Творецът е пожелал да създаде творение, което да бъде точно като Него. Именно това е истинско благодеяние. Защо творението не е станало веднага подобно на Твореца? Защото то трябва да изгради себе си само.

Връзката между Твореца и творението се осъществява чрез получаване и отдаване. Творецът е готов да дава на творението напълване. А освен това, Той предоставя възможност на творението, да отговори със същото.

Колкото по-важен е Творецът в очите на творението, толкова повече то може да Му даде. В резултат, то ще стане наистина самостоятелно и равно на Твореца.

По такъв начин, между тях се установява пълна взаимовръзка. Човек получава напълване, изкачвайки се на стъпалото на Твореца, но само ако иска да се уподоби на Него.

Това допълнително желание, което трябва да придобием, се нарича стремеж. То възниква от разкриването на важността на Твореца.

Както е и в нашия свят – ако някой е важен в моите очи, аз се стремя да му дам нещо. Например, детето е важно за своите родители, и те му подаряват подаръци.

Излиза, че трябва постоянно да работя над осъзнаването на важността на това стъпало, на това свойство, което се нарича „Творец“. Така постигаме подобие с Твореца, придобивайки по естествен начин онова, което е важно за нас – свойството отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

В наше време много хора наричат себе си кабалисти, разпространявайки под името кабала всичко, за което се сетят. Откъде взимат те своите познания не се знае, защото никога не са се учили от някого.

Науката кабала не може да се постигне самостоятелно: започвайки от Адам, се простира верига кабалисти, предаващи методиката на постигане на висшата сила във всяко поколение на своите ученици.

Затова човек не може просто така да заяви, че към него е снизходило озарение и той е станал кабалист – такова не се случва.

За да станеш кабалист, трябва да бъдеш много дълбоко и тясно свързан с учител, точно следвайки неговите съвети в процеса на обучение „от уста в уста” (пе ел пе). Това обучение коренно се отличава от обикновената форма на предаване на знания. То е основано на създаването на общи с Учителя духовни съсъди/келим.

Ако правиш всичко, за да се слееш с учителя, то с времето в теб се прелива онова, което той притежава. И това зависи не от знанията или някакви особени отличия, а само от степента на съединение с Учителя.

Обаче този път важи за единици (избрани личности „яхидей сгула”). А в нашето поколение всички трябва да познаят Твореца и да разкрият висшия свят – всеки в частност и цялото човечество заедно. Но всички не могат да бъдат свързани чрез такава тясна връзка с учителя.

Затова сега подходът е друг: учителят-кабалист, получил разкритие от своя учител, известен кабалист, обучава всички желаещи. Доколкото всеки желаещ е способен да чуе, че трябва да се приближи, съедини и слее с учителя, разбирайки това и съгласявайки се с него, дотолкова той напредва.

Тази наука не се предава по наследство, не се получава чрез ума, а буквално се прелива в ученика за сметка на вътрешната връзка с учителя.

Нашето поколение първо се развива по този път. Едни ученици са по-близки до учителя, други са по-далеч, но постепенно напредват всички.

Как да познаеш кабалиста? – Кабалистът учи на разкриването на Твореца, опирайки се на първоизточниците, получени от своя учител. Той обяснява как да се развият желанията/келим, в които се разкрива Творецът, защото кабала е наука за разкриването на Твореца от човека в този свят.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[30028]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

В момента, в който свише те доведат в групата – веднага започни, с нейна помощ, да издигаш важността на целта, за да увеличиш онова, което ти е дадено изначално като първа искра.

Тъй като само благодарение на важността, ти преодоляваш лъжата и постигаш истината.

А ако не получиш важността от групата – или ще се върнеш обратно към лъжата, или ще седиш и ще бездействаш, самоизяждайки се, без да можеш да си отидеш.

Но, да напредваш  по пътя на истината е възможно само, получавайки впечатление за важността на целта, от обкръжението. Според степента на тази важност, ти ще си готов да търпиш твоето его да страда, а истината – да расте. Тъй като това е много болезнено.

А освен това, групата ще ти помогне да разбереш, че само чрез молитва е възможно да постигнеш нещо. Молитвата – това е молба за промяна на желанието от получаване на отдаване, от разделяне и ненавист – към обединение и любов.

Помня, че веднъж се разхождахме с Рабаш в гората около Бен Шемен. Аз му разказвах за всички свои проблеми и около десет минути се възмущавах и крещях, а той слушаше спокойно и накрая, изведнъж каза: „Но защо не (Го) помоли?“

На нас не ни достига тази молба – „Защо не помоли?“ Тъй като нашата природа не ни позволява да стигнем до нея, не ни дава да помолим.

Това не се вмества в нашия разум и сърце, че ние да трябва само да организираме молбата за поправяне. И хората се измъчват месеци и години, и не са в състояние да се помолят – да издигнат МА“Н…

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 16.12.2010

[29967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Казано е: ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Това изречение съдържа целия маршрут на моите вътрешни промени, поправяния.

Аз имам не обикновено желание, а лошо желание. Защо? Защото то не е насочено към Твореца. Не намирам важност в отдаването.

Но действително ли това да не съм отдаващ е лошо в моите очи? Ето да съм получаващ – за мен е добро. А отдаването, обратно, извиква безпокойство в мен. Какво да правя?

Не трябва да се променя светът, нали светът – това съм аз. А трябва да се изменят моите собствени ценности.

Сега ценя възможността да получавам. В това е целият ми живот, моето кредо, инстинктивният и рационалният подход към всяка работа. А по-нататък ми е необходимо да осъществявам вътрешното преобръщане, да пренеса важността на отдаването вместо получаването.

По такъв начин аз се уподобявам на Твореца, устремявам се, приближавам се към Него, замислям се за това, как да Му отдам, превръщам себе си в съсъд за получаване на Неговите блага: както аз на Него, така и Той на мен.

За това ни е дадена Тора, в качеството на подправка, тоест науката кабала, която в крайна сметка, позволява да се измени порядъка на приоритетите, като поставя на първо място отдаването, а не получаването.

Разбира се, ние не можем и да помислим за нещо подобно, ние се отблъскваме от това с ръце и крака. Даже имайки тази възможност, бихме я заобиколили с километри настрана.

А затова като помощ са ни предоставили обкръжението. Сред нещастните малки егоисти Творецът създава общество, което води разговори за отдаване и любов към ближния. Защо само разговори? Защото всичко останало е предоставено на човека.

Той сам трябва да започне да гледа на другарите по друг начин, да не ги принуждава към отдаване, а да променя отношението към тях. Външно те и така ще си останат ”оратори”, но всеки има възможност да съгледа в тях величието, отдаването, любовта към ближния, единството на сърцата.

Всеки е свободен да види в групата това, което той иска. Ако човек разбира, че това е неговият шанс, тогава ”разговорите” на другарите приема като най-важното в живота, като висша ценност. И внезапно обкръжението започва да му въздейства, да го напълва с осъзнаване на важността на Твореца, на отдаването.

Престореното начало донася реални плодове и човек извиква върху себе си поправящата сила на Тора, на светлината. Целият този процес е в неговите ръце, той не се нуждае от нищо: Творецът го е обезпечил с желанието и е довел в група, а всичко останало той изгражда сам, никой не е в плен.

Всичко зависи от отношението. Някои се отнасят към групата от позициите на егоистичната изгода, а други ”си спечелват” чрез нея осъзнаването на важността на отдаването. Между тези две възможности има още много междинни варианти.

Тук е заложен свободният избор на човека: приема ли той групата като средство за издигане на Твореца в своите очи?

От урок по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако приема желанията на другите като мои собствени, не означава ли това, че заедно с всичките техни наслаждения, получавам също и цялото им страдание, за цялото човечество? Аз идвам, за да получа неземно наслаждение, но защо получавам и допълнително страдание?

Отговор: Ти не получаваш страданието на другите, а техните желания. Как може да изпиташ удоволствие от това да напълниш желанията на другите, ако те не са празни преди това? Трябва да почувстваш празнотата им.

Разбира се, не е приятно да имаш празни желания. Но, ако ти ги придобиваш с цел да ги напълниш, тогава си щастлив, че са празни! Това означава, че имаш възможността да ги напълниш! Това е като една майка, която се радва, че е приготвила толкова много храна, и нейното гладно дете яде добре от нея.

Затова, тук няма никакво страдание, а само наслаждение! Сякаш пред теб има вкусно ядене и ти пробуждаш апетита в себе си преди да ядеш. В крайна сметка, това е единственото нещо, което ти липсва, за да го получиш.

Светлината е в абсолютен покой и ние сме в океан от светлина. Колкото повече получаваш от другите празни съсъди или желания, толкова повече ти ще можеш да ги запълниш със светлината и цялото това наслаждение ще бъде твое! На това ни учи науката кабала. Тя е „мъдростта на получаване” или напълване.

Ти си като майка, която има 7 милиарда гладни бебета и достатъчно мляко за всяко от тях – цялата светлина на Безкрайността. Можеш ли да си представиш само какво наслаждение е това?!

От урока по статията „Свобода на волята”, 17.12.2010

[30048]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

В поетичен, дружелюбен маниер кабалистите ни разказват за духовния свят.

Но този разказ е основан на знанията им за висшата природа, – съвършената и вечната. И нейният главен закон – това е законът за връзката на Твореца с творението – законът за взаимното поръчителство.

Но в него не става въпрос за Твореца, и за това, че той е добър и творящ добро, за това, че няма никого, освен Него. В него също така не се говори за Неговото отношение към творенията и връзката между Него и творенията.

Този закон се изразява като закон за сливането, от което произтича отношението между творенията, проявяващо се в безкомпромисната и принудителна форма на взаимното поръчителство.

Този велик закон, в който се говори за всички връзки в системата на душите, много точно създадена от Твореца, ни се разкрива постепенно – подобно на възрастните, които постепенно разкриват света на децата, меко и нежно отнасяйки се към тях, докато те не влязат в самостоятелния живот.

Така природата, Творецът се отнася към всеки човек и към цялото човечество, тъй като, съгласно Програмата на Природата, ние трябва да “отгледаме“ и да реализираме върху себе си  закона за поръчителството.

Реализацията на закона става поетапно, отвътре навън: отначало в по-вътрешна група, а след това се разпространява на дълбочина и ширина, докато взаимното поръчителство, като закон на единната система, не започне да управлява цялата действителност. Което и ще бъде краят на поправянето.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Ако ние искаме да предизвикаме добри промени в света, не по законодателен начин, не насилствено, а на практика, то тези промени трябва да станат в човешкото съзнание.

Трябва да доведем до знанието на  всички за това, какво говори науката кабала за човека и за неговото преобразяване по собствен избор и чрез реални методи.

Ние разширяваме групите и външното разпространение, но ключът към успеха се състои във всеобщата вътрешна взаимовръзка.

Ние представляваме определена част от човечеството, която е свързана с всички останали части. И затова обединението, което ние постигаме помежду си, ще се разлее, както светлината, по каналите за връзка – без наше знание, и без знанието на останалите.

Тогава хората просто и естествено ще почувстват, че в нас живее силата на единството. И това ще бъде правилното разпространение.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26017]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Моите чувства и духовни преживявания се отразяват на реалността, която виждам. Означава ли това, че по външното аз мога да съдя за вътрешното?

Отговор: Съвсем не. Казано е, че “светът живее както е установено“. В материалния свят аз имам различни състояния и взаимоотношения, повече или по-малко приятни, но аз изобщо не смятам да им слагам духовни етикети.

Над всички събития в моя материален живот аз трябва постоянно да се придържам към духовната цел. Дори и ако Творецът ми устрои нещо много ужасно, аз не бива да отпускам тази хватка.

Аз не знам поради какво и защо всичко се случва именно по този начин. Тъй като съм свързан с другите души, събития и състояния, за които нямам понятие. Сега аз нямам усещане за цялата система, което би ми позволила да разследвам това.

Глупаво е да се мисли, че можем да проследим връзката между духовното и материалното. Защото ние не разбираме нито едното, нито другото.

Аз нямам никакви инструменти за изследване: нито разум , нито усет, нито възприемане. Не виждам пред себе си висшата система/свят, низшата система/свят и връзките между тях/световете.

Всичко това е все още далеч от мен. Не го постигам дори и на първите духовни степени. Тъй като те са основани на себеотрицанието, там аз не мога да разкрия нищо, а и не желая нищо друго, освен да се включа във висшето.

Какво друго имам, освен егоизма? И какво трябва да постигна освен отдаване? А за това аз трябва да анулирам своето его и да провеждам  вътрешна работа в групата с другарите.

Ние изграждаме вътрешно единство, стремейки се да придобием обща сила, намираща се вътре във всеки поотделно и принадлежаща на всички.

И нима вместо това, аз ще започна да градя догадки за тайния духовен смисъл на моите болести, банкови проблеми, семейни неуредици и конфликти с началника? Това просто е глупаво. Аз още изобщо не съм готов  за подобни разчети. Така че, новият компютър е просто “куп желязо“ докато не го включа, не установя операционната система, не инсталирам нужните програми и не внеса в тях необходимите данни.

Само тогава, когато се запозная с инсталираните програми и заредената информация, аз ще мога да пристъпя към работа.

Засега ние нямаме келим, “компютър“, а да не говорим за “софтуеър“. Затова още не сме в състояние да съдим за вътрешното по външното.

От урока по статията на Рабаш, 04.11.2010

[25885]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Устремявайки се направо към Твореца, ние изучаваме Тора – с други думи, изучаваме действието на светлината, която ни поправя.

Казано е за това: „по действията Ти ще Те познаем”. Обучавайки се на действията на Твореца, ние започваме да Го разбираме, да Го постигаме и благодарение на това постигаме сливането с Него.

Да се занимаваш с Тора означава да изучаваш това, което прави с нас светлината. В крайна сметка, при четенето човек веднага трябва да почувства как светлината осъществява промените в него.

От всяка дума, от всяка буква излиза преобразяване. Защото  буквите – това са символи на духовните свойства, изградени от кабалистите, и, четейки ги, човек вижда как действат те в него, поправяйки го от получаване на отдаване.

С всяка дума човек забелязва промяна в себе си. Така му се разкриват действията на Твореца, и от тези действия се разкрива самият Творец.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 16.12.2010

[29935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: За какво ние трябва да поръчителстваме един пред друг?

Отговор: Има в живота трудни ситуации, когато оставаш без пари и приятели, и няма към кого да се обърнеш за помощ.

Опитай се да си представиш, че си безпомощен и напълно зависиш от другите – както миньорите, затрупани под земята. Ако там, отгоре, не се погрижат за теб – то свършено е с теб.

Ето какво трябва да чувстваме – отчаяна зависимост от другарите. Без тях няма да преживеем, без тях няма да достигнем целта, без тях ние просто няма да се изхраним. Работата опира вече до материалния, животинския страх, който заставя човека да цени поръчителството.

На нас ни се разкрива система, в която ние тотално зависим един от друг. За какво поръчителстваме? За кислород, за всичко, което е необходимо за живота.

Това усещане зависи от това, доколко всеки се старае да го разкрие. А после, издигайки се по духовните стъпала, ние ще усетим тази зависимост до мозъка на костите, до всеки дъх – като водолазите, които са останали с последната кислородна бутилка и дишат през една тръбичка, предавайки си я един на друг.

Това е и поръчителството. Защото ние сме точно така „свързани” в една душа, само дето за сега не го виждаме. Но постепенно Творецът ни открива реалното състояние на нещата – сваля скриването.

От урока по статията „Поръчителство““, 17.10.2010

[24589]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→