Въпрос: Как можем да усетим или да си представим какво е абсолютната пустота?

Отговор: Трудно е да си представим какво е това абсолютна пустота. Може би е като нещо, което искам и не получавам.

В духовния свят това е ужасно усещане, което се нарича ”Черно Сияние (зеещ) Малхут”.

То възниква, когато светлината излиза от желанието и човек усеща черна пропаст. Това е плашещо усещане за пустотата.

На нас ни се струва, че пустотата е свобода, нещо като да си излязъл в космоса и да си свободен от всичко. Но всъщност пустотата е пусто желание.

Не разбираме какво може да е това, защото Творецът винаги ни поддържа, все едно сме дечица, на възглавничка, винаги ни осигурява защита, увереност, напълване.

Той ни разкрива само неголяма пустота и страдания, и то само толкова, колкото можем да издържим и да се придвижим.

Но усещането за цялата (!) пропаст на пустото желание е ужасно усещане. Само понякога то се разкрива пред човека и само затова, за да почувства поне веднъж в живота дълбоката бездна Малхут…

Из урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 03.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко в света зависи от хората, занимаващи се с духовно развитие, значи ли това, че ние сме отговорни и за всички страдания, случващи се в света?

Отговор: Ние не предизвикваме страдания, обратно – привличайки светлината прехвърляме страданията от материалното ниво на ниво духовни страдания.

Получава се, че вместо страдания от войни, болести и всякакви други проблеми, ние страдаме от това, че у нас го няма духовното. И това е което дава на човека науката кабала.

Тя му носи „стардания”, но даже не бива да ги наричаме така …това са страдания на любовта. Като да съм поканен на трапеза след няколко часа и сега нарочно не съм ял, за да съхраня апетита си.

Това се нарича любовно страдание, когато разбирам, че ми предстои да подготвя духовни келим.

И още сега, докато съм в празните келим, аз усещам лека светлинка от предстоящите срещи с хората, които обичам и от гощавката. Ето към това трябва да водим човечеството – да му покажем, че има решение как да се развива и то не притиснато от ударите на природата

Ние навлизаме в период на екологични проблеми и те могат да предизвикат страдания и гибел на хиляди хора. Виждаме, че стихийни бедствия се случват по целият свят – в Китай, Европа, Русия, Америка.

И единствения начин да се спасим от тях е да преминем към подготовка на духовните келим не в земна форма, не да чакаме докато минат десетки години в страдания и накрая да осъзнаем, че има причина и цел, и два пътя към целта: Път на Светлината и път на страданието.

Защо да се мъчим напразно? Дайте още сега да привлечем светлината, която ще ни покаже разликата между нейното състояние и нашето, за да страдаме от това, че искаме по-добро състояние, а не от това, че сега ни е зле.

Това е което наука кабала предлага на човека – път на светлината вместо път на страданието.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какви са тези хора с разбити сърца?

Отговор: Сърцето – това са всички човешки желания. Когато разберем, че всички желания са за наслаждение, виждаме, че те са разбити.

Какво означава разбиване? Някога, първоначално, ни е свързвала силата на отдаване. Силата на връзката между нас е естествен образ от светлина, за сметка на пробуждане свише, защото така го е създал Твореца.

После Творецът се е скрил, светлината е изчезнала и после връзката е изчезнала. Разкриването на отсъствие на връзка между нас се нарича разбиване. Тук говорим относително Творението.

Отсъствието на разкритие на Твореца, на свойството за отдаване, предизвикало разпадането. Това разпадане може да се усети и сега. „Нищо страшно, всичко е наред. Само мен да не ме закачат и аз на никого няма да причиня вреда”. Това се нарича скрито разбиване.

Има състояния, когато чувстваме, че се намираме в разбиване и между нас няма връзка и съединяване.

Тук също може да има различна степен на осъзнаване на злото – без връзка между нас няма да постигнем добър материален живот, ще предизвикаме стихийно бедствие или няма да постигнем Твореца, да се издигнем духовно.

Т.е. има разкриване отгоре – изгнание, отсъствие на съединение между нас и има разкритие отдолу – това, което човечеството сега постига.

От урока по книгата Зоар, 15.08.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако духовните келим – това са форми на отдаване, то как към тях могат да се прилепят нечисти сили?

Отговор: Без нечисти сили (клипот) няма да има никаква форма! Как може да има форма, ако няма ограничения? Невъзможно е да се нарисува каквато и да било фигура, ако не се ограничи с рамки – ето до тази линия и не повече.

Но кой ни ограничава? Нашето желание да се насладим! Ако аз премина дори малко някоя граница, това вече е заради наслаждение – и аз спирам. А ето тук може да се отдава още и аз гледам в какво направление и в каква форма. Така се раждат формите на буквите.

Ти започваш от точката: „Аз имам желание за отдаване!” И какво по нататък? По нататък ти може да се изкачиш малко по-високо, по-надясно или по-наляво – и така със своите ограничения рисуваш буквите, духовният съсъд, кли, в което се съединяват заедно силата на светлината Хасдим и светлината Хохма. Има само два компонента – желание за наслаждение и намерение за отдаване.

Самият материал на кли, това е желанието за наслаждение, но над него има екран и отразена светлина, т.е. има сила на отдаване и така от точката се получава фигура.

От урока по „Учение за Десетте сфирот““, 15.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко минава през групата, то защо в случаи на материален проблем трябва да се занимаваме с него и да се стараем да го решаваме (разболял си се – върви на лекар), а не е достатъчно да се обърнем към групата, за да ни помогне на вътрешно ниво?

Отговор: Ние все още не се намираме на такова ниво, за да можем да решим всички проблеми с помощта на връзката с групата. Но всъщност това действително трябва да работи така.

Това е много справедлив въпрос: защо не можем да решим всички проблеми с помощта на светлината, възвръщаща ни към източника – да се обърнем към групата, да концентрирме там силно желание и да поискаме това да се случи, действайки директно на светлината, на източника на живот.

Аз имах силно възпаление на язвата и Рабаш ме накара да седя до него и да уча. А аз не можех да търпя болката, да седя и да се задълбочавам в текста и намерението, не можех да преодолея болката, не можех да привлека сила, която да я успокои, камо ли да я излекува…

Но без съмнение виновна беше само моята слабост, че не можех да се справя и да привлека светлината, бъдейки около него, когато седяхме заедно и учехме. Щом той ми е предложил да направя така, значи можех да го направя! Но в онзи миг не съумях.

Тоест при наличието на голяма група, за решаването на всякакви въпроси не са ни необходими никакви външни средства, лекарства! Лекарството действа само на телесно ниво.

А ние ще можем да действаме направо, и да напълним желанието, усещащо недостиг на напълване, както болестта и болката. И не просто да лекуваме тялото, а да използваме това като причина за лекуване на душата.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 02.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Какво дава на човек системата, наречена „духовен стимулатор”? Защо привлича хората толкова много, че се превръща в „тамагочи”?

Отговор: Системата дава на човек бъдещето и го поддържа в настоящето. Дава му усещане за издигане над смъртта. Започваш да усещаш, че те е грижа за системата, която те държи и те „храни” и която е твоята вечна „инфузия”.

Ти наистина усещаш, че съществуваш в различна действителност. Започваш да усещаш тази действителност като по-висша и по-силна от нашата собствена и не въпреки нашата реалност, а благодарение на нея.

Възприемаш нашата реалност като средство, чрез което съществува Висшата реалност. Усещаш такава комбинация между двата свята, че имаш напълно ясно разбиране за това колко трябва да използваш в този свят, за да подсилиш следващия свят в теб.

Това, което създадохме, не е виртуално общество, а е реалността, в която съществува Висшата сила и обрисува пред теб този живот, нашия свят или реалност, и сега ти помага да влезеш във Висшата реалност.

Трябва да преминем през всички тези промени, за да препрограмираме себе си да усещаме висшето царство чрез този свят. Постепенното развитие на нашия „стимулатор” ще ни позволи да осъществим това. Та нали цялото ни естествено, природно развитие се случва чрез игра: ние се издигаме на следващото ниво, не разбираме как се случва, но се издигаме и се развиваме.

Ето защо „духовният стимулатор” ще стане привлекателна игра за всеки.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да разкрием Зоар в нашето общо усещане?

Отговор: Нищо не се разкрива в отделния човек – само в неговата правилна връзка с другарите му в групата.

Моите първи десет сфирот, първите духовни съсъди (кли) – това е стремежа ми да изляза от самия себе си и да се съединя с другите, с групата.

Духовното ми състояние се определя от това, доколко ще се старая да създам това съединение.

Аз и ти. Между нас се намират пет свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. Когато се приближавам към теб така, че разстоянието между нас се свежда до нула – моето състояние се нарича свят на Безкрайността. Но не и твоето. Свят на Безкрайността е когато аз и ти, от моя страна, станем като едно цяло.

Затова колкото аз съм способен да се приближа към тебе – на такава духовна степен се намирам, тъй като всички 125 степени са между нас.

А можем да преодоляваме разстоянията заедно. Много по-ефективно е, тъй като не аз и не ти, а съединението между нас – ето какво е важно.

Не трябва да те приемам, да се наслаждавам от тебе, да се съединявам с тебе. Трябва заедно да се съединим. Това съединение е и Твореца, третия компонент, както е казано: „Израел, Тора и Твореца – единни”.

От урока по книгата Зоар, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се прави, ако цялата група се намира в падение?

Отговор: Това е забележително! Длъжни сме да разглеждаме това като възможност, дадена ни свише, да бъдем „като един човек с едно сърце”.

Ние сме заедно в едно желание, в едно състояние и това е прекрасно – осъществило се е нашето съединение. Сега можем да използваме силата на съединението за промяна на това състояние.

Творецът ни е дал силата на единството в най-лошото, най-отдалеченото от него състояние. Но в това падение е Неговата сила – силата на обединението! И така, дайте да започнем да използваме тази сила, за да излезем от падението.

Нужно е да направим само едно: да се концентрираме не в това, че сме в падение, а в това, че сме заедно!

Трябва да пренесем вниманието си от едното на другото, от временното състояние на системата на свързване, даже егоистично, и да започнем да усилваме силата на единството, дори заради егоизма, необръщайки внимание на това, че сме в пълно духовно падение и сме разочаровани. „Нека да сме в падение, важното е, че сме заедно – нали тази сила на обединението принадлежи на Твореца и идва при нас свише. Единство – това е Негово свойство!”

Колкото повече сега увеличаваме това вътрешно напрежение, свързващо другарите в групата – в най-лошото състояние, в гнева си към това състояние, или в претенциите си към Твореца, или изобщо необръщайки внимание на падението, ние ще видим как тази сила ни издига нагоре, всички заедно!

От урока по статаи на Рабаш, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако по време на четене на Зоар към мен идват странични мисли, значи ли това, че пробивам дупка в общата лодка?

Отговор: Ти сам разбираш, че тези странични мисли не са твои, а отнякъде „идват” при теб.

Т.е. те зависят не от теб, а от Твореца. Така че успокой се, със самите мисли, които възникват в теб, ти не пробиваш дупка в общата лодка!

Важно е само какво ще направиш с тези „странични” мисли – ще останеш ли с тях и ще продължаваш ли да мислиш за тях? Тогава действително правиш дупка в лодката.

Или ще се съпротивляваш на тези странични мисли и ще ги отблъскваш от себе си всеки миг, желаейки да останеш заедно с другарите си, които с всички сили водят тази лодка към целта. Това вече зависи от тебе!

Така е винаги в Кабала – работим над това, което ни се изпраща от Твореца, над възникващите обстоятелства (решимот) – ние не ги избираме и не ни съдят по тях. Само нашата реакция към тях зависи от нас и за нея могат да ни съдят.

От урока по книгата Зоар, 31.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Много просто може да се определи дали един път е духовен: всичко, с което сме съгласни, не се отнася към духовното!

А към духовния път се отнасят именно противоположните неща, които не се възприемат от нашите разум и чувства, те са нежелани, ненавистни. Именно над тях си струва да работим.

Ако не усещам полза от някое състояние нито в чувствата, нито в разума, то именно повдигайки се над това състояние, ще мога да започна да строя духовното.

Тъй като тук навярно няма да бъда подкупен и няма да търся егоистична изгода, за да се повдигна над него ще се нуждая от помощта на Твореца.

Т.е. през цялото време проверявам себе си доколко тялото ми се съпротивлява на моята работа. И това за мен е знак за правилното ми придвижване.

А по-нататък трябва да видя защо правя това. Може би искам да се повдигна над самия себе си и преследвам някакви собствени цели.

А може би искам да намеря любовта на Твореца, която е противна на „тялото” ми – на егоистичното ми чувство и разума? И искам любов, която е изцяло построена върху ненавистта към егоистичните мисли и желания за самия себе си.

Но често не се опитваме да се повдигнем над телата си, а съжаляваме че не можем да работим с разума и чувствата, заключени в тялото. Вместо това да търсим състояния, които са над чувствата и разума и да желаем да бъдем в него.

Преди всичко трябва да отблъснем тялото надолу, с всички негови чувства и разум и да бъдем над тях – без да ги вземаме под внимание. Т.е. аз ги отчитам, но само за да се повдигна над тях. Тогава това се нарича вяра над знанието.

А вместо това аз съжалявам защо не ми се разкрива всичко в разума, за да постъпя като здрав човек и да знам че имам ум и собствени сили за правилно придвижване…..

От урока по статията на Рабаш, 30.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→