Включвайки се в група, аз сякаш извършвам присаждане на душата от едно място на друго: от тялото, в което се намирам сега – в друго тяло.

Привеждам своята душа от усещането за това, че сега се намирам в това тяло към усещане, че се премествам в друго тяло. И това друго тяло се нарича група.

Но групата, това не са лицата на другарите ми, не са самостоятелни единици, повече или по-малко съединени един с друг. Това е нова система, и дори не тази система – това е ново желание, което се намира извън мен.

И това е най-поправеното желание, което се намира в Края на Поправянето. В него няма никакъв недостатък – в него присъства Твореца, който изцяло го напълва.

На това огромно съвършено желание не му достига само едно: моето включване в него, моето «вживяване» тук, подобно на трансплант, който трябва да премине процес на постепенно приживяване в ново тяло, да бъде почувствано от другите части, да отмени себе си пред тях, да съедини с тях своите входящи и изходящи съсъди.

По такъв начин присадения орган все повече и повече се запознава с тази система, включва се в нея и започва да функционира заедно с нея, разбирайки, че всичко зависи от него, от  това, доколко той се е «сродил» с нея, станал е нейна неотменна част – буквално губейки себе си в нея. И това се нарича, че той постига Малхут в света на Безкрайността – последната степен на поправяне.

Според степента, в която аз се включвам в това ново желание (групата), което се нарича «Шхина» – мястото, където пребивава Твореца, там разкривам Него.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[27089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →