Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Ние започваме да работим един с друг и всеки иска да почувства заобикалящите го близки обединени. Започнете да проверявате, да анализирате:  докога ще ви стигне търпението?

Колко дълго ще удържите такова отношение към другите? Минута? Две? Може би пет минути или даже десет? Това е вече много. Обикновено всичко свършва за секунда.

И това е добре. Това се нарича поръчителство. Всеки почти мигновено забравя за това, че трябва да се обединява с другите и да ги усеща велики, – нека тогава веднага отново да си спомни за това.

Ако започнем мислено да се грижим за всички, желаейки никой да не забравя за това, тогава действително няма да забравим. Човек ще почувства как другите с мислите си оказват натиск върху него. Желанията в сърцата на околните ще въздействат върху всеки.

Баал а-Сулам е написал за поръчителството особена, много важна статия. Защото такова е условието за получаване на Тора, светлината. Ние поддържаме всеки, за да не забравя той за обединението – не за танците, когато сте прегърнати, а за вътрешното единство на сърцата. Ако се грижим един за друг, безусловно няма да забравим за главното, като постоянно се връщаме към него в мислите си, – и тогава ще извършим велика работа.

В крайна сметка, след определена поредност от такива действия ние достигаме светлината. Казано е: „ От Сион ще излезе Тора” – с други думи, ние ще я придобием благодарение на тези излизания (ециот) от единството, като всеки път им се съпротивляваме и се устремяваме обратно.

Така че, нека започнем да мислим за единството между нас, за това никой да не изоставя тези мисли, за това, че всеки тук е велик и уникален. Него го е избрал Творецът и затова аз уважавам в него тази висша част, частта от Твореца. Така, помагайки си вътрешно един на друг, ние постепенно се организираме в едно общо кли, в единна душа.

Когато това кли, състоящо се от множество части, се скрепи в минимално необходимата степен, ние веднага ще усетим в него разкриването на Твореца, висшата светлина. Да се надяваме да достигнем това вече днес или утре, максимум вдругиден.

Защото това става внезапно и даже миг преди този момент човек нищо не подозира. И това действително може да се случи след тези усилия, за които говорим сега.

От 1-я урок от конгреса в Арава, 30.12.2010

[31344]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Въпрос: Как се обединяваме един с друг?

Отговор: Аз имам желание  да постигна нещо възвишено, да се издигна във висшия свят, при Твореца, при корена на своята душа, към нещо неописуемо.

Поначало във всеки е заложено влечението към познаване на корена, на смисъла на живота. То стои във всеки, но у един се проявява сега, у друг се е проявило в минал кръгооборот, а у трети ще се прояви в следващия.

Моят корен се намира в Твореца. Оттам аз съм се спуснал в този свят. И ето сега ние с теб се отправяме нагоре. Във всеки от нас се е събудил този корен на душата, точката в сърцето.

Нито ти, нито аз със своите точки не можем да постигнем нищо. Но ако сме заедно, ще се получи, ако ги обединим, ако ти присъединиш моята точка към своята, а аз – твоята точка към моята.

Как? За това трябва да се стараем да обединим сърцата си. Самото единство ще дойде свише посредством светлината, връщаща при източника, но затова ти трябва да получиш от всички тук техните духовни желания.

Ти ги получаваш по своя заявка. Желанието движи всичко, защото то е материалът на творението. Аз искам, жадувам техните желания, устремени към Твореца, да станат мои. Аз искам у мен да възникне едно голямо желание, състоящо се от всички индивидуални желания.

Започни да мислиш за това и ще видиш как това ще те сближи с хората – не толкова физически, колкото вътрешно: ти ще започнеш да чувстваш какво им е на сърцето и твоето собствено духовно желание от точка ще започне да се превръща в сфера, в „балон”, в „обем”.

И точно в това общо желание ти ще усетиш духовния ток, духовния живот.

И затова изисквай: „Аз искам вашите желания! Нужно ли ви е моето? Аз съм готов, моля. Само дайте да се организираме в група, в която всеки иска да съедини своето сърце със сърцата на другарите”.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31341]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо светлината ни заставя да се откажем от наслажденията, за да постигнем сливане с нея? Някакъв садизъм…

Отговор: Светлината няма избор. Тя те е създала с желание за наслаждение и сега иска ти да предпочетеш на бъдеш с Нея, вместо това, да напълваш своето егоистично желание за наслаждение. Все едно ти обичаш жена, независимо от това, че тя не е красива – тоест, без всякаква корист.

Всеки от нас иска да го обичат такъв, какъвто е, с всичките му недостатъци. И светлината иска ние да покажем любовта си към нея – такава абсолютна, както тази, с която тя се отнася към нас. Ние можем да докажем, че я обичаме, само издигайки се над наслажденията.

Ти се учудваш, как може да се обича този, който те бие? Но ако аз престана да се отъждествявам със своето тяло и със своя егоизъм, издигайки се над тях и чувствайки, че това съвсем не съм „Аз”, то няма да имам никакъв проблем да обичам светлината. И аз я обичам, не „издигайки се над своите страдания” – а заедно с всички наслаждения!

От урока по статията „Кабала и философия“, 30.12.2010

[31285]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Любовта към Твореца е подобна на любовта към най-грозната жена на света, защото аз обичам самото свойство отдаване, заключено в нея.

И не затова, че то носи удоволствие на моето желание да се насладя, а защото това свойство е по-високо от моите егоистични свойства и аз го почитам, обичам и ценя повече от всичко останало.

Как още мога да измеря абсолютната любов, без всякакви условия? Ние, в нашия свят, обичаме това, което ни носи удоволствие. Но това не е любов! Ние обичаме удоволствието, а не онзи, който ни го дава.

Аз свързвам това наслаждение с теб и, докато ти ми носиш гощавки всеки ден, аз те обичам, но в момента, в който престанеш – цялата любов приключва. Значи аз не съм обичал теб.

Независимата любов може да възникне единствено в противоположност на нещо и затова цялото мироздание е построено на този принцип: има наслаждение, от което трябва да се отделим, и над него да построим отношение към даващия наслаждение. 

И затова ни е дадена точката в сърцето, която е противоположна на егоистичното желание. Нея трябва да отгледаме с помощта на групата от същите такива точки в сърцето. И когато светлината поправя нашата точка, ние започваме да усещаме чрез нея любов – против ненавистта, която усещаме в желанието.

Но по средата, между тях, трябва да съществува тази разделителна линия – откъсване от желанието за наслаждение, повдигане над него. Това значи, че ти се прилепваш към Твореца – ти се отъждествяваш с Него, а не със своето его. От материала на желанието ти строиш нещо друго, високо, противоположно.

От урока по статията „Кабала и философията“, 30.12.2010

[31282]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това светлина, ако всеки човек я открива по свой начин? Това не е ли някакво по-общо усещане или е субективно?

Отговор: Светлината – това не е субективно усещане, а енергия. Както е електричеството в нашия свят, което в зависимост от устройството, в което работи, може да дава и студ, и топлина, да привлича и да отблъсква. Всичко зависи от съсъда, който получава тази енергия и усещащите я.

Всичко зависи от твоите желания. Ти не знаеш какво е това самата светлина и никога няма да узнаеш. Можеш само да подготвиш съсъдите / желанията, за да и се наслаждаваш във всевъзможните форми.

Но самата светлина няма никаква форма – енергията няма форма. Това е като електричеството – вътре в проводника се предават движещи се електрони – това е също вече форма, която е облечена в материал, а не е самата сила.

Всичко, което чувстваме – това са само усещанията вътре в нашите органи за възприемане.

От урок по статията „Кабала и философията”, 30.12.2010

[31295]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика да се убедя, че цялата реалност е в мен?

Отговор: Необходимо е да поискаш тази картина да се обрисува в теб в естествен образ, да живееш в нея. Защото това е истинското възприемане.

По такъв начин ти, преди всичко, реализираш принципа на любов към ближния, както към себе си. Няма отделени от теб части, цялата реалност е в теб и само егоизмът преминава между нея и теб – привидно препятствие, разделящо те от собствените ти части.

Ако ти преодоляваш това препятствие, ако прокарваш връзки над него, означава, че ти поправяш разбиването. Егоизмът остава и дори се проявява все повече, а ти над него продължаваш да укрепваш взаимовръзките на всички части, стараейки се да ги обединиш в себе си. И тогава възниква кли с мощност 620 пъти повече от когато то се е разбило.

Ти прилагаш егоизма в качеството на резистор, като използваш цялото негово съпротивление. Не предизвикваш късо съединение в заобикалянето му, а реализираш неговия потенциал само с намерение за отдаване. Така авиют, егоистичната дебелина на съсъда, поражда кашиют, твърдостта на екрана – с други думи, дълбочината, мощта на желанията поражда твърдостта на намерението.

От урок по статия на Рабаш, 30.12.2010

[31244]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как вътрешно да се обърнем към групата?

Отговор: Обръщението към групата е търсене по какъв начин мога да представя цялата реалност намираща се в мен, а не отвън.

Възприемането на реалността е не главоблъсканица, която може да заинтересува и да обърка другите. Става дума за състояния, които можем да достигнем в действителност. Всички неща, които виждам като отвън съм длъжен да проявя като свои вътрешни части.

Като пример, Тора описва всевъзможни случаи от живота на различни персонажи, случили се тук или на други места. Истински театър. Всичко това трябва да наложа на желанията си, на детайлите от възприятието си. Няма външен свят, тогава къде е това в мен? В какви части от мен живеят и извършват действия тези персонажи?

Такъв подход строи правилно отношение към собственото му кли, към действията, които Твореца извършва в мен, към състоянията, които трябва да измина. Затова всяка секунда от своето себе усещане трябва да се стремя да намирам „външните” образи в себе си. Аз живея в душата си и всички те са нейни части: сили, действия, елементи на възприятието.

Нищо повече няма. Всичко се намира в това кли. Така се стремя да си представя цялата реалност.

Кой ми устройва всичко това? Кой разделя, кой отделя, сближава и свързва всички части на моето желания: „мъж” и „жена”, „животни” и „растения” и т.н.?

Тогава усещам Кетер, който строи в мен неживото, растително, животинско и човешко ниво – Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

И аз живея в душата си, която е единствена и извън която няма нищо.

И затова трябва да видя и групата, преди всичко като своя интегрална част. Това е и самото вътрешно обръщане към нея.

От урока по статия на Рабаш, 30.12.2010

[31248]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да прокарвам мислите си чрез групата?

Отговор: За да бъде Творецът велик в нашите очи, за да Го ценим като Даващ, в който има всичко, за да съумеем да сменим тенденцията си, своето намерение от получаване на отдаване, Творецът е длъжен да се отдалечи, да се скрие.

Иначе ние през цялото време ще бъдем егоистично пленени от Неговото величие, Неговата вечност и всичко онова, което ни се предлага.

И затова Творецът се скрива, все едно Той нищо не притежава – за да не зависиш от Него, оставайки в разрив.

Вместо това ти можеш да получаваш Неговото отдаване чрез групата. Той нарочно е разбил желанието на части, за да Му продемонстрираме що е то ненавист, завист, страст, честолюбие – всевъзможните проявления на желанието. Така то ще може да разбере себе си чрез примера на другите.

Защото в началото то просто иска да получава, още не различавайки в себе си различните свойства и оттенъци. Кажи на обикновения човек, че в него живее гордост, завист, ненавист – и той няма да те разбере. Какво така изведнъж? Той не вижда това.

Необходимо е много голямо, особено развитие, не в човешки смисъл, а в усилията, насочени към светлината. Едва тогава човек започва вярно да разбира тези неща – не в термините на човешката психология, а във възвишен смисъл, относно светлината.

В такъв случай човек се оказва в особена група. Той поверява себе си не на „хората от улицата”, а на особено общество, което се стреми към Твореца и вече започва да разкрива духовните ценности. С тях той съизмерва завистта, страстта, честолюбието, степента на егоизма. Така човек започва да изучава себе си: кой е той и какво е той.

Творецът е скрит и не може да се покаже на човека – защото тогава човекът ще поиска да бъде „добричък” в Неговите очи, за да усети съпричастност към Великия. От Него зависи целият ми живот – нима мога да Го пренебрегвам, все едно Той е разкрит?

Ето защо Творецът предоставя вместо себе си групата. Ние се намираме в противостояние с другарите, противоположни сме един на друг – и тогава аз наистина мога да се отнасям към тях в съответствие с духовните ценности. Защото тези духовни ценности са ми противоположни, тъй като изхождат от другарите, които аз ненавиждам, отблъсквам.

Това ми дава възможност да дойда до осъзнаване на злото и да започна да се опознавам, стоейки пред духовната реалност. Групата, обкръжението ми разкриват духовните детайли на възприятието, свойства и ценности. Отблъсквайки групата, аз отблъсквам тях – и по този начин намирам истината.

Ако продължа по пътя, ако се уча с другарите и заедно с тях произвеждам действия, насочени против моето егоистично желание, за да се обединим вътрешно, тогава аз постепенно започвам да ценя състоянията, които преминаваме, и ценностите, за които говорим.

В степента на искането аз получавам чрез групата обкръжаващата светлина (ор макиф) и започвам все повече да се обединявам с другарите. В течение на това обединение се разкрива, че именно сред тях аз разкривам светлината, Твореца.

И всичко се споява в едно цяло, всичко е единно: и кли, и светлината, всички обединяващи се келим. В крайна сметка всичко се свежда до едно понятие, до единно постижение.

От урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако по време на четене на книгата Зоар постоянно мисля за това как да се съединя с другарите, то това на определен етап се превръща в „мантра”, която се повтаря сама за себе си и аз не чувствам в себе си истинското намерение. Трябва ли в такъв случай да продължавам по този начин?

Отговор: Това, че намерението не е истинско, е естествено. Защото ние пребиваваме в желанието да се насладим, това е нашата природа. Няма нужда да лъжем сами себе си, че сме ангели, пърхащи из небесата.

Но от нашето състояние аз се старая да направя всичко, което ми е по силите, както е написано: „Ще направим и ще чуем”, за да достигна някакво свойство на отдаване. Представяй си това свойство, доколкото си способен.

Полагайки усилия, ти растеш като дете, което иска да се научи от възрастните и се старае с всички сили. Ние винаги така се учим и растем.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Довечера ще присъствам на празненство и вече знам, че щом празникът свърши, цялото наслаждение ще изчезне. Съществува ли някакъв патент как да съхраним наслаждението?

Отговор: Невъзможно е да се съхрани наслаждението в егоистичните желания. Това дори не е наслаждение, а миниатюрна искра, която едва ни докосва и изгасва.

Наслаждението – това вече е светлина! И ако искаш да я съхраниш, трябва да си подготвиш съсъди /желания, които да й съответстват. Ако желанието е отдаващо, ще почувстваш в него огромно и безкрайно наслаждение, продължаващо и разрастващо се все повече и повече.

Иначе няма никакъв шанс да задържиш наслаждението повече от няколко минути или секунди. Това също зависи от самото наслаждение – колкото то е по-висше, толкова е по-остро и по-бързо свършва.

Простото наслаждение може да се продължи още известно време. Ти можеш няколко часа да се търкаляш в леглото и да се наслаждаваш на покоя или да вземеш бонбон и да го смучеш десет минути. Но ако наслаждението е високо, силно, то има пикова форма и много бързо изчезва.

И всъщност това не е наслаждение – това е среща с искра от светлина, която се нарича „тънка свещ” /нер дакик /. Ако обаче искаш наслаждението да не изгасва, трябва да му предоставиш желание, достойно за наслаждението – т.е. желанието да отдаваш.

Наслаждението идва от Отдаващия – и твоето желание също трябва да дойде от отдаващия. И тогава те ще се срещнат и ще прилепнат едно към друго, ще се слеят – за да не се разделят никога!

От урока по статията „Кабала и философия“, 30.12.2010

[31279]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→