Въпрос: Ако веднъж избера пътя и се издигна над егоизма, оставам ли си свободен или трябва през цялото време да избирам отново?

Отговор: За да стигнем до целта на творението, ние трябва да постигнем състоянието  „Исраел (стремящ се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Твореца са едно цяло“ – да открием това във всички свои свойства и желания.

И затова, във всеки момент от своето развитие, ние трябва да насочваме себе си към сливане с Твореца – и само в това е нашият свободен избор. А от всички тези точки на сливане, ние изграждаме една линия и постигаме крайната цел.

Тоест не е достатъчно да направиш избор веднъж, за да можеш след това да правиш, каквото си искаш. Ти си направил избор възоснова на условия, които са се разкрили пред теб сега. Следващия път ще бъдеш абсолютно различен – ново творение, нов свят и отвътре, и отвън.

Защото през цялото време, ти разкриваш в себе си ново желание за наслаждение, по–силно и с всички нови свойства. И трябва отново да се справяш с всички условия,  да откриеш точката на свободата на избора, да решиш какво избираш, и по този начин да напредваш.

Тоест във всяка точка от пътя, ти имаш работа, свързвана с изясняването, за да се „отдръпнеш от злото и да избереш доброто“ и окончателната реализация.

От урока по статията „Свобода на волята“, 26.11.2010

[27776]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Творението трябва да се уподоби на Твореца по свойства, да се повдигне на Неговото ниво, за да бъдат на степента на вечността и съвършенството.

За това Творецът дава на творението разбито състояние. Така както даваме на детето разбит конструктор, лего, за да го събере, достигайки нивото на създателя на играта.

Нашата история е започнала в света на безкрайността, където Творецът ни е създал като единна душа, единно желание. След това я е разбил и ние сме длъжни да приведем разбитото желание, егоистично отблъскващо се от своите части, към общото желание, към подобие на Твореца.

Самият Творец е Даващ. От една страна, Той е създал противоположно на Себе си желание да получава, а от друга страна, му е предоставил възможност да придобие свойството отдаване. Тогава то ще стане желание да получава за да отдава, като по този начин творението точно ще се уподоби на Твореца.

Творението само трябва да придобие това поправяне, това намерение за отдаване и тогава ще разбере цялото мироздание. Ето защо от света на Безкрайността, от състоянието на съвършенство и подобие на Твореца ние сме се спуснали в нашия свят.

Това може да бъде сравнено с разделяне на цялостна картина на отделни късчета мозайка, които се смесват и идват до пълен безпорядък, противоположен на изначалното състояние. Така ние се оказваме в най-ниската точка – в този свят.

В Безкрайността желанието е било общо, съгласувано с всички свои части и е действало като едно цяло. Сега тази система се е разбила на огромно множество късчета, които са объркани, потънали в тъмнина, не разбиращи случващото се и са отчуждени едно от друго. Става дума за нас, в този свят.

Оттук ние сме длъжни отново да се повдигнем и да придобием съвършенството на Безкрайността, да съберем свой «конструктор», така че всички души да се съберат в една. Тази работа се нарича «работа на Твореца», тъй като по този начин ние ставаме подобни на Него – глобалната, интегралната сила на природата.

Достигаме поетапно егоистично развитие в нашия свят, докато не се доберем до етапа на развитие на човека в себе си. Тогава природата започва да оказва натиск, за да ни принуди да тръгнем към обединение и да съберем «мозайката». Настъпва период на съзнателно участие в процеса, подготовка към подем назад към Безкрайността.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.09.2010

[27094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Четирите изгнания, за които пише Зоар – това са нашите ”вътрешни философи”, заставящи ни да работим ”вътре в знанието”, вътре в желанието за наслаждение и да изпълняваме всичко, което то заповяда.

Да излезем от тях означава да се издигнем над разума, над желанието с помощта на светлината, връщаща към източника.

Затова ако аз чувствам, че съм потопен в своя разум и усещане и работя само вътре в тях – аз намирам ли се в изгнание или не? Съгласен ли съм с такова състояние? А може аз дори да обичам своя разум и чувства, да вярвам в тях, да се уча, да разбирам, като с всеки ден натрупвам все повече знания и усещания?

От една страна това е добре. Но ако човек не вижда във всичко това средство да достигне духовното – това е лошо. Нали по този начин той нищо не постига.

Той само придобива лъжливата увереност, че някога това ще го доведе към духовното. Но това никога няма да го доведе – нали духовното не се учи с ума. Колкото и да знаеш – ти нито на мм няма да се приближиш към него.

Какво да се прави? Да се направи равносметка. Това се нарича ”и изплакали те от тази работа”. Човек вижда, че използвайки всички свои сили в течение на ”седемте сити години”, постигайки всичко с разум и чувства, разбирайки написаното във всички статии – в резултат нищо не постига освен това, че напечатаният на хартията текст сега се е отпечатал в клетките на неговия мозък. И това е всичко, което има той…

Тогава той прави друга сметка: ”На мен ми е необходима само светлината, връщаща към източника! А всичко, което има сега в мен , както аз съм и сам – няма никакво отношение към духовното”.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 25.11.2010

[27657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никакъв живот след смъртта, то защо в книгата Зоар пише, че след смъртта душата се издига в небесата и ангели я водят във висшия съд и т.н. …?

Отговор: Зоар въобще нищо не говори за материалното тяло! Тя говори за смъртта на егоизма и тогава на него започват да му въздействат висшите сили, които се наричат ”ангели”.

Те взимат моето желание ”да се насладя” от двете страни: дясната и лявата, и го издигат ”на крилата” (екрани) на 1-то, 2-то, 3-то ”небе”, както се наричат различните нива на Бина, където аз започвам да получавам все повече и повече свойството отдаване.

Така тези ”ангели” ме издигат на ”небето” – към общото свойство Бина и там аз разкривам, че зад него се намира и целият дворец на Твореца. Бина включва вътре в себе си свойствата Малхут, получаващи желания вътре в отдаващите, и благодарение на това, аз разкривам Твореца.

Но нима това е свързано с моя материален свят и физическите органи на чувствата, с живота и смъртта на това животинско тяло? Въобще на мен само ми се струва, че то съществува – на практика него го няма!

Нима нещо съществува реално зад картинката на екрана на компютъра? Просто това са електрически сигнали, сили, вектори, рисуващи на теб такова изображение. И така ти рисуват това триизмерно изображение, което усещаш като този свят.

Вече дори има такива лазерни прибори, които могат да създават триизмерно изображение във въздуха, сякаш ни заобикалят живи хора, разговарящи по между си.

Пълна илюзия на усещането – невъзможно е само да докоснеш това с ръка, защото всичко е ”във въздуха”. Но това ще бъде дори още ”по-истинско”, както е илюзията на нашия свят.

Ето така виждаме този свят – а той не съществува! И какъв тук може да е животът след смъртта? – Изключили са телевизора и всичко …- ако не си имал желание ”в живота” да разкриеш висшия свят. Наистина за това не се е изисквало да умира тялото – няма никаква връзка на едното с другото.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 25.11.2010”

[27682]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се откажа от всичко, което зная, и да приема светлината от урока, подобно на бял екран, да се уча като дете?

Отговор: Казано е, че да се учи дете е все едно да се пише на чист лист. Така и ние започваме пътя.

Човек е длъжен винаги да си представя, че неговото желание се намира пред някакво ”поле” от други желания, струващи му се чужди. И всички тези желания е длъжен да събере в едно.

Това не означава, че всички те се разтварят в единна общност. Не, всяко ще съществува само за себе си, но връзките между тях създават цялостност и хармония – такава, каквато е между частите на здравото тяло.

В първоначалното състояние, в Безкрайността, до разбиването ние всички сме били като едно тяло. А после то се е разпаднало на части, защото в него се е развило егото.

Своето его ние сме длъжни да съхраним, но да поправим. Какво означава това?

Всяка част чувства себе си отделена от другите, всяка се дистанцира от другите.

И сега трябва, от една страна, да съхраним своята личност и индивидуалност, а от друга страна, върху това да разкрием такава връзка, като че ли егото не съществува. Все пак аз не го анулирам, а работя заедно с него, за да преодолея несъответствието.

В резултат, пропастта остава долу, а над нея аз изграждам мост към всички останали части. И тогава при нас идва пълната светлина НаРаНХаЙ, заедно с минималната светлина нефеш де-нефеш, която е била при нас в първото състояние.

Творецът ни е създал като капка семе, а след това, поправяйки се и връщайки се при Него, ние използваме целия ”материал” от своето его и растем, за да станем като Твореца.

Наистина егоизмът по своята мощ точно съответства на Него. Това е ”помощ” да стана като Него, обратната страна на Твореца. Ние я превръщаме в лицева страна, поправяме разделящия ни егоизъм.

Всеки чувства себе си единен, единствен и уникален и всеки обръща своята уникалност в служба на другите, във връзка, в отдаване.

Благодарение на това аз получавам връзка 620 пъти по-мощна от моя егоизъм и разкривам светлината НаРаНХаЙ.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.11.2010

[27407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всичко, което усещаме и виждаме наоколо – това е само игра на светлината и съсъда (кли), на светлината и желанието. А по средата между тях, тъй като те се различават по свойствата в този свят, тази реалност, която ние усещаме. Това именно е, което още не ни достига до света на Безкрайността.

Затова ”свят” (олам) означава ”скриване” (алама). Всички форми на живота, които наблюдаваме наоколо – неживото, растителното, животинското и човешко ниво, в материалния или в духовния свят – всички те ни показват не наличието на нещо, а какво не ни достига да се допълни до Безкрайността.

Когато всички те изчезнат и вместо тях виждаме само светлината, напълваща изцяло всички желания, цялата сфера – това означава, че сме достигнали поправеното състояние.

А докато усещаме всевъзможни форми – това е знак, че ние още не сме поправили всички желания, за да станат те подобни на светлината по свойството отдаване.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[27079]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Нашето желание е създадено с обратния отпечатък от светлината и затова ако то усеща само себе си – това е ужасно усещане, усещане за непопълнена празнота, за бездна.

Просто не ми трябва да чувствам само самия себе си, аз не мога без напълване! Това се нарича Нуква, ”некев” (отвор), празно желание, за което е необходимо напълване.

А Творецът е съвършен и не се нуждае от нищо. Това е пълният покой и неподвижност, Той е абсолютно неизменен, не Му е необходимо да се движи и да прави нещо.

А бедното творение (желанието, потребността от светлина) се чувства нещастно и не може да се успокои, докато не получи напълване и усещане за съвършенство. През цялото време то се намира в страх и трепет, в търсене на липсващото напълване.

Нали светлината (съвършенството, Творецът) се е отпечатала в материала (желанието) в обратна форма, като печат и копието му, и по такъв начин е породила желание за потребност от светлина.

Нашата форма е обратна на Твореца, затова природата на творението е такава нещастна – само да не чувства самото себе си и всички свои желания, стремежи, мисли – само за напълване.

През цялото време гоним Твореца, светлината. Но когато в нас се разкрива желанието в своя малък, нисък слой, ние, вместо светлината, си представяме материални напълвания: пари, власт, слава, секс, храна, семейство.

А ако се пробуди в нас голямо желание, от по-висок слой – ние се устремяваме към знания, към развитие. А ако се разкрие в нас още по-голямо желание – аз започвам да чувствам, че не ми достига духовното.

През цялото време действаме в желание, от желанието на нашия свят – до подобието на Твореца.

От урока по статията ”Свободата на волята”, 08.10.2010

[27098]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

След Цимцум Бет (второто съкращение) всеки по-висш парцуф се впъхва със своята долна част в по-низшия парцуф: долната част на Бина се потапя в З“А, долната част на З“А – в Малхут.

Затова горната част на всеки парцуф се вижда, а долната е скрита в по-низшия.

Строежът е такъв спрямо Цимцум Бет, и точно в такава връзка се намираме и ние с вас – всеки с някоя своя част се включва в другия. Всеки във всички!

Ние не можем зрително да си представим такава холограмна картина – но няма човек, който да не се включва във всички, и няма никой, който да не съдържа в себе си всички, част от всеки.

До такава степен е интегрална картината – като един голям облак, без начало и край или каквито и да е отделни части – а просто всички са включени във всички!

Това е, което Цимцум Бет прави с нас, когато Бина се съединява с Малхут. И заради това искаме или не, ние тотално си влияем един на друг.

И ако ние осъзнаем това и се възползваме от следствията, така че правилно да влияем на мислите и желанията си един на друг, то бързо ще достигнем възможното поръчителство и общото кли.

Системата вече е построена на този принцип – въпросът е само в това, ще пожелаем ли ние тя да работи по него. В това е цялата разлика между тези светове, в които ние се намираме и духовният свят.

Нашият свят е такъв, какъвто ние искаме да го видим! А духовният свят напълно съответства на желанието на Твореца.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 25.11.2010

[27669]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Зоар не говори за физическата смърт – той говори за желанието да се насладиш, което се изправя, достигайки подобие с Твореца. Обикновеният човек още не е достигнал дотук.

Ако човек работи в духовния свят, у него има лява линия и дясна (два „ангела”), между които той строи средната линия. От лявата страна стои моето Его, Фараонът – от дясната страна е Творецът, светлината.

И в степента, в която аз мога да преобразувам желанието да се насладя в средна линия и да привлека към него от дясната линия светлина, намерение – аз създавам своя духовен съсъд (кли) с екран.

Екранът това е намерението за отдаване, а съсъдът – желанието вътре в него. Така аз строя себе си от тези две сили, а аз съм третата. И тогава започвам да съществувам в духовната реалност. Ако съм построил тази „третата”, желанието с екрана – значи имам душа!

А ако не съм я построил от тези две сили – нямам нищо, освен една точка, в която не чувствам нищо. Това е само малко желание, което въобще не зависи от мен – „желание от нищото” („ми-аин”).

Зоар пише, че ти трябва да умъртвиш егоистичното си желание – ти привличаш към него светлина, убиваш го и го довеждаш към намерение за отдаване – това ще бъдеш ти, живият.

Всичко това можеш да направиш с помощта на правилното обкръжение, което се нарича „свята група” („хевра кадиша”), защото тя ти помага да погребеш егоизма си. Така ти получаваш вечна душа – част, подобна на Твореца. Ти сам я създаваш.

А ако не – у теб няма душа, ти се намираш по-ниско от линията на живота, в този свят, където имаш само животинско тяло, материал („материал”/„хомер” – съзвучен с думата „магаре”/„хамор”). Това е най-„материалистичният” подход.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27679]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да дойдем до разкритие, за да видим духовния свят така реално, както сега?

Отговор: Аз не знам реалност ли е това сега или не – а може би спя и изобщо не мога да се събудя?

Струва ми се, че сега се намирам в някаква реалност, но откъде знам това – може би относително следващата реалност тази е просто сън? Може би там ме чака такова ниво на пробуждане, че всичко предишно ще ми се стори просто сън?

Защото в моята сегашна реалност също има такива периоди, когато аз се изключвам от нея и отивам да спя. Откъде да знам, може би и сега спя?

Тоест на мен ми е дадено да изясня как да премина от състояние в състояние и да получа ново съзнание. За това са ни дадени средства от кабалистите.

А докато не получиш това ново съзнание – ще оставаш в съня и даже няма да разбереш, че е възможно да се събудиш и да започнеш да живееш! Ние всички знаем какво е сън – аз съм спал, събудил съм се и сега се наричам буден. И точно по същия начин съществуваме по отношение на бъдещия, духовен свят.

Съществуват множество такива състояния – едно над друго. Кабала ни дава средството всеки път да се издигаме от състояние в състояние.

Ако в текущото си състояние правилно използваш дадените ти средства, ще съумееш да се издигнеш в състояние, което относно сегашното се нарича „живот”, а твоето сегашно ще се нарече „сън”. Както е казано: „Ние все едно сънувахме”.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27688]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→