Всичко, което ни се случва, е за добро. Всички скрития, съсъди, пробуждащи се проблеми, ни показват точно тези места, където трябва да направим усилия в този момент, на този етап, за да напреднем. Следователно, на първо място трябва да се опитаме да получим правилно впечатление за цялата реалност.

Всичко, което виждаме пред нас, са нашите собствени грешки, нашия вътрешен свят, в резултат на тази картина на света. Затова наоколо виждаме само отрицателното. Ако искаш правилно да използваш всяко разкритие, трябва да се издигнеш над всяко състояние с вяра над знанието, за да можеш през тази видима за очите, земна реалност, да се опиташ да видиш перфектната картина: светът на Безкрайността.

Ако отмениш отрицателното си отношение към реалността и подходиш към нея положително, вместо представящата ти се сега картина, ще видиш светлината, облечена в желания.

Главното е да оправдаваш състоянията, през които те прекарват, знаейки, че са ти дадени, за да ги преодолееш и да решиш, че са ти изпратени от Твореца с най-добри намерения, за да можеш чрез тях да промениш своето отношение. Няма нужда нищо да се  променя, освен отношенията. Промяната на отношението, което е намерението, променя  цялата действителност.

От подготовката към урока, 05.03.2013

[101953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Баал a-Сулам „Плодовете на мъдростта“: По време на обща молитва на човек му е забранено да се откъсва от останалите и да се моли за себе си, дори и да иска с това да достави удоволствие на Твореца, но смята да го направи сам, а не с останалите. Защото откъсвайки се от обществото и молейки се за собствената си, лична душа, не я изгражда, а тъкмо обратното, нанася вреда на душата си, ставайки ”горделивец, заедно с който Творецът не може да бъде”.

Не е просто да се преодолее тази трудна психологическа бариера. Нашето его не ни позволява да осъзнаем, да си спомним, да усвоим и приемем правилото, че само излизайки извън границите на тялото, отново ще намерим съсъда на своята душа. А всичко онова, което сега ми се представя психологически като моето ”Аз” – съществува само във фантазията ми, за да го отхвърля, анулирам и да видя себе си извън всичко това.

За да приемем този факт, този мироглед и да живеем с него, ни трябва силна поддръжка от страна на обкръжението, ученето, упорита работа и взаимно поръчителство. С това се започва всяко едно действие за поправяне, тъй като всеки път ни се прибавя още егоизъм и ние отново трябва да работим с този допълнителен товар, за да можем без да го поглеждаме да решим, че нашият съсъд се намира извън него.

Призивите: ”Не прави на другия това, което е ненавистно на самия теб” и ”Възлюби ближния, като самия себе си” ни се струват като обикновени правила на вежливост, на „културност”, на възпитано поведение, на морални нравоучения. Но не, тук става дума за вътрешната насока, която трябва да съществува в човек, ако иска да намери своята вътрешна част, своята душа и да започне да я поправя.

Затова, молещият се за самия себе си не само че не напредва в духовното, но си нанася и огромна вреда. С това си действие той сякаш се откъсва от другите, усложнявайки разбиването. Независимо, че е ясно, че и отрицателните действия също са необходими, тъй като човек трябва да достигне до осъзнаване на злото, докато не разбере и не почувства, че това отношение е неправилно.

Но вече сме близо до завършването на нашата истинска работа и затова трябва да разбираме това ясно и постоянно да засилваме общото мнение, че само вътре в ”Ние”, а не в ”Аз”, има духовно съществуване, напредък, търсене, смисъл от работата – само между нас. Тъкмо натам трябва да привлечем всички сили, стараейки се да се научим и придобием такъв поглед, с който да заменим себе си с ”Ние”, за да живеем вътре в душата.

От Подготовка към урока, 03.03.2013

[101778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статия на Рабаш ”И Неговата Тора изучава”: Както откриваме в свитъка на Естер: ”След тези събития царят издигна Аман”. И съгласно здравия разум това е трудно да се разбере, защото след като Мордехай е направил услуга на царя, царят е трябвало да издигне Мордехай, а не Аман?

А това се обяснява така: когато човек не вижда истинското лице на своето зло, т.е. формата на Аман, тогава той е не способен да се моли на Твореца, за да му помогне да победи това зло.

И само тогава, когато човек вижда страшната сила на Аман, желаещ да унищожи и погуби всички юдеи (да убие всичко, отнасящо се до обединението), който не дава на човек да направи нищо за отдаването, в този случай може да се обърне с истинска молитва. И тогава Творецът ще му помогне.

Само ако се стремим към единство, както Мордехай, който е пробудил стремеж към обединение с това, че е разкрил заговора срещу единството и го е отстранил (убил двамата слуги, предали царя) – в този случай се пробужда Аман. Злото начало възстава срещу доброто, желанието за наслаждение се издига срещу желанието за отдаване, и започва борба между тях вътре в човека.

Само за сметка на това, че укрепваме силата на доброто – нараства злото, и отново увеличаваме доброто – и отново израства злото. Така ще бъде, докато не достигнем такова състояние, когато окончателно не разрешим този спор. Доброто начало няма за какво да бъде питано – на него не му е нужно нищо, то не иска да получава нищо, а само да отдава при всеки удобен момент. Затова, винаги питат злото начало, след което правят тъкмо обратното.

Това се нарича да вървиш с вяра над знанието. Ние научаваме мнението на нашия егоизъм и вървим с вяра над знанието. А иначе нямаме друга възможност да си представим, какво е това духовен свят, какво е това да си над себе си, какво се нарича отдаване. Но е известно, че то е обратно на егоистическото получаване, което ни е добре познато.

Затова, след като израства желанието за отдаване, се налага да увеличим желанието за наслаждаване и да го попитаме за мнението му, какво трябва да направим. А след това да направим тъкмо обратното! Така работи това.

Защото не виждаме образа на доброто, подобието на Твореца. Единствената възможност е да го изградим, като обратна форма над егоистичното си желание. Затова ни е дадено обкръжението, което трябва да ни помогне да преобърнем наопаки желанието за наслаждение, т.е. да превърнем намерението за себе си в намерение за отдаване. Това се нарича ”завръщане към отговора”, към Твореца – издигане на Малхут в Бина.

Ние нямаме никаква представа за образа на доброто, освен като противоположно на злото.

От подготовката към урока, 25.02.2013

[101340] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1985/86, статия 19, „За радостта„: Радостта е винаги в резултат на някаква причина. Как да предизвикаме тази причина, която да ни донесе радост? За това трябва да вървим в дясната линия, която се нарича „съвършенство“, а също и “уподобяване”, както съвършеният човек се слива със съвършения Творец.

Но разбира се, не можем да почувстваме нищо духовно без съпротива. Вътре в нас е несъвършенството, липсата на контрол, безпомощността, общата мощ на егоистичното желание за наслаждение, призоваващо да притежаваме всички блага на света. А ние се издигаме над това, правим съкращение, държим се само за алтруистичното желание и го ценим все повече.

Така радостта идва като резултат от силното вътрешно отчаяние, разочарование от собствените желания. Ние сме изключително доволни от това, че сме открили желанията, намеренията на Твореца, които можем да поставим над своите собствени. В нас възниква огромен разрив между собствената ни природа и същността на Твореца. Придобиваме Неговите съсъди и тогава нашите съсъди-желания могат да установят връзка помежду си.

Така между двете крайности се създава голямо пространство, което сега можем да напълним с отдаване. Напълваме се от него и това ни доставя радост.

За това пише книгата Зоар (гл. Берешит, п. 159): „Обратната страна на осветяването е жалбата, дотолкова силна, че раби Шимон се лишил от всички степени и станал обикновен човек, Шимон от пазара. И по този начин научил какво е това жалба и молба към най-висшето постижение на лицевата страна.“

Всички духовни части на възприятието се основават на големи противоположности. И именно в разрива, в несъответствието между тях и в тяхното обединяване над знанието се проявява новият съсъд, който въобще не е свързан с нашата природа. Това е съсъдът на отдаването и в него се разкрива радостта.

Светлината, която се проявява в съсъда, който получава заради отдаването, е светлината на живота, а неговата вътрешна същност, генерираща се от общността и сливането с Твореца, се усеща от нас като радост. Тя  е резултат от добрите дела, т.е. от действията по отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 25.02.2013

[101331]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Усилието, което трябва да се приложи за излизане в духовния свят  –  извън човешките сили ли е? Това е равносилно на вдигaне на товар от един тон. Разбира се, че човек не е способен на това. Но ако той извика на помощ 50 приятели, то всеки ще повдигне по 20 килограма и това вече е реално и напълно възможно.

Ето така е подредена работата на Твореца. Това е направено нарочно, за да се стреми човек не към количество, а към качество: не просто да има голямо привличане към Твореца, а да има устремяване към Него, към Единната сила. Можеш да достигнеш Единната висша сила само ако съединиш няколко единици в едно разбиране. Затова съединяването ни настройва на вярната посока.

Човек напредва благодарение на поръчителството, отговорността един за друг, с това, че измерва грижата си за Твореца според грижата за приятелите си, противоположно на грижата за самия себе си, за своите роднини, за всичко, което се намира вътре в собственото му обкръжение. И тогава той няма да позволи на страничните си мисли да властват над него, а ако се появят, то е само за да направи изяснения и да ги отстрани от себе си.

Всичко е уредено така, че въобще не е възможно сам да направи нещо. И ако човек разкрие това, то от този миг започва неговото движение напред. Главното е, да усетиш собствената си слабост и необходимостта от помощта на околните. Тогава той ще е готов за взаимното поръчителство и ще даде друго определение за Твореца, за божествената сила, възприемайки я като обединение, единство подчинено на мнозинството, съединяващо се заедно.

От подготовка към урока, 20.02.2013 

[100989]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Все още не разбирам къде, на кое място се намира нашият свят и къде относно него се намира духовният, висш свят, и къде се намира Творецът?

Отговор: Всичко е много просто! Всичко, което е сътворено, е желанието за напълване, за наслаждение. Всичко, което то може да усети, усеща в себе си, в своите усещания. Докато желанието е егоистично, онова, което усеща, се нарича ”този свят”. Когато стане алтруистично, това, което усеща, се нарича ”висш или духовен свят”.

Желанието се състои от пет части, нива 0-1-2-3-4, големина на желанието, по количество и по качество. При това, колкото по-голямо е качеството, толкова по-малко е количеството – както в нашия свят: камъни колкото искаш, но скъпоценните са малко. В тези 4 вида желание човек усеща неодушевената, растителната, животинската природа, хората. Нулевата част – това съм самият аз, първоначалната точката на отчитане.

В самия център на желанието се намира ”Аз-ът”, от който човек усеща света – своето желание, но като съществуващо извън неговото ”Аз”. Обичайното усещане на света се нарича егоистично (потребителско). Къде се намира Творецът? – Там, където ”Аз -ът” Му освобождава място!

[101134]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Ние се намираме под въздействието на две противоположни сили, които трябва да достигнат определена мощност на противопоставяне, която ни позволява да се родим в новия свят. Затова човек се сблъсква с множество пречки, идващи от Твореца, усещайки обида и злоба.

Виждам такова отношение в много от моите ученици, че те сякаш чакат това раждане да се случи от само себе си. Сякаш всичко ще се случи по естествен път – ще дойде време и всички ще бъдат допуснати до духовния свят. Но разбира се, че така никога няма да се случи, тъй като човек няма да има необходимите желания – съсъди. Главното е да подготвиш своето желание. А за сметка на какво може да се случи това, ако не преодолеем трудните въпроси и проблеми?

Някои сякаш ми правят услуга, че идват на сутрешния урок и участват в разпространението, очаквайки, че за това им се полага възнаграждение. Те се отнасят към духовната работа като към постъпка, за която по-късно ще последва определена награда, и искат да ми демонстрират колко много са направили и в какво са участвали. Те сякаш не разбират, че тази работа им е необходима, за да изградят своя духовен съсъд, своята душа, а предполагат, че с това правят услуга на мен или на още някого.

Има ученици, които си мислят, че разпространявайки, си ”плащат” уроците, които им преподавам. Те не разбират, че без това разпространение във външния кръг няма да придобият съсъд за душите си, и им се струва, че те се стараят заради мен.

Това е пълно неразбиране, че всичко това човек извършва за самия себе си – че той трябва да плати и на Твореца, за това, че му е дал възможност да влага силите си в правилните действия, т.е. да изгражда съсъд за душата си. Наградата не е онова, което човек си мисли. Нашата награда е в това, че имаме възможност да работим, да прилагаме усилия, а не в това да работим и по-късно да получаваме възнаграждение за това.

Това е такова изкривено отношение, което изисква изяснение.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 19.02.2013

[100939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Изучавайки картината на вселената в кабала, не мога да разбера, защо ми я насаждат? Защо никой не ме пита?

Отговор: Ти се намираш в система на абсолютни закони. Това не са татко и мама, не е държавата или съдебната зала. Всички се подчиняват на точен закон и както и да се опитват да се разграничат, това също е част от закономерността.

Но ти казват: ”Погледни тези, които те обкръжават: всичко, което правят – не го правят те. Сега можеш да разбереш как постъпват с теб и от тук да разбереш Онзи, който те привежда в действие. Само това, и нищо повече. Нищо освен това.”

Тогава какъв е смисълът да се възмущаваш? Предоставили са ти единствено тази възможност. Ако погледнеш на света, ти го анализираш, ако погледнеш себе си, ти проверяваш собствените си отклици на което и да е, даже можеш да разгледаш общия закон, общата програма, управляващата Сила. Проявявайки усет в това изследване, можеш да уточниш, да увеличиш възприятието си, повече да усетиш, повече да разбереш. Такава е единствената ти възможност и на нищо друго не можеш да повлияеш.

Стараейки се с душата си да увеличиш тънките щрихи, ти все повече ще опознаваш картината, която лежи пред теб, ще разбираш пиесата, в която участваш, и разбира се, и нейния Режисьор. Дори и да не разкажеш никому за това, но за да Го разбереш, ти трябва да се запознаеш с останалите и със самия себе си, да видиш, че всичко се извършва не от тях и не от теб, че вие се намирате под контрол, че няма никой освен Него.

Старай се във всичките Му действия да виждаш целенасочеността, да откриеш в тях, че те са добри и че са призовани да водят всички нас към единство. Пиесата и по-нататък ще се развива в такова направление, но ти, оценяйки я правилно, ще можеш да разбираш, да усещаш случващото се и сякаш ще участваш в сюжета заедно с Режисьора. Тъй като ти наистина започваш да Го разбираш, а дори понякога и предварително да се досещаш за Неговите действия.

Дори да предпочиташ да постъпваш „геройски”, като хлапе на двора, все пак се огледай: какво ти е дадено. Това е твоят шанс за избавление. Предоставили са ти възможността да видиш реалната картина. Така че не обръщай внимание на външното – всички се подчиняват на управлението и всичко трябва да е така в нашия свят. Остави го и започни да осъзнаваш случващото се. Дали са ти шанс да се запознаеш с програмата, с процеса, с Висшата сила, с Висшия Разум. Не искаш този подарък – не го приемай. Затова Баал а-Сулам пише, че даряването все още не е получаване.

Тази действителност не се променя, защото такива са Природните закони. Взаимоотношенията между частите на творението се регулират от абсолютния Закон и не е по силите на човечеството да го промени. Но човек, на когото са дали такъв шанс, може да опознава тези закони, да ги разбира, и дори да се включва в техните действия, да участва в процеса по собствено желание.

Тогава ще откриеш, че тези закони са не само абсолютни, не само не приложими спрямо теб, а и добри, уникални. Искаш да ги виждаш така, както ги вижда Режисьорът, искаш чрез тях да се приобщиш към Него. Дори и все още да не ги разбираш, нека да противоречат на твоята природа, на твоето желание и разбиране, все едно ти искаш да ”течеш” заедно с тях. Защо? Защото така ти Го опознаваш.

Но за какво ти е да Го опознаваш?

Защото Той ти е подал знак, че ти си способен на това – дал ти е искрата. И тя те дърпа напред…

С една дума, получил си шанс, който е част от общия напредък на целия свят. Тогава какъв е смисълът да негодуваш срещу Законите на Природата?

Още повече, че в крайна сметка са ти предоставили възможност да ги променяш. Да, да – да ги променяш, и не само законите, а и цялата реалност. Режисьорът не те кани само да се запознаеш с Него – тъй като човек склонява към чашата на заслугите не само себе си, а и целия свят. Така че няма от какво да се оплакваш. Тъкмо обратното, в своите ръце си получил потресаваща възможност – какви претенции могат да се предявяват тук?

Ако критикуваш Режисьора, означава, че не искаш това. Ти нямаш ангажимент към света и неговото развитие,  просто се впускаш в словоохотливост. А в същото време, Режисьорът преднамерено е направил така, за да извършиш ти поправянето.

От урок по „Статия по завършване на книгата Зоар”, 13.02.2013 

[100332]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако главното е  да се разочароваш в своите сили по пътя на духовното, то защо е необходимо допълнително да ни натоварват със всякакви материални проблеми?

Отговор: Творецът не те товари с нищо, и никакви препятствия не слага на пътя ти. Ти сам себе си объркваш. Би могъл от първия миг, започвайки да се учиш, веднага да се вслушаш в съвета, че трябва да поправим отношенията между нас – там да намерим нашата връзка и вътре в нея да разкрием духовния свят.

Никой не ти е пречил просто да приемеш този съвет и да го изпълниш. И тогава постоянно усилващите се прегради нямаше да бъдат пречка за теб – това щеше да е разкриване всеки път на ново желание, на много по-високо стъпало. То нямаше да пречи, а напротив, би ти помагало да се издигнеш и да укрепиш връзката, да разкриеш нейната по-дълбока същност, която се нарича светлина.

Но ти търсиш да разкриеш Твореца не заради отдаването и не чрез отдаване на ближния, а съвсем на друго място, вместо това да го търсиш между другарите си. И кай е виновен, че не забелязваш успеха? Възможно е от момента, в който си дошъл и до днес, да си изграждал различни бариери, отделящи те от духовния свят, вместо да си се приближавал към него. Но дори и по този път накрая достигат до правилния извод, отчайвайки се и разкривайки, че са влезли в глуха улица и че трябва да се върнат назад и да поемат по друг път.

Казано е: ”Творецът е създал човека поправен, но хората са измислили много разчети”. Всъщност това е много проста точка, а ние просто не намираме правилното място на разбиването. Ние искаме да подготвим собственото си сърце за напълване – такъв е стремежът на всеки.

Но не искаме да се съгласим с това, че мястото за напълване е между нас! Между нас има разрез, пропаст, празен, черен вакуум. Но това хич не ме безпокои, аз се вълнувам от това, че вътре в мен няма напълване! Тоест, мисля за съвсем друго място, вместо за мястото, където трябва да се разкрие висшата сила.

Интерпретирам висшата сила по своему: Като примамващо напълване, прекрасно постижение, приятно усещане. Но истинската висша сила е пряката противоположност на това, което си представям. Подобното на нея е в това, че аз отдавам на ближния, напълвам го, издигам се над самия себе си, без да мисля за себе си, отменяйки се, съкращавайки се. Тъкмо обратното, аз се обирам до шушка, лишавайки се от всякакви напълвания, само за да ги предам на ближния. Само над себе си търся как да напълня другите.

Това се нарича духовно напълване, което усещам в другаря си дотолкова, доколкото мога да го осигуря, повече от напълването на собствените си желания. Но ние дори не мислим в това направление. Понякога се докосваме до такова усещане на някои от големите конгреси в пустинята, но след това отново се завръщаме към ежедневието, и всичко завършва с това.

Групата не ме поддържа, не задържа фокуса върху тази точка. А моето его увисва върху мен и през цялото време ме тегли надолу, към пропастта. И какво да се прави?

Всичко това се случва, защото не се поддържаме едни други, вътре в нашето съединение, в общото ято, а не във всеки от нас. Тази сила на нашето съединение е всъщност светлината, от там трябва да я изискваме. В онези пролуки между нас, бариери, стени – там вътре се крие светлината, Творецът.

А да го разкрием е възможно, само ако започнем да се съединяваме един с друг така, че да изчезнат тези пролуки и тогава веднага на тяхно място ще разкриеш Твореца – там, където Той сега се крие.

Цялата причина е в това, че слушаш, но не реализираш съветите на правилното място. Тъй като не можеш да се съгласиш с това, което казва Рабаш: ”Ние сме се събрали тук, за да положим основите на групата, която ще тръгне по стъпките на Баал а-Сулам…“

Трябва веднъж да се вземе решение и след това всеки миг да се изпълнява. Но ако всеки се грижи за себе си, а не за останалите, то нищо няма да се получи. Ако мисля как сам да реализирам това, то това няма да сработи. Всяка една мисъл трябва да преминава само през другите, защото това е затворена аналогова система.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 13.02.2013  

[100388]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите не са написали книга с инструкции за живот, за да може всеки човек да се възползва от нея?

Отговор: Ако в тази книга беше написано как да се печели и да се извлича лична полза, хората биха я прочели. Но в тази книга се говори, че трябва единствено да се отстъпва, да се отдава. На кого тогава да я предложим? Ако имаше с какво да увлека обикновения човек, отдавна бих го направил. Всички водещи ТВ канали биха ме канили на интервюта: “Той има рецепта за всеобщо и безкрайно наслаждаване!“.

Но тук е точно обратното, има психологическа бариера: ние трябва да се повдигнем над природата си, да преминем на следващото стъпало – и тогава ще получим наслаждение.

Какво средство ще ми позволи да се издигна над “прага на задушаването“, над смъртта? Хората предполагат, че ще попаднат в бъдещия свят, т.е. в духовния свят, след смъртта на тялото. Вече не зная с какво им пречи плътта, но те така го виждат: тялото ляга в земята, а душата се устремява “нагоре“. Как да си представим такова състояние, когато умъртвявам своя егоизъм? Казано е: “желаещият да живее, нека умъртви себе си“. Едва тогава аз започвам да живея истински. Как да осъществя това? Как да обясня това на хората?

Тук предлагаме лекарство, предотвратяващо усложняване на болестта. Преди всичко, ние носим до хората вестта, че те са болни – с други думи, постъпваме така, както и Творецът, разкриващ кризата между хората. Днешният недъг в тази или онази степен се усеща от всички. Каква е диагнозата? Ние сме болни от своя егоизъм.

Но това не е достатъчно. Трябва да дойде лекар специалист, който да поговори с болния така, че той да може да го чуе. Но ако хората не чуят, развитието на болестта продължава, докато болката не изостри слуха им.

По принцип, човечеството трябва да чуе главното: целият проблем е в това, че се намираме в неправилна взаимна връзка. Тъкмо поради това те не знаят как да живеят в интегралния свят, как да възпитават децата си, как да изграждат връзките помежду си. Те трябва да видят и разберат, че всичко е заради егоизма. А по-нататък ние ще можем да продължим разговора и да обясним, как трябва да се обединяваме с помощта на интегралното възпитание.

Тогава хората, най-накрая ще разберат какво се случва, ще разберат защо ги заблуждават с всякакви средства, защо искат от тях да работят по 14 часа на ден – за да нямат време за размишления. Преднамерено възпитават децата в училище така, телевизията предава убийства и насилие – и всичко това се прави, за да се сведе човек до нула, да заприлича на “животно“, за да не знае как да намери решение за изграждане на своя живот.

Въпрос: Защо кабалистите не проведат кампания срещу егоизма, подобно на кампанията срещу тютюнопушането? Защо не напишем книга за профилактика на “егоистичната треска“?

Отговор: Кабалистите не се ползват сред обществото с такъв авторитет, както докторите. Баал а-Сулам вече е опитвал да предупреди хората, но никой не го е чул.

Онова, което засяга “полезните компании“, и те имат егоистична опека. Възможно е производителите на цигари да търсят печалба, над тях се нареждат производителите на хранителни стоки, които бълват нездравословна храна. Тъкмо на тях им трябва, хората да не пушат и да не умират преждевременно от рак, а тъкмо обратното, да купуват по-дълго време стоките им. А продукцията е такава, че предизвиква множество заболявания и с това обогатява фармацефтичните компании.

Важното е хората да тънат в невежество, в рамките на съвременния живот и много, много да не се замислят.

Всичко е свързано с нечия печалба, измъкната от потребителското общество. И така всичко би продължавало вечно, ако не бе програмата на Природата. Ние бихме си останали роби, по неволя потребявайки онова, с което ни “хранят“ супермаркетите и средствата за масова информация, ако плановете на Твореца не бяха други. И затова ние се приближаваме към краха на капиталистическата тенденция.

От урока по статията “Мир“, 15.02.2013

[100763]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→