„Бутонът”, който непрекъснато натискаме за да привлечем светлината върху себе си е групата.

Аз участвам в нейния живот, стремя се към обединение с приятелите, искам да се разтворя сред тях и така да привлека светлината, която ни връща към Източника.

По същество, това е моето единствено действие – да привлека светлината, която осъществява промените.

Ситуацията е проста. Съществувам аз, който искам да постигна правилната цел – подобието с Твореца. И има средство: да поискам, чрез групата светлината да ми въздейства и постепенно да извърши в мен всички необходими изменения. По този начин напредваме.

Аз мога да проверявам себе си всеки път: какво за мен е „ден” и какво „нощ”? Сега, за мен „ден” e всякакъв вид напълване, а „нощ”, „мрак” – опустошението на разума и сърцето. Така изглежда картината на егоистичните желания.

Сега, за нас е необходимо да предизвикаме в себе си промени, за да придобием отдаващи желания, в които да оценяваме „деня” и „нощта” така, както ги оценява Творецът.

За Твореца „денят” е отдаване, вяра над знанието, противоречаща на логиката и чувството на сегашното стъпало.

За да я постигнем, от нас не се иска да положим свръхчовешки усилия, на които не сме способни.

Не, ние се стараем в групата, в обединението помежду ни и привличаме силата на светлината, а тя идва и си върши работата.

Цялата духовна работа се нарича „работа на Твореца”. Той я извършва, а аз трябва само да поискам това – подобно на детето, което хваща за ръка възрастния и го дърпа след себе си.

Ако човек разбира същността на тези взаимоотношения, тогава му става леко – всеки път реализира свободата на избора в групата и привлича върху себе си светлината, която връща към Източника.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 15.09.2010 г.

[23688]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма нищо ново – съществува само разкриването му по отношение на нас, намиращите се на по-ниските стъпала.

А ако се намирахме на по-висше стъпало, нямаше да е необходимо това явление да се реализира в материалния свят – ние бихме го възприемали вече на духовно ниво.

И дори на духовно ниво не е нужна реализация, ако можем, вече от информационния ген, от решимо, да разберем какво представлява то.

Ако човек иска по-голямо материализиране, това говори, че се намира на ниско стъпало. Тоест реализирането на действията е недостиг на съвършенство.

И всъщност, няма никакви нови разкрития! Ние се издигаме по стъпалата и постепенно откриваме все по-високи корени на явлението, което сме разкрили днес. И това, за себе си наричаме разкриване!

Ти се катериш към върха по стъпалата и на всяко стъпало, сякаш поглеждаш през прозорец и виждаш: „Охо!”. Издигаш се още по-високо, поглеждаш през прозореца на следващия етаж и възкликваш: „Охо!” – именно това се нарича разкриване!

Тоест, извън теб не стават никакви разкривания – ти се развиваш и нещо се открива пред теб. Неслучайно Айнщайн е казвал, че се чувства като дете, играещо си с пясъка и камъчетата на брега на океана.

От урока по статията „От плътта си ще съзра Твореца”, 08.10.2010

[23805]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли е да се каже, че първият етап е съединението между нас и създаването на духовен съсъд (кли, желание), а вторият етап е поръчителството?

Отговор: Поръчителството нe зависи от нас – то идва с помощта на светлината. Всички поправяния, всички състояния са резултат от въздействието на светлината върху решимот. Но готовността, нашето желание това да се случи, ние трябва сами да проявим.

Аз отварям книгата, за да извикам създаването на общо желание, чието свойство ще бъде отдаването. В зависимост от степента на неговото отдаване, съгласно закона за подобие на свойствата с Твореца, Той ще се разкрие вътре в това желание.

Не е нужно да привличам Твореца, за да се разкрие Той вътре в желанието. Не трябва да Го разкривам със сила. Аз трябва само да се погрижа, желанието да приеме формата на отдаването – и тогава Той ще се разкрие.

Защото законът за подобие на свойствата вече съществува – това условие е заложено в природата. Ако то бъде изпълнено – Творецът ще се разкрие. Аз трябва да се безпокоя само за своите желания (келим). Светлината се намира в абсолютен покой, а на нас не ни достигат само подходящите желания – свойствата за нейното възприемане.

Затова, аз трябва да желая само поправяне. Него, аз също не мога да извърша сам, а само давам възможност на светлината да ме поправи. По тази причина, ние се събираме заедно и мислим за това, светлината да ни поправи – тоест да поправи връзките помежду ни.

Ние искаме светлината да поправи разбиването, случило се в нашите корени. Тогава, тъй като мислим за това и сякаш повдигаме Шхина (нашата обща душа) от праха, ние разкриваме духовното, Твореца, 620 пъти по-високата светлина, НАРАНХАЙ, отколкото е било в изходното състояние, до разбиването, където е била само светлината нефеш.

От урок по книгата „Зоар”, 15.10.2010

[23716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

На първия етап, човекът все още няма Творец и група – той просто желае да получи наслаждение.

На втория етап е готов да отдава, заради получаването – за него не е важно (<) отдаването, а  (>) напълването. То е и неговата цел.

На третия етап, човекът се пробужда – в него има Творец, решимо, точка в сърцето. Омръзнало му е директното получаване – той се стреми към нещо ново. Това ново, той също иска да получи заради себе си, но вече отделя по-малко внимание на егоизма си.

На четвъртия етап, човекът започва да работи с група. Между третия и четвъртия етап се намират множество състояния на отчаяние, предизвикано от невъзможността да придобие духовния свят.

Само, изпитвайки това отчаяние, човекът разбира, че няма изход, че работейки сам няма да постигне успех и приема групата като единствено средство.

А след това, започва да работи като отдава на групата, в която се крие и Творецът, докато не стигне до отдаването и получаването заради отдаване.

 

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2010

[23556]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Човекът вижда лицата на хората, но той трябва да вярва, че зад лицата им стои Творецът и извършва действия.” (Рабаш, статията „Какво означава: Тора се нарича средна линия в работата”).

Въпрос: Значи, изхождайки от това, аз трябва да се отнасям по този начин към хората, които срещам през целия ден?

Отговор: Не. Трябва да се отнасяш към хората, както е прието в твоето обществото, време, поколение, за да не си помислят, че си странен. Трябва да бъдеш като тях във всичко, което касае външното поведение – както е прието.

Но, ако става въпрос за вътрешното, ако искаш да разкриеш Твореца, тогава си длъжен зад всички, проявяващи се отвътре и отвън действия да видиш, че всичко изхожда от „Няма никой друг, освен Него”. Но този анализ е предназначен за вътрешно изясняване, а не за открита реакция.

Съществуват две плоскости на нашето поведение: плоскост на материалния свят и на вътрешния, на духовния. Във вътрешната духовна плоскост, аз искам да разкрия вътрешната Сила на природата  „Няма никой друг, освен Него” – Тя управлява всички и мен.

И аз ще виждам тази картина такава, докато не завърша цялото си поправяне. И тогава, този свят ще се издигне и включи в точката, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 29.07.2010

[23794]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Очакваме на Конгреса  7500 души. Нужен е голям екип, за да ги обслужва.

Не всички,обаче, са готови да вземат участие в тази работа. Как да им помогнем да разберат, колко е важно това?

Отговор: Можете да вземете пример от нашите другари от чужбина. Те плащат хиляди долари за билети и за самия Конгрес, за да прекарат всички тези дни в кухнята. Ние не разбираме степента на тяхното величие.

Освен това, Конгресът започва от подготовката. Трябва да се осигури храна за всички участници, да се постави необходимото оборудване и апаратура, да се създадат павилиони и да се погрижим за още много неща. Над планирането им работим няколко месеца.

Вече много години вършим тази работа. Мисля, че не бихме се справили, ако не знаехме, каква голяма духовна полза носи тя. Тук се крие огромна изгода, и, даже разсъждавайки егоистично, струва си да вложа в това колкото се може повече усилия.

Въобще, всяко полезно нещо си струва изразходваните усилия, но тук става дума за духовна печалба в чист вид. Другарите от различни страни пристигат и се включват в тази работа, разбирайки, че именно там се крие единството, там е максималната изгода.

Да се надяваме, че все повече хора ще започнат да вземат участие в това. Не, че не можем да се справим без тяхната физическа помощ, но ако дойдат и пожелаят да  участват, ще се радваме да споделим с тях духовната печалба.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23680]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да почувстваме връзката между нас? Как да постигна това?

Отговор: Да почувствам връзката между нас е да усетя, че всички ние съществуваме в една система и сме зависими един от друг, толкова много, че аз не мога да направя дори малко движение самостоятелно. Това е неизменна система, създадена свише, която постепенно се разкрива като строг закон. Ние трябва да почувстваме живота в нея, където връзката между нас ще се разкрие и ще стане явна. И животът, който тече чрез тази връзка, се нарича „духовен свят”.

От урока по книгата Зоар, 14.10.2010

[23583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

По никакъв начин не можем да въздействаме на духовната система. Можем да го направим единствено, ако влезем в нея чрез отношенията на взаимно поръчителство, защото по този начин откриваш за себе си връзката със системата. А ако се намираш в нея просто като статичен наблюдател, тогава съществуваш в нея, като «животно» (ангел).

Твоите действия се състоят в това, да въстановиш  връзката си с тази система и то зависи само от теб. И тогава, чрез тази връзка ти ще виждаш обновяването в системата.

Написано е: «Ще ядете онова, с което сте се запасили отдавна». Няма нищо ново! Всички новости са в това, как ще разкриеш връзката си със системата, благодарение на взаимното отдаване.

И за да го осъществим, може да ни помогне само групата. Защото, ако не можеш да потърсиш помощ от хората, които са ти познати и се намират във връзка с тебе – как можеш да искаш от Силата, която не познаваш и не чувстваш? Длъжни сме да изградим помежду си такава система на отношения, която през цялото време да ни разтърсва и подтиква.

Групата не трябва да остане равнодушна към равнодушието! Всеки трябва да чувства, че зависи от останалите: в щастие и в мъка, в материалното и в духовното, във всичко!

От урока по статията «От своята плът ще съзра Твореца», 08.10.2010

[23803]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Свободата започва там, където аз реша: управляван ли съм свише или не, има ли Творец, завися ли от Него на 100%? И ако не – в какво се състои моята свобода?

Ако няма никаква свобода на действията и нищо не трябва да променяме, тогава няма за какво да мислим. Но, ако сме способни на свободни действия, то в какво се изразяват те?

И тук започва изясняването: за какво живея, в какво е смисъла на живота ми, какво ще стане с него, каква е ползата от него? Тоест искам да знам, аз господар ли съм на живота си и мога ли да променя нещо в него? Това вече са въпроси от човешкото ниво в човека.

Онова, което трябва да си изясня е: къде мога да действам сам, моята противоположност на Твореца, на природата, която властва във всичко – съществува ли такава свободна точка извън мен, отделно от цялата природа.

На нивото на обичайния животински живот, ние нищо не можем да променим и затова можем предварително да предскажем как ще се случи всичко. Но какво ще бъде във висшия живот, на стъпалото „човек” в теб, в твоята връзка с Твореца, в областта на твоята свобода – това не знае нито една гадателка. Тя може да ти предскаже какво ще се случи на нивото на този свят, с твоето животинско тяло.

Затова, под махсома няма свобода на волята – тя е само в духовното. Ако в животното няма свобода, тогава защо твоето животинско тяло трябва по нещо да се отличава? Но душата се намира по-високо и се подчинява на други сили – в друг свят, в различно измерение. Само по отношение на нея можем да говорим за свобода.

Каква свобода може да има в този свят, ако нашите биологични тела са управлявани по строго определен начин от наслаждението и страданието. Свободата на избора съществува само в средната линия в духовния свят.

И не хабете напразно за материалния си живот повече енергия от онази, която ви е нужна за най-необходимото. От този земен живот повече нищо и не трябва да получиш. А ако искаш повече от онова, което ти е необходимото – само ще усложниш живота си.

Но ако използваш оставащите ти сили за духовното – ще спечелиш. Такъв е законът на природата: в този свят трябва да обезпечиш нормалното си съществуване, а цялата останала енергия и разум да посветиш на постигането на духовното и там ще намериш истинското напълване.

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23726]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Четейки Зоар, аз се концентрирам върху намерението да се обединя с другарите, но усещам пусто пространство. Длъжни ли сме да го напълним с някакво осъзнаване?

Отговор: Не. Това пусто пространство ще се напълни не от вас, а свише. Мислете само за обединението, а през него слушайте текста. Нищо друго не е нужно освен това.

Защото всичко, което се говори в текста, трябва да се проясни в обединението. Много добре, че в него има пустота. Тя ще се напълни с духовна картина, която ще се разкрие при четенето.

От урока по Книгата Зоар, 14.10.2010

[23586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→