Въпрос: Във вестник “ Народ“ виждаме, че като не се е ограничавал с кабалистични трудове, Баал a-Сулам е направил рязък завой в страна на масите, обърнал се е към народа и към света. Всъщност и ние ли днес вървим по-неговите стъпки?

Отговор: Преди всичко, кабалистът трябва да изпълни базовата работа, за да има нещо, с което „да излиза” навън. Баал a-Сулам е написал “ Учението за Десетте Сфирот“ и тълкуванието „Сулам“ на книгата „Зоар“, а също и други материали от базов характер.

Но, в крайна сметка, науката кабала е нужно да се претворява в живота, да се реализира, за да се разкрие това, за което тя говори. И работата е само между нас. Сега, в своите егоистични взаимоотношения, ние разкриваме помежду си текущата реалност, а в алтруистичните взаимоотношения ще разкрием духовния свят.

Той не е някъде там, зад облаците – той се крие във връзката между нас. Нагласявайки връзка, противоположна на настоящата, ние разкриваме духовния свят, противоположен на този свят. И тогава встъпваме в тази вътрешна връзка, във вечния свят, извън зависимостта от тялото и от материалните събития.

Трудно ни е да разберем това, и въпреки това, то се осъществява по-пътя на поправянето на взаимоотношенията между хората в реалността на днешния ден.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох методика към него като подправка, тъй като, криещата се в нея светлина, връща човека към Източника“. Кабалистичната методика е нужна за това, за да поправиш в себе си лошото отношение към другите – на добро и да обикнеш ближния, както себе си.

Но защо е нужно това? По тази причина, че благодарение на това, аз разкривам Твореца. В своята връзка с ближния, в любовта към него аз разкривам Твореца. И тогава се сливам с Него по свойства, като преминавам в по-висшето измерение, намиращо се не някъде, а именно в добрата взаимовръзка между нас.

За да помогнем на хората по-този път, днес ни се разкрива лошата връзка, кризата. И това е забележително състояние, „перлата“ на историческото развитие: ние сме неразривно свързани един с друг, и нашата връзка е лоша. Не ни се удава да я прекратим, без значение колко сме се старали. Тя само ще укрепва, разкривайки все повече и повече злото, което ще ни и застави да поправим ситуацията.

Така, нас ни дърпа напред прекрасната тенденция към разкриването на злото. Едната страна на монетата вече се е разкрила. И затова кабалистът, завършващ „теоретичната“ част, се нуждае от практика. Естествено, че Баал а-Сулам е започнал да пише статии за това, как да се реализира кабалистичната методика на практика. Неговият син и последовател, Рабаш също е написал море от статии за работата в група. Други възможностти просто няма.

Решението се разкрива именно в поправянето на взаимовръзката между хората – в най-отблъскващата и ненавистна за нас работа. Какво да се прави, а тя и води към добро.

От урока по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Любовта е чувство. Можем ли да го измерим?

Отговор: За тази цел съществува особен измервателен уред състоящ се от екран и отразена светлина.

Неслучайно ние се раждаме егоисти. В мен има комбинация от 613-те егоистични желания, в които аз искам да използвам обкръжаващите ме за моето собствено благо – всекиго поотделно и всички заедно. След това над тези желания аз градя ново отношение, променяйки ги в любов. И тогава посредством тези същите желания, които по-рано са били егоистични, аз, напротив, напълвам другите.

По такъв начин, моя егоизъм ми придава формата на бъдещото отношение – все още отрицателна, но с нейната помощ аз преустройвам себе си на отдаване. Ето защо в началото аз пребивавам в егоизъм, а след това, съпротивлявайки му се, създавам негово точно копие, печат. Така ненавистта (синá) се преобразява в любов, или, изразявайки се с кабалистични термини, планината Синай става планината Мориа.

Въпрос: Но предизвикваш любовта по желание в себе си. Аз не съм властен над нея.

Отговор: Властен си.

Аз разкривам тъмнината в себе си, виждам колко глупаво и ужасно е отношението ми към другите. По този начин аз точно проверявам и замервам своето зло начало, а след това моля за неговото поправяне, и към мен идва светлината.

В това се и заключава работата на моя духовен съсъд. В него има глава, която проверява, колко аз мога да получа заради отдаване на ближния. Именно в главата на парцуфа аз изграждам връзката с ближния: ти и аз. И тогава в тази връзка между нас аз според това колко голяма е мярата на силата ми те напълвам. При това си водя точни замервания на своя егоизъм и съпротивата ми на него, т.е. екрана. После задействам отразената светлина съобразно с това, колко мога да ти дам, и само в нея аз обличам пряката светлина – наслаждението.

По такъв начин, ние работим заедно: ти, аз и Твореца:

• Той трябва да ми даде сили, за да може, моят егоизъм, желаещ да използва тебе, да се преобрази в желание за отдаване.
• Той трябва да ми даде връзка с тебе, така че аз да разбера твоите желания и да ги приобщя към себе си заради отдаване.
• А след това аз моля Твореца и за самото напълване – тъй като иначе аз нямам какво да ти дам.

По този начин ти за мен ставаш средство за разкриване на Твореца. Тъй като работейки над теб, аз поправям своите желания и ги разширявам на отдаване – а за това ми е нужен Твореца, който да ме поправи и да ме напълни по пътя към теб. Ето че излиза, че ти за мен си много важен и скъп: без теб аз не мога да установя връзка с Твореца.

От урок по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54154]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика между личната вътрешна работа и работата в група?

Отговор: В духовното няма отделно лична работа о отделно групова – това е една работа.

Ако аз се намирам само под една власт – в пълна власт на своя егоизъм, то нищо не може да се направи. Такава реалност се нарича този свят, и в такова състояние в мен няма никакви шансове да го изменя.

Да изменя своето състояние означава да променя “мястото“. Тоест нужно ми е да построя ново място – нови духовни чувства и разум. А това е възможно само за сметка на съединението.

Моята лична работа е в това, че аз полагам усилия за съединението с другите. И за това аз подбирам такива хора, които на свой ред да помогнат на мен – те се и наричат група. Затова тук има и моя лична работа и групова, но всъщност – това е една обща работа. Защото аз не мога без тях, а те не могат без мен – така ние сме устроени от самото начало.

Нямаме друга работа освен това – да се съединим и вътре в това съединение да почувстваме нови духовни явления. В тази големина, в която аз  поискам да присъединя тяхното вътрешно желaние към себе си – аз поправям своето желание. Защото моя духовен съсъд се намира извън моето “Аз“ – във всички останали.

Нужно за мен е да съединя това, което в моето съзнание ми се струва отделно и отделено от мен, закрито от стената на моя егоизъм, завист, омраза, честолюбие – моето желание да властвам над останалите, да пренебрегвам всички, да управлявам, да използвам.

Така моето его нарочно ми показва различни форми на отделеност и пренебрежение спрямо ближния, за да построя аз над това мост на любов към него. И колкото повече напредвам, толкова по-силно ще почувствам, че презирам останалите, отблъсквам ги и искам да ги използвам за моя полза.

Правя това с удоволствие или просто виждам, че то е необходимо, че и аз ще пострадам ако не се възползвам от останалите. Чрез такива състояния ни превеждат и ни поставят пред необходимостта да използвам ближния и да го пренебрегна, за да спася себе си от неприятности. А аз трябва да разбера, че всичко това са упражнения и разиграване, над което аз трябва да се издигна, за да преодолея егото и точно над него да се съединя с останалите.

Егоистичната сила ме води към съвършено безизходни състояния и ме уговаря: виж, ако ти не го направиш в ущърб на другия, ти самия няма да успееш да просъществуваш! А цялата наша работа е за това – да се издигнеш над нея. Затова, този принцип се изразява с тези общи думи: “Възлюби ближния, както самия себе си“ – над всичката завист и омраза, над над желанието да използваш останалите.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[54212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз възприемам днешната криза не като наказание за нас – а като необикновена възможност да достигна вечното и съвършено съществувание, съвършено друга система на разбора.

Ние направихме много открития в този свят, превръщайки се от маймуни в хора. Но сега, за първи път, на нас ни се разкрива съвършено новото – висшето управление, и ние започваме да се вслушваме, че действително съществува някаква сила извън нас. Ние знаехме, че съществуват природните сили: силата на урагана, на гравитацията. Но всички тези сили бяха по-малки от нас – силата на сляпата природа: нежива, растителна, животинска.

А аз – човекът, бях над тях! Кой можеше да се сравни с мен?! Нека ме нападне което и да е животно – мога да  го убия, победя дресирам и да го опитомя, за да ми служи. Бях по-силен от всички.

Имаше, разбира се и такива явления, пред които ние бяхме безсилни – изведнъж изригва някой вулкан или ставаше някое друго стихийно бедствие. Но ние разбирахме, че това са законите на сляпата природа, в които няма никакъв разум. Ние можехме да предугаждаме такива катастрофи по някакви признаци, разчитайки формули. Но изведнъж се разкрива нова власт помежду ни – хората. За първи път в историята!

Опитайте да почувствате за какви необикновени неща става въпрос! Възниква ситуация, все едно, че се намираме в една стая, събрани на някаква среща – много хора, и между нас цари много задушевна атмосфера, защото отдавна се познаваме. Да допуснем, това е нечий рожден ден, и всички обикалят с чаши и разговарят един с друг. Всички знаят, как става.

И изведнъж всички се променят – промъква се някакво ново отношение, друга власт, и никой вече не може да побъбри с другия. Ето така в момент изглежда нашия свят. И човек започва да чувства, че тази нова власт идва отвън, и не разбира какво да прави с нея?

Всичко се променя – и на стъпалото на самия човек. Това, че постоянно стават някакви урагани – да, добре. Това е неживата природа, или растителната, животинската – но е под човека.  Дори и да е по-силна от мен, пак стои по-долу, защото е лишена от чувства и разум.

И изведнъж стават такива изменения, в които сякаш присъства  чувство и разум. Аз все още не различавам там разума, но вече разбирам, че тези изменения се намират на моето стъпало. Так, където аз със моите чувство и разум построих системи от връзки между нас, хората – там сега се открива новата власт. Аз все още не знам за нея, но виждам, че там не мога да управлявам, не мога да постигна това, което съм желал.

Това ми се разкрива бавно и отдалеч, но вече виждам, че не аз съм собственикът тук, в този свят. Аз все още не съотнасям това към някаква сила извън мен, която притежава чувство и разум. Но виждам, че това препятствие се намира на моята висота. И затова днес ние не знаем, какво да правим!

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54346]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, глава 2, ”Вътрешно Съзерцание”, п. 63: Привличане на светлината на долу стоящите се нарича разпространяване на висшата светлина. В онзи миг когато творението пожелае да получи висшата светлина – веднага към него се устремява светлината.

С една дума сякаш се запалва свещ от свещта, без да намалява светлината на първата. Така и във времето, когато творението привлича към себе си висшата светлина, в светлината не произтичат никаква загуби от предадената част на творението.

Затова в светлината няма никакво възбуждане или течение заради привличането към творението, и само за улеснение наричаме това – разпространяване на висшата светлина. И навсякъде, където е казано за разпространението на светлината, се има предвид привличането и навътре в творението по негово желание, само това и нищо повече.

В самата светлина не може да има никакво движение или промяна – всички промени са в желанието на творението. Независимо, че ние не уточняваме това всеки път и казваме просто: светлината идва отгоре надолу. Но светлината не може никъде да дойде.

Има се в предвид, че ние разкриваме тази светлина по реда на съсъдите – желанията, идващи отгоре надолу. Сякаш се запалват свещи във верига. И затова казваме: светлината идва. Това означава, че се появява съсъд, който разкрива светлината, и реагира на него.

Светлина е имало и преди, има и сега и тя не се променя! Но всеки път ни се появяват нови желания, разкриващи тази светлина, и затова казваме, сякаш светлината се променя. Но в самата светлина няма никакви промени – само в съсъда. Светлината се разкрива съгласно това как съсъдът иска да я разкрие.

По-рано светлина е имало, но не е била разкрита – а сега тя се разкрива. Но на светлината това не оказва влияние – съсъдът решава в каква форма ще се разкрие светлината.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”, 04.09.2011

[54205]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек не може да съществува отделно от обществото. Целенасочено сме създадени по такъв начин, който ни задължава да живеем сред други хора. Това следва от разбиването на общата душа на много отделни части.

За да разкрием Твореца, трябва да разкрием разбитата връзка между нас и да я поправим. Тогава, постигайки Неговите действия, ще постигнем Неговото съвършенство. Затова сме създадени така, че никой от нас да не може да живее в пълна изолация. Иначе той би се спуснал до нивото на животно. Ако човек се е развил до човешкото стъпало, тогава трябва да живее като човек, тоест да използва всички останали, но също и да дава своята част на всички.

Развитието на човечеството трябва да се вижда като развитие на връзките между нас и на нашата зависимост един от друг. Отначало съществували само семейства. После големи семейни общества започнали да се развиват, последвани от племена, после села, градове и народи. Преди няколко стотици години между много страни започна активна международна търговия.

Точно затова развитите народи са пътували, за да завладеят други страни и да открият нови земи, чувствайки, че им липсват връзки. Егоистичното желание винаги ни тласка към взаимовръзка и размяна.

Така сме развили икономиката, която е отражение на вътрешния ни стремеж да бъдем свързани един с друг. Ето защо цялата икономика е изградена на нашия егоизъм, на желанието за наслаждение, което чувства, че то трябва да спечели и да извлече полза за сметка на всички останали: аз ти давам, ти ми даваш и т.н. Един човек е фермер, друг – занаятчия, и свързвайки се, всеки получава изгода.

Ясно е, че не е възможно да спрем еволюционното развитие и да произвеждаме всичко сами, поддържайки натурално домакинство – така, както хората са правили в древни времена. Така сме изградили всички форми на връзки помежду си. Всички те съответстват на нашия егоистичен характер, който се е развивал през много години и поколения, докато в наше време изведнъж разкриваме, че тази връзка вече не е толкова проста, колкото сме смятали, когато сме гледали на нещата от нашето его! Днес се разкрива различна връзка – взаимна и световна. Така тя се разкрива от страна на природата.

Изградили сме връзката както сме искали, както ни се е струвало най-добре за изграждане на полезни връзки един с друг. Създали сме я по свое желание, следвайки изискванията на нашето его. Това е издигнало политиката, обществото, икономиката, семейството, образованието и всички жизнени системи.

Но внезапно някакъв вид нова връзка се разкрива, която е различна и противоречи на всичко, което съм направил до сега! Затова възникват проблеми и се развива криза.

От урок по вестник „Народ“, 17.08.2011

[51610]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Говорим за това, че прекаленото потребление е довело човечеството до беда. Но част от икономистите предполагат, че ако потребяваме по-малко, това също ще предизвика отрицателен ефект…

Отговор: На всеки етап от развитието е присъща цялостна духовна последователност АВАЯ. В нея има стадии на отдаване и получаване, бездействие и съчетаване на различни фактори на взаимна връзка. Затова не трябва да се прави пряка зависимост между нивото на потребление и решаването на проблема.

По-рано сме имали някакво облекчаване, съумявайки да разпределим стоките между всички. Защото егоистичното желание е било развито до определено ниво, на което разривът между слоевете на населението наистина е могъл да се смекчи по такъв начин.

Обаче днес сме се издигнали на по-високо стъпало и методите, годни на предишния етап, вече не сработват. Акцентът се премества от получаващ желания – на даващ и ти не можеш с простото „раздаване” да придобиеш реално подобряване. Трябва да се разбере, че като раздаваш блага, правиш опит да поставиш преграда на пътя на кризата и по такъв начин се лишаваш от възможността да се добереш до нейната причина, до Даващия сили, до Твореца. А нашите беди вече трябва да придобият целенасочен характер.

Аналогично на това, на втория стадий от разпространяването на пряката светлина е невъзможно да се действа така, както на първия. Защото вторият етап е пораснал от първия, понеже е настанало време да се осъзнаят първопричините за светлината. Макар че той целият е напълнен от нея, това вече не е достатъчно.

Ето и днес простото разпределяне не решава проблемите. Целта на творението не е в това, да се наситят нашите егоистични желания, не е в това, „да се натъпчем”. И затова се открива следващият стадий от развитието: раздавайки блага на нямащите, само ще ускорим крахът.

Какво да правим? Тъй като това е против всякаква логика. По-рано егоизмът е царувал: колкото повече сме получавали, толкова ни е било по-добре. Сега потреблението и въздържането, материалната изгода и отстъпките в полза на слабите са пагубни за икономиката. Казано по друг начин, нямаме повече методи за действие, за работа с егоистичното желание. То е изчерпало себе си и при получаване, и при отдаване.

Така започва двустранното осъзнаване на злото на егоизма – пълното признаване на факта, че е невъзможно да го използваме.

Как да преживее човек? Няколко милиона в света ще съумеят да се изхранят с плодовете на земята, които отглеждат. А какво ще правят останалите? Не можем да поддържаме предишните връзки, но и не можем както преди да обменяме стоки и продоволствие. Светът ще започне да намалява оборотите, „да замръзва”.

При тези условия реална помощ за човечеството ще стане само ясното отношение към ставащото, разбирането на необходимостта да се измени характерът на нашите връзки. Само това ще даде добри резултати.

И затова, преди всичко, за хората е нужно учение. Оставете всичко останало, обезпечете всички с базовия минимум над чертата на бедността, а другите усилия насочете към подобряване на нашите взаимоотношения.

„Справедливо разпределение” и „социална справедливост” са красиви думи, заради които десетки милиони са били убити или са се убивали сами. Подобни девизи помагат само при условие, че изменим съзнанието на хората. А за това е необходимо възпитаване. Нека човек да има насъщния хляб и готовност да се вслушва – това е всичко, което ни трябва.

При това, да се обучава не „за правилно потребяване”, а за правилно отношение към другите. Всичко останало ще стане естествено следствие. Когато в хората се смени желанието, те сами ще разберат как да се наслаждават на живота. Благодарение на възпитанието, всички практически решения ще бъдат разбиращи се от само себе си.

Преди всичко, човек трябва да се възпитава да се измени поне малко. Само така ще избегнем нацистките режими на различните направления – като изградим обкръжение, което променя хората към по-добро.

От урок по вестник „Народ”, 08.09.2011

[54057]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Къде е мястото на духовния свят?

Отговор: Местото на духовния свят – е желанието, което е подобно на желанието на Твореца. А мястото на материалния свят – е желанието, което е противоположно на Твореца.

Място – е желанието, което е било създадено. Освен желанието, друго няма. Ние – това е самото желание. На мен само ми се струва, че има аз, физическо тяло и около мене целия свят: неживо, растително ниво, животните и хората, а желанието –  е просто онова, което аз искам сега.

Но не, целият обкръжаващ свят – също е мое желание, само че в различни варианти. И затова, това желание ми се представя под различни, сякаш материални форми. Но материята е също желание. Всеки атом е желание, отрицателните заряди, положителните, тяхното взаимодействие – всичко това е желание, което се проявява по такъв начин в моите усещания, сякаш това е някаква независима материя.

Но всъщност съществува само моето желание – едно желание вътре в друго желание. Има обикновени и сложни желания – желания действащи инстинктивно, благодарение на заключената в тях, естествена сила и такива, които действат по цяла програма, т.е. включващи не само самото желание, но и програмата за неговото действие. И затова желанията се съединяват и разделят, построявайки помежду си всевъзможни форми.

Но всичко е само желание. Аз самият, усещащ себе си и своето обкръжение, този свят –  е също само желание и нищо повече. Вътре в своето желание аз усещам различни други желания, имащи други форми. Относно моето желание, тези желания са по-малки от мене, тъй като аз се усещам от преди, а всички останали са на по-ниски стъпала. И затова всички те се включват в моето желание, пораждайки в мен различни образи и състояния. Голямото желание поглъща по-малките, и те предизвикват в него различни явления.

Освен желанията, нищо друго няма. Физиката стигна сега до следния извод, че няма нищо друго освен силово поле. Но полето – е желание. И вътре в това поле ние усещаме всякакви изменения, които ни рисуват цялата тази реалност. Ние просто вече сме свикнали да съществуваме в тази картина и не разбираме, доколко тя е въображаема и затова наричаме тези явления, ставащи вътре в нашето желание – наш свят.

От урока  по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54142]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не съществува деление на лична и групова, обща работа – всичко е една работа, когато виждам частите на свотя душа като чужди и ненавистни. И трябва да преодолея целият този дим и мъгла, които ме заблуждават, и ме карат да си ги представям като ненавистни врагове или в краен случай като мои роби.

Не е толкова просто, защото работя над духовния си съсъд, докато не го събера целия и не го присъединя към себе си. А това е възможно само със силата на любовта, издигаща се над цялата ненавист и отблъскване, което изпитвам по отношение на него.

И цялото това разделяне си остава – като съпротивление във верига по която пропускам електрически ток и токът и съпротивлението заедно извършват работата на двигателя, въртят двигателя! В резултат на това действие се разкрива светлината – духовния свят.

А сега между нас съществува пълен разрив, като в отворена верига. Това не е дори обратна връзка. Аз не обичам и дори не ненавиждам останалите – те просто са ми безразлични. Но когато започнем да работим, за да се приближим един към друг, тогава усещаме как се разкрива ненавистта, отблъскването.

Само след тежката работа в египетското робство, в своя егоизъм, от степента Яков (малкото състояние) достигаме до планината Синай (планината на ненавистта). От тази планина на ненавистта вече можем да получим светлината, възвръщаща към източника, която се нарича „Тора“ – сега вече има над какво да работим.

А този, който не е започнал да се съединява и докато се ръководи от чувствата в този свят, стараейки се помалко да използва другарите си, както на всяко друго място, той още дори не е започнал своята работа. Може би той дори не се опитва да ги използва, защото е направен с такъв характер, който иска да бъде в дружба с всички. Но това нищо не дава за напредъка.

Тъй като е написано: „Донеси хляба си от далече“ – именно от разделеността и отблъскването. И тук няма частна и обща работа – трябва да присъединиш към себе си всички, които ти се струват като чужди части на реалността, докато в съединението на тези части не разкриеш, че цялото мироздание се намира вътре в теб.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[54210]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато човек постигне първия си контакт с Твореца на някакво ниво, тоест разкриването на две противоположности заедно, той веднага има нужда от помощ свише. „Съюзът на обрязването” е само първото действие на висшия върху нисшия.

Това е светлината, която разкрива висшата сила като отдаваща и обичаща, която е противоположна на егоистичното желание на творението, което иска да я използва. Но в същото време сега трябва да разкрием ново ниво на връзка между нас, постигнато чрез екран и отразена светлина.

Пред нас все още има много работа преди да достигнем сливане. Във всичко това се заключава работата на творението. Тя предизвиква силата на светлината да работи върху него, създавайки стъпка по стъпка множество поправяния на различни свойства. Трябва дълбоко и напълно да разберем какво изискваме от висшата сила да направи с нас. В крайна сметка, целият смисъл на нашата работа е да разкрием плана на творението. Процесът, през който преминаваме, ни помага да опознаем отношението на висшата сила, както е написано: „Ще Те познаем по Твоите действия”.

Когато преминаваме през всички действия, които Той е приготвил за нас, разкриваме Неговата мисъл, намерение и план на творението. Затова всяко действие е следвано от друго, по-сложно. Няма действия в духовния свят, които да ти позволяват да седиш, да почиваш и да се наслаждаваш на плодовете от завършената работа, така както позволяваме на нашето егоистично желание да си почине малко след като сме постигнали наслаждение в този свят. В духовния свят няма такова нещо като застой.

Там няма понятие за време, защото непрестанно сме под натиска на постоянно увеличаващата се сила на отдаване. Може да има периоди на слабост и объркване, но не е възможно да изпаднеш от този път и да спреш да правиш това, което е нужно.

Ето защо няма време. Времето се получава като бутаме люлката напред–назад като махало на часовник, което измерва спиранията: то спира и се колебае, преди да се залюлее отново. Такива застои не съществуват в духовния свят. Целият духовен процес се състои от свързването на светлината и тъмнината заедно. Няма никакви падения, тъй като всички „падения” се случват само за да се издигнем!

И дори когато чувстваме слабост, това не е наша вина, то е задължително условие, за да разкрием по-дълбоко желание. Виж колко много чувство, плач, страх и молби има в книгата на Псалмите на цар Давид – всичко това заедно с разкриването на едно ново желание, което той възприема с радост. А иначе то не би било духовно.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 31.08.2011

[53296]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→