Въпрос: Как да си представим живота на човек в духовния свят – без абсолютно никакви страдания?

Отговор: Не можем да си го представим, тъй като всяка една наша представа ще бъде егоистична.

Духовната представа – това е да намерим наслада и въодушевление в отдаването, в любовта към ближния.

Но не за да получим от това наслаждение и покой! А заради величието и особената ценност на самото действие.

Как да усетя величието на отдаването? Моля се светлината да ми даде да го почувствувам, тъй като аз самият не съм способен на това.

Но аз дори не съм способен да пожелая това и да помоля за него, какво да направя?! Обкръжението може да ме задължи за това – да ме застави да пожелая неестествено за мен нещо, което въобще е противоположно на мен.

Обществото може да ме задължи към каквото му е угодно. Човек е готов дори себе си да убие, за да изглежда велик в очите на хората.

Всичко зависи от обкръжението, то може да ти внуши желания, които са срещу твоя егоизъм – и егоизма ще те подкрепя в това!

Защото човешката степен в нас стои по-високо, отколкото животинската. И за да изпълни желанието си на човешка степен, за да наслади своето честолюбие, човек е готов да убие животното в себе си.

Животното не е способно на това, а човек може, защото в него има човешка степен, на която той може да влияе. А тя напълно зависи от обкръжението.

И обкръжението е длъжно да повлияе на всеки така, че той да пожелае да се повдигне над своя частен егоизъм.

Така, взаимно влияейки си един на друг, обществото ще се повдига през цялото време.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →