Въпрос: Напоследък вие много говорите за това, че нито една икономическа програма, нито една сделка няма да бъдат успешни, ако не се вземе под внимание цялото човечество. Как може това да се обяснени на човека? Той не може да вземе под внимание цялото човечество. Максимум, което може да разбере, е да отчете интересите на още няколко компании или няколко човека…

Отговор: Ако сега сключвам сделка с някой и искам тя да е успешна, трябва да се замисля: „Каква сделка може да бъде успешна, ако светът е станал кръгъл и се намира в глобална криза – защото не можем да вземем под внимание всички връзки между нас? Какви сделки мога да сключа, ако още не съм способен да отчета всички тези връзки?“ Вярно е, не можеш! Но какво все пак мога да направя? Значи, доколкото съм способен, трябва да ги взема под внимание.

Бизнесът може да бъде успешен при условие, че се грижа за ближния – доколкото съм способен, според степента на своето поправяне, доколкото се разкрива в света, че той е кръгъл. Тъй като, ако ни се беше разкрило, че светът е 100% кръгъл, ние бихме се оказали с вързани ръце и крака и нищо нямаше да можем да направим: докато ти не ми подадеш къшей хляб, аз сам не мога да го получа, а докато аз не ти дам парче баница, ти сам няма да можеш да намериш препитание.

Затова не ни се разкриват такива връзки. Ние откриваме само малки проблеми във връзките между нас: „Помислиш си, и какво от това?..”. В такъв случай аз трябва да вземам под внимание, че трябва да внеса своя дял в света, да се погрижа за подготовката на хората за новия свят, за тяхното глобално възпитание.

Възпитанието е преди всичко! Тъй като човека и света като цяло няма да знаят къде се намират – което е най-лошото. Всъщност, само по това се отличава сегашната реалност от бъдещето – във възприятието на всеобщата взаимозависимост, в която пребиваваме, за да видим с очите си нишката, която ни свързва всички заедно.

Затова, преди всичко е необходимо възпитаване на човека, да му се отворят очите, за да може да се впечатли, за да почувства и да види, че ние действително сме свързани всички заедно – и нищо не можеш да направиш за това. Според това как той чувства, че нищо не може да направи и че ние в действителност сме свързани заедно – съгласно това той ще може да сключва сделки, да води бизнеса, да извършва разчети, да отчислява проценти.

А какво да правят сега? В най-добрият случай нека се опитват да постъпват по такъв начин – даже изкуствено, според степента на своето разбиране: например, да отделим няколко процента за глобално възпитание за света или за нещо подобно.

Да кажем, сега се разкрива всеобщата връзка между нас на 3%. Тогава от човека не се иска повече от това да бъде свързан със света с 3% по-здраво от преди. Той трябва да мисли, че светът е взаимосвързан и способства за напредъка на света в това направление – да кажем, отделя 3% от своята печалба за глобално възпитание.

Тогава успехът действително ще го съпътства. Защото по този начин той става хармонично свързан с природата, поставя себе си в някакво подобие и равновесие с нея, изменя се по посока на новата тенденция. От него изобщо не се иска да знае цялата мрежа от връзки помежду ни и да действа съгласно нея.

Когато той познае цялата тази мрежа и съгласно нея осъществява връзката – всичко ще бъде много просто: той ще взема за себе си и за своите работници само необходимото, а всичко останало ще отдава за благото на обществото. Това се нарича, че той познава цялата мрежа и че е свързан с нея – като клетка в един организъм.

Но сега от него това не се иска. Вместо да оставиш за себе си само необходимото, остави 97%, а 3% отдели за възпитанието на света. След година – може да стене 5%. След още 5 години – 50%. И така постепенно, всички ние ще чувстваме и ще напредваме в съзерцаване на свързващата ни мрежа, която ни задължава да действаме в съответствие с нея.

От урока по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54529]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нашето общо състояние, в което всички пребиваваме свързани в едно, се нарича Малхут на Безкрайността, Шхина. Шхина е ”място”, където се разкрива висшата светлина, наричаща се ”Шохен” съгласно своите действия – Той се възцарява, и се поселява в нея.

Ние – това са желания, свързани помежду си с общо свойство – отдаване. И затова съгласно това свойство ние разкриваме висшата светлина, която ни напълва.

Затова, докато не се усетим съединени заедно, съществуващи в състояние на съвършено поправена Шхина, поправена мрежата между нас – ние пребиваваме не в разкритието, а в скриването в Шхина, в нейното изгнание. Този съсъд не е разкрит и затова се нарича ”Шхина в изгнание” – в изгнание, в прикритие от нас.

От 6-я урок от конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55456]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да молиш Твореца? За това трябва да се облечеш в неговите свойства?

Отговор: Под молба се има предвид, че аз търся, искам и даже моля за своята промяна, тъй като трябва да проявя желанието си. Аз осъждам себе си (това означава да се молиш – ”леитпалель”) и изследвам какви свойства не ми достигат и как мога да получа сила за отдаване.

Аз изяснявам, че тази сила се намира вътре в обществото. И затова, ако вляза в това общество и поискам да се облека в другарите с цялото си сърце и душа, да се съединя с тях чрез най-вътрешната връзка, за да се разтворя там напълно – то там ще намеря силата за отдаване. Именно затова се моля.

Моля се за достигане на такова състояние, когато ще видя всички съвършени, и свързани (обединени). Те се наричат Шхина, общо събрание на душите (Кнесет Исраел). Аз искам да съм там и се моля да се реализира в мен това съединение, в което се обединяват (конесет) всичките души, устремени ”Направо към Твореца” (Исраел, яшар-ел).

Но не се обръщам към някаква си външна, независимо съществуваща сила и желание, към някакъв си въображаем образ. Всички молитви са обърнати към Малхут (от света на Ацилут или от света на Безкрайността) – към съединяване между нас, вътре в което ние разкриваме взаимното отдаване. Аз искам, да ми се разкрие такова състояние и за това моля.

И тука има много тънък момент, за да не започнем да си представяме някакъв си идол или образ – само състояние, в което се намираме съединени и включени един в друг, свързани със съвършеното отдаване!

По-вярно е да се нарече не сила, а свойство –онова, което аз сам имам намерение да придобия. Това са много тънки различия, но те определят честотата на моя подход, и затова стават принципни.

Казано е: ”Няма никой освен Него” – но ние трябва да си го представяме, като свое състояние от съвършената система. И тогава можем да бъдем уверени, че няма да сбъркаме.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55348]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко направим правилно, то след първите слаби удари хората ще разберат, че ние имаме отговор.

Отговор: Именно ние трябва да им поднесем ”бонбончето”, за да видят веднага: тук има надежда, обяснение спасение.

Таза работа е възложена на нас, няма на кого повече да разчитаме. Хората не са способни да чуят вестта за духовния подем, те са на друга територия, те просто не разбират, какво искаме. И даже когато разберат – сами няма да могат да направят това. Поправката ще дойде само от нас. А на тях ще им обясним, че без това няма да се размине.

Системните поправки идват в готов вид от страна на Галгалта ве Ейнаим, а на останалите им трябва само да се съгласят с тях, да ги приемат. И трябва да бъдем достатъчно изкусни в разпространяването, За да могат те да поискат това, да приемат добре тази идея, тя да им бъде, като помощ.

Хората не могат да се променят сами, 99% не са способни на това. Затова в края на предговора към книга Зоар Баал а-Сулам пише, че висшата мъдрост ще се излее чрез Исраел върху народите на света. Тя ще потече отвътре навън. Масите сами няма да се надигнат, за да я разкрият. В най-добрият случай те ще отворят сърцата си за нейния изливащ се поток. Да даде Бог това да се случи, те да го направят и ние да имаме какво да изливаме за тях.

Това ще стане, ако започнем да работим заедно с тях, с най-голяма интензивност. В разпространяването ние не искаме нищо от тях, освен да осъзнаят текущата ситуация. Нека даже да не са разбрали всичко, но ние ще създадем контакт. Благодарение на разпространяването ние от наша страна, намираме допирни точки.

От новороденото не се изисква нищо. За него ние трябва да осигурим пеленки, шишенце с биберон. И още, ние не очакваме от него смислени реакции – те ще дойдат п-късно, когато то порасне.

От урока по вестник ”Народ”, 22.09.2011

[55379]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Неживата природа съществува вече милиарди години, растителната – стотици милиони, милиони години се развива животинския свят, докато накрая, след някакви 200-300 хиляди години се появява човека.

Но и човек дълго време се развива просто като животно, благодарение на силата на природата, която го е създала без да го пита, какво той иска да прави. Така ние не по своя воля изминаваме неживата, растителната и животинска форма на човешкото стъпало, докато не достигаме стъпалото човек в човека.

Какво отделя човека от предходната степен? Различието между животното и човека е в това, че човек не действа само съгласно инстинктите, сляпо подчинявайки се на природата. Животът на животното напълно се определя от неговите инстинкти, предавани от поколение на поколение. Раждайки се, то след няколко дни се изправя на крака и е способно на самостоятелно съществуване.

На човек му е необходимо обкръжение, за сметка на което той израства! Ако го оставиш в гората, без човешко обкръжение, той израства като истинско животно и само външно ще напомня за човека. Той няма да може да говори, нито да ходи изправен на два крака. Тоест човек е напълно зависим от обществото, от обкръжението: в каквото обкръжение се развива – такъв и ще стане. Неговото развитие не е програмирано окончателно в природата, а изисква напълване от обществото на другите хора.

Човек няма такива източници, които да са достатъчни за съществуването му. Той не умее, като кучето например да разпознае лечебното растение, което му е нужно в даден момент, или да се опази от вредното. Той не може като животното, да действа чрез вътрешната инстинктивна програма, гарантираща неговото съществуване. Всички знаем, какво се получава ако оставим новороденото без надзор. Животното е много по-умно от него, то не греши – а човека греши постоянно.

Тоест животното е надарено с всички инстинкти, а човек само на най-ниско ниво. Но пък затова, животното не може да се научи на много неща, а само на някои минимални команди ( да се дресира). Дори да живее стотици хиляди години редом с човека, кучето си остава куче, защото действа съгласно инстинкта си.

Докато човек, който не притежава такива природни инстинкти, е длъжен да овладее формите на поведение от обкръжението и тъкмо за сметка на това се развива. Затова човек се е развил толкова много за тези хилядолетия, в сравнение с животните, които живеейки около него, на практика не са се изменили.

Но нали и човек всъщност, е бил просто животно! Но в него е било заложено много важно допълнение – способността да се развива за сметка на обкръжението. И ако той използва обкръжението за своето развитие, то може да постигне високи успехи.

Затова при неживата, растителната и животинската природа няма никаква свобода. А при човека, който може да добави своето допълнително развитие за сметка на определено обкръжение – има свобода на волята. Защото той може да промени обкръжението и благодарение на това, сам да се промени.

И затова само относно човека има съд и висш разчет: кой е той и как използва онези възможности, които му е дала природата, реализирал ли е подарената му свобода на волята, определяща цялото му развитие.

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55517]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Торонто. Урокът пред конгреса.

Давайки на кабалистичните термини правилното определение, ние ще виждим, че науката кабала не витае в облаците, а се занимава с реални неща: нашите взаимоотношения, коригирането на човешката природа.

Тя позволява да превърнем омразата във взаимна връзка и вместо да оставаме в своята природа, да търсим път за продоляване, за да се издигнем над нея. Тогава ние ще разберем, че „Бог“ – това е общото свойство отдаване, което трябва да царува между нас. Вместо вътрешните усещания на нашата “торба с електролити“, ние започваме да усещаме това, което се намира извън нас.

Как? Много просто. Цялата работа тук е в това, на какво придавам важност. Ако цялото ми внимание, всички грижи, всички помисли и желания са обърнати навън, в общата система, то нека не изведнъж, а малко по малко, аз ще придобия способността да се изключвам от усещането единствено само на себе си. На „животното” си предоставям всичко необходимо, а сам, като цяло, се намирам  от другата страна – във взаимоотношенията между нас. Така, както майката се грижи за бебето си, което постоянно занимава всички нейни мисли и чувства.

Ако сме достигнали такова състояние, значи сме готови вече за усещането на висшия свят. И ние наистина започваме да го усещаме, да усещаме това, което се случва извън нас. Преди сме се усещали само в петте си сетива, възприемайки света отвътре. Защото, „този свят“ се изрисува в задната част на мозъка като отражение на петте ми сетива. Всъщност, аз виждам себе си тук като проекция на вътрешните ми свойства. От друга страна, когато отношенията между нас стават за мен,  по-важни от вътрешните ми усещания, аз преминавам към извънтелесно възприятие.

Това е и „разкриването на Твореца“ – тоест разкриването на свойството отдаване към човека. Той разкрива това, което е формирал, направил, изградил, създал. И затова, излизайки от себе си навън,  става подобен на Твореца по силата отдаване. Човек постига свойството отдаване по степента на това, както го формира – тоест, Творецът му се разкрива, в съответствие с достигнатото ниво. Тъй като, „Творецът“ (Боре) означава „ела и виж“ (бо-ре). Ела – и ще постигнеш, ще видиш, ще почувстваш, ще измериш всичко, което си достигнал.

Ако така се отнасяме към възприемането на реалността, възприемането на Твореца, то отхвърляме много от стереотипите и предразсъдъците. Ние започваме да се занимаваме наистина с науката – нашата вътрешна наука, в която се явяваме и изследователи и изследван материал. Ние усещаме резултатите и самите ставаме тези резултати. Постигаме свойството на Твореца, което става нашето свойство – нашето сливане със свойството отдаване.

Благодарение на тази гледна точка върху реалността и върху промените, които трябва да преминем, ние изцяло променяме отношението си към болката и страданията, към претенциите, които предявяваме към другите, към Твореца и дори към самите себе си. Ние разбираме, че се намираме в Природата и няма за какво да се оплакваме тогава. Няма кого да търсим, за нещо да се надяваме на нечия милост, снизходителност или протекция. Тук има място само за научно отношение: ние сме в система на сили, която е подчинена на ясни правила. Кабала дава за това кратки дефиниции: „Аз Себе си не съм  променял“, „Висшият свят се намира в абсолютен покой“, „Съдията се ръководи само от това, което вижда“, „Дал е закон и да не се нарушава.“

Дори да използваме езика на чувствата, молитвите и исканията – ако не искаме да се изгубим във всичко това, трябва „да проверяваме хармонията с алгебра“, преминавайки към прецизни измервания на силите, направленията и векторите, към уравнения, графики и формули. Само тогава ще можем да измерваме чувствата си и усилията, омразата и любовта – в количествено и качествено изразяване, а също и в сравняванията на различния вид. Само тогава ще ни се удаде да избегнем объркването.

Ние сме чувстващи създания, нашият материал е желанието ни за наслаждения. Но, ние работим върху себе си като истински изследователи, издигаме се над желанието посредством съкращението и екрана и работим над желанието, което се нарича – във вярата над знанието .

Така че, нека да започнем да привикваме с двата езика: езикът на лириката и езикът на физиката. Защото всъщност, те говорят за едно и също, само трябва да се избегне объркването между тях. Тогава наистина ще разберем цялото творение.

Науката кабала е велика наука за това, как да построяваме изследване и да създаваме точен, обективен език, описващ нашите усещания. Като направим това, ще разберем цялата реалност, ще разберем Твореца – силата отдаване, напълно царстваща в цялата вселената, ще Го опознаем напълно и тогава ще постигнем целта.

От урока пред конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54844]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Каква е ползата от възпитанието на масите, ако елитът, както винаги обира лъвския пай за себе си?

Отговор: Лъвският пай от какво? Ти смяташ, че елитът няма да ни помогне в обезпечаването на базовите ни нужди? Аз така не мисля. Правителството и магнатите няма да останат настрана, те ще протегнат ръка за помощ. Всъщност нито те, нито масите имат друг избор. Ако се движим към общото изцеление, то в него може да участвува всяка част от народа.

Като пример, всички, освен най-бедните, ще отделят от своите заплати 10% за социални нужди. Какво ще ги подтикне към това? Заплахата от социален бунт и разруха на страната. Държавата също ще отдели 10% за сметка на своята ”дебела вазглавница” – както бюджетна, така и неформална.

Трябва само да се разбира, накъде отиват нещата. Безработицата ще нараства, ще се увеличи разликата между богати и бедни – и хората, впрочем както и правителствата ще се окажат в смущение. Така ще бъде, ако не пристъпим към глобално възпитание. Същото става и с Европа и с Америка. Всички ще трябва да прибягнат до тези средства. А ние в Израел сме длъжни да дадем пример на всички в света.

И преди всичко, е желателно ако може по-бързо да демонстрираме пред хората, че ”справедливото разпределение” в  откъсването от глобалното възпитание не е справедливо и не дава решение. Без коренни промени в обществото не ще можем да се справим с нито един от съвременните проблеми.

От урока  по статия от вестник Народ, 20.09.2011

[55203]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Подбор съвети относно изучаемите принципи на духовната работа от сутрешния урок

Поради това че е чуждо, чуждото тяло умее напълно да се отмени (анулира) – и така става най-важната част в организма на висшето. Ако отмениш себе си абсолютно, във всичко относително цялата световна група, общия съсъд, то ще видиш, как ще започнеш да получаваш от всички без всякакви ограничения!

Светлината се разкрива само в моето отношение към някого, във връзката между нас двамата. Светлината – това е впечатление в съсъда на моята душа, която отвътре усеща всевъзможни изменения, подобно вибрацията на струната, пораждаща гласа на цигулката.  Затова ние трябва сами да създадем в себе си отдаването и любовта, за да почувстваме вътре в нея нейния вътрешен корен, който се нарича Творец.

Целият ни живот е игра, в която ние придобиваме разум, позволяващ ни да разкрием Твореца. Нашия егоизъм е страшно хитър и опитва да ни подкупи с всякакви средства. Той се хвърля ту в една, ту в друга, противоположна посока – и това е голяма помощ за нас от Твореца. Този, който иска да разкрие неговите замисли, ще разбере, че целия живот пред него е – игра. И във всеки миг Творецът ни дава възможност чрез нашите мисли, желания действия, да се срещнем с Него като партьори в играта. И тогава целият живот за нас ще стане едно увлекателно приключение.

Аз трябва да разбера, че всичко, което се случва в отношенията ми с другарите ми се дава за да разкрия вътре в това играта на Твореца.

Природната склонност към такива игри не помага да се придобие природна хитрост. Защото там е необходим само директен подход. И тази хитрост, която ще се разкрие, трябва да разбиеш имено със своята прямота.

Това е най-видно в отношенията с другарите – ще успее ли човек да сломи своята гордост, така че наистина да се свърже с другите и да изгради от всички тях една система. Ще успее ли той да не взема връх над тях и да не се разкрива само на половина или на четвърт, оставяйки си възможност да властва. Само ако той напълно се разкрие, тогава ще открие правилната хитрост на своя егоизъм.

Но ако започне да хитрува там, където става въпрос за духовната работа и където той трябва да се съедини с другите, и вместо това се опитва да ги използва за своя изгода (както на него ще му се струва) – с това ще излъже самия себе си. С това ще нанесе вреда както на себе си, така и на групата. Трябва да се препазваме от такива хора и да ги държим на страна, за да не им даваме възможност да вземат власт над нас и да ни объркват.

Най-голямата полза от това, че ние не виждаме огромната работа, която извършваме е  – това да не ни обърква. Много добре е, че тази огромна светлина, която ние предизвикваме е скрита от нас.

От друга страна аз трябва да развивам желание за отдаване. И въпреки че виждам, че не получавам никаква изгода от своята работа, обратното – аз искам да я продължавам.

Не трябва да се притесняваме за голямата дълбочина на желанието да се насладим (авиютът). Трябва да се стремим само към малкото състояние (катнут), към Галгалта ве-ейнайм, към чистото отдаване, към степента Бина, а не към голямото състояние (гадлут). Голямото състояние ще дойде само, в тази мяра, в която ти ще успееш на практика да отдаваш на другите.

Ако към мен не дойде отдолу чужда молба (МАН), моят АХАП така и ще остане да си дреме, и аз ще усещам единствено своите Галгалта ве-ейнайм. Само ако другите поискат да получат от мен, моя АХАП ще започне да действа, и аз ще достигна до голямото състояние (гадлут).

Подготовка за урока

Книгата Зоар говори само за връзката между нас, и по време на четенето ние трябва единствено да отблъскваме от себе си тези образи и отношения, за които разказва Зоар.

Индикатор за правилния път: доколко аз искам да видя връзка между нас през всичките тези думи, букви и предложения, и доколко аз не се откъсвам от тази идея въпреки всичките пречки, които се разкриват пред мен.

Народ

Желателно е колкото се може по-бързо да се продемонстрира на хората, че “спреведливото разпределение“ без глобално възпитание не се явява справедливо и не дава решение. Без коренни промени в обществото ние няма да се справим с нито един от съвременните проблеми.

Днес ние можем да се потопим в противопоставяне на силите, действащи в човешкото общество и да разпалим война в света. Но има и друга възможност: да разберем, че противоборстващите сили са призвани в крайна сметка да се примирят помежду си. А щом е така – нека да го направим  по-отрано, без да се затрудняваме с кръвопролития, които в края на краищата, ще ни насочат към същото това място за обединение. Ние можем да направим всичко на време.

Тук няма да помогне преразпределението на пари и ресурси от богати към бедни. Спреведливото преразпределние за всекиго е различно, справедливо по своему, и затова води до войни и силово съперничество. Така че нека разберем, какъв ще бъде следващия етап за развитие, каква форма ще приеме нашето окончателно единство. И ако ние го създадем предварително, сега, ще избегнем войната, която стои на пътя. Ще я “прескочим“, за да се окажем на добрия етап от единението.

Как да преминем от сегашния си етап на развитие към алтруистическия? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях трябва да стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и по създаване на нови социални мрежи – реални, не виртуални. Тези неща са далеч от очевидното, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас осмислено участие и озъзнаване на собственото зло.

Не е възможно да се премине от егоистичен към алтруистичен строй по вече набраздената схема. Тук е необходимо усещане и осъзнаване на злото, тук има потребност от промяна на състоянието – независимо от нашата природа. А това значи, че ние трябва да се приготвим за вътрешен преврат: да изградим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да сформираме пирамидата, така че водещата, чувстващата, разбиращата част да оглави процеса.

Пред нас е моментът на преврата, точката на раздвоение. Да се премине от егоистичен строй към алтруистичен, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може единствено по два начина:

• Посредством тежки беди. Сами по себе си те няма да помогнат, от проблеми на нищо няма да се научиш. Но те ще повлекат след себе си анализи и изводи.
• Посредством разпространение, благодарение на което хората ще разберат: че друг изход няма, трябва да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме точно в този момент, и тези състояния трябва да се реализират сега.

[55249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Без да споменаваме науката кабала в нашето разпространение, просто казваме на хората, че взаимното поръчителство ще им даде добър живот. В такъв случай, с какво се отличаваме от други организации, които дават подобни обещания?

Отговор: Лошо е, ако не усещаш разликата.

Модерният човек преживява глобална, интегрална криза. По такъв начин Творецът му показва, че той е свързан с другите по неправилен начин и че трябва да постигне взаимно поръчителство. Има метод, който ще му помогне да се съедини с другите правилно и да започне да живее добър живот. Този метод работи, създавайки подходяща атмосфера, „обвивка” от обкръжението, което дава на човек обяснението за това, как да живеем заедно и да водим добър, здравословен и сигурен живот.

Човек чува това и разбира, че няма друго решение. И другите чуват същото – че е по-лесно да осъществим това с обединени усилия, заедно с тях. Човек се учи да се свързва с другите по правилен начин и в този процес той привлича светлината, която го променя. Това е същото нещо, което децата правят, докато играят, пораствайки и поумнявайки в процеса.

И така човек се озове в лоша ситуация, използва другите, за да привлече светлината, и постепенно започва да цени силата на отдаване – тя става най-ценното нещо за него. Изведнъж той започва да я уважава толкова много, че дори когато всичко в живота му върви добре, той не оставя отдаването, желаейки да го извършва, независимо от усещането си. Това е защото, той му придава първостепенно значение.

Така човек става духовен, преминавайки от егоистичното намерение, ло лишма, към алтруистичното, лишма. И няма никакъв шанс 99% от населението да достигне поправяне по някакъв друг начин. Можете ли да препоръчате нещо освен Тора?

Мисля, че проблемът е елементарно неразбиране за това, как да напредваме в АХАП. Знаем как да поправим ГЕ от времето на Вавилон, но за да поправим АХАП, това е единственото средство, което имаме.

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54407]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Създадени сме като единна система от обща душа и всички зависим един от друг. Но висшата светлина е довела този общ съсъд до разбиване и затова тези парчета падат все по-ниско и все повече се раздробяват и се отдалечават едно от друго.

Когато самите те достигнат до дъното – от дълбочината на падането започват да се пробуждат. Тази същата светлина, която ги е накарала да паднат, сега ги пробужда и ги притегля обратно нагоре.

Този подем се състои от няколко етапа и отначало се случва на неживо, растително и животинско ниво, където съсъдът действа неосъзнато, изцяло подчинявайки се на светлината. Но на човешката степен вече трябва да разкрием собствения си стремеж.

У всеки има желание и то е създадено от светлината, ”от нищото”, като обратно изображение на светлината. А стремежът е това, което трябва да развием в самите себе си. Този стремеж е истинското творение, което се пробужда и само добавя своите намерения, усилия, любов.

Всичко това не е пряка реакция от въздействието на светлината, а резултат от търсенето ѝ. Разбира се, тук все едно светлината действа скрито, но има такова добавяне, което се изисква от самия съсъд, развиващ се до последния, 4-ти стадий, а имено личния стремеж и любов.

За нас това се изразява в работата ни против своето егоистично желание, което се проявява, когато искаме да се обединим. В нищо не усещаме, че егоизмът ни е против – освен в обединяването в група, отменяйки себе си пред силата ѝ, за да достигнем общото свойство на отдаване, което ще се възцари в нас и означава разкриване на Твореца.

Ако човек по такъв начин се прицелва, което се нарича:”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”, то в тези усилия той разкрива съпротивлението на своя егоизъм против поправянето. Той трябва да продължи с всякакви способи, с всякакви спомагателни средства, по всякакъв начин да се опитва да разкрие в себе си макар и някаква готовност за обединение.

Сякаш платноходен кораб, който не може да плава направо срещу вятъра. Но има такива особени платна, които му помагат да плава по синусоида, на зигзаг и така да се напредва, срещу вятъра.

Точно така трябва да постъпва и човекът, когато разкрива, че не е способен да върви срещу егоизма си, пречещ му да се обедини с групата, за да отмени себе си пред нея и да разкрие там общата сила на отдаване. Обаче, той е способен да направи това, лавирайки, с всевъзможни обкръжаващи, вспомагателни способи.

Тези спомагателни способи се наричат построяване на обкръжение, което ще му влияе. Това ще стане това корабно платно, което ще го прекара на зигзаг срещу вятъра и така ще напредне.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 21.09.2011

[55284]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→