Въпрос: Разбирам обяснението, че светът става глобален и всички ние трябва да се съединим – това е научен извод. Но не разбирам откъде ще дойде силата, която ще осъществи съединението. Какво е обкръжаващата светлина? Това вече ми се струва някаква мистика.

Отговор: Книгите, обясняващи строежа на висшия свят („Учение за Десетте Сфирот”) не са мистика, а строга наука, в която действат две сили – светлината и желанието, отдаващият и получаващият. Всички формули се извеждат от тези две сили – като в математиката, в двоичното представяне: от „0” и „1”.

Както е във физиката, където през цялото време се разглеждат 2 сили на взаимодействие, така e и в науката кабала, която дава основа за цялото постигане на реалността и за всички други науки, описващи тази реалност. Не виждам тук нищо мистично.Съгласен съм, че не е описано на обичайния и разбираем  за съвременния човек език, но това са ясни, научни, логични изводи.

Този текст ни обърква, защото не умеем правилно да го тълкуваме. Но всъщност става дума само за желанието за наслаждение, което приема формата на отдаването – и тогава се нарича духовно „тяло”, „парцуф”.

Желанието е материалът. Така, както в нашия свят има различни видове материя – нежива, растителна, животинска, човешка. Това също е желание за наслаждение, което в зависимост от своя тип, приема различни външни форми и в резултат, виждаме много видове растения и животни.

В духовния свят действа същото това желание за наслаждение, само че в нашия свят то приема всевъзможни егоистични форми, а в духовния – форми на отдаване, а не на получаване. Затова не можем да ги видим – защото все още нямаме зрението, с което да ги видим в светлината на отдаването и не различаваме всички тези образи.

Сега опознаваш себе си и другите по желанието да погълнеш в себе си, да получиш – на това се основава цялото ти зрение.  И затова виждаш около себе си именно такъв свят – всевъзможни форми на получаване в желанието за наслаждение. Ние разкриваме всички тези форми, изучаваме ги и на тази основа изграждаме науката.

Но има и друга форма на желание – отдаването, излъчването от себе си. И когато то започне да работи така,  приема различни форми: нежива, растителна, животинска, човешка – всевъзможни нива на отдаването, съчетаване на различните, действащи върху него сили на отдаване.

Науката кабала изучава именно тези форми. Кабалистите, които са постигнали свойството отдаване, всеки съгласно своето стъпало, пишат за своите наблюдения – така, както другите учени пишат за формите на получаване в този свят.

Тоест съществуват науките на този свят, за нашата земна природа, а същестествува и наука за природата на отдаването, която се нарича „кабала”.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Може ли чрез виртуалната група и екрана на компютъра да се постигне осъзнаването на злото в отношенията между нас?

Отговор: Разбира се, може. Ние се намираме в общото желание, каква разлика има, дали седим един до друг. Аз мога да седя около теб и да не зная как се казваш и да не поглеждам лицето ти. Не е важно дали се намираме в едно помещение или на различни места.

Съединението е чувствено, за него не се изисква физически контакт. Нашият свят става такъв, че всички се съединяват чрез виртуалните връзки. И именно такова ще бъде нашето желание.

Аз не съм задължен да седя с всички в една стая. Усещането за единство не е свързано с физическите разстояния, а близък се нарича не този, който е близо физически – има се предвид, духовна, чувствена близост.

На желанията и на усещанията не действа физическото разстояние. Това е вярно даже и за нашия свят, в отношенията между хората – а още повече, ако се говори за духовно съединение. То въобще не се отнася към физическите разстояния. Опитайте да работите във виртуална група и ще видите, че няма никаква разлика, седите ли заедно на съседни столове или зад екраните си.

От урок по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Едно е да играя с някого или на нещо. И друго е да играя вътре в себе си, изкуствено. Как се прави това?

Отговор: Ти си даваш сметка за това, че трябва да преминеш от едното състояние в другото. Едното състояние сега е проявено в теб, а това, което искаш да достигнеш, остава за сега въображаемо. Ти го рисуваш в себе си, представяш си какво може да бъде.

– Какво точно си въобразяваш? Какво искаш да достигнеш?

– Отдаване и любов.

– Лъжеш.

– Разбира се, че лъжа. Но на мен ми казват, че трябва да бъда даващ, и аз някак се съгласявам с тях.

– Много добре. Имаш другари – започни да изграждаш между тях това отношение на любов и отдаване. Моля. Какво, не искаш?

– Разбира се.

– Ти не си длъжен да искаш. Просто осъществявай прости механически действия. Седи заедно с тях, мисли за това поне малко, колкото можеш. А главното: когато учиш, идва светлината – и изведнъж ти чувстваш как постепенно се съгласяваш с тези стремежи, с такова развитие.

Сега за теб е важно да напредваш в това направление. Вътрешно все още не го искаш съвсем, но вече разбираш, че това е важно. Състоянията продължават да се менят и така ти се движиш напред. Движиш се под действието на светлината, но можеш сам да правиш това, което е в твоите ръце.

Затова е станало разбиването на келим – за да подготви за нас необходимото условие: даже не желаейки това, само чрез едни физически действия, ние можем да започнем да привличаме светлината, възвръщаща към Източника.

Аз се намирам сред всички и ненавиждам всички, не съм съсредоточен, не мога даже да помисля за любов и отдаване. Нямам работа до другарите, искам да бъда сам в целия свят, насаме с Твореца… И все пак външно аз помалко правя някакви действия. Макар и неприятни, макар под диктовка – с това ние започваме.

А след това ненавистта се проявява още по-силно. Но заедно с нея – и важността на целта. Аз виждам колко важно е да достигна отдаването и колко съм далеч от него.

В крайна сметка важността нараства до предела, ти искаш само отдаването – а от друга страна, го ненавиждаш, не си способен на него, съвършено си откъснат от това. Когато тези два полюса окончателно се оформят в твоето възприятие, достигайки финалната мощност, тогава ти крещиш.

Това е и „вратата на сълзите за нисшите духом”. Ти чувстваш, че в теб няма нищо, и повече не можеш да се примиряваш с това.

От урок по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35391]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед втора”, п.198: Втората заповед – … това е заповедта на любовта: човек трябва да обича Твореца със съвършена любов – даже без поддръжка, даже, ако Аз не ти давам нищо, все пак твоята любов трябва да бъде съвършена, за да се слееш с Мен с цялото си сърце и душа.

В крайна сметка, ние говорим за желания. Ако желанието на ближния и моето желание са устроени така, че аз искам да използвам неговото желание, за да напълня своето, – това се нарича „любов към самия себе си”.

Ако ние се намираме в еднакво състояние: „аз – на него, а той – на мен”, всеки от нас възприема своето желание и желанието на ближния като едно – да допуснем, както в бойна команда или както „един човек с едно сърце”, – това е условието „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”. Тогава вие ще бъдете съединени помежду си, но при условие, че сте свързани заедно в едно желание. Това все още не е любов, а обединение на другарите.

Докато любовта означава, че аз вземам своето желание и го поставям по-ниско от желанието на другаря (колко ниско – това зависи от нивото на любовта), за да използвам своето желание само за това да напълня желанието на другаря. Неговото желание определя всичко за мен и аз живея вътре в неговото желание, както майката вътре в детето – тя чувства всичко, което то усеща, от което има нужда то – и съществува само за това. Това се нарича любов.

Затова „да се слееш с цяло сърце и душа” означава да възприемеш желанието на ближния като свое собствено и да се грижиш само за това, че ден и нощ да служиш на неговото желание. Кога е възможно това? – Когато всички се съединяват заедно под въздействието на висшата сила на светлината.

От урок по книгата ”Зоар”. Предисловие, 10.01.2011

[34972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли разпространението, също като желанието, да служи за трамплин към работата заради отдаване?

Отговор: Разпространението предшества всичко. Тъй като разпространявайки науката кабала, аз давам обяснение на целия свят, така че хората да се пробуждат. И тогава аз ще получа от тях желание, обърнато към поправяне.

Желанието, пробуждащо се в нас, в световното движение “Бней Барух“, в устремените към Твореца (Исраел), е недостатъчно. Ние трябва да се запасим със желанията от целия свят, а за това трябва да разпространяваме науката кабала. Такова разпространение се нарича: “зовът на Машиаха“. Благодарение на тези желания, ние ще успеем да трактуваме методиката за поправяне по-лесно и достъпно за всички.

Тъй като нашето подаване зависи от това, пред кого ние встъпваме, на кого обясняваме. Съобразно с това, ние можем да говорим по-свободно, открито и просто – всичко заради това, че ние се проникваме от чуждите желания.

Ето защо са ни нужни желанията на тази част от човечеството, която няма да успее да се поправи сама. Тъй като тогава свише ще придадат сили на тази част, която е способна да поправи себе си, така че посредством нея да се поправи и втората част.

Ако има част, която е устремена към Твореца (Исраел), способна да установи връзка с Твореца, то към нея трябва да бъде присъединена частта от света, която няма пряка връзка с Твореца. Тогава и двете части – и “Исраел“ и “народите на света“ – ще получат сили и ще се поправят.

Ако те не бъдат взаимосвързани, то Исраел няма да получи сили свише, защото сам няма за какво да се поправя. Той е бил сгрешен единствено затова, за да се поправят народите на света. И народите на света, т.е. тези, които нямат сили сами да се пробудят, също няма да получат сили защото няма да има от кого да ги получат.

И тогава народите на света ще обърнат срещу Исраел своята ненавист и глуповато поведение, за да го пробудят към изпълнение на неговата задача.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35190]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В света, в реалността има само две сили: силата Творец и “като че ли“ силата на творението, която Творецът преднамерено му е дал в обратен вид. Тази сила е противоположна на Твореца, благодарение на което творението излиза зад пределите на Неговите степени и придобива своята реалност. Иначе то не би могло да съществува.

В нашия свят “създание“ се нарича този, у когото има материал на неживо, растително или животинско ниво. Ако духовно битие означава собствената реалност извън Висшата сила, то в нашия свят Висшата сила не се проявява открито пред нас и затова ние определяме реалността единствено чрез материалното битие.

В духовното се взема под внимание не материала, а самостоятелността. За да бъдеш творение трябва да бъдеш самостоятелен. Величината на самостоятелността на създанието определя в каква степен то може да се счита за реално съществуващо творение.

Точно така и ние в нашия свят не придаваме тежест на бебетата и децата, защото те още не са придобили самостоятелност. Само в зряла възраст човек става самостоятелен и тогава към него се отнасят ответствено.

Така е и в духовното, към което и ниво да се отнася създанието – към неживото, растителното, животинското – важно е само едно: има ли у него собствен статус пред Твореца. А за да се изправи пред Твореца, човекът преди всичко трябва да осъзнае, че Творецът съществува – съществува пред него, и че те са противоположни един на друг.

Тогава в тази противоположност и започва работата. Човекът дели цялата реалност на две: Твореца и аз, представящата ми се действителност. А след това решава кое е по-важно.

Затова – за да предостави на творението самостоятелност, Творецът го е извел извън, придал му е усещането, че то съществува само по себе си. И сега творението трябва правилно да се възползва от това, че то разкрива себе си извън Твореца, сякаш че Него Го няма въобще, сякаш че Той изпада от неговото полезрение, от неговото желание. С помощта на силите и средствата, които дава Творецът, творението е задължено да намери правилното отношение към Него. А това значи: върху себе си, за сметка на своята самостоятелност, без да я отменя, да приеме властта на Твореца.

Тогава от една страна, творението съхранява своето положение извън Твореца, т.е. продължава да получава наслаждение в получаващото желание, без да анулира себе си пред Твореца, а от друга страна, бидейки самостоятелно относно полученото наслаждение, над него то приема подобие на Твореца. Така творението придобива пълната, съвършената независимост.

Но да се случи това може само ако творението съблюдава тези две условия: готово е да анулира своето отношение към Твореца, ако това не поврежда неговите желания. По този начин творението напредва в средната линия: от една страна, съхранява желанието за наслаждение, а от друга страна, придобива форма за отдаване, присъща на Твореца. Така и в него се образува образът на човека, Адам.

От урока по статията на Рабаш, 14.02.2011

[35280]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо не мога ясно да осъзная важността на обкръжението?

Отговор: Ти чувстваш, че недостатъчно осъзнаваш неговата важност, защото не намираш в себе си съответните желания. Думите са разбираеми, но сърцето засега не отговаря. А понякога ти омръзва и  да слушаш.

Това е естествено. Трябва още и още да се работи над общото желание. Нека всички да започнат да мислят, че това е важно, че именно това ни е необходимо. Ние изкуствено се устремяваме към грижа един за друг: аз се грижа за другите, за да могат те заедно с мен мисленно да държат курс към целта. Постоянно се тревожа за това, вътре в мен зрее истински страх: дали те удържат мисълта за целта?

И тогава пред мен се проявява сърцевината на групата – не лицата, не имената, а дълбокото желание, царящо сред другарите. Готово ли е желанието на всеки да се обедини с другите, за да могат всички заедно да се устремят към целта? Ето какво чувствам. Защото ако това се осъществи, то за краткия период на обучение ние ще привлечем малко светлина върху това общо желание и ще достигнем целта.

Проблемът не е в светлината, която ни въздейства. Проблемът е в това,  всички ние  да обединим желанията си, за да сме заедно по пътя към целта. Преди всичко в сърцето на всеки трябва да се настани такава тревога. Това е поръчителството.

Ако имаме общо желание, нека даже то да „прелива” от една част от другарите към друга, ако то действа постоянно и ако ние се стремим към обучение, за да реализираме това желание, без да се отклоняваме към други цели, тогава върху това общо желание, устремено към взаимно отдаване, към Твореца, ние ще привлечем светлина. И готвейки се към обучение и по време на обучението ние ще сме пропити от това желание.

Не може да има нищо повече от това. Казано е: „Дойде Хавакук и сведе всичко към едно:  ще живее с вярата си”. Няма по-голям ефект от действието, чрез което искаш да достигнеш отдаване. А отдаването, също така, се нарича „вяра”.

В крайна сметка, това е много просто нещо. Въобще, науката кабала се разкрива с всяка крачка във все по-голяма простота. И макар пътя да е труден и да заема години, ние имаме възможност в по-голяма степен да ускорим развитието.

От урока по статията на Рабаш, 15.02.2011

[35370]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „обкръжаващата светлина”, която се стараем да привлечем?

Отговор: Светлината е висшата сила – Една, Единна и Единствено съществуваща в мирозданието. А освен Нея, има само желание, което ни се разкрива като получаващо, но за сметка на силата на светлината, можем да го променим на отдаване.

Няма нищо, освен светлината (Твореца) и желанието – просто Го наричаме с различни имена (обкръжаваща светлина, вътрешна светлина, „светлина, връщаща към източника”), за да дадем по-точни определения.

Обкръжаващата светлина действа върху мен, ако се стремя към следващата си форма. Макар и да не знам точно какво представлява, аз я изучавам от книга, в която са описани всякакви парцуфим, светове, сфирот. По този начин изразявам своето желание да се издигна там и да узная – и затова привличам към себе си състоянието, което искам да постигна. То започва да ми въздейства в степента, в която се стремя към него.

Аз откривам себе си и ставам по-чувствителен към това въздействие, към следващото състояние, до което трябва да стигна. Просто ускоряваям своето развитие, добавяйки към естествената, природна, развиваща ме сила, малко собствено желание.

А допълнителното желание получавам от обръжението. Така реализирам своя свободен избор и получавам от тях усещане за важността на напредването към следващото състояние. Защото, да се намираш в следващото състояние означава, да бъдеш по-силно свързан с другите, да отменяш повече себе си, да отдаваш повече.

Аз получавам това вдъхновение от групата, с него отивам да уча и се стремя да постигна бъдещата, по-отдаваща форма. И тогава, оттам, върху мен въздейства светлината, защото тя има същата природа на отдаване, която искам да придобия. И аз, и тя имаме едно желание, една тенденция и затова сме близки – съгласно закона за подобие на свойствата.

Самият аз не съм притежавал никакво желание за отдаване, за духовен напредък – „0”. Но се обръщам към групата, вземам от нея „10 кг” желание за напредване към отдаването, за съединяване помежду ни – и идвам да  уча. Искам да постигна следващото състояние със сила „10 кг”. Моето подобие на светлината се измерва с тази сила от „10 кг” и в тази степен, тя въздейства на моето желание, правейки го подобно на светлината.

Това е същата тази светлина, която напълва следващото мое състояние, защото то, вече съществува. Когато се стремя към това бъдещо състояние, тя започва да ми свети. Засега се нарича „обкръжаваща” – защото първо трябва да ме поправи и едва след това да се облече в мен. Тя работи на два етапа, извършвайки две действия.

Във физиката съществуват същите явления – ако се приближа към магнит, попадам в полето на неговото привличане, въздействие. Дори ние с вас си въздействаме един на друг – около всеки има някакво поле. Няма физическо тяло, което да не е заобиколено от поле – дори всеки камък.

Всичко действа на същия принцип. И онова най-близко поле (твоето следващо състояние), към което се стремиш, започва да ти въздейства. Но наоколо има множество полета, към които засега не се отнасяш, не се стремиш и нищо не знаеш за тях. Когато, по-късно разкриеш духовния свят ще видиш, колко много неща се случват в него и колко различни измерения съществуват.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

С помощта на кабалистичната методика, поправяме в себе си частта „Исраел”, както и частта „народи на света”. Защото те си помагат една на друга, както чрез пречки, така и с подкрепа – и действат заедно.

Човекът трябва да разбира, че всичко се прави в негова полза. Всичко, което се разкрива по пътя, трябва да се прояви именно по този начин, а той трябва само вярно да се съчетава с всички елементи: учител, книги, група и Творец – и така напредва.

Трябва да разбере, че ако всички компоненти се съберат заедно, именно това е реализацията на целта. Нека човекът не се отклонява от това единство, повишвайки важността на единия компонент над другия.

Някои предпочитат да се устремят изключително към Твореца – и оттук възниква религията. При религиозните хора, Творецът е на преден план: всичките им молитви и желания са устремени към Него, а любовта към ближния е нещо второстепенно.

Други се съсредоточават върху учителя и изпадат в хасидизъм, в преклонение. За тях, учителят е по-важен и от другарите, и Твореца.

Трети се насочват само към другарите – за тях най-важна е добрата компания. Като правило, в нашите групи това е невъзможно, защото изучаваме Силата, която пробужда ненавист между нас, за да можем да се устремим към истинското поправяне. Затова, не можем да бъдем истински приятели – както е в другите общества.

Така че, само и именно еднаквото отношение към учителя, обучението, другарите и Твореца, ни позволява да постигнем целта.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35377]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Говорейки за работата с обкръжението, вие засягате много висши неща…

Отговор: Аз изобщо не говоря за висши неща, а за незабавна реализация, за това, което трябва да се случи между нас. Не над нас, а на нивото на очите, на нивото на сърцето.

Въпрос: Изкуствено ли работя над себе си?

Отговор: Разбира се, че изкуствено. Ние осъзнаваме и признаваме лицемерието си. Да, ние играем, „лъжем от сцената”.

Например, моят внук сега играе количка за събиране на боклука: той търси боклук из цялата къща, за да го изсипе в количката. Игра ли е това или не е игра? Ако той можеше да ти го обясни, ти би разбрал: това е живот! А вие възрастните, играете с вашите играчки.

За него е така, за нас – обратното. Две нива, и нищо не можеш да направиш.

И така аз знам, че съм потопен в егоистичното желание, че ненавиждам ближния и, че мисля само за себе си. Освен това, нищо не ме интересува. А в групата съм дошъл, за да получа още повече, доколкото това, което съм имал, не ме удовлетворява.

Съседите ми са доволни от своето положение и гледат на мен като на луд: „Какво иска той от живота?” Но на мен не ми стига и затова съм тук.

Ден след ден аз откривам в себе си ненавист и презрение към всички, никой не ми е нужен и не е важен, освен мен, любимият. Аз знам всичко това и едновременно с това знам, че да се повдигна на по-високо стъпало означава да изляза от самият себе си, от своето желание, от мислите си, към нещо съвсем различно. Да се родя отново.

И аз играя на своето ниво, в егоизма си, така сякаш се намирам на вече по-високата степен. Само по себе си, всичко това е за забава, всичко това е лъжа. Но полезна лъжа. Нямам друга възможност за развитие, ако не играя на това, което искам да постигна. С това се занимават децата, растенията, животните – такова е условието, действащо в цялата природа. Всеки елемент, който иска да се развива в поглъщане и отделяне на някакви вещества, създава от себе си някакво подобие, шаблон на това, към което го влече. Той е длъжен да се устреми към своята бъдеща форма.

И тогава идва висшата светлина. Ако развитието е предизвикано от природата, то тя идва автоматично. Растенията и животните не знаят как те самите се развиват и въпреки това на неживо, растително и животинско ниво светлината също действа. Няма друга сила.

Но ние трябва да предизвикаме тази светлина със свои сили, чрез лично постижение, чрез личен анализ, измерване, разбиране, чрез своята добросъвестност. Трябва не само да присъстваме в това творение, но и да го управляваме.

Действително, това е игра. Казано е, че Творецът играе с кита – именно играе. Всички промени на каквото и да е по време на прехода от една степен на друга, е игра. Тъй като ние ги предизвикваме посредством игра на това, което още не сме постигнали, още не сме придобили, нещо в което още не сме се предрешили. Това е много сериозно нещо.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35395]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→