Въпрос: На всеки човек му се иска да бъде уникален и да реализира  особения корен на душата си. Затова, той се плаши от обяснението, че е само зъбно колелце в общия механизъм. Страхува се да загуби своята индивидуалност в обществото.

Отговор: Но защо трябва да се загубиш в обществото? Напротив, ти можеш да станеш праведник, който се нарича „основа на света” – да отдаваш на всички и да дърпаш целия свят напред!

Кой ти забранява да правиш това? За отдаването няма никакви ограничения – моля, отдавай!

А ти се оплакваш, че ти пречат и не ти дават да използваш всички останали. Естествено, никой не иска да ти позволи да го използваш. Но стани велик не в получаването, а обратно – в отдаването, и никой няма да ти пречи.

Можеш да бъдеш уникален в положителен смисъл – в отдаването. Защо ти е нужно на всяка цена да се отличаваш в отрицателен смисъл, в егоизма? Всеки иска да бъде особен – заповядай, бъди такъв! Реализирай себе си в духовното.

Може би, човек се плаши от самия вид на свързаните зъбни колелца и си представя, че е робот или винтче – но това е обективен факт, картина, съществуваща в природата. А в природата не може да има добро или лошо – това е просто констатиране на факт.

Ти можеш да си съгласен с него или да не си – това няма да промени действителността. Само ще предизвикаш удари върху себе си, ако не искаш да се съгласиш с нея.

Можеш да заявиш, че не си съгласен със закона за всеобщото привличане и да отричаш неговото съществуване – моля, после ще погледаме как падаш от покрива.

И тук е същото – ние не разбираме колко тясно сме свързани един с друг и се опитваме да действаме така, както ни се прииска: всеки дърпа в своята посока. А после гледаме как всички страдат – отново и отново, вече хиляди години!

Сега, ние стигаме до такова състояние, когато нашето его е нараснало до максимума си, във всички земни желания, и ни е завързало всички един с друг по цялата земя.

А ние въпреки това не искаме да го признаем – и се опитваме един друг да се лъжем и използваме! Но не разбираме, че по този начин всеки връща към себе си същите онези страдания, които причинява на другите.

Не виждаме това, защото ако то се беше разкрило явно и аз получавах незабавно тук, на място ответния удар, в момента, в който причиня някому зло – аз бих действал като животно, без свободна воля. Бих се мятал между ударите и наслажденията, работейки като машина, ако законът за всеобщата взаимозависимост действаше открито върху мен.

Този закон е скрит, за да ми даде възможност да го допълня по собствена воля! И въпреки, че законът съществува, но е скрит – аз мога сам да изпълня скриването, все едно, че е разкрит! Защото  искам той да действа точно така – за да бъде взаимното отдаване огромно и силно и да вземе връх над получаването.

Нека този закон е написан във всички книги, но аз искам той да се разкрие на практика! В това се състои моята свобода на волята.

На мен ми е дадено едно бяло петно – това значи, че Творецът е скрит. А аз мога да го извадя от скривалището и да запълня  бялото петно с Неговото присъствие. Това ще бъде моето собствено присъствие – защото  ще стана същия като Него. Ще стигна да мястото, където се крие Той, и ще Го сменя! Все едно, че  с Него сме партньори и аз казвам, че ще свърша работата вместо Него там, където Той е скрит.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Каква отговорност нося пред света? Ако през деня не съм успял да се справя с нещо, това оказва ли влияние върху света?

Отговор: Естествено. Защото ти си „зъбно колелце” в общия механизъм на творението. Творецът е създал тази система, в която всеки е егоист, и тя се дели за теб на 125 стъпала – състояния: от пълното откъсване от другите, към все по-плътно и по-плътно сцепление на твоето зъбно колелце с другите, докато всички вие не станете едно цяло.

Всъщност, само на теб ти се струва така, а в действителност, няма много хора – има само един Адам Ришон.

Върху теб действат същите закони, както и върху всички останали. Просто твоето желание е по-голямо от това на другите – те се задоволяват с „дреболии”, а ти искаш да „погълнеш” в добавка и духовния свят.

Точката в сърцето ти, все още не е отдаване. Обратно, именно в духовното се разкрива самото „неудържимо” желание за наслаждение. И ето тогава, когато се отвори тази дълбочина, човек е готов за поправяне.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Видението на раби Хия”: „В този час, когато се явява Машиах на събранието на раби Шимон, той е увенчан с висши украшения от главата на събранието.

Но сега, след като всички тези членове на събранието се удостоиха със стъпалото „глави на събранието”, Машиах е украсен с Тора от главите на събранието. По такъв начин, той се овенчава с най-висши украшения от главите на събранието.“

Става въпрос за стъпалата вътре в човека, който разкрива своя вътрешен строеж. Целият негов вътрешен строеж – това е общото желание, разделено и подредено по нива, възможности за отдаване.

В него е строежа на света Ацилут, а вътре в този вътрешен строеж се намират по-вътрешни структури, съгласно нивата „шореш” (корен), „нешама” (душа), „гуф” (тяло), „левуш” (облекло), „ейхал” (чертог) – отвътре навън. Както и в нашия свят, в него има  неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Няма разлика между материалния и духовния строеж, това са само проекции на нашите вътрешни свойства, рисуващи в нас такава картина. Така, както сега  виждаме пред себе си нашия свят, но това е наше вътрешно изображение.

Разкривайки своя вътрешен духовен строеж, аз виждам как с помощта на поправянията, получени от светлината, всички мои свойства се издигат – от „членове на събранието”, към „глави на събранието”, от Машиах, идващ от определено ниво, към Машиах на по-високото стъпало. Изведнъж виждам раби Шимон – стъпало, което по-рано не се е разкривало в мен.

Всичко това са нива в душата на човека – всички праотци и синове: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут.

Става въпрос за това, как човек разкрива вътрешния строеж на своята душа във все по-подробни детайли и вътре в тях разкрива по-голямата степен на отдаване във всевъзможни форми. И това се нарича разкриване на Твореца.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 26.12.2010

[30796]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Всички питат какво конкретно трябва да правим, за да ни поправи Творецът? Иска ми се да получа някакъв прост и разбираем отговор.

Отговор: Всички искат да чуят някакъв прост отговор: „Кажи ни конкретно какво трябва да правим, без всичките тези сложности!” – за да работим като роботи на конвейер, да натискаме един бутон и да не мислим за нищо. Но така няма да стане!

Ще ти се наложи сам да се постараеш и „да направиш всичко по силите си”. Защото нашият духовен съсъд (кли) е изключително сложен и включва в себе си 613 (ТАРЯГ) желания, 10 сфирот, 3 линии, 22 букви, множество характерни свойства и много различни компоненти.

Затова тук не е достатъчно някакво единствено просто действие: трябва да се обучаваш (във физическа група или виртуално по интернет/телевизор), да участваш в събранията на другарите, да идваш на конгресите. Аз се намирам сред частите на разбитата душа и трябва да възстановя връзките с тях, за да поправя разбиването!

За да усетя духовния свят, Твореца, ми е нужно да се съединя с всички останали души, и само в нашата връзка ще почувствам духовното. Защото духовното никъде другаде не съществува, извън тази свързваща ни мрежа.

Единствено ако възстановя общото тяло на душата и то заработи правилно – вътре в него аз ще усещам светлината, която го напълва и тече от място на място.

Аз ще почувствам, че в това тяло тече живот и се случват особени действия, предаване на енергия от един на друг. Това и се нарича духовен живот!

И наистина, задачата е много проста: съществувам аз/егоистът/моята точка в сърцето – и нея трябва да съединя с другите, със същите такива точки в сърцето. Но от този прост принцип произтичат хиляди необходими действия: съвместно изучаване, подготовка и участие на конгреси, работа в кухнята и т.н. Всичко това заедно се нарича „работа в групата”.

Но за какво ми е нужна цялата тази работа? – За да разкрия връзката и любовта между нас! Изхождайки от този прост принцип, ти ще съумееш да изведеш всичко останало – повече или по-малко свързано с целта. Но духовният живот се намира само във връзката между душите.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.12.2010

[30743]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В статията „Мир в света” Баал а-Сулам пише, че всеки човек в обществото е като колело в системата на единен механизъм, в който отделното колело няма свобода на движението.

То е въвлечено в общото движение на всички колела в зададената посока, за да направи механизма годен за изпълнение на общата задача.

И ако в колелото стане някаква повреда, тя не се разглежда  като негова, а се оценява от гледна точка на ролята и предназначението му в целия механизъм. 

Първата спирка по пътя към успеха е да постигнем усещането, че всички ние сме свързани като зъбни колела и нямаме никаква свобода на движението отделно един от друг. Аз не мога да се въртя, ако не извършвам това движение заедно с останалите. А, ако другите се въртят, тогава нямам никаква възможност да не се въртя заедно с тях.

Затова, само при наличието на общо съгласие, ние можем да постигнем такова движение, което ще бъде желано от всички. Ако светът открие този закон – това ще бъде спасението. А, ако го разкрием в своята група, тогава ще можем да предадем това виждане на света. Това трябва да бъде главната тема на нашето разпространение – необходимо е да обясним ситуацията.

Но най-ефективно ще бъде разпространението, ако ние самите разкрием между всички нас тази абсолютна, задължителна, взаимна връзка. Това трябва да бъде основната ни мисъл днес – в Деня на Единството, който се провежда с нашите кабалистични групи по целия свят.

Връщаме се отново към рисунката на скачените зъбни колелца, където никой няма собствена свобода на действие. Независимо какви илюзии е хранил той по този повод,  както и да се е заблуждавал в своята слепота – но това е така.

Затова, аз съм длъжен да се включа в група, за да разбера и почувствам колко съм зависим и свързан с останалите, нямайки нито едно свободно движение – нито в сърцето, нито в разума. Нито пък, в които и да са желания и свойства, мисли и планове.

Всичко, което искам, мечтая да въплътя или правя, в крайна сметка зависи от другите. И нищо няма да ми се получи, ако не стигна до някакво взаимно споразумение и съгласие с тях.

Осъзнаването на взаимната зависимост в групата, в обществото или в цялото човечество – това е ключа за поправянето на света и човека.

А, ако аз не съм поправен, от една страна това зависи от обществото – то ме е увредило. Защото човекът е плод на влиянието на обществото. Но, нима аз самият не съм го избрал и не е ли по моите сили да му повлияя?!

Човекът не може да се откъсне от обществото – нито в лошия, нито в добрия смисъл. Затова, няма разчет на отделния човек – има само разчет за неговия свободен избор. Тоест за това, какво общество е избрал за своето израстване.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30831]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако на душите се удаде да се съединят, във връзката между тях се разкрива Творецът. Кой създава тази връзка – ние или светлината?

Отговор: Ние никога нищо не правим. Всичко извършва само светлината. Тя е разбила желанията (келим) и ги поправя.

Ние само трябва да проявим нашата готовност да издигнем МА”Н, да помолим светлината да направи това – да поправи нашата връзка, да се разкрие между нас, да ни напълни. Тя ще направи всичко.

На нас не ни е необходимо нищо освен молбата – както малкото дете през цялото време крещи и изисква. Това е цялата наша работа. Няма нищо по-лесно – изисквай, моли, крещи! Задължи го!

Това се нарича ”победиха Ме  Моите синове”. Ние Го притискаме, изискваме от Него – и само това Той очаква. Така работи цялата висша система – тя чака само молба отдолу, защото всички стремежи на Бина (Висшата Майка) са само ”да нахрани” душите, да ги напълни със светлина.

От урокa по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30751]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние сме разочаровани от това, че нямаме сили да разкъсаме егоистичната си черупка (клипа) и да се обединим в едно кли.

Разкрили сме, че между нас е разположено нещо, което не ни позволява чрез единно желание да слеем сърцата си, оставяйки настрана телата и нашия свят.

В крайна сметка, тази черупка трябва да ни покаже, че сме безсилни пред нея. Огромното желание да достигнем целта и заедно с това, безсилието да я достигнем самостоятелно, не ни оставят друг изход, освен да се обърнем към Твореца.

А  докато не се окажем напълно разочаровани от своите сили и страстно желаещи да достигнем целта – ние забравяме за Него.

Може навсякъде да разлепим обяви за това, че трябва да молим Твореца за помощ и въпреки всичко, няма да имаме нужда, потребност в Него. Тази потребност се появява: 1) когато искаме с всички сили и, 2) не можем да влезем в духовния свят.

Тогава, ние започваме да постигаме и осъзнаваме факта, че само Творецът ще ни помогне.

Първото прекрасно разочарование получихме на Конгреса. Това е голяма придобивка. Сега трябва да разберем какво получихме и постоянно разсъждавайки за това, да усилим нашето усещане.

Мисълта усилва желанието, изчиства всичките му компоненти, благодарение на което можем да вървим напред без нови беди, стараейки се само отново и отново да проявяваме състоянието, в което сме били. Това е достатъчно.

По този начин ще сформираме искането към Твореца – защото няма никого, освен Него, и само Той ще ни помогне да се противопоставим на Фараона.

А освен това, ще разберем, че Творецът действа и в двете посоки. Тъй като Фараонът – това е същият Творец, само че от обратната страна. В Тора е казано: ”Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му.”

Творецът предварително предупреждава за това: ”Аз стоя на твоя път. Искаш да преминеш? Обърни се към мен с молба, защото именно аз съм поставил това пред теб – и с моя помощ ще го преодолееш”.

За това е казано: ”Победиха Ме Моите синове.” Няма никой, освен Твореца, но за да се осъзнае това и да се поиска помощ от Него са ни нужни общи усилия, насочени към една цел: как заедно с Твореца да дадем отпор на Фараона и да се родим в света.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26455]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако не напълня своето желание за наслаждение или го напълвам не изцяло, усещам страдания.

Вие казахте, че в желанието за отдаване аз също усещам недостиг от напълване, но това не предизвиква в мен страдания, а дава усещане за живот. Защо в желанието за наслаждение аз страдам, а в желанието за отдаване – не?

Отговор: Да допуснем, че обичам някого. Аз искам да бъда с него заедно, да се съединя с него, да прекарам с него времето, защото го обичам, а всичко, което обичаме, искаме да приближим до себе си.

Но засега той е далеч от мен и аз само се стремя към него. Но във всички случаи, това е приятно усещане, макар и да се нарича ”страдания на любовта”. Ти обичаш – и на теб ти е приятно, любовта те привлича и те напълва. Но заедно с това усещаш страдания, защото още не си реализирал своята любов, не си се съединил с любимия.

В духовното, отдаване означава любов. Защото се отдаваме на този, когото обичаме. Ако аз обичам някого, искам да го напълня и го напълвам – това се нарича отдаване. Но понеже в основата се намира любовта, то отдаването – това е наслаждение.

Затова в духовното, в отдаването, дори да усещаш недостатък в отдаването, а от това и недостатък от напълване, и затова страдаш – това са страдания на любовта. Те също са сладки, защото произлизат от любовта и връзката с любимия.

А тъй като за отдаването няма никакви ограничения, ти непременно ще достигнеш възможността  да отдаваш на любимия, защото зависи само от теб. И ето защо страданията на любовта непременно водят до тяхната реализация.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предговор. Статия „Видението на рав Хия“, п.54: …Който следва  Шхина, пребиваваща в самота, и винаги чака, Творецът да възроди Шхина от прахта.

Който не чака това всеки ден, намирайки се в този свят – няма да придобие нищо тук.

Въпрос: Как може всеки ден да се чака възраждането на Шхина от прахта?

Отговор: „Всеки ден“ – значи всеки миг. Такова е неизбежното условие, защото духовният свят е съвършенство. С други думи, в теб цари съвършено желание и ти не можеш да го оставиш.

Сега, когато в теб целодневно управлява егоизма, ти не оспорваш властта му. По същия начин, желанието да отдаваш ще цари в теб ден и нощ, принуждавайки те без умора да се стремиш към спасението.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 23.12.2010

[30606]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако вярата е постижение и знание, то каква е разликата между тези понятия?

Отговор: Разликата между тях е в дълбочината, която човек разкрива. Тъй като самото разбиране излиза от творението, то включва в себе си няколко съставни.

Вяра се нарича степента на отдаване, присъща на действието от страна на желанието за наслаждение. Постижение е това, което човек постига в тези действия за отдаване, според степента му на подобие на светлината.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.12.2010

[29153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→