Духовното напълване не може да бъде получено пряко – както детето хваща играчката. Под такава форма може да се получава само в този живот, в нашия свят. 

Ти и сега живееш в света на Безкрайността, в неограничената реалност. Но тъй като твоят начин на съществуване се състои в това да хванеш, да получиш, да се напълниш егоистично, от целия безкраен свят, ти можеш да разкриеш и да се напълниш само с мъничка искра от светлината, която нарича и по този начин – „тъничка светлинка”, даваща ти усещането за този свят. Повече от това, няма да можеш егоистично да получиш!

Но егоистичното напълване,  което ти е разрешено под формата на „тънкото светене” на този свят, ти е дадено преднамерено, за да можеш от този момент, от това стъпало и нататък, да можеш да се развиваш за получаване по друга методика – извън себе си, участвайки в това сам, като подобен, съответстващ и равен на Твореца!

От целия свой огромен съсъд – желание, ние напълваме само малка част, усещайки я като „този свят”. И повече от това не е възможно пряко да получим! Цялото останало желание можем да напълним само по подобие на Твореца – „заради отдаване”.

Затова Творецът разделя нашия съсъд на усещането, на две части – този свят и висшия свят, и слага между тях преграда – „махсом”. Това е някаква психологическа бариера (махсом), защото под нея, вътре в себе си, в този свят – аз получавам за себе си. А всичко останало също мога да получа, но ми се струва, че това сякаш са други хора, странични и чужди за мен!

Можеш да получиш всичко това при условие, че преодолееш този психически проблем на възприятието, при който всичко ти се струва чуждо. Трябва да започнеш да го смяташ за свое, да се приближиш и да почувстваш, че онова, което се намира извън теб – всъщност е твое. И тогава ще получиш всичко, всички светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка  – света на Безкрайността.

Най-големият проблем е да започнеш да възприемаш желанията, които ти се струват чужди, като свои собствени. И тогава, всичко, което получаваш в тях, ще стане твой духовен свят.

За тази цел е необходимо само да привлечем висшата светлина, която ще ни покаже, че всички ние сме свързани помежду си и съществуваме вътре в едно тяло. И когато висшата светлина ми отвори очите, само тогава ще започна да виждам духовния свят.

Всичко ще стане просто и ясно и в мен няма да остане никаква съпротива, защото ще видя, как всички тези части са свързани с мен – като органи на едно тяло. Ние никога и не сме съществували отделно един от друг! Струвало ми се е, че сме разделени, но всъщност са разделени само нашите тела! А ако погледнем по-надълбоко, по-навътре, там се разкрива системата на нашата взаимна връзка. И всичко това прави висшата светлина.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27120]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Включвайки се в група, аз сякаш извършвам присаждане на душата от едно място на друго: от тялото, в което се намирам сега – в друго тяло.

Привеждам своята душа от усещането за това, че сега се намирам в това тяло към усещане, че се премествам в друго тяло. И това друго тяло се нарича група.

Но групата, това не са лицата на другарите ми, не са самостоятелни единици, повече или по-малко съединени един с друг. Това е нова система, и дори не тази система – това е ново желание, което се намира извън мен.

И това е най-поправеното желание, което се намира в Края на Поправянето. В него няма никакъв недостатък – в него присъства Твореца, който изцяло го напълва.

На това огромно съвършено желание не му достига само едно: моето включване в него, моето «вживяване» тук, подобно на трансплант, който трябва да премине процес на постепенно приживяване в ново тяло, да бъде почувствано от другите части, да отмени себе си пред тях, да съедини с тях своите входящи и изходящи съсъди.

По такъв начин присадения орган все повече и повече се запознава с тази система, включва се в нея и започва да функционира заедно с нея, разбирайки, че всичко зависи от него, от  това, доколко той се е «сродил» с нея, станал е нейна неотменна част – буквално губейки себе си в нея. И това се нарича, че той постига Малхут в света на Безкрайността – последната степен на поправяне.

Според степента, в която аз се включвам в това ново желание (групата), което се нарича «Шхина» – мястото, където пребивава Твореца, там разкривам Него.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[27089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки „Основа на намерението” на Баал аСулам, която описва системата на Висшето управление, може леко да се усети, откъде идва нашия корен – как от първото съкращение (Цимцум Алеф) произлиза прехода към Второто съкращение (Цимцум Бет) в системата в която се намираме.

Кетер на света Ацилут се нарича «Аин» («не») или «скрит разум», защото напълно се подхранва свише, от света Адам Кадмон. Първото съкращение управлява Второто съкращение, защото нищо не може да се планира, ако не произлиза от крайното състояние.

Защото трябва да видя цялата крайна картина: от къде идва мястото на всеки детайл и как се свързват заедно помежду си. А след това може вече да се разбие на малки действия: как могат да бъдат изпълнени, в каква форма, с всяка душа или от група души.

Затова Цимцум Бет, под който се намираме, се управлява свише – от Цимцум Алеф и въобще всички заповеди идват към нас от света на Безкрайността.

Общата крайна картина – заключителното, окончателно поправено състояние (Състояние 3) се определя напълно от исходното състояние от света на Безкрайността (Състояние 1) и от целия процес на поправяне (Състояние 2).

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 21.11.2010

[27187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки конгрес е съединение на множество хора: начинаещи и напреднали, много различни, но обединени от една цел – да разкрият смисъла на живот, да узнаят къде се намира това място, къде сме длъжни да пристигнем, това място, заради което действително си струва да се живее, за да не премине живота ни напразно.

Това е предназначението на науката кабала – да ни доведе до най-важната и централна точка – разкриване на Твореца от творенията. Разкриване означава, че тук, в този живот, в този свят ние достигаме нивото, статуса на Твореца.

За да направим това е нужна голяма сила – в никой от нас няма такава сила, тя присъства само в обединението между нас. И Творецът е направил това преднамерено.

Защото ако аз съм длъжен да Го постигна, то трябва да имам същата тази природа, като Неговата. Да се приближа до Него означава да придобивам все повече и повече Неговите свойства.

Защото се приближавам към Него не физически, а душевно и все повече разкривам Него в своите нови свойства, които са същите, както в Него. А как да придобия тези свойства? – На мен ми казват, че те са противоположни на моята природа. Но аз не знам какво означава «противоположни».

Аз знам какво е «бяло» вместо «черно». Но какво означава «противоположни», ако изцяло и напълно пребивавам само в едната природа?

Творецът е разбил цялата действителност на две части: аз и това, което се намира извън мен. И аз ненавиждам това, което се намира извън мен, или го обичам, но само за да го използвам за свои цели.

Така на конгреса ми дадоха възможност да се съединя с много други хора, които се намират отвън. Ако започна да ги възприемам като своя част, разбирайки, че съединявайки се с тях ще достигнем до една цел – то с това съединение ние ще формираме, ще създадем, буквално ще построим такова свойство както и в Твореца. Това се нарича поправяне на духовния съсъд.

Ти и аз ще започнем да се съединяваме и тази връзка между нас, която по рано е била отблъскване, ненавист, пренебрежение, завист, власт на единия над другия и т.н. ще се превърне в любов, в съединение.

И това съединение достигаме не в теб или в мен, а между себе си! Това съединение става кли, в което ще можем да усетим Твореца: ти и аз – двамата заедно!

В това кли ще усетим своя духовен живот. То е подобно на кръв, циркулираща между клетките и органите в телата ни, носеща им кислород – живот.

Защото нашето тяло живее благодарение на тази циркулация, благодарение на връзката, съществуваща между всички негови части. Всеки орган отдава на другите, мисли не за себе си, а за другите. Така е устроено нашето тяло на животинско ниво. И именно такава връзка сме длъжни да достигнем на ниво «човек» – съзнателно, по свое желание.

От 7-я урок от конгреса, 11.11.2010

[27106]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да съхраним радостта в падението?

Отговор: Всичко зависи от това, каква е твоята цел. Помня, как в детството се изкачвахме на хълм и се пускахме от него с шейни. И на нас ни беше весело не при изкачването, а при слизането.

Така че, цялата работа е в целта. Ако знаеш, че падането ти разкрива нов материал, с помощта на който да изградиш своето следващо стъпало, нима това няма да ти достави удоволствие?

Когато дойде объркаността и неразбирането, когато всичко пред очите се „размива”, аз се радвам. Защото след мрака ще придобия ново знание, ново чувство, нова близост, ново разкриване.

В падналия върху мен мрак, в помрачените чувства, в мъглата на съзнанието, аз се наблюдавам отстрани, отделям се от объркаността и унинието, и по тях измервам бъдещия подем.

По същия начин раби Шимон, усещайки се като „Шимон от пазара” разбрал, че се намира пред издигане към окончателното поправяне.

И въпреки, че ние все още не сме постигнали това стъпало, винаги когато те обхваща безсилие, когато пелена скрива слънцето, ти трябва да виждаш в това подготовка. Така се проявява материалът на следващото стъпало, който е все още нереализиран, още не придобил нужната форма.

И тогава, не чакай нещото да се случи само, не оставай на едно място събирайки сили, а напротив – започвай да работиш. Старай се веднага да преодолееш препятствието и да се измъкнеш дори от най-незначителния мрак. Именно благодарение на това, целият материал, който трябва да участва в процеса, ще се включи в работата.

Ти имаш възможност ежедневно да извършваш системна подготовка с помощта на групата и ученето. Оставай във връзката през целия ден, не изпускай духовната нишка, дори тя да идва от слушалките на плейъра. И нека ти напомнят за целта, защото в падението, ти се изключваш от нея.

Ако през цялото време се намираш под влияние на правилната среда, дори при засилване на негативите ще можеш да видиш състоянието си отстрани и да го анализираш. Това ще ти позволи по друг начин да се отнасяш към случващото се. Радостта произтича от това, че изграждаш следващото състояние.

Само пълното разкъсване на духовната връзка, предизвикано от недостатъчна подготовка, те лишава от възможността да работиш. Можеш да се подготвиш по този начин за всеки миг от живота така, че никога да не излизаш от доброто въздействие. Ако наистина цениш групата, радостта никога не ще те напусне.

От урок по статия на Рабаш, 19.11.2010

[27083]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никой освен Твореца, и аз не съществувам, как мога да Го помоля да стана като Него?

Отговор: Ти молиш Твореца да станеш такъв като Него, именно изхождайки от това, че ти не съществуваш, че все още всичко е Той. Впоследствие, ти ще разкриеш също точката на своето „аз”.

В теб има само една независима точка, която Той ти е дал – точката в сърцето, за да започнеш с нея да строиш своята независимост.

Твоята независимост е именно в това, че ти изискваш от Него да станеш такъв, какъвто е Той. Когато започнеш да молиш, да се нуждаеш да станеш подобен на Него, да придобиеш Неговите сили, – тогава всичко, което ще получиш от Него, ще бъде за твоя сметка.

Защото ти си събрал това желание и си го реализирал. Това и ще бъдеш ти. А всички твои земни желания и свойства, – въобще не се отчитат, сякаш не ги е имало.

Въпрос: Но за да се обърна за помощ към Висшия, аз трябва да знам кой е Той. Как аз строя вътре в себе си този образ на Твореца, към който трябва да се обърна?

Отговор: Образът на Твореца се строи от твоите въпроси, молби и противоречия. Това е форма, противоположна на Твореца, в която постепенно се разкрива Неговият образ.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26695]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никой, освен мене, то защо съм длъжен да отида на конгреса, да се обединявам с всички и да обичам всички?

Отговор: Затова, за да стигнеш до възприемане на истинската реалност – на практика, в своите усещания.

Затова ти си длъжен да дойдеш, да видиш, че всички ние съществуваме и да изпълниш всички действия затова, за да „престанем да съществуваме”.

Въпрос: Но Вие казахте, че тук няма никого…

Отговор: Но това казах и аз! А ти сам си длъжен да дойдеш и да се убедиш в това, че тук няма никой освен тебе. И тогава ще бъдеш като Малхут на света на Безкрайността.

От 6-ия урок на конгреса, 10.11.2010

[26529]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Светът на съкращението – това е Малхут, който съкращава себе си, казвайки: „Повече не желая да получавам – искам само да отдавам! Съгласен съм да получавам само, ако мога да правя това заради отдаване и, за да се уподобя на Твореца, на светлината!“

Това е нейното условие и друг избор нямаме, ще ни се наложи да се съгласим, ако искаме да бъдем заедно с Твореца, с висшата светлина.

Сега се намирам в състояние, в което съм готов всичко да получа от Твореца: дай ми, и колкото се може повече! Така говори егоизмът ми, желанието да се наслаждавам.

И затова аз не виждам Твореца, защото между нас стои Малхут на света на Безкрайността – цялото това огромно съкратено желание. Затова, дори и много да искам – нищо не получавам!

Само при условие, че се съглася на съкращение и стана готов да сложа пред себе си стена, за да не ме вълнува, колко светлина идва към мен от Твореца, а аз да не получа нищо за себе си, в тази степен аз започвам да усещам, че някой стои пред мен.

Ако аз се развия до такова състояние, когато освен Първото съкращение (Цимцум Алеф, Ц“А) в мен има също и антиегоистичен екран на 10г – то за тези „10грама” Творецът ще се разкрие и ще ми засвети с „10 грама“ светлина, която се нарича светлината Нефеш.

Ако екранът ми (желанието отдаване) се увеличи до 10кг, то Творецът ще ми се разкрие със светлина „1кг“ – светлината Руах. И така се измерват духовните степени. Аз винаги съм длъжен да бъда под съкращение и с екран – това ме прави подобен на Хазяина.

От урока по статията на Рабаш " Пояснение към Птиха", 19.11.2010

[27087]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Статията на Баал а-Сулам „Пряко и косвено въздействие на Твореца“. „Ахор ве-кедем цартани“– „Отзад и отпред Ти ще ме обгърнеш“, тоест и в разкриването, и в скриването на Твореца.

Тъй като наистина „Неговото царство властва над всички “ и всичко ще се върне към своя корен, защото „няма място, свободно от Него (в което Той да не е)“. Рразликата е само в това – дали в „настоящето“, или в „бъдещето“.

Тъй като, удостоеният да съедини двата свята, разкрива в „настоящето“ Неговите одеяния, защото всичко случващо се – това е одеяние на разкриването на Шхина.

Всичко, което се случва, от началото до края, идва от Теб и само, за да ми отвори очите и да ме върне към  корена. И няма място, свободно от Твоята власт, за да мога да кажа, че съм действал сам или някой друг е действал за или против мен.

Всичко е изпълнено със светлината на Безкрайността, с Твореца, и значи, няма нито една постъпка, мисъл и действие, което да не се намира под пълното Му управление. И всичко това е само, за да ни доведе до постигането Му – за да се приближим до Него, да го познаем, да се прилепим към Него и да влезем под Неговата  власт.

За да станем като Него, и да тръгнем заедно с Него, приемайки всички Негови действия и повтаряйки всички Негови движения. До такава степен, че аз вече предварително започвам да разпознавам какво се кани да прави Той и искам да го направя преди Него. Излиза, че самият аз искам да бъде така, а Той прави това след мен!

До такова тънко разбиране и усещане стига човек в цялата тази разкриваща му се система, че напълно се обединява с Твореца. Той вече предварително предчувства какво иска Творецът и както малкото дете дърпа напред възрастния за ръката, така и аз придвижвам творението към съвършенството.

Ясно е, че в този случай заличаваме времето. Няма вече минало, настояще и бъдеще. И ние се издигаме в състояние, в което всичко се случва веднага и едновременно. Бъдещето идва, за да смени настоящето.

И това е „настоящето“, т.е. и сега излиза Той в царско одеяние (също: в одеяние на Малхут) и явно показва пред всички, че в никакъв случай „ездачът не е придатък на коня“, и макар отстрани да изглежда, че конят води ездача, всъщност истината е, че конят не се пробужда за никакво движение, освен когато усети управлението и юздата на своя ездач. Това се нарича изграждане на Шхина, и се нарича стадий „лице в лице“.

От 7-мия урок на конгреса, 11.11.2010

[27114]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как историята на Давид и Бат-Шева се проявява в груповата работа?

Отговор: Въпросът е правилен. Ние не работим просто над личните желания на човек, а над желанието, което е между нас. Именно това е било разбито и то трябва да бъде поправено.

В общото желание за поправяне всеки човек е със своя собствен егоизъм, който въобще не влиза в разчета. Вътре в мен има желание на животинско, растително и неживо ниво, които не подлежат на директно поправяне. Те ще бъдат поправени до степента, до която аз работя на човешкото ниво.

Това, което трябва да се поправи, е връзката между нас, нишките от връзка между нас. Това общо желание е зло по отношение на теб – намерението заради отдаване.

Остави всичко останало и работи само над човека в теб. Адам, този, който трябва да бъде подобен (доме) на Твореца. Всички останали желания автоматично ще го последват.

Затова цялата ни работа е извършена в групата. Малхут, Бат-Шева, е общото разбито кли, за което трябва да намерим поправяне, обединение. Спускащата се висша светлина АБ-САГ идва и взима част от светлината от нас. Така преминава Урия, светлината йуд-хей. Единствено вав-хей остава, с която можем да работим.

Тогава Давид взима една част от Зеир Ампин, която е предназначена за поправяне на Малхут, и започва да работи. Представлявайки екран (масах) с намерение заради отдаване, той поправя Бат-Шева и достига правилния зивуг, единство с нея, за да достави удоволствие на Твореца.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 18.11.2010

[26918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→