Ню-Йорк, урок №2

Въпрос: Трябва ли разпространението на науката кабала в Америка да се различава от разпространението й в другите държави, поради влиянието на „американската мечта“, която сякаш може да бъде достигната тук – много пари, добър живот, красиви жени …? Как да се справим с този стереотип?

Отговор: Мисля, че при другите народи има още такива фантазии, че в Америка може да се постигне тази „мечта“. Струва ми се, че всичко това е в миналото. Ние трябва да се събудим от илюзиите си. Не мисля, че тази „мечта“ ще издържи още дълго време –  и за пребиваващите в Америка, и за намиращите се извън границите й.

Вижте как американците губят уважението по цял свят, как се лишават от доброто отношение към тях, което преминава в пренебрежение, и скоро ще се превърне в омраза. Особено за това, че хората не искат да търпят такова отношение към тях от страна на Америка, която си позволява да прави всичко.

И затова не мисля, че тази „американска мечта“ има сила. Със степента на нарастването на кризата, все повече хора в света ще открият, че вече разсейващата се „американска мечта“ е построена за тяхна сметка, тъй като Америка хитроумно е експлоатирала целия свят. И това ще се върне към нея като най-силния бумеранг.

Доколкото разпространим метода на поправяне, който се състои в обединението, равенството, взаимното поръчителство – дотолкова, всички ще се спасим от вината и ударите, както се казва:. „Любовта ще покрие всички престъпления“.  Ние няма да разчистваме стари сметки, а ще изградим нови, добри отношения. Каквото било – било, не си струва да ровим миналото.

Защото, ако започнем да разчистваме старите сметки, тогава целият свят ще се обърне към Америка с претенции, тъй като икономическите й системи са изградени за сметка на другите нации. Само методиката, която предлага науката кабала, ще изчисти всички предишни сметки, включително до днешния ден. И с това ще започнем да изграждаме нещо ново, без да си спомняме за нищо вчерашно.

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54425]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Засега все още оставаме в старото си състояние на стопани на света и се надяваме по някакъв начин да поправим положението. А след това ще открием, че никакви наши действия вече не работят – и не знаем какво да правим по-нататък. А ако не трябва нищо да правим, то остава само да чакаме, как то ще се развие от само себе си – каквото е, това е! Нямаме избор и оставаме абсолютно безпомощни.

И тук, някак си отстрани, се разкрива науката кабала и обяснява на заблудилите се и на отчаяните от своите сили в света, че тук се разкрива новата власт на природата.Тя казва: спрете да се отнасяте към природата като към нещо примитивно, намиращо се на неживо, растително и животинско ниво. Природата се намира на много по-съвършена степен и тя има програма за всички свои части и особено за човека!

Едва сега, накрая, настана времето, когато действително трябва да се отделим от маймуната! Досега бяхме маймуни, т.е. действахме съгласно заключената в нас природа – ръководехме се само от своите желания: какъв банан да откъснем. Но отсега нататък ще ни се наложи да се развиваме съгласно програмата на природата, по която сме се развивали и до днес, но сега вече съзнателно, като хора! Това е, което ни се разкрива днес!

Ясно е, че такова обяснение е трябвало да бъде направено със странична сила. (Разберете сега, колко е необходима науката кабала и защо е трябвало да се случи в такава, сякаш изкуствена форма, чрез пробив отвън). А Творецът е можел и сам да ни разкрие всичко това. Но, ако Той беше направил това със своята власт, в нас нямаше да остане избор и ние щяхме така да си продължим да напредваме по-нататък като маймуни – като „свети животни“.

Творецът би се разкрил и ние бихме приели Неговата власт като условие на природата и съгласно нея послушно бихме изпълнявали действия като животни. Но от това не бихме станали самостоятелни личности, не бихме станали хора – Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца. Бихме могли да бъдем само нежива, растителна, животинска степен на святост, защото природата – Творецът ни задължава това.

Но за да станем независими като Него, нашият метод за поправяне трябва да дойде до нас в косвена форма – независимо от Него, за да ни остави свобода на избор. За да не стоим срещу Твореца, а да стоим срещу групата, срещу книгите и срещу нещо такова, което не ни задължава пряко, не въздейства на чувствата и разума ни.

С нищо не ме задължават! Чета кабалистични книги и се впечатлявам само до определен предел – до нулева, първа, втора и трета степен, но не и до четвърта. За да се впечатля на четвърта (човешка) степен, аз трябва да активирам сам себе си, да се вдъхновя за особени действия, да привлека висшата вселена, възвръщаща към източника и тогава започвам да разбирам и да усещам изменения на своето четвърто ниво, т.е. в моя материал.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54338]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всички закони на нашето съществуване, всичко, случващо се в хиляди различни ситуации, произтича само от един главен процес за достигане подобие с природата – стъпалообразно, по веригата от причини и следствия, водеща към една цел. Освен него, няма нищо друго, тъй като всичко това следва от самото начало, от това висше решение – че желанието за наслаждение, създадено “от нищото“, трябва да достигне формата отдаване.

Затова, ако приведеш себе си в съответствие с този закон – това означава, че попадаш в най-хубавото състояние. А докато не му съответстваш, ще страдаш с такава сила, която съответства на нивото на твоето развитие. Докато човек не е много развит, не страда много. Но ако се развива, а не изпълнява закона за подобие на свойствата, съгласно своето ниво, то ще страда все повече. В съответствие с това, природата, като вездесъщ съдия, наказва всички.

Природата – това е същият този Творец, същият този закон за съответствие по свойства, който стои пред нас. Няма друг някакъв Творец и висше желание и замисъл. Всичко това е било вече в самата точка на създаването, където е било взето решението, и по – нататък то просто се изпълнява. Сякаш тези две основни противоположни сили: на отдаване и на получаване, са навъртели пружина и тя е започнала да се развива, приближавайки ги една към друга.

Промяната става, защото човек сам се изменя и започва по-различно да вижда света. Тъй като, всъщност, живеем в света на Безкрайността. Но съществува закон на природата, според който в  степента, в която съответствам на този закон и на природата, виждам всичко по-съвършено – тъй като аз самият съм станал по-съвършен. Цялата природа се разкрива вътре в мен и никъде другаде. Не може да стане така – да направя крачка напред към равновесието, съединението, подобието на свойствата – и в нещо да се почувствам зле! Няма такова нещо!

Но ако не съм направил тази крачка напред, а в това време механизмът работи, тази пружина се развива и броячът се е придвижил с още едно деление, тоест моето изоставане все повече се увеличава -тогава, разбира се, ще се чувствам по-зле. Тук няма никакви пропуски – този закон е абсолютен. Колкото по – близко го спазваш – печелиш все повече, но ако си далеч – губиш повече.

Как може да стане така, че да правя добри стъпки, а да ми става по-зле? Ще ми стане зле само в мислите, че отдавам недостатъчно, че не съм достигнал още голямото съединение. Това се нарича страданието на любовта. В този смисъл ние действително ще страдаме все повече: колкото по-напред се развиваме и чувстваме по-голямо съвършенство, толкова по-силно ще чувстваме недостига на съвършенството. Както ученият, който търси някаква загубена микрочастица и не може да се успокои, докато не разреши това несъответствие – счита това за световен проблем. А друг живее спокойно, защото дори не подозира за нейното съществуване. Всеки възприема съгласно своето стъпало.

Затова при всеки напредък ще почувстваме добрите изменения и в материалния свят, и във всичко.  Hяма да ни се наложи да усещаме злото, защото природата няма да трябва да ни подтиква отзад чрез страдания. Ще чувстваме само страданията от любовта, които ще ни дърпат напред: “Защо не съм достигнал още по-голямо съединение!“. Това са душевни страдания, които идват едновременно с усещането за своето напредване – доброто, светлината.

От урок по статията на Рабаш, 02.09.2011

[54600]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Не трябва да се страхувате от нищо – не е страшно, ако се объркаш или нещо не знаеш. Защото тази работа до сега не се е разкривала на нито един човек в този свят, за цялата история. Няма откъде да вземем пример – всичко е за първи път.

Затова трябва да ценим ролята, която ни е отредена – сами не знаем как се удостоихме с нея и можем само да се гордеем с нея и да прилагаме сили, за да можем колкото се може повече да разпространяваме и да обясняваме знанието за глобалния свят на всички езици. С това ще предизвикаме все повече изменения отгоре, а по-нататък, както се казва, „Творецът ще завърши работата вместо нас“.

Задачата ни е само да желаем и да прилагаме усилия, като малки деца, които по такъв начин растат – и измененията ще дойдат.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54512]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Тайната на Тора””, п. 217: Значението на Тора в този ден. Както е казано „И те чели в Тора (учението на Твореца), тълкувайки и обяснявайки, и разбрали прочетеното.”

Тайните на Тора се разкриват само между нас. Ако съумеем да създадем пространство помежду си, което: от една страна, да се определя от степента на омраза между нас, отделяйки ни един от друг, а от друга страна – над омразата, създадем връзка помежду си, то тогава омразата ще ни даде силата на съпротивление, „резистора”, а връзката между нас ще бъде „токът”, който ще пропуснем през него.

Тогава на основата на „резистора” с протичащия през него „ток” се разкрива работата: можем да управляваме двигателя, да го нагряваме или охлаждаме – всичко, което желаем. Тези две противоположни сили, които действат една против друга, могат да ни донесат полза.

Всичко зависи от вида на съпротивлението, което се разкрива между нас – отблъскване, омраза, отчуждение – те във всеки миг се разкриват по различен начин. Егото непрекъснато се взривява, проявявайки се в много противоположни форми. Искаме да останем в същата връзка и любов, но тъй като нашият егоизъм постоянно се променя, то и нашите отношение се променят.

Светлината е в пълен покой, но нашето желание за наслаждение постоянно се изменя, проявявайки се във всякакви форми, без никаква почивка. Затова постоянно разкриваме нови състояния, наречени „парцуфим”. Следователно, ако искаме да разкрием тайните на книгата „Зоар” или на Тора, те ще се разкрият единствено във връзката между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 31.08.2011
[53175]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Най-злият враг на човека, стремящ се към духовното, е Амалек. Когато  Амалек ни обладава, усещаме липса на важността на духовното, мъгла, умора. Той ни лишава от желанието сами да прилагаме усилия, за да разкрием природата на Твореца и да се опитаме да станем подобни на Него. Започваме да търсим множество причини, защо не си  струва да го правим. И това се нарича властта на Амалек.

Той не излиза срещу нас като явен, открит враг, а обикновено се прокрадва незабелязано и ни внушава умора, мързел, лишава духовното от всякаква власт. Ти можеш да се занимаваш с хиляди различни неща в живота си, вместо да направиш някакво точно определено, конкретно действие, което да те доведе до целта. Ти си съгласен на всичко останало, само не на това! Ето това все нарича Амалек.

Той няма да ти се разкрие като враг, който те напада и ненавижда, за когото ти е ясно, че трябва да го унищожиш.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54522]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ню Йорк, урок №2

Въпрос: По какви критерии трябва да се избира група, за да се напредне в духовното?

Отговор: Днес, за да напредне в духовното, човек трябва да избере такава група, която действа по разпространението. В наши дни само чрез широкото разпространение може да се излезе в духовния свят. Такава е ситуацията, която действа вече няколко години, но едва сега се проявява в пълната си мощ.

Трябва да се избере такава група, където хората  да мислят по – малко за себе си, разбират какво правят и вземат пример от централната група. Важно е те да не са склонни към разединение, по-малко да разчистват сметки, а вместо това – да се вдигнат и да тръгнат да разпространяват нашето послание.

Ето каква група трябва да се избира. А от тези, които постъпват обратно и се впускат в разправии – дръжте се по-далеч. Добрата група не гледа навътре, а навън.

От 2-я урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54441]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Какво е това, моят живот и за какво е той? За да разбера, трябва да постигна Този, който ме е създал, и да науча защо го е направил, съгласно каква програма, с какъв замисъл, с каква цел. Така се развива желанието ми, докато не ми се предостави възможност да се запозная със своя Твореца и да науча, какво мисли Той за мен, за какво ме е създал, с каква цел и през какъв процес трябва да премина.

Колкото повече опознавам Твореца – толкова повече разбирам съдбата си,  бъдещето си. Всичко това опознавам в самия себе си, във вътрешността на своето желание и така се развивам.

И най-важното е, разбирам, че мога сам, активно да участвам в състоянията,  които преминавам, и да разделя живота си, своето съществуване: на минало, настояще, бъдеще – тоест, състояния, които съм преминал, които минавам сега и които ще премина в бъдеще. Научавам, че мога да влияя на тези състояния, че не само пасивно изучавам себе си, своята съдба и Създателя си, а мога сам да участвам в някои действия. А ако не участвам в тях, тогава те минават през мен автоматично, като ме карат да ги изживявам и да реагирам, и по този начин да се развивам.

Но е възможно да ускоря своето развитие и тези състояния да премина по-ефикасно и по-приятно, защото се съгласяваш с тях и сам ги желаеш, дори се стремиш към тях. От това се определя, доколко приятен ще бъде пътят. Така започвам да определям своето отношение към развитието: гледам ли от своята точка, доколко ми е изгодно то, или от гледната точка на Твореца. Вече се получава изясняване между сладко-горчиво и истина-лъжа, и трябва да реша, какво да предпочета. В тази точка е съсредоточена цялата ни работа.

Духовната работа е в това, да предпочетем истината, пред всичко останало –  лъжата и сладко-горчивото. Защото, от тяхна гледна точка, аз нямам никакво оправдание за своите материални състояния. И все пак, се държа за усещането на висшето, Твореца, и искам да достигна подобие с Него, за да видя реалността такава, каквато я вижда Творецът. Искам да намеря такъв възглед, такива критерии, такова мнение, и затова избирам истината, над всичко останало и с нея се придвижвам.

Държейки се за тази истина, започвам да постигам съвършенството и вечността, които не съм познавал преди! И ако поставям истината над всичко останало, без всякакво друго предпочитание, то накрая научавам, че тя е била единствената.

Така разкривам, че истината това е духовен свят, съществуващ над всичките ми егоистични сметки, по-високо от точката, от която съм излязъл – точката на раждането ми, тоест изцяло в Твореца. Желанието на творението се издига над точката на своето създаване, като че ли се връща в извора, от който е тръгнало, минава още по-високо – в това, което е било преди него, включвайки се във висшето, в Неговия замисъл, предшестващ създанието на творението, когато то е съществувало само в мисълта на Твореца. И там, творението до такава степен се изгубва във Висшия, че встъпва във вечността.

А всичките предишни състояния преминаваме само за това, за да определим самостоятелността си. И сега, дори, когато се връщаме в замисъла на творението, ние, все пак, оставаме да съществуваме там и съществуваме вечно. Всичките изминати от нас стъпала при възвръщането към корена – остават в нас. Изкачвайки ги, събираме всички тях и се включваме в тях, затова целият този процес, цялата ни история, се превръщат във вътрешната ни реалност.

По този път изживяваме всичките състояния, описани в кабалистичните книги, попиваме ги в себе си и се съединяваме с всичките останали души на кабалистите, вече завърнали се в света на Безкрайността и разкрили ни този процес и тази реалност. Включваме се във всички тях, разбираме и ги усещаме, превръщайки се в един единен организъм.

А целият изминал процес престава да съществува и остава само светът на Безкрайността. Целият път на слизане от света на Безкрайността в нашия свят и връщането ни обратно от този свят в Безкрайността, – всичко изчезва и от всичко остава само необходимостта да бъдем в сливане с Твореца. Този съсъд, който, в резултат, придобиваме.

Ето защо, въпреки и казаното, че материалният свят се изгубва, а духовният свят остава вечно, духовният свят не изчезва, именно затова, че сме изминали целия материален път и сме достигнали до анулирането му.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54129]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Оглавявайки духовния процес, ние нито налагаме ред, нито даваме заповеди на някого. Ние просто предосатвяме познания на хората.

По няколко часа на ден аз изучавам отчети и анализи за събития, които се случват в света днес. Не взимам всичко на сериозно, а давам мое лично становище, формирайки собствена гледна точка за случващото се, което изгражда основата, на която действам.

По същия начин водим хората към свободното им мнение. Ние просто им даваме метода, който самата Природа ни „спуска”. Този метод се основава на научни изследвания.

Например, много от нещата, които изучавам сега, са ми известни от моите знания за законите в системата на кибернетиката. Кибернетиката е наука за системите и тяхното регулиране в различни сфери: биологически, механически, природни, екологически и т.н. Определени формули описват точното ниво на регулация: вход, изход и търсеното състояние. Това се отнася до зареждането на ракета, която се движи при опрделени условия…

Представете си, че един влак трябва да достигне от точка А до точка Б, използвайки минимум гориво при минимум амортизация на механизмите, преминавайки с максималната и минималната скорост през железопътните възели, без внезапно спиране или ускорение. Оптималното изпълнение, да кажем, е с двадесет подобни условия и е един от проблемите на правилната регулация. Според същия принцип в нашия организъм хиляди от параметрите се балансират помежду си и водят до универсалната формула, наречена „живот”.

И така, сега трябва да обясним на всички хора какво ще се случи, ако не изпълним формулата на взаимно поръчителство до степента, в която тя е разкрита днес на нас самите. Всъщност говорим за поправен и балансиран Малхут в света на Безкрайността, но сме ръководени от текущия момент. Игнорирайки формулата на взаимно потъчителство, ще претърпим загуба и затова трябва да се научим да съблюдаваме нейните параметри.

Следователно нашият подход е информативен. Така са обучавани студентите в университета, за да могат по-късно сами да получат познания в живота. Човек трябва сам да се научи на взаимност в своите взаимоотношения с другите, без натиск от наша страна.

Днес практически няма професии, които да не изискват интелигентността на човека. В крайна сметка, той не е животно. Остави го да изкопае една дупка – даже тук, въпреки физическите си сили, той се нуждае от главата си.

Следователно обучавайки хората да общуват правилно, им предоставяме поле на дейност за ума и чувствата. Не ги оставяме на животинско ниво, защото взаимното поръчителство ги свързва с човешката степен: именно човекът в мен размишлява как да съществува с другите. Говорим за вътрешното, чувственото развитие.

Не е случайно, че хората днес търсят взаимовръзка, минавайки през демонстрации, търсят социална справедливост и всеобщо обединение. Това е, което им липсва, а ние обясняваме, че според волята на природата ние самите трябва да установим връзка между нас. Взаимна комуникация, взаимно поръчителство – това е закон на интегралната система, която представяме.

От урока по вестника „Народ“, 04.09.2011

[53614]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светът се променя и ние трябва да постигнем съединение. Тъй като виждаме, че животът ни излиза от контрол. Докато това не се бе случило, не можеше изобщо да се говори и да се разкрива науката кабала.

Но в света се разкрива нова власт между хората, между държавите и всевъзможните системи, банките, промишлеността, която ни обърква и ни разваля живота, поставяйки под заплаха най-необходимото – нашето прехранване. И колкото повече напредваме, толкова повече сривове ще видим в тази система. Тя просто ще престани да работи.

Сякаш в твоето задружно семейство изведнъж прониква някаква идея или беда, и цялата къща е обхваната от вълнение, и вие не можете да се договорите помежду си. Това е то, което сега се случва със света. Дошла е някаква нова идея, и една част е съгласна с нея, а друга не, едните казват, че избор няма, и ние сме длъжни да я приемем, другите казват, че това тях не ги вълнува и те в това не искат да участват.

И тогава между нас се образува лед, неразбиране, преставаме да си говорим – разговаряме само за най-важното. Образува се такава студенина и вътрешна неприязън. Така може да се случи във всяко семейство, и сега то се случва с цялото човешко общество – нещо просто престава да работи.

Ние бихме искали то да работи. Нима банкерите, фабрикантите, не искат ситуацията да се оправи, за да заработи всичко? Те са готови да заплатят за това двойно. Самите капиталисти изведнъж са съгласни да платят по-високи данъци. Но то все едно не работи. Това се нарича нова власт – не онази, която самите изградихме и която можем сами да поправим.

Тъй като понякога, все нещо не работи, но ти виждаш, къде трябва нещо да се поправи, за да се закърпи. Така винаги строим, емпирически, по метода проба – грешка. Но тук просто се усеща, че ситуацията излиза извън нашия контрол. Това е нова мрежа, която сега се разкрива – просто като  ”пръст небесен”, както някога са нарекли съветниците на фараона, когато видели това наказание.

Творецът, който съгласно гематрията (численото значение) е равен на природата, се показва като властелин. Винаги сме мислили, че ние властваме. Но сега започваме да разбираме, че тук има нова власт, и ние трябва да станем хора и да се запознаем с нея. Не като маймуната, която не се замисля за Твореца, за някаква си власт по-висша от нея, а просто си живее живота.

Но до нас сега започва да достига, проявата на новата власт, която има чувства и разум, има програма относно нас! И през цялото това време тази власт е действала върху нас, ние сме били такива наивни деца, че изобщо не сме разбрали, че през цялото това време сме изпълнявали указанията и. Но сега за първи път започваме да осъзнаваме това.

Ние се издигаме на следващото стъпало – с това, че се запознаваме с висшата сила, с Твореца. Това е продължителното раждане на новото стъпало. До днес ние бяхме маймуни, тъй като безпрекословно изпълнявахме указанията на природата, по заповед на природното чувство и разум. Но днес, ние паралелно с него получаваме още едно чувство и разум – различни от първоначалните. Разкрива се глобалната мрежа, новата сила в света, и затова усещаме такова разминаване, такова несъответствие, и не знаем как да съвместим едното с другото.

Тя ни се разкрива, като нов образ, който стои пред нас. На човек му е трудно все още да възприеме това. Обикновено хората признават, че природата си има свои закони, но смятат, че тя не е жива, лишена от чувство и разум. Независимо, че това е очевидно, че природата има програма, предшестваща творението, тъй като ние виждаме, как всичко се развива. Наивно е да се смята, че целия този свят е възникнал от само себе си, от случайното съединяване на частиците, които също като че ли случайно са започнали своето развитие. По-скоро може да се провери, че маймуната, чукайки по клавишите, случайно е напечатала Британската енциклопедия.

Урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54329]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→