Само допреди 40 години разводът беше срамно явление, а днес в това няма нищо необичайно. Хората не разбират за какво е нужно да се бракосъчетават, да раждат деца, да продължават поколението, започват да се питат защо изобщо живеят!

И докато не се намери отговор на този въпрос – всичко останало човекът намира за ненужно: и семейството, и децата. Ще си живея сам самичък, колкото се може по-комфортно, а това, което ще става по нататък – не ме вълнува. Ето така нашето его днес се отнася към живота.

Но ако аз разкрия високата цел – откриването на още един свят, на още едно вечно измерение и то тук и сега, дори и това да изисква от мен отговорности, определена обвързаност, да отменя себе си, така че да постигна тази цел, – нейната важност ще ме застави да създам семейство.

И тогава аз вземам за себе си жена, избирайки я не в съответствие със своите животински инстинкти, а търся за себе си духовен партньор! Моята жена през цялото време ще бъде редом с мен и ще стане за мен индикатор, около който и в светлината на който аз ще знам дали не съм се отклонил от пътя.

И тогава ние наистина ще постигнем целта, заради която на нас няма да ни се налага просто да се търпим един друг, – а ще бъдем свързани заедно не заради дома, децата и съвместното съжителство, както е било по-рано, а заради духовната цел.

И двамата ще отменим своето „Аз”, ще се постараем да се снижим един пред друг, ще съхраняваме и пазим духовната част на всеки от нас, така че чрез тях да се съединим в едно. Ето това се казва: „Мъжът, жената и Шхина (Твореца) помежду им.”

Ще говорим един на друг чрез Твореца, – тъй като ние не сме сами, – Той винаги се намира между нас. И затова аз гледам на своята жена чрез Твореца, тоест виждам двамата: Твореца и нея. По същият начин и тя ще вижда Твореца и мен.

Ако ние не отчетем този трети фактор, ако не съставим този триъгълник: мъжът, жената и целта, – то ние не ще успеем да живеем заедно . На животинско ниво това е възможно, но на равнище „човек” – не!

Аз не бих успял да видя Твореца, ако чрез Него не гледам на своя мъж/жена.

Първоначално ние сме били две частите на едната обща душа: Адам и Хава (Ева). И сега трябва да се върнем към същия строеж, макар че Змията, нашето огромно его,  ни разделя. Ние трябва да поправим тази „змия”, – и на нейното място – между нас да открием Твореца.

Въпрос: Така, значи не си струва да чакам „рицаря на бял кон”, а трябва да търся Твореца?

Отговор: Твореца – преди всичко. А вече след това – този, който според теб може да Го възпроизведе.

Из беседата „За женствеността“, с моята по-малка дъщеря Рахел Лайтман, 14.12.2010

[30406]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Кабалистите пишат за различни състояния на нашите души – състояния, които те самите са преминали .

Важно е до каква степен ние искаме да си представим тези състояния, да ги отъждествим със себе си.

Всички те са свидетелства за това, как ние доставяме ответно удоволствие на Твореца и благодарение на този стремеж, разкриваме същото действие от Негова страна. Така ние встъпваме в сливане с Твореца: Той към човека, а човека към Него.

За тези състояния ни разказват кабалистите. Колкото повече ние се стремим към тях, толкова по-силно въздейства оттам силата на светлината, която ни приближава към състоянията на сливане и ни въвежда в тях.

И така през целия път. Не само сега, когато ние само се готвим за реално влизане в тези състояния на взаимовръзки, но и после, когато ние по-добре ще усещаме духовните действия.

Така или иначе, само нашият стремеж, само издигането на МАН, молитвата за все по-високи състояния на взаимно отдаване, за разкриване на любовта, ще ни помогне стъпка по стъпка да се изкачим на новите стъпала.

До края на поправянето душата трябва да се ръководи от този подход. Само такава работа ще ни придвижва напред.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 21.12.2010

[30378]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Кой е този нисш, който издига МА”Н?

Отговор: Нисшият, това са разбитите души. „Разбити” означава, че разкриват как не могат да се съединят помежду си, да постигнат единението, което е съществувало преди разбиването.

Откъде знаят как е било преди разбиването? С помощта на всевъзможни средства, те възбуждат в себе си това желание, потребността от единение.

Вътре в нас се намират всички решимот (информационните гени) от разбиването, наречени „седем решимот” или „седем светлини”.

Ако искаме да се съединим помежду си и да работим над това в група, осъществявайки различни действия по обединението, тогава пробуждаме в себе си тези решимот и усещаме липсата на единение. А как да се съединим?

По време на учене, свише идва светлината и ни въздейства. Ние също извършваме всевъзможни действия и светлината, заедно с нашите действия, пробужда в нас решимот от разбиването. Тогава разбираме в разума и малко в усещанията, че трябва да се съединим.

Когато в нас възникне макар и слабо желание за съединяване, това е разултат от въздействието на светлината, защото то не може да възникне от само себе си. Тогава започваме да търсим начини да се съединим.

Ние мислим, че сме способни да се обединим направо, правим всевъзможни действия – организираме конгреси, вечери на единството, другарски събрания, и накрая стигаме до разбиване, разочарование и криза.

Но това не е криза, а разкриване на разбиването, само че отдолу нагоре. Разкриването на недостигащото единение е добро състояние, защото по-рано, ти също си бил разбит, само че не си го разкрил.

Сега, когато си установил в себе си желание, потребност от единение, ти имаш възможност да започнеш да формираш от него МА”Н, защото само усещането за желание не е достатъчно.

Трябва да работиш с това желание заедно с групата, да се стараеш да се съединиш с другарите – да обработиш разкрилото се в теб желание. Защото се е разкрило само усещането, че не сме способни да се съединим.

Но това не е достатъчно. Твоето желание трябва да е отправено към висшия, към отдаването, към съединяването между нас – за да се разкрие духовното, Твореца, общото свойство отдаване.

Работейки все повече и повече върху това, в резултат на въздействието на светлината, ние внезапно започваме да разкриваме във вътрешността на нашите действия, опитите за съединяване – че не сме способни на това и трябва да помолим Висшия.

И също така, желаейки да помолим Висшия и обръщайки се към Него, ние установяваме, че Той ни трябва не само, за да ни съедини, а започваме на усещаме, че правим това именно за Него.

Обединяваме се помежду си не за себе си, а за да се съединим с Него – и с това да Му доставим удоволствие.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 05.12.2010

[28775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо в ТЕС (ч.8, т.29) е казано, че нисшият поправя висшия? Какво се има предвид?

Отговор: Нисшият (света Ацилут) поправя висшия (света Некудим). Защото светът Некудим се е разбил, вместо да постигне пълното поправяне.

Тъй като е необходимо да се разкрие злото начало – егото, както е казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне”, а в света Некудим, то не се е разкрило, затова се разкрива по време на разбиването и тогава може да бъде изграден света Ацилут – „Тора за поправянето”.

Целият свят Ацилут, целият му апарат – Атик, Арих Анпин, Аба ве-Има, З”А по отношение на света Ацилут се нарича система на „Тора”, която носи светлината, връщаща към източника на доброто, душите, издигащи се в Малхут.

Затова, след разбиването на света Некудим, нисшият поправя висшия. Така и ние, в нашите души, в частиците от разбиването на общата душа Адам Ришон, също поправяме тялото на разбилия се Адам, защото именно ние – оцелелите части на тази система, трябва да я поправим. Адам Ришон, висшият спрямо нас се е разбил и ние нисшите го поправяме.

В нашия свят става същото. Следващото поколение ще трябва да поправи грешките, направени от предишното поколение.

Това, което са направили родителите, го поправят децата – отначало с тяхна помощ, а после се издигат по-високо, вземат всичко, което е останало непоправено от родителите и продължават поправянето. С други думи, децата поправят родителите си – поправят това, което разкриват родителите.

Както е в света Ацилут – от една страна нисшият поправя висшия, а от друга – висшият дава инструментите, за да поправи себе си.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 21.12.2010

[30399]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга «Зоар». Предисловие, Статия „Ключалка и ключ“, п.44: „На тези порти има ключалка  и едно тясно място, за да се постави ключ в него …”

Преди всичко, ние трябва да открием  ключа и ключалката. Какво представляват? Къде се намират? Какво да направим, за да си „паснат”? Защото „да сложиш ключа в ключалката“, значи да създадеш връзка между противоположности, постигайки подобие на свойствата.

И накрая, как да отворим ключалката? Как да завъртим ключа в нея? „Завъртаме“ ли себе си във висшето, за да се уподобим на него? Или всичко това изобщо не са наши действия, а негови? Дали трябва само да ги предизвикаме, да ги инициираме?

Човек постепенно си изяснява тези въпроси. Ключалката и ключът са защитен механизъм, който ни приспособява към системата на света Ацилут, към Арих Анпин.

Той се дели на две части: горна и долна. Горната е скрита, а долната се открива на нисшия. Ние нямаме пряка връзка с него и се обръщаме към Бина, която е излязла навън, ставайки проводник на висшето управление.

«Зоар» много разказва за това, защото ние трябва да пробуждаме върху себе си светлините, които да проявят в нас механизъм, съответстващ на долната част на Арих Анпин.

Нашата задача е отново и отново да предоставяме возможност на висшето, за да работи над нас и да ни придава все по-съвършени форми.

В крайна сметка, трябва да приемем  законите на системата, която е свързана с нас, да се снишим и постигнем съответствие с нея.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 21.12.2010

[30371]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи: човек трябва да се съгласи и да пожелае въздействието на висшето върху него?

Отговор: Създадени сме от желание да се насладим и всички действия по поправянето на това желание се извършват от светлината.

Светлината поправя келим/желанията, подрежда ги, кара ги да усещат пропаст между тях и светлините, разрив между стъпалата, усещане за недостатъчно напълване. Светлината възбужда, разтърсва кли/желанието.

Оказва се, че трябва единствено да принудя светлината да се прояви, да работи върху мен. Това е единственото ми действие. Така именно ускорявам своето развитие.

Така или иначе светлините работят като все повече въздействат на решимот (информационните данни) и тогава решимот  излизат от укритията си и се реализират с определена скорост, наречена „беито” (когато им дойде времето).

Когато извършвам специфични действия – в групата, в изучаването, в своята вътрешна работа, в търсенето, пробуждам светлините, принуждавайки ги да ми въздействат с по-голяма сила и скорост. Но нищо повече.

Принципно, всичко произлиза от светлината. Мога единствено да ускоря нейното въздействие върху намиращите се в мен решимот и това развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето). В това се състои цялата ни работа.

Но това може да се случи единствено при условие, че вместо да напредвам по дълъг и тежък път, когато светлината ми въздейства, носейки ми всевъзможни страдания, от които съм принуден да бягам, постепенно осъзнавайки тяхната цел, аз мога да пробудя светлината да ми въздейства по-силно, ако се съглася с всички неприятни и страшни явления, които тя ми носи.

Нека тя извърши всичко това, аз искам да се издигна над него, използвайки силата на обкръжението. Получавам от обкръжението сила да бъда над страданията.Тогава, ако се подготвям по този начин, висшата светлина ще може да ми въздейства и да напредвам в развитието си.

От урока „Учение за Десетте Сфирот““, 21.12.2010

[30388]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Казвал сте, че колкото повече се приближавам към Твореца, толкова по-силно Го ненавиждам, защото е противоположното на мен свойство отдаване.

И в същото време, все повече се отделям от себе си, и ми става по-тежко. Как да се разреши този проблем?

Отговор: Решението е в това, да се издигне важността на сливането с Твореца. И тогава, ако променя ценностната си система и най-важно за мен става сливането, изведнъж започвам да се преобразявам, както зародишът се обръща надолу с главата преди раждането.

Изведнъж започвам да разкривам, че именно тази противоположност – ненавистта, отхвърлянето, отделянето са новите и правилни келим/желания за любов и сливане. Иначе в какво ще видя любовта?…

Колко години съм вървял към Теб? Колко върхове и падения съм преодолял, за да Те постигна?. С това се измерва любовта.

Затова, ако започна да разбирам, че целта е сливането, то от тази точка на сливане започвам да гледам на всички несгоди, разочарования и трудности по пътя, на цялата предишна тежест, на всички пречки, като на келим, без които е невъзможно да се постигне любов и сливане.

Именно това се разкрива по пътя, защото сега в нас няма нито грам кли/желание за връзка с Твореца. Ти не си усетил никаква трудност да се приближиш към Него. Това все още ни предстои да разкрием.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 20.12.2010

[30287]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли някаква индикация, че нисшите са се подготвили правилно за действията на висшето?

Отговор: В духовното има две противоположни свойства, които се съединяват заедно. А ние  не сме способни да възприемем това в нашия земен разум.

Защото нашият разум е устроен така, че възприема всичко само от гледна точка на този свят, той работи само вътре в егото и аз разбирам, усещам и действам само с това, което получавам в егото си.

А с две форми, с две мнения, с две противоположни сили,  засега не мога да работя. Затова, винаги оставам в състояние на неразбиране на ставащото. Включително и в нашия свят.

Макар, че в нашия свят се намираме в едно малко его, желаещо да се напълни – и нищо повече, нас ни управляват силите на отдаването. По тази причина, също не разбираме как работи този свят.

Защо не го познавам? Защото не мога да взема впредвид другата сила, действаща в него. Тази сила е скрита от мен и нейните свойства са ми противоположни. И едновременно с това, тя въздейства върху мен, предизвиквайки обратни реакции, принуждавайки ме да й отговоря с действие.

Аз не разпознавам, не осъзнавам  тази втора половина от нашата реалност, в която действа висшата сила, силата на отдаването и не мога да се съобразявам с нея. Затова, през цялото време ми липсва разбиране, знание, осъзнаване. Ипо тази причина, действията, които извършва висшия над нисшия и реакциите на нисшия на въздействието на висшия, са неразбираеми за нас. Какъв висш и какъв нисш?  Всичко е скрито.

И така, ако говорим за висшата система, в нея силата на получаващия и силата на Отдаващия са свързани заедно, допълват се и работят заедно в комплект, в едно съединение, за да получават заради отдаването. Те зависят и се нуждаят една от друга.

А в нашия свят, ние се намираме само в една сила – егоистичната. И дори, когато говорим за втора сила, то тя не се съединява в нас със силата на получаването – те не могат да работят заедно. Отдаването е противоположно. И в това е целия проблем на нашия свят.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 21.12.2010

[30395]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кога в света ще настане мир и навсякъде ще има едно и също ниво на живот? Сега хората се преместват по целия свят в търсене на работа – а тогава всеки човек ще може да остане в родината си и там да живее достойно?

Отговор: Когато в света настане мир – светът ще изчезне… Защото „свят” (олам) означава „скриване” – а него повече няма да го има, всички ще се издигнат към усещането за света на Безкрайността. Нашето сегашно усещане за реалността ще изчезне.

Но докато  сме в процес на поправяне и усещаме себе си намиращи се в „света”, в скриване, в непоправена действителност, то остават различия в жизненото ниво на хората. Защото нашият свят  е проекция на висшия свят.

В степента, в която предизвикваме поправяния във висшия свят, сливания със светлината (зивугим) – и в този свят съответно ще се усещат последствията: страдания или радост.

Ако  предизвикваме само положителни процеси, само изяснявания в света Ацилут,  и процесът на поправяне  работи като поправен часовник, тогава ще се чувстваме добре и в нашия свят.

Но ние, все още не сме завършили поправянето, и затова този свят засега съществува в нашето възприятие и не всички негови части са равни.

А когато в света се установи мир, аз мисля, че човек вече няма да чувства такава зависимост от мястото на живеене. Светът ще бъде толкова обединен, всички в една мисъл, допълвайки се един друг, че всеки ще може да намери кое място му подхожда най-добре съгласно висшите духовни сили, действащи по различните части на земното кълбо.

Защото земното кълбо е следствие от влиянието на висшите сили. Аз изведнъж ще почувствам кое място е най-добро за мен и ще отида да живея там, защото то  ще подхожда точно на корена на моята душа съгласно духовната география.

Във времето, движението и пространството, аз ще извършвам само такива действия, към каквито ме насочва висшата сила, водеща моето поправяне. Това се нарича мир и съвършенство.

Когато  се приближим към духовното поправяне, няма вече да са ни необходими никакви войни за територии! Всеки ще почувства къде му е удобно и хубаво да се намира!

Всички граници ще изчезнат и човек ще живее съгласно корена на своята душа, точно като електронът в електрическото поле, който се стреми към мястото на своето равновесие.

От урока по статията „Мир в света“, 20.12.2010

[30318]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предговор. „Буквите на раби Амнон Саба“, п.34: „Буквата заин се пише във вид на юд над вав.“

Казано е: „Доблестната жена  е  венец  за своя мъж“, защото тя се включва в мъжкия свят, тоест вав, и тогава става венец на главата му.““

Всяка буква е сбор от множество свойства и състояния, през които преминава човек, докато не прояви буквата в себе си и не започне да работи с нея. Заин (ז) е седмата буква от азбуката, „венецът на главата на праведника“, „доблестната жена“, юд (י) над вав (ו).

Представете си, че сте на мястото на царската дъщеря, която наблюдава двама герои, сражаващи се за правото да станат неин съпруг. Какво ще почувства тя, наблюдавайки ги? В този момент, всъщност, се решава нейната съдба. Някой интересува ли се, кого от тях тя обича, и дали въобще обича някого? Не. Победителят ще стане неин мъж за цял живот – това е.

Как се чувства човек с непоправени свойства в такава ситуация? Как се отнася към ставащото? А едновременно с това, той трябва да се поправи до такава степен, че накрая изцяло да заобича победителя. Как да го направи? Как да се „влюби” в своя избранник само, защото той е победил?

Затова трябва да се издигнем във вяра над знанието, над егоистичните чувства, над личното отношение и безрезервно да заобичаме този, който е по близо до Твореца. Ето какво трябва да постигне Малхут.  С други думи, човек  трябва така да се поправи, че да се съгласи с изхода на сражението.

Вероятно, този пример ще ни помогне да си представим, да почувстваме, как поправяме себе си в свойството на буквата зайн. Човек трябва до такава степен да се издигне над своите лични усещания, че неговата любов към победителя да бъде абсолютна.

От една страна, царската дъщеря не си избира мъж, а от друга – той ще стане за нея любим съпруг за цял живот.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 19.12.2010

[30175]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→