Въпрос: Как усещаме, че светлината работи над нас, сортирайки в нас решимот?

Отговор: За да се постигне състояние, в което светлината изяснява нашите решимот (информационни данни), човек трябва да придобие готовност за това.

Защото не аз, а светлината изяснява моите решимот. Не аз постановявам, а тя. Аз съм готов да приема решението й – моля я да реши вместо мен. Това идва след най-силното разбиване, в резултат от него.

Ние трябва да минем през разбиване, за да се съгласим, че всичко, което се изяснява в нас от висшия, е за наше благо.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 19.12.2010

[30188]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно, раби Шимон да плаче, съмнявайки се, дали да разкрие или да не разкрие тайната, скрита в книгата «Зоар»? Нима на кабалиста могат да разкрият такава огромна  тайна, която да ни навреди?

Отговор: Раби Шимон – това не е обикновен човек от плът и кръв, криещ се в пещера, а цяла духовна система, част от висшия свят, обличаща се в Твореца и получаваща от Него, в съответствие с  подобието на своите свойства  всичко, което се съдържа в Него.

И в същото време, той мисли как да съумее да предаде тази светлина на другите души, на които им предстои да се родят и развият.

И затова, той намира още една духовна система – раби Аба, чрез която може да предаде светлината надолу.

С помощта на Раби Аба и другите 9 ученика,  всеки от които представлява  една от 10-те сфирот и самият той се състои от 10, тоест пълния набор от 100 сфирот – след скриване и намаляване на светлината в този особен механизъм, той може да го подготви, приспособявайки го към душите на нашето поколение.

Тази светлина е предназначена именно за нашето време, а не за техните съвременници или периода на изгнание.

Това е особено поправяне. По същия начин, мъдреците на Талмуда са направили поправяне за нас и не е необходимо повече да измъчваме своето тяло, за да разкрием духовното, както е било написано за онези времена: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора – тогава ще успееш!“.

Но след времената на Талмуда, вече няма такива ограничения и е достатъчно просто да се занимаваш с вътрешна Тора (кабала), без никакви физически ограничения.

Това е възможно, защото кабалистите от онова време са направили съответното допълнение в духовната система, приближавайки я до нас. И това съответства на степента на приближаването ни до нея, благодарение на развитието на нашето желание/егоизъм.

Те са приближили светлината до нас, а ние сме се приближили до нея (развивайки се сякаш в обратната посока, и засилвайки своето его), и сега сме станали толкова близки един спрямо друг, че е достатъчно едно въздействие на светлината за нашето поправяне. Вече не са необходими никакви физически страдания.

Всичко това е благодарение на поправянията във висшата система, направени от кабалистите от миналото. Тези кабалисти са част от висшите светове, и то най–вътрешната й част, тъй като се отнасят към душите.

Когато извършват поправяне, те добавят в общата система такива поправени елементи, които я оживяват. Благодарение на тях, тя започва да живее и работи, да пропуска светлината надолу към нас!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 14.12.2010

[30098]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо се казва, че Отразената светлина се превръща в съсъд/кли за получаване на Висша светлина? Нали това е само условие за работа с желанието за наслаждаване…

Отговор: Това не е съвсем така. Всъщност, желанието за получаване на наслаждение никога не е поглъщало в себе си Висшата светлина – дори и преди съкращаването, защото не е предназначено за получаване на светлина. Тоест получило е светлина не, защото само се е стремило, а защото така е направил Творецът и това не се е наричало получаване.

Желанието за наслаждаване никога няма да може да се напълни със светлина, защото е противоположно на нея –  трябва да бъде изпълнен закона за подобие на свойствата. И затова, единственото кли за получаване на светлината е Отразената светлина (Ор Хозер), отдаването.

Ние съществуваме благодарение на слабото светене, което прониква в нашия егоизъм, въпреки забраната на Ц”А и това светене оживява целия наш свят. Но това не се нарича получаване, защото светлината веднага изчезва – това е кражба.

Дори ако аз, с всички сили пожелаех в отговор да осъществя отдаване на Твореца, моето желание е твърде малко. Отразената светлина го разширява и увеличава 620 пъти и ми дава възможност да получавам, отдавайки.

Моето желание, което без екран и Отразена светлина не е способно да разкрие величието на Твореца, е миниатюрно желание. А Творецът е Безкрайност. И затова, разкривайки Неговата важност и величие, аз се включвам в Неговото кли/желание и така придобивам безкрайната способност да отдавам. Защото искам да Го напълня!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[30102]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В „Предисловие към ТЕС”, (т.4) Баал аСулам пише: „Творецът полага ръката на човека върху хубава съдба. А изборът на човека се състои само в укрепването.”

Творецът довежда човека при другарите, при ученето, а останалото зависи от него. Не чакай някой да свърши работата вместо теб. Ти сам трябва да разкриеш всички средства и правилно да ги изградиш.

„Но аз все още нищо не разбирам! Не мога да уча, не знам как да се отнасям с другарите, обърквам се във вътрешното и външното…” Да се оплакваш можеш на мама, а към закона на творението претенции не можеш да предявяваш. Това е точно толкова безмислено, колкото да се противиш на закона за гравитацията.

Творецът е закон на природата, абсолютно отдаване. Ако му съответстваш – ти е добре, а ако не – чувстваш се зле в съответната степен. Освен това и едното, и другото се намират в корелация с нивото на твоето развитие. По същия начин, и в нашия свят се отнасяш различно към малките и подрастващите, към възрастните и старците.

Представяйки си Твореца превратно, ние му приписваме някаква човечност, надаряваме го с чувства, присъщи на самите нас. Опитваме се да Го „пречупим”, надявайки се, че Той ще размисли. Това е много сериозен недостатък, произтичащ от нашата егоистична природа.

От векове, хората правят една и съща грешка – пренасят своите качества върху заобикалящия ги свят. Дори от домашните животни изискваме обичайна реакция. И изобщо, от всички нива на природата, включително от човешкото, ние очакваме подобие на себе си, съответствие на нашите представи.

По това, науката кабала се отличава принципиално от всички религии и вярвания. Казано е: „Законът е даден и не го пристъпвай”, „Аз себе си не съм променял”. Висшата светлина се намира в абсолютен покой, а всички промени стават в съсъдите. Или моля Твореца да се промени, или знам, че трябва аз да се променя.

Моята молитва е „завързана” за мен. Да се молиш означава да съдиш себе си и да се променяш. Само така ще предизвикам реакция от страна на неизменния закон. В това се състои цялата работа.

Религиите не говорят за преобразяването на човека, а ми предлагат да „подкупя” Твореца с механични действия или със страстна молба. Хората се надяват, че това ще им помогне въпреки, че историята свидетелства за обратното.

А кабала казва, че  трябва да се промениш ти – и никой друг. Продължавай да се обръщаш към Твореца както по-рано, само че по абсолютно различна причина: такава е волята Му и ти правиш това въпреки желанието си.

Ти стоиш сред светлината. Променяйки себе си и уподобявайки се по свойства на нея, започваш да възприемаш нейното влияние, което по-рано е оставало извън твоите усещания. Ставаш съсъд за светлината и растеш, докато тя не те напълни изцяло.

Да жадуваш висшата светлина, не означава да чакаш милост от някъде. Направи вътрешно движение към нея, пожелай да се промениш и тя ще окаже върху теб своето въздействие. Всички промени в светлината, които виждаме, са всъщност промени в самите нас.

От урока по статията на Рабаш, 17.12.2010

[30067]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как се реализират решимот?

Отговор: Всички решимот се сортират от висшата светлина (светлината АБ-САГ). Представете си каква работа е това – да сортираш всички решимот, останали след разбиването на общата Малхут, желаеща да извърши пълно поправяне (Гмар Тикун)!

Малхут на Безкрайността е извършила „зивуг” (Съединение, сливане) със светлината на Краят на поправянето, в целия си обем, създаден от Твореца, във всички свои стадии на далет (4/4). И всичко това се е разбило на най-дребните парченца. Няма нито едно свойство, сфира и всяка нейна под-сфира, която да е останала съединена с друга. Те се ненавиждат една друга.

Какво безкрайно многообразие от различни свойства има сега в Рош де-САГ от умножаването на тези светлини, издигнали се там след разбиването! Невъзможно е да ги преброим и да си ги представим. Светлината от Края на поправянето – срещу кли/ желанието в Края на поправянето, и вместо единство – ненавист помежду им. И цялото това кли е напълно разбито, разпаднало се на парченца.

И сега Рош де САГ трябва да сортира това кли, разбито във всички свои частни сфирот: какво да вземе оттам, за да направи първия парцуф, поправен поне в нещо, под второто съкращение и всевъзможните ограничения. Каква огромна и сложна работа е това!

От друга страна, когато идва Висшата светлина, тя наведнъж осветява цялото  множество разбивания, решимот, и незабавно в нейната светлина те се строяват подред – всеки заема своето място. Светлината ги подрежда, осветявайки кой дава повече, а кой по-малко, и в тази светлина всичко веднага се строява като по конец.

Тогава от безкрайното множество на тези форми САГ взима правилните форми и ги подрежда. Но как тя избира тези форми?

Това е работа, която върши същата тази висша светлина, която свети свише и по удивителен  начин незабавно изяснява какво е правилно, а какво не, съгласно какво свойство, какво направление, по какъв начин да ги построи, в три линии, отгоре надолу, с екрани, за да се съединят всички помежду си.

Тя събира разбитите части в първата капка семе, от която започва зародишът. Там има всичко, освен работата, която трябва да се добави. Но цялото сортиране прави светлината. И тогава низшият работи. Но низшият никога няма да може да направи изясняването.

Затова, ако искаме да изясним нещо в нашия свят, да сортираме, да се съединим един с друг – никога няма да ни се удаде. Никога и за нищо на света! На нас ни е необходима висшата светлина, за да съедини всичките ни раздробени части, защото ние също се намираме в разбит свят. А ние искаме сами да го подредим, пресъздадем и оживим… Каква глупост!…

От урока по „Учение на Десетте Сфирот““, 19.12.2010

[30185]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това решимо?

Отговор: Решимо – същото това, но вече преминало, минало състояние. Нали в духовното нищо не изчезва.

Минали състояния, които се пробуждат с всичките си детайли, но още не се въплъщават в живота, тъй като нямат екран, с помощта на който могат да бъдат реализирани, се наричат ”решимот”.

Да допуснем, че вчера съм бил в някакво състояние, а днес го преживявам. В духовното това състояние се пробужда в мен с всичките свои най-малки подробности, сякаш аз сега се намирам него.

На мен  ми е напълно ясно какво става, нищо не е загубено, само че аз не мога да го реализирам, заради отсъствието на екран. Това се нарича ”решимо”.

Това не е спомен от миналото, както в нашия свят, когато аз си спомням ”неясно”. Решимо – това е, когато нямам съмнения в нищо, всичко е разкрито, както е в настоящето, освен реализацията.

От урок по ”Учението за Десетте Сфирот”, 19.12.2010

[30191]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проблем е, че човек може да изучава само онова, което е под говорящото ниво: неживото, растителното и животинското нива на желанието за получаване. Той не може да отдели и да изучи желанието на човешкото ниво, защото не е подобен на Твореца.

Човешкото ниво се счита за „божествена частица свише”. И тази част сега е невидима за теб и затова не можеш да я изучиш.

Желанието на човешкото ниво се нарича душа; то е същината на душата. Същината е желанието за наслаждение и неговата форма е подобието му с Твореца. Точно това изучават кабалистите: къде Той и аз сме подобни, по какъв начин, на какви нива и при какви комбинации от условия?

Мъдростта на кабала изучава как същината на желанието придобива формата на Твореца; тогава то може да бъде наречено душа. Нарича се „душа” (Нешама), защото това е най-висшата степен на подобие с Твореца, която ние не можем да постигнем преди крайното поправяне (нефеш-руах-нешама).

Това ограничение съществува в науката, докато всички хора не започнат да се занимават с нея, но накрая, всички ще можем да я изучаваме на много по-високо ниво.

По статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29860]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В статията, посветена на празника Ханука, ние четохме за избора на обкръжение. Как едното се свързва с другото?

Отговор: Какъв е другият начин да стигнем до празника Ханука в душата? Само с помощта на обкръжението, което събужда човек да изисква свойството отдаване. И тогава започваме да молим, издигайки МАН (женски води, молитва): това е нашето въстание против „гърците”, над които трябва да се издигнем с нашето общо желание.

Това е война срещу вътрешните съмнения; водена докато не ги разгромим напълно и не се изкачим до върха на планината, създадена от тези съмнения (планина на Иврит е „хар”, от думата „ирурим” – съмнения) до празника Ханука. И когато сме на последния етап на изкачване, когато Ханука свършва, всичките 8 дни (7 сфирот на зеир анпин плюс малхут), тогава започваме да се приближаваме до Пурим. Сега събираме желанията, които сме издигнали и ги прикрепяме към Бина, и по този начин постигаме голямото, зряло състояние (гадлут).

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010

[28496]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отваряйки статия, написана от кабалист, аз преди всичко, трябва да проверя своето отношение към нейния автор. Задължително е той да е  неоспорим авторитет за мен, а самият аз – просто тресчица, носена от водния поток.

Аз трябва да съм готов да го следвам, като оттегля цялата си критика, да се включа в него със своя разум, с чувствата, с формулировките – абсолютно с всичко.

Трябва да забравя всичко, което съм знаел досега, защото то е обработено от моя разум и следователно е изкривено. Трябва да се изключа от всички свои  усещания и просто да проникна в него.

Такъв е първият етап за правилно четене на кабалистичен източник – анулиране на себе си пред някой велик, който иска нещо да ми предостави.

След това аз мога да включа своя разум и чувства, за да видя доколко се съединявам с прочетеното, доколко го усещам, доколко съм съгласен с него. Но при това, все пак трябва да съм включен в него.

До неотдавна е било много трудно да се доставят кабалистични книги и поради това всяко късче хартия, изписано от кабалист, се е възприемало като голямо разкритие свише. И при все, че не си разбирал там нито дума, чрез тези редове си се опитвал да намериш ключ към духовното.

А сега всичко е разкрито, всичко е написано, но хората не искат да отворят тези книги, духовното не ги влече. Такава е човешката природа: когато всичко е твърде достъпно, то не привлича.

Но за нас тези текстове са като глътка въздух…

От урок по статия на Рабаш, 10.12.2010

[30110]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Разкажете ни, как установявате вътрешен контакт с хората?

Отговор: Старая се да търся и да се задълбочавам в онова място, където се разкрива духовното и всеки път отново да проникна там от нашия външен свят.

Чрез външната група, аз влизам навътре – там, където изчезват всички лица и материални характери, и остават само точките в сърцата. Задълбочавам се във връзката между тях, в тяхното съединение на едно място, и чрез него прониквам все по-дълбоко в духовните свойства.

Всеки път, трябва отново да започвам отначало тази работа, и това място все повече се разширява и придобива все повече съставни, хранейки се от духа на живота.

Докато на това място не започнат да се проявяват осезаеми форми на връзката – духовният парцуф, с влизането и излизането на светлината, пълната „ТАНТА” (таамим-некудот-тагин-отийот – вкусът на напълването, постепенното излизане на светлината, оставящ спомен – „букви”, инструменти за по-нататъшна работа), когато ти влизаш вътре и така усещаш това съединяване.

И мястото на вътрешното съединяване, постепенно се разширява върху цялото мироздание така, че ти започваш да чувстваш, че навсякъде около теб е само едно. А целият материален свят, който до този момент е заемал цялата твоя реалност, оставяйки по средата само една малка точка за духовното, се свива обратно. А тази духовна точка, все повече се разширява и заема цялото пространство!

И тогава, малкият свят изчезва, вече не е на първи план, сякаш неживото, растителното и животинското ниво не са най-важни за човека. Защото започваш да усещаш, че там, хората са изцяло управлявани свише и нямат никаква свобода на избора или независимост на личността. И затова, този свят изчезва от твоето възприятие.

Остава само онова място, на което се осъществяват всички тези духовни отношения. Там, ти различаваш висшето и нисшето, всички парцуфим и как те работят помежду си, започвайки все по-добре да го разбираш. И всичко зависи от това, доколко човек полага усилия, за да го разкрие.

Всеки път трябва да се връщаш отново към това, защото през цялото време ни изхвърлят от духовното, избутвайки ни надолу до този свят и ние се връщаме към външната картина, виждайки отново всичките тези лица и целия този свят, скриващи от нас вътрешната картина.

И човек отново започва да полага усилия и да се старае да проникне навътре, за да може вътрешният свят да се разшири и разпространи върху целия този свят. По този начин, духовното през цялото време ту се свива и връща в точката, ту отново се разширява – сякаш диша.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→