Ние можем да изискваме от светлината всичките необходими на нас поправки и напълнения.

Всичко, за което само можем да си помислим, го има в светлината – та нали това е нашият източник, който ни е създал.

Когато със всички наши действия (учение, работа в групата, разпространение на кабала), ние притегляме светлина и тя започва да ни действа, след някакво време при нас идва усещането, сякаш стоим срещу нещо, непознато.

Това е светлината, започваща да се приближава към нас, независимо, че ние не я виждаме, но я усещаме, как до нас достига нейният „полъх’’(руах).

И тогава ние можем да приложим някакви действия, страхувайки се, да не я загубим – да загубим тая светлина, това усещане.

Така започвам да строя своите отношения със светлината, страхувайки се, че тя ще изчезне – отношения на отдаване. Светлината ми дава да разбера, че ако не искам да я загубя – аз съм задължен да бъда отдаващ!

И аз започвам през всичкото време да се проверявам, старая се да бъда в такова намерение и свойства, за да изляза от своето его. И тогава аз чувствам около себе си или в себе си някакво присъствие на светлина.

Така човек започва да изгражда „сянка” на своето природно, естествено желание да се наслади. Такова упражнение си прави с нас светлината, сякаш ни казва: „Ти искаш да ме усещаш ?! Тогава прави тъка! А ако не – Аз изчезвам…”.

Тази игра постепенно приучава човека да остава в „сянката”, докато това не стане за него, като втора природа.

Сега той иска да бъде в сянка, чувства, че това е особено състояние – извисяване на своите лични разчети. Така от „ло лишма” идват към „лишма”.

Той вижда, че от това състояние полъхва съвършенство и вечност. Тоест, то му е за благо. А след това той започва да цени само това състояние, само това свойство – отдаване и любов към ближния.

Всичко това прави с нас светлината със своята игра – приближавайки и отдалечавайки се, за да бъде сянката ту от страна на светлината, ту от страната на човека; ту човек скрива своето егоистическо желание, ту светлината скрива себе си.

Така човекът постепенно изгражда свой анти-егоистически екран (масах).

 Урок по статия от книга ‘’ Шамати’’ 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В науката Кабала ние действаме като учени. Откриваме нов свят, поправяме се, в процеса на това поправяне се учим и през цялото време растем.

Затова, никой не може да знае съществуващата степен предварително, преди да я достигне. Няма нищо такова, че пред нас всичко е открито – и ние вървим.

Нищо не е разкрито! Винаги идваме към нещо, което миг преди това е било непонятно и скрито.Така се придвижваме.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако по времето на Първия и Втория Храм целият народ е бил в духовно постижение, не е ли могло да се премине през разбиване само в духовното, без материалното му въплъщение, и веднага да се постигне Третия Храм?

Отговор: Цялото слизане и издигане на душите трябва да се отрази и на най – низшето неживо ниво – в нашия свят.

До самия край на поправянето, то трябва да премине през всички слоеве на желанието за наслаждение, в цялата негова дълбочина, завършвайки в материалния свят.

Затова, нямаме никаква възможност да избегнем събитията, които се случват в този свят – тоест в нашето егоистично желание, което усещаме като «този свят».

Ние винаги ще ги усещаме като следствие от нашите големи или по – малки успехи в духовния свят, от нашите отношения с Твореца.

Невъзможно е да се раздели онова, което става в духовния, от това в материалния свят – то е едно и също.

Има едно и също желание, в цялата дълбочина – от този свят, до света на Безкрайността, само че, то е с различен авиют (грубост) на пластовете.

И човекът долу, със своята молитва (МАН), издигаща се в Безкрайността, определя цялата светлина, спускаща се от самия връх, по всички нива на желанието, през всички светове до неговата степен, а след това и по- надолу.

Защото, намирайки се някъде по средата на духовната стълба, ти включваш в своя МАН целия авиют на желанието, намиращо се по –долу, под теб.

И тогава светлината, идваща в отговор на тази молитва, преминава през теб и се разпространява по – нататък, надолу, до самия край!

Затова, всеки човек влияе на плътността на Малхут в света на Безкрайността.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 15.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че Кабала дава възможност на човека да постигне вечен живот. Но ние виждаме, че кабалистите също умират. Как така?

Отговор: Кабалистът умира в твоите очи, защото не виждаш неговия живот на кабалист. Ти виждаш само част от него – животинското тяло, което, разбира се, умира, както всяко животно.

Вечно остава да живее неговата божествена, духовна част, която той е развил в себе си. В мига, в който я открие, тя става негова и му дава чувството за вечно съществуване. Вечно е свойството на отдаване, което е придобил, желанието за отдаване.

Ние започваме постепенно да долавяме това с приближаването до махсома, когато в нас се появява предчувствието за отдаване.

Светлината, която започва да достига до човека, му дава усещане за това, какво значи малко да се издигнеш над материята и да мислиш по – различно, да се отнасяш към другите от гледна точка на отдаването.

Той все още не се намира в отдаване, но вече може някак си да се докосне до нея. И тогава, в него се появява предчувствие, че може да се включи в това свойство – усещане, което принадлежи на вечността.

А дотогава, той не възприема. Светлината не се е приближила достатъчно до човека и всичко това ще бъдат празни приказки за него. Той ще поиска да хапне, да си почине, а вечността – тя е много далеч от мен, аз не я чувствам.

Само, когато започне да усеща отдалеч дъха на светлината, като полъх на вятър, той започва да разбира,че в Кабала е заключено освобождението от ангела на смъртта. Когато светлината се приближи към човека, тя му носи чувството за вечно съществуване.

Това е начално условие за единственото свободно действие, което можем да изпълним. А иначе – за какво ти е свобода? Какво още имаш да правиш в своя живот, в животинското тяло?

Всичко останало правиш не ти, а отгоре го извършват над теб. Единственото, което можеш да направиш сам, е да достигнеш вечността.

Отдаването е вечно, а получаването – временно. Светлината Хохма не идва при нас завинаги, а само, ако бъде възприета вътре в светлината Хасадим.

Затова, за да постигнем вечността, преди всичко трябва да придобием желания за отдаване, и тогава, в тях, можем да почувстваме своя живот – вечен.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята», 15.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е логиката във „вяра по-висока от знанието“?

Отговор: Във „вяра по-високо от знанието“ има логика на висшето. Логиката на нисшето – това е когато аз гледам на света със своите разум и чувства – и така съществувам.

Но по такъв начин аз се движа по плоскост, само на моята степен на развитие и никога няма да мога да се издигна по-нагоре.

Това се нарича „вяра по-ниско от знанието“ или „вяра колкото знанието“ – вярата, свойството на отдаване, висшите знания, не определят моите постъпки.

Във „вяра по-високо от знанието“ аз сякаш снемам очилата от очите си – и не виждам нищо, освен висшето. Аз съм готов да се присъединя към висшето във всичко, което той пожелае.

Аз искам да намеря неговото усещане и знание – за сметка на силите за сливане с него. В това действие аз съм готов напълно да анулирам себе си, да се разделя със своите „цели“.

И когато аз постигна неговата степен, в мене вече ще има неговата вяра (неговото свойство на отдаване) и знания по-големи, от сегашните.

По голямата сила на отдаване аз придобивам също с по-големи висши знания. Това се нарича „вяра по-високо от предшестващите знания“. Така аз постигам по-висока степен.

Затова тези, които вървят с „вяра по-високо от знанието“, именно така добавят знание, защото в тях има нови съсъди на възприемане – нали знанието, постиженията, светлината Хохма се разпространяват само в светлината Хасадим (отдаване, вяра).

Тогава тези, които не могат да се издигнат над своето знание на животинския си разум, вкопчват се за това състояние, в което се намират, не желаят нищо по-вече и не могат да отменят своето мнение пред висшата степен, пред учителите –те не ще достигнат нищо и ще останат „животни“.

Те ще бъдат „умни и разумни“ в рамките на своя разум, но няма и да разберат дори, че съществува висша мъдрост. Нали висшата мъдрост ни се струва без всякаква основа под себе.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

«Зоар», глава «Шемот», п.59: «… И никога Творецът не оставял Исраел в изгнание, без преди това да постави своята Шхина сред тях.

И най – вече, когато Яаков се спуснал в изгнание, Творецът и Неговата Шхина, и висшите праведници и колесници – всички се спуснали заедно с Яаков… Така постъпва Творецът във всички изгнания…»

Какво означава «Шхина се спуска с народа на Израел в изгнание»?

Ние мислим, че съществува нещо, в което Творецът не действа. Но нали има само една сила, която действа в цялото творение, в нас – и това е Творецът, светлината.

Изгнанието е особено състояние на творението, което светлината специално създава в него, в сътвореното от нея желание, за да го спусне надолу, да го отдалечи от Себе си, да създаде в него желание към Себе си.

Светлината много точно отмерва всички състояния на изгнание, всички проблеми, които възникват в желанието за наслаждение, цялата празнота, всички нещастия.

Обратната страна на светлината, на Твореца, действа в изгнание, както е казано: «Ожесточих Аз сърцето на Фараона». Творецът е присъствал също и вътре в потопа и т.н..

Защото «Няма никой освен Него». Изгнанието е форма на въздействие на светлината (Твореца), в своята противоположност, от обратната си страна – точно премерена, във всички градации на свойствата, срещу всяко желание, във всяка душа, във всички връзки помежду им.

Заради това, разбира се, Творецът, светлината се намира заедно с народа в изгнание, през цялото време му въздейства и го поддържа.

Той сам създава изгнанието със своята обратна, сенчеста страна, както е казано от цар Давид: «Отпред и отзад ( със светлината и тъмнината) Ти ще ме обгърнеш».

И, когато вече не е необходимо светлината да въздейства чрез обратната си, сенчеста страна, тоест чрез тъмнината, когато Той достатъчно разтърси и възбуди желанието (кли), и то наистина се устреми към лицевата част на светлината – към отдаване, тогава Той извежда кли от изгнание към освобождение.

Но само светлината е единствената действаща сила – с обратната си или лицева страни. И затова изгнанието е начинът, по който Той ни подготвя за нашето освобождение.

Откъс от вечерния урок по книгата «Зоар», 12.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Кабала говори с познати на всички ни думи, но те имат и материално, и духовно тълкуване.

Когато започнем да изучаваме науката Кабала, ние си представяме всичко, за което тя ни разказва чрез образите на този свят.

След това започваме да си мислим, че тя разказва за духовното по начина, по който си го представяме. Но това, все още не е духовното, а само моите фантазии за него. Аз си представям чертежи и различни образи.

Защото, не е лесно човек да премине към възприемане на духовното само чрез качества и свойства, за които не съществуват време, движение и пространство.

Той не може изведнъж да си го представи по този начин и затова рисува в съзнанието си различни картини и образи. Така преминава от един екран на друг, като на компютър, докато не поправи своето възприятие.

Но терминологията си остава същата. Аз имам хиляда сменящи се екрана, като в «Windows», които се описват със същите думи, но картината се сменя през цялото време.

Отначало си представяш всеки термин като нещо материално, а след това все повече и повече по духовен начин.

Вместо «ръце», «нозе», «прекръдка отляво», «прегръдка отдясно», рош (глава), тох (торс) – ти започваш да си представяш свойства, които нямат материална форма.

Дори в материалния свят, квантовата физика открива, че няма «твърди» частици: електрони, протони, миони – всичко е размазано, това са някакви изчезващи електронни облаци, по – близки до понятието за свойства.

Но наименованията си остават същите, защото няма откъде да вземем други, освен от нашия свят.

Защо трябва да сме дотолкова педантични и да не променяме нито една дума? Защото думата, със своя материален клон обозначава висш духовен корен.

Ако променим думите, ще объркаме връзките между корени и клони. А това вече няма да е наука.

Представете си, че в химията променим наименованията на веществата, а след това ги смесим според дадена формула и направим реакция – в резултат ще получим съвсем друго вещество.

Затова запазваме същия език, но през цялото време се опитваме да приближим възприемането му към по – издигната, истинска духовна форма.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Изгнание и освобождение», 12.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п.424: „…Плодовете от работата на Твореца произлизат от тази река, която извира и тече от Едена, т.е. Зеир Анпин, и това са душите на праведниците”.

И това е успех (мазал), когато всички добри благословии и благословенни дъждове текат (нозлим) от нея и оттам излизат.

Както е казано: „За да полея градината“, тъй като тя се разлива (мезил) и полива отгоре надолу, доколкото синовете зависят от този успех (маз́ал) и от нищо друго…

Всички наши степени на издигане и поправяне зависят от „успеха“ (мазал) – светлини, идващи свише „по капки“, една след друга, които се отделят от брадата на Арих Анпин от неговата глава. И доколкото те идват с прекъсване, ние имаме възможност да се поправим.

Нашето поправянето става постепенно, стъпка по стъпка, поради това, че висшата светлина идва към нас на малки порции, нали човек не е способен изведнъж с рязко движение да се освободи от своя егоизъм. Това е невъзможно, това е цялата наша природа!

Затова, при нас настъпва обременяване на сърцето, ние го преодоляваме, след това то отново настъпва и ние го преодоляваме и така „капка по капка“ ние получаваме поправяне.

И всичко това благодарение на разкриване на капчука от светлина Хохма, който носи към нас ручея (Зеир Анпин), извиращ от Едена (Бина) и напояващ нашите души.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Цялата трудност е в това, че намирайки се в материалния свят, ние сме длъжни от него да разкрием духовния свят.

И за да го разкрием, ни е нужно да дойдем с желанието – съсъда, който трябва да се състои вече от тези две линии заедно, съединявайки ги в една средна линия.

Именно средната линия изразява нашата мярка за подобие на светлината.

Това е невъзможно без тези две линии, лявата и дясната, да се обединят заедно хармонично и да построят помежду си свойството на светлината.

И в дясната, и в лявата линии няма свойство на светлината – то трябва да изхожда от мене, за да „засияе тъмнината като светлина“ – желанието да се насладя трябва да стане подобно на светлината!

Затова даже „самоотмяната“, когато аз влизам в състояние на духовен зародиш, на най – малката духовна степен, вече протича във връзка с тези две линии, които ми действат хармонично и във връзка помежду си.

Никога, по своя духовен път, аз не ще мога да усетя Твореца другаде, освен на средната линия.

Изхвърлят ме в други състояния, но в такъв случай аз се откъсвам от Твореца. Аз мога да Го чувствам само, когато формирам в себе си средната линия.

Това е като балансиране вертикалната стрелка на везните. „Везни“ (мознаим) произлизат от думата „ухо“ (озен), слух, Бина.

Аз съм задължен да бъда на тази вертикална, средна линия – само на нея аз Го усещам. Това е линията на Зеир Анпин, на Твореца.

А ако аз макар и малко се отклоня в страни – Той изчезва!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: От Висшия винаги идва съвършенство, а низшия само изяснява своето отношение към него.

Защо в книгата Зоар е казано: „Тъй като всичко, което се извършва отгоре, се върши съвършено, всичко е единно цяло и произлиза от едно място: било то чудо или съд – а не разделено наполовина, когато половината от него е чудо, а другата половината – съд“.

Отговор: Играейки със своето дете, ти през цялото време се представяш в различни образи, за да различава то в теб различни състояния и отношения, и това да го подтиква съответно да реагира, и по такъв начин да расте.

Ти не можеш да оставаш един и същ. Цялото развитие и предвижване се гради на възприемане на висши свойства, не дотам приятни и предизвикващи в нас неприятни усещания. Така Висшият ни принуждава да се развиваме.

Както пише Баал Сулам в притчата за роба, Творецът се превъплащава ту в бунтовник, ту в разбойник, ту в убиец.

За какво съществува системата от светове? – За да бъде постоянно наш възпитател. Зад нейните филтри се намира висшия свят, безкрайно добър и съвършен, но преминавайки през световете, той ме възпитава.

Аз през цялото време съм против тази система и всеки път получавам от нея най-доброто въздействие за мен.

Тя ми дава именно това, което сега ми е необходимо. А аз съм длъжен всеки път да намирам правилната реакция в отговор.

Аз реагирам правилно – „Юнак! Получи следващото въздействие!“. Аз намерих правилната реакция – „Прекрасно! Получи следващото влияние свише“. Така се предвижваме.

Струва ни се, че Творецът през цялото време мени своето отношение, сякаш се обръща към нас един път от към добрата си страна, а друг път е зъл, като театрална маска, едната половина на която се смее, а другата плаче.

Така Висшият трябва през цялото време да се отнася към низшия, за да го отгледа, така системата от светове се отнася с нас.

Откъс от урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→