Въпрос: Как да оправдаем Твореца, ако виждаме пред себе си такива тежки страдания, неизлечимо болни хора?

Отговор: Сега е невъзможно да се оправдае, тъй като не искаме да лъжем и да се преструваме, да се самозалъгваме или да слушаме утешенията на другите. Има различни психологически методи за въздействие и промяна на гледната точка на човек за случилите се трагични събития с него. Но кабалистите казват, че съществени промени са възможни единствено при условие, че на човек му въздейства светлината, връщаща към източника, която да му повлияе и да промени състоянието му.

Защото състоянието – това е онова стъпало, на което се намира човек. И тогава той по друг начин ще гледа на случващото се, по друг начин ще усеща и ще разбира съгласно новото стъпало, което сега е постигнал, благодарение на светлината. И в такъв случай тази промяна ще бъде предизвикана не защото са го заблудили и убедили обкръжаващите. Тъй като с това те го мамят и не му разрешават да види истината, сякаш му дават успокоително лекарство. Те се опитват да му представят, че всичко е наред, и с това го лъжат и му закриват пътя към истината.

Ние така не правим – ние не го успокояваме, а само поддържаме човека, за да може той да разкрие цялото си его. Ние му помагаме да разкрие егоизма си и да издържи.

Можеш да се задържиш във всяка случайна ситуация по два начина. Първият е проблемът да се замаскира по някакъв начин и да объркаш сам себе си, и тогава човек се обръща за помощ към религията, вярванията, мистиката. Така действат всички в нашия свят.

Или може, точно обратното, още по-широко да отворим очите си и желанието си и да започнем работа за привличане на светлината, връщаща към източника, за да ме поправи тя. И тогава от новото ниво ще видя истинската картина.

Как привличам тази светлина? За сметка на това, че оправдавам случващите се събития, следващи от единия принцип: ”Няма никой освен Твореца”. Искам да разкрия тази висша сила, освен която няма нищо друго.

Не се примирявам просто така със случващото се, като смирен вярващ, а искам да разкрия Висшия. Разбирам, че всичките ми усещания са призиви от Твореца, от желаещия да бъде разкрит от творението, и да бъде разкрит като единствена, абсолютна и добра Сила.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 08.03.2013

[102306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Предговор към книгата Зоар”, п.18: Човекът е център на цялото творение, а останалите създания нямат собствена значимост и ценност, освен това, доколко са полезни на човек по пътя към съвършенството. И затова те се повдигат и пропадат заедно с него без всякакъв собствен разчет.

Всички създания от неживата, растителната и животинската природа нямат собствена ценност, не могат да се поправят, и затова се повдигат и пропадат заедно с човека. Казано иначе, човек открива, че всички тези видове творения, цялата Вселена, цялата флора и фауна на Земята се намират на нея без разчет за самите себе си, подобно на това, как в нашето физическо тяло се съдържат предшестващите степени на природата.

И затова, доколкото поправям своето желание на човешка степен, в това поправяне се включват желанията на неживо, растително и животинско ниво. И аз на практика чувствам тяхното включване без всякаква принадлежност към външния свят. Защото съм преминал тези желания, и те също са се поправили, а отчасти са изчезнали.

Преди милиони години са изчезнали динозаврите, а и до днес има отмиране на видове – затова пък учените откриват множество нови, за които по-рано не са знаели. И затова не трябва да се изпада в паника пред възможното изчезване на човешкия род. Просто някои желания в нас са се изчерпали, завършили са активния цикъл – и изчезват. Вече няма никаква необходимост от тях – и те се „връщат в пръстта”.

От урока по „Предговор към книгата Зоар”, 11.03.2013

[102480]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, статия „Мир“: Независимо, че можем да видим смяната на телата в нашия свят, душите не се променят, а само преминават от тяло в тяло, от поколение в поколение. Няма нови души: едни и същи души се обличат в нови тела.

”Тялото” е желанието за получаване. Ако то има намерение за отдаване, тогава съгласно закона за подобие, в него се облича светлината. И първата, най-малка част от светлината, първата степен на душата се нарича ”нефеш”. Като цяло, светлината се облича в поправеното желание – това е друго ниво на душата, нешама. А най-високите светлини, хая и йехида, няма да разкрием до края на поправянето.

Изобщо, в реалността съществуват само светлината и съсъда. Случва се така, че светлината не може да се прояви в съсъда и само лекичко ”мъждука”, поддържайки живот в него. И се случва така, че съсъдът се уподобява на светлината, на намерението. Тъй като самото желание за получаване е винаги противоположно на светлината, която е изцяло насочена към отдаване. Но ако над желанието имаме намерение за отдаване – ”вяра над знанието” или ”отразена светлина”, тогава то е подобно на светлината до известна степен и може да я получи. Между тях вече има връзка и идващата в желанието светлина се нарича ”нефеш”, или ”руах”, или ”нешама”.

Ето за какво се разказва в науката кабала: за поправеното ”тяло” на желанието. От друга страна, в нашето сегашно желание няма никаква душа, дори на нивото нефеш.

И дума не става за онова, което засяга физическото тяло, защото то ни се представя като част от този въображаем свят. Книгите на кабалистите не са медицински учебници, нито анатомически пособия. Те разказват за духовния свят, за душата. А ”душата” е част от Твореца свише, т.е. желание за наслаждаване, светлина, обличаща се в поправеното желание за наслаждаване. Това съвсем не е сегашното ни желание, превърнато в това, което ”храни” хората от нашия свят, отнасящо се към ”животинското” ниво. Не, става дума за желанията, които се проявяват в мен спрямо Твореца и се отнасят към човешкото ниво.

Добре, от къде да вземем тези желания? – От групата, между другарите. Ще ги разкриеш само там, но не и във физическите усещания.

И затова всичко, което се отнася към тялото, към физиологията, може да се остави ”настрана”. За това кабала не говори. Тя се занимава с желанието, разкриващо ми се в отношенията с Твореца. Желанието е добро или лошо – когато искам да насладя или обратното, да Го ограбя.

Именно тези отношения илюстрират примера с гостенина и Стопанина. Когато седя на масата с гозбите, проблемът не е в обкръжаващата обстановка, а в Стопанина. Всичко останало е ”ниво животни” и остава извън кадър. Същността е в това, че се намирам пред Стопанина. Как се отнасям към Него? Как Той се отнася към мен? Какво се случва помежду ни? Всичко това е науката кабала и само тук се крие духовното.

От урока по статията ”Мир”, 08.03.2013   

[102245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че вкусът на манната, с която народът на Израел се е изхранвал в пустинята, зависи от желанията на човека: какъвто вкус поиска – такъв и ще получи. Какво е това манна?

Отговор: Манна – това е висшата светлина, висшата сила.

Бал а-Сулам привежда в пример електричеството, към което може да се включи всичко, което е удобно: хладилник, нагревател, прибори под налягане и т.н.. В електричеството няма нищо освен енергия, а човек, благодарение на приборите, които включва, преобразува тази енергия в това, което му е нужно.

Манна – това е необлечената в нищо, безплътна, безтелесна енергия. Това е дух, сила на висшата светлина, която обличайки се в потребителя, в човека, създава в него тези действия, преобразувания и метаморфози, които той изисква, към които е готов.

Висшата светлина изхожда от Твореца и ни въздейства в степента на нашето желание да уподобим своите свойства на Него. Затова, ако искам да напредвам към подобие с Твореца и все повече да ставам Човек ( Адам – от думата ”подобен”), то мога да предизвикам  върху себе си свойствата на тази светлина, и тя през цялото време да ме преобразува, нали светлината действа само в това направление, при нея няма друга възможност.

Но ако аз не желая да се издигна за това време, в течение на което би трябвало да се приближа до Твореца, Той все пак действа върху мен. И този отрязък, за който е трябвало да напредна, започвам да чувствам като страдание: с мен и около мен се случват неприятни неща.

Светлината през цялото време увеличава интензивността на своето въздействие върху мен. Това произтича автоматично, по законите на природата. Затова, ако съм подобен на Твореца, то трябва постоянно да напредвам към Него по лъчите на светлината. А ако насочвам себе си не в тази посока, то усещам интензивността на светлината като отрицателна и започвам да изпитвам страдания, проблеми, чак до световни войни.  Това трябва да се отчита.

Само светлината предизвиква изменения в нас. Моят егоизъм се явява производна от влиянието на светлината и се увеличава автоматично. Всичко, което зависи от мен – е да съпоставя, да насоча своя егоизъм към светлината. Ако правя това, то вървя напред по лъчите на светлината и се чувствам прекрасно. Ако се отклоня настрани, то в степента на величината на ъгловото изкривяване, усещам страдания.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 04.02.2013

[102416]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Ако егоизмът е единствената новост, която е създал Творецът, защо трябва да я променяме на нещо друго, включително и на природата на Твореца? Или ние още не сме оценили това, което Той е направил?

Отговор: Творецът е създал егоизма, за да го поправим, да го променим и от това противоположно на Него, егоистично свойство сами да достигнем свойството отдаване и любов. Тогава ще можем напълно да се наслаждаваме на отдаването и любовта, докато в същото това време егоизмът поглъща наслаждението и моментално неутрализира и себе, си и него.

Например, аз искам да пия и чувствам не просто желание да изпия чаша вода, а страдам от жажда, т.е. имам специална нужда. Аз пия вода и постепенно се напълвам. При това най-много се наслаждавам от първата глътка, от втората – по-малко, от третата – още по-малко и т.н. И когато допивам цялата чаша, наслаждението свършва. Няма желание, няма наслаждение. И да ми дадеш още една чаша вода – не искам.

От какво да се наслаждавам сега? Няма от какво. Няма болка – няма наслаждение. Това състояние се нарича „духовно мъртъв“: нищо не искам в моя живот.

За да достигна вечното, непреходно наслаждение, аз трябва постоянно да искам, да получавам и да се наслаждавам.

Излиза, че цяла вечност трябва да пия тази чаша вода и през цялото време – с най-голямо наслаждение, както при първата глътка. Освен това, не трябва да преставам да страдам от желанието да изпия водата и да се наслаждавам на първата глътка. Как мога да постигна това?

Ако вляза в контакт между две противоположни свойства, то виждам, че те взаимно се неутрализират едно друго – настъпва унищожение. Нищо не мога да направя – плюс-минус се съединяват помежду си и се унищожават взаимно. Наслаждението и болката изчезват, но в крайна сметка, се губи и смисълът на живота.

Как мога да направя така, че постоянно да страдам и непрекъснато да се наслаждавам, така че самото страдание да поддържа наслаждението и да бъде не просто страдание, а страдание от любов?

В нашия живот съществува, вероятно, микро-секунда, когато изпитваме нещо подобно, но то веднага изчезва.

Проблемът, обаче, се решава просто: с това, че разделям обектите. В единия обект е страданието, желанието, а в другия обект – възможността за неговото напълване.

Например, майка и дете: колкото и да иска детето, майката с удоволствие го напълва, като при това, самата тя се наслаждава от неговото напълване. И ако тя има хиляда деца, то тогава е възможно да се напълни хиляда пъти повече и през цялото време да изпитва наслаждение: вечно, безкрайно, в зависимост от броя на възможностите да напълва, защото през нея преминава наслаждението на всички останали. Само в тази форма може да се напълва неограничено.

Затова най-главното в науката кабала, науката за получаване – е да се научим да получаваме така, че през теб да преминава наслаждението на другите. И тогава ще се наслаждаваш постоянно и неограничено, вечно и съвършено.

От виртуалния урок, 03.03.2013

 [102077]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Да не забравяме, че нашият съсъд е извън нас. И е жалко да се губи време в грижа за себе си, за това, което е в твоите собствени граници, защото всичко това е заблуда и съществува само благодарение на силата на разбиването, силата на нашия егоизъм, който ни рисува тази картина.

Разбира се, можем да живеем в тази илюзия още хиляди животи. Но е желателно, ако вече си достигнал такъв кръгооборот, когато най-накрая започваш да чуваш истината, че твоето „Аз“ – не си ти, а само твоето въображение, над което трябва да се издигнеш и ти е дадена такава възможност – да се опиташ да я реализираш.

В крайна сметка, ако продължим да мислим вътре в своя кръг, не само не се приближаваме до истината, но и причиняваме голяма вреда на другите, като да пробиваш дупка в общата лодка. По такъв начин вредиш на останалите и всички вреди се записват на сметка ти.

Ние не можем точно да изчислим тази загуба. Като че ли съм взел един пирон за собствената си къща, а после изведнъж се разкрива, че точно този пирон не достига, за да се завърши голям красив кораб, на който е трябвало да отплават хиляди хора. И, разбира се, причинената от мен вреда се оценява не с малкия пирон, а с всичките хиляди хора, които са пострадали по моя вина.

Въпреки че не разбирам какво толкова ужасно съм направил? Аз не съм им причинил никаква вреда! Как можех да зная, че тоя пирон им е толкова необходим? Но незнанието не ме освобождава от вината, съдът не взема това под внимание. Съдът е много прост: каква вреда си причинил на цялостната система. Както се казва: „Даден е закон и не го престъпвай!“.

Можеш да доказваш, че не си знаел и не си бил уведомен. Но тази сметка се прави не в съответствие с нашите аргументи, а само според щетите, които си допринесъл за обществото. А дали ти е било известно или не, знаел ли си или не, всички тези извинения не са взети под внимание – правосъдието е без милост, и помни това.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.03.2013

[102129]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът е толкова суров спрямо творението, защо е установил такива твърди и неизменни закони? Защо Той не е по-снизходителен, като баща към син?

Отговор: Нито едно дете не може да оправдае строгостта на баща си. То не е способно с детския си разум да разбере баща си и да види бъдещите последствия и ползата от възпитанието. На детето му се иска да играе от сутрин до вечер и да яде само бонбони, да гледа телевизия. То не може да оправдае изискванията на родителите си, а ги слуша само от безизходност, чувствайки се зависимо от тях, а не защото осъзнава тяхната правота.

В духовния свят всичко е много по-сложно, затова не усещаме колко меко се отнася висшето управление към нас. В нашия свят детето не е пряка противоположност на това, което трябва да стане. Ако детето е послушно и си подготвя уроците, разтребва след себе си, то тогава родителите не предявяват претенции към него, от него не се изисква нищо повече.

Но в духовния свят не е така, там ти винаги си като престъпник, тъй като изначално идваш с разбитите си желания. А към теб се отнасят добре, дават ти методика за поправяне, създават група около теб, с една дума, като в детска градина с възпитател, дават ти и играчки. Това е огромна помощ свише и голямо милосърдие, които ти опрощават всички грехове и те поддържат във всичко, само и само да достигнеш поне малко поправяне и разбиране.

В нашия свят е прието така нареченото ”маймунско подражаване” (куфим) – възпитание, подразбиращо се като  насилие (кфия) над детето. Но в духовния свят насилието е невъзможно. Аз виждам, че някой ученик с години не се променя и повтаря едни и същи грешки, попада в едни и същи ями и нищо не мога да му кажа. Самият аз съм бил такъв – и така продължава през целия път.

Такъв е пътят, нищо не може да се направи. Докато сам човек не установи за себе си  морал, методика, своя Тора, той няма да може да напредне. Тук насилие не може да има, а само осъзнаване.

Затова не можем да се оплакваме, че се намираме под диктата на безжалостния Баща, независимо дори от ужасните събития, случили се в историята. Ние не сме способни да ги оправдаем, но после ще видим, че всички действия на висшето управление са изхождали от любовта. Независимо, че до сега, от текущото състояние, това не може да се оправдае, ние сме твърде далече от това. Но когато ни се разкрие истината, ще видим, какво голямо поправяне ни е донесло това.

”Има закон и да не се пристъпва” – това означава, че законът е един. Има светлина и съсъд, които са противоположни един на друг – това е целият закон. А след като те се включат един в друг, от това включване се образува закон за развитието, който се нарича закон за съответствията по свойства. Всичко произлиза от един замисъл като един закон.

Накрая трябва да достигна до състояние, когато ще искам да изпълнявам този закон по собствена воля, сякаш няма никой освен мен, няма никакъв Творец. Сякаш съм този Създател взиращ се в своето творение и установяващ закон, по който то да съществува. Това ще означава, че съм постигнал подобието с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.03.2013

 [102143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е създал желанието само заради поправяне, при което да се уподобим на Него, то ние за какво сме Му? Къде е нашият избор, в какво се състои нашето действие? Това наша работа ли е или на Твореца?

Отговор: Цялата наша работа се състои в това, да дадем на Твореца възможност да работи, защото ние самите не можем нищо да направим. Независимо, че сами по себе си сме чувстващ, съзнаващ материал, т.е. имаме сърце и разум, но това нищо не ни дава, освен възможността да осъзнаем, какво бихме искали да променим. А не можем нищо да променим.

Затова всичките ни опити да променим света не водят до нищо. Не трябва да се опитваме да променяме нищо. Трябва само да се стараем да привличаме висшата светлина, която може да промени всичко.

Ако желаните промени са в съответствие с Висшата светлина, тогава тя ще направи тези промени, и ние ще получим онова, което желаем, в противен случай ще си останем при нашите неосъществени желания.

Затова цялата ни работа се състои в това да разберем, кои промени в нас са желателни и тогава светлината ще направи останалото.

От виртуалния урок, 03.03.2013

[102074]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Щастието е усещане на процеса на напълване на желанието. То е възможно само когато има желание, глад, страст и то се напълва, реализира се. Но след като се напълни желанието, т.е. след като то се е реализирало, усещането за щастие постепенно изчезва. И така, за да има щастие, са необходими две неща: а) желание, б) напълване.

За да не се анулира желанието от напълването, те трябва да са разделени, да се намират в два обекта. Както например, майката и новороденото – майката може да се наслаждава на детето безкрайно, защото напълва обект извън себе си.

Ако над нашето взаимно отблъскване създадем връзка, то ще можем да се напълним един друг и да се наслаждаваме на своите действия безкрайно. Тук съществува чисто психологически проблем да се разбере, че целта на творението е в наслаждаването, а средството за достигане на вечното и безкрайно наслаждаване е във ”възлюби ближния като самия себе си”. Това състояние се нарича Висш свят. При неговото усещане изгубваш усещането за нашия временен, несъвършен свят – това, което усещаш само в себе си.

[102039]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между духовното сътрудничество и материалното, егоистично обединение?

Отговор: Обединението между егоистите дава положителен егоистичен резултат. Да предположим, че се съберат заедно група хора и отиват да набият някого. При това, със сигурност, тази група получава някаква полза за себе си. Същото важи и в бизнеса и във всички неща, където преобладава печалбата на силния над слабия.

А как се разкрива резултатът от съединението на алтруисти между тях? Как могат въобще да се съединят? Аз искам да отдавам, ти искаш да отдаваш, той иска да отдава – къде и на кого отдаваме? Хайде да отдаваме нещо на някого отвън? Не, никой няма да ни разбере.

Когато се събират алтруисти, те създават помежду си алтруистично поле, което притежава силата на доброто, наречена „Природа“ или „Творец“.

Те разкриват тази сила помежду си, между своите взаимни алтруистични движения и се оказва, че това тяхно постигане се усеща от тях като разбиране за вечния живот – отвъд нашия свят, над нашия свят. Те съществуват в едно ново измерение, в нова, създадена от тях област, като че ли влизат в „духовен балон“ и съществуват в него.

И от този „духовен балон“, който те са създали помежду си чрез взаимни алтруистични движения, те вече не виждат нашия свят такъв, какъвто го вижда обикновеният човек. Те не виждат материя и форми, а сили, които стоят зад нашите тела и зад обектите в този свят. В тях се появява съвсем различно възприемане на реалността.

Те чувстват материята на нашия свят, не само чрез петте си сетива, но и чрез това общо свойство отдаване, което са постигнали и виждат силите, които управляват Вселената. Това се нарича, че те са стигнали до своята душа. Ето защо, обединението между алтруистите, за разлика от обединението на егоистите, ги отвежда до следващото ниво, в следващото измерение.

Въпрос: Те ли поставят пред себе си тази цел, или това е следствие на действията?

Отговор: Те са си поставили ясна цел: издигане до нивото на свойството отдаване, на алтруистичното ниво във Висшия свят. Това се явява цел и от страна на Твореца, и от страна на човека.

От виртуалния урок, 03.03.2013

[102005]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→