване.

Ако то се разкрива без моето готово желание, съсъда, то аз усещам тъмнина, скритие. А ако отначало се разкрива моето желание, то чувствам обратното: светлина, разкриване. Няма друга разлика между проклятието и благославянето.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 30.08.2011

[53525]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е мое вътрешно свойство, към кого възнасям молитвата?

Отговор: Към това съвършено свойство, което трябва да достигнеш. Да се моля означава да желая да придобия поне някаква връзка с това, към което се стремя да се приближа. Молитвата – това е желанието, потребността от връзка, както се казва: „Желая аз!”.

Връзката може да бъде външна – далечна или много близка – и вътрешна – до такава степен, че няма разлика между нас. Но във всеки случай, това е връзка. Няма нищо повече в нашата реалност – само отдалечаване и сближаване с каквото е угодно. От лошото искам да се отдалеча, към доброто – да се приближа толкова, че се включвам в него или то в мен.

Как усещаме нашата връзка зависи от духовните стъпала, на които се намираме. Ако усещаме висшето стъпало, то тя е много вътрешна, АХАП на висшето се намира вътре в Галгалта Ейнаим на нисшето. Ако усещаме нисшето стъпало, то влизаме в нейната вътрешна част и действаме там.

Но няма нищо освен отдалечаване и сближаване. За това е цялата ми молитва, в това са всичките мои желания: да се приближа към нещо или да се отдалеча от него.

От урок по книгата „Зоар”, 01.09.2011

[53310]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Цялата работа става над скритието. Ако всичко е открито, то какво тогава да правим? Скритието ми позволява да бъда независим и сам да установявам своята работа и положение.

Детето е по-глупаво от нас и не разбира онова, което ние разбираме.  Но именно това незнание му позволява в последствие да се издигне по-високо и да стане по-умно от нас! Това ще му помогне да получи от нас онова, което ние вече знаем, но освен това, да добави и от себе си.

А ако детето знаеше отначало всичко, което е известно на нас – то не би израснало! Затова животните, когато се раждат с всички природни инстинкти, за първите няколко дни усвояват напълно своята природна програма и край – понататък те не се развиват.

Цялото ни развитие става за сметка на скритието, за сметка на това, че не знаем нищо – и постепенно, по пътя на многобройни изяснения, аз строя своята личност – нова, различна от тази на останалите и над тази на предшествениците. А ако нищо не е скрито – то няма да има и какво да се добави. Скритието ни позволява да се повдигнем в пълния си ръст и да разберем.

Ако бих получил всичко на готово, не бих разбрал какво става. Но заради това, че аз сам градя всеки детайл и го съединявам с останалите, сам натрупвам Малхут на света на Безкрайността, изхождайки от своята индивидуалност, от своята точка в душата – опознавам творението от край до край.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 01.09.2011

[53320]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да напредваме, ни е необходимо да разкрием величието на висшия. Но това величие на висшия не трябва да носи изгода на нашия егоизъм, а обратното.  За мен той е висш, защото отдава, обича, а не защото на мен ми е изгодно да имам такъв могъщ защитник.

Трябва да се стремя единствено към Него, защото да бъда редом с Него означава и самият аз да придобия свойството отдаване и любов към ближния. Това се и нарича приближаване към Твореца – да се приближа със своите свойства, по подобие на формата, а не да се приближа, за да се възползвам и да грабна повече.

Затова тук е необходим “Съюз за обрязване“. Аз отмествам този облак, стоящ между нас, този прах дотолкова, доколкото мога да премахна своето собствено егоистично желание. И тогава влизам в контакт с висшия. Това вече не е онази връзка, в която единият получава, а другият отдава – а такава, където и двамата отдават един на друг.

Този първи контакт между творението и Твореца се нарича “Съюз за обрязване“, започвайки с който ние започваме да премахваме разделящата ни завеса, която се нарича “орла“ (крайната плът).

Това действие става на всяко стъпало и тук трябва точно да изясним какво спада към висшия и какво към низшия – кой трябва да отдели от себе си това покритие. Тъй като премахваме не желанието, а покриващата го пелена, тоест силата на скритието, и трябва точно да си изясним каква сила за разкритие е необходимо да получим вместо това и за какво: трябва да я получим за напълно противоположното – за свойството отдаване, за вярата.

Ако творението е способно да удържа в себе си две такива противоположни свойства на едно място, то то се приближава към Твореца.

Със съчетанието на такива обратни противоположности започва всичко, както е било казано: “С Ицхак ще тръгне цялото ти потомство, но ти Ми го принеси в жертва“ – така се започва разкриването, приближаването към Твореца – разкриването на желанието да се насладиш, над което се приближаваме към отдаването.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 31.08.2011

[53215]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на хората оригиналния смисъл на социалната справедливост?

Отговор: Наред с външните изисквания, народът сам усеща дълбоко отвътре горчивината от неравенството, от справедливостта – социална и национална, от всевъзможните разлики. Тъй като човек се самооценя не като такъв, а се сравнява с другите. Никога не сме живели така добре както днес – но поглеждайки един към друг, на нас ни става лошо.

Разбира се, има хора, на които ”не им достига до следващата заплата”, и тях трябва веднага да ги издигнем до базовото ниво. Обаче останалите диспропорции трябва да се попълват преди всичко чрез взаимното обединение.

Никаквo ”справедливo разпределение няма да помогне тук”, то само ще изостри конфликтите. Всяка, каквато и да е, прибавка предизвиква разсъждения, недоволство и възмущение. Вдигни заплатата в който и да е сектор – и веднага ще започнат да го ненавиждат. Дори ако това не е направено за моя сметка и дори ако действително нищо не ми се полага, аз все пак си задавам въпроса: защо дадоха парите на тях, а не на мен?

В какъв случай ще се радвам за човека, на когото са повишили заплатата? Само ако съм свързан с него с връзката на любовта. И затова изначално трябва да ме съединят към правилното отношение, за да го уважавам. Нека като за начало, още без да сме достигнали до поръчителството, разберем поне, че напълно сме зависими един от друг.

От урока по вестник ”Народ”, 31.08.2011

[53201]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→