Всичко което четем в книгата Зоар, се разкрива във връзката между нас.

Защото Зоар говори за връзките между душите, а не за душата сама по себе си. Сама по себе си, душата представлява просто желание и в нея няма нищо повече.

Особеността на душата е в това, че тя може да придобие екран и отразена светлина, и с тяхна помощ да се съедини, в едно цяло, с другите души, а чрез  съвместното им желание ще се съединят над егоизма си, ще се прояви Светлината, Творецът.

Затова ние се стараем да си представим, че все едно  имаме екран (против егоизма ни) и отразена светлина (стремеж да се съединим в едно цяло). Над планината Синай (на ненавистта), ние се съединяваме в стремежите си (Моше във всеки един от нас).

Всеки един от нас е малък духовен съсъд (кли), егоистично желание, което, с помощта на екрана и отразената светлина, проявява себе си като желаещо да отдава на другите. В резултат на това, всичките частни души се съединяват, заедно, в една.

Егоистичното желание – това е нашата природа. Когато  ние създаваме екран, над него,  и чрез отразената светлина,  то се превръща в душа – желание, подобно на Твореца.

Тогава в общата ни отразена светлина ние разкриваме Твореца. Защото отразената светлина на всяко едно кли, това е светлината Хасадим, а в общото поле на светлината Хасадим може да се разкрие светлината Хохма.

Ако нашата обща отразена светлина достига до достатъчна мощност, наричана „шестстотин хиляди”, то в нея се разкрива Творецът, Тора, Висшата светлина, светлината на мъдростта – Хохма.

От урока по книгата Зоар, 20.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как, постоянно, да се стремим да бъдем в по-добро обкръжение? Какво конкретно, е необходимо да се прави?

Отговор: Във всеки миг, трябва да се старая да усещам тревога, че аз изцяло завися от обкръжението. В тази тревога ще възникнат мисли и желания свързани с него. Ще се разкрие, че в това обкръжение съществува всичко!

Въпреки че те все още са неизправни,  в тях се намира изправената система. Те самите не я усещат, но ти, посредством твоето търсене, ще я разкриеш.

Защото духовното вече съществува в своето изправено състояние, а неговото разкриване зависи от желанието ни („Всеки съди според степента на покварата си“).

Нужно е да се стремим да усетим влиянието на обкръжението. В това влияние има енергия, разбиране важността на целта, необходимост да се обърнем към светлината.

Това е всичко което ми е необходимо за достигане на целта. И така, всичко зависи от моето отношение към обкръжението, т. е. от мен!

Целият свят и човечеството са създадени от Твореца, за да бъде дадена възможност на всеки един да напредва самостоятелно, създавайки, в себе си, правилно отношение към групата.

Иначе, движението към целта произтича по пътя на страданията.

От урока по статията на Баал аСулам „Мир по света“, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим живота на човек в духовния свят – без абсолютно никакви страдания?

Отговор: Не можем да си го представим, тъй като всяка една наша представа ще бъде егоистична.

Духовната представа – това е да намерим наслада и въодушевление в отдаването, в любовта към ближния.

Но не за да получим от това наслаждение и покой! А заради величието и особената ценност на самото действие.

Как да усетя величието на отдаването? Моля се светлината да ми даде да го почувствувам, тъй като аз самият не съм способен на това.

Но аз дори не съм способен да пожелая това и да помоля за него, какво да направя?! Обкръжението може да ме задължи за това – да ме застави да пожелая неестествено за мен нещо, което въобще е противоположно на мен.

Обществото може да ме задължи към каквото му е угодно. Човек е готов дори себе си да убие, за да изглежда велик в очите на хората.

Всичко зависи от обкръжението, то може да ти внуши желания, които са срещу твоя егоизъм – и егоизма ще те подкрепя в това!

Защото човешката степен в нас стои по-високо, отколкото животинската. И за да изпълни желанието си на човешка степен, за да наслади своето честолюбие, човек е готов да убие животното в себе си.

Животното не е способно на това, а човек може, защото в него има човешка степен, на която той може да влияе. А тя напълно зависи от обкръжението.

И обкръжението е длъжно да повлияе на всеки така, че той да пожелае да се повдигне над своя частен егоизъм.

Така, взаимно влияейки си един на друг, обществото ще се повдига през цялото време.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга Зоар, глава „Шмот“, п.333: Възпяващите песен долу се наричат „левити“, тъй като те се прилепят към „нилвим“, съединяват се горе като едно цяло.

И още поради това, че в този, който слуша песента, душата му се прилепя към висшето, съединявайки се горе с Твореца…

Песен – това е разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, – най – голямото разкриване, което може да бъде. „Песен на песните“ – това е върхът на сливането, връзката, съединението на творението с Твореца.

Всичките Псалми – това са песните, които цар Давид (Малхут), разкрива в средната линия, разкриването на светлината Хохма в светлината Хасадим.

Даже там, където ни се струва, сякаш той плаче, не знае какво да прави и се скриваот враговете – в тази тъмнина той разкрива Хасадим, милосърдието на Твореца – и затова е тази песен.

В началото трябва да се разкрие дясната линия – вярата, Хасадим, потискаща лявата линия и държаща само дясната.

И когато Хасадим се разкрива напълно, ние се издигаме в Бина и виждаме, че можем да се задържаме в милосърдие във всички желания, на всички тези степени (в желанията ГЕ) – тогава ние започваме да работим с получаващите желания (АХАП) и да пробудим лявата линия.

Т.е. ние започваме да пробуждаме силите Малхут и в тези получаващи желания да приемаме светлината Хохма.

Като изясняваме своите получаващи желания и ги присъединяваме към дясната линия, ние построяваме средната линия. Състоянието, в което светлината Хохма се разкрива в светлината Хасадим, лявата линия се включва в дясната и довежда до създаване на средна линия, се нарича песен.

Това се нарича „поход“ – тъй като ние преминаваме от състояние в състояние в резултат на тези премествания и така се придвижваме по трите линии: „зародиш“, „кърмене“, „израстване“. Като първо подготвяме желанията, а след това ги напълваме със светлина.

Затова в Псалмите (песните) на цар Давид са описани всички възможни състояния при поправяне на Малхут в трите линии.

В тях е затворена огромна светлина, която е по -висша от кли – тоест такова голямо поправяне, когато кли става съвършенно като светлината.

Откъс от урока по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Музика - Няма коментари→

Не ни е известно колко още е нужно да се работи, за да видим новия поправен свят. Но резултатите от нашата работа могат да се видят по това доколко народа се пробужда. В резултат от него трябва да произтекат някакви качествени, по-големи изменения и хората да започнат да усещат духовната реалност. Затова ни е необходимо да достигнем обща мощност, която се нарича „шестотин хиляди души”.

Тази мощност трябва да се достигне и по размер, и по сила, тоест по количество хора, стремящи се към духовните цели. По силата на тяхното разбиране, във връзката между тях и важността, която те усещат в това.

Ако достигнем такава мощност в „шестотинте хиляди души” пред нас ще се открие Духовният свят. В това се състои целта на разпространение на Кабала – да се присъединят към това движение толкова хора, че да съумеят да достигнат „първата спирка” в Духовния свят.

Когато ние се съединим по между си с такава сила и в такова количество, така че количеството умножено по качеството да даде необходимата мощност (P = U x I – мощността е равна на напрежението умножено по силата на тока), тогава ще възникне духовният съсъд „Р”, в който може да се разкрие Твореца.

И тогава всеки, който участва в този общ съсъд ще почувства духовно разкриване. Това се нарича разкриване на Твореца от творението. Това зависи само от важността, която придаваме на духовното спрямо материалното.

Ние вече строим този общ съсъд за разкриване на Твореца, но докато не го завършим, няма да можем да го разкрием. Той ще се прояви в нашите усещания заедно с Твореца в него.

От урока по статията „Предговор към книгата Зоар “, 20.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

”Бейт Шаар аКаванот”: Духовното поправяне наречено „гръб в гръб” е поправка на получаващите желания, скрита от светлината Хасадим, което ги лишава от силата да привличат светлината Хохма, от която те се нуждаят съгласно своята природа.

С какво могат да се успокоят получаващите желания, които искат да се напълнят със светлината Хохма и не разбират нищо повече? Какво да направим, за да не ни пречат в работата? Не можем да унищожим желанията. Можем само да поправим начина на използването им като измененим нашето намерение. В това произтича духовното поправяне, което се нарича ”гръб в гръб” или „от обратната страна”.

Аз съм длъжен да покажа на получаващите желания, че в мен има възможност само да отдавам! И тогава те веднага ме оставят, като че изчезват, съкращавайки се. Обаче когато започнем да получаваме с намерение за отдаване, тези желания мигновено се появяват и започват да желаят за собствена изгода. Затова при прехода от Катнут („малко състояние”), Хафец Хесед, към Гадлут („голямо състояние”) е необходимо да се запасим със сили да се съпротивим на своя егоизъм.

От урока по книгата ”Бейт Шаар аКаванот”, 20.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има лично намерение в човека, има и групово намерение. Какво трябва да бъде груповото намерение по време на четене на книгата Зоар?

Отговор: Едно и също. Намерението на групата не може да бъде друго. Група е съвкупността от личности, която само усилва личното намерение на всеки човек.

Доколкото в моето намерение няма достатъчни сили, за да привлека светлината възвръщаща ни към източника, която ще ми разкрие всичко, което чета сега в Зоар, аз съм длъжен да се съединя с другите. Ако приятелите ми предаваха своите намерения и тези намерения се съединяваха в мен, в този момент щях да разкрия вътрешната същност на разказа, който се чете в книгата Зоар. На момента!

Целият проблем е в това, че те не желаят да обезпечат мен чрез своите намерения, както и аз не съм способен да им предам моите. Може би на думи е така, но в действителност това не ме вълнува толкова.

В това е цялата същност на обединението. Затова сам не мога нищо да разкрия, а във връзката с другите получавам тяхните намерения. В края на краищата ние не получаваме един от друг нищо друго освен намерения. Аз мога да се свържа с друг човек само в мрежата от намерения, когато съм готов да обезпеча всички с жизнена енергия, за да могат всички да заживеят в духовното. Мислейки по този начин, аз предавам намерението си на останалите. Съединявам се с другите в мрежата на един жив организъм, и тогава той започва да живее. Аз го оживявам. Тогава във всеки от моите другари има жизнена сила, защото в тях съществува възможност да предава по-нататък светлината.

Жизнената сила, светлината, се намира между нас. Ние можем да я разкрием според нашето намерение, отношението ни един към друг. Това е подобно на електромагнитно поле. Ти не можеш да го усетиш, ако в теб няма електрическа верига от проводници. Тогава вътре в тази верига, която се движи и върши работа в магнитното поле, започва да протича електрически ток. Металният проводник, преместен в магнитно поле провежда електрически ток и в него става движение на свободни електрони. Това са едни и същи явления.

От урока по книгата Зоар, 18.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава закона: “Нищо не изчезва в духовното”? Означава ли, че колкото и ние да се отделяме от нечистите желания, клипотите, то те си остават с нас?

Отговор: Относно казаното, че няма изчезвания? Този закон означава, че всички изправяния направени от нас, се съхраняват и натрупват. Независимо, че изчезват от нашето зрение. Сякаш у мен, не остава нищо от онова, което съм направил вчера.

Аз съм изнесъл от съкровищницата пълно канче със злато, а са го взели от мен. Нищо не са ми оставили! Но казват: “Идвай отново и започвай пак”!

Но нищо не изчезва в духовното – за това аз ще разкрия, че всичко изнесено от мен, се натрупва на моята сметка. Нищо не изчезва – означава, че не изчезват изправените действия на отдаване.

Но защо трябва да се говори за това? – Защото на човек му се струва, че всичко постигнато пропада!

Вчера аз постигнах успех, бях на висота, чувствах привличаща ме сила, обичах другарите си, а днес аз съм опустошен, обезсилен. Но трябва да вярвам, че нищо няма да изчезне в духовното, всичко остава!

Тъй като, всичкият този свят, всичките ни успехи в него – всъщност, не съществуват, а само ми се представят на мен като съществуващи, за да мога аз да узная от противоположните свойства, какво е това отдаване и любов.

От урока от книга „”Бейт Шаар Каванот’’, 21.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Шемот”, п.250: …Казал Творецът: „За да не се смесят, което е добро, дванадесетте колена с останалите народи и да не остане несъвършенство във всички светове.“

Какво сторил Творецът? Накарал всички тях да се местят от место на место, до момента, в който се спуснали в Египет. И така се заселвали в свои жилища, сред непреклонен народ, който презирал обичаите им и се гнусял да влиза в родствени връзки с тях, да се смесва с тях, защото ги считали за роби.

Както мъжете, така и жените изпитвали отвращение към тях.

Дотогава, докато всички не станали съвършени в праведното семе, без смесване с външни лица . В опитите за освобождаване от егоизма е налице изясняване на статута му , но съществува и изясняване на своето състояние, когато желаем да останем (да се приспособим) в егоизма.

Ако аз желая да остана в егоизма, тогава егоизмът ме изтласква, посредством своята ненавист, към мен, към усещането на точката в сърцето ми – част от Твореца, която му е противоположна.

Както е написано: „Фараонът приближил (чрез угнетението) народа на Израел към Твореца”. Как е казано?: „И го създадох Аз, в помощ, против теб” – то е против, но именно с това помага.

Както, когато в 1960-1970г., съветската власт бе насочена към антиционизма, а всъщност така укрепи ционизма. Именно злите сили (обратната страна на Твореца) помагат за изясняването на злото, а не открито от Твореца и висшата светлина.

Изгнанието, това е промеждутъчно състояние на човека, между степените, когато се разкриват, вътре в него, и египтяните, и Исраел – един против друг – а той се намира в средата, като изясняващ тези свойства.

Той пребивава в изгнание, под властта на египтяните. От една страна, него го влече към египтяните, но те го отблъскват, защото в него има „семето на Израел”.

Тоест, желанието за наслаждение презира и отблъсква намерението за отдаване, не го желае и се стреми да действа само заради получаване. Именно, това е ненавистта на народите, по света, към Израел.

Съществува и обратното обяснение, когато човек вече преминава към желанието да отдава и отъждествява себе си с него, приближава се към изхода от Египет, тогава самият той не желае да се свързва с египтяните (народите).

Вече е завършила властта на египтяните над него – той не се стреми да бъде като тях – и вече самият не желае да се съедини с тези, сред които все ощеживее. Фараонът получава удари, в неговите очи.И тези удари му помагат да бъде над връзката с Фараона.

И тогава той се отделя от египтяните не защото, те го отблъскват, а защото той ги отхвърля , приближавайки се към изхода от Египет.

Творецът извършва, в нас, (във всеки един човек по света!) такива изяснявания, от двете страни, за да ни стане ясно към какво се стремим: към егоизма или към отдаването.

Народите по света изпитват ненавист към искрата, останала в народа на Израел, от нивото на отдаването, отблъскват го, но благодарение на това народът на Израел се е съхранил. И въобще не заради това, че той самият, някак си, пази себе си.

Както пише Баал аСулам, той съществува подобно на орехи в чувал, които са съединени не с любов, а принудително, чрез външна ненавист.

От урока по книгата Зоар, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз ненавиждам „Египет” вътре в мен, как да се справя с това, та нали той също е част от мен?

Отговор: Целият свят е част от мен. Аз трябва да проверя, с какви желания, стремежи и сили мога сега да работя, за да се предвижвам към целта, а с какви сили, желания, мисли и свойства трябва да се разделя, да се отдалеча от тях, за да се приближа към целта.

Аз съм длъжен да си изясня, от какво трябва да се отдалеча, а към какво да се приближа. Моето движение се определя от това, от какво ще се отделя и с какво ще се съединя.

До колкото става дума за нашето общо желание, с което аз не знам какво да правя, то аз си го изяснявам – с какво желание аз искам да се съединя, а с какво – не.

Картината на духовния свят, която ние си представяме, ни се струва подобна на нашия свят, в който ние преминаваме от един обект – към друг, от едно място на друго.

Но духовен свят означава, че аз се намирам вътре в едно огромно желание, състоящо се от всевъзможни желания.

Аз пребивавам във вътрешността на пространството, пълно със желания, и няма празно място между тях. Няма пространство без желания.

За това, намирайки се в самата дълбочина на желанията, където няма нищо освен тях, аз съм задължен само да ги сортирам, с кои от тях искам да осъществя връзка, а с кои – не. Това се нарича мое движение.

Та нали цялата реалност – това е желание, сфера, вътре в която ти съществуваш. Няма нищо друго. С едно желание съм свързан повече, с друго по- малко, а някои от тях даже ги отблъсквам от себе си.

Това означава, че аз се смесвам в духовното, извършвам някакви действия, някакво движение. Какво е това „издигания”? Когато аз си изяснявам все повече желания и се съединявам с тях. А с други желания съм свързан по-малко.

Но аз се намирам сред всички тези желания, вътре в материята, в която са ме поместили с мъничка искрица светлина, давайки ми възможност да проведа изясняване.

За това цялата ни работа се състои в изясняване на желанията, вътре в които ние съществуваме – кои от тях мога да използвам за отдаване, а кои не съм способен, и за това ги отхвърлям и не ги използвам.

Ами, че ние не можем да излезем от това поле на желанията и няма свободно пространство между тях. Свободно пространство се нарича неизясненото желание, което ти не виждаш, не различаваш в него нищо.

От урока от книга Зоар. 20.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→