Природата няма да я спасят всичките наши опити да я съхраним и да поправим екологията.

Ще помогне само светлината, връщаща към източника – това е тази сила, която не ни достига, за да уравновеси човека във всеки от нас и да го върне към хармония с природата, която се нарича ”Елоким”, Творец.

И същата тази сила, която идва, за да ни направи подобни на Твореца – ще приведе в равновесие и неживата, растителната и животинската част в нас. Ние ще започнем да използваме правилно природата, само в необходимото количество, защото ще чувстваме, че не ни е необходимо повече!

Моето животинско тяло ще се чувства като определено на животно, а човекът в мен – като определен на човек! За това е казано: ”И човека, и животното спасява Творецът” – двамата спасява Той, а не аз!

Аз не зная до какви материални действия ще доведе това – може би ще изгорим още много гори, кой знае?!

Необходимо ни е да дадем на светлината, връщаща към източника, да действа, да използваме това средство. Нали то идва от висшето ниво и ще приведе в равновесие всичките части на природата, организирайки ги по своето подобие.

Не се опитвайте да разсъдите всичко със своя ум, а дайте да работи висшата сила, поканете я, искайте тя да направи това. Наистина, откъде ние самите можем да знаем какъв трябва да е поправеният свят?

От урок по статията ”Мир в света”, 21.12.2010

[30413]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Раби Шимон ”плаче” (сълзите са символ на малкото състояние/”катнут”) сякаш не разбирайки, как може тази огромна светлина, разкрита от него, заедно с 10-ма свои ученици, да я проведе към нас, за да може душите, започвайки от нашето поколение да я използват.

И тогава той открива, че е възможно да направи това с помощта на своя ученик, раби Аба. Той обяснява, че раби Аба е умеел да разкрива тайните ”скрито”, защото притежавал специална душа ”от околната светлина”. И затова чрез него, чрез околната светлина ние можем да получим всички поправяния.

И въобще всички поправяния, които получаваме, идват само чрез книгата „Зоар”, тоест чрез раби Шимон и раби Аба, чрез околната светлина. А източникът на всички останали кабалистични книги е също „Зоар”, всички те, са написани на основата му.

Без Зоар нито един кабалист, живял по времето след написването му, не би могъл да разкрие духовното и да създаде нито една книга. Той не би могъл да се присъедини към светлината, тъй като „Зоар” – това е неговият източник.

А когато кабалистите вече достигат постиженията чрез Зоар, тогава те започват да пишат сами, както се е случило с кабалистите от всички поколения: Ари, Рамбам, РАШИ, Агра и други. Но всички те са имали един източник. Разбира се, не става дума за тези, които са били до Рашби: за Авраам или Моше – това са части на висшата система.

Но ние нямаме друг източник за разкриване освен „Зоар”. Затова Баал аСулам пише за това, как ние трябва да бъдем благодарни на такава душа като Рашби, тъй като без него светлината не би дошла до нас и ние бихме останали отрязани от цялата висша система.

От урок по статията ”Слугинята , наследяваща своята господарка”, 14.12.2010

[30363]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За разлика от всевъзможните религии, мистики и вярвания, кабалистичният метод променя природата на човека с помощта на висшата светлина.

В нас е средството, но ние сме много ограничени, защото работим без желанието и съгласието на обществото, препятствани от цялото човечество. Егоизмът ни постоянно се пробужда и ни пречи: колкото повече напредваме, толкова по-ужасен той става.

Ние ставаме все по-умни, все повече знаем, разбираме и чувстваме, но заедно с това, изпитваме сериозни пречки във вид на отблъскване един от друг. Това доказва, че ние действително се занимаваме с изменение на своята природа.

В този процес ние над нищо не властваме – всичко управлява Творецът. А връзката с него, ние можем да установим, само при условие, че желаем да придобием келим на отдаването, както Него. Този келим е като телефон – с който можем да се свържем с Него.

Но този телефон не работи автоматично – необходимо е предварително да се сдобием с него. Как? – Действайки чрез групата. Ти трябва да заработиш с групата и ако тя ти даде „енергия”, то ти ще си поговориш с Твореца, иначе – не.

По този път ни чакат много препятствия. Аз трябва да задействам другарите и да получа от тях въодушевление, отменяйки себе си. Въодушевен от важността на Твореца и групата, аз трябва да пожелая да им доставя удоволствие, а за да изпълня това е нужно да помоля Твореца за сили. Ясно е че това е нереално. Как е възможно това?

За да напреднеш наистина, е необходимо едно: важността на обкръжението ти. Заслужава си даже да се установи дежурство и по списък да се грижим за това. Тази работа трябва да ние напълно ясна и разбираема, а без нея няма шанс да постигнем нещо.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 26.11.2010

[28566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако със сила нахлуваме в природата, опитвайки се да я „поправим”, съгласно собственото си разбиране, никога няма да се получи нищо добро. Защото не ни е известно кое е вредно, а кое – полезно и каква крайна форма като резултат трябва да се разкрие.

Ясно е само едно – светът изцяло зависи от поправянето на човека, а човек трябва да поправи себе си. Ако той не се поправя, то около себе си вижда такъв непоправен свят. Но ако вместо да поправи себе си, той започва да поправя околния свят – той прави още по-лошо.

Отвън, в неживата, растителна и животинска природа – няма какво да се поправя! Тя трябва да остане такава, каквато е, а единственото, което ние можем да поправим – това е човека вътре в нас. Затова няма какво да оценяваме кое е полезно и кое вредно – ако ме бият по някакъв начин, за да ме поправят по пътя – значи трябва да приема тези проблеми, като помощ.

Защото сметката се води  само спрямо човека. Цялата природа би се намирала в равновесие, ако не беше ти. А за да те придвижи теб, тя излиза от равновесие и ти започваш да чувстваш това.

Тъй като цялата заобикаляща те  природа – това са твоите външни желания, които  засега не можеш да поправиш – в кабала тези външни нива се наричат „дрехи” и „дом” („левуш” и „ейхал”). Ти не искаш да ги поправяш и те ще ти причиняват неприятности.

А ако решиш да ги поправяш директно, вместо поправяне на вътрешните си желания: да унищожаваш някакви мухи или зверове, опитвайки се по този начин да направиш света по-добър, това ще те доведе до двойна катастрофа: и на материално, и на духовно ниво.

Не само че вътрешно ще продължаваш да страдаш, но и от външните „поправяния” на онова, което изобщо не е трябвало да пипаш, също ще страдаш – във външната форма.

Всяко най-вредно нещо на света има своя смисъл и трябва да съществува. Ако искаш да я поправиш – моля, поправяй себе си вътрешно!

Баал а-Сулам е викал преди Втората световна война, че ни чака катастрофа, и е призовавал към поправяне, но  – никой не го послушал. И всички, които са останали в Полша, се се оказали в концлагерите… Но ние и сега все още не слушаме предупрежденията.

От урока по статията „Мир  в света“, 22.12.2010

[30516]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво чувства висшия, когато се принизява, умалявайки себе си заради нисшия? Страда ли той от това?

Отговор: Не, той не страда, а обратно, готов е да се спусне, за да помогне на нисшия. Висшият се прониква от неговите беди – това е и спускането.

В нашия свят аз влизам в асансьора и слизам на първия етаж. А в духовния получавам съвсем друг разум, друго чувство – в съответствие с ниския етаж. Както се казва, променяш мястото – променяш облика.

Всяко духовно движение – това е смяна на формата: променя се екранът (масах), променя се желанието. Затова, спускайки се към нисшия, висшият става подобен на него. Той се облича в нисшия, изглежда като нисшия и само вътрешно съхранява своето истинско ниво – степента, на която може да се издигне.

Да умалиш себе си в духовното съвсем не е просто. За това е необходимо да си много силен, тъй като ти ”разваляш” себе си, приемаш допълнителни дефекти, голямо желание, към което се простират клипот.

Оправдано е само с това, че ти си способен на това заради спасението на нисшия. Целта освещава твоите действия и ти прибавя сили. Само подготвен, набрал сили, ти си достоен да изпълниш своята мисия.

Тогава се спускаш и установяваш връзка с нисшия, който е повреден и опетнен от егоизъм. Ти също се натоварваш с тази мръсотия и повреждане, затруднявайки себе си с голяма добавка от тъмнина и долни сили – само за да му помогнеш.

Сега вие двамата сте повредени, но ти освен външните повреди, имаш вътрешен запас от сили. Вътрешно ти си поправен и затова, съединявайки се с нисшия, можеш да  издигнеш и себе си, и него.

Представи си, че се спускаш на нивото на наркоман, когото искаш да спасиш.

Подобно на него, ти започваш да употребяваш наркотици, спогаждаш се с него, вживяваш се в него. Сега вие двамата страдате от наркотичната зависимост.

А после ти активираш своите сили, започваш да го поправяш и да измъкваш от блатото и двамата. Той вече е включен в твоето желание и сега го издигаш на своята степен.

Тук ти поправяш тази част от себе си, която се е включила в него, и него самия, включен в теб. Това е двойно поправяне, изискващо двоен екран. При това неговата повреда е много по-силна от твоята.

Излиза, че отдаването, разпространяването, поправянето на нисшите е много по-трудно, отколкото самопоправянето. Обаче по такъв начин ти получаваш възможността да привлечеш светлината за сметка на нисшия, както се казва, да го породиш, да проявиш в него новото възприятие.

Това може да се осъществи само ако ти притегляш от Безкрайността новата светлина, напълваща всички светове. Именно тази нова ”порция”, използвана заради нисшия, и  доставя удоволствие на Безкрайността, на Твореца. Благодарение на това действие ти се сливаш с Него.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 20.12.2010

[30273]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как да се почувстваме като едно цяло?

Отговор: Ако отстраним онова, което ни пречи да се съединим в едно цяло – нашия егоизъм, който разделя цялото на време, движение и пространство – тогава, ще почувстваме, че се намираме в духовно състояние.

Нищо друго не ни разделя, освен времето – всеки се намира в своя ритъм; движението – ние се „движим” в различни посоки, а не към целта на творението; и мястото – чувстваме, че запълваме своето място и не можем да бъдем заедно в едно желание/място.

А в духовното няма пространство. Обединявайки се, ние не ставаме повече, а си оставаме точка. Затова, ако можем да се обединим така, че да останем в едно желание, независимо от това кой къде се намира, заедно ще почувстваме духовното измерение.

Работата е в това, че всички лични, обществени и световни проблеми произтичат от разрива между нас, а чрез съединяването помежду си, ние ги ликвидираме и издигаме нашия свят на духовно ниво.

Това е единственият лост, с помощта на който преобръщаме света и постигаме противоположния свят. Кабалистите пишат, че именно обединяването ще ни доведе до духовното стъпало, а ученето се явява само средство за постигане на обединението.

В духовното няма време, и ако нашето желание стане достатъчно силно, тогава ще можем да направим така, че още днес светът да започне бързо да се променя.

Всичко зависи само от концентрацията на нашата мисъл – хайде да поискаме да постигнем обединение! В момента, в който това стане, всички ние ще почувстваме духовното.

От лекция в Деня на единството, 28.11.2010

[28393]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Защо, за сметка на разбиването на екрана, Бина и Малхут са започнали да се разбират по–добре? Как ние, в нашето разбито състояние, да започнем повече да се разбираме помежду си?

Отговор: Има само две свойства в творението – Отдаващ и получаващ. Няма нищо повече. Ние не говорим за Ацмуто  – какво представлява тази Висша сила извън връзката с нас.

Не можем също да говорим над понятието време, тъй като постоянно преценяваме всичко във времеви рамки – до някакъв момент или след него.

Творецът и творението не са включени един в друг, а са изначално противоположни. За да бъдат доведени до единство – до целта на творението, е необходимо по средата да бъде създаден някакъв механизъм, който да ги приближава  един към друг.

Механизмът на тяхното сближаване трябва да се състои и от  двамата. Той трябва да управлява и Твореца, и творението така, че да се смесят, да се включат един в друг. И Творецът да бъде готов да приеме творението, а творението да е готово да включи в себе си свойствата на Твореца, за да има разбиране, осъзнаване и връзка между тях, която постепенно да се разширява.

Представете си два противоположни обекта. Да допуснем, че, аз и ти сме противоположни  един на друг, тоест, че се ненавиждаме. Сега трябва по някакъв начин да стигнем до мир помежду си, да постигнем съвършенство в нашето състояние.

Как да го направим, ако сме напълно противоположни? Това е невозможно! Само чрез някакво средство, което го няма нито в теб, нито в мен, защото ние сме противоположни един на друг.

Как да изградим това средство? Аз давам нещо от себе си, а ти – от теб, и ние изграждаме нещо трето. Но никой от нас, все още няма никакво отношение към третото. Просто го изграждаме – то е напълно откъснато от нас и дори не искаме да знаем, че има нещо общо.

Но ние изграждаме общото като самостоятелно съществуващо, в което всеки от нас влага себе си. И какво от това? Нали и двамата сме противоположни? Какво да направим, за да се свържем? Да разбием всички прегради помежду ни – и тогава ще ги построим отново. Именно това се случва при разбиването.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 20.12.2010

[30295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие, Статия „Ключалка и ключ”, п.42: Този печат е бил утвърден и скрит в Бина, подобно на това, както някой крие всичко, заключвайки го под ключ.

И този ключ е напълно скрит в един от чертозите. И макар че всичко е скрито в този чертог, основата на всичко  е ключа, защото този ключ както заключва, така и отключва.

Голям въпрос и голяма загадка: как е устроена духовната система, за да поправя егоистичното желание, противоположно на Твореца във всичко.

Две абсолютно противоположни една на друга сили – Бина и Малхут са се  обединили  под властта на трети фактор – намерението. Те са построили система, която действително е способна да служи на поправянето с помощта на силите за получаване и отдаване, пораждайки намерение в нисшите.

Самият механизъм се намира в трите горни сфирот на света Ацилут, докато в седемте долни сфирот действат ключалката и ключът. Системата е вече готова за прилагане: ако я активираме, тя ще ни въздейства. Ние не чувстваме как ни променят нейните светлини, а между впрочем, те се спускат вече изградени в правилно съчетание. Те и изменят нашето желание така, че то да дойде до подобие с намерението.

Книгата „Зоар“ обяснява тайната на висшата система, която свързва силите на Твореца и творението, за да ни направи подобни на Него. Ние не знаем как протича в нас процеса на промените и изучаваме неговия механизъм като „чудотворно свойство” (сгула).

Ние все по-добре разбираме, че нищо не разбираме, все повече се отчайваме от собствените си сили и, не виждайки изход, се уповаваме на висшата система – а после, напротив, се радваме на тази зависимост.

И накрая, ние постепенно започваме да се включваме в системата, ние сме готови, тя да извърши  върху нас всички необходими действия и да ни измени в подобие на себе си. Ако човек прояви готовност за това, системата започва да му въздейства .

Така че, първото действие от наша страна  е да склоним глава. Тогава висшата система буквално „отпечатва” в човека своята форма и той става подобен на висшето.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 21.12.2010

[30374]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, статията „Пояснение към „Птиха““: Съществува притча за двама приятели от детинство, които  пораснали и единият станал цар, а другият  – бедняк.

Срещнали се те след много години и царят решил да помогне на приятеля си. Изпратил го той в съкровищницата си и казал: „Давам ти 2 часа – вземи толкова пари, колкото искаш“.

Зарадвал се беднякът и влязъл в съкровищницата, а след 5 минути излязъл с чаша пълна със жълтици. Но пазачът, който стоял на входа, обърнал чашата и изсипал всички пари на земята.

Заплакал беднякът и се върнал обратно в съкровищницата. Напълнил той чашата и излязал. И отново пазачът изсипал всички пари.

Така ходил беднякът насам-натам  двата часа и пазачът изсипвал всичките пари. Когато изтекъл срокът, беднякът се примолил за последната чаша, молейки се да му остави парите.

Но пазачът казал : «Не само тази чаша е твоя, но и всички пари, които изсипах преди на земята. Аз просто видях, колко малка е чашата ти, и исках да ти помогна да вземеш повече пари».

Ние не сме способни наведнъж да получим цялата светлина на Безкрайността и затова цялата ни работа за получаване на светлината се дели на много времена и състояния .

А също и всички предишни състояния, които сме изминали във всички кръгообороти се натрупват  и се събират заедно в едно общо състояние, в което всички желания/келим и всички светлини се съединяват заедно, докато не достигнем до напълно поправено състояние (Гмар Тикун), където всичко се слива в едно и отново се разкрива Малхут на Безкрайността, напълнена с цялата безкрайна светлина.

От урока по статията на Рабаш “ Пояснение към „Птиха““, 17.12.2010

[30360]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От 28 до 30 януари в Берлин ще се състои голям кабалистичен конгрес. С нетърпение чакам това събитие и много се надявам, че на него ще дойдат всичките ни европейски приятели, а така също и много нови.

Изключително важно е участието в този конгрес. Чакат се гости от Източна Европа и от другите континенти.

Аз препоръчвам и даже моля: ако все още смятате, че може да пропуснете този конгрес, моето мнение е съвсем друго. След това ще съжалявате. Струва си да дойдете, както се казва,“на всяка цена”.

Ние ще прекараме там няколко дни, ще се учим, заедно ще си изясним много неща. Европа е центъра на света, оттук винаги са тръгвали нововъведения. Необходимо е да се разкрие на европейците духовната мощ на науката кабала.

За да сплотим силите си, за да проявим още по-добре пътя и целта, за да я достигнем лесно и бързо, трябва да се съберем заедно през тези дни.

Много ще се радвам да видя всички ви.

До скоро!

Oт урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→