Въпрос: Ако в мен има егоистично желание и искра на отдаването, то кой съм самият аз?

Отговор: Ти си средата – стоиш между тях като решаваща сила, която накланя чашите на везната. Ако не обмислиш отдаването и получаването в себе си, техният конфликт ще те принуди да го направиш, но вече по пътя на страданието – по пътя на вътрешни, а дори и на външни войни.

А от друга страна, можеш да се възползваш от науката кабала, която обяснява, как да минеш през този процес бързо и осъзнато.

Въпрос: А от какво е обусловен моя избор, ако се намирам по средата?

Отговор: От обкръжението, в което са те довели. Творецът, както се казва „полага ръката на човека върху добрата съдба”, а после  сам трябва да се укрепиш в групата, да започнеш на работиш с нея. Ако сега седиш на урока, това все още не значи, че си намерил обкръжение за себе си. Все още не си намерил никое от необходимите средства: нито учител, нито група, нито книги. Дали са ти ги свише, но все още не си наклонил чашите на везните.

Затова, трябва буквално със зъби да се впиеш в получените средства и правилно да ги използваш. Всяка секунда трябва да ги прилагаш, и да проверяваш какво и как още може да се направи. Ето това е твоят избор.

Егоизмът непрекъснато те отблъсква от това, изолира те от учителя, от групата, от книгата, отвлича те чрез съмнения и презрение. И ако преодоляваш тези трудности, тогава напредваш.

Да видим истински мъж ли си. Защото „мъж” на иврит (гéвер, גבר) означава „преодоляване” (итгабрýт, התגברות), което позволява да издигнеш своята искра над всички пречки.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако в духовната система действа принципа “низшият пробужда висшия”, то зависи ли нашето поправяне от желанието на новото поколение – нашите деца?

Отговор: Ние зависим от всички и трябва да предадем на всички нашите знания в науката кабала, – дори и да не е изцяло, но в максимума на нашето разбиране. Защото сега ние са намираме в такова състояние, че целия свят е длъжен да пробуди Висшия – този висш апарат на управление.

И ако сега ние виждаме как целия свят е обхванат от глобални, всеобщи бедствия, и всички се усещат безсилни, не знаейки,  какво ще им донесе следващия ден, – всичко това е продиктувано от това, че ние всъщност започнахме да изучаваме, какво именно висшият желае от нас, и как можем да го пробудим правилно, а не сме викали просто така и не  сме водили сметка помежду си или искали невъзможното от природата.

Ние се приближаваме към състоянието, когато висшият изисква от цялото човечество осъзната ответна реакция, така че всички ние заедно да се обърнем към тази природна сила, към висшата сила, разбирайки какво поведение се изисква от нас и каква е молбата, която ние трябва да произнесем.

Разбира се – ние сами нищо не можем да постигнем. Но “ творящият мир във висшето – ще сътвори мир и в нас”. Висшият може да ни доведе към съвършенството и мирът тук, между нас. Но всъщност ние първо трябва да го помолим за това. А вече след това, от тази обща “ло лишма“ на цялото човечество, ние ще постигнем “лишма“.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.01.2011

[31976]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В статията „Кабала и философия“, Баал а-Сулам пише, че всяко духовно свойство прилича на материалното, както си приличат две капки вода и без да се различават по нищо друго, освен по своята материя – при духовното, материята е духовна, а при материалното – веществена.

Ако твоят материал работи „заради отдаване” – тогава е духовен и усещаш духовни явление, а ако работи „заради себе си” – то, той е материален. Цялата материя съществува в теб – извън човека няма нищо.

Има пустота, „нула”, а вътре в тази нула – някакво творение. И ако това творение има егоистично намерение „заради себе си”, тогава то се възприема в реалност, която усеща в себе си като „този свят”. А, ако човекът има намерение за отдаване, то цялата реалност, която усеща и той самият, се нарича духовна.

Извън човека няма нищо, независимо съществуващо. Всичко се представя само вътре в човека – или в неговите егоистични желания, или в отдаващите.

Няма никакво „място” или реалност, която да съществува сама по себе си. Има само Закон, който не е облечен в нищо конкретно, и се нарича АВАЯ (името на Твореца). Ако сме материални, тоест искаме да получаваме за себе си, тогава усещаме в нас този Закон като материални тела, живеещи в материален свят. А, ако се намираме в отдаването, тогава усещаме Закона като духовни светове, а себе си – като души.

И едното, и другото съществуват вътре в човека –  в крайна сметка, и двете представи са въображаеми. Но, ние не наричаме духовните форми измислени, илюзорни, защото всички те като резултат се събират и струпват, сякаш свързвайки се в едно кълбо. Те се натрупват в процеса на нашето напредване, и в резултат на това, ни отвеждат до най-първата форма АВАЯ, която е съществувала винаги, само че в потенциал.

Тя е съществувала като план за строителството на бъдещия дом, а ние сме реализирали тази АВАЯ в резултат на собствената си работа. Сякаш, съгласно този план и Творецът в нас, сами сме създали себе си, цялото мироздание. Разкрили сме Твореца вътре в себе си – а къде е бил Той дотогава? Не знаем – това е бил Ацмуто, Неговата непостижима същност, която не се облича в нищо.

Предоставили сме Му място и конкретен израз като сме реализирали Неговата АВАЯ в своето собствено желание. Затова, всичко съществува само вътре в човека, а извън него няма нито място, нито реалност – нищо.

Човекът, изучаващ кабала разбира, къде се намира, каква илюзорна реалност усеща, как  да излезе от нея към правилното усещане, и как то да го доведе до абсолютно истинската, съвършена форма.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.2011

[32005]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Понякога казвате, че единственото, което трябва да направим, е да се прилепим към Твореца, а понякога, че най-важното е да се съединим с групата…

Отговор: Твоят път към Твореца минава през групата. Това е средството да Го постигнеш. Иначе изобщо няма за какво да говорим.

Например, на мен ми казват, че трябва да отида в Йерусалим, само че не ми обясняват как: с влак, с автобус, с кола, на магаре или пеша.

Така и ние казваме: „Ти си длъжен да се съединиш с Твореца”. На теб автоматично трябва да ти е ясно, че ако не се съединиш с групата, няма да намериш Твореца.

Защото ти можеш да Го разкриеш само като форма, облечена в материя. И къде е тази материя? – В съединението между всички. Там, където първоначално ще разкриеш ненавист, по-късно ще откриеш единство, което се нарича Творец.

Oт урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31982]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Казахте, че за да построим себе си са ни нужни две сили: получаване и отдаване – но в мен сега няма две сили, а само получаване?

Отговор: Ти имаш и двете сили, но не искаш да използваш втората! Започваме да се повдигаме отдолу, „от нулево“ ниво на отдаване, докато не се повдигнем по 125 стъпала и не постигнем отдаване на 100%. Но „нулево“ отдаване съвсем не означава, че не притежаваш отдаване, ти просто не използваш тази сила, която се намира в теб!

Не трябва да казваме, че я няма в мирозданието – тази сила я няма само в тебе, в твоето усещане. И потвърждение за това, че тя съществува е факта, че само след миг тя може да ти се разкрие. А после пак да изчезне…

Това се нарича „нула“ – в реалността нулата не съществува, тя може да бъде само в усещанията на човека.

В теб има свобода на волята да пробудиш силата на отдаване от тази нула – точно за това ти е дадено обкръжението, което включва в себе си: учител, група, книги. Започни с негова помощ да работиш над своето нулево отдаване и то ще престане да бъде нула.

Тъй като можеш да пробудиш силата на отдаване само ако се намираш във взаимоотношение с някой друг, който също иска да я разкрие. Така че, установявай такива отношения, не се затваряй вътре в себе си! Как по друг начин ще се разкрие отдаването?

Силата за получаване е съсредоточена вътре в един човек, но за силата на отдаване са нужни двама, за да действа между тях! В това е коренната разлика между егоистичния избор и алтруистичния – в егото си ти си сам, но за отдаването ти е нужно обкръжение. Иначе къде ще го реализираш, къде ще намериш тази сила и ще провериш, че се намира в тебе?

Затова, веднага щом в човек се пробуди духовната искра, призив към развитие на душата – него веднага го водят в група и му казват: „Избери я!“ Именно в това се заключава свободата на волята – в избора на правилно обкръжение.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.201

[32008]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Кога между нас се разкрива връзката, – това само вътре в мен ли става, или вътре в цялата група?

Отговор: Това е лично разкритие за човека, който се намира в група. Но неговите другари не разкриват това, което се е открило на него. Това зависи от индивидуалната работа на всеки човек.

Да допуснем, че някой от нашите другари е намерил в себе си готовността да се съедини с душа и сърце с всички нас, с всички искри, които съществуват в нас от разбиването. Тогава той изведнъж ще открие тази обща сила, която се нарича Творец и действа в цялото мироздание.

Но ако ние не се намираме на това ниво на връзка между нас или сме на по-високо ниво, то няма да почувстваме, че той присъства там.

Така е и в нашия свят – човек може да се скрие от другите без да дава за себе си никакви духовни сведения.

От урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31985]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Бунтът на подрастващите е много важна, решаваща точка. Именно в нея, трябва да се проявят резултатите от възпитанието и целият успех зависи от предходните години: от 6 до 11, а нататък започват проблемите: хормонален взрив, вътрешна борба.

И трябва да се погрижим предварително, в този момент за детето вече да има методика и правилно обкръжение, позволяващи преодоляването на критичния период. Взривяващият му се егоизъм да бъде използван като подемен кран, за да може с негова помощ, да се издигне над него.

И тогава, веднага ще получим пораснал духовен човек. През тези години, децата с лекота могат да преминат махсома. Те са готови на всичко! В тях има толкова отчаяна решимост – възрастен човек не е способен да изтърпи такива страдания като подрастващия, в който сега бушува огън. От това могат да се правят чудеса.

Природата, неслучайно е заложила такъв период в процеса на нашето развитите. Цялата наша надежда за възпитаване на детето като духовен човек, е именно в тази възраст: да кажем, започвайки от 6 – 7 годишна възраст и завършвайки до 14 – 15.

А след това, почти нищо не може да се направи – много е трудно. То вече е излязло в „живота”. Вече се обръщаш към човек, който е заобиколен от различни житейски проблеми: на възрастта, пола, трудоустрояването, службата в армията, мислещ само за момичета и материален успех. И всички тези прегради, вече няма да му позволят да те чуе.

Трябва да започнем да му разказваме за кабала още от детството, за да стане навик, който „се превръща във втора натура”, преди да бъде обгърнато от „зрелия живот”.

И тогава детето ще премине през бунта на подрастващите, но ще го използва правилно! Творецът нарочно ни провокира чрез този бунт на егоизма, за да можем да се издигнем над него. Ако се издигнем над този егоизъм, като на планината на ненавистта – Синай („сина”/ненавист), получаваме духовно стъпало…

Трябва да се възползваме от възможността, която дава природата! Колко би ми помогнало, ако в мен и сега се взривяваха и горяха желанията – както някога в детството. Ако се намираме до децата, грижим се правилно да ги насочваме и да им показваме как да работят с това, много бързо могат да станат големи кабалисти. Надявам се, че това ще се получи.

Но ако тази, дадена ни от природата възможност не се използва, наваксването после ще бъде трудно. Затова е казано, че възпитавайки дете, сякаш пишеш на чист лист и това съвсем не е същото като да пишеш на вече изписан, опитвайки се да изтриеш написаното от някого…

Затова, възпитанието трябва да започва от най-ранна възраст. В противен случай, детето не расте като човек, а просто като животно, защото ще го учат само как да търси напълване за своето тяло, за своя егоизъм. Според определенията на кабала, това означава да отглеждаш животно, желание за наслаждение.

Само, ако има правилно съчетаване на двете сили: получаване и отдаване – това се нарича човек. Така че, хайде да решим, какво искаме да отгледаме и от най-ранна възраст (поне от 6 – 7 години) да започнем да подготвяме децата за възрастта на израстването, за да извлечем максимална полза от всички тези години.

Сигурен съм, че ако е проведена правилната подготовка, детето, под влияние на силните вътрешни пориви на юношеската възраст, може да влезе в духовния свят, да се издигне на внезапно нарасналата в него планина на ненавистта. Всички преживавания на възрастния човек, търсещ духовното, са нищо пред този вътрешен огън. Ето какво не ни достига на всички нас…

От урока по статията „Кабала и философия”, 06.01.2011

[31996]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По какво се различава работата с „грешниците” и с „праведниците”?

Отговор: Преди всичко, е необходимо да се разбере, че става въпрос за състоянията на човека по отношение на Твореца.

Както обяснява Баал а-Сулам в Предисловието към ТЕС, на нас ни е необходимо да преминем тези състояния по пътя: завършен грешник – незавършен грешник – среден – незавършен праведник – завършен праведник.

Как да се проверят тези състояния? Когото и да попиташ, всеки се смята ако не праведник, то поне среден. В действителност, единственият критерий за правилно измерване, това е самоанулирането в групата.

В даденият случай, обкръжението е и нашият измервателен уред. Общото кли се е разбило именно заради това, скланяйки глава пред обкръжението, ти да осъзнаеш къде се намираш и да получиш сили от Твореца.

След разбиването твоето кли се е разделило на множество части. Творецът, намиращ се в него, също се е разделил, и сега се намира във всички тези части. Те са точно като парченцата на някога единната мозайка, които ти събираш, съгласно зададената програма. С това ти присъединяваш частите на своята душа – заедно с частите на Твореца, частите светлина, които се крият в тях.

В този свят, в своя егоизъм ти възприемаш всичко това като материална група. С времето групата става за теб духовно понятие. Това не са хора, заедно пеещи песни и желаещи да се обединят, – във всеки от тях ти откриваш част от своето кли със заложена в нея частица от Твореца.

Зад лицата на другарите се крие духовното обкръжение. Сега ти ясно разбираш, че разбиването, нашата сегашна реалност и другарите ти позволяват да водиш духовна работа.

Когато Творецът е недостатъчно важен в твоите очи, ти се чувстваш грешник, и тогава, за да получиш тази важност, се обръщаш към обкръжението. В него има келим, в него присъства Твореца, в него се излива светлината, която и внася в теб това духовно понятие.

По този начин, всичко се намира на едно място: човекът и всички части, струващи му се чужди.

От урока по статия на Рабаш, 05.01.2011

[31840]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В математиката, като изучаваме система с много неизвестни, се фиксират всички параметри, оставяйки само една степен свободна.

Във вътрешната работа често възниква точно такова усещане, като че ли имаш много посоки: отношение към реалността, към групата, към Твореца – твърде много „степени на свобода” и това много обърква.

Може ли да се ползва същия принцип, както в математиката, и нека обаче да гледаме отношението към групата?

Отговор: В духовната работа всичко е доста по-лесно. Целият този безкраен брой променливи параметри е необходимо да се свържат с един Източник и да се включат в Него. А всички тези хиляди параметри нека да се менят – ти оставаш включен в Твореца, в единствената причина за всички тези безкрайни по брой изменения.

Ако започнеш сега да се опитваш „да замразиш” реалността и да свържеш всичко, правейки го неподвижно – нима в този смисъл на духовната работа и нейната цел се рови и изяснява на такова ниво, каквото се случва в материалния свят? За какво е необходимо това?

Единственото, което ми е нужно да зная от целия безкраен брой изменения е, че аз трябва незабавно да установя връзка с висшето, с Твореца и да се хвана за Него. А около мен нека още по-силно всичко да се изменя, целият този свят кипи – аз над всичко това трябва все по-здраво и по-здраво да се държа за Него, за да ми помогнат всички тези промени само да усиля тази връзка.

Повече нищо не ми е необходимо! Не трябва да узнавам нещо за тези изменения. В този миг, когато се прикрепя към Твореца, аз намирам всички чувства и разум, постигам целта на всички ставащи изменения. Така за какво да се ровя по-рано в тях?

Затова науките на нашия свят влизат в криза, защото те отиват в неправилна посока. В какво ние губим сили: в търсене още на някакви си частици от много хиляди, които нямат край. И с какво по-нататък ще напредваме – само повече се объркваме.

Сега откриват някаква нова елементарна частица, което не стига и откриват, че тя може да се раздроби още на хиляди частици и така до безкрайност. Това е чисто любопитство – въпреки че в резултат, вътре във всяко търсене е скрито търсенето на висшето, Твореца.

Но ако искаме да отидем в правилния път, ни е необходимо да търсим причината за всичко ставащо. А това означава, че трябва да си пробием път на висшата степен. Затова никога не се концентрирам на това, което става в този свят – задължен съм да правя само това, че да се съединя с Твореца: чрез група, някакви материални действия – но само в това направление.

А в плоскостта на този свят няма да открием нищо от висшето. Защото какви инструменти за изследването притежаваме тук – само своя земен, животински разум. Ние изследваме от висотата на животинското ниво – неживото ниво и растителното.

От урок по статията „Кабала и философията”, 05.01.2011

[31880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1988/89, статия 9, „Бедствието, идващо при грешниците…“: Мъдреците са казали: „Бедствието идва в света, само когато в него има грешници, а започва с праведниците“…

Cамостоятелното напредване е невъзможно. Серията падения разкрива в човек такъв голям егоизъм, че той се пита: „А мога ли изобщо да изляза от него?” И тогава настоятелната необходимост от изход го насочва към групата. Само там, заедно с другите, той може да призове силата, която ще го изведе навън.

Всички опити да излезе самостоятелно (червената стрелка в чертежа) ще претърпят крах. В самота тук нищо не може да се постигне. Защото човек е длъжен да поправи разбиването, да поправи срама, да подготви изход от самия себе си към ближния.

И затова всички падения идват, за да ни покажат собственото ни безсилие, за да се обърнем към групата, когато сме в безизходица, и с нейна помощ да придобием осъзнаване на важността на Твореца. Тази важност ще ни застави да търсим пътя към изхода и ще ни доведе до вярното решение: само в обкръжението ще намерим сили да се движим напред.

А обкръжението, както разбираме, е изкуствен образ. То само се представя на човека като нещо чуждо – именно за да може той да се откаже от егоизма си, от желанието за наслаждение.

И затова всички беди идват, за да се разкриват все повече „грешниците” в нас, но се изсипват при това върху онези състояния, които се наричат „праведници”.

От урока по статията на Рабаш, 05.01.2011

[31844]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→