Творецът е създал творение, което да достигне Неговото ниво, да разбере всичко, което Творецът е направил, и да усети всичко, което усеща Творецът. С други думи, това творение ще стане точно като Твореца!

Но за да стане подобно на Твореца и да остане творение, без да се разтваря в Твореца, творението трябва да съгласува в себе си две противоположни сили: получаване и отдаване. Освен това, как може някой да разбере нещо без да го сравни с неговото противоположно? Ако съм създаден така, че да съществувам в пълна хармония с обкръжаващата среда и в пълно сливане с всичко, тогава аз не осъзнавам това и не го усещам.

Появява се усещане само като резултат на някаква противоположна сила, когато съм притеснен или ми липсва нещо. Такова противоречие усещам. Не осъзнавам, че имам глава докато тя не ме заболи. Ако ухото ме заболи, тогава усещам, че имам ухо. Същото е и с чувствата отнасящи се за света около мен. Докато всичко е наред, ние не мисли за него, защото не усещаме това, което е около нас.

Затова, ако творението трябва да постигне реалността (както духовната така и материалната), то трябва да бъде в противоречие с нея. Във всичките му усещания, свойства, мисли, желания и цели творението трябва да е противоположно на Твореца. Така сме сътворени, точно както Творецът е искал.

Той е висшата сила, а ние сме черната точка на желание, напълно противоположни на Него. И все пак, невъзможно е да се развиваме само от тъмнината, която е противоположна на светлината. Това създава непоносима болка и не позволява напредване. Затова Творецът е създал особена реалност: Малхут на света на Безкрайността и цялата система на скриване (световете). Това е направено, за да можем постепенно да се отдалечим от Безкрайността, където ние съществуваме в сливане и в светлината, и тогава да се спуснем до нашето сегашно състояние на съществуване.

Цялото това пътуване е направено за нас; не трябва да страдаме и да го усещаме, защото предварително (преди ние да се появим в картината), системата на управление е била създадена: световете АБЕА (Ацилут, Брия, Ецира и Асия). А ние се появяваме в последния етап на развитие на системата и усещаме себе си като идващи на този свят и живеещи в него. И не усещаме себе си като противоположни на нещо и като нуждаещи се да открием какво е то.

Но постепенно, чрез малки смущения и хиляди години на развитие, Творецът събужда в нас желание за Него. Завършвайки нашето земно развитие, ние заставаме в началната точка на духовното ни развитие: появата на въпроса за смисъла на живота. От този момент нататък ние започваме нашето издигане в духовния свят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек не съществува отделно от останалите, то защо във всеки един съществува усещането, сякаш цялата реалност съществува заради него и Твореца се отнася към него лично?

Отговор: Това е мярка за изключителност, свойствена за всеки човек. Тя е вложена от Твореца във всеки от нас, в нашият корен, отличаващ всеки човек от останалите.

Това задължава всеки да реализира своята изключителност, тъй като действително: «За мен е създаден целия свят!» – и всеки е длъжен да каже така и да го утвърждава. Само че не за сметка на другите, а заради другите.

Аз поправям света, а всички останали части са само част от мен – това задължава да се отнасям към всички, като зависещи от мен. Длъжен съм да се присъединя към тях в силата на своята любов – това се определя от мен.

Когато моята точка се съединява с другите, аз ставам «глава» за тях, за тялото, което се нарича «обща душа».

Тъй като аз решавам и създавам връзки, и напълвам всички със светлината на Твореца, т.е. за тях аз съм източник, Творец.

А съществуваш и ти, който прави същото, и присъединява към себе си останалите, включително и мен.

И ти също ставаш глава за общото тяло, за другия, защото то се определя от твоите правилни отношения към останалите.

И така, всеки от нас е индивидуална личност, но нито един не пречи на другия, а го допълва.

Ти чувстваш, че Творецът се отнася лично към теб само чрез групата. И точно така, чрез групата, ти се отнасяш към Него.

Творецът – това е, което се разкрива във ръзката между всички. Именно там ще се възцари висшата светлина – в желанието да отдава, в съединението между всички души.

Когато всички свойства отдаване се съединят заедно, открива се съсъд за разкриване на Твореца – мрежата на отдаването.

А на самото желание е било направено съкращение Ц“А, за да не получава нищо. Да получи може само чрез връзките, съединяващите желанията, там, където се намира екран и отразената светлина.

От урока по писма на Рабаш, 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Когато се връщах от лекцията в Бер – Шева, си мислех, докато гледах как работи GPS навигатора, показващ ми накъде да карам и предупреждавайки ме за скрити камери по кръстовищата: защо в духовната природа няма такъв навигатор, който би ни подсказвал пътя, а сме длъжни да се осланяме само на указанията на кабалистите и предупрежденията на пророците?

Отговор: В духовния свят такъв навигатор няма. Тъй като в нашия свят ти през цялото време «караш» към едно и също егоистично желание – повече или по-малко.

И затова можеш да правиш някакви предположения за това какво ще стане, а също и да се опираш на опита на другите хора.

Те дори създават за тебе прибори, показващи пътя. Могат да ти опишат целия процес и всички степени на този път, за да можеш по-отрано да видиш какво означава да станеш голям и възрастен – като малко дете, мечтаещо да порасне и да стане летец.

Но в духовното развитие преминаваме през състояния, които не могат да бъдат предсказани и които не можем да си представим отрано.

Затова тук не може да има никакъв навигатор! Ние не виждаме следващата картина предварително, защото в  нас няма инструменти за възприятия, с които да можем да я видим.

Вместо това  ни показват обратната картина, а не желаната. И ако ти разбираш, че твоето нежелание да се съединиш с другите е бъдеща форма, която трябва да те обърне в противоположната – това трябва да ти служи като духовен GPS навигатор.

Той съществува, но показва обратната картина – неприятна за нашето его, желанието да се наслади!

По-нататък всичко зависи от това, как ти приемаш всички тези състояния. Но обикновено, срещайки такова, се обръщаш и тръгваш назад, мислейки че целта е там.

Мислиш: духовната цел не е много лесна и приятна, защо ми е да ходя там – по-добре да се върна назад.

И едва свърнал в тази посока, тутакси се появява GPS, всички средства от този свят, всички те поддържат – мнението на обществото и всички останали ти помагат… и ето така човек пропада!

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Намираме се под 125-те степени на световете, на скриването. Скриване е за наше добро, тъй като не ни дава да видим колко нищожни сме в сравнение със състоянието на Безкрайността и виждаме само колко неспособни сме да се уподобим на по-висшата степен.

Във всеки случай ние сме длъжни да усетим страдание в нашето състояние, за да напреднем в поправянето си, но осъществявайки поправянето в групата, ние откриваме страданието, както малкото дете в игра, което иска да направи нещо, а не се получава, но то се старае с всички сили, като не престава с опитите си да се справи с непослушните играчки.

В тези усилия и страданието от неспособността да го направиш, ти изучаваш своята противоположност на светлината на една степен. Длъжен си да работиш противоположно на светлината, иначе няма да имаш усещането за разликата между теб и светлината и, от цялата съвкупност на тези различия, не ще усетиш какво представлява Твореца.

Да допуснем, че се намираш в царски дворец, в който нищо не знаеш и не чувстваш. И сега започваш да усещаш, да го изследваш. Трябва да опознаеш всички заобикалящи те предмети и състояния, в цялата тяхна противоположност, във всички връзки между тях. За сметка на това ти постигаш състояния, в които властваш над всички светове – като цар.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Състояние 1 (нашето сегашно състояние) – това е „отдаване” на самия себе си, в което са нашето наслаждение и желаното напълване.

Състояние 2 (което искаме да постигнем) – това е отдаване на Твореца, коeто за нас ще бъде наслаждение. И тук се съдържа противоречието.

В отдаването на самия себе си: и самото действие, и работата, и наградата са все в едно направление, в една линия.

Това се нарича пряка светлина и тук всичко ни е понятно: и началото, и края, и достигането на тази крайна цел – всичко е устремено в едно направление, към мен.

Ако искам отдаването на Твореца да е мое наслаждение, то възниква проблемът за противоположността на намерението и резултата, защото ми е необходимо поправяне на намерението, което е против моето желание!

Отдаването на Твореца трябва да се обърне за мен в получаване на наслаждение! И аз трябва да се наслаждавам, защото такъв е замисъла на творението – само че, за да се наслаждавам, трябва да отдавам. А това за мен е съвършено противоположно!

Целта на творението е наслаждение, а  поправянето на творението – отдаване. Но тези две условия противоречат едно на друго. В това е главното препятствие и трудност за нашето възприятие, което винаги ни прегражда пътя и ни лишава от възможността да реализираме замисленото.

Защото, от една страна сме длъжни да приложим големи усилия и да преодолеем огромна работа, а от друга страна – нейният резултат не зависи от нас, а се дава свише.

А ние в своята работа само разкриваме в себе си желание, придобиваме не самата цел, а кли – съсъда, който може да я вмести.

Затова се съединяват тези две противоположности: отдаване на Твореца и наслаждение от това – само за сметка на сливането с него. А към сливането може да ни доведе само висшата светлина, изменяща нашата природа.

От състояние, в което сърцето властва над човека и затова в термините на кабала то се нарича „грешник”, ние сме длъжни да преминем в състояние, където човек властва над своето сърце и затова се нарича „праведник”.

А за постигането на това има само едно решение – кабалистична група, която се явява за нас образец, пример, рамка, модел, в който ние можем да проверим себе си и да видим доколко съответстваме на тази цел или не съответстваме…

Групата е способна да ми внуши, че по-скъпо от отдаване на Твореца за мен няма! Но от друга страна, си изяснявам, че не съм способен на нищо и само Творецът може да ми помогне. Така аз идвам към нужното желание, молитва.

Но сега нямаме тези две полярни противоположности: Кетер и Малхут, пряка и отразена светлина, обратното съответствие на светлината и желанието – всичко това се съдържа само в поправеното кли, където има намерение срещу желания.

Този модел трябва да го построим  в себе си за първи път, първите 10 сфирот. И тогава в нас ще стане вътрешно изграждане , както първата клетка на новия организъм, от който по-нататък се ще се развие зародишът на душата.

От урока по статията на Рабаш, 31.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за Десетте сфирот”, част 7, Въпроси и отговори, п.7: ”Долната част на Нуква (Ахораим), нейната НеХИ, е мястото на притегляне на нечистите сили (клипот), желаещи да получат светлината Хохма.

Доколкото тя се намира по-близо към клипот и в нея завършва светлината в света Ацилут, а от нея и надолу се намира областта на нечистите сили, както е казано: „Краката нейни се спускат в смъртта”…

В Нуква завършват всички анти-егоистични екрани, които съпровождат желанията от Света на Безкрайността в тяхното слизане надолу до нивото на Малхут на света Ацилут.

Там екраните завършват и затова егоистичните желания се „притеглят” към Нуква, защото чрез нея има вероятност да уловят светлината.

Със своите долни девет сфирот Нуква се спуска в световете БЕА (Бриа, Йецира, Асиа) и няма сила да противостои на нечистата сила (клипот). Но тя се намира с тях в особено „равновесие”.

Когато висшият се намира вътре в клипот и те могат да сграбчат нещо от него, то за сметка на това висшият може да улови клипа, да проанализира това желание и да го поправи.

Това се случва през цялото време с Малхут на света Ацилут и разбитите души – доколкото те искат да се прилепят към нея и притеглят към себе си нейната светлина, дотолкова тя може да ги притегли към себе си за поправяне.

И без тази взаимна работа, когато всеки се опитва да притегли противоположната страна към себе си, не би имало никакво изясняване и поправяне. Затова цялата наша работа (съгласно разказа описан в Тора) се състои от грехове и поправяне и така отново и отново.

Всички тези колебания насам – натам, от святост в нечистота и обратно, се случват между Нуква и разбитите души, които трябва да разкрият своето разбиване.

И разбитите части се разкриват именно за сметка на своето присъединяване в Нуква, иначе те не биха разбрали, че са разбити. И тогава се пробужда Творецът (Зеир Анпин) и за това говори Тора, казвайки че Творецът говори с Моше, укорявайки народа за поредния грях…

Нуква разкрива в душите, че тяхното желание е егоистично и това е тяхната част, която е способна да включи в себе си и може да я повдигне в Зеир Анпин.

И идва ЗА, Творецът, и изкрещява: „Какво сте направили!” Това е правилната реакция на желанията, които ще бъдат  поправени след това.

Ние просто не разбираме Тора – тя не разказва за някакви прегрешения, а само за разкриване на желанията, идващи, за да бъдат поправени.

И в този миг, когато те се разкриват, ”радваме се на разкриване на грешниците”, както пише Баал Сулам. Защото в тези „грешници”, в които не са разкрити, няма никаква надежда да се поправят.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 21.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На практика няма разлика между Творец и група – тя съществува само в нашето Его!

От мен се скрива само един параметър: източникът за наслаждение и затова вместо Твореца виждам групата.

Но това е направено заради моето спасение, за да мога да се отнасям към тях безкористно и да не бъда подкупен с идващите от тях наслаждения!

Затова от мен се скриват наслаждението и напълването, които съществуват в групата и аз мога да построя отношения с нея – свободно и независимо.

Ако Творецът изведнъж ми разкрие своята любов, тя би ме задължила във всичко и би анулирала възможността за свобода на волята!

А при скриването на Твореца, аз оставам съвършено свободен: ако искам – приближавам се към групата, ако искам – отделям се, ако искам – мисля за тях.

Скриването – това е голяма милост от Твореца за нас, то ни позволява свободно да се изграждаме.

Скриването ми помага да остана неутрален, да изграждам независимата си личност, своите ценности.

Понякога ми се струва, че групата са някакви хора, но това е моята собствена душа, моето духовно Кли!

От урока по статия на Рабаш, 01.09.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В статията „Кога става известно на човек, какво е това трепет пред Твореца” Рабаш пише, че грехът става именно по време на подем, когато Човек се е удостоил с любовта на Твореца и е решил да я вземе за основа на работата си, захвърляйки вярата.

Мислел е, че повече никога няма да падне, защото ще върви съгласно здравия разум. Но отново е паднал в любов към самия себе си – като наказание за това, че е загубил вярата си.

И това наказание е поправяне, което му помага да се върне на правия път за изкачване по духовната стълба.

Именно така трябва да възприемаме състоянията си. Състояние, в което ни се струва, че сме в падение и получаваме наказание, на практика е дадено за нашето поправяне.

Да усетиш своя грях – това означава вече да не грешиш. Грехът – това е всичко, което сме направили до сега! А усещането за извършен грях, това е вече поправяне!

От урока по статия на Рабаш, 30.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек расте така, че отначало получава нови желания и напълвания, необходими за неговото развитие, които работят за негово добро.

Ето това е направлението, дадено му от природата, която иска от него да порасне, да стъпи на краката си – както растат децата в този свят.

Това не се смята за забранен път на наслаждение, защото сме длъжни да преминем този естествен път на развитие, докато станем „възрастни”. Ние виждаме как децата обикновено са препълнени с различни желания и се наслаждават на този живот.

Но когато станем възрастни и сме длъжни да започнем да се развиваме и растем съзнателно, а не по силата на природата – всички наслаждения, които получаваме са ни във вреда, защото не ги насочваме към отдаване.

Преди, цялата отговорност е била на природата – Творецът е определял нашия път и ни е водил по него, да кажем до преди 15-20 години. И всичко, което сме вземали от живота е било за нашето развитие.

Но с приключването на този „детски” период на развитие, сме длъжни сами да започнем да определяме направлението си. Необходимо е да добавим от себе си намерение за отдаване – иначе всяко получено наслаждение няма да ни помага да растем и да се повдигаме, а ще ни убива!

То по обратен път ще ни води към това, което чувстваме, че е неправилно, че не трябва да се върви по пътя  на егоизма, а по пътя на отдаването.

Затова всички наслаждения, които човек получава след като порасне са в негова вреда – като човек, който разкървавява раната си.

Колко дълбоко трябва да потънем в това зло, за да разберем, че не трябва да продължаваме така – като пораснали деца, на които природата вече не позволява безгрижно да се наслаждават на живота, а ще поиска от тях отдаване.

Колко дълбоко ще се налага да „разкървавяваме раната”, това вече зависи от нас – дават ни се всички средства и обяснения. Водят ни към учене, книги, група – там, където можем да се замислим, какво трябва да добавим към живота си, за да се развиваме правилно.

А ние добавяме – изясняването на истина-лъжа, в допълнение към сладко-горчиво, в противоположност на децата, които разбират само сладко-горчиво.

И за да не останем деца цял живот, както е казано: „Какво да правим с децата, които пораснаха?” – трябва да започнем да работим по принципа истина-лъжа.

Но без да махаме сладко-горчиво, а над него да строим ново отношение към живота. А това е възможно само като привличаме висшата светлина чрез изучаване на Кабала.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 18.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Как можем да се съединим един с друг? Само ако единия със своето желание се намира в другия, а другия – в него. Всеки е длъжен да включи в себе си желанието на другия и да работи с него – така те ще достигнат връзка.

Доколкото желанието и на двамата води към една цел, чрез тази взаимна грижа те създават обща сила на стремеж напред, която се явява гаранция за тяхното придвижване – поръчителство, арвут.

Съединението се осъществявя като аз вземам част от твоето желание и го усещам като свое, а всички мои желания служат за изпълняване на твоето.

А доколкото твоето желание е към целта, то се получава, че аз водя към нея теб, а ти мен. Така нашите желания се съединяват в обща цел. Затова е казано: „Направи своето желание като Неговото, за да направи Той своето желание като твоето”.

По този признак може да се провери доколко сме свързани. Между нас дистанцията е 125 стъпала (крачки) – 125 части на моето егоистично желание. Но постепенно, поправяйки го на действие „заради теб”, аз крачка след крачка се приближавам към теб, работейки за отдаване.

Това се нарича „да възлюбиш ближния като самия себе си”. Тоест аз използвам твоето желание, за да отменя своето пред твоето, и по такъв начин поправям своето желание. Моето остава, но благодарение на това, че съм прокарал този път към теб, аз съм направил своето желание отдаващо.

Нищо не се е променило, само се е добавило намерение. И разстоянието между нас е изчезнало – аз съм го премахнал със своето желание!

А какво иска този „ближен”? Той иска същото като теб – да постигне сливане с Твореца. И ти трябва да му помогнеш само в едно – да стигне до Твореца (заедно с теб). Така ние всички се съединяваме.

Затова се казва, че всички се намираме в лодка, която плава в една посока. Колкото се приближавам към теб, толкова се приближавам към Твореца.

От урока по статия от книга „Шамати”, 03.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→