В крайна сметка, не толкова групата трябва да оказва въздействие върху теб, колкото ти самият трябва да се включваш в нея.

Говорейки за това, че групата трябва да влияе на човека, ние искаме да подбудим всеки за отдаване към групата.

Ответното въздействие на групата може да бъде силно или слабо, но това не се отразява на човека.

Защото се намираме във връзка, във взаимодействие с ”вътрешната”, а не с външната група. Външното поведение на другарите играе не толкова съществена роля.

Тук всичко зависи от това, доколко аз се включвам в тях, доколко се старая да усетя техния вътрешен стремеж, което не зависи нито от мен, нито от тях – това е духовната реалност, единството между нас на степента на Безкрайността.

А поради това, групата ти въздейства доколкото ти се включваш в нея и искаш да получаваш нейното влияние, нейното отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 27.12.2010  

[30925]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз съм изцяло желание за получаване, тогава мога ли наистина да пожелая да направя нещо за Твореца безвъзмездно?

Отговор: Не, не мога. Готов съм да направя само нещо, което ще даде наслаждение на моето желание. Това е моята природа и аз не мога да изляза от нея сам. Аз действам, само, ако имам полза от това. Така ме е направил Твореца и нищо не можем да направим по въпроса.

На езика на Кабала това състояние се нарича „този свят”. Но има и друго състояние, „бъдещият свят” или „висшият свят”, където аз ще съществувам, ако не правя разчети, основани на егоистичното желание за наслаждение, а основани на алтруистичното желание за отдаване.

Но аз нямам това желание и дори не желая да го имам! Това е вярно, но ти се предлага помощ:

1 Точката в сърцето ти се пробужда и започваш да мислиш за това.

2 Довеждат те до група, където получаваш сила от приятелите.

3 Дават ти се книги и учител, който те придружава по духовния път, ако желаеш.

Така ти се дават всички необходими средства и обяснение на факта, че, освен твоята собствена природа, съществува и висша природа, природата на Твореца, която действа чрез разчета за отдаване. Началото е дадено: имаш искра, обкръжение и книги. Това е началната точка, „капката семе”, от която можеш да развиеш своето бъдещо Аз.

Всички останали условия зависят от теб. Топката е в твоите ръце. Ако използваш средствата, които имаш правилно, ще придобиеш втора природа. Междувременно получаваш обяснение, че това е от полза за теб, че се чувстваш много по-добре „там”, че ще имаш безкрайност, триумф, съвършенство и т.н. Получаваш обяснение, което е ясно за твоя егоизъм.

Но в действителност духовният свят няма да бъде разкрит в твоето сегашно желание, защото то ще бъде преобразено в процеса. Това е подобно на това, как в нашия свят децата растат от „обещания”. „Ако прочетеш тази книга, ще получиш топка за футбол” – казвам на сина си. Той взима книгата, надявайки се да получи топка, но докато чете, постепенно се променя и сега вече не му трябва топка, а колело.

След като приеме първата „примамка”, човек без да знае влиза на пътя на развитие и изисква все по-голямо, „прогресивно” възнаграждение, въпреки че той все още не вижда крайната цел. Ние също трябва да объркаме егоизма по такъв начин, за да участваме в живота на групата и постепенно да се проникнем от висшето състояние.

Трябва да станем майстори в „измамване” на нашия егоизъм. Човек в този свят е интелигентно животно и ние трябва да използваме нашето его, давайки му примамки, за да ни помага през целия път, докато не влезем в духовния свят.

От урока по статия на Рабаш, 26.12.2010

[30788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Успехът в достигане на духовното не зависи от каквито и да е висши способности на човека.

Нас всички ни очаква изненадата да открием, че нищо от това, което днес съществува във всеки от нас не ще премине в духовното!

В духовния свят се преминава през такъв тънък филтър, през който не можеш да пренесеш нищо от това, което владееш сега. Всичко остава вътре в твоето егоистично желание, в твоя земен разум, пропадат всички минали достижения, нищо не се съхранява.

И успехът зависи само от приложените усилия – в противовес на всички трудности, проблеми и разочарования. Ако независимо от всичко, човек все пак се придвижва и не отстъпва, само тогава той влиза в духовния свят и това е единственото, което остава с него. Това упорство му дава право да влезе. Няма нищо друго.

Когато излизаме от Египет, вземайки със себе си съсъдите (келим) на египтяните, те трябва да бъдат абсолютно празни- едните голи желания, в които нищо не е останало. Това означава, че изхвърляме всички егоистични наслагвания, направени в Египет и нищо от това не искаме да вземем със себе си. Вземаме само най-оскъдния хляб (маца) и празните съсъди – желанията, в противен случай е невъзможно да излезем от Египет.

Затова сега може да има само един съвет: независимо от всички проблеми и тежести, разочарования и безсилие, всичко те тласка напред. А това работи само при условие, че човек цени страшно много своето време – опитва се да вмести в него колкото се може повече, просто да компресира всеки миг.

Много е важно колко той записва по време на урока, доколко се старае да разпространява през деня – т.е. с какво запълва времето си.

От беседата по време на трапезата, 24.12.2010

[30879]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек трябва да разбира, че неговото отношение към групата – това е огледало на самия него, безгрешно огледало.

В рамките на предприятието по разпространение ние можем даже да си викаме един на друг, но същността на нещата е в личното отношение към другарите, което свидетелства за повече или по-малко изправен или въобще не изправен подход.

Затова с външната група ти трябва да работиш външно, а с вътрешната – вътрешно. Такъв е порядъка.

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30917]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1989г., статия 2, „Голям или малък грях в духовната работа”:

Величината на отдаването зависи от този, на когото даваме. Ако човек дава нещо малко на царя, то това е малка работа.

Но ако човек дава нещо велико на царя, неговото отдаване придобива важност и му доставя голямо удоволствие.

Въпрос: Опитвайки се да си представя, че аз отдавам на великия Цар, аз чувствам, че лъжа себе си. Какво да правя?

Отговор: Всичко е правилно. Преди всичко, важността зависи само от теб. Творецът съществува, а ти Го разкриваш или не Го разкриваш. Това зависи от теб. Имаш ли „датчик”, за да го разпознаеш? В това е целият проблем.

А и въобще, какво е това – важност на Твореца? Рабаш привежда думите на Рамбам за това, че в началото на пътя човек се намира в процес под название ло-лишма. С други думи, Царят е важен за мен, ако сближавайки се с Него, аз придобивам повече. Както е прието в нашия свят, аз претеглям Неговата важност съгласно наслаждението, което мога да получа от Него.

Какво друго би ме заставило да премина към другите ценности? Светлината, възвръщаща към Източника. Ако посредством групата аз се старая да мисля за промяната, която трябва да стане в мен, ако аз чакам светлината, както петелът чака утрото, и не се страхувам от нея, както прилепа, ако искам тя да дойде и да ме измени, тогава настъпват промените, и аз започвам да ценя Висшия, защото той е Даващ, а не защото мога да получа това, което ми дава.

Сега аз го ценя, защото той ми дава, ценя отдаването – не отдаването на мен, а самото свойство отдаване. Аз искам да му се уподобя.

Тази нова ценностна скала много силно променя човека. Висшият става за него действително Висш – висок по своето значение, Цар, величието на който е в това, че той е Даващ по свойства.

Тогава аз гледам към Висшия, не защото получавам от него, а защото мога да му се уподобя. Аз искам той да ми даде своите свойства, да ми даде да стана подобен на него, близък с него. Защото близостта се измерва именно с подобие на свойствата, а не по това, колко аз мога да получа от него.

В това е цялата разлика между материалното и духовното – как ние се отнасяме към Висшия? Искаме ли той да ни измени?

При това Висшият се намира в абсолютен покой, и всичко тук зависи от нас: ако поискаме да се изменим в неговата светлина – ще се изменим. Ако поискаме да се сближим с него по свойства – ще се сближим чак до пълно сливане, до любов!

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30935]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направиш в състояние, когато нямаш никакви сили, нищо не ти влияе и не знаеш какво да правиш?

Отговор: За това е написано в седмичната глава на Тора: „И заридали те от тази работа“. След като човек стигне до усещането за собственото си безсилие, остава му само да моли.

Преди това, той се е смятал за голям и умен, за разбиращ. Мислел е, че ще може да напредне, непрекъснато добавяйки знания, усилия и действия. Но, ако до дадения момент е извършил достатъчно действия, на него му разкриват, че с това нищо няма да постигне.

Тогава защо да ги извършва? За да постигне, че «така ти нищо няма да постигнеш». За да стигне до състоянието на опустошеност, човек трябва да вложи много, много сили.

Аз работя и си мисля: «Сега, със своя труд изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес», придобивам знания. Скоро ще разкрия всичко – ще видя и ще започна да чувствам.”

Аз влагам все повече сили, още по-дълбоко навлизам в ученето – и изведнъж откривам: „Колко съм вложил, а какво постигнах?!… Аз нямам нищо… И какво оттук нататък? Какво ще стане с мен?!“. Не знам, но съм готов да заспя като умрял – само ми дайте приспивателно, за да спя през цялото време и да не ставам.

Така се чувства човек в този момент – лишен от всякакви сили. Защото започва да разбира, че по този начин нищо няма да постигне. Отначало, той дори не знае това, и само чувства, че няма никакво желание. После, все пак се пробужда и продължава.

Но в някакъв следващ момент започва да разбира, че само със свои сили няма да успее, и тук му е необходима висшата сила: „Ако Творецът не дойде и не ми помогне, аз самият не съм способен нищо да направя“.

Но той започва да мисли така само, след като 15-20 или 30-40 пъти се е опитвал да напредва със собствени сили – и всеки път е получавал разочарование, изпадал е в  отчаяние. Това се нарича „години на египетското изгнание“ – докато не „заридаят те от тази работа“.

За своето его, аз изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес“, а за човека в мен, желаещ да постигне духовното – това са нещастни бедни градове, където всичко е празно и нямам нищо от това. Аз започвам да се раздвоявам.

Какво, като притежавам знания и разум, като мога красиво да разсъждавам за науката кабала, и като че ли всичко разбирам? Но това нищо не ми дава. На практика – в мен го няма духовното. Мога да разказвам за него денонощно, но постигам ли го или просто говоря? Май просто говоря…

Тогава, човек разбира, че тук трябва да има само помощ свише, някакво висше разкриване, висша сила – нещо, което не му е подвластно, и че с това, което има, не е възможно да постигне духовното. Тогава, той стига до истинския вик – „и заридали те от тази работа“.

Това е сложен път. Човек трябва много пъти да премине през такива състояния. Само обкръжението  може да му помогне – нищо друго. Обкръжението може да го поддържа и да го опази, да ускори развитието му. Иначе, кой знае кога отново ще се събуди – ако не с помощта на обкръжението, то чрез смяната на «решимо» (информационния ген), когато към него проявят милост свише и му дадат ново състояние. Но никой не знае, кога ще се случи това…

Затова, когато човек се намира в добро състояние, когато светлината му свети и има сили, трябва колкото се може по–силно да се свърже с обкръжението, та по време на слабост да получи обратно от него, вложените преди това сили. Тогава, той ще премине през падението като по инерция – и отново ще започне да се издига, защото преди това е набрал скорост.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30876]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Моята задача е да променя своята природа. Това значи, че трябва изцяло да сменя всички свои начала.

Няма да взема в духовното нищо от това, което имам сега: нито разума, нито чувствата, нито възгледите, нито критериите, нито сметките.

Това поставя големи, почти непреодолими трудности пред умните хора и те често търпят провал. Необходима е наистина голяма  мъдрост, за да се откажеш от собствения си разум.

Умният човек е уверен в своята логика, която  действува много добре в нашия свят, и му е трудно да си представи, че по духовния път – тя е безсилна.

„Разумът, енергията, упоритостта – всичко е на моя страна. Нима това не е достатъчно?“ Такъв човек няма нищо повече от това – само проницателен ум и тънко чувство. Но ето ти беда – с тях не можеш да си купиш входен билет за духовния свят.

Тук трябва вяра. Какво е това? Вярата – това е сила, която получаваш свише от светлината. Няма я в теб – тя е над твоя разум и чувства, над онова, което си сега. Идва висшето въздействие и чувстваш, как нещо прониква навътре, пробужда се в теб – замисъл, противоположен на всичко онова, което си ти.

И тогава, започваш да се отнасяш към реалността по противоположен начин. Преди си гледал на всичко през призмата на изгодата, а сега правиш сметка не за себе си, а за общността. Това е толкова странно, че не може да се опише. А междувременно, новият начин те завладява, и ти вече не можеш да се върнеш към предишния.

Разбира се, че има и междинни състояния, но след това човек «излиза от Египет» и преминава към висшия разчет, като напълно се отказва от предишните си приоритети. Тъй като неговите умствени способности и богатство на чувствата, опитът и плодовете на неговите размисли, просто престават да работят.

За това е казано: „Не умният се учи“. Като правило, най–светлите умове не постигат успех – точно на тях им трябва голяма упоритост и късмет, за да пробият нагоре.

От урока по статия на Рабаш, 26.12.2010

[30784]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Бейт Шаар а-Каванот (Вратата на намеренията), п.87: Сфира Кетер със светлината Нефеш се нарича състояние Ибур (зародиш) на всяка степен, която все още не е разграничила своето „тяло” и изцяло се намира в клипат Нога, където доброто е смесено със злото.

За сега само коренът е поправен в нея, а не самото тяло, и затова цялото тяло за сега се нарича „кожа”. Но когато тя достигне до степента на Йеника (кърмене) и получи кли де-Хохма, в което светлината Руах се облича върху нея, тогава тя получава „тялото”.

В състоянието на „зародиш” (Ибур), доброто е примесено със зло и ние не знаем как да ги разграничим. Но в състоянието на „кърмене” (Йеника) ние започваме да разграничаваме между добро и зло и да използваме добрите желания. В следствие на нашите изяснения, ние порастваме и затова това състояние се нарича „кърмене”.

Това не е материален зачатък, който е роден и променя своето място, излизайки от майка си навън. Духовен „зародиш” и „зачатък”, който получава храна, са различни видове връзки между висшия и нисшия.

Ако аз сам не разграничавам нищо и висшия го прави за мен, то това състояние се нарича „зародиш”. Ако аз сам участвам в изяснението и разграничавам доброто от злото, използвайки доброто, тогава това вече е „кърмене”.

Ако изясня клипат Нога (черупката на Нога) така че да направя „щит” от нея от трите клипот (покривки, черупки), превръщайки избраното зло в „кожа”, която ме защитава, тогава аз мога да започна да изграждам себе си, избирайки между смесицата от добри и лоши желания.

Това е особена комбинация, тъй като в нея са смесени свойства на Твореца и творението. Имено от това аз трябва да направя нещо ново – независим човек (Адам, т.е. „подобен” на Твореца)

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 20.12.2010

[30301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако просто помагам на хората в този свят, мога ли да извлека от тези си  действия светлината, поправяща душата?

Отговор: Това зависи от твоето намрение – ако действително имаш намерение да отдаваш, тогава разбира се, ще привлечеш светлина. Но, ако ще преведеш старицата през улицата и ще се гордееш с това, какъв праведник си – напротив, ще си навредиш.

В света има милиони хора, които са готови да помагат на другите и те, като че ли правят добри неща на своето материално ниво, но въпреки това, светът не става по-добър! Цялата благотворителност не води до никакви положителни резултати, защото намерението променя света, а не действието!

На Твореца не му трябват нашите действия, ако ги извършваме от своя егоизъм. Първо трябва да попитам, дали те поправят сърцето?! Преди да изпълня заповедите или каквито и да е други действия, първо трябва да се въоръжа с правилното намерение. А ако го нямам, струва си да се замисля да извърша ли действието, или не.

Ако то е необходимо за живота, аз съм длъжен да го изпълня дори без намерение, защото това се отнася към насъщно необходимото, което „не се порицава и не се поощрява”. Но, ако то е повече, от необходимото за животинското тяло – не трябва да го правя с егоистично намерение. С това, аз развалям света, извършвайки егоистични действия, защото се отделям от духовното и навличам на този свят нещастия.

Общото състояние, когато действията се извършват без намерение, се нарича „изгнание”. А връщането към действията с отдаващо намерение се нарича „освобождение” – с всяко такова действие, ти ще разкриеш Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята”, 24.12.2010

[30741]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Поправянето е в нас и посланието излиза от нас. Днес ние провеждаме Ден на единството, на 28 януари ще се състои Конгрес в Берлин и в Сан Франциско. С какво ни задължава това?

Отговор: Ние трябва да разкрием, че сме колелца скрепени в един механизъм, под името „Световно движение Бней Барух”, и че ние влизаме в тесен контакт с целия свят.

Представете си колко мощен трябва да бъде нашият двигател, че да „превърти” в една посока всички заедно, в едно намерение, с единна тежест, за да можем ние да включим целия свят към този „въртелив момент”, в движението към страната на единството.

Силата трябва да е такава, че допълнителният товар да не ни спира, а точно обратното – да ни добави сила. Това трябва да постигнем.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→